№ 435
гр. П., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Г.Н.
при участието на секретаря Н.С.Н.
като разгледа докладваното от В.Г.Н. Гражданско дело № *** по описа за
2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на „Т.П.“ АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.П., И.И.З. №***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В.В. чрез ю. Ц.В. против В. АНГ. ИВ. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ж.к.“С.“ ***. Посочва се в исковата молба, че
дружеството има следните вземания към ответника, а именно: сумата от ***
лв. за сума за отопление с индивидуален разпределителен уред (ИРУ) за
периода ***.; сумата от *** лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Твърди се, че задълженията на ответника произтичат от ползване
на услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия до недвижим
имот, регистриран под абонатен номер *** на името на ответника. Иска се
от съда да признае за установено, че в полза на „Т.П.“ АД съществуват
вземания против В. АНГ. ИВ. за следните суми: сумата от *** лв. – главница
за периода ***., сумата от *** лв. – мораторна лихва за периода ***г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. д. №***г. по описа на РС П.. Претендират се и направените деловодни
1
разноски в исковото и заповедното производство.
С определение №***г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 ГПК за
особен представител на ответника адв. Р.М.В.-АК-П..
По делото е постъпил отговор с вх.№***г. от особения представител. В
отговора е взето становище за допустимост, но неоснователност на исковете,
като се оспорва собствеността на ответника върху процесния имот, както и
исковете по размер.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от ю. С. СТ.,
която моли съда да постанови неприсъствено решение и да уважи изцяло
предявените искове, като депозира списък по чл.80 ГПК.
Особения представител на ответника, редовно призован се явява и моли съда
да отхвърли исковете като недоказани по размер с оглед на обстоятелството,
че ответникът е собственик на ½ идеална част от имота.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа
на РС-П., че на *** „Т.П.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против В. АНГ. ИВ.,
както и че в хода на производството била издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, с която РС – П. разпоредил на длъжника да заплати на
кредитора „Т.П.“ ЕАД сумата от *** лв. – главница за периода ***., сумата
от *** лв. – мораторна лихва за периода ***г., ведно със законната лихва от
*** до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от ***.
държавна такса и *** ю.ско възнаграждение.
Безспорно е по делото, че заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК.
Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е уведомен с разпореждане
№***г. за правата си по чл.415, ал.1 т.2 ГПК, като е получил съобщението на
2
***г.
Безспорно е по делото, че исковата молба, въз основа на която е образувано
гр.д.№*** по описа на РС П. е подадена на ***. т.е. в законовия едномесечен
срок по чл.422 ГПК .
Не се спори и се установява от представените от ищеца и неоспорени от
ответника заверено копие на договор от ***г. между Етажна собственост и
„Н.И.“ ООД, заварено копие на споразумителен протокол №*** от ***г.,
приложение към него и рекапитулация; заверено копие на протокол от ***г. и
заверено копие на споразумителен протокол от ***г., че сградата, в която се
намира недвижимия имот с административен адрес гр.П., ж.к.“С.“ *** е
етажна собственост, доставката на топлинна енергия се осъществява от
ищеца, както и че за топлинен счетоводител е избрана топлоснабдителна
агенция и енергиен сервиз „Н.И.“ ООД, като последното дружество се
задължавало да извършва разпределение на топлинната енергия между
абонатите от абонатната станция в сградата.Безспорно е по делото и се
установява от същите документи, че за абонатен номер *** е положил подпис
лицето А. И. Й. с ЕГН **********.
Безспорно е по делото и е служебно известно на съда от гр.д.№ ***. по описа
на РС П. и други дела на РС-П. със страна ищеца, по които състава е бил
съдия докладчик, че Общите условия на „Т.П.“ ЕАД са в един централен
(„Нощен труд“ бр. от ***.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г)
ежедневник и са одобрени от ДКЕВР.
Служебно е известно на съда и се установи след служебна проверка от
състава, че „Т.П.“ ЕАД понастоящем е пререгистрирано като АД.
Спори се между страните съществувало ли е облагицонно правотношение
между страните през периода ***. и на какво основание, собственик ли е на
процесния недвижим имот ответника, както и доставило ли е ищцовото
дружество топлинна енергия в процесното жилище в посочения в исковата
молба период от време, какво количество е доставило и заплатено ли е
същото, дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед
за изпълнение.
