Присъда по дело №98/2021 на Районен съд - Пирдоп

МОТИВИ
към ПРИСЪДА №1/22.06.2022г.
по НЧХД № 98/2021 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - П.
С частна тъжба П. И. Х., ЕГН: ********** е предала на съд Н. А. Т., ЕГН: **********
и И. С. Б., ЕГН: **********, срещу които са повдигнати обвинения по чл.148, ал.2, пр.1 вр.
ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 НК.
Срещу Н. А. Т. е повдигнато обвинение за това, че през времето от 04.12.2020г. до
11.12.2020г. в гр.З., при условията на продължавано престъпление, е разпространила
публично, чрез жалби и медия клевети по отношение на тъжителката в качеството й на
длъжностно лице- директор на ДГ „******************“- гр.З., с осъществяване на
следните деяния:
на 04.12.2020г. в жалба с вх. № *******/********г. до кмета на Община З. и с вх. №
********/********г. до Общински съвет-З. /ОбС-З./ е твърдяла позорни неверни
обстоятелства, а именно: че тъжителката П.Х. „многократно проявява агресия и
неуважение към родителите в различни ситуации и от различно естество“, „Нейният
речник е неподходящ от нейна страна, спрямо нас и заеманата от нея длъжност.
Действието на директора П.Х. поставят под заплаха живота и здравето на децата ни и
семействата ни. Като пример за неадекватното и некомпетентното и поведение- дете
на заразен с Covid-19 родител да посещава детското заведение.“;
на 07.12.2020г. в жалба вх. №*********/********г. до кмета на Община З., с копие до
Общински съвет-З. и РУО- София област, е заявила позорни и неверни обстоятелства
за тъжителката П.Х., а именно: „Госпожа П.Х. многократно проявява агресия и
неуважение към родителите в различни ситуации от различно естество“ и „…
Персонал, който работи под постоянен страх и тормоз.“;
на 11.12.2020г., в предаване, излъчено по „С. Медия“ в 16.12 часа, в репортаж „Има ли
конфликт в детската градина в З.“, твърдяла че П.Х. „…като директор повишава тон
на родители, буквално им крещи, унижава ги публично пред останалите родители.
Персоналът е стресиран…“,
Срещу И. С. Б., ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за това, че през времето от
04.12.2020г. до 11.12.2020г. в гр.З., при условията на продължавано престъпление е
разпространила публично, чрез жалби и по Viber клевети по отношение на П. И. Х.,
ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице- директор на ДГ
„******************“- гр.З., с осъществяване на следните деяния:
на 04.12.2020г. в жалба с вх. № *******/********г. до кмета на Община З. и с вх. №
********/********г. до Общински съвет-З. е твърдяла позорни неверни обстоятелства,
а именно: че тъжителката П.Х. „многократно проявява агресия и неуважение към
родителите в различни ситуации и от различно естество“, „Нейният речник е
неподходящ от нейна страна, спрямо нас и заеманата от нея длъжност. Действието на
директора П.Х. поставят под заплаха живота и здравето на децата ни и семействата ни.
Като пример за неадекватното и некомпетентното и поведение- дете на заразен с
Covid-19 родител да посещава детското заведение.“;
на 07.12.2020г. в жалба вх. №*********/********г. до кмета на Община З., с копие до
Общински съвет-З. и РУО- София област, е заявила позорни и неверни обстоятелства
за тъжителката П.Х., а именно: „Госпожа П.Х. многократно проявява агресия и
неуважение към родителите в различни ситуации от различно естество“ и „…
Персонал, който работи под постоянен страх и тормоз.“;
на 01.12.2020г., в чат в групата между родители по Viber, наименована „********“,
написала по отношение на тъжителката, че: „Общината сподели, че сутрин когато са
водели децата бащите на градина, тя си е показвала гърдите, защото си била правела
пластична операция.“.
1

С тъжбата срещу всяка от подсъдимите е предявен и граждански иск за сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тъжителката Х. неимуществени
вреди от престъпленията, за които е подадена тъжбата, като гражданските искове не са
приети от съда за съвместно разглеждане.
В хода на съдебното производство частният тъжител П. И. Х. се явява лично и се
представлява от упълномощения повереник - адв. Д.Н. от САК. Адв.Н. поддържа тъжбата, а
в хода на съдебните прения заявява пред съда, че макар подаването на жалби и сигнали до
държавните органи да е конституционно право по чл.45 от Конституцията на Република
България, недопустимо е в подадените жалби и сигнали съответните граждани да излагат
твърдения, с които да накърняват правото на чест, достойнството и доброто име на другиго,
както са сторили подсъдимите в този случай. Сочи, че те са довели до знанието на
неограничен кръг хора неверни данни, като в хода на съдебното следствие по категоричен
начин е установено, че хората са ги приели като истина. Сочи, че с Жалба с вх.
№*******/********г. до кмета на Община З. и с вх.№********/********г. до Общински
съвет-З., подсъдимите обявяват невярна информация за Директора П.Х., а копия са
изпратени до РУО-София област и РЗИ-София област. И.Б. пък разпространила невярна
информаци в чат в група между родители по “Viber”, наименована “********”. Това дало
възможност тази информация да бъде въприета от по-широк кръг лица. Клеветата била
осъществена по отношение на длъжностното лице П.Х., която към дадения момент е
изпълнявала длъжността “директор” на ДГ „*******************“ – гр.З., т.е.
пострадалата притежавала длъжностно качество на основанията, посочени в чл.93, т.1, б. “б”
НК и клеветата била осъществена при и по повод изпълнение на службата й. Доказано било,
че две жалби са достигнали до своите адресати. Невярността на описаните в жалбите факти
и обстоятелства, напълно се установявала от протоколите на институциите по повод
извършените проверки от тях. Първият такъв протокол бил КП с №**********/*******г. на
РУО София-Р.. Достигнато било до извод, че „не се потвърждават изложените в сигналите
твърдения за диктаторско поведение на директора и работа под стрес в колектива на
детската градина”. Вторият протокол бил на Р.алния инспектор на образованието – София
Р., под № ********/**********., който по повод извършената проверка установява, че не са
се потвърдили изложените в постъпилия сигнал твърдения за “арогантно и диктаторско
поведение” от директора на ДГ „******************“ – гр.З.. Според адв.Н., дори само с
последния цитиран протокол се оборва истинността на твърдението от двете жалби, че “Г-жа
П.Х. многократно проявява агресия и неуважение към родителите в различни ситуации и от
различно естество” и че в учебното заведение има “персонал, който работи под постоянен
стрес и тормоз”. Описаният в жалба с вх.№*******/********г. до кмета на Община З. факт,
че г-жа Х. е позволила „дете на заразен с COVID-19 родител, да посещава детското
заведение“, също бил неверен и това било установено и със свидетелските показания от
родителя на детето, и при проверка от оторизираните органи. Не било доказано и че двете
подсъдими са представителки по повод подаването на жалбите. Никъде те не предоставили
упълномощаване или протокол от някакво събрание на представените недоволни родители.
От никъде не било видно и че самата подписка, подписана от 26 човека, се отнася до
съответните жалби. Освен това, право на частния тъжител било да предяви частна тъжба
спрямо лица, които прецени, че са разпространили неверна информация. Адв.Н. коментира
събраните в хода на процеса гласни доказателства относно излъченото предаване в насока
на това, че други родители не са участвали и за свидетелката И. и О. представлявавало
интерес да видят и чуят други недоволни родители. Освен това тези свидетели са се
интересували дали има потърпевши от поведението, което се приписва на г-жа Х., но никой
не потвърдил такова нещо. Адв.Н. моли съда да не кредитира показанията на свидетелите,
доведени от насрещната страна. Всички свидетели на подсъдимите казали, че са чули и
разбрали от трети лица, като никой от тях не потвърдил написаното в жалбата за самия
текст, както и това, че е бил свидетел на арогантно поведение от г-жа Х.. Всички били
2

разбрали от г-жа С., С. и М., които обаче се доказало, че са участвали в конкурса за
директор, когато е избрана г-жа Х., и сами потвърдили, че не са имали никакъв проблем с г-
жа Х. до преди провеждането на конкурса, а г-жа С. пък не е работила през времето, когато
са извършени проверките, т.е. нейният казус е останал в 2018г. Адв.Н. сочи, че от момента
на подписване на трудовия договор на г-жа П. Х. не е имало никакви жалби срещу г-жа
П.Х., включително по повод на нейно арогантно поведение. В случая никой не бил видял, а
всеки бил чул, като имало налице едни голословни твърдения относно нейното поведение.
Всъщност всички свидетели на подсъдимите говорели, че са чули, без да посочват от кого
конкретно са чули нещо и така самите те потвърждавали, че не са свидетели. От значение
според повереника е, че всичко се е развивило в условията на коронавирус, когато за П. Х.,
като директор на детската градина и като нейн добър ръководител, е било най-важното да
опази здравето и живота на децата. Представена била подписка, събрана от родители, от
чието заглавие се виждало, че тази подписка е в подкрепа на директора на детската градина
и е подписана от 86 родители, като било доказателство, че тя добросъвестно е изпълнявала
своите задължениея, за да запази живота и здравето на техните деца, в условията на
коронавирус. Кметът на гр.З. – г-н Г., също казал, че той лично не е имал никакъв проблем
с г-жа Х., но след постъпването на процесните жалби той сам й е предложил да прекрати
трудовия си договор. От справките се виждало, че за последните години няма напуснали
деца и текучество на деца, както и на персонал. Адв.Н. отделя внимание и на коментарите
във “Viber” групата относно това, че г-жа Х. си е показвала гърдите на бащи, което също
било доказано, че е неверен факт. Макар подписката в подкрепа на П.Х., да се явявалала
начин родителите да изкажат своето доверие в един добър ръководител, с невярната
информация, изнесена от подсъдимите /с подаването на жалби и излъчването на предаване
по местната телевизия „С. Медия“/, се подвеждали неограничен кръг лица. Адв.Н. сочи, че
нито една дума от изнесеното от подсъдимата Т. в излъчения репортаж по „С. Медия“, не се
доказала, но казаното било възприето от по-широк кръг лица, като самата “клевета” като
престъпление е осъществено по отношение на длъжностното лице П.Х., в качеството й на
директор на ДГ „******************“ – гр.З.. Адв.Н. заявява, че в Преамбюла на
Конституцията на Република България /КРБ/, достойнството на личността е въздигнато във
върховен принцип и е гарантирано с разпоредбите на чл.4, ал.2 и чл.32, ал.1 КРБ - че всеки
има право на защита срещу посегателства, които го накърняват. Заявява, че достойнството,
присъщо на човешката личност, от което произтичат равните и неотменими права на всички
членове на човешкото общество, е признато и в Преамбюла на Всеобщата декларация за
правата на човека и в международни договори, по които Република Българи е страна – напр.
в Международния пакт за икономическите, социални и културни права и политическите
права на гражданите. Според адв.Н. наказателната отговорност, която законът гарантира по
отношение посегателство над достойнството на личността, е една юридическа гаранция.
Сочи, че в разпоредбите на чл.39, ал.2 КРБ и чл.10, т.2 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ е предвидена възможност за допустимо
ограничаване свободата на изразяване на мнение, с цел защита репутацията на другите.
Според адв.Н. дори да се абстрахираме от свидетелските показания на всички свидетели,
съществуват писмени доказателства от държавни институции – че частната тъжителка не е
имала ароганто поведение, че не е обиждала, че не си е показвала гръдите. Сочи, че
клеветата е нанесена публично. Сочи, че двете подсъдими са действали в съучастие с една
единствена цел - да оклеветят директора на детската градина. От обективна страна,
изпълнителното деяние на престъплението “клевета” било “разгласяване”. Разгласяването
на позорни обстоятелства за другиго се осъществявало чрез довеждане до знанието на трети
лица, които лица са по-широк кръг хора, като това в случая е станало чрез подаването на
жалби, а също и чрез телевизия, което пък е средство за масово осведомяване. Адв.Н. счита,
че от субективна страна престъплението се е осъществило с пряк умисъл, което е изводимо
от последователността в действията на подсъдимите и използването на различни методи за
3

