О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 139
гр.Шумен, 06 Март 2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на шести март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия М.
Маринов, в.ч.гр.д. № 56 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 21585/06.12.2019 г.
депозирана от С.Д.Д. от гр. С., чрез адв. В.О.П. *** срещу разпореждане № 5198/19.11.2019г. по гр.
д. № 1418/2017 г. по описа на РС – Ш., с което е върната въззивна жалба с вх. №
10174/04.06.2019г. подадена срещу решение № 347/15.04.2019г. по същото дело на конституираните
наследници на ищеца и жалбоподател Д.Д.Д. – С.Д. и Т.Д.. Жалбоподателя намира
разпореждането за незаконосъобразно и неправилно в частта, в която се връща
въззивната жалба по отношение на него. Излага, че с молба с рег. №
19171/31.10.2019г. на осн. чл. 233 от ГПК, се е отказал от иска изцяло
съобразно наследствените му права, като законен наследник на Д.Д.Д. и е
направил искане производството по отношение на него да бъде прекратено. Сочи,
че съгласно разпоредбата на чл. 233 от ГПК, при отказ от иска съдът се десезира
от спора, прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават всички
процесуални действия, вкл. и постановеното решение, което се обезсилва. С оглед
отказа от иска, първоинстанционния съд е следвало да обезсили решението, до
размер на наследствената част на заявилия отказа С.Д. и да прекрати
производството по делото по отношение на него, а не да продължи да администрира
подадената въззивна жалба, вкл. и връщането й. Като последица, връщането на
въззивната жалба, водело до влизане в сила на постановеното решение, което при
така направеният отказ от иска, било неправилно. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане в частта, в която се връща въззивната жалба на
конституирания наследник на ищеца – С.Д., като неправилно и необосновано, както
и да бъде обезсилено постановеното по делото решение, съгласно чл. 233 от ГПК,
до размер на наследствената част на заявилия отказ от иск С.Д. – конституиран
наследник на ищеца Димитър Дянков и да се прекрати производството по делото по
отношение на него.
Ответната страна е депозирала отговор по жалбата, в който излага доводи
за неоснователност на същата и моли съда я остави без уважение, респ. да не
бъде обезсилвано постановеното решение № 347 от 15.04.2019г. на РС – Ш. по гр.
д. № 1418/2017г.
Съдът, след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, материалите
по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е и основателна, поради следните съображения:
Производството по гр.д. № 1418/2017г. е приключило с
постановяване на решение № 347/15.04.2019г., с което е отхвърлен иска на ищеца Д.Д.Д.
с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Р.Н.Г. (конституиран правоприемник на
починалия в хода на производството ответник М.И.) и ищеца е осъден да заплати
на ответника - Р.Н.Г. разноските за
производството в размер на 963.30лева. В срока за обжалване, срещу решението е
постъпила въззивна жалба с рег. №10174/04.06.2019г., депозирана от ищеца Д.Д.Д..
С определение от 04.06.2019г. жалбата е оставена без движение, като на
жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи документ за внесена държавна такса на основание чл. 18, ал.1 от ТДТССГПК,
в размер на 26,96лв. и му е указано, че при неизпълнение на указанието на съда,
жалбата ще бъде върната. Съобщението е
връчено на процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Стоилова на
22.07.2019г. На 30.07.2019г. процесуалният представител на жалбоподателя е
депозирала молба, в която е заявила, че жалбоподателят Д.Д.Д. е починал на
24.06.2019г., като е представила и удостоверение за наследници на същия. С
определение № 2364 от 05.08.2019г. съдът е конституирал на основание чл. 227 от ГПК законните наследници на ищеца и
жалбоподател Д.Д.Д. - С.Д.Д. с ЕГН ********** и Т.Д.Д. с ЕГН ********** и със
същото определение е оставил жалбата от 04.06.2019г. без движение, като е дал
на конституираните наследници на ищеца - жалбоподател, едноседмичен срок, в който
да заявят писмено дали поддържат
въззивна жалба рег. № 10174/04.06.2019 г.
и да представят в РС – Ш. по гр. д. № 1418/2017 г. документ за внесена
държавна такса, на осн. чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК - 50 на сто от таксата,
дължима за първоинстанционното производство – в размер на 26,96лв. Указано им
е, че при неотстраняване на нередовностите в указаният срок, жалбата ще бъде
върната.
Съобщението до С.Д.Д. с ЕГН ********** е редовно
връчено на 25.10.2019г., като в даденият му срок на 31.10.2019г. същият, чрез
процесуалният си представител адв. В.П. ***, е депозирал молба, в която на осн.
