Присъда по дело №1410/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ ПО НОХД № 1410 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ЗА
2021 ГОДИНА:

Пред първата инстанция – Варненски окръжен съд е образувано производство по
внесен от Окръжна прокуратура – Варна, обвинителен акт по досъдебно производство
№345/20г. по описа на „ПП“- ОД на МВР – Варна. След разглеждане на делото от първата
инстанция е било постановено Решение на Апелативен съд, с което е отменена присъдата по
НОХД №482/21г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, срещу
подсъдимият С.Я. Ат., с ЕГН **********, за това че:
На 14.09.2020г. в гр. Варна, при управлението на моторно превозно средство-лек
автомобил марка "Ауди А3" с рег.№ ........... СТ, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП - "При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, а
именно за категория "В" в рамките на населено място — 50 км/ч ", като се е движел със
скорост 70.55 км/ч и чл.119,ал.1 от ЗДвП " При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре" и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Г. С., като деянието е извършено на
пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал.3, пр. посл., б. „Б“, вр. чл. 343, ал.1, б.
„В“ от НК.
Производството е проведено по диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК,
по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимият признава всички факти,
отразени в обвинителния акт и няма искания за събиране на нови доказателства.
В пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и предлага да се определи наказание към средния размер, предвиден
в разпоредбата на закона, което на осн.чл.58а , ал.1 НК да бъде намалено с 1/3, като при
определяне на наказанието следва да бъдат преценени и представените доказателства, че
подсъдимия е с 50% намалена трудоспособност. По отношение на наказанието лишаване от
право да се управлява МПС, предлага да се определи срок от 5 години.
По делото като частен обвинител се конституира К. Жечев С. - съпруг на починалата
Н. С.. Не предявява граждански иск. В съдебно заседание неговият процесуален
представител- адв. С.С. от АК-Варна не се явява. Депозирал е писмена молба, с която дава
становище по всички въпроси, които ще се обсъждат в разпоредителното заседание по чл.
248, ал.1 от НПК, не възразява делото да продължи по диференцираната процедура по гл.27
и моли съда да признае подсъдимият за виновен.
От кръга на лицата, които следва да бъдат конституирани като пострадали, бяха
изключени сестрите на починалата – ЛЮБ. Г. СТ. и М. Г. К. /починала, видно от акт за
смърт №228/06.12.2021г./, които в предходното разглеждане на делото са се отказали от
участие в процеса. Поради това и съгласно ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
наследниците на сестрите на пострадалата - В. Ив. Е., ИЛ. М. М., АТ. М. М., М. СТ. Г. и Н.
СТ. Г., също се изключиха от кръга на пострадалите лица.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия, моли да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4години и 6месеца, което на осн. чл.58а от НК да бъде
намалено с 1/3. На основание чл.66, ал.1 от НК, моли съда да отложи изпълнението на
1