оклеветяването на един директор. Резултатът от извършеното престъпление бил
прекратяване на трудовите отношения с тъжителката от страна на кмета. Съгласно
съдебната практика клеветата не се давала за личностна оценка на пострадалия, а за
разпространване на позорни обстоятелства и именно тези позорни обстоятелства довели в
случая до прекратяването на трудовия договор на г-жа П.Х., която заповед е факт, макар да е
оспорена по съдебен ред и на първа инстанция да е призната за незконосъобразна. Поради
изложеното адв.Н. моли съда да уважи частната тъжба и да признае подсъдимите за виновни
за извършеното престъпление, като предвид това, че не са осъждани, поне да им бъде
наложена глоба в полза на държавата, за да се научат, че в тази държава не всичко, което си
чул е вярно и ти като съзнателен гражданин, не можеш да го разпространяваш под всякаква
форма. Претендират се разноски за заплатената държавна такса и адвокатски хонорар.
Тъжителката Х. поддържа всичко заявено от своя повереник- адв.Н., считайки че адвокатът
е била напълно изчерпателна.
Подсъдимата И. С. Б. не се явява в съдебните заседания по разглеждане на делото и не
се представлява, но предвид че явяването й не е задължително, делото е разгледано в нейно
отсъствие.
Подсъдимата Н. А. Т. се явява лично в повечето съдебни заседания и бива защитавана
от упълномощения адв.Г.Ц. от САК. Адв. Ц. в хода по същество на делото заявява, че счита,
че изложеното в частната тъжба не отговаря на действителната фактическа обстановка и не
се подкрепя, както с преки, така и с косвени доказателства. Сочи, че следва да се има
предвид, че жалбата с вх.№*******/********г. е оттеглена на 07.12.2020г. и по нея не са
извършвани никакви действия спрямо тъжителката и не са настъпили никакви последици.
По отношение на жалбата с вх.№*********/********г. счита, че в порецеса на съдебното
следствие се установила следната фактическа обстановка, а именно: Група родители на деца
от ДГ „******************“ останали недоволни от заповед №******/*********г. на
тъжителката, с която заповед е наредила на учителките да бъдат извадени от групи във
“Viber” и “Facebook”, в които групи родители и учители са обменяли необходимата
информация относно провеждането на учебния процес в най-оптималния му вариант, в
условията на ограничения във връзка с коронавируса. След съобщението на администратора,
на 30.11.2020г. родителите провели разговори помежду си и решили да се изготви жалба до
кмета на Община З. и до други институции. Жалбата била изготвена от около 10 човека и
разпространена за допълнения и евентуално корекции. На 07.12.2020г. била предадена в
окончателен вид на Х. С., Р. З., В. В., В. Н.,, И.Б. и Н.Т. и била внесена от тях в
деловодството на община З.. Адв.Ц. сочи, че при изясняване на обстоятелствата в хода на
съдебното следствие са разпитани множество свидетели, които условно могат да се разделят
на три групи. Първата група свидетели били тези, които са разпитани по искане на
тъжителката. В показанията на свидетелката М.В. И., в частта относно механизма на
изготвянето на жалбата и изложените обстоятелства, фактите не били възприети от нея
лично и непосредствено, а не се подкрепяли и от писмените доказателства – справка за
напуснали служители на детската градина, препоръки, изложени в писмо от РУО с №
********/**********., показания на свидетели – лично и непосредствено възприели
обстоятелствата, изложени в жалбата на родителите. В показанията на свидетеля Георги О.
пък лиспвала конкретика. Той не посочвал нито едно лице, което да е изразявало пред него
становище, различно от изложеното в жалбата. Твърдял, че на срещата с Председателя на
ОбС е видял само Н.Т. и И.Б. и че други родители не са присъствали на срещата, а това не е
вярно, тъй като по безспорен начин се доказало, че на срещата са присъствали и лицата Х.С.,
Р.З., В.В., В.Н.. Затова адв.Ц. счита, че показанията на тези двама свидетели не следва да се
кредитират в частта относно авторството на жалбата и изложените в нея обстоятелства.
Показанията на свидетеля К. К. следвало да се кредитират частично, тъй като е естествено и
нормално те да бъдат пристрастни, поради чувство на неудовлетвореност, въпреки че са му
поднесени извинения. Към втората група свидетели адв.Ц. числи лицата Й. Х., В.В. и В.С.
4

които по категоричен начин твърдят, че изложените в жалбата на родителите оплаквания, са
основателни и посочват с конкретни имена и длъжности служителите, които са напуснали
поради причините, изложени в жалбата на родителите. Тези твърдения напълно съвпадали и
с приложената по делото справка на Община З.. Нещо повече - конкретно с посочване на
време и място, допълвали тези оплаквания с примери от своите служебни отношения с
тъжителката. Показанията на тези свидетели според адв.Ц. следва да се кредитират изцяло
поради това, че са точни, конкретни, непротиворечиви и подкрепени с писмени
доказателства. Към третата група свидетели спадали разпитаните по инициатива на съда, а
именно: свидетелят С.Г. и свидетелката Т.С.. Показанията на тези свидетели били подробни,
конкретни и също подкрепени с други доказателства по делото, изясняващи ясно и точно
фактическа обстановка, припокриваща се с изложеното в жалбата на родителите. Адв.Ц.
заявява, че в своите обяснения подзащитната му Т. подробно и добросъвестно излага всички
обстоятелства, довели до вземане на решение от група родители да внесат жалба против
тъжителка, както и механизма на изготвяне на жалбата и нейното входиране в
деловодството на Община З.. В никакъв случай обясненията не могли да се възприемат като
защитна теза поради това, че от една страна са подробни, добросъвестни, а от друга – изцяло
са подкрепени от писмените и гласни доказателства. Адв.Ц. счита, че на най-важният
въпрос, на който следва да се даде правилен отговор, е: “Кой е автор на жалбата против
директорката на ДГ „******************?”. Автори на жалбата били група родители, а не
конкретно лице. Като неразделна част от жалбата бил приложен списък с подписите на
родителите, изготвили и съгласили се с текста на жалбата. Исканията на родителите били
формулирани в две точки, а именно: да се извърши цялостна проверка и резултатите да
бъдат представени в писмен вид. Счита, че посочването в т.2 на имената и адресите на Н.Т.
и И.Б., било доказателството, че именно на тях са делегирани правата на лица за контакт. По
категоричен начин се доказало, че жалбата е изготвена в неопределен период от време от
група родители, положили своя подпис на нея и посочили адрес за обратна връзка. От друга
страна, използвайки инкриминираните изрази, авторите изразили мнението си, което по своя
характер би могло да се приеме и като негативно. Адв.Ц. също излага разсъждения във
връзка с чл.39 от Конституцията на Република България. Сочи, че направеното оценъчно
съждение от подсъдимите е съвместимо с правото на свободно изразяване на гражданите,
закрепено в цитирания чл.39 от Конституцията на Република България и чл.10, ал.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека, предвид обстоятелството, че частният
тъжител по време на деянието е заемал длъжност “директор” на детска градина, поради
което прагът на критичност към неговата личност и позицията, която е заемал, трябва да е
доста по-широк отколкото на обикновен гражданин. По отношение на текучеството на
персонал - от направените справки се доказало, че в периода, в който тъжителката е била
директор на детската градина, са напуснали значителен брой лица от различни длъжности –
процес съвсем необичаен в условията на здравна и икономическа криза, като не всички са
имали трудовоправни отношения с кмета. Причините били подробно описани от свидетелите
Й. Х., В.В., В.С. и Т.С.. От показанията на свидетеля С.Г. и приложените справки било
видно, че значителният брой напуснали деца е довел до обединение на две детски градини в
една, с всички последици, като: намаляване на работни места, неудобство на родителите при
смяна на новата детска градина и учители и не на последно място – проблеми при
адаптацията на децата. Доказало се, че жалбата е изготвена и депозирана в деловодството на
общината в гр.З. от група родители и изложеното в нея отговаря на истината, т.е. не е
налице съвкупност от признаци, посредством които нормите, визирани в чл.147 и сл. НК,
очертават деянието като престъпление. Според адв.Ц. от субективна страна липсва умисъл
от страна на подзащитната му Н.Т. да оклевети частната тъжителка. Не се доказало в
процеса кой конкретно от всички родители е използвал първоначално или е добавил
конкретен израз в жалбата, от който израз тъжителката да се е почувствала злепоставена. В
този смисъл, осъдителната присъда според защитника не може да почива на предположения.
5

