№ 37080
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110154188 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на в, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу В. Я. И. за сумата в размер на 53 169,65 лева, представляваща главница по Договор
за заем от 09.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 05.10.2022 г., до окончателното плащане, сумата в размер на 2927,50 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.04.2022 г. до 23.09.2022 г., сумата в
размер на 438,90 лева, представляваща лихва при просрочие за периода от 07.04.2022 г. до
23.09.2022 г., сумата в размер на 162,46 лева – обезщетение за забава за периода от
24.09.2022 г. до 04.10.2022 г., за които вземания е учредена в полза на заявителя ипотека
върху описания недвижим имот в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 75
от 09.09.2021 г, том III, рег. № 2947, дело № 443 от 2021 г.
Съгласно нотариалния акт и представения договор за заем страните са уговорили
заявителят да предостави на длъжника заем в размер на 54 000 лева със срок на издължаване
120 месеца при годишен лихвен процент 11 %. Уговорено е, че при неизпълнение в срок на
която и да е погасителна вноска съобразно условията на погасителния план, заемателят
дължи на зааемодателя и лихва за просрочие в размер на 0,2 % върху просрочената главница
за всеки ден просрочие.
Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата
на чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на
някой от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона
и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и обичайно място на дейност на територията на страната.
Като документ по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК нотариалният акт за учредяване на
договорна ипотека е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него
задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на
определена вещ. Само по изключение – при предпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК тази
преценка може да се разпростре и спрямо други документи, ако това е необходимо за
доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Съдът намира, че в разглеждания случай представеният документ по чл. 417, т. 3 ГПК
не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Претенциите на
заявителя се основават на договор за заем, при който заемодателят предоставя на
заемополучателя определена парична сума, която последният се задължава да върне – арг.
1
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, т. е. касае се за реален договор и за да породи той действие, не е
достатъчно между страните да е постигнато съгласие за предаване на определена парична
сума. Договорът се счита сключен едва с действителното предаване на сумата, т. е. в
настоящия случай с плащането на уговорената сума в общ размер на 54 000 лева. Това
обстоятелство обаче не е удостоверено в представения нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, нито в представения договор за паричен заем, нито е представен
документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 3 от договора за заем, която
уговорка е възпроизведена и в нотариалния акт, заемодателят предава на заемателя сумата
от 54 000 лева чрез превод по посочената банкова сметка след подписване на договора за
заем от заемателя и учредяване и вписване на договорената в чл. 13 ипотека в Служба по
вписванията в гр. Кюстендил, като в т. 4 от нотариалния акт изрично е посочено, че
заемодателят има право да не предостави средствата по заема в случай, че се окаже, че
върху ипотекирания недвижим имот има вписана ипотека, възбрана или каквато и да е
вещна тежест или вещно право в полза на трето лице. По делото не са ангажирани надлежни
доказателства, при съвкупната преценка на които да се установява изпълнение на
задължението на заемодателя за предаване на заетата сума, включително по начина уговорен
между страните. Ето защо, този нотариален акт, макар и попадащ сред документите по 417,
т. 3 ГПК, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а доколкото
не е възникнало главното задължение за връщане на заетата сума, липсва основание за
възникване и изискуемост и на останалите акцесорни вземания.
При това положение съдът следва да откаже издаването на заповед за незабавно
изпълнение за заявените вземания.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, подадено от в, ЕИК ,, срещу В. Я. И., с ЕГН **********.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2