наказанието за срок от 3 години. По отношение на предвиденото кумулативно наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“, не посочва конкретен срок.
С последната си дума подс. Ат. изразява съжаление за случилото се и моли за
условна присъда.
Съдът, с оглед спецификата на производството, на основание чл. 373, ал.3 от НПК
приема за установени следните факти и обстоятелства:
На 14.09.2020 г. около 07:40 часа, подс.СТ. ЯН. АН. управлявал лек автомобил „Ауди
A3" с peг. № ******* като се движел по бул. „Трети март" в лявата лента за движение, в
платното за движение предназначено за движение в посока от Запад към Изток (към
Центъра на гр. Варна). Движението по бул. „Трети март" било двупосочно, разделено от
затревен разделителен остров в двете посоки на движение. Пътното платно се състояло от
две пътни ленти в посоката на движение, които били разделени от видима разделителна
пътна маркировка - жълта на цвят единична прекъсната линия. Пътят бил от асфалт, без
неравности и наклони по него. Времето било светло, слънчево, пътната настилка била
напълно суха. /видно и от справка от НИМХ ф-л Варна - л.51/. В посоката на движението
имало добра видимост. В дясна лента се движел с около 30-40 км/час, лек автомобил
"Мерцедес" с рег. № *******, управляван от св. Ал. З. Л.. В лява лента, зад автомобила на
подс. А., се движел лек автомобил марка „Ауди" с рег.№ *******, управляван от св. М. П.
П..
По същото време пешеходката Н.Г. С., която живеела наблизо и отивала към
поликлиниката в жк. „Вл. Варненик", предприела пресичане по пешеходната пътека на
същото платно за движение на бул. „Трети март", непосредствено преди спирка „Мургаш" в
посока от юг към север в зоната на пътна маркировка М8.2 „Пешеходна пътека" и пътен
знак „Д-17"/ Пешеходна пътека/. Св. Липчев намалил скоростта си, за да я пропусне да
пресече и тя минала през дясната лента, но когато навлязла в лявата лента за движение, била
блъсната от предната част на автомобила, управляван от подс. А., който не намалил и не
спрял движението си, за да я пропусне да мине. След удара тялото на жената се вдигнало във
въздуха на около 2-3 метра, завъртяло се, след което паднало на платното в дясната пътна
лента на бул. „Трети март" в посока центъра. Управляваният от подс. А. автомобил не спрял
веднага на място, а продължил напред и спрял в лявата пътна лента на около 15-20 метра
след пешеходната пътека в посока центъра на града. Звукът от удара бил чут и от св. П. Г.
М., която вървяла пеша към автобусната спирка. Тялото на падналата пешеходка било
възприето и от св. М. Мл. Г., която минавала с автомобила си в лява лента и също
сигнализирала на тел. 112 за катастрофата, тъй като на мястото не забелязала линейка.
Инцидентът бил записан от монтирана на фасадата камера на бл. 201, вх.З ет.2 ап.68,
собственост на св. М. Б. Т., която с протокол от 17.09.2020г. предала записа върху компакт
диск на водещия разследването /стр.37-38/.
Пристигналият екип на спешна помощ констатирал смъртта на пешеходката Н.Г. С..
На местопроизшествието бил извършен оглед от разследващ полицай, обективиран в
протокол от 14.09.2020г. Подс. А. бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични
вещества, като тестът му бил отрицателен, за което била изготвена докладна записка от
обслужилия местопроизшествието мл. автоконтрольор Р. Г. К./ л.2- л.5/.
Експертни заключения и писмени доказателства.
Според приобщеното заключение по СМЕ на д-р Д. Демиров – СМЕ /л.77/, което
2

съдът кредитира като обективно и компетентно дадено в резултат на ПТП се установява, че
причина за смъртта на пострадалата е последвала в следствие на несъвместима с живота й
травма в областта на сърцето – разкъсване на лява камера и междукамерната преграда, като
облагоприятстващо значение за бързото настъпване на смъртта са имали и други
травматични увреждания в областта на белите дробове и слезката. Причинените от сблъсъка
травматични увреждания са в пряка причинно следствена връзка със смъртта на
пострадалата.
Съобразно химическото изследване /л. 68-69/ в кръвта на подсъдимият, той не е
употребил алкохол и не е бил под влиянието на упойващо вещество по време на
инкриминираното деяние.
Автотехническа и видеотехническа експертиза.
За нуждите на разследването е била изготвена комплексна АТЕ и видеотехническа
експертиза. Експертите са разполагали с всички направени на мястото на произшествието
фотоснимки, видеозапис и свидетелски показания, които са съотнесли към данните от
протокол за оглед на местопроизшествието, като по този начин са съпоставили в пълнота
всички налични изходни данни, на база на които са направили заключенията си.
Вещите лица са извели извода, че мястото на удара е на бул. „Трети март" в платното
за движение в посока от Запад към Изток (към Центъра на гр. Варна), в лявата лента за
движение, в дясната и част в близост до пътна маркировка МЗ - „Единична прекъсната
линия", разделяща двете ленти за движение, в зоната на пътна маркировка М8.2 -
„Пешеходна пътека" или на 4.90 м. в ляво (в посока Север) от ОР1 и на 6.00 м. след (в
посока Изток) от ОР1., където се е намирала пресечната точка на траекториите на движение
на двамата участници в произшествието.
Според заключението на експертите конкретният механизъм на произшествието е
следният: Пострадалата С. като пешеходец е предприела пресичане в посока от Юг към
Север в зоната на пътна маркировка М8.2 „Пешеходна пътека" със скорост на движение 4.9
км/ч. В момента, в който е предприела навлизане на платното за движение, лекият
автомобил управляван от подс. Ат. се е намирал на разстояние 56 м. преди пешеходната
пътека. пострадалата е преминала през дясната лента за движение и при навлизане в лявата
лента за движение с около 0.50 м. в нея, е ударена от идващия и от ляво лек автомобил
„Ауди A3" управляван от подс. Ат.. За пешеходката ударът е бил в лявата част на тялото,
като в момента на удара пострадалата е била в крачка. За водачът на лекият автомобил
ударът е бил в предна дясна част на превозното средство, където са налице прахово
забърсване на повърхността на автомобила по дясната част на предната броня, цялата
повърхност на преден десен калник, предна и задна десни части на преден капак, долна част
на колонка предна - дясна и предна горна част на врата – предна, дясна. Тялото на
пешеходката се е приплъзнало по преден десен калник, възкачило се е частично върху
предния капак, достигайки до челното стъкло, като се удря в дясната му част, при което
чупи дясното огледало, след което е отхвърлено от автомобила напред и надясно по посока
на движението на лекия автомобил. В резултат на удара пострадалата С. пада на пътната
настилка в дясната лента за движение и се установява в покой на 15.60 м. след Ориентир и
на 3.20 м. в ляво от Ориентир. Лекият автомобил продължил движението си в лявата лента
за движение, като подс. Ат. предприел спиране и отклоняване на автомобила на ляво.
Вследствие на удара настъпват материални щети по превозното средство и телесни
увреждания на пешеходката Н.Г. С., която почива в линейката.
Според предоставения видеозапис е установено, че пострадалата Н. С. предприема
пешеходно пресичане на платното за движение на бул. „Трети март", предназначено за
движение в посока от Запад към Изток (към Центъра на гр. Варна) в 329 кадър и в
00:00:10:998 часа от началото на видеозаписа, а звукът от удара настъпва в 13 секунда и 914
3

