№ 1940
гр. Варна , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501277 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 6280/16.04.2021г,
депозирана от Михаил Иванов М. с ЕГН **********, действащ чрез адвокат
Т., срещу Определение № 749/31.03.2021г. по гр.д. № 4599/2021г. по описа
на ВРС, 47-ми с-в, с което производството е прекратено и делото е изпратено
по подсъдност на РС Девня.
Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно, тъй като по
делото не са налице доказателства, от които да се изведе извод, че той
едностранно е променил мястото, на което полага обичайно труд. Съгласно
изрични указания на РС, жалбоподателят и ищец в производството е посочил,
че не би могъл да определи правилно къде полага преимуществено труд по
Трудовия му договор с „БКС София“ ООД, тъй като това може да се разбере,
ако вещо лице провери това обстоятелство.
Предвид това счита, че и съдът не е имало въз основа на какво да
направи подобен извод. Сочи, че по делото са представени двата му трудови
договора, като във всеки от тях е посочено място на работа, но действително
то не се е спазвало. Счита, че съдът му е отнел правото да избере местната
подсъдност, дадено му от нормата на чл. 114 от ГПК, съгласно която
законодателят е обвързал подсъдността с „мястото където обичайно се полага
труд“, а не само мястото на работа, съгласно трудовия договор.
1
Предвид горното моли да бъде отменено обжалваното определение, с
което производството в частта, в която е предявен иск срещу „БКС София“
ООД е прекратено и изпратено на РС Девня по подсъдност.
В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор от ответника по
частната жалба „БКС София“ ООД.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.
275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Ищецът Михаил Иванов М. с ЕГН ********** е предявил пред РС
Варна искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ срещу ответника „БКС София“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Девня, ул. „Мелниците“ № 1. Със същата молба е бил
предявен и иск с правно основание чл. 214 от КТ срещу ответника „Никман
Канал Сервиз“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Места“ № 21.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „БКС София“ ООД е
депозирало възражение за местна подсъдност на предявения срещу него иск, с
искане делото да бъде изпратено по компетентност на РС Девня, където е
седалището на дружеството.
Видно от исковата молба на ищеца и уточнителни молби към нея,
същият твърди, че според него приложение следва да намери нормата на чл.
114 от ГПК и делото да бъде разгледано от РС Варна, тъй като лицата, които
му възлагат задачи по двата му трудови договора са едни и същи, а управител
на двете ответни дружества е Николай Димитров.
Предвид така наведените твърдения от М., РС Варна с Разпореждане от
16.03.2021г., изрично е указал на същия, че следва да изрично да посочи къде
обичайно е полагал своя труд, по сключения с ответника „БКС София“ ООД
трудов договор – дали това е мястото посочено в трудовия му договор или е
друго място.
2
С уточнителна молба ищецът е заявил, че ежедневните му задачи се
поставят по такъв начин, че не може да се разбере в изпълнение на кой от
трудовите му договори са, поради което не може да посочи, къде обичайно
полага труд. В същата молба Михаил М., чрез процесуалния си представител
адвокат Т. е посочил, че поддържа твърденията си, че в случая е приложима
нормата на чл. 114 от ГПК и той има право да избере по-удобния за него съд.
РС Варна е приел, че възражението на ответника „БКС София“ ООД по
чл. 119, ал. 4 от ГПК е редовно, доколкото е направено в срока за отговор на
исковата молба. Приел е, че съгласно нормата на чл. 105 от ГПК, исковете
следва да бъдат подадени пред съда, в района на който е постоянният адрес
или седалището на ответника, като е съобразил и нормата на чл. 114 от ГПК,
която урежда отклонение от общото правила на чл. 105 от ГПК, и съгласно
която е предвидена специална привилегия на работника или служителя, в
случай на съдебен спор с работодателя му, да избере да предяви иска си пред
съда, където се намира мястото, на което той полага обичайно своя труд.
Като е съобразил горното, съдът е приел, че от представения на лист 8
от делото Трудов договор безспорно се е установило, че мястото на работа на
ищеца е определено в подразделение гр. Девня, звено Основна дейност СМР
„Услуги СМР“. Приел е, че мястото е ясно определено, като същото е
задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор.
Съдът е счел, че доколкото в ТД не е предвидено друго, работникът или
служителят не може едностранно да променя мястото на престиране на труда
си. Поради това е приел, че при конкретно посочено място на работа в
трудовия договор, ищецът не може да поддържа, че мястото, където той
обичайно полага труд е различно, за да избере подсъдност по чл. 114 от ГПК.
Настоящият състав на съда споделя становището на РС. На първо
място следва да се има предвид, че ответникът е възразил срещу местната
подсъдност на спора, като надлежно е сезирал съда да извърши преценка в
тази насока. Доколкото обаче ищецът не е навел конкретни твърдения за
обичайното място, на което престира труда си, ответникът не е релевирал
възражения в тази насока, респективно не е ангажирал и доказателства за
това.
От друга страна наведените от ищеца твърдения по никакъв начин не
3
биха могли да бъдат отнесени към съществените и релевантни обстоятелства,
въз основа на който да се формира преценка на подсъдността по реда на чл.
114 от ГПК, а именно обичайното място на полагане на труд. Фактът, че едно
и също лице е управител на двете ответни дружества не води до извода, че и
по двата трудови договора ищецът е полагал труд на едно и също място.
Прочее, ищецът дори не е навел конкретни твърдения, че полага
преимуществено труда си в гр. Варна, а само е споделил, че не може да
прецени тези обстоятелства. Тъй като ищецът не е твърдял изрично, че полага
обичайно труд в гр. Варна, той не е ангажирал доказателства в тази насока,
като не е направил и доказателствени искания.
Предвид горното, при надлежно сезиране по смисъла на чл. 119, ал. 4 от
ГПК и при дължимата от него преценка за подсъдност на делото, РС Варна
правилно е ценил единствено обстоятелствата, че дружеството ответник е със
седалище и адрес на управление в гр. Девня, а съгласно трудовия договор
между страните, мястото на работа на ищеца е в гр. Девня. В следствие на
това съдът правилно е приел, че ищецът не може сам, без да се позовава на
предвидените в закона обстоятелства и без да сочи и иска доказателства за
тях, да определи сам обичайното си място на работа и въз основа на него да
избере съд, пред който да предяви исковете си срещу работодателя.
В обобщение на всичко гореизложено, настоящият състав на съда
намира, че обжалваното Определение на РС Варна е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него оставена без уважени.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 749/31.03.2021г. по гр.д. №
4599/2021г. по описа на ВРС, 47-ми с-в, с което производството е прекратено
и делото е изпратено по подсъдност на РС Девня.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването,
при условие че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5