Предвид събраните по делото доказателства и изложените аргументи, адв.Ц. моли съда да
постанови съдебен акт, с който, на основание чл.304 НПК, да признае Н. А. Т. за невиновна
и да я оправдае. Моли, на основание чл.190 НПК, Съдът да възложи направените от Н.Т.
разноски за адвокатски хонорар, в тежест на частния тъжител.
В последното съдебно заседание подсъдимата Т. не се явява, но депозира писмена
молба, с която моли да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.
Съдът, като съобрази по отделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
И. С. Б. е родена на **********г. в гр.П., с постоянен и настоящ адрес в гр.З., ул.
„*****“ №12, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена,
неосъждана, безработна, с ЕГН: **********.
Н. А. Т. е родена на ********** г. в гр.Ж., Република У., с адрес: гр.З., община З., ул.
„Филип Тотю“ №8, българка, българска гражданка, неосъждана, с висше образование,
омъжена, работи като „оператор“ в контролен център в „***********************“ ЕАД, с
ЕГН: **********.
Двете подсъдими лица са майки на малолетни деца, посещавали детска градина
„******************“ в гр.З. през 2020г., чийто Директор по това време била тъжителката
П. И. Х., заела този пост след проведен през 2018г. конкурс и назначена с трудов договор №
**/*********г. между нея и кмета на община З..
След проведения конкурс за поста на директор на ДГ „******************“- гр.З. и
по повод изискванията на новоназначения директор П.Х. към персонала, в учебното
заведение се установила напрегната среда за работа в периода 2018-2020г., което
напрежение се изразявало в различни ситуации между директора и лица от персонала и за
което напрежение част от родителите на посещаващите детската градина деца, добили
знание.
Родителите и учителите от съответните групи в детската градина поддържали свои
Viber-групи, в които осъществявали комуникация, като групата, в която участвали
подсъдимите Н.Т. и И.Б., била наименована „********“. В нея участвали и учителите г-жа
С. и г-жа Ф.. Със Заповед № ******/*********г. директора на ДГ „******************“-
гр.З. – П.Х., наредила да се закрият всички виртуални групи, до които няма достъп
директорът, създадени от учителите във Facebook и Viber, както и групите, създадени от
родители, да бъдат напуснати от учителите, поради липса на контрол, създаване на
конфликти и злоупотреба от страна на членове на групите. В изпълнение на тази заповед
участващите във Viber-група „********“ учители уведомили родителите за наличието на
такава заповед и помолили да бъдат изключени от групата, както и станало.
След като напускането на учителите на Viber-групата станало факт, родителите от
групата започнали да споделят по между си неща, които са чули или са им били споделени
във връзка с поведение на директора на детската градина и стигнали до общо становище за
наличие на проблем в учебното заведение, където се обучават децата им.
В периода 30.11.2020г.-04.12.2020г. била водена онлайн кореспонденция между
родителите, в която се изказвали тези от тях, които имат становище, включително И. Б. и
Н.Т.. Родителите решили да напишат съвместна жалба, за което се уговаряли във Viber-
групата „********“. Част от написаното от И.Б., са следните реплики; „Общината сподели,
че сутрин когато са водили децата бащите на градина тя си е показвала гърдите, защото си
била правила пластична операция… Казаха, че имат страшно проблеми с нея“.
Жалба срещу директора на ДГ „*******************“ гр.З. - г-жа П.Х., била
изготвена от група родители, подписана под формата на „Подписка на родителите“,
6

адресирана до г-н С.Г.- кмет на община З., с копие до Общински съвет- З. /ОбС-З./, РУО-
София област и РЗИ- София област и входирана под рег. № *******/********г. на община
З..
Цитираната и внесена в Община З. жалба гласяла следното:
„Ние родителите на деца от детска градина „*******************“ гр.З. сме
възмутени от арогантното и диктаторско поведение и отношение на директора на ДГ
„*******************“ гр.З. г-жа П.Х., по отношение на нас родителите и персонала в
детското заведение.
По наше наблюдение, колектива на детската градина работи под постоянен стрес и
натиск от страна на Директора и това е видно от поведението им, когато тя е в сградата.
До сега комуникацията между нас родителите и учителите на групите, ставаше очи в
очи или във вайбър група, създадена от нас родителите с цел по-бърза и лесна комуникация
с всички.
От 30.11.2020 година, има заповед издадена от Директора на детското заведение,
администратора на нашата група да изключи от вайбър групата учителите, защото според г-
жа Х.: „Липсва контролът от страна на директора, създават се конфликти и злоупотреби от
страна на членове на групата“.
Считаме, че издадената заповед не е в нейните правомощия, тъй като вайбър групите
са създадени от нас родителите, а учителите на съответните групи, членуват с наша покана
за по-добра комуникация помежду ни.
Моля направете справка за следната заповед, издадена на 30.11.2020 г. от
Директорката на детското заведение.
Тази заповед е издадена в следствие на отказа на родителите да се включат в онлайн
обученията. В разговора й с една от майките, г-жа Х. е казала: „Родителите не са хората,
които решават начина, по който ще се обучават децата по време на противоепидемичните
мерки и затваряне на учебните и детски заведения. И, че родителите са виновни за това, че
педагогическият персонал ще излезне в неплатен отпуск, поради липса на дистанционно
обучение“.
По този начин смятаме, че тя създава предпоставка за конфликт между родители и
учители. Ние родителите, желаехме децата ни да се обучават, макар и виртуално, по удобен
и за двете страни начин, в посочено от госпожите време, но тъй като г-жа Х., не може да ни
контролира и командва, в следствие на това издаде тази заповед. Всичко това е в ущърб на
нашите деца, за които са задължителни подготвителните групи.
Госпожа П.Х., многократно проявява агресия и неуважение към родителите в
различни ситуации от различно естество.
Нейният речник е неподходящ от нейна страна, спрямо нас и заеманата от нея
длъжност. Действието на Директорката П.Х., поставят под заплаха живота и здравето на
децата ни и семействата ни. Като пример за неадекватното и некомпетентното й поведение
е- дете на заразен с Ковид 19 родител, да посещава детското заведение. Прилагаме за
справка, съобщено от фейсбук страницата на въпросния родител. Нашите деца потвърдиха
присъствието на това дете в детското заведение. Въпросната госпожа е на този пост след
спечелен конкурс, но не това е най-важното в случая. Тя работи против децата ни и нас
родителите. За всички е видно, под какъв стрес работи колективът на ДГ
„*******************“- гр.З.. Мнозина от колектива на детската градина, не можаха да
изтърпят този психически тормоз и напуснаха детското заведение, високо квалифицирани
кадри, доказали се с професионализма си години наред. Сегашният персонал обмисля
същото! Но поради страх от г-жа П.Х., и загуба на работно място в тези тежки години, не
смеят да предприемат действия срещу нея.
7

За никой не е тайна, че госпожа П.Х. е осъждана от различни лица, макар и в дела от
частен характер. Всичките са резултат на нейно арогантно и агресивно поведение.
Направете справка в Районен съд гр.П., където е видно, че и в момента тя е подсъдима по
дело със същия характер.
Такъв ли човек трябва да заема такава отговорна и престижна длъжност?
Ние родителите се страхуваме за живота и здравето на децата ни!
Персонал, който работи под постоянен страх и тормоз.
Надяваме се, че ще вземете съответните и адекватни мерки за отстраняване на г-жа
П.Х. от заеманата от нея длъжност – Директор на ДГ „*******************“ гр.З..
Ние родителите на деца от ДГ „*******************“ гр.З., желаем да се върне
спокойната атмосфера и авторитета на детската градина преди нейното постъпване!
Ние родителите имаме следните искания:
Да извършите цялостна проверка и резултатите да ни бъдат представени в писмен вид
на посочените адреси;
Да ни бъде отговорено писмено на посочените адреси.
И.Б., гр.З., ул. „*****“ №12- родител на К.Н.Л. от III-та група, ДГ
„*******************“ гр.З.
и
Н.Т., гр.З., ул. „***********“ № 8- родител на Е. Т. от III-та група, ДГ
„*******************“ гр.З.
Приложение: Подписка от родители на деца от ДГ „*******************“ гр.З., за
отстраняване на г-жа П.Х. от длъжност- Директор на ДГ „*******************“ гр.З..“.
На 07.12.2020г. била входирана жалба с рег. № ******** на община З., адресирана до
кмета на община З., председателя на общински съвет-гр.З. и РУО-София област, идентична
по съдържаание с жалбата от 04.12.2020г., с изключение на твърдението: „Действието на
Директорката П.Х., поставят под заплаха живота и здравето на децата ни и семействата ни.
Като пример за неадекватното и некомпетентното й поведение е- дете на заразен с Ковид 19
родител, да посещава детското заведение. Прилагаме за справак, съобщено от фейсбук
страницата на въпросния родител. Нашите деца потвърдиха присъствието на това дете в
детското заведение.“. Цитираният абзац липсва в новоподадената жалба, като в нея е
заявено, че „С настоящата жалба оттегляме внесената на 04.12.2020г. жалба с входящ номер
в община З. *******/********г. (входящ номер на ОбС ******/**********.).“.
На 11.12.2020г. по местната за района на гр.З. и околността „С. Медия“ бил излъчен
репортаж със заглавие „Има ли конфликт в детската градина в гр.П.?“, в който репортаж
изявления дали подсъдимите Н.Т. и И.Б., както и други лица, сред които кметът на община
З.- С.Г., бившата служителка на ДГ „*******************“ гр.З.- Т.С. и лице, представило
се за настоящ служител на детската градина, пожелало да запази скрита самоличността си.
Н.Т. заявила в репортажа следното: „Ние сме тук от името на всички подписали се родители
на жалбата, която сме оформили колективно от родителите, които изказваме притеснения и
недоволство от управлението на сегашната директорка на нашата детска градина. Искаме
просто да върнем детската градина във вида, в който е била, преди тя да заеме сегашната
длъжност, когато детската градина просперираше и имахме висококвалифицирани кадри.
Сега в момента текучеството е много огромно, децата напускат масово детската градина.
Много високо квалифицирани учители, които са назначени преди години, са напуснали
работните си места от тук поради това, че не издържат на диктатурата и натиска на
директорката в детската градина. Конфликтът с директорката не е само към персонала, но и
с родителите. Често пъти сме ставали свидетели на много, може да се каже, грозни картини,
когато директорката повишава тон на родителите, буквално им грещи, унижава ги публично
8

пред останалите родители. Персоналът е стресиран и това много ясно си личи още при
идването на детската градина сутрин, вечерта при предаването на децата. Децата ни казват
вкъщи, че чували многократно как госпожата вика по учителките и решихме в крайна
сметка да се обърнем към общината, към кмета, към институциите, които са оторизирани в
това отношение, за да вземат някакви мерки, които да отстранят сегашната директорка от
нашата детска градина. След като нашата жалба е била внесена в община З., е изтекла
информация по някакъв начин и е стигнала до директорката, заедно с нашите лични данни,
заедно с подписката, която е водена от родителите в тази жалба и са започнали, буквално,
преки отпращания на заплахи със съдилища, че ще бъдем съдени за това, че ние, едва ли не,
оклеветяваме директорката, че ние, едва ли не, настройваме цялата общност срещу нея, че
всъщност всички правила са спазени, но това не е така… Директорката директно заявява, че
всички подписали се под тази жалба, ще бъдат предадени в съдебно производство, едва ли
не, ще ни съдят за това, че сме си изказали мнението. Ставали сме свидетели на разплакан,
разстроен персонал. Ние не можем да разчитаме на персонал, който в момента е под стрес,
да работи адекватно с нашите деца“. И.Б. пък е заявила в репортажа: „Възмутени сме също
от заплахите, които се отправят от страна на Х. срещу нас. Ние като възпитаници на тази
детска градина милеем за цялата детска градина и за децата ни е страх. Не знаем в един
даден момент какво ще се случи както с персонала, така и с тях.“.
На 15.12.2020г. П. И. Х. депозирала жалба до началника на РУ-П., с копие до
председателя на ОбС-гр.З. и Комисията по образование, култура и вероизповедание към
ОбС-гр.З. за наведени твърдения, уронващи авторитета, честта и достойнството й от страна
на И.Б. и Н.Т.. Образувана бил пр.пр. № **/****г. по описа на РП-П., като с Постановление
от 03.02.2021г. Районен прокурор при Районна прокуратура-П. е отказал да образува
досъдебно производство и е прекратил преписката с мотивите, че не са налице данни за
престъпление от общ характер и че твърденията са за извършени престъпления по чл.146 НК
и чл.147 НК, които се възбуждат по тъжба на пострадалото лице до съда, каквато тъжба е
подала впоследствие тъжителката.
По подадената от родителите жалба е била извършена проверка от Р.ално управление
на образванието София-Р., завършила с Констативен протокол № ********/**********г.,
изготвен от комисия. По всеки от пунктовете на жалбата са направени констатации. От
събраните сведения, комисията е заключила, че „не се потвърждават изложените в
сигналите твърдения за диктаторско поведение на директора и работа под стрес в колектива
на детската градина“. Посочила е още, че „като носител на дисциплинарната власт кметът на
община З. може да предприеме действия по реда на чл.186- чл.199 от Кодекса на труда по
отношение на изложените в сигнала твърдения, ако прецени, че са налице основания за
това“. Ангажирани са и методически указания към директорката Х..
На 11.12.2020г. е била отправена покана от кмета на община З. до П. И. Х. за
представяне на писмени обяснения за извършено дисциплинарно нарушение по повод жалба
с рег. № *********/********г. от група родители на деца от ДГ „*******************“
гр.З.. Подробни обяснения са дадени от П.Х. още на същата дата- 11.12.2020г.
Със заповед №**/***********г. кметът на община З. е наложил на П. И. Х. на
длъжност „Директор“ на детска градина „*******************“ гр.З., считано от
01.03.2021г. дисциплинарно наказание „Уволнение“ във връзка с жалби срещу г-жа Х. с
цитирани номера, сред които и жалба от родители с рег. №*********/********г. поради
установено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, предл.1 от КТ-
злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на община З..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на процеса и приобщени от съда доказателствени средства:
гласни - показания на свидетелите М.В. И. /л.200 - 205/, Г.И. О. /л.205 - 209/, Й. Г. Х. /л.209 -
9

213/, В.Г.В. /л.214 - 226/, В. И. С. /л.226 - 234/, К. М. К. /л.260 - 262/, С.Н.Г. /л.273 - 378/,
Т.С.С. /л.278 - 284/, и обясненията на подсъдимата Н.Т. /л.385 - 390/; писмени- Трудов
договор №**/*********г. /л.7/, Болнични листове на П.Х. /л.8 - л.10/, Епикриза от „МБАЛ –
П.“ АД /л.11/, становище от председателя на Комисията „Образование, култура и
вероизповедание“ към ОбС - З. /л.12 - л.13/, Заповед №******/*********г. на РУО – София
Р. към МОН /л.15/, подписка от родители в подкрепа на Директора на ДГ
„******************“ П.Х. /л.16 – л.18/, копие от чат във „Viber“ група „********“ /л.19 –
л.30/, заповед №**/**********г. на Кмета на Община З. /л.31 – л.34/, 2 бр. справки от НБД
„Население“ /л.54 – л.55/, писмо № ********/**********. на РУО – София Р. /л.79-л.82/,
нотариално заверено в писмен вид копие от Предаването „Има ли конфликт в детската
градина в гр.З.“, излъчено на 11.12.2020г. по „С. Медия“ – гр.П. /л.95 – л.97/, Материали по
пр.пр. №**/****г. по описа на РП-П. /л.119 – л.155/, жалба с рег.№ *******/********г. на
община З., ведно с подписка /л.161 – л.164/; жалба с рег.№ *********/********г. на община
З., ведно с подписка /л.165 – л.169/; покана за предоставяне на писмени обяснения /л.170/;
писмо от П.Х., входирано под рег. № 94П-461-3#1 от 11.12.2020г. в община З., с приложения
– обяснения, писмо от И.П.; заповед №******/*********г. на директора на ДГ
„*******************“ – гр.З.; извадка от Viber чат; възражение от П.Х. /л.171 – л.189/, КП
с №*******/**********г. на РУО-София Р. /л.191 – л.197/; Писмо от ДГ „*******“ с изх.№
****/*********г., с приложена справка за прекратени трудови правоотношения на учители
и персонал за периода 2018г. - 2020г. в ДГ „******************“ – гр.З. /л.243 – л.245/,
писмо от Община З. с рег.№ 1*********/*********г., ведно със справка за напуснали и
преназначени медицински лица /л.247 – л.248/, писмо изх.№ *******/**********г. от
„*****“ ЕАД /л.298/, писмо с изх.№ ********/**********г. от Община З., с приложена
справка за ползвания от г-жа П.Х. през 2018г. платен годишен отпуск /л.299 – л.300/; писмо с
изх.№ **/**********г. от Директора на ДГ „*******“ за деца, напуснали ДГ
„******************“ за периода 14.12.2019г. - 14.12.2020г. и причините за това /л.302/,
писмо с изх.№ ***********/***********г. с приложени 2бр. характеристични справки на
Н.Т. и И.Б. /л.311 – л.314/, справка за съдимост на И.Б. /л.315/; справка за съдимост на Н.Т.
/л.316/.
Деянията, за които биват повдигнати обвинения, се установяват от няколко на брой
основни доказателства, като не се спори от страна на подсъдимите лица, че деянията, за
които биват обвинени, са извършени от тях.
На първо място, повдигнато е спрямо двете подсъдими обвинение, че са подали 2 бр.
жалби в община З. срещу П.Х., с копия до други органи. Установява се от представената
официално от община З. информация с приложения, че на 04.12.2020г. в община З. е
постъпила жалба, заведена под рег.№ 46-293-1, със съдържанието, цитирано по-горе в
изложението, ведно с подписка на родителите от II, III и IV група в ДГ
„*****************“, в която подписка са се подписали 12 на брой лица, сред които Н. А.
Т. и И. С. Б., чиито имена и адреси са цитирани в жалбата. Видно е от представена жалба с
рег.№ *********/********г. на община З., че същата е постъпила 3 дни след първата и в нея
е заявено, че първата жалба бива оттеглена. Разликата в съдържанието на двете жалби е
единствено в това, че във втората жалба е премахнато твърдението, че директорката на ДГ
„******************“ гр.З. е допуснала в учебното заведение дете на болен от Covid-19
родител. Освен това, от втората жалба копие не е насочено към РЗИ-София област. Към
втората жалба също има подписка от родителите от II, III и IV група в ДГ
„******************“, в която обаче фигурират 26 лица- с имена и положени подписи, като
Н.Т. и И.Б. са се подписали под номера 1 и 2.
На второ място, И.Б. е обвинена, че е отправила определени твърдения в онлайн
пространството. Приложен е към тъжбата, а и към материалите по пр.пр. № **/****г. на РП-
П. чат от Viber-група, наименована „********“, с 21 члена на самата група, като е
10