чл. 233 от ГПК е заявил, че се отказва от иска изцяло съобразно наследствените
му права и моли производството по делото
по отношение на него да бъде прекратено.
Съобщението до Т.Д.Д., ЕГН ********** е изпратено на
постоянен адрес, и връчено по реда на чл. 47 от ГПК. Съдът е изискал справка от
НАП за евентуалната месторабота на Т.Д.Д., от която се е установила датата на
прекратяване на последния трудов договор
- с Община Ш. на 16.06.2003г. От справка от НБД за Т.Д.Д. ЕГН ********** било
отразено като настоящ адрес Г. от дата 15.11.2001г..
На основание чл. 129, ал.2, изр. последно от ГПК и доколкото адреса на който
пребивава Т.Д.Д. с ЕГН ********** не бил посочен и не е известен за съда, е
изготвено съобщение, с указанията на съда от 05.08.2019г., което е поставено на 28.10.2019г. на
определеното за това място в РС - Шумен и е свалено на 05.11.2019г.
На 19.11.2019г. с обжалваното пред настоящата
инстанция разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че в едноседмичният
срок, считано от 05.11.2019г. от страна на Т.Д.Д. ЕГН ********** не е
депозирано становище и не е внесена дължимата държавната такса за въззивната
жалба по делото, поради което и предвид направеният отказ от иска от другият
наследник С.Д.Д. ЕГН ********** на 31.10.2019г., е върнал въззивната жалба на
конституираните наследници на ищеца - С.Д.Д. с ЕГН ********** и Т.Д.Д. с ЕГН **********
на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането
за неправилно, в частта в която се връща въззивната жалба на конституирания
наследник на ищеца - С.Д.Д. с ЕГН **********. От материалите по делото е видно,
че е налице отказ от иска от страна на С.Д.Д. на осн. чл. 233 от ГПК до размера
на наследствените му права и същият е поискал производството по отношение на
него да бъде прекратено, и по който отказ от иск липсва произнасяне на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или от
части от спорното право във всяко положение на делото, докато то е висящо, т.
е. преди влизане в сила на съдебното
решение. Когато отказа е направен пред първата инстанция, но преди влизане в
сила на решението, производството се прекратява, а постановеното решение се
обезсилва или в случая, след така направеният от единият конституиран наследник
на ищеца - отказ от иск,
първоинстанционния съд е следвало да обезсили решението съгласно чл. 233
от ГПК до размера на наследствената част на заявилия отказ С.Д.Д., като я
определи според доказателствата по делото и закона, и да прекрати
производството по делото по отношение на него, а не да постановява връщане на
въззивната жалба на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. От разпоредбата на чл.233 ГПК следва, че при наличието на волеизявление в този смисъл, законът третира
постановеното решение като процесуално недопустимо, тъй като предприетото от
ищеца процесуално действие преди влизане на решението в сила има за последица
погасяване процесуално правоотношение и отпадане правото и задължението на съда
да разреши спора със сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 233 ГПК е
израз на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК,
съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие,
се определят от страните. При отказ от иска по чл. 233 ГПК съдът се десезира от
спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават
извършените процесуални действия, включително постановеното по спора решение,
което се обезсилва. Следователно, развитието на производството по постъпилата
срещу решението въззивна жалба е обусловено от произнасянето на съда по отказа
от иска, като производството по жалбата има вторичен характер. Ето защо, при
направен отказ от иска пред първоинстанционния съд, същият не може да продължи
действията по администриране на въззивната жалба, а следва да обезсили
постановеното от него решение и да прекрати производството по делото, ако
жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд. Съдът, до който е адресирана
жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора
решение само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като
жалбата му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд.
Предвид изложеното и доколкото липсва произнасяне на
съда по така направеният отказ от иск, обжалваното разпореждане, следва да се
отмени в частта, с която е върната въззивната жалба на С.Д.Д. с ЕГН **********,
а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по така
направеното изявление за отказ, до размера на наследствената част на заявилия
отказ от иска.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№ 5198/19.11.2019г. по гр. д. № 1418/2017 г. по описа на РС - Шумен, в частта с която на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната на С.Д.Д. с ЕГН **********
въззивна
жалба с вх. № 10174/04.06.2019г. подадена срещу решение № 347/15.04.2019г. по
същото дело.
ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по заявения от С.Д.Д. с ЕГН ********** отказ от иска до размера на
наследствената му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.