Решение по дело №1012/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от „Аматрон“ЕООД, представлявано от И.Ц.Ц., чрез адв. Н.Ч. срещу Решение № 424/17.03.2023 г., постановено по АНД № 624/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 684688-F646608/05.01.2023г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че 1.) е неправилен извода на въззивния съд, че не е изтекъл срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и, че е изпълнена процедурата по чл.43, ал.6 от ЗАНН и 2.) е неправилен извода на съда, че не е налице хипотезата на „маловажност“. Относно първото възражение, касационният жалбоподател сочи, че след като административнонаказващият орган не е предявил и връчил надлежно АУАН е следвало не да спира производството, а по арг. от чл.43, ал.4 от ЗАНН да изпрати последният на съответната служа, а ако няма такава на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. Твърди, че на касатора е изпратен АУАН само с пощенска пратка, като не са извършени действия по издирването на управителя на дружеството. Сочи, че срокът за издаване на НП е следвало да се брои от съставянето на АУАН и, че НП е издадено след изтичането на 6-месечния срок. По второто възражение, след цитирането на относимите разпоредби намира, че размерът на наложената санкция е твърде висок и несъобразен с ниската степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай, без вредоносни последици.

Направен е извод за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващия касатора и от процесуален представител и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 424/17.03.2023 г., постановено по АНД № 624/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 684688-F646608/05.01.2023г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна. С НП на „Аматрон“ЕООД, представлявано от И.Ц.Ц. е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 18.01.2022г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП било установено, че „Аматрон“ЕООД, представлявано от И.Ц.Ц. не е изпълнило задължението си да подаде в срок до 14.01.2022г., включително справка -декларация по ЗДДС за период месец 01.12.2021г. – 31.12.2021г. в ТД на НАП Варна. На съображение, че установеният в закона срок за подаване на справката – декларация бил изтекъл, на 23.03.2022г. орган по приходите съставил АУАН, в обстоятелствената част на който било описано установеното нарушение.

АУАН е бил предявен и връчен на представляващия дружеството на 21.12.2022г., след спирането на административнонаказателното производство, като в срока не са постъпили възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП.

Въззивният съд, приел, че АНО е издал законосъобразно НП, при спазването на процесуалните разпоредби и на материалния закон. На тези мотиви потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с материалния закон.

Пред въззивната инстанция не е повдигнат спор по фактите относно неизпълнение на задължението за подаване на справката – декларация по ЗДДС от задълженото лице. Спорът е по правото. Спорни са били два въпроса: 1. Издадено ли е НП при спазване на процесуалните правила на чл.43 от ЗАНН вр. чл.34 от ЗАНН? и 2.налице ли са предпоставките за приложението на института „маловажност“ към деянието?.

Касационната инстанция намира, че е правилен изводът на въззивният съд, че деянието е съставомерно на посочената от АНО разпоредба и, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Налице са били и предпоставките за спиране на административнонаказателното производство, предвид данните от изпратените чрез куриер пощенски пратки с приложена покана за явяване в ТД на НАП за съставяне и връчване на АУАН, непотърсени от представляващия дружеството, както и от данните в Протоколите за посещения на адрес съставени от органите на приходите. Констатира се изпълнение на процедурата по чл.43, ал.4 от ЗАНН.

Неоснователен е доводът на касатора за приложимост на институтът „маловажност“ към извършеното деяние. Последното не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното. Наличието на вреди от нарушението не е елемент от фактическият му състав. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато регистрирано по ЗДДС лице е необходимо в установения в закона срок да подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за съответния данъчен период.

Без значение в случая, от гледна точка съставомерността на деянието, е финансовият резултат на дружеството за съответния период и обстоятелството дали е налице данък върху добавената стойност за внасяне или не. Предвид посоченото, не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза, в която деянието да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Не е налице юридически обоснована възможност, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респективно до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление.

На горните съображения Решение № 424/17.03.2023 г., постановено по АНД № 624/2023 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касационния ответник, поради което съдът му присъжда 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 424/17.03.2023 г., постановено по АНД № 624/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Аматрон“ЕООД да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лева) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове:

Особено мнение на докладчика по делото Марияна Ширванян

Особено мнение на съдия Марияна Ширванян:

 

Не съм съгласна с мнозинството от състава. Решението е неправилно.

При съобразяване на фактите по спора, на относимите разпоредби и на дадените в ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. 1/2007г. указания намирам, че след като не е приложил института на маловажността към деянието, АНО е издал НП в противоречие със закона, доколкото не е изпълнил задължението си да издаде предписание или да постигне споразумение с нарушителя, а е наложил административно наказание във фиксирания в закона минимален размер, който предвид данни за извършвана търговска дейност от дружеството и изобщо получени в следствие на търговската дейност приходи се явява несъразмерно висок.