представена водената кореспонденция за периода 30.11.2020г.-04.12.2020г. Не се оспори от
подсъдимите лица, че в чата фигурират техни изявления и не се заяви същият да е
евентуално манипулиран, поради което и техническа експертиза не е допускана. В хода на
кореспонденцията се вижда, че И.Б. се е включвала няколко пъти в обсъждане, касаещо
директора на ДГ „******************“. На 01.12.2020г. И.Б. е написала изявлението, за
което е предадена на съд, а именно: „Общината сподели, че сутрин, когато са водили децата
бащите на градина тя си е показвала гърдите, защото си била правила пластична
операция…“ /цит./, „Казаха, че имат страшно проблеми с нея“ /цит./, „Затова искат 3-4-5
майки като се запише час да отидем, за да споделим нещата“ /цит./. На 01.12.2020г. в 21:58
часа И.Б. е написала: „Благодарим за подкрепата и помощта на всички! Заедно можем
повече! Благодарим и на В. и Ю. за помощта за написването и оформянето на жалбата!
Когато имаме час за при кмета ще ви пишем!..“ /цит./.
На трето място, Н.Т. е обвинена за това, че е изказала определени реплики за
предаване, излъчено по „С. Медия“. Нотариално заверено копие от предаването в писмен
вид бе представено от тъжителката. Предаването е със заглавие „Има ли конфликт в
детската градина в З.?“. Бе извършен оглед в съдебно заседание на веществено
доказателство- флаш диск, на който е записано самото предаване и бе констатирано, че
направените изявления изцяло съвпадат с тези, отразени в нотариално завереното в писмен
вид копие. Изявленията на Н.Т. и И.Б. са тези, цитирани по-горе при описание на
фактическата страна на делото. Анонсът на предаването е, че „Родители на деца от детската
градина „*******************“ в З. сигнализираха „С. Медия“ за конфликтна работна
среда в детското заведение. Те са силно притеснени от действията и управлението на
директора…“/цит./. Освен двете подсъдими, чиито реплики съдът цитира дословно по-горе
в изложението, в предаването са взели отношение и други лица, сред които лице,
представило се като служител на детската градина и пожелало да запази анонимност,
твърдящо, че „Работната обстановка в детската градина е непоносима. Повече от година има
непрекъснати конфликти, викове, крясъци, скандали, заплахи за уволнения, за наказания.
Персоналът ежедневно работи в стресова обстановка. Напрежението е голямо и това пречи
адекватно да си вършим работата. В крайна сметка ние работим с деца, които трябва да се
гледат в спокойна и хармонична обстановка. Нещата никак не са добре вътре в детската
градина“. Направен е опит в хода на процеса за установяване самоличността на това лице,
като обаче от „*****“ ЕАД- лицензиант на телевизионна програма „С. ТВ“,
разпространявана под търговска марка „С. Медия“, са отговорили, че не разполагат с
имената, нито с адреса и телефонния номер на лицето, което са интервюирали за репортажа
„Има ли конфликт в детска градина в З.?“, излъчен на 11.12.2020г. В репортажа изявление е
дала и Т.С., впоследствие разпитана и като свидетел по делото, която заявява, че е бивш
служител на детската градина и е напуснала през 2018г., заради „унижение“ /цит./ и
„неконтролируемо поведение“ /цит./ от страна на директорката. Заявила е, че в детската
градина е царял „абсолютен терор, диктаторски режим“ /цит./. В репортажа е отразено
изявление и на кмета на община З.- С.Г., който е заявил, че „има тежки обвинения, свързани
с отношението на г-жа Х. към родители, персонал, учители“ /цит./. Заявил е, че предстои
извършване на цялостна проверка по жалбата. Заявил е още: „Факт е, че в последно време
има отлив на деца от тази детска градина и насочване към другата детска градина.“/цит./.
От събраните доказателства – писмени и гласни се установява, че инкриминираните
събития от периода 04.12.2020г.-11.12.2020г. имат предистория, очертала причините за
решението на подсъдимите лица Н.Т. и И.Б. и други родители да депозират срещу
тъжителката Х. жалби в община З., както и да изкажат репликите, за които са обвинени, в
интернет и ТВ-пространството.
Във Viber-чата на група „********“ И.Б. е заявила на 30.11.2020г.: „тук на скоро
попаднах в един разговор с общината и казаха, че си имат много проблеми с нея защото
искала да вкара кабелна телевизия на децата, за да гледат! Време е да се надигнем при
11

кмета!“ /цит./, както и: „Утре ще говорим с учителка от детската градина, за да ни даде съвет
как да постъпим и как да напишем писменото оплакване и след това ще направим подписка
и ще се занесе да се извади входящ номер. Утре ще ви пишем какво сме свършили с Н.“
/цит/. В чата на 01.12.2020г., в 22:38 часа е написано изявление и от Н.Т. /чието име е
изписано на латиница/, което гласи: „Де да можеше и персонала да превъзмогне страха си!!!
Но пустият страх!“ /цит./, „И е разбираемо“ /цит./, „на днешно време това им е коза на
такива психопатки да си играят със съдбата на хората“ /цит./.
Разпитани са набор от свидетели, сред които лицата, участвали в излъченото на
11.12.2020г. предаване по „С. Медия“- кметът на община З.- С.Г. и бившата учителка в ДГ
„******************“ – Т.С..
Свидетелката С. твърди, че се е запознала с П.Х., когато последната е била назначена
да изпълнява длъжността „директор“ в ДГ „******************“ - на 08.02.2018г.
Свидетелката не познава подсъдимата Т., а подсъдимата Б. я знае като дете, което се е
обучавало в същата детска градина. Заявява, че това, което знае за отношенията между
страните, е само това, което е чула при репортажа. Споделя обаче свои лични преживявания
в периода, докато двете с тъжителката са работили заедно. Твърди, че до 01.06.2018г.
отношенията им с г-жа П. /предишна фамилия на тъжителката Х./ са били „прекрасни“
/цит./. на 01.06.2018г. обаче се случили неприятни според свидетелката събития- бил
организиран празник на общината, заради който г-жа П. им казала, че трябва да съберат
децата на площада, но към този момент цялата детска градина била под карантина заради
варицела и свидетелката отказала да наруши заповедта за карантината, поради което от
страна на г-жа П. й било казано: „С., на теб ще ти отрежа главичката!“, което се случило
пред децата. Казва, че директорката й е крещяла, заплашвала я с уволнение и я бутала по
раменете, което пък се случило пред част от колегите й. Заради последното и напуснала
детската градина. Подала и жалба до Прокуратурата и до тогавашния кмет на общината- М.
И., тъй като се страхувала, че може да й се случи нещо по време на работа. От
Прокуратурата отказали да образуват производство, а на жалбата до кмета не получила
отговор. Свидетелката обяснява и защо в репортажа е използвала думата „терор“, а именно:
че директорката е издавала заповеди, с които забранява на учителите да оставят децата сами,
дори за да отидат до тоалетната, забранявала им да говорят с родителите, не пускала
учителите в отпуск за планирани пътувания. Свидетелката казва, че до 01.06.2018г. с
директорката са си имали доверие и не са имали проблеми, но за времето от юни до
септември 2018г. - когато напуснала, тя самата работела в пълен страх. Единствената
причина да напусне било отношението към нея от страна на директорката, а при
напускането й г-жа П. й казала пред всички учители, че „не става за учител “ и трябва „да си
скъса дипломата“, а също й ровила и в чантата, за да провери да не е откраднала нещо.
Свидетелката казва, че отношението на директорката към децата не е било негативно, но не
е малко и това, че й крещяла пред децата. Свидетелката посочва имената на още три нейни
колежки от персонала на детската градина, с които са напуснали почти едновременно- С.М.,
П.С. и Д.С.. Самата свидетелка казва, че си подала молбата за напускане на 05.09.2018г.,
когато бил обявен резултатът от проведения конкурс за поста „директор“ и станало ясно, че
г-жа П. го е спечелила.
Разпитаният като свидетел кмет на община З. заявява, че познава и двете страни и че в
общината- при него, са дошли една част от родителите /не само Б. и Т., но и други – общо
около 10 човека/, които са се подписали в подписката към подадената жалба и поискали
среща с него, на която среща изразили част от това, което е излъчено в репортажа.
Запознали го с отношенията в детската градина и една част разказали за свои лични
„конфликти“ с директорката. Към момента на срещата той се бил вече запознал със
съдържанието на входираните жалби. На срещата той самият се определя като „пасивен
слушател“ и казва, че голяма част от казаното тогава от родителите се припокрива с това,
което чул в репортажа. Не си спомня конкретно Т. и Б. дали разказали лични истории, но
12

като цяло говорели за духа в детската градина, за това, че обстановката не е нормална и че
има напрежение. Сочи, че те били убедени в това, което искат от него, а именно: да вземе
мерки. Мерките, които кметът твърди, че взел, са: да проведе среща с персонала на детската
градина и на по-късен етап, на база на срещата с родителите, срещата с персонала и на база
жалби, които съществували в деловодството, той предложил на г-жа Х. да прекратят
трудовия й договор по взаимно съгласие, при което тя не се съгласила и той пуснал заповед,
с която я освободил дисциплинарно. Преди това поискал обяснения от г-жа Х. и определил
комисия за проверка. Сочи, че уволнението е оспорено от г-жа Х. пред съда. Сочи, че и той
самият е бил поставен от г-жа Х. в качеството на подсъдим заради това, че в интервюто по
„С. Медия“ е изнесъл невярна информация, че децата в детската градина намаляват.
Свидетелят Г. твърди, че преди процесните жалби от родители, е имало два случая, в които
медицински служители в детската градина, които са служители на общинската
администрация, пожелали да напуснат детската градина заради недобри отношения с
директорката. Едната напуснала, а другата се преместила в друго учебно заведение.
Свидетелят Г. сочи, че през лятото на 2020г. е провеждал една среща с персонала на
детската градина, с идеята заедно да намерят решение на проблема с намаляване на децата в
детската градина, на която среща конфликт не бил разискван, но и никой от персонала
тогава не казал нещо лошо за г-жа Х.. Свидетелят Г. заявява, че в репортажа по „С. Медия“ е
изказал обективен факт относно текучеството на деца , което всъщност и наложило
впоследствие обединението на двете детски градини.
По инициатива на защитата на подсъдимата Т., са разпитани трима свидетели- Й. Г.
Х., В.Г.В. и В. И. С., посредством разпита на които защитата иска да станат ясни причините
за предприетите действия, квалифицирани в тъжбата като престъпни.
Свидетелката Й. Х. заявява, че е помощен персонал в детската градина, като в периода
2019-2020г. също е била служителка в детската градина. Твърди, че е лично потърпевша от
поведението на директорката П.Х.. Разказва, че е била принуждавана през 2019г. от г-жа Х.
да си вземе цялата платена годишна отпуска, а след като не пожелала- била изгонена от
кабинета й с викове. Твърди, че такъв натиск бил упражнен и върху още две нейни колежки,
които подписали, но тя самата отказала, поради което цяла седмица била гонена и
заплашвана, че ще бъде уволнена. Свидетелката твърди, че г-жа Х. крещяла за най-дребните
неща и била „агресивен“ човек. За отношението на г-жа Х. с родителите свидетелката
заявява, че не може да даде информация, тъй като не е виждала и не е ставала пряк свидетел
на конфликт с родителите. Свидетелката Х. твърди, че е гледала предаването, в което
родителите се били събрали пред детската градина и изразявали своето недоверие към г-жа
Х.. Свидетелката познава И.Б. и Н.Т., видяла ги е в репортажа и счита заявеното от тях в
репортажа за истинно, тъй като в детската градина наистина има напрежение и стресови
ситуации при персонала, защото не са спокойни. И тази свидетелка твърди, че г-жа П.Х. не е
била агресивна към децата, но е била агресивна към персонала пред децата. Според
показанията на свидетелката Х., за времето когато тъжителката е била директор на детската
градина, има доста напуснал персонал от помощния, от педагогическия и от медицинските
лица. Свидетелката казва, че е работила там при напускането на всички тях и е наясно, че са
напуснали, тъй като не са издържали на натиска, на постоянните скандали, на стреса.
Посочва имена на напуснали лица – И.П. и Т.Ш. /от медицинския персонал/, С.М., Д.С., Т.С.
и г-жа С. /от педагогическия персонал/, както и лице от помощния персонал с първо име
Галя. Отлив на деца от детската градина също се наблюдавал в този период според
свидетелката Х.. Свидетелката казва, че е била лично унижавана от директорката, която й
казвала, че не е учила и е последна в йерархията. Казва, че тя самата не е подавала жалби,
но знае, че други хора са подавали, включително напуснал персонал. Мнението на
свидетелката Х. е, че персоналът в детската градина работел под страх и тормоз.
Свидетелката В. И. С. заявява, че е учителка в детската градина и че познава г-жа Х.
откакто е започнала работа в детската градина. Чула преди доста време заявеното от Н.Т. в
13

медиите, че има напрежение в детската градина „******************“ и го определя като
истина. Казва, че има много примери за стрес и напрежение при нея и колегите й. Г-жа Х. я
унижавала във Viber групата и на учителски съвет за това, че не се справя с компютъра и
има слаби компютърни умения. Поставяла й задачи, които знае, че ще я затруднят. Била
заплашвана с дисциплинарно наказание по повод несправянето й с електронния дневник.
Казва, че обиди г-жа Х. не й е нанасяла, но обичала да повишава тон и много пъти се карала
за дребни неща. „С повод и без повод“ /цит./ повишавала тон пред децата. Твърди, че 5
учителки и 2 медицински сестри напуснали заради отношението на г-жа Х., защото видели,
че не може да се работи в такава среда. Свидетелката С. твърди още, че отношението на г-жа
Х. към децата е било добро, но децата ги стресирало отношението към персонала. Дава
пример с репетиция за празник през 2019г., когато директорката присъствала и много
държала децата да си знаят всичко, но те били малки и се стресирали, плачели, не искали да
казват нищо. Според свидетелката, е възможно децата да са споделяли у дома си за
случките, макар че са малки. Свидетелката С. дава пример и за лошо отношение на
директорката към родител- Веселка Кънчева - майка на дете, която надникнала вътре в
градината, за да каже нещо на учителката, докато приемали децата и им се мерела
температурата, при което директорката грубо й извикала да не наднича. Същата тази майка
била споделяла, че по повод празника, който са готвили, детето се е стресирало, че г-жа Х. се
кара и се държи грубо с учителите и през нощта се будело, казвайки че не иска да ходи на
градина. Свидетелката С. твърди, че всички родители на децата в групите в детската
градина имали „Viber“ или „Facebook“ групи, в които си пишели, тъй като заради Covid-19
нямало как да се виждат учителите с родителите и да комуникират постоянно с тях, като в
тези групи пишели текущи задачи и неща, които са необходими за децата. Във всяка група
участвали само учителите и родителите на децата от съответната група, като в група
„********“ участвали тя, г-жа Ф. и всички родителите на деца от тяхната група.
Директорката обаче спуснала писмена заповед, че трябва да кажат на родителите да закрият
групите. Тогава свидетелката написала в групата във Viber, че има такава заповед.
Родителите започнали да протестират срещу това, но свидетелката обяснила, че предвид
факта, че има такава заповед, трябва родителите да ги изключат от групата, а комуникацията
ще става по телефона и чрез електронния дневник. Тази нейна молба била изпълнена от
родителите, затова след изключването им, няма представа какво е писано в групата. Докато
още участвали в групата, свидетелката споделила там на родителите, че директорката иска
да им наложи платформа, по която да се работи дистанционно, но с която тя и колегите й не
могли да се справят и затова отказала да работи с платформата, но директорката й наредила,
заради което свидетелката заявила, че излиза в отпуск. Г-жа Ф. също отказала да работи с
платформата, при което г-жа П. й казала да напише във Viber групата на родителите, че
учителите отказват да работят дистанционно. Свидетелката обаче допълнила, че се отказват
да работят дистанционно с платформата и ще бъдат в отпуск, но ще направят всичко
възможно да дават указания на децата от вкъщи, независимо, че ще са в отпуск. Знае, че
впоследствие родителите са подавали жалба срещу г-жа Х., но не е виждала жалбата, а и е
била единствено преразказвана. Предаването по телевизията също казва, че е гледала, но не
веднага, когато е било излъчено. Спомня си участието в него на Н.Т., И.Б. и на колежката й
г-жа С., която напуснала заради тормоз. Свидетелката си спомня как при напускането на г-
жа С. багажът й /чанти с документи и книги/ полетял по стълбите и макар да не е видяла кой
го е хвърлил, смята, че няма кой друг, освен директорката, да го е направила. Свидетелката
С. пояснява, че г-жа С. и г-жа С. са участвали в конкурса за директор на детската градина,
но той е бил спечелен от г-жа П.Х..
Свидетелката В.Г.В. заявява, че косвено е страна по делото, тъй като е един от
родителите, който се е подписал на въпросната жалба, за която г-жа Х. смята, че е уронила
престижа и авторитета й. Казва, че самата тя не би се подписала под нещо, в чиято
истинност не е убедена или с което не е съгласна. Свидетелката твърди, че подписалите се
14

лица са били непреки свидетели на отношението към г-жа Х. към педагогическия персонал,
към родителите и нямало как да останат безучастни, защото всичко това рефлектира върху
най-ценното- децата им. Сочи, че напрежение съществува от преди тяхната жалба, от
предишни години. Сочи, че разбрали разни неща от разговор с персонал, който вече е
напуснал градината, с родители, които са оттеглили децата си от градината и е било
невъзможно това да не рефлектира върху тяхното мнение, защото макар поведението на
директорката да не е било насочено конкретно към тях, те са непреки свидетели на тези
действия. Сочи, че друго, което ги е провокирало да подадат жалбата, било това, че децата
им били лишени от дистанционно обучение. Била им забранена комуникацията с учителите
и нямали връзка с тях, което свидетелката счита за недопустимо. Сочи, че в един разговор
във Viber групата, която имат учители и родители, учителите помолили да бъдат изключени
от групата по заповед на г-жа Х., защото тя нямала достъп и не знаела какво си говорят.
Тогава родителите се запитали защо се случва това и как ще комуникират с учителите и как
изобщо ще знаят какво се случва в детската градина. След това им било казано, че няма да се
провежда обучението на децата им, защото персоналът ще излезе в неплатен отпуск.
Събитията според свидетелката се натрупали и довели до решението за подаване на жалба.
Свидетелката В. обяснява и по какъв начин е била написана жалбата – била писана от трима
или четирима човека, които допълвали или махали някои от нещата. Всички родители в
групата прочели жалбата и тези, които били съгласни, се събрали и я подписали. Подписали
се на отделна подписка, която обаче била прикрепена като неразделна част от жалбата.
Предложението било да се посочат едно или две лица за контакт, което щяло да е улеснение
и за администрациите- за да не се изпраща отговор по отделно до всички 26 лица.
Свидетелката казва, че не познава лично всички родители, но тези, които познава, от
подписалите се в жалбата, са родители на деца в детската градина. Свидетелката В. казва, че
преди подаване на жалбата родители са споделяли свои лични преживявания- как са били
„овиквани“ от г-жа Х., когато са искали нещо. Някои споделяли, че когато искали да
изтеглят документите си, директорката ги заплашвала и казвала, че няма да им връчи
документите. Свидетелката казва, че конкретно нейното дете не й е споделяло нещо
притеснително, но други деца от групата са споделяли със своите родители. Тази свидетелка
споделя, че веднъж е изтегляла детето си от детската градина, ръководена от г-жа Х. и после
го е върнала. Причината да изтегли детето си били пререкания между г-жа Х. и
педагогическия персонал, при които директорката е отправяла заплахи към конкретен
педагог и децата са били свидетели на това. Сметнала, че в тази крехка възраст на децата /5-
6 годишни тогава/, не е било добре за психиката им да стават свидетели на такива „грозни
сцени“ и затова изтеглила детето си лятото на 2018г. Детето обаче се разстроило, че
родителите му искат да го запишат в друга градина, тъй като обичало учителите си и казало,
че си иска неговите госпожи. Затова през октомври 2018г. свидетелката пак записала детето
си в същата детска градина. Свидетелката В. сочи, че пряка конфронтация с директорката Х.
не е имала, но нещата, които знае, ги е чула не само във Viber групата, но и от родители,
които вече са изтеглили децата си и от напусналия персонал- г-жа С., г-жа С., г-жа М..
Казва, че те са напуснали заради психически тормоз, който е бил упражняван над тях почти
ежедневно, най-вече във връзка с действия, които са били карани да извършват, а те не са
били съгласни. Споделя, че знае за случая, за който разказва свидетелката С.- за празник на
1-ви юни, когато директорката е поискала да бъдат изведени навън деца под карантина.
Лично свидетелката не била чула г-жа Х. да е крещяла, но сочи, че има такива потърпевши,
които обаче ги е страх да изразят всичко, на което са били преки свидетели. Казва, че лично
пред нея хора са изразявали този си страх и го намира за нормално, предвид, че още същата
вечер, след като подали жалбата, г-жа Х. й изпратила съобщение, че всички ще бъдат
осъдени. Затова хората ги било страх да застанат на свидетелската скамейка. Свидетелката
В. твърди, че напрежението сред персонала на детската градина се виждало и на
родителските срещи, които се провеждали, тъй като педагозите стояли и не смеели нищо да
15

кажат, когато г-жа Х. присъства, а след нейното напускане се отпускали, започвали да
разговарят съвсем спокойно. Според свидетелката на родителските срещи г-жа Х. се
държала „по-авторитарно“ /цит./. По отношение на твърдението в жалбата, че дете на
заразен с Covid-19 родител е било допуснато да посещава учебното заведение, свидетелката
заявява, че именно заради този факт, който не се потвърдил, изтеглили първоначалната
жалба и депозирали на нейно място друга, а на родителя, за чието дете ставало въпрос,
поднесли извинения. Свидетелката не може да каже от къде е изходило твърдението, че
сутрин, когато бащите са водили децата си на градина, директорката им е показвала гърдите
си. Знае само, че служител, който е работил в общината, го е казал. Свидетелката е гледала
предаването по „С. медия“ и заявява, че в него е видяла точно това, което споделя пред съда
– че като непреки свидетели виждат, че персоналът е разстроен, което рефлектира в тяхната
работа и няма как това да не се отрази на децата. Двете майки, участвали в предаването,
изразили това, което са описали в жалбата, а от родителите участвали само те двете заради
Covid-мерките и забраната за струпване на хора, а и повечето родители в този ден били на
работа. Заявява, че подкрепя подсъдимите в това, което са казали. Свидетелката В. заявява,
че в никакъв случай целта на подадените жалби и изявата на подсъдимите по телевизията -
от името на другите родители, не е била злепоставяне честта и достойнството на г-жа Х..
Единственото, което целели, било да има спокоен персонал в градината и да се грижат
адекватно за децата им. Убеждението на свидетелката е, че казаното и написаното е било
истина. Свидетелката твърди, че първата жалба, която са депозирали и впоследствие
оттеглили, е била адресирана само до кмета на община З. и тя до МОН не е стигала. По
втората жалба знае, че е извършвана проверка, тъй като получили отговор от МОН, който
според свидетелката е „неясен“, тъй като нямало как да се докаже нейното поведение,
защото за проверката били извикани родители, чийто данни е дала г-жа Х. и които не са сред
хората, подали жалбата. Свидетелката е запитана от повереника дали е знаела, че се води
електронен дневник и там може да се провежда чат между учители и родители, на което
свидетелката отговаря, че е разбрала впоследствие. Свидетелката казва, че не може да
коментира компетентността Х. като директор, тъй като не е от контролните органи, които
следят нейната работа, но говори единствено в интерес на детето си.
Към доказателствата, ангажирани от защитата - основно за причините, довели до
извършване на инкриминираните деяния и начина на извършване на самите действия, могат
да се причислят и обясненията на подсъдимата Н.Т.. Същата заявява пред съда, че е
говорила от името на всички родители, които са подписали жалбата, която е внесена и
направена колективно. Подсъдимата казва, че не разбира причината само тя да бъде
подсъдима по делото, защото евентуално трябвало в съда да бъдат всички 26 човека, но
казва, че застава зад казаните от нея думи и че са се консултирали с родителите, преди да
предприемат каквото и да е. Посочва какви са според нея причините, довели до това
развитие на събитията. Казва, че самата тя е участничка във Viber група и през ноември
месец /не си спомня точна дата/ госпожите казали, че е необходимо да ги изключат от
групата по заповед на директорката, тъй като не трябва да контактуват с родителите.
Госпожите трябвало да бъдат изцяло изключени от всички групи във „Facebook“ и „Viber“, а
групите трябвало да бъдат закрити. Тогава твърди, че те като родители се запитали защо
това е нужно и се запитали какво да направят, считайки че няма как да извършат
самостоятелно обучение на децата си, ако учителките не присъстват в групите. Много
родители започнали да споделят недоволството си във Viber чата. Това споделяне станало
като „снежна топка“ /цит./, която набира обороти- един споделял едно, друг - друго и в един
момент решили да изяснят защо се случва така, а една от родителките предложила да внесат
оплакване в общината до кмета относно всичко, което са споделили във Viber и така да
прекратят това, с което не са съгласни. Една седмица по-късно решили да се съберат в
градинката пред общината в гр.З. и започнали общо колективно оформяне на жалбата като
чернова. Събрали нещата, които са били казани, на едно място в жалбата. Един от
16

родителите, който имал принтер, написал и разпечатал жалбата, след което във Viber била
представена пред родителите, които не успели да присъстват на срещата. Те се запознали с
тази жалба, дали своето съгласие и се подписали в общата подписка, която впоследствие
била внесена в община З.. Подсъдимата Т. заявява, че единственото, с което тя и И.Б. са по-
различни от останалите родители е, че били дадени като лица за контакт, тъй като трябвало
да се посочат лица за контакт на институциите-адресати. Подсъдимата казва, че тя и И.Б. са
били посочени за контактни лица още при писане на черновата на жалбата, но не са ги
упълномощавали писмено другите родители и че не са спазвали такива формалности, тъй
като в това отношение не са „достатъчно образовани“ /цит./. Твърди, че на срещата пред
общината една от майките споменала съвсем бегло следното: „Знаете ли освен това, че едно
от децата на болен родител е присъствало в детската градина един ден, след като родителят
се е разболял?!“. В този момент на емоционална основа решили, че и това ще включат в
жалбата. След три дни във Viber групата родителят, който е засегнат от това твърдение в
жалбата, казал, че това е „абсурд“, не било вярно и те се съгласили с неговото недоволство,
извинили му се и оттеглили първата жалба, внасяйки втора – коригирана, която била
същата, но без това обстоятелство - за присъствието на детето на заболял родител в детската
градина. Подсъдимата Т. твърди, че след това поискали среща с кмета на община З., за да му
разяснят мотивите си, от какво са недоволни, да зададат въпроси, за да може кметът да вземе
някакви мерки. От общината им отговорили, че могат да присъстват само 6-7 човека заради
обстановката с Covid и затова повечето родители не успели да влязат на срещата с г-н Г..
Подсъдимата заявява, че само тя, И. и още 5 майки, на които знае само малките имена,
присъствали на тази среща. Своето присъствие там обяснява като подкрепа на родителите,
които са си изказали недоволството. Казва, че тя самата по времето на управлението на г-жа
Х. е била броени месеци родител на дете, посещаващо градината и затова време е чувала
различни неща, но не е ставала пряк свидетел. Имало само една случка, на която лично била
свидетел и макар да не й отдала голямо значение, я направила солидарна с мнението на
другите родители. Случката била при провеждане на една родителска среща. На нея на
подсъдимата й направило впечатление, че само г-жа Х. говорела, а госпожите нямали
никаква дума, изглеждали стресирани и едва след като г-жа Х. излязла започнали да
комуникират с родителите. По време на срещата г-жа Х. отправяла „остри“ забележки към
родителите, които не си слагали маските достатъчно високо на носа. След като срещата
приключила и излезли от спортната зала, където се провеждала, чула в двора на детската
градина викове. Не разпознала гласовете, но чула приглушени викове, при което от
основната част на детската градина и корпуса излязла жена от персонала, която хълцала и
плачела и се скрила зад другата сграда. Ясно било за нея, че нещо се е случило между
персонала вътре. Впоследствие чула, че в действителност е имало конфликт, но казва, че не
е видяла дали директорката е викала, затова не може да го твърди със сигурност. След около
седмица твърди, че дъщеря й, която е много впечатлително дете, и разказала, че в градината
някаква госпожа е влязла при тях, разкрещяла се на тяхната госпожа, която се разплакала,
всички деца я прегръщали и я питали какво е станало, а тя им казала, че й е влязло нещо в
окото. Подсъдимата заявява, че държи психиката на детето й да е здрава и заради това, като
основна причина, решила да се включи в подписката на родителите. Твърди, че след срещата
с г-н Г. очаквали резултатите от проверките, като на нито една от проверките не били
поканени родители от подписалите се в жалбата, а присъствали само хора, които г-жа Х. е
посочила. Освен това, г-жа Х. също не била търсила контакт с тях. Относно репортажа по
телевизията подсъдимата Т. заявява, че не си спомня точно как са се случили събитията, но
доколкото знае - други недоволни родители са се обърнали към медиите и понеже те двете с
И.Б. били дадени като контактни лица в жалбата, от медията се свързали директно с тях.
Другите родители писали във Viber, че не им е удобно, защото са на работа, а от медията пък
поискали да не са много хора на едно място заради епидемичната обстановка. Всички
подписали се в жалбата родители обаче следели какво се е случило и задавали въпроси.
17

Подсъдимата Т. заявява, че лично спрямо нея г-жа Х. не е направила нищо лошо, но тя чула
казаното и видяла написаното от останалите родител и след видяното на родителската
среща и споделеното от детето й, вече била съгласна с тяхното мнение. На въпрос на
повереника на тъжителката, подсъдимата Т. отговаря, че има роднинска връзка с една от
учителките, която е била и свидетел по делото - г-жа С., но с нея не са в много добри
отношения. Казва още, че тя лично във Viber групата не е обсъждала гърдите на г-жа Х., но
наистина е прочела такова нещо там, без обаче да му обърне внимание.
В обясненията на подсъдимата Н.Т., които се явяват едновременно и средство за
защита и доказателствено средство, проличава убедеността на подсъдимата, че с
поведението си е представила и отстояла общото мнение на група родители, основано на
комплекс от факти, и че целта на заявеното е била да защитят интереса на децата,
посещаващи процесната детска градина.
Основният спорен момент между страните е дали инкриминираните реплики
/написани и изказани от подсъдимите/ са истинни, като са ангажирани гласни доказателства
от тъжителката, целящи да оборят евентуалната истинност на същите.
Разпитана е като свидетел М.В. И.- бивш кмет на община З., при чийто мандат е
проведен конкурсът и е назначена за директор на ДГ „*******************“- гр.З.
тъжителката П.Х. /с фамилия към 2018г.- П./. Свидетелката уточнява, че е била кмет от
2011г. до 2019г., а към настоящия момент е общински съветник и в тези си качества е
запозната с проблема, за който е призована за свидетел. Казва, че за създалия се проблем
знаела преди да се излъчи предаването по „С. Медия“, тъй като имало пусната жалба от
родители и председателят на Общински съвет- З. я препратил на всички общински
съветници. Освен това свидетелката е член и на Комисията по образование, култура и
вероизповедание. Твърди, че посетили, заедно с председателя на Комисията, детската
градина, за да се запознаят пряко има ли такъв проблем или не. Според нея проблемът е
„преекспониран“ /цит./. Персоналът нищо не коментирал пред тях, а те самите като комисия
нямали право да проверяват документацията и изпратили становище на председателя на
общинския съвет, че не е в тяхното правомощие да вземат становище по жалбата.
Свидетелката е наясно, че имало пуснати две жалби, но впоследствие не знае едната къде е
отишла. Разликата между тези две жалби била единствено, че в едната имало една нападка
повече- че е допуснато контактно дете на родители, болни от Covid-19, да посещава
градината. Свидетелката определя това твърдение като „грозно“, защото лично знае, че
майката на детето е починала, а когато бащата се разболял, изпратил детето при баба му и
дядо му в с.Църквище. Твърдяло се в жалбата, че г-жа Х. има арогантно, лошо отношение
към персонала, към деца и родители. В подписката против г-жа Х. били се подписали 23
лица, част от които свидетелката знае, че не са родители на деца от детската градина, а
случайно срещнати хора. Свидетелката знае и за друга подписка – в защита на г-жа Х.,
подписана от 85 лица, но тя нито била изискана, нито разгледана от кмета. Свидетелката
сочи, че на посещението в детската градина имало и представители от Р.алния инспекторат,
които установили, че всичко, което се изисква като дейност от директора, е изпълнено.
Свидетелката сочи, че точно двете подсъдими се появили в предаването по телевизията и
твърдели, че са упълномощени от родителите, но самата тя казва, че не знае как точно са
упълномощени и имало ли е някакво събиране на тези родители. Според свидетелката И. в
предаването по телевизията се изказали доста „неистини“/цит./. Двете майки твърдели, че
има масово напускане на деца от детската градина, което според свидетелката не е така, а и
същите те довели децата си в тази детска градина, местейки ги от други градини.
Свидетелката твърди, че напускане имало преди това, тъй като през 2018г. имало проверка
от РЗИ и се установило, че няма свободни места за всички деца и била дадена препоръка
децата да се разделят по равно в двете детски градини. Тогава свидетелката казва, че са
посъветвали няколко от родителите да си преместят децата в другата детска градина, за да се
отговори на нормативите за отглеждане на децата. След това свидетелката И. твърди, че
18

група учители „забъркали интрига“ /цит./, която била насочена лично към нея като кмет. В
крайна сметка се стигнало до конкурс за позицията на „директор“ на детската градина, който
според свидетелката е проведен съобразно всички изисквания и г-жа Х. го спечелила,
защото била „перфектна“ /цит./, а другите две учителки, които „забъркали интригата“
стигнали само до първо ниво. Според свидетелката И. когато била назначена г-жа Х.
настъпили ред и дисциплина, като преди това в градината бил „пълен хаос“ /цит./. Г-жа Х.
осъществявала контрол във всеки аспект и гледала най-вече за здравето и живота на децата.
Това според свидетелката не се харесало на част от персонала и започнали да „правят
интриги“, да се „занимават с родителите“, „да плачат пред родителите“ и крайният завършек
на това било в крайна сметка предаването, което свидетелката счита, че оклеветило г-жа Х.,
защото нито е имало масови напускания, както се твърдяло, нито пък в предаването говорил
някой родител, който наистина да е бил нападнат по някакъв начин от г-жа Х., да е получил
некоректно или грубо отношение от нея, нито се показало дете, което да е било стресирано
от нейното отношение. Свидетелката казва, че според нея всичко е било „дълбоко
замислено“ /цит./ и подсъдимите са били „използвани за говорителки“ /цит./. Заявява, че на
нея щяло да й бъде много интересно да види и други родители и затова е изумена защо
родители, които са се оплакали от г-жа Х., не са там пред камерата, а незнайно как точно
тези две майки са били упълномощени. Свидетелката твърди, че в началото, когато г-жа Х.
била назначена, голяма част от персонала, включително и тези, явили се като свидетели по
делото, са дошли при нея като кмет, за да я поздравят за избора на директор, тъй като това
бил перфектният човек – поддържащ документацията изрядна, работещ денонощно. При
настъпване на Covid- кризата твърди, че г-жа Х. станала още по-отговорна заради
изискванията за работа в Covid - среда и това допълнително влошило отношенията с
персонала, който не бил съгласен с мерките, но все пак те не били измислени от г-жа Х..
Едно от твърденията, които свидетелката чула в предаването, било, че г-жа Х. унижава
родители публично пред други родители, което свидетелката е сигурна, че няма как да се е
случило и казва, че такъв сигнал никога не е получаван. В предаването свидетелката И.
видяла да говори и една учителка, която твърди, че е напуснала със страх за живота и
здравето си, което също не било вярно и общо взето според свидетелката цялото предаване е
било насочено срещу действията на г-жа Х., а не се показала нито една нейна положителна
черта- напр. че е спазвала мерките, че е печелила проекти. Свидетелката казва, че в
действителност г-жа Х. е внасяла ред и дисциплина и счита, че това „не изнасяло на някои
хора“ /цит./. Свидетелката сочи, че кметът на община З. заявил в предаването по „С.
Медия“, че е назначил комисия да извърши проверка по случая, но такава комисия не се
състояла изобщо.
Разпитан е като свидетел и Г.И. О., който заявява, че проблемът между страните касае
и него като родител на две деца, които учат в детската градина. Казва, че през миналата
година- есента, без да си спомня конкретни дати, по телевизия „С. ТВ“ се излъчило
предаване. До този момент той не бил чул, че в детската градина има някакъв проблем.
Впечатлението на свидетеля О. от г-жа Х. е, че е много активна по отношение процеса на
обучение. Когато станал свидетел на предаването по местната телевизия, в което две
госпожи, държейки листове - по техни думи „жалби“ и очевидно четейки от тях, чул, че „г-
жа Х. осъществява системен тормоз над колектива в детската градина“, че „действията й
представляват заплаха за живота и здравето на децата“, че г-жа Х. „се държи арогантно и
непочтително към родителите“, че г-жа Х. „си е правила пластична операция и си е
показвала гърдите на родители“, че г-жа Х. „е допуснала дете на заразен от Covid родител да
бъде в детската градина“. Не се уточнявали обаче имена. Свидетелят О. твърди, че останал
„потресен“ /цит./ от чутото. Той като родител бил силно повлиян и започнал да търси
съдействие от други родители, за да разбере дали казаното е истина или не. Свидетелят
казва, че и до момента не е намерил нито един родител, който да потвърди тези факти.
Питал и част от персонала на детската градина дали изказаното в предаването отговаря на
19

истината, но повечето му казвали, че не искат да коментират, без да уточняват защо, а една
част му казали, че това са лъжи и клевети, но не искат да се занимават с този въпрос.
Свидетелят казва, че си позволил с една от родителките на дете от неговата група да отидат
до председателя на Общинския съвет в гр.З.. Оказало се, че преди техния час на срещата,
при председателя на общинския съвет били на посещение две госпожи- подсъдимите лица,
като други родители с тях нямало. Свидетелят поискал срещата да бъде обща, за да чуе
аргументите и на двете майки, но председателят им казал, че по желание на майките
срещата няма да бъде обща. Изчакали около половин час, след което влезли и писмата,
жалбите на двете майки били на бюрото, а г-н Ц. ги разлиствал и четял цитати, без да му
даде самият той да ги прочете. Цитатите били аналогични с всички неща, чути в
предаването. Свидетелят поискал да му бъде казано кое е детето на заразен с Covid-19
родител, което е било допуснато в детската градина, но председателят на Общинския съвет
заявил, че го пише, но не може да му го цитира. Свидетелят бил питан какво е неговото
мнение и казал, че той самият е с добри впечатления от г-жа Х.. Казва, че целта му да отиде
при председателя на Общинския съвет била да се осведоми като родител на деца, за чието
здраве и живот го е грижа, но никой не ги осведомил нищо. Казано му било, че въпросът ще
бъде разгледан от комисията по образование. Пред свидетеля председателят на общинския
съвет изказал мнение, че явно родителите имат подкрепата на общината и кмета. Свидетелят
чул и кмета да се изказва в излъченото предаване по телевизията, че „има голямо текучество
на деца от детската градина“ и го казал така, сякаш половината детска градина се е изнесла в
другата детска градина, но свидетелят така и не разбрал кое дете къде е отишло. Свидетелят
възприел думите на кмета така, че сякаш поведението на г-жа Х. води до отлив на деца и че
има заплаха за живота и здравето на тези деца. Впоследствие разбрал, че г-жа Х. е била
уволнена. От това, че нито един родител не потвърдил заявеното от подсъдимите,
свидетелят О. казва, че се убедил, че това е „съзнателно манипулиране на общественото
мнение и оклеветяване името на госпожата“ /цит./, което довело до нейното уволнение.
Свидетелят О. твърди, че е викан и в комисия от инспектори към МОН, които също държали
тези жалби и бил питан свидетел ли е бил на арогантно поведение от страна на г-жа Х., а
той им заявил, че не е бил свидетел, не е чул и дори търси някой, който е бил жертва на
такова поведение.
По искане на тъжителката е разпитