№ 59
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Св. В. К.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600377 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 260007
от 24.09.2021г., постановена по НОХД № 29/2020 г. по описа на Окръжен съд
- гр.Варна, с която подсъдимият Б. Т. ОСМ. е признат за невинен по
обвинението в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 във вр. ал.3, б.“б“
от НК. Образувано е по жалба на частните обвинители В. В. М., К. МЛ. М. и
В. МЛ. М., чрез техния повереник.
В жалбата на частните обвинители се навеждат доводи нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и
да признае подсъдимия за виновен, като му наложи справедливо наказание,
алтернативно, да отмени първоинстанционната присъда и върне делото за
ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Във въззивното производство е депозирано възражение от защитника на
подсъдимия. Моли се съда да остави без уважение въззивната жалба на
подсъдимия О., като неоснователна и да се потвърди първоинстанционната
присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият О. се
явява лично, представлява се и от упълномощения си защитник. Подсъдимият
и защитникът пледират за потвърждаване на оправдателната
първоинстанционна присъда.
1
Частните обвинители: В. В. М., К. МЛ. М., В. МЛ. М., редовно
призовани не се явяват, представляват се от повереник. Последният моли
въззивният съд да отмени оправдателната присъда на окръжния съд и да
признае подсъдимия за виновен, алтернативно, да отмени присъдата и върне
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че
постановената от първоинстанционния съд присъда е законосъобразна,
съобразена с доказателствата по делото. Пледира същата да бъде потвърдена.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият О. моли
за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на
Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в
срок и е допустима, а по същество се преценява като неоснователна, по
следните съображения:
Съдебното производство пред Окръжен съд-Варна е проведено по
общия ред.След проведено съдебно следствие първоинстанционният съд е
постановил присъда, с която е оправдал подсъдимия Б.О. по повдигнатото му
обвинение. Присъдата е атакувана от повереника на частните обвинители,
като в жалбата са посочени противоречия в мотивите на съда относно
приетата фактическа обстановка и правните изводи. Доводите се споделят от
настоящия въззивен състав. Това налага въззивната инстанция отново да
изложи приетите по делото факти, да се извърши анализ на доказателствата и
да се обосноват правните изводи.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства, съставът на Варненският апелативен съд е
приема следната фактическа обстановка:
Подсъдимият О. е правоспособен водач на МПС, притежаващ категории
А, М, СЕ, D, В, AM, ТКТ, DE. Същия бил собственик, управител и шофьор в
„БЕРИ“ ЕООД гр. Добрич. Предметът на дейност на дружеството бил превоз
на пътници. Подсъдимият притежавал микробус „Мерцедес-Спринтер“ с рег.
№ ТХ 74 65 АМ с петнадесет места за пътници. С автобуса извършвал
редовни курсове от гр. Добрич до гр. Димитровград и обратно.
На 28.09.2017г. около 23.30 часа подсъдимият О. потеглил с микробус
„Мерцедес-Спринтер“ с рег. № ТХ 74 65 АМ от центъра на гр. Добрич в
посока гр. Димитровград. В автобуса имало още петима пътника: А.И.А.,
която стояла на седалката зад шофьора, Н.О.С. — на втората седалка зад
шофьора, Н.Р.А. - на третата двойна седалка зад шофьора, Б.И.Х. - на
единична седалка в средната част на автобуса и Г.С.И., която стояла най-
отзад на последната седалка. Всички пътници пътували редовно с автобуса до
гр. Димитровград с цел търговия.
Около 00,10 часа автобусът се движел по път II-29 в посока от гр.
Добрич към гр. Варна със скорост около 90 км/ч. В същото това време по
същия път, но в обратна посока за гр. Добрич се движел л.а. „Пежо 406“ с peг.
№ ТХ 55 61 ХА със скорост около 100 км/ч., управляван от М.Т. М.. С него
2
пътувала и съпругата му В.В. М., която седяла на предната дясна седалка.
На около петстотин метра след разклона за с. Зорница в посока гр.
Добрич двата автомобила, движейки се един срещу друг, навлезли
едновременно в завой, който за л.а. „Пежо 406“ бил десен, а за микробус
„Мерцедес“ - ляв. Пътната настилка била суха, като в този участък пътното
платно било двупосочно с по една лента за движение във всяка посока,
разделени с бяла непрекъсната линия.