За изясняване на спорните по делото факти са приобщени писмени
доказателства, както и са назначени съдебно-техническа и счетоводна
експертизи.
Установява се от удостоверение № ***., издадено то дирекция „ ***“ към
3
Община П., че ответникът е декларирал недвижим имот с административен
адрес гр.П., ж.к.“С.“ ***, като собственици на имота са лицата В. АНГ. ИВ. и
А.А.В.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция. До имота на
ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е
работила през процесния период. Извършеното дялово разпределение е
направено съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради
етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за
топлоснабдяване № ***г. Вещото лице е категорично, че в банята на
апартамента няма отопление, разпределението е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. При изготвянето
на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени указанията
на методиката за разпределение на топлинна енергия към чл.61, ал.1 от
Наредба за топлоснабдяване № ***г. начислените суми, отрадени коректно в
индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период са в
съответствие с Наредба за топлоснабдяване № ***г. вещото лице заявява
още, че отчитането на общата топлинна енергия в абонатната станция става
чрез търговски уред – топломер, който е преминал изискващите се държавни
проверки, а монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя. В
изчисленият от фирмата за дялово разпределение не са констатирани грешки.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, незаплатените суми за топлинна енергия за процесния период
***г. са на обща стойност ***., от които сумата от *** лв.- главница, сумата
от *** лв.-топлинна енергия от сградна инсталация и сумата от ***. за
услугата дялово разпределение. За процесния период няма отчетени суми за
ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Има издадени
два броя кредитни известия за същия период – сумата от ***, то които сумата
от ***.- за отопление и сумата от 1 лв. – дялово разпределение. Размерът на
лихвата за забава върху главницата от ***. възлиза на сумата от ***.
Съдът кредитира с доверие заключенията на двете вещи лица по назначени
съдебно-техническа и счетоводна експертизи, като обективни и
безпристрастни, компетентно изготвени и съответни на писмените
доказателства по делото.
4
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124,
ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца
против ответника за сумата от *** лв.– главница за периода ***., сумата от
*** лв. – мораторна лихва за периода ***г., ведно със законната лихва от ***
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение №*** по ч.гр. д. №***г. по описа на РС П..
При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът приема за безспорно доказано по делото, че ответникът има качеството
на потребители на топлинна енергия, съгласно чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Съгласно тази норма всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. За да възникне
правоотношение по покупко - продажба на топлоенергия, не е необходимо да
се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
В този смисъл е разпоредбата на чл.150, ал.1 от закона за енергетиката /ЗЕ/,
която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.- П." ЕАД на потребители в гр. П. са
публикувани във вестник"Посоки"бр. *** г. и същите обвързват ответниците
като съсобственици на процесния топлоснабден имот. При тази законодателна
уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
чл.150 ЗЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Топлоснабдяването на сградите под
режим на етажна собственост се извършва само след отправено искане от
5
потребителите на топлинна енергия ( чл.133, ал.2 от ЗЕ), но субектът, който
трябва да отправи искането, е различен. Чл. 133, ал.2 от ЗЕ (в редакция след
измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа, каквото е налице и в конкретния случай. С приемането на ЗЕ
законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под
режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление".
Действително Закона за защита на потребителя изрично забранява доставката
на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно
поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка
на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане
(чл.62, ал.2 от ЗЗП). Законодателното решение обаче не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката, защото и двата
нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна
енергия да му бъде доставяна такава, за да възникне за него задължение за
плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това
е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват
между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване
върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на
Конституционния съд № ***. по к.д. ***., топлоснабдяването на сградите под
режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която
се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е
да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти
на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да
имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
6
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно
цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В тази
насока е и практика на ВКС - Решение *** г. на ВКС по гр. д. *** г., III г. о.,
ГК, Решение *** на ВКС по т. д. *** т. о., ТК и др.
В случая ответникът не е загубил и понастоящем качеството си на потребител
на топлинна енергия и по смисъла и на Директива *** В решенията по дело
*** на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване на основание
чл.267 ДФЕС, съдът постановява, че не е в нарушение чл.27 от Директива
***ЕС националната правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда на етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и дори да не я използват в своя
апартамент.
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия в качеството си на съсобственик на жилищен имот в топлофицирана
сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба административен
адрес в гр.П., ж.к.“С.“ ***. В този смисъл е писменото доказателство,
неоспорено от ответника, а именно – удостоверение изх.№ ***. на *** при
Община П. – л. 107 от делото.
Съдът приема за безспорен и признатия ищеца неизгоден факт, че ответникът
притежава ½ идеална част от имота, което обстоятелство не се оспорва от
ответната страна и се подкрепя от изложеното в процесното удостоверение за
7
наличие на съсобственост между В. АНГ. ИВ. и А.А.В.
Ето защо, съдът приема, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и между нея и ищцовото дружество съществува валидно
облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна
енергия, което се регламентира от действащите в тази област нормативни
актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи
условия, които са приложени по частно гражданско дело №***г. по описа на
РС-П..
Доказан е и размера на вземанията на ищцовото дружество за целия
апартамент. За потребената топлинна енергия дружеството доставчик е
издавало фактури и подавало информация за забавените плащания. Видно от
представените фактури и заключението на вещото лице по назначената
съдебно техническа експертиза, сумите за отопление в конкретния случай са
начислени от топлинния счетоводител съгласно правилата и методиката,
определени в наредбите за топлоснабдяването. Самите суми по фактурите не
са оспорени. Представените доказателства по делото, макар и да изхождат от
ищцовата страна, не са оспорени и нейното съдържание не е надлежно
опровергано, поради което представляват годно писмено доказателство. В
тази насока е и Решение от ***г. по в.гр.д.№ ***. по описа на ОС-П..
По отношение на възражението на особения представител, че ответникът
дължи половината от сумите, начислени от дружеството, като собственик на
½ идеална част от недвижимия имот, то съдът приема възражението за
неоснователно. С откриването на индивидуална партида за целия имот,
лицето става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия съсобственик
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Видно от
материалите по делото именно ответника е регистриран като абонат № ***
при ищцовото дружество. Обстоятелството дали имотът е съсобствен и с др.
лица има значение само във вътрешните отношения между съсобствениците
при уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота, но
няма отношение към претенцията на "Т.-П."ЕАД. В тази насока е и
утвърдената съдебна практика - Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г.
на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК , Определение № 1200 от 2.12.2013 г. на
8
ВКС по гр. д. № 4372/2013 г., III г. о., ГК , както и практиката на ОС-П. -
Решение № 95 от 20.05.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 263/2021 г. и др.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца за
приемане на заключението на вещото лице относно размера на дължимата
главница, а именно, че не следва да бъде приемано от съда сумата от ***., а
следва да бъде присъдена сумата от *** лв. - главница за периода ***., тъй
като корекцията от ***в. общо по два броя кредитни известия били
прихванати от други суми. Доказателства в подкрепа на последното не бяха
представени. Същевременно видно от заключението на вещото лице
корекциите не са отнесени към основанието, за което са били направени,
поради което съдът приема за неоснователно и недоказано възражението за
прихващане.
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът проведе пълно и главно
доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл.154, ал.1 ГПК до
размера на сумата от ***.-главница, представляваща доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от ***г., сумата от сумата от ***
лв. – мораторна лихва за периода ***г., ведно със законната лихва от *** до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство -
сумата от ***. платена държавна такса, сумата от ***. ю.ско възнаграждение,
сумата от ***. за възнаграждение на вещите лица по назначените експертизи
и 342 лв. за възнаграждение на особен представител, както и деловодни
разноски в заповедното производство – сумата от ***. държавна такса и ***
ю.ско възнаграждение или общо ***. По отношение на разноските, направени
в заповедното производство, същите съставляват акцесорно вземане, което е
пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат
характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват
правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното
право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед
направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че
установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността за
разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение №
9
666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г.
на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., И.И.З. №***, представлявано от изпълнителния директор
Й.В.В. съществуват вземания против В. АНГ. ИВ. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ж.к.“С.“ ***, и последният дължи сумата от ***.-главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
***г., сумата от сумата от *** лв. – мораторна лихва за периода ***г., ведно
със законната лихва от *** до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. д. №***г. по описа на РС П., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над ***.
главница до пълния претендиран размер от *** лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 В. АНГ. ИВ. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ж.к.“С.“ ***да заплати на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., И.И.З. №***, представлявано от изпълнителния директор
Й.В.В. сумата от *** лв. общо направени деловодни разноски
производството по ч.гр.д.№***. и по гр.д.№***, и двете по описа на РС-П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.П..
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№***г.
описа на РС-П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10