Отказът на АНО да изпълни задължението си и да наложи предупреждение или да постигне споразумение по деяния от вида като разглеждания в настоящото производство налага два извода: 1. За създадена административно наказателна практика в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и 2. За липса на нормативна уредба, която да е съобразена с изискванията на ХОПЕС.

В случая приложимостта на ХОПЕС към нормативната уредба на административните наказания предвидени в ЗДДС се налага от обстоятелството, че чрез ЗДДС е транспонирана в Р България Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Директивата е дадена компетентност, при съобразявана на разписаните в нея разпоредби, на държавите членки да установят сроковете и условията за подаване на декларациите относно ДДС.

В този аспект административните наказания в областта на ДДС прилагани от данъчните органи на държавите членки представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на чл.51, параграф 1 от ХОПЕС, поради което и те трябва да са съобразени с основните права, гарантирани от същата (в този смисъл т.34 от Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21).

Основен принцип разписан в чл.49, ал.3 от Хартата е, че „Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението“.

Видно от санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС  (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.)“ (1) (Предишен текст на чл. 179, изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“.

Предвидените размери на наказанието (включително и определеният минимален негов размер) го определят като тежко (в този смисъл – т.48 от Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21, която за яснота на изложението цитирам в цялост: „Що се отнася до имуществената санкция, за това че е тежка, свидетелстват както невъзможността размерът й за първо нарушение да бъде по 500 BGN (около 250 евро) и възможността да достигне 2000 BGN (около 1000 евро) така и съотношението между неплатения ДДС за разглежданата в главното производство продажба на кутия цигари, а именно сума под 1 BGN (около 0.50 евро) и наложената санкция, която според данните на българското правителство е в размер на 500 BGN (около 250 евро)“).

В НП липсват констатации относно избягване на заплащане на ДДС като резултат от неподадената в срок СД. Няма изложени данни за ощетяване на бюджета. Наличието на щета на бюджета или на опит за избягването на декларирането и заплащането на данъчни задължения и техния размер са в пряка връзка с изискването заложено в чл.49, ал.3 от ХОПЕС за пропорционалност на наказанието към нарушението. ( в този смисъл т.56 от Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21, която за яснота на изложението цитирам в цялост: „На трето място, що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че той изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C570/20, EU:C:2022:348, т. 34 и цитираната съдебна практика) “

В т.58 от Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21 е посочено, че въпреки че мерките за осигуряване на контрол в областта на ДДС са насочени към осигуряването на правилното събиране на данъка и към избягването на данъчното облагане, следва тежестта на мерките (наказанията) да съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

При съобразяване на дадените в  Решение на Съда на ЕС (Първи състав) от 4 май 2023 година по дело С – 97/21 указания за тълкуване на санкционните разпоредби в ЗДДС в аспекта на принципите заложени в ХОПЕС, намирам че наказанието предвидено в разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение като разглежданото в настоящото производство е тежко и не съответства на тежестта на деянието.

Намирам, че формулировката на чл.179, ал.1 от ЗДДС при липсата на предвидена възможност в него да се наложи наказание в намален размер за деяние като разглежданото в настоящото производство (при което липсва умисъл за извършването му; лицето не е било наясно със задълженията по ЗДДС за подаване на декларации, като в сайта на НАП липса достъпна и ясна информация, относно всички изисквания към лицата във връзка с регистрацията им по ЗДДС, а са дадени само формулярите в електронна форма; няма избягване на данъчно облагане; няма щета за бюджета и в този период лицето не е осъществявало дейност) е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.49, ал.3 от ХОПЕС.

Намирам и, че липсата на разпоредба в ЗАНН, която да задължава (именно чрез използването на това понятие) АНО (доколкото АНО не съобразяват съдебната практика и конкретно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк.н.д. № 1/2007г., ОСНК, докладчик съдията Блага Иванова), при наличието на факти като изложените в настоящото производство да предупреди нарушителя или да подпише споразумение с него също е в противоречие с принципа за пропорционалност.

Практиката на АНО при която, въпреки направеното възражение от нарушителя и отправеното предложение за споразумение, при фактите като в настоящото производство е в противоречие от една страна с гарантираното от чл.49, ал.3 от ХОПЕС право на пропорционалност между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието, както и с предвидените задължения на АНО по чл.27, ал.1 и ал.2 и общите му задължения предвидени при издаването на административни актове по чл.6, ал.1 и 3 вр. ал.5 от АПК („Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.“, „Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона“ и „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“

Следва да се посочи, че предвид начина на формулиране на санкционните разпоредби в отделните материални закони и предвидените наказания по вид в ЗАНН под „границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение“ (формулировка в чл.27, ал.1 от ЗАНН) следва да се разбират и налагането на порицание и налагането на по-нисък размер на наказанието при сключване на споразумение.

На горното намирам НП за издадено в противоречие с изискването за налагане на съразмерно по тежест към извършеното нарушение наказание (чл.49, ал.3 от ХОПЕС, чл.27, ал.2 от ЗАНН и чл.6, ал.1,3 и 5 от АПК) и в този аспект незаконосъобразно.