№ 1445
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501296 по описа за 2022 година
-
Обжалвано е решение № 260180/28.02.2022г. на Пловдивския районен съд, ХХІ
ви
гр. с. постановено по гр. д. № 7339/20г. в частта, с която се осъжда „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да плати на Т. П. П., ЕГН ********** с адрес гр.
Пловдив, ул. *** следните суми: 120 (сто и двадесет лева) обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение за възстановяване на снабдяването с ел.
енергия след отстраняване на причините за преустановяването му по отношение на
имот в гр. Пловдив, ул. *** за периода 30.05.2020г. – 05.06.2020г.; 1 000 (хиляда) лева
обезщетение за неимуществени вреди – дискомфорт, стрес и цялостно неудобство,
вследствие на неизпълнението на задължението за възстановяване на снабдяването с
ел. енергия след отстраняване причините за преустановяването му по отношение на
същия имот за посочения период, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 06.078.2020г. до окончателното погасяване.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната
част и постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове по съображения
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна Т. П. П., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
1
След приемането на ТР № 4/29.01.13г. по тълк. д. № 4/12г. на ОСГТК на ВКС, в
което е посочено, че може да се присъжда обезщетение и за неимуществени вреди от
неправомерно прекъсване на електроснабдяването от страна на енергийното
предприятие, настоящите искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
Няма спор, че Т. П. П. е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДП към ЗЕ,
чието електроснабдяване на собствения му обект в гр. Пловдив, ул. *** е било
прекъснато на 28.05.2020г. поради неплащане в срок на потребената електроенергия.
От представените преписи от системни бонове се установява, че дължимата сума е
платена на 29.05.2020г. Въпреки отправеното искане от същата дата до „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД за възстановяване на електрозахранването, то не е било
възстановено, понеже не е платена такса за включване на електрозахранването в
размер на 7лв. Това принудило въззиваемия да заплати посочената такса на
05.06.2020г., на която дата електрозахранването било възстановено.
В отговора на исковата молба ответникът, тук жалбоподател, твърди, че цената
за възстановяване на електроснабдяването се начислява от мрежовия оператор, в
настоящия случай от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а не от крайния снабдител
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Всъщност това е и спорният въпрос пред
въззивния съд: по чия инициатива е прекъснато електрозахранването и ако то е
извършено от „ЕР ЮГ“ ЕАД на какво основание е напраевно и следва ли за
закъснението при възстановяване на електрозахранването отговорност да носи
жалбоподателя.
В настоящия казус е без значение обстоятелството по какъв начин е
преустановено електрозахранването на процесния обект, тъй като е безспорно, че на
29.08.12020г. дължимата суми за петребена електроенергия е заплатена на крайния
снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, който дължи възстановяване на
прекъснатото електроснабдяване в съответните срокове – вж. чл. 34, ал.2 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД.
Според клаузата на чл. 62, ал.3 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД прекъснатото електрозахранване следва да се възстанови
до 12.00 часа на следващия работен ден, а това е 30.05.2020г., но на тази дата
възстановяване не е осъществено, т. е. в необходимия срок, а едва на 05.06.2020г. и то
след заплащане на такса прекъсване и възстановяване.
Като се има предвид действащата към месец май 2020г. разпоредба на чл. 34,
ал.1 от ОУ за продажба на електрическа енергия ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД снабдяването с електрическа енергия се възстановява след отстраняване на
причините за преустановяването му, то за възстановяване на прекъснато
2
електрозахранване не се изисква заплащане на такса за прекъсване и възстановяване, а
само на стойността на консумираната електроенергия, което е направено на
29.05.2020г.
Ето защо, възстановяването на електрозахранването на 05.06.2020г. е в
нарушение на задълженията на снабдителя с електрическа енергия, който съгласно чл.
25, ал.1 от ОУ за продажба на електрическа енергия „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД дължи обезщетение в размер на 20лв. на всеки 24 часа, което
в настоящия казус прави общо 120лв., в който размер предявения иск следва да се
уважи ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане
на сумата.
По отношение на иска за заплащане на неимуществени вреди: При определяне
размера на претендираното обезщетение съдът взе предвид влошеното здравословно
съС.ие на Т. П., който според представеното ЕР на ТЕЛК е с 68% намалена
работоспособност с двустранно намаление на слуха, с доказана енцефалопатия,
полиневритен синдром, артериална хипертония и ограничена подвижност в поясно -
кръсната област.
От показанията на свидетеля П. П., който е син на въззиваемеия и е живял в
едно домакинство с баща си се установява, че в периода без електрозахранване
въззивникът не е успял да се окъпе, поради липса на топла вода, зареждането на
мобилния му телефон е осъществявано в съседни жилища, през който период той е бил
без телефон, бил е лишен от възможността на приготвя домашна храна.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства обосновава извода, че справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди от неизпълнението на договорното
задължение на снабдителя с електрическа енергия възлиза на 1 000лв, в който размер
този иск следва да се уважи ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете в размерите
указани по – горе, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на адв. М.
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на
600лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260180/28.02.2022г. на Пловдивския районен съд,
3
-ви
ХХІ гр. с. постановено по гр. д. № 7339/20г. в частта, с която се осъжда „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да плати на Т. П. П., ЕГН
********** с адрес гр. Пловдив, ул. *** следните суми: 120 (сто и двадесет лева)
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за възстановяване на
снабдяването с ел. енергия след отстраняване на причините за преустановяването му
по отношение на имот в гр. Пловдив, ул. *** за периода 30.05.2020г. – 05.06.2020г.;
1 000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди – дискомфорт, стрес и
цялостно неудобство, вследствие на неизпълнението на задължението за
възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отстраняване причините за
преустановяването му по отношение на същия имот за посочения период, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда –
06.078.2020г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да плати на
адвокат С. П. М., ЕГН ********** с личен № **********, с адрес гр. Пловдив, ул.
***3 сумата 600 (шестстотин) лева адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението в частта относно неимуществените вреди може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, а в
останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4