милисекунди от началото на записа и в 417 кадър или са й били нужни 2.916 секунди, за да
достигне до мястото на удара след като е навлязла на платното за движение. Пострадалата е
изминала разстояние в размер на 4 м. от навлизането си на платното за движение до мястото
на удара. В такъв случай нейната скорост при пресичането на платното за движение е 4.9
км/ч или 1.371 м/сек. Съгласно специализираната литература пешеходец от женски пол на
възраст на 70 години се движи при бърз ход със скорост в рамките на 3.6 км/ч - 4.8 км/ч.
Отново според видеозаписа се установява, че лекият автомобил управляван от подс. Ат.
изминава разстоянието от стълб на тролейбусната електропреносна мрежа, намиращ се
преди Ориентира по посока на движението на автомобила, до мястото на удара (на
видеозаписа се чува отчетливо момента на удара на лекия автомобил и пешеходеца) за 2.082
секунди или за 63 кадъра при скорост на възпроизвеждане на кадрите 30 кадъра за 1 секунда
или 0,033 мили секунди за 1 кадър. Разстоянието между стълбовете на тролейбусната
електропреносна мрежа е в размер на 35м., следователно разстоянието изминато от
подсъдимият непосредствено преди удара за 2.082 секунди е в размер на 40.80 м. Скоростта
на движение на лек автомобил „Ауди A3" с peг. №******* непосредствено преди удара и в
момента на удара, тъй като не са налице следи или свидетелски показания за намаляване на
скоростта на автомобила преди удара е в размер на 70.55 км/ч или 19.6 м/сек., а скоростта
на пострадалата при пресичането на платното за движение е 4.9 км/ч или 1.371 м/сек.
Опасната зона за спиране на лекият автомобил управляван от подс. Ат. при движение
със скорост 70.55 км/ч е в размер на 47.03 м.
На предоставения видеозапис се установява, че не са налице други превозни средства,
които да се движат пред процесният автомобил в лявата или дясната лента за движение в
неговата посока и да ограничават видимостта на подс. Ат. към пресичащата пешеходка –
пострадалата С.. В момента, в който С. е навлязла на платното за движение, автомобилът на
подсъдимият се е намирал на 57.09 м. преди мястото на удара или 56 м. преди пътната
маркировка на пешеходна пътека. Ограничението за движение в процесният пътен участък е
в рамките на ограничението на скоростта на движение в градски условия - 50 км/ч, а
водачът на лекият автомобил се е движил със скорост 70.55 км/ч, която е над разрешената.
При тази скорост в момента, в който пострадалата е навлязла на платното за
движение, лекият автомобил се е намирал на 57.09 м. > 47.03 м., тоест пострадалата С. не
попада в опасната зона за спиране на лекият автомобил, от което следва, че водачът – подс.
Ат. е имал техническата възможност да забележи и възприеме пресичащата пешеходка, при
навлизането й на платното за движение, и е имал възможност да спре безопасно при
своевременна реакция от негова страна.
Пешеходката е предприела пресичане на платното за движение, като преди
навлизането си на платното за движение е спряла, установила е че автомобилът, намиращ се
в дясната лента за движение намалява скоростта си с цел да пропусне пешеходката и след
това е предприела пресичане. На предоставения видеозапис се установява, че не са налице
други превозни средства, които да се движат пред автомобилът на подсъдимият в лявата или
дясната лента за движение в неговата посока и да ограничават видимостта му към
пресичащия пешеходец.
Според експертите автомобилът е бил технически изправен преди произшествието.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, с оглед
направеното при условията на чл. 371, т. 2 от НПК признание и подкрепящите го
доказателства, събрани на досъдебното производство, а именно: Протоколи за оглед на
местопроизшествие и препис /л.6-9, л. 26-28/; фотоалбуми на произшествието / л. 12-25 и л.
29-32/; лични данни за водача - лична карта, свидетелство за правоуправление и контролен
талон /л. 33-34/; протокол за доброволно предаване на 1 бр. компакт диск; извадка от тел.
4

