№ 118562
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110148560 по описа за 2024 година
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит.
Така в представения по делото договор за кредит в чл. 4 е посочено, че
в 3-дневен срок от сключване на договора следва предостави на заемодателя
обезпечение чрез поръчителство - две физически лица, които представят
служебна бележка от работодателя си за нетен размер на осигурителния доход
над 1 000 лева; работят по безсрочен трудов договор; не са заематели или
поръчители по друг договор, сключен с „, АД; нямат неплатени осигуровки за
последните две години; нямат задължения към други финансови институции,
или имат такива, но имат статус не по-лош от „Редовен“ в Централния
кредитен регистър или чрез банкова гаранция или чрез одобрено от замодателя
дружество гарант.
Представен е договор за осигуряване на гаранция с „Фа,ия“ ЕООД от
датата на сключване на договора за кредит, съгласно чл. 3, ал. 1 от който
последното дружество, което съгласно проверка от съда по чл. 26, ал. 3
ЗТРРЮЛНЦ е изцяло собственост на първоначалния кредитор „, АД, щяло да
обезпечи задълженията на длъжника към първоначалния кредитор, за което
му се дължало „възнаграждение“, което обаче не се заплаща на поръчителя, а
на първоначалния кредитор при начините посочени в договора за кредит, при
това с вноски съгласно плана за погасяване на кредита.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с в ущърб на
потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за
добросъвестност и справедливост. Преценката за неравноправност се
1
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване.
Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите, сключени с
потребители, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като
нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на индивидуалния характер
на уговорката върху търговеца.
Уговореното по посочения по-горе начин възнаграждение за
осигуряване на поръчителство на свързано с първоначалния кредитор е в
размер над 25 % от този на размера на задълженията за главница по договора
за заем.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на обстоятелствата около
двата договора – за кредит и осигуряване на поръчителство – сключването им
на една и съща дата; сключването на втория договор с лице, което е свързано с
главния кредитор; избора на последния на свързаното му лице, което да
осигури поръчителство, а и на обстоятелството, че предоставянето на
обезпечение чрез поръчител е едно от условията да се отпусне кредита при
посочените параметри, като тази вноска дори е включена в погасителния план,
това означава, че таксата за поръчителство е следвало да се включи в
общите разходи по кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПКр. Оттук и тази сума
следва да се посочи в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПКр във връзка с приложението към същия. Възнаграждението не е
включено в този процент, тъй като не се съдържа в основния договор за кредит
и не е описано там.
В случая годишният процент на разходите, записан в договора за кредит
включва само възнаградителната лихва. При това положение добавянето на
„възнаграждение“ за гаранта би променило годишния процент на разходите, а
това означава, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, т.е. прилагат
се последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и целият
договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по
договора.
В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, с
поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
При това положение заявлението следва да се отхвърли за всички
претенции, освен за главницата и законна лихва.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „А,ния“ АД
срещу К. С. К. с ЕГН: ********** и адрес: ********** , за сумите: сумата
30,48 лева (тридесет лева и 48 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 16.01.2023 г. до 03.04.2023 г., сумата 101,74 лева , представляваща
мораторна лихва за период от 17.01.2023 г. до 23.07.2024 г.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи и на ЗАЯВИТЕЛЯ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3