№ 904
гр. П., 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102186 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на З. С. П. и С. В. П. срещу „Топлофикация-П.“ АД.
Ищците признават, че са единствени наследници по закон на титуляря на
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „Р.Д.“ бл. ****, с аб. № **********. Твърди се,
че за доставката на топлинна енергия до този имот са начислени суми, както следва: 1038,84
лева за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., 920,99 лева за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., 372,58 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., като за същите не
били предприемани действия по изпълнение, но били претендирани от ответното дружество.
Поясняват, че при справка по партида на абонатния номер задълженията фигурирали,
въпреки отправена молба за погасяването им по давност. Същевременно въпреки
изявлението за погасителна давност ежемесечно били изпращани съобщения с дължими
суми, в които били калкулирани и погасените по давност, въпреки че би следвало сумите да
бъдат счетоводно отписани. Ищците изпитвали притеснение да не бъдат осъдени задочно от
ответника за отричаните суми в производство, по което не участват, каквито случаи
съществували доста. Доколкото ответникът отказвал да приложи нормите на давността,
същият дал повод за завеждане на настоящия процес. Молят да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат при
условията на разделна отговорност – ¾ от общото задължение за З. П. и ¼ за С. П.,
оспорените суми, поради изтекла погасителна давност за същите.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави
признание на иска по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта, че сумите са начислени така
както е посочено в исковата молба, но действия по изпълнение не са предприемани, поради
което са погасени по давност. Намира, че материалното право съществува като естествено
задължение, но то не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение, а единствено
доброволно платено. Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не
присъжда разноски на ищеца, а да бъдат присъдени разноски в полза на ответника.
С оглед изявлението на ответника ищецът е депозирал искане за постановяване на
1
решение при признание на иска, както и аргументирано становище за определянето на
отговорността за разноски в процеса.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника право на
принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност.
В настоящия случай ищците оспорват вземанията, като се позовава на изтекла
погасителна давност. За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено
позоваване на изтекла давност – в случая, приложима е специалната тригодишна
погасителна давност по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съгласно характера на оспорените
вземания на периодични плащания и лихви, в контекста на разясненията на ТР № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК дава възможност на всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда
правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е
винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича
се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани
или увеличи правната сфера на ищеца.
Наличието на счетоводни записвания у ответното дружество по повод оспорените
вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може
да поиска решение при признание на иска.
В процесния случай ответникът е признал иска, като изрично е признал и всички
факти, пораждащи спорното материално право. Същевременно с обявения за окончателен
доклад по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата относно наследственото правоприемство
между ищците и титуляря на партида на процесния топлоснабден имот, респ. че ищците са
собственици на същия за процесния период; че ответникът води счетоводни записи за
посочените в исковата молба задължения; че не са предприемани действия по принудително
изпълнение.
Налице е изрично изявление на ищеца за постановяване на решение при признание на
иска, не са налице отрицателните процесуални предпоставки, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК,
с оглед на което съдът е прекратил съдебното дирене и дължи произнасяне на решение по
процесуалния ред на чл. 237, ал. 1 ГПК, с което да уважи предявените отрицателни
установителни искове, без да излага мотиви по същество.
По разноските:
В процесния случай са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изключва
отговорността за разноски на ответната страна.
Налице е волеизявление на ответника, с което същият изрично признава иска, поради
което първата материалната предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК е налице.
На следващо място съдът намира, че и втората предпоставка е налице, доколкото с
извънпроцесуалното си поведение ответната страна не е дала повод за завеждане на делото.
2
Ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и
че различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат
значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства
за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
плащане.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този
правен интерес на ищеца, като направи признанието, какъвто е и процесният случай. При
такова поведение и доколкото не разполага с изпълнителен титул и не е предприемал
извънпроцесуални действия по повод вземането, той не дължи разноски. В горния смисъл е
и трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС,
IV г. о.
Така например в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК се приема, че дори „Извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски
при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече
отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е
позовал на давност“. Касационният съд е приел, че „Тези действия нито са неправомерни,
нито изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. При подобни
обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на
недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи
извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници),
след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.“.
По силата на изричната норма на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, разноските се
възлагат върху ищеца. На осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение – определено в
размер на 100 лв. от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, предвид липсата на фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от З. С. П., ЕГН ********** и С.
В. П., ЕГН ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация П.“ АД не съществува изпълняемо право
(право на принудително изпълнение) спрямо З. С. П. и С. В. П. – при условията на разделна
отговорност - ¾ от общото задължение за З. П. и ¼ за С. П., от сумите: 1038,84 лева
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., 920,99
лева главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
372,58 лева главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
3
30.04.2018 г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК З. С. П., ЕГН ********** и С. В. П.,
ЕГН ********** да заплатят – разделно, на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 100 лева – разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на чл. 237 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4