112 с диск; писмо от НИМХ- Варна; акт за смърт на пострадалата /л. 55/; удостоверение за
наследници; разписка за връщане на мобилен телефон и пръстен на частния обвинител; СХЕ
/л. 68/; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и наркотични вещества; СМЕ /л. 73-77/; Комплексна САТЕ /л. 86 – 108/; справка по
местоживеене на С.Я.; характеристика от с. Ген. Кантарджиево; справка за нарушител водач
за нарушение на ЗДвП / л. 121/; свидетелство за съдимост / л. 125/; постановление за
привличане в качеството на обвиняем; показания на свидетелите – А.Л., М.П., П.М., М. Г.,
М.Т. К.С., М.К., Л.С. /л. 131-138/; трудов договор /л. 143/; длъжностна характеристика;
служебна бележка по месторабота; заповед за продължително трудоустрояване; Експертно
решение – ТЕЛК / л. 149/.
От приетите доказателствени материали по убедителен и еднопосочен начин се
установяват релевантните факти и обстоятелства, свързани с извършеното и признато от
подс. А. престъпление по транспорта. По експертен път вещите лица са стигнали до
заключението, изготвено по комплексната автотехническа и видеотехническа експертиза, че
скоростта на автомобила преди удара е била 70,55 км/час, и че водачът му е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, чрез спиране на превозното средство преди
мястото на сблъсъка.
Съдът намери посоченото заключение на назначените в предходната процесуална
фаза експертиза за обективна, безпристрастна и добросъвестна, изготвена от вещите лица, в
рамките на тяхната компетентност и дават задълбочен отговор на поставените им въпроси,
поради което липсват всякакви съмнения относно обосноваността на заключението и спор
между страните относно приобщаването й към доказателствения материал по делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
По делото безспорно се установява, че подсъдимият СТ. ЯН. АН. е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.“ Въпреки това, пренебрегвайки модела за дължимо поведение, той не
изпълнил това си законово задължение.
От събраните доказателства съдът направи единствено възможният и категоричен
правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият СТ. ЯН. АН. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал.3 предл. последно, б. „Б“,
вр. чл. 343, ал.1, б. „В" от НК, като на 14.09.2020г. при управление на МПС в нарушение на
правилата по чл.119, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на намиращата се
на обозначена с пътна маркировка „пешеходна пътека" Н.Г. С..
Пешеходната пътека е била очертана с пътна маркировка и сигнализирана с пътен
знак и след като е безспорно установено, че ударът между пострадалата и автомобила, дори
при незаконосъобразната скорост на движение от 70, 55 км./ час и опасна зона за спиране от
47,03 м, настъпил на пешеходната пътека, е бил предотвратим чрез спиране, то подсъдимият
не е изпълнил задълженията си на водач, визирани в разпоредбите на чл. чл. 119 от ЗДвП,
поради което следва да носи наказателна отговорност по възведеното му обвинение.
От обективна страна деянието е извършено посредством система от действия и
бездействия. Въпреки, че е знаел за наличието на пешеходна пътека пред него /очертана с
маркировка върху пътното платно и сигнализирана с пътен знак/ и въпреки възможността да
наблюдава пътя непосредствено преди пешеходната пътека, не е изпълнил вмененото му
5

задължение, в резултат на което е последвало съприкосновение между автомобила и тялото
на пострадалата и тя е получила наранявания, несъвместими с живота. Липсата на преценка
и по конкретно, липсата на адекватните действия от страна на Ат. при управлението на
автомобила, към момента на настъпване на ПТП-то е довела до настъпването на
общественоопасния резултат – смъртта на пострадалата.
От субективна страна подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
поради което формата на вината следва да се определи като небрежност по смисъла на чл.
11, ал. 3, предл. 1 НК.
По отношение на повдигнатото обвинение, съдът оправда подс. Стоян Ат. в това,
нарушението на чл. 21 ал.1 от ЗДвП да е в причинна връзка с настъпилият престъпнен
резултат.
За индивидуализацията на наказанието, съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия.
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, трудовата му
ангажираност, като електромонтьор към дружество „Енерго-ПРО Варна“ ЕАД, както и
обстоятелството, че към момента подсъдимият е с 50% трайно намалена трудоспособност
/видно от Експертно решение №2757/10.09.19г.– ТЕЛК – л. 149/.
При определяне на наказанието, следва да се добавят още обстоятелства, които
настоящият състав намира за съществени при определяне на наказанието:
-извършване само на едно нарушение по ЗДвП, което е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия резултат;
-възрастта на подсъдимия - 56-годишен към момента на извършване на деянието (на
58 години към настоящия момент), семеен, социално адаптиран;
-дългогодишно полагане на обществено полезен труд от страна на подс.Ат. – над 25
години професионален опит в групата на Енерго-Про, където е заемал различни позиции
/видно от служебна бележка от „Енерго-Про Варна“ ЕАД, л.147/
Полагал е обществено полезен труд през целия си живот и престъпното поведение по
настоящото дело очевидно се явява изключително изолирано.
Отегчаващи отговорността обстоятелства - наличие на предходни нарушения на
ЗДвП, невлияеща на правната квалификация на деянието, която съдът отчете като негативни
характеристични данни за подсъдимия.
Подс.Ат. е правоспособен водач на МПС от 1981 година с категория ТЗ, от 1985 с
категория В и от 2004г. с категория С. За период от четиридесет години той е санкциониран
общо три пъти с наказателни постановления и един път с фиш. Преобладаващата част от
извършените от него нарушения са с голяма давност (в периода 1997-2005). Най-близкото по
време нарушение е от 2019г. поради неспазване разпоредбите на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Изводът от изложеното е, че подс.Ат. има дългогодишен опит като правоспособен водач с
не много на брой нарушения. Извършените от подсъдимия нарушения, не се неглижират от
настоящия съд, но се тълкуват и на фона на периодът, в който подс.Ат. е бил правоспособен
водач - почти четиридесет години. Освен това нарушенията не сочат на нарушаване на
фундаментални правила, гарантиращи безопасността на останалите участници в
движението. Само едно от тях е извършено в кратък период преди деянието по настоящото
дело. Всички останали са значително отдалечени във времето, поради което нямат такава
6

голяма тежест и не следва да се отразят съществено върху индивидуализация на
наказанието. Обобщената преценка на горните обстоятелства недвусмислено показва, че
подс.Ат. не е рецидивиращ нарушител, който регулярно неглижира правилата за
безопасност на движението и с поведението си поставя в риск участниците в него.
Цялостната оценка на изложеното, касаеща личностните качества на подсъдимия,
както и поведението му в изминатият до момента от него житейски път като съзнателен и
отговорен гражданин, липсата на отклонения от обществените правила и закона.
След като призна подс.А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343,
ал.3, предл. Последно, б.“Б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „В“ от НК, съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
следва да се определи по реда на чл. 58а, във вр. чл.54 от НК.
Направеното от подс.А. признание не прие за смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като вече бе използвано като условие за използване на привилегията по
чл. 58а от НК.
Съдът, определяйки наказание за срок от 4 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“,
на основание чл. 58а, ал.1 от НК намалява с 1/3 и определи за изтърпяване наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
Като взе предвид, че за поправянето на подсъдимият не е необходимо принудително
изолиране от обществото и семейството му, съдът счете, че следва да му се даде шанс и на
осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието, като определи изпитателен срок
от 5 /пет/ години.
Тъй като престъплението е свързано с управлението на МПС, на осн. чл.343г, вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК, настоящият състав лиши подсъдимият от право да управлява МПС за
срок от 5 /пет/ години. С оглед настъпването на леталния изход от деянието, съдът счете, че
следва да бъде лишен от възможността да управлява МПС за един по-продължителен период
от време, като по този начин ще му се отнеме възможността да върши други престъпления
по транспорта.
Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият
да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, ще се въздейства
възпитателно и предупредително-възпиращо спрямо него и върху останалите членове на
обществото, като по този начин ще бъдат постигнати и целите на наказанието, визирани в
чл.36 ал.1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложи направените по делото деловодни
разноски в тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия при ВОС:

7

Номер на акта:	11
Дата:	23 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия:	Уляна Куманова Савакова

Дело:	20213100201410
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 декември 2021 г.

Присъда по дело №1410/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите