Решение по дело №2060/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по постъпила жалба от „МАЙ ХОУМ 1“ООД-гр.Варна с ЕИК ******** против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021г., изменен с Решение № 100/30.08.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с което на дружеството на основание чл.177 от ЗДДС са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.08.2019г. в размер на 45 083,33лв. – главница и 7 151,29 лв. – лихви.

Жалбоподателят оспорва РА в изменената с решението част като незаконосъобразен, немотивиран и необоснован. Изложени са доводи за нарушение на разпоредбите на ЗДДС и ДОПК, на принципите и практиката на Съда на Европейския съюз и на Върховния административен съд при издаването на РА в частта, изменена с решението. Подробно са развити оплаквания с твърдения за липса на условията в чл.177, ал.2 и ал.3 от ЗДДС за реализиране на отговорност на „МАЙ ХОУМ 1“ ООД за невнесените от страна на „Р. Варна“ ЕООД с ЕИК *********суми за ДДС по реда на чл.177 от ЗДДС. Иска се отмяна на РА в частта, изменена с решението. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя не се явява, а депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея основания и излага подробно становище по съществото на спора. Моли жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените в съдебното производство разноски в размер на 2450лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които представя списък с писмени доказателства.

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП представя преписката по издаване на РА и на решението за изменението му. Упълномощеният юрисконсулт депозира писмена молба, в която заявява, че оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поддържа изразеното становище в решението на директора на дирекция „ОДОП“, с което РА е изменен, в която част на установените задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.08.2019г. го счита за правилен и законосъобразен. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 097,04лева. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването на Ревизионен акт № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021г., който е обжалван по административен ред и е изменен с Решение №100/30.08.2021г. Депозирана е от надлежно упълномощен за това представител до териториално и материално компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът като прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото, становищата на страните и разпределението на доказателствената тежест, както и приложимите правни разпоредби от ЗДДС, достигна до следните фактически и правни изводи:

Административното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320005526-020-001/11.09.2020г., с която е възложена ревизия за установяване на отговорността за задълженията на „Р. Варна“ ЕООД за ДДС по доставки, извършени от него към „МАЙ ХОУМ 1“ ООД за периода 01.06.2019г.-31.08.2019г. Производството е спряно със Заповед № Р-03000320005526-023-001/26.10.2020г. и е възобновено със Заповед № Р-03000320005526-143-001/09.11.2020г. Със Заповед № Р-03000320005526-023-002/23.11.2020г. ревизионното производството отново е спряно, след което е издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320005526-020-002/04.01.2021г. с определен срок за завършване на ревизията до 10.03.2021г. От приетата и приложена на л.51 от делото Заповед №Д-2273/20.12.2018г., изменена със Заповед № Д-3/04.01.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна се установява наличието на компетентност на органа възложил ревизията и издал заповедите за спиране и за възобновяване на производството, както и за изменение на ЗВР – М. Т. Г. – началник на сектор „Ревизии“, приключило с обжалвания РА.

Резултатите от ревизията са изложени в Ревизионен доклад /РД/ № Р – 03000320005526-092-001 от 22.03.2021г., в който е направен извода за наличие на предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на ревизираното лице „МАЙ ХОУМ“ ООД-гр.Варна по реда на чл.177 от ЗДДС във връзка с фактури № **********/20.06.2019г., №**********/05.07.2019г., №**********/18.07.2019г. № **********/19.08.2019г. и № **********/30.08.2019г. за доставки на услуги, за които доставчикът „Р. Варна“ЕООД не е внесъл дължимия данък по ЗДДС за д.п.м.06.2019г.; д.п.м.07.219г. и д.п.м.08.2019г., на обща стойност 83 083,33лв., за която сума лихвите са изчислени в общ размер на 13 441,66лв., за която ревизираното дружество е ползвало право на данъчен кредит. Въз основа на този ревизионен доклад на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден РА № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021г., в който изцяло са възприети констатациите и изводите направени в доклада.

„МАЙ ХОУМ 1“ ООД е оспорило РА по реда на чл.155 и сл. от ДОПК с жалба до директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с искане да бъде отменен изцяло по съображения, идентични с изложените в жалбата до съда. С Решение №100/30.08.2021г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна намерил жалбата за частично основателна и изменил РА № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021г., като вместо установените с него задължения за д.п.м.06.2019г.; д.п.м.07.219г. и д.п.м.08.2019г. в общ размер на главниците 83 083,33лв. и на лихвите в общ размер на 13 441,66лв., установил задължения за д.п.м.08.2019г. в размер на установените задължения от органите на ревизията задължения от 45 083,33лв. – главница и 7 151,29 лв. – лихви.

В хода на ревизията е установено, че през данъчния период м.юни 2019г., м. юли 2019г. и м. август 2019г. „МАЙ ХОУМ 1“ ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури № **********/20.06.2019г., № **********/05.07.2019г., №**********/18.07.2019г, № **********/ 19.08.2019г. и № **********/30.08.2019г. издадени от „Р. Варна“ ЕООД. Фактурите са за доставки на хотелиерски услуги. Действителността на извършените доставки е изследвана от органите по приходите в производството по ревизия на „МАЙ ХОУМ 1“ООД, като документите от извършената друга ревизия са присъединени към настоящото производство с Протокол № Р-03000320005526-ППД-005/10.03.2021г. Това друго ревизионно производството на „МАЙ ХОУМ 1“ООД е приключило с РА № Р-03000319006570-091-001/25.03.2020г., който не е обжалван по административен ред и влязъл в сила. От ревизиращите органи в хода на проверката било констатирано, че за периода от 01.06.2019г. – 31.08.2019г. в дневника за продажби на „Р. Варна“ ЕООД са включени процесните фактури, а платежни документи за извършени разплащания не били представени. Депозиран е сключен между „МАЙ ХОУМ“ ООД и „Р. Варна“ ЕООД договор от 25.04.2019г., по който „Р. Варна“ ЕООД се задължило да осигури цялостно почистване на помещения в хотелски комплекс „Астория“, в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, както й посрещането и настаняването на гостите и приготвяне на храна за тях. В периода на издаване на фактурите „Р. Варна“ ЕООД разполагало с персонал, като били представени графици за явяването му на работа. Представени били обяснения за сключени договори за парични заеми и самите договори, както следва:

1/ Договор за паричен заем от 10.07.2019г. сключен между „Р. Варна“ЕООД- заемодател и „Жак Комерс БГ“ ЕООД с ЕИК ******** – заемополучател, като заемодателят е задължен да предаде в собственост на заемателя сумата от 250000лв. За възнаграждение заемателят дължи на заемодателя годишна лихва в размер на 4% от заемната сума, изчислена на база 360/360, със срок на плащане до 10.07.2029г. – л.271 от преписката;

2/ Договор за паричен заем от 16.08.2019г. сключен между „Р. Варна“ ЕООД - заемодател и „Жак Комерс БГ“ ЕООД с ЕИК ******** – заемополучател, с предмет - предоставяне на сума в размер на 150000лв. на заемателя, като последният ще дължи възнаградителна годишна лихва в размер на 4% от заемната сума, изчислена на база 360/360, с падеж до 16.08.2029г. – л.269 от преписката;

3/ Тристранно споразумение от 19.08.2019г., според което „МАЙ ХОУМ 1“ ООД се задължава да прехвърли по банков път сума в размер на 97000лв. на „Жак Комерс БГ“ЕООД, тъй като „МАЙ ХОУМ 1“ООД има задължение към „Р. Варна“ ЕООД, а „Р. Варна“ ЕООД е заемодател на „Жак Комерс БГ“ЕООД. Предвидено е този банков превод да се счита за частично погасяване на задължението на „МАЙ ХОУМ 1“ ООД към „Р. Варна“ ЕООД;

4/ Тристранно споразумение от 30.08.2019г.,според което „МАЙ ХОУМ 1“ ООД в качеството му на длъжник на „Р. Варна“ЕООД се задължава да преведе по банков път на „Жак Комерс БГ“ ЕООД сума в размер на 80000лв. Преведената сума щяла да се счита за частично изпълнение на задължението на „Р. Варна“ ЕООД към „Жак Комерс БГ“ ЕООД по договори за заем от 16.08.2019г. и 10.02019г., както и частично погасяване на задължението на „МАЙ ХОУМ 1“ ООД към „Р. Варна“ ЕООД.

От представените в административната преписка писмени доказателства е установено, че част от дължимите от „Май Хоум 1“ООД суми са изплатени на „Жак Комерс БГ“ ЕООД и „Май Хоум 1“ООД е запознато с обстоятелството, че „Р. Варна“ЕООД има задължения към „Жак Комерс БГ“ ЕООД по сключени между тях договори за предоставяне на парични средства в заем, които задължения доставчикът му не може да обезпечи със собствени средства, заради което са сключени тристранните споразумения.

Извършена е съпоставка на представените от „МАЙ ХОУМ 1“ ООД писмени доказателства и обяснения в хода на предходното ревизионно производство, от анализа на които органите по приходите достигат до извод, че същите са идентични с представените от „Р. Варна“ЕООД при извършената насрещна проверка.

За установяване на релевантните към предмета на ревизията факти ревизиращият екип извършил редица процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад. Извършени са насрещни проверки на назначените от „Р. Варна“ ЕООД лица на трудови договори, като ревизиращите констатирали, че същите са полагали труд на работно място в хотел „Астория“. Анализирайки всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства, органите по приходите обосновали извода, че доставките на услуги са реално извършени от „Р. Варна“ ЕООД, вследствие на което заключили, че правомерно е упражнено от „МАЙ ХОУМ 1“ООД право на данъчен кредит. Поради това ревизиращите заключили, че са налице изискванията в чл.177, ал.1 от ЗДДС, а именно регистрирано по ЗДДС лице да е получател по облагаема доставка и същата да е осъществена.

Във връзка с внасянето на дължимия данък ревизиращите извършили справка в информационния регистър на НАП и установили, че от „Р. Варна“ЕООД със справки-декларации са декларирани резултати ДДС за внасяне за данъчни периоди както следва: м.06.2019г. в размер на 10250лв., м. 07.2019г. в размер на 10000лв. и м.08.2019г. в размер на 62833,33лв., но дружеството не изпълнило задължението си за внасяне им.

Изискана е информация от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП–Варна, от която се установило, че на „Р. Варна“ЕООД е образувано изпълнително дело за задължителни осигурителни вноски по ДОО, УПФ и ЗЗО, както и по ДОД и ДДС по ЗДДС, част от които били и задълженията за ДДС за процесните данъчни периоди. В хода на изпълнителното производството е установено, че дружеството не разполага с имущество, включително и авоари по банкови сметки, за да обезпечи тези свои задължения, поради което принудителното изпълнение срещу дружеството било неуспешно.

По отношение на факта за знание или за задължение за знание, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика „Р. Варна“ЕООД, органите по приходите взели предвид следните факти и обстоятелства:

Справките декларации за ДДС от „МАЙ ХОУМ 1“ООД за м.06.,07. И 08.2019г. и от доставчика му „Р. Варна“ЕООД за данъчни периоди м.06 и м.07.2019г. били подадени от един и същи IP адрес.

От представените от „МАЙ ХОУМ 1“ООД писмени обяснения и документи и при извършена справка в програмния продукт на НАП, ревизиращите установили, че счетоводното му обслужване се извършва от лица, отговарящи на изискванията на КТ, които са назначени на трудов договор от 27.02.2018г. – Ц. П. и И. Д., а от 31.07.2019г. и от М. И. на длъжност „финансов контрольор“. Тези лица боравели и с банковите сметки на дружеството. За Ц. П. установили, че въпреки, че е счетоводител в „Май Хоум 1“ООД е наредител по разписка от 09.05.2019г. за внасяне на таксата за регистрация на промяна в обстоятелствата в Търговския регистър за „Р. Варна“ ЕООД. На „Р. Варна“ ЕООД установили, че М. Б. е упълномощено от управителите лице и тя ръководела и организирала дейността на дружеството и оперирала с банковите му сметки. От доказателствата и писмените обяснения на Ц. П. органите по приходите заключили, че М. Б. е лицето, което от името на „Р. Варна“ ЕООД комуникирало със счетоводителя на „МАЙ ХОУМ 1“ООД –П..

За другото дружество участник в тристранното споразумение „Жак Комерс БГ”ЕООД-гр.Варна в хода на данъчното производство е установено, че е регистрирано на 14.05.2019г. и за вписването му в Търговски регистър към Агенция по вписванията таксата е внесена с платежно нареждане от 10.05.2019г. от Ц. В. Е. /с променена фамилия на В. от 01.09.2020г./, която в периода от 30.04.2019г. до 23.03.2020г. е била в трудови правоотношения с „Р. Варна" ООД, а от 20.03.2020г. е назначена в „Май Хоум 1" ЕООД.

От представените извлечения от банковата сметка на „Жак Комерс БГ" ЕООД /стр.269 гръб. 268. 265. 261 гръб, стр.259 гръб/ се установява, че непосредствено след постъпване на преводите от „Май хоум 1" ЕООД по сметката, сумите са теглени на каса от Р. И. Г.. От справките в хода на административнтото обжалване е установено, че в ревизирания период Р. Г. е била в трудови взаимоотношения с „Омега България" ЕООД с ЕИК *********, на което дружество от 28.06.2016г. до 26.08.2020г. управител е бил Д. Н. Р. - баща на М.Д.Р., който е едни от управителите на „Май хоум 1“ ЕООД, т.е. лицата са свързани по см. на §1, т.3, б.“а" от ДР па ДОПК.

Всички тези факти и обстоятелства обосновават извода на ревизиращите за наличие на познанство и съществуващи отношения между лицата от естество, предпоставящо информираност у същите за останалите контрагенти по тристранните споразумения, което обяснява липсата на доказателства жалбоподателят да е правил проучване на доставчика си „Р. Варна" ООД, на търговския му опит, надеждност, история, други публични данни и отчети. Това обяснява липсата на доказателства за провеждане на търговска кореспонденция свързана с проучване на пазара относно процесиите услуги преди да се сключи Договора от 25.04.2019г. с „Р. Варна“ЕООД, за което дори само от справка в ТР може да се получи информация, че това е регистрирано дружество преди няколко месеца – на 06.11.2018г., което няма история и публикувани ГФО и към момента на сключване на договора е новорегистриран субект, от което следва единствения възможен извод, че е без търговски опит и не разполага с реализиран оборот и печалба от сделки от минали години.

Правилно ревизиращите отчели, че издадените фактури от „Р. Варна"ЕООД на жалбоподателя са единствените, издадени от доставчика за периода м.06 до м.08.2019г., което свидетелства, ме той няма друга стопанска дейност в този период. „Р. Варна“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 17.06.2019г. и е дерегистриран на 07.10.2019г. – само за периода на доставките към „Май Хоум 1“ООД. В целия период от 17.06.2019г. до 07.10.2019г. в който дружеството е регистрирано по ЗДДС ревизиращите са установили, че извършва единствено и само доставки към жалбоподателя и няма други клиенти. Част от грижата на добрия търговец е да извърши проучване, за да се установи надеждността и легитимността на доставчика.

Правилно ревизиращите са отчели познанството и близките отношения между цитираните по-горе физически лица в трите дружества и наличието на знание у тях за вида и обема на дейността им като причина от „Май Хоум 1“ООД да не положат обичайната грижа на добрия търговец за проучване на търговския опит на доставчика „Р. Варна“ ЕООД и контрагента му „Жак Комерс БГ“ЕООД за местонахождение, постоянство на търговския адрес, история, публични отчети, др. общодостъпни данни, преди сключването на Договора от 25.04.2019г. с който ревизираното лице е възложило извършването на огромен по обем специализирана хотелиерска дейност, въпреки факта, че през времето от 01.06.2019г. до 31.08.2019г. е имало назначени лица на трудов договор на длъжност камериери, сезонни работници, работници за почистване на плувни басейни, работници кухня, бармани и др. които представляват квалифициран персонал, който може да извърши обема на договорените с доставчика услуги, за което са заплатени значителни суми и е ползвано право на данъчен кредит.

Основателно ревизиращите са достигнали до извода, че причината да се възложат тези услуги на доставчик, за който от данъчния му и търговски профил е видно, че няма постоянни търговски обекти, няма търговска история, няма данни да разполага с ДМА е знанието, че се касае за доставки, които целят заобикаляне на закона и осигуряване на данъчно предимство за „Май Хоум 1“ООД чрез ползване право на данъчен кредит в размер над 80 000лв., който е дължимия за внасяне ДДС по фактурите издадени от „Р. Варна“ЕООД.

Правилно в решението на директорът на дирекция „ОДОП“ е акцентирано на установеното при ревизията от представените Анекс №1 и Анекс №2 към договора от 25.04.2019г. и от тристранните споразумения, че те не са подписани за „Р. Варна" ЕООД от упълномощеното лице М. Б., която ръководила и организирала дейността му, а от едноличния собственик на капитала му А. А. И., за който от справките направени в хода на административното обжалване е установено, че е работило в различни дружества на длъжности: товарач, общ работник строителство на сгради, като дори през периода от 06.06.2019г. до 21.04.2020г. включващ и ревизирания е бил назначен на трудов договор като работник строителство в „Елкомнет" ЕООД-гр.Шумен. С оглед изпълняваните от А. А. И. само ниско квалифицирани длъжности, правилно решаващия орган приел, че той явно няма необходимите управленски познания и умения за да е успешна и да просперира във времето дейността на „Р. Варна" ЕООД. Правилно всичко това ревизиращите са приели, че било известно на „Май Хоум 1“ООД при сключването на посочените по-горе анекси и тристранни споразумения и е следвало да бъде отчетено при вземане на решение за сключването им.

Обосновани са тези изводи на ревизиращите и с оглед установеното за другия участник в тристранните споразумения -„Жак Комерс БГ"ЕООД, на когото „Май Хоум 1“ООД се съгласява и превежда сумите включващи ДДС за извършените му доставки на услуги от „Р. Варна" ЕООД. За „Жак Комерс БГ"ЕООД е констатирано, че няма назначени лица на трудови договори от справката в информационната система на НАП, а едноличния собственик на капитала му В. О. В. от м.07.1999г. до м.12.2018г. е с осигурители: Затвор с ЕИК *****, Агенция за социално подпомагане” с ЕИК ****** и „Централно ведомство 1" с ЕИК *******. За В. О. В. е установено, че няма данни за сключени трудови договори, няма подадени декларации за получени доходи, а от справка за изплатени доходи по ЕГН се констатират изплатени незначителни суми от предадени вторични суровини. При положение, че голяма част от плащанията от страна на жалбоподателя към доставчика, въз основа на сключени тристранни споразумения са превеждани по банков път на „Жак Комерс БГ"ЕООД, обосновано решаващият орган приел, че „Май Хоум 1“ООД е следвало да предприеме стандартно проучване на стопанската надеждност на доставчика си и на крайния получател на плащанията, каквато дължимата грижа на добрия търговец не е положил при встъпването в посочените договор, анекси и споразумения с тях.

Предвид изложеното, вкл. установеното за сключените договори за заем и тристранните споразумения, ортаните по приходите приели, че е налице и елементът на знание от фактическия състав на солидарната отговорност по чл.177 от ЗДДС. Вследствие на изложените факти и обстоятелства, установени от извършените проверки и насрещни такива на „МАЙ ХОУМ 1“ООД е издаден РА № Р-03000320005526-091-001/07.04.2021г., с който на основание чл.177 от ЗДДС е ангажирана солидарната му отговорност за дължимите от доставчика му „Р. Варна“ЕООД-гр.Варна задължения за ДДС – главници 83 083,33лв. по ЗДДС за данъчни периоди м.06, 07, 08.2019г., в който размер е ползвало право на данъчен кредит, въпреки невнасянето на данъка от доставчика, като му е установено и задължение за внасяне на лихвите за главниците, в общ размер 13441,66лв.

РА е връчен на ревизираното лице на 12.04.2021г. по електронен път /л.648 от адм. преписка/, което го оспорило с жалба вх. №19418/26.04.2021г. по административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна.

При издаване на решението, с което РА е частично изменен, директорът на Дирекция ОДОП възприел изцяло направените от органите по приходите изводи за ангажирането на солидарната отговорност на „МАЙ ХОУМ 1“ ООД по чл.177 от ДОПК. В хода на производството по оспорване на РА по административен ред директорът на дирекция „ОДОП“– Варна установил, че за ревизираните данъчни периоди постъпили суми в размер на 45 000лв. с платежно нареждане от 07.10.2019г. и сума в размер на 38 000лв. с платежно нареждане от 08.10.2019г., във връзка с които от представените от доставчика платежни нареждания констатирал, че платежното нареждане от 08.10.2019г. е с посочено основание „ДДС м. юни-август“, а периодът за който се отнасяло плащането бил данъчен период „от 01.06.2019 до 31.08.2019“, а нареждането от 07.10.2019г. било с основание „ДДС частично ….за периода от 01.09.2019 до 30.09.2019“. Поради това директорът на дирекция „ОДОП“ приел, че не следва да се ангажира отговорността на „МАЙ ХОУМ 1“ ООД за сума в размер на 38 000лв., което ДДС е било внесено от доставчика с платежното нареждане от 08.10.2019г. и изменил обжалвания пред него РА, като вместо установените с него задължения за д.п.м.06.2019г.; д.п.м.07.219г. и д.п.м.08.2019г. в общ размер на главниците 83 083,33лв. и на лихвите в общ размер на 13 441,66лв., установил задължения за д.п.м.08.2019г. в размер на 45 083,33лв. – главница и 7 151,29 лв. – лихви.

Въз основа на тези фактически установявания при проверката на РА, изменен с Решението на ответника се налагат следните изводи :

В хода на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ревизията е възложена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи – от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията, в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ВАС на РБ по тълк. дело №10/2016г. и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. От представените от ответника в хода на съдебното дирене доказателства се налага извода, че издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са ги подписали с валиден електронен подпис, съобразно чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Ревизионният акт, неразделна част на който е ревизионния доклад е издаден в изискуемата от закона писмена форма по аргумент от чл.120, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Той съдържа фактическите основания на органа по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице и правните основания за издаването му със съответната разпоредителна част. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. Налага се извода, че оспорения РА съответства на законовите изисквания за форма и съдържание на този вид административни актове.

При проверката не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаване на оспорения РА, които да обосноват отмяната му. Ревизиращите са провели множество процесуални действия, подробно описани в РД, чрез които са събрали допустими, необходими и относими доказателства за обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая за процесните данъчни периоди. Проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл.5 от ДОПК/, обективност /чл.3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл.6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес. Не се установяват, а и не се сочат в жалбата, в ревизионното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя или да са довели до непълни и неверни фактически установявания.

Въз основа на приложените в административната преписка доказателства, фактическите установявания на ответника в Решението и в РА са доказани и неопровергани от жалбоподателя с доказателства. Въз основа на събраните доказателства в ревизионното производството, както и на доказателствата събрани от решаващия орган са направени обосновани фактически и правни изводи и са приложили правилно материалния закон, който съответства и на задължителното тълкуване на нормите, закрепени в Директива 2006/112/ЕО, дадено в практиката на Съда на Европейския съюз.

Чл.177 от ЗДДС предвижда особен вид солидарна отговорност на регистрираните по ЗДДС лица, които при изпълнение на уредените в закона кумулативни предпоставки, следва да носят отговорност за задължения на друго лице, което е платец на ДДС. В чл.205 от Директива 2006/112/ЕО отговорността е определена като солидарна и предвижда, че в случаите, посочени в членове 193 – 200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето – платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. В постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл.205 от Директива 2006/112 също се приема, че отговорността е солидарна. Съдът на ЕС в Решение от 20 май 2021 година по дело С-4/20, *****, ECLI: EU: C: 2021: 397 приема, че чл.205 от Директива 2006/112 по принцип разрешава на държавите членки за целите на ефективното събиране на ДДС да приемат мерки, съгласно които лице, различно от обичайния платец на този данък в съответствие с членове 193 - 200 и 202 - 204 от директивата, е солидарно отговорно за плащането на посочения данък (т.29). В същия смисъл са Решение от 21 декември 2011 по дело С-499/10, ******, ECLI: EU: C: 2011: 871, т. 19 и Решение от 11.05.2006г. по дело С-384/04, *******, ECLI: EU: C: 2006: 309, т.28 относно тълкуването на член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (отм.), която разпоредба съответства на чл.205 от Директива 2006/112. Съответствието на националната правна норма, каквато е чл. 177 от ЗДДС с изискванията за прилагане на чл.205 от Директива 2006/112 е установено в решението по дело С-4/20, ****, ECLI: EU: C: 2021: 397, т. 40. Съдът на ЕС, в т.36 от решението приема, че чл. 205 от Директива 2006/112 разрешава на държавите членки да считат дадено лице за солидарно отговорно за задължението за ДДС, когато в момента на извършване на сделката в негова полза то е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът, дължим за тази, предходна или следваща сделка, ще остане неплатен, както и да се позовават на презумпции в това отношение, стига подобни презумпции да не са формулирани по такъв начин, че да се окаже практически невъзможно или прекомерно трудно за данъчнозадълженото лице да ги обори чрез доказване на обратното и да се установи режим на обективна отговорност, надхвърлящ необходимото за защита на правата на държавното съкровище. Всъщност, когато са направили всичко необходимо, за да се уверят, че сделките им не са част от опорочена с измама или злоупотреба верига, стопанските субекти трябва да могат да разчитат на законосъобразността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължим от друго данъчнозадължено лице. В т.37 от същото решение е прието, че обстоятелствата, че лице, различно от платеца, е действало добросъвестно, полагайки грижата на добър търговец, е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в злоупотреба или измама е изключено, представляват фактори, които следва да се вземат предвид при преценката дали това лице да бъде солидарно задължено да заплати дължимия ДДС.

В практика на ВАС в същия смисъл се приема, че последователното тълкуване на чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС установената презумпция по ал.3 на разпоредбата е за целите на ал.2. Изрично се сочи, че недоказването на презумпцията не изключва приложението на ал.2, съгласно която отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117-120 от ДОПК, т.е. в ход на ревизионното производство. Подобно недоказване на елементите от фактическия състав, които поставят в действие презумпцията по чл.177, ал.3 от ДОПК, би означавало, че на общо основание, без помощта на посочената презумпция, органът по приходите ще следва да докаже както обективната, така и субективната страна на фактическия състав. В крайна сметка целта на презумпцията по чл. 177, ал. 3 от ДОПК е да облекчи доказването от страна на органите по приходите, в чиято доказателствена тежест е установяването на едно иначе трудно доказуемо обстоятелство от субективно естество, каквото е знанието у получателя, че доставчикът му няма да внесе в бюджета дължимия ДДС. Щом това е така, то обосноваването на ревизионния акт с посочената презумпция не е задължително и в този смисъл установяването на елементите от фактическия състав не следва да се възприема като единствения начин за установяване, че получателят по доставките е знаел посоченото обстоятелство. В тази връзка от събраните доказателства действително не се установяват предпоставките по чл.177, ал.3 от ДОПК и по-конкретно тези по т.2 от същата алинея – облагаемите доставки, по които жалбоподателят като получател, да е упражнил правото си на данъчен кредит, да са привидни, да заобикалят закона или да са на цени, които значително се отличават от пазарните. Както беше посочено, това не означава, че органите на приходите не могат да проведат на общо основание доказване на субективния елемент по чл. 177, ал.2 от ЗДДС – че получателят, в лицето на жалбоподателя, е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Именно по този въпрос е спорът между страните – доказано ли е наличие на „знание“ у ревизираното лице, в качеството му на получател по преките доставки на услуги, за които са издадени фактури по които то е ползвало правото си на приспадане на данъчен кредит, че доставчикът му няма да внесе дължимия за тях данък.

В случая се касае за две юридически лица по смисъла на чл. 63, ал. 3 от Търговския закон. Следователно за знание на юридическите лица е възможно да се говори само условно, тъй като познавателната дейност е присъща на физическите лица и се свързва с наличието на интелект. Следва да се имат предвид особеностите при представителството на юридическите лица, тъй като именно чрез органите на управление и представителство, същите формират и изразят волята си по отношение на трети лица. Предвид на това, че дружеството получател е ООД, а доставчикът на услуги е ЕООД, води до разлика в начина на формиране на волята на юридическите лица. При дружеството с ограничена отговорност общото събрание е волеобразуващият орган - с взетите решения по въпросите за управление, които са посочени неизчерпателно в чл.137, ал.1 от ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Когато обаче капиталът на дружеството е собственост само на едно лице, то това лице решава въпросите от компетентността на общото събрание – чл. 147, ал. 2 от ТЗ. Когато едноличният собственик на капитала сам управлява търговското си дружество, както е в случая, то той има качеството и на управител, чиито компетенции включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, т. е. дейност като волеизявяващ орган. В хода на ревизионното производство от страна на жалбоподателя не е представено решение на общото събрание на съдружниците за сключване на договора за доставка на хотелиерски услуги именно с „Р. Варна“ ЕООД. Правилно ревизиращите констатирали липсата на отчитане от жалбоподателя на обстоятелството, че сключените договори за услуги са с новорегистрирано търговско дружество, което обосновава извода за липса за него на търговски опит и добра репутация. И в ревизионното и в съдебното производство от „МАЙ ХОУМ 1“ ООД не се твърди и не се представят доказателства за предприемане и извършване на проучване на „Р. Варна“ ЕООД, с които да проведе пълно и главно доказване на извършване на действия, свидетелстващи за грижа на добър търговец и за оборване на презумпцията за знание или задължението да знае, че дължимото ДДС няма да бъде внесено от този негов контрагент.

В трайната и непротиворечива практика на ВАС по приложението на чл. 177 от ЗДДС се приема, че за да се обоснове наличието на „знание“ по смисъла на чл.177, ал.2 от ЗДДС, следва да бъдат установени обективни обстоятелства, които да потвърждават, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката (в този смисъл Решение № 6652 от 5.07.2022г. на ВАС по адм. д. № 10450/2020г., I отд., Решение № 1993 от 2.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 6959/2021г., I отд.). Приложението на разглеждания институт не изисква непременно доставчикът и получателят да са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК вр. § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС. Знанието по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС не е необходимо да бъде установено чрез преки доказателства, това е възможно да се установи и чрез косвени доказателства. Обратното би довело до значително затруднение на органите по приходите да докажат знанието у получателя на доставките до степен да ги лиши от полезен ефект на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС, респ. чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО, на която актът им се основава.

Държавите-членки могат да наложат други задължения, които считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешните сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите. На следващо място, първичното право на Съюза – чл.325 от ДФЕС "Борба с измамите" също изисква, в своя § 1, от държавите – членки да се борят с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, като приемат мерки в съответствие с разпоредбите на настоящия член, които имат възпиращо действие и предлагат ефикасна защита в държавите-членки, както и в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, а § 2 гласи, че държавите-членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси. Собствените ресурси на Съюза включват и приходите, получени от прилагането на унифицирана ставка към хармонизираната основа на ДДС, определена според правилата на Съюза (така т.26 от решение от 26.02.2013г. по дело C 617/10). Неслучайно систематичното място на чл. 177 от ЗДДС е именно в глава двадесет и пета "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами".

При анализ на събраните доказателства в хода на ревизионното производство и впоследствие при оспорване на РА по административен ред се налага извода, че са налице обективни обстоятелства, които водят до заключението, че между физическите лица – управляващи и представляващи двете дружества – доставчик и получател – действително е съществувала връзка, надхвърляща рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка. За това свидетелстват обстоятелства относно липсата на предприети от страна на получателя каквито и да било действия за проучване на своя доставчик, за да се подсигури, че сключената от него сделка няма да бъде в отклонение на данъчното облагане. В съдебното производството не са представени каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя, за да опровергае тези твърдения на решаващия орган. Този извод не се разколебава, а се подкрепя от обстоятелството, че получателят на доставките „МАЙ ХОУМ 1“ ООД е заплатил цената на получените от него услуги, включително и ДДС, но не на доставчика си – „Р. Варна“ ЕООД, а на трето лице – негов кредитор– „Жак Комерс БГ“ ЕООД. По делото липсват доказателствата жалбоподателят да е положил реални усилия, за да се увери, че въпреки това плащане на част от цената на услугите и дължимия за тях ДДС на трето лице, „Р. Варна“ ЕООД въпреки, че е норовегистриран субект има достатъчен оборот и постъпления на парични средства, с които има обективна възможност без затруднение да внесе дължимият от него данък като доставчик. От публичните данни в търговския регистър е видно, че дружеството доставчик е вписано в Търговския регистър няколко месеца преди сключване на договора от 25.04.2019г., което свидетелства за липсата на търговски опит, на утвърдена добра търговска репутация, на липса на осъществявана успешна търговска дейност и сделки с други лица и публикувани отчети с данни за осъществените обороти и печалби, които са индиция за наличие на други контракти осигуряващи приток на парични средства, с които да се внесат дължимите суми за ДДС.

Доказателствата по делото преценени в съвкупност налагат точно обратния извод – за недобросъвестност и знание у жалбоподателя „МАЙ ХОУМ 1“ ООД, че „Р. Варна“ ЕООД е новорегистриран субект, който в този период юни-август няма други доставки и обороти от други сделки, тъй като издадените фактури за услугите изпълнени в обекта на жалбоподателя са с поредни номера, поради което дължимите суми за ДДС по тях няма как да бъдат внесени.

Освен тези факти и обстоятелства изцяло в знанието на жалбоподателя е, че като получател на доставките на хотелиерски услуги по издадените от „Р. Варна“ ЕООД фактури той не заплаща посочените в тях суми, вкл. и ДДС на това дружество, а по сметка на трето лице, което е кредитор на дружеството доставчик. За това обстоятелство свидетелстват тристранното споразумение от 19.08.2019г. и тристранното споразумение от 30.08.2019г. /л.266 лице и гръб от адм. преписка/, в които участва „МАЙ ХОУМ 1“ ООД, както и „Р. Варна“ ЕООД и „Жак Комерс БГ“ ЕООД. При положение, че със споразуменията сключени през август 2019г. „МАЙ ХОУМ 1“ ООД се задължава да плати сумите, вкл. дължимия за внасяне ДДС на „Жак Комерс БГ“ ЕООД, а не на доставчика им „Р. Варна“ ЕООД, лишено от икономическа и житейска логика е да очаква, че доставчикът ще внесе тези суми, които представляват размера на дължимото от него ДДС по процесните фактури.

Правилно и основателно е направен извода от ревизиращите органи и от по-горестоящия административен орган в лицето на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП при постановяване на решението, че са налице близки отношения между дружествата доставчик и получател по процесните фактури. Освен всичко изложено индиция за близката, надхвърляща рамките на деловото общуване връзка, свидетелства факта, че получателят по доставките е разполагал с квалифициран персонал за извършване на услугите по хотелиерското обслужване в стопанисвания от него обект – хотелски комплекс „Астория“, в гр. Варна, к.к.„Златни пясъци“, но въпреки това за доставката на такива е сключило договор от 25.04.2019г. с „Р. Варна“ ЕООД. Този извод изцяло се подкрепя от данните в приетите по делото писмени доказателства за регистрация на доставчика по ЗДДС на 17.06.2019г. и дерегистрация по ЗДДС от 07.10.2019г. Установено е, че единственият получател на услуги от „Р. Варна“ ЕООД в периода юни-август 2019г. е именно „МАЙ ХОУМ 1“ ООД, поради което издадените фактури, макар с дати с разлика от близо месец имат последователни изходящи номера.

С оглед установените от събраните в хода на ревизионното производство и в производството по обжалване на РА по административен ред доказателства, правилно е заключено, че в случая е доказано кумулативното наличие на обективните елементи от фактическия състав на особената солидарна отговорност по чл.177 от ЗДДС.

Първата изискуема предпоставка в чл.177, ал.1 от ЗДДС е регистрираното по ЗДДС лице да е получател по облагаема доставка. Жалбоподателят е регистриран по ЗДДС считано от 20.04.2017г. с идентификационен № **********. Получателят по облагаема доставка според чл.11, ал.2 от ЗДДС е лицето, което получава стока или услуга. В настоящия случай не е спорно между страните, че жалбоподателят е получател на услуги по хотелиерско обслужване, за доставките, за които са издадени Фактури № **********/20.06.2019г.; № **********/05.07.2019г.; №**********/ 18.07.2019г.; №**********/19.08.2019г.; № **********/ 30.08.2019г. Не се спори, че услугите са били действително получени от жалбоподателя.

Налице е и вторият елемент на особения вид солидарна отговорност, а именно дължимият данък по процесните фактури не е внесен. Както беше посочено в мотивите на настоящото решение отговорността по чл.177 от ЗДДС е отговорност за чуждо данъчно задължение по смисъла на чл.14, т.3 от ДОПК, поради което жалбоподателят се окачествява на трето задължено лице по аргумент от чл.16 от ДОПК, поради което на основание чл.21, ал.1 от ДОПК тази отговорност се установява с издаването на ревизионен акт. С оглед на това релевантният момент, към който следва да се преценява дължимият данък внесен ли е или не, е датата на издаване на ревизионния акт.

За съответните данъчни периоди доставчикът „Р. Варна“ ЕООД е издал посочените по-горе фактури, които са отбелязани в дневниците му за продажба и в подадените от него справки - декларации за ДДС касаещи следните данъчни периоди както следва: за м.06.2019г. - с вх.№ 03003401087/15.07.2019г. с деклариран данъчен резултат ДДС за внасяне в размер на 10 250лв.; за м. 07.2019г. – с вх. № 03003420875/14.08.2019г. с деклариран данъчен резултат – ДДС за внасяне в размер на 10 000лв. и за м. 08.2019г. с вх. № 03003445789/16.09.2019г. с данъчен резултат деклариран данъчен резултат ДДС за внасяне в размер на 62 833,33лв. Т.е. в съответствие с чл.88, ал.2 от ЗДДС доставчикът сам е определил резултатите за ревизираните данъчни периоди, а именно ДДС за внасяне в общ размер на 83 083,33лв. От изисканата и приложена информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна е видно, че тези задължения не са внесени, поради което са присъединени за събиране към образуваното изпълнително дело № *********/2019г. по описа на ТД на НАП – Варна. По изпълнителното дело е извършено цялостно проучване на имущественото състояние на „Р. Варна“ ЕООД-гр.Варна и е установено, че същото не притежава недвижими имоти, както и че по откритите банкови сметки не са налични авоари, с които да се обезпечи задължението му за ДДС.

При обжалване на РА по административен ред правилно и законосъобразно от директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е установено, че е налице плащане на част от задълженията за ДДС, които са направени по сметка на ТД на НАП – Варна – банка централен бюджет за данъци в размер на 38000лв., с оглед на което е останал невнесен и дължим ДДС за данъчен период м.08.2019г. в размер на 45 083,33лв. – главница и 7 151,29 лв. – лихви. Констатирано е органите по приходите, че документите по изпълнителното дело са връчвани на „Р. Варна“ ЕООД по реда на чл.32 от ДОПК, поради което задълженото данъчно лице е изплатило част от задълженията си по сметка на ТД на НАП–Варна, а не по партида на изпълнителното дело. От представените от доставчика на жалбоподателя две платежни нареждания, нареждането от 08.10.2019г. за сумата от 38 000лв. е с посочено основание: „ДДС м.юни-август“ за период: „от 01.06.2019г. до 31.08.2019г.“. Платежното нареждане от 07.10.2019г. за сумата от 45 000лв. е с основание за плащане: „ДДС частично“ и посочен период за който се плаща: “от 01.09.2019г. до 30.09.2019г.“. Т.е. като е посочено в платежното нареждане от 07.10.2019г. внесената с него сума е за ДДС за данъчен период м.09.2019г. Възраженията на жалбоподателя относно начина на погасяване на задължението са неоснователни, тъй като плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело, но преди присъединяването на задължението за ДДС за д.п.м.09.2019г. към задълженията за събиране по изпълнителното производство. Поради това правилно решаващият орган е достигнал до извода, че внесената с цитираното платежно нареждане от 07.10.2019г. сума е за погасяване на задължението за д.п. м.09.2019г., което е посочено като основание и данъчен период в самото платежно нареждане. Правилото което изтъква жалбоподателя, че се погасява най-старото по ред задължение не е било приложимо за превода на сумата от 45 000лв. по нареждането от 07.10.2019г. би било приложимо, ако задължението за ДДС за д.п.м.09.2019г. е било присъединено към задължението по изпълнителното дело и в платежното нареждане не беше посочено основание за извършеното плащане. Това е така, защото жалбоподателят може да избира кое от задълженията си да плати, преди за същите да бъде насочено принудително изпълнение за събиране на задълженията по аргумент от чл.169 от ДОПК.

Няма спор между страните, а и по категоричен начин в хода на ревизията е установено от доказателствата упражнено от „МАЙ ХОУМ 1“ ООД право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко с дължимия и невнесен данък. Условието е упражнетото право да е пряко или косвено свързано с дължимия и невнесен данък. За да упражни правото на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да притежава данъчен документ, който е съставен по изискванията на чл.114 и чл.115 ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред. В случая това формално изискване на чл.71, т.1 от ЗДДС е изпълнено, тъй като в издадените от „Р. Варна“ ЕООД фактури дължимият ДДС е посочен на отделен ред. Ревизиращите органи са установили, че в дневниците за покупки на жалбоподателя процесните фактури са отбелязани, както и в подадените справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС за съответните данъчни периоди. В хода на ревизията е установено, че ползваният от жалбоподателя данъчен кредит по процесните фактури е в общ размер на 83 083,33 лв. Предвид обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит и дължимия и невнесен данък произтичат от едни и същи доставки, документирани с посочените по-горе фактури, то правилно е прието, че между тях е налице пряка връзка.

Отговорността на получателя обаче е ограничена – той отговаря за дължимия и невнесен данък от своя доставчик, но само доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 15.04.2021г. на ВАС по т. д. № 6/2019г., ОСС, І и ІІ колегия, отговорността на получателя не обхваща целия размер на невнесеното чуждо задължение, а се ограничава само до ползвания от него данъчен кредит. Само по себе си вече упражненото и признато право на приспадане на данъка от получателя на доставките не е пречка за ангажиране на отговорността му по чл. 177 от ЗДДС, а е една от изискуемите материалноправни предпоставки за реализирането . Следователно правилно органите по приходите са ангажирали отговорността на жалбоподателя за по-малката измежду сумите на невнесения от доставчика „Р. Варна“ ЕООД данък по подадената от последния справка-декларация за всеки от процесните данъчни периоди и сумата, за която за същите периоди жалбоподателят като получател е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, пряко свързано с тези доставки. Сборът на тези суми за процесните данъчни периоди, за които правилно е реализирана разглежданата солидарна отговорност, възлиза на 83 083,33лева. Но предвид факта, че са постъпили плащания по сметка на ТД на НАП – Варна в размер на 38 000лв. за ДДС, правилно решаващият орган е приспаднал тази сума от общата сума на ползвания данъчен кредит, поради което изменил РА, като установил за жалбоподателя задължение за ДДС за д.п.м.08.2019г. в размер на 45 083,33лева.

Предвид мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022г. на ВАС по т.д.№ 2/2020г., ОСС, І и ІІ колегия, обхватът на солидарната отговорност по чл.177 от ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. В случая по аргумент от чл.175, ал. 1 от ДОПК лихвата се дължи. Началната дата, от която същата е начислена с ревизионния акт – от 15-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, е правилно определена. Съгласно чл.89, ал.1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС предвижда, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, т. е. изискуемостта на данъка настъпва от деня, следващ изтичане на този срок - от 15-то число на месеца, следващ съответния данъчен период. Правилно общият размер на дължимата лихва от 7 151,29лв. е определена към датата на издаване на оспорения ревизионен акт - 07.04.2021г., съответства на лихвата върху главницата за съответния данъчен период, изчислена със софтуерен продукт, свободно достъпен на интернет страницата на НАП.

По изложените съображения оспореният ревизионен акт изменен с Решение № 100/30.08.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е постановен при правилно приложение на закона и обоснован от събраните доказателства, поради което не е налице основание за неговата отмяна. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК жалбоподателя „МАЙ ХОУМ 1“ ООД следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 4828,77лв. за юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено с оглед материалния интерес по делото в размер на 52234,62лв. /общо главници и лихви/, определена съгласно чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от това и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАЙ ХОУМ 1“ООД-гр.***** с ЕИК ******** против РА № Р – 03000320005526-091-001/07.04.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, изменен с Решение №100/30.08.2021г. издадено от Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с което на дружеството на основание чл.177 от ЗДДС са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.08.2019г. в размер на 45 083,33лв. – главница и 7 151,29 лв. – лихви.

ОСЪЖДА „МАЙ ХОУМ 1“ ООД -гр.****** с ЕИК ******** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 4828,77лв. /четири хиляди осемстотин и двадесет и осем лв. и седемдесет и седем стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните по реда на глава ХІІ от АПК.

	Съдия: