РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2405
гр. Пловдив, 22.12.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2656 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от юрисконсулт М. К. – пълномощник на изпълнителния директор на НАП срещу
Решение № 260137 от 04.09.2020г. на Пловдивския районен съд, ХI – ти н.с. постановено по АНД № 3159 по
описа на същия съд за 2020 г., с което е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление № 497590-F507589/28.02.2020
г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Нордпрайм
логистик“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Кукленско шосе“ разклона между гр. Куклен и с. Брани поле, представлявано
от Е.А., на основание чл. 182, ал. 2 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 514,55 лв. за
нарушение на чл. 124, ал. 5 вр. чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. .
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати приетите от съда съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и като е приел противното
първоинстанционния съд е постановил решението си в противоречие със закона.
Иска
се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба „Нордпрайм логистик“
ООД не е изразил конкретно становище по жалбата.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от
„Нордпрайм логистик“ ООД срещу Наказателно постановление № 497590-F507589/28.02.2020 г. на директор на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството, на основание
чл. 182, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 514,55 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 вр.
чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F507589/11.09.2020 г., съставен
от П.К.Б. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.
Първоинстанционният съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е възприел следната фактическа
обстановка :
На старши инспектор по
приходите П.Б., служител на ТД на НАП гр. Пловдив, била възложена с резолюция №
П-16001619127264-0РП-001/18.07.2019 г.
проверка за възстановяването на ДДС на „Нордпрайм логистик“ ООД. При
извършването й било констатирано, че дружеството в качеството на регистрирано
по ЗДДС лице не е отразило в дневника за покупки и в Справка-декларация по ЗДДС
за данъчен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. издадени 4 броя кредитни
известия, издадени от „Ромпетрол България“ ЕАД с ЕИК *********, а именно: №
**********/16.06.2019 г. с ДО 2562,34 лв. и ДДС 512,47 лв., №
**********/30.06.2019 г. с ДО 197,22 лв. и ДДС 39,44 лв., № **********/30.06.2019
г. с ДО 104,43 лв. и ДДС 20,89 лв., № **********/30.06.2019 г. с ДО 7424,12 лв.
и ДДС 1485,42 лв.
В хода на проверката
проверяващите констатирали, че дружеството не е сторило това в
законоустановения срок от 01.07.2019 г. до 15.07.2019 г., включително, като
дружеството е извършило нарушението на 16.07.2019 г. Установено било, че чрез
неотразяване на кредитните известия в дневника за покупки и подадената в ТД на
НАП Пловдив справка-декларация за периода, през който са издадени, а именно за
месец юни 2019 г., се е стигнало до определяне на резултат за данъчен период за
същия месец ДДС за възстановяване в размер на 7241 лв. вместо следващия се
резултат при коректно отразяване на кредитните известия – ДДС за възстановяване
в размер на 5182,78 лв.
Кредитно известие №
**********/16.06.2019 г. с ДО 2562,34 лв. и ДДС 512,47 лв. е включено в
дневника покупки и в справката-декларация, подадени до ТД на НАП Пловдив с вх.
№ 16004019508/02.08.2019 г. /коригираща – въз основа на изпратена покана от
органа по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК с №
П-16001619127264-177-001/26.07.2019 г./
Кредитно известие №
**********/30.06.2019 г. с ДО 197,22 лв. и ДДС 39,44 лв. е включено в дневника
покупки и в справката-декларация, подадени до ТД на НАП Пловдив с вх. №
16004019508/02.08.2019 г. /коригираща – въз основа на изпратена покана от
органа по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК с № П-16001619127264-177-001/26.07.2019
г./
Кредитно известие № **********/30.06.2019
г. с ДО 104,43 лв. и ДДС 20,89 лв. е включено в дневника покупки и в
справката-декларация, подадени до ТД на НАП Пловдив с вх. №
16004019508/02.08.2019 г. /коригираща – въз основа на изпратена покана от
органа по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК с №
П-16001619127264-177-001/26.07.2019 г./
Кредитно известие № **********/30.06.2019
г. с ДО 7424,12 лв. и ДДС 1485,42 лв. е включено в дневника покупки и в
справката-декларация, подадени до ТД на НАП Пловдив с вх. №
16004019508/02.08.2019 г. /коригираща – въз основа на изпратена покана от
органа по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК с №
П-16001619127264-177-001/26.07.2019 г./
Нарушението е
констатирано от органите по приходите на 18.07.2019 г. при извършване на
проверката по прихващане и възстановяване.
Нарушението е
квалифицирано в АУАН като такова по чл.124, ал.5 вр.чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН П.К.Б., която е
потвърдила фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, накърняващи правото на защита на привлеченото към
отговорност лице, обосноваващи незаконосъобразността на наказателното
постановление и налагащи неговата отмяна. Според приетото от първоинстанционния съд в
случая не са спазени императивните изисквания на нормите на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, в частта им за коректно описание на нарушението и нарушената разпоредба.
В тази насока съдът е приел, че правната квалификация на нарушението, за което
дружеството е било наказано, съдържа в себе си две самостоятелни задължения,
неизпълнението на които ще доведе до самостоятелни нарушения, за което по
силата на чл. 18 от ЗАНН на дружеството следва да бъдат наложени две санкции. Съдът
е приел, че наред с това, описанието на нарушението от фактическа страна не
включва неизпълнение на задължението за коригиране на размера на ползвания
данъчен кредит по чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС. Точно обратното, според приетото
от съда, изрично е посочено, че дружеството е изпълнило това си задължение и то
в следващия данъчен период, във връзка с което и е наказано по чл. 182, ал. 2
от ЗДДС, а не по ал. 1. Въобще
според съда наказателното постановление с дадената в него правна квалификация
на нарушението и фактическото му описание създават сериозна неяснота, която не
може да бъде преодоляна. От една страна според приетото от съда, фактическото
описание на нарушението не отговаря на привръзката по чл. 78, ал. 2 и 3 от ЗДДС, от друга не са посочени обстоятелствата от фактическия състав на същото
това нарушение, а напротив отразено е, че дружеството е изпълнило задължението
си. Същевременно според съда, чл. 124, ал. 5 и чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС представляват
отделни фактически състави на две самостоятелни задължения на регистрираните по
ЗДДС лица, респективно на две самостоятелни нарушения. Затова и съдът е приел,
че съвместното им съществуване при осъществяване на едно нарушение е
невъзможно. Привръзката, която е направена, съдът е определил за недопустима, още
повече, че ако наказващия орган, беше счел, че е нарушен чл. 78, ал. 2 и ал. 3
от ЗДДС е следвало да наложи самостоятелна санкция за това. В настоящия случай
обаче, е наложено само едно наказание по
чл. 182, ал. 2 от ЗДДС и то имено защото задължението за деклариране на
кредитните известия, е изпълнено в следващия данъчен период.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. С оглед доводите на касатора за липса на допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, следва
да се посочи следното :
За да предизвика
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като
писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите –
фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3,
т.4 и т.5 от ЗАНН.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при съществено
нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното
постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство.
Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до
знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който
е актът, поставящ началото на административнонаказателното производство.
В конкретния казус, както процесното
НП, така и акта за установяване на административно нарушение не отговарят на
установените от закона императивни изисквания. Касае е се за нарушение на
императивните разпоредби на чл. чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,в частта им за коректно описание на
нарушението и нарушената законова разпоредба, което е дотам съществено, че обуславя
незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това
процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по
същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.
Ясно
е при това положение, че наказателното постановление и АУАН, въз основа на
който то е издадено, не съдържат коректно описание на нарушението и нарушената
законова разпоредба. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. Каза
се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от
ЗАНН - Наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението и
законните разпоредби, които са били
нарушени. Същото се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5
от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Реквизитите
на АУАН и НП не могат да бъдат извличани по тълкувателен път, нито по пътя на
формалната или правна логика, в предлагания от касатора аспект. Това би имало
за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без
значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно е разбрало за какво нарушение е ангажирана отговорността му и въз
основа на коя правна норма е сторено това. Правоприлагането, не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
11.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260137
от 04.09.2020г. на Пловдивски районен
съд, ХI-ти
наказателен състав, постановено по АНД № 3159 по описа на същия съд за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.