СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на осми октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Гюрова в.
гр. д. № 4861 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 111433 от 05.05.2017 г. по гр. д. № 22756/2009 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав, е прогласена, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожност на договор
за покупко-продажба на жилище по реда на Закона за общинската собственост от
22.02.1999 г., сключен между Столична община, район „Връбница“, в качеството на
продавач, и М.И.Т., ЕГН **********, (починала в хода на процеса на 11.09.2016 г. и заместена от наследниците й
по закон - К.Д.Н., ЕГН **********, Х.М.С., ЕГН **********, К.К.Д., ЕГН **********, Г.Я.А., ЕГН ********** и Й.В.С., ЕГН **********), вписан в СВ при АВ - гр. София
на 25.02.1999 г., с вх. рег. № 3496 по им. п. № 37965, с което продавачът е
продал на купувача апартамент № 21, находящ се в гр.
София, ж.к. „******“, в жилищна сграда - бл. ********построена върху общинска
земя, поради липса на съгласие.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Столична община, район
„Връбница“, в която са
развити съображения за неправилност на атакувания акт. Поддържа се, че ищцата е подала молба за закупуване на процесния
имот на 09.12.1997 г. и не е оспорила заповедта на кмета на район „Връбница“, с
която се нарежда жилището да й бъде продадено. Сочи се, че заповедта е била връчена
на ищцата и същата е била уведомена за процедурата по продажба на жилището.
Твърди се, че на 25.01.1999 г. ищцата е направила нотариално заверен препис на
договора, т.е. разполагала е с него непосредствено след сключването му. Моли се
съдът да отмени решението и да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от К.Д.Н., Х.М.С., К.К.Д., Г.Я.А.
и Й.В.С..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му
съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира
следното:
СРС, Гражданско отделение, 43 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД нищожни са
договорите, при които липсва съгласие. Според нормата на чл.
8 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да
се създаде, уреди или унищожи правна връзка между тях. Тогава, когато няма
съвпадение на насрещните волеизявления, има липса на съгласие. Възможността да се оспорва
валидността на сделка поради порок
на волята принадлежи единствено на лицето, чиято
воля е опорочена.
По правната си природа искът по чл.
26, ал. 2 ЗЗД е установителен и насочен към
прогласяване нищожността на извършената прехвърлителна
сделка. За да е допустим един установителен иск
следва да е налице правен интерес от неговото предявяване. Наличие на правен
интерес се предполага, когато се оспорва претендираното
от ищеца право или се претендира отричаното от него право. В случая е налице
втората хипотеза.
Необходим елемент от
съдържанието на договора за разпореждане с недвижим имот е волеизявлението на
всяка една от страните по сделката насочено към целените от същата правни
последици. Липсата на съгласие е такъв съществен порок, при който те не могат
да произведат правни последици още от момента на сключването им. При нищожната
сделка тя е обременена с такъв тежък порок, който води до тъй наречената
абсолютна недействителност или начална нищожност. Липсата на съгласие ще е
налице, ако няма две насрещни съвпадащи се по съдържание за един и същ предмет
волеизявления. Липсата на съгласие, като основание за прогласяване на нищожност
на договора трябва да е налице към момента на сключването на договора.
Осъществяването на основанието
за нищожност по чл. 26, ал.
2, пр. 2 ЗЗД като фактически състав подлежи на доказване в процеса от ищцата
(заместена в хода на процеса от нейните наследници по
закон) и доколкото последната е провела успешно доказване относно липсата на съгласие за сключване на договора,
с оглед установената негова неавтентичност, установителният
иск следва да бъде уважен.
По делото се установява, че с писмо, с изх. № РД-94-00-166 от 02.06.2008
г., от Столична община, район „Връбница“, ищцата е уведомена, че не отговаря на
условията за настаняване под наем в общински жилища по реда на Наредба за реда
и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община.
По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на Закона за общинската собственост от 22.02.1999 г., между М.И.Т., в
качеството на купувач, и Столична община - район „Връбница“, в качеството на
продавач, по силата на който продавачът продава на купувача процесния
недвижим имот: апартамент № 21, находящ се в гр.
София, ж.к. „******“, в жилищна сграда- бл. ******
Видно от писмо, с рег. № И-288/22.02.2008 г., от Столична следствена служба,
ищцата е била задържана на 11.11.1998 г. по дознание №
2905/1998 г. на 07 ТО за извършено престъпление по чл. 156 НК, като на
21.04.1999 г. мярката „задържане под стража“ е изменена в мярка „парична
гаранция“. В писмото е посочено, че на 22.02.1999 г. ищцата се е намирала в
следствения арест на ул. „******
По делото е представена и молба, с вх. № ДИ-03-152/09.12.1997 г., от М.И.Т.
*** община - „Връбница“, с която е поискана продажба на процесния
недвижим имот при условията на Наредба за продажба на жилище от Държавния
жилищен фонд.
От приетата и неоспорена от страните съдебно - почеркова
експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, се
установява, че на страница
втора в договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за
общинската собственост от 22.02.1999 г., между Столична община - район „Връбница“
и М.И.Т., подписът за купувач не е положен от лицето, чиито подписи - образци
са ползвани в качеството на сравнителен материал от М.И.Т..
Тези доказателства, ценени
поотделно и в съвкупност, подкрепят изложените от районния съд фактически и
правни изводи.
Искът с правна квалификация чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за обявяване на нищожност на
договора, сключен във формата на нотариален акт, е за установяване, че сделката
е с порок липса на съгласие от страна на купувача, поради липса на
волеизявление. Всички доказателства по делото сочат на извод, че порокът е
установен - налице е липса на съгласие от страна на приобретателя,
последният не е правил волеизявление за придобиване на процесния
недвижим имот. Съгласно кредитираното заключение на вещото лице по съдебно - почерковата експертиза, подписът за купувач не е положен от лицето, чиито подписи
- образци са ползвани в качеството на сравнителен материал от М.И.Т.. Следователно, не е налице съгласие от страна на приобретателя
по разпоредителната сделка - последната е нищожна поради липса на съгласие на
твърдения по нея купувач и тази нищожност ищцовата
страна установи при пълно и главно доказване. Поради това искът за прогласяване
на нищожност на договора поради липса на съгласие на приобретателя
е основателен.
В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че на датата, на която се
твърди да е сключен процесният договор, ищцата се е
намирала в следствения арест на Столична следствена служба.
Ирелевантно е обстоятелството
дали ищцата е подала молба за закупуване на процесния
недвижим имот, доколкото при продажбата на общински имот е налице различен
режим от обичайните гражданско правни отношения по продажба на имот. налице е
сложен фактически състав, включващ в себе си административна и гражданско
правна част. Административната част включва етапа на извършване на проучването
от назначената комисия, предложението на комисията, решението на СОС за
определяне на жилищата за продажба и завършва с издаването на заповед, с която
се нарежда да се извърши продажбата. Тази заповед представлява административния
акт, с който завършва административната част от процедурата. След това се
пристъпва към сключване на договор, който представлява гражданско правната част
от фактическия състав по продажбата на общински жилища. Ето защо и доколкото в
настоящото производство се установи, че договорът за покупко-продажба на
общинско жилище е неавтентичен е налице започнала, но недовършена процедура по
придобиване на процесното жилище.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Обжалваният
съдебен акт е мотивиран, като формираното от съда становище е аргументирано със
събраните по делото доказателства и установените фактически обстоятелства.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата
страна, която обаче не претендира такива.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111433 от 05.05.2017 г. по гр. д. № 22756/2009 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.