Лекият автомобил „Пежо 406“, управляван от пострадалия М. М.,
движейки се със скорост около 100 км/ч навлязъл в лентата за движение на
подсъдимия О.. Последвал удар между двата автомобила, който бил
ексцентричен, челен и кос. Ударът между двата автомобила бил в предната
част на моторните превозни средства и обхващал зона около 50-60 см от
левия габарит на микробус „Мерцедес“, съответно около 50-60 см от левия
габарит на лекия автомобил „Пежо“. Мястото на удара между двата
автомобила бил изцяло в лентата за движение на автобуса „Мерцедес“,
управляван от подсъдимия О. и е определен от петорната комплексна
съдебно-техническа експертиза на 23,96 метра от приетия по време на огледа
на местопроизшествието ориентир №1 и на 2,86 метра, вдясно от левия ръб на
пътя на пътното платно по приетата посока на огледа.
След удара и двата автомобила се деформирали значително в предните
леви части на купетата, след което последвало завъртане и едновременна
транслация на всеки от тях на ляво около вертикалните им оси.
Автомобилите преустановили движението си, като микробусът
преминал в отсрещната лента и спрял с предните си колела на банкета, а
задната му част останала на пътното платно в посока гр. Добрич. Лекият
автомобил „Пежо 406“ преустановил движението си като задните му колела
били върху банкета в дясно по посока на огледа, а предните на пътното
платно в посока гр. Добрич.
В следствие на получените травматични увреждания при сблъсъка
шофьорът на л.а. „Пежо 406“ М. М. починал на място. Причината за смъртта
му според заключението на СМЕ №176/2017г. /т.1, л.85-89/ е тежка гръдна
травма, изразяваща се в разкъсване на стената на дясното предсърдие на
сърцето, разкъсване на околосърцевата торбичка с излив на около 1800 мл.
кръв в около сърцевата торбичка и гръдната кухина, контузия и разкъсване на
бели дробове, аспирация на кръв във белите дробове, множество фрактури на
ребра двустранно, фрактура на гръдната кост и др., като получените
травматични увреждани биха могли да се получат при описаното по - горе
ПТП.
Пътуващата на предната седалка негова съпруга – В.М. според
заключението на СМЕ №107/2018г. /т.1, л.125-130/ получила тежка телесна
повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма - счупване на черепа
и черепната основа в областта на дясна слепоочна кост и дясна пирамида,
контузия на мозъка тежка степен, травматична субарахноидална хеморагия
/кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/, ограничен епидурален хематом
/кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/ в дясно слепоочно, мозъчната
3
кома и оток на мозъка, които са обусловили продължително разстройство на
съзнанието и множество средни телесни повреди.
Пътниците в автобуса получили следните травматични увреждания:
А.И.А. според заключението на СМЕ №9/2018г. /т1, л.114-121, в
следствие на ПТП получила тежка телесна повреда, изразяваща се в
разкъсване на десния и ляв чернодробни дялове съпроводено с излив на
значително количество кръв /около 1,5 л. /в коремната кухина, което е
обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота,
както и няколко средни телесни повреди.
Г.С.И. /заключение на СМЕ №11/2018г. /т.1, л. 107-110/ получила
средна телесна повреда, изразяваща се в кървене от черен дроб, което е
обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота.
Н.О.С. / заключение на СМЕ №10/2018г. /т.1, л. 100-103/ получила
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза в областта на лявата
тазобедрена ямка, което обусловило трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за продължителен период от време около 8-10 месеца,
при липса протичане на оздравителния процес
Въззивният съд приема тази фактическа обстановка, основавайки се на
събралите хода на досъдебното и съдебното производство доказателства.
В обясненията си пред първата инстанция подсъдимият О. е заявил, че е
управлявал микробуса със скорост около 90 км в час, изцяло в своята лента за
движение. Забелязал е идващият отсреща автомобил на пострадалия М.,
поради включените светлини. Подсъдимият не е предполагал, че лекият
автомобил „Пежо 406“ ще навлезе в неговата лента. О. видял, че превозното
средство навлиза в лентата му за движение, успял да отклони автомобила
леко вдясно и да вдигне крака си от педала за подаване на гориво. Отклонил
микробуса в дясна посока като съобразил, че е в края на пътното платно и
излизането на автомобила в банкета може да доведе до преобръщането му.
Затова не завил волана рязко надясно за да се опита да избегне удара.
Единственият очевидец на възникналото пътнотранспортно
произшествие е свидетелката Н.С., която седяла на втората седалка зад
шофьора. Свидетелката заявява в показанията си, че подсъдимият О. се е
движел изцяло в неговата лента за движение. Другият автомобил напуснал
платното, по което се е движил и се ударил с предната си част в предницата
на автобуса „Мерцедес“. Ударът станал в лентата за движение на микробуса.
Свидетелката твърди, че подсъдимият през цялото време е управлявал
микробуса в неговата лента за движение, в нейната дясна част.
В хода на съдебното производство пред първата инстанция са били
назначени последователно тройна и петорна комплексна съдебно-техническа
експертиза. Вещите лица по петорната комплексна съдебно-техническа
експертиза, чието заключение първоинстанционният съд е приел за
обосновано и въз основа, на което е постановил оправдателната присъда, са
дали заключение, че мястото на удара се намира изцяло в лентата за
движение на микробус „Мерцедес“ и е на 2,86 м, вдясно от левия ръб на
пътното платно. Експертите са изчислили скоростта на движение на двете
4
моторни превозни средства като скоростта на движение на лек автомобил
„Пежо 406“ е изчислена на 100,87 км в час, а тази на микробус „Мерцедес“ –
90,11 км в час. Вещите лица са дали заключение, че подсъдимият О. не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие, включително и със спасителна маневра. Определили са удара
между двата автомобила като челен, ексцентричен и кос. Експертите са
направили своите изводи, използвайки фактите, констатирани в протокола за
оглед на местопроизшествието и в фотоалбума към него, свидетелските
показания, обясненията на подсъдимия, както и всички останали
доказателствени материали. Всъщност изводите на тройната съдебно-
техническа експертиза съвпадат изцяло със становището на петимата
експерти относно мястото на удара. И двете експертизи са категорични, че
той е изцяло в лентата за движение на автобуса, управляван от подсъдимия
О.. Единствено единичната експертиза, назначена в хода на досъдебното
производство твърди, че микробусът „Мерцедес“ е застъпвал с левите си
колела разделителна линия. Вещото лице Тонев обаче, който е бил в състава
на тройната експертиза, в съдебно заседание на 23.04.2021 год./л252,253 от
НОХД№29/20г./ пред първоинстанционния съд е заявил, че неговите изводи
са били погрешни и се е солидаризирал със становището на колегите си.
Следователно между експертите няма спор, че мястото на удара е изцяло в
лентата за движение на микробуса, управляван от подсъдимия О.. Това
обстоятелство е от изключително важно значение, защото то се отнася пряко
към обвинението срещу подсъдимия, а именно, че той също е навлязъл в
насрещната лента за движение.
Значение за установяване на релевантните факти по делото имат
извършеният оглед на местопроизшествието, документиран чрез съответния
протокол и приложения към него фотоалбум. Чрез тях се установява
местоположението на двете моторни превозни средства след произшествието.
Намерените на място следи, оставени от автомобилите, отломките от
автомобилни части, формата на разлетите по пътното платно течности от
двата автомобила, мястото, дълбочината и формата на деформациите,
получени при сблъсъка на двете моторни превозни средства. От тях се вижда,
че петното от разлени течности започва от лентата за движение на лекия
автомобила „Мерцедес“ и се разпространява по посока на движението на
лентата на движение на лекия автомобил „Пежо 406“, което е сигурна
индикация за това, че ударът е станал в лентата за движение на микробус
„Мерцедес“, където за пръв път са изтекли тези течности. Последствие,
поради силата на земното привличане, течността се е отекла, поради наклона
на пътното платно към лентата за движение на лек автомобил „Пежо 406“. В
този смисъл са и констатираните отломки от автомобилни части, които
преимуществено са в лентата за движение на микробус „Мерцедес“. Тези
обстоятелства са послужили, както при изготвянето на заключението на
вещите лица, така и за съответните фактически и правни изводи на
съдилищата.
Останалите доказателствени средства не се отнасят пряко към предмета
на доказване по настоящото наказателно производство. Показанията на
5
свидетелите, пътуващи в микробуса имат значение за обстоятелства, които са
преди и след настъпването на пътнотранспортното произшествие, защото
свидетелите заявяват, че поради късния час те са си почивали и не са
наблюдавали движението на микробуса. Пътуващата в автомобила на
пострадалия М. М., негова съпруга - В.М. в следствие на произшествието е
получила тежки телесни увреждания и заявява, че няма спомен за
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Останалите свидетели -
полицейски служители, служители на РСПБЗН и служителите на спешна
медицинска помощ имат възприятия за обстоятелствата след приключването
на произшествието и техните показания имат по-скоро значение за
уточняване и допълване на фактите, установени чрез огледа на
местопроизшествието.
Описаната фактическа обстановка се възприема от въззивния съд въз
основа на посочените по-горе доказателствени средства. Основно място във
установяването на фактологията по делото има заключението на петорната
комплексна съдебно-техническа експертиза. Вещите лица са направили
фактически изводи, които са от изключително важно значение за решаването
на спорните въпроси по делото. Експертите са категорични, че мястото на
удара е в лентата за движение на микробуса „Мерцедес“, управляван от
подсъдимия О.. Те извеждат също така заключението, че подсъдимият не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие. В момента, в който лекият автомобил на
пострадалият М. е навлязъл в лентата за движение на подсъдимия, той е имал
0,53 секунди за реакция при средно статистическо време за такава ситуация -
1,2 секунди. В този момент е автомобилът „Мерцедес-Спринтер“ с рег. № ТХ
74 65 АМ отстоял на 13,29 метра от мястото на удара, като от дясната му
страна е имало затревен и неравен остров. Това води до извода, че
подсъдимият О. не е имал техническа възможност за предотвратяване на
пътнотранспортното произшествие чрез спасителна маневра.
Изводите на вещите лица кореспондират с показанията на свидетелката
Н.С., която твърди, че подсъдимият О. е управлявал микробуса в своята лента
за движение и автомобилът „Пежо 406“ е навлязъл в нея, след което е
последвал сблъсък между двете превозни средства. Същите факти заявява в
обясненията си и подсъдимият О.. Съдът внимателно анализира показанията
на свидетелката и намира същите за достоверни. Свидетелката не е в близки
или родствени отношения с подсъдимия. Единствената връзка с него е, че
често се е случвало за пътува с микробуса, управляван от подсъдимия. Това
обстоятелство, обаче не е от естество да разколебае достоверността на
нейните показания, още повече, че те се потвърждават, както от
заключението на петорната съдебно-техническа експертиза, така и от
констатациите в протокола за оглед и фотоалбума към него.
При преценка на доказателствените средства съдът съобрази, че
обясненията на подсъдимия са както доказателствено средство, така и
средство за защита. Предвид съвпадението им с показанията на свидетелката
Сюлейман и заключението на петорната съдебно-техническа експертиза,
съдът прецени обясненията на О. като обективни и достоверни.
6
Спрямо подсъдимия О. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.4 във вр. ал.3, б.“б“ от Наказателния кодекс, за
това, че е нарушил правилата за движение на член 16, алинея 1, точка 1 от
ЗДвП, член 44, алинея 1 от ЗДвП и член чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП. Според
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП на водача се забранява да навлиза в насрещната лента
за движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Прокурорът е
повдигнал обвинение на подсъдимия О. като е приел, че той е навлязъл с
управлявания от него автомобил на 20 сантиметра в лентата за насрещно
движение. От доказателствата по делото, обаче такива факти не се
установяват. Такива не са посочени и в заключенията на единичната и
тройната съдебно-техническа експертиза и остава неясно по какъв начин
представителят на държавното обвинение е извел този фактически извод. От
изложените по-горе факти се установява, че подсъдимият О. е управлявал
автомобила в своята лента за движение и не е навлизал в тази за насрещно
движение. Ударът между двете пътни превозни средства е станал изцяло в
платното за движение на микробус „Мерцедес“. Следователно не е налице
нарушение на член 16, алинея първа, точка 1 от ЗДвП. Не е налице и
нарушение на член 44, алинея първа от ЗДвП, поради същите аргументи, тъй
като се доказва безспорно, че подсъдимият О. е осигурил достатъчно
странично разстояние за разминаване като се е движил в дясната част на
своята лента за движение. Пак поради същите аргументи категорично
подсъдимият не е застъпил или пресякъл надлъжната пътна маркировка,
разделяща двете ленти за движение. От тези факти следва правният извод, че
подсъдимият О. не е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат, поради което правилно първоинстанционният съд е
постановил оправдателна присъда.
С въззивната жалба на частните обвинители се навеждат доводи за
противоречие в мотивите на първоинстанционния съд относно
обстоятелството, дали съдът възприема за достоверни обясненията на
подсъдимия, че не е навлязъл в насрещната лента за движение. Действително
въззивната инстанция констатира такова противоречие в мотивите на
първоинстанционния съд. Съставът на апелативния съд констатира също така
противоречие в приетата от окръжния съд фактическа обстановка, че
подсъдимият О. с управлявания от него микробус „Мерцедес“ е преминал
непрекъснатата осева линия на 20 сантиметра в насрещната пътна лента/л.384
от НОХД№29/20г./. В мотивите си /л.386,гръб от НОХД№29/20г./ съдът е
приел, че в резултат на нарушение на двамата водачи се е стигнало до удар
между двете превозни средства. Въпреки тези противоречия в приетите факти
и юридическите заключения в крайна сметка изведените правни изводи са
съответни на материалния закон, а именно, че подсъдимият О. няма виновно
поведение за настъпването на пътнотранспортното произшествие - той не бил
длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Освен това противоречията в приетата фактология и в правните
изводи са отстранени с мотивите към настоящото въззивно решение.
Твърди се също така в жалбата, че неправилно тройната и петорната
7
автотехнически експертизи са се позовавали на показанията на подсъдимия
О., дадени в качеството му на свидетел по делото. Ввъззивният съд приема
това твърдение за невярно, тъй като експертизите – тройна и петорна са
назначени и заключенията са изготвени след като подсъдимият е дал
обяснения в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.
Повереникът на частните обвинители твърди, че неправилно тройната и
петорната експертиза се обсъждали „трета следа“, която не е описана в
протокола за оглед, което според него е повлияло върху заключенията на
експертите. Въззивната инстанция не се съгласява с тези изводи, тъй като
видно от заключението на петорната съдебно-техническа експертиза тази
„трета следа“ въобще не е повлияла на експертите при изчисленията за
мястото на удара. Според вещите лица тя категорично е оставена от метални
части на микробуса „Мерцедес“ и е свързана с пътнотранспортното
произшествие между двата автомобила, но нейното наличие не променя
заключенията на вещите лица, а всъщност потвърждава техните изчисления
за мястото на удара.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел наличието на случайно деяние по смисъла
на член 15 от НК. Твърди се, че подсъдимият О. е управлявал микробуса с
превишена скорост от 90,11 км в час, на пътен участък със завои, нощем, без
голяма видимост и превозвайки пътници, тоест подсъдимият не е съобразил
скоростта си на движение с конкретните пътни условия. Според повереника
не е установено безспорно, че подсъдимият е изпълнил задълженията си по
член 20, алинея втора от ЗДвП за да бъде приложена разпоредбата на член 15
от НК. Твърди се, че подсъдимият не е избрал подходящата скорост, която
при възникване на опасност да му позволява да спре и да предотврати
настъпването на пътнотранспортно произшествие. Доводите на повереника на
частните обвинители са неоснователни. Превишението на скоростта с 11
стотни е незначително и не е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат. От заключението на петорната съдебно-
техническа експертиза категорично се установява, че О. не е имал техническа
възможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие. В
обвинителния акт не са описани обстоятелства, които да сочат, че
подсъдимият е управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни
условия скорост. Спрямо него не е повдигнато и обвинение за нарушение на
член 20, алинея втора от Наказателния кодекс. Следователно от подсъдимия
не може да се търси наказателна отговорност за нарушение на член 20, ал.2 от
НК за управление на МПС с несъобразена с конкретните пътни условия
скорост.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК,
не се констатираха нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на
НПК и да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Предвид гореизложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. чл. 338 от
НПК, Варненският апелативен съд,
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260007 от 24.09.2021г., постановена по
НОХД № 29/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок, считано от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9