Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№    260066              16.10.2020 година  град Хасково

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

на  шестнадесети септември две хиляди и  двадесета година

в публично заседание в следния  състав:

     Районен съдия: Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Павлина Николова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело №363 по описа за    2020 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.  

 

          Образувано е по жалба от

 

Адв.З.Г., като пълномощник на Р.М.Н. от гр.Димитровград,  против НП № 19-1253-001341/10.12.2019г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково, с което на осн. чл.177, ал.1, т.2, от ЗДв.П му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. и на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Изнасят се доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че АУАН и  НП са издадени от некомпетентен орган. освен това нарушението по чл.150а от ЗДвП не било точно и пълно описано, като не било ясно от каква категория е упавляваното от жалбоподателя превозно средство. също така нарушението по чл.103 от ЗДвП не било доказано по безспорен начин да е извършено от жалбоподателя. изнасят се твърдения и за маловажност на нарушенията. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано, не се явява лично, за същият се явява адв.З.Г.. Поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното НП като излага подрони доводи в тази насока. Моли и за присъждане на разноски по делото.

            Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител, като вземат становище по жалбата с писмото с което изпращат преписката на съда. Становището е, че жалбата не е основателна и молят съда да потвърди НП.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното: На 16.06.2019 г. около 21:05 часа в гр.Хасково на бул.“България“, св.П.Г.Н. и Р.Т.Т. и двамата служители в ОДМВР-Хасково, предвижвайки се със служебният си автомобил видели движение на мотоциклет Хонда ЦБР 600 ф с per № ****. Мотоциклетът се движел по горният булевард от комплекс "21-век" посока към кръстовището с ул. Бузлуджа. Свидетелити подали светлинен и звуков сигнал от обозначеният им  служебен автомобил на МВР, но водачът на мотоциклета ускорил движението си и не спрял. След проверка се установило, че мотоциклетът е собственост на жалбоподателя и че той в случая проверяващите приели, че това е собственика, като водач не притежава СУМПС валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. За горните нарушения след издирването на собственика на мотоциклета на същият бил съставен АУАН в който нарушенията били квалифицирани по чл. 150а ал. 1 от ЗДв.П и по чл.103 от ЗДв.П. акта е предявен подписан и връчен на жалбоподателя. в същият той е отбелязал като възражение, че не е видял и чул звуков и светлинен сигнал.

На база на така съставеният АУАН е издадено атакуваното НП. В него е описана същата фактическа обстановка и е приета същата правна квалификация. НП е връчено на 05.03.2020г. видно от разписката в НП.

          Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. 

              При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно  чл.150а, ал. 1 от ЗДвП- Чл. 150а (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно  чл.103 от ЗДвП - Чл. 103. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи - Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: ал.2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;

Разпоредбата на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП  предвижда – Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т.4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;

Следователно, деянията, за които е  наложено административно наказание  на жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.

  Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са на лице съществени процесуални нарушения които водят до отмяната на атакуваното НП. Според съда в АУАН  и в НП не са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН по отношение на АУАН и НП. Не са описани точно и ясно нарушенията и обстоятелствата при които са извършени. По отношение на първото нарушение, това по чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, по никакъв начин не е посочено от коя категория е описаното в АУАН и НП превозно средство, а именно - мотоциклет Хонда ЦБР 600 ф с per № ******. Последното по безспорен начин затруднява възможността жалбоподателят да разбере в какво нарушение е обвинен. По отношение на второто нарушение – по чл.103 от ЗДвП не става ясно къде е посочено на жалбоподателя от контролният орган да спре за да може да извърши той това спиране. Следва да се отбележи, че с оглед на представените и приети по делото доказателства АУАН и НП са съставени и съответно издадени от компетентни органи в кръга на тяхната компетентност. Акта и НП са съставени и съответно издадени в сроковете по ЗАНН. С оглед горното съдът намира, че са на лице съществени процесуални нарушения които водят до отмяната на НП.

По същество съдът намира, че от събраните по делото доказателства в това число и от попълнената саморъчно от жалбоподателя декларация по чл.188 от ЗДвП се доказва по безспорен начин, че на процесната дата именно той е управлявал мотоциклета Хонда ЦБР 600 ф с per № ***** в град Хасково на бел.“Бългаприя“ на описаното в НП место и време. По делото се доказа, че жалбоподателят има категория АМ, В и В1 и се води на отчет в ОДМВР-Хасково, като за тези категории има и СУМПС. Не се доказа обаче по делото от каква категория е описаното и управлявано от жалбоподателя МПС. В тази насока липсват твърдения в НП. Ето защо съдът намира първото описано в НП нарушение за несъставомерно, а от там и за недоказано. Поради това и в тази си част относно първото нарушение НП следва да се отмени.

По отношение на второто нарушение според съда на първо место по никакъв начин не се доказа жалбоподателят да е разбрал че именно на него се подава звуков и светлинен сигнал. Словесно описаното нарушение на разпоредбата по чл. 103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от представителят на службата за контрол място. Видно от показанията на свидетелите жалбоподателя, управлявайки процесното МПС е последван от полицейските служители със звуков и светлинен сигнал. И двама свидетели очевидци сочат, че по никакъв друг начин, освен чрез светлинен и звуков, не са подавали друг сигнал за спиране на водача.  

Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители.

Съгласно действащата правна уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.

Нещо повече - съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.

Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

В подкрепа на последното е и константната практика на АС-Хасково – Решение № 713 /25.10.2019 г. по АНД (К) № 756 по описа на съда за 2019 година.

Тоест според настоящият състав на съда НП следва да се  отмени изцяло.

До колкото се претендират направените по делото разноски от жалбоподателя и липсва възражение от наказващият орган относно техният размер, съд намира, че с оглед отмяната на НП следва на жалбоподателят да се присъди сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1253-001341/10.12.2019г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Хасково.

ОСЪЖДА  ОДМВР – Хасково да заплати на Р.М.Н. с ЕГН **********, адрес ***-В-39 сумата в размер на 400 лв. - адвокатско  възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

Районен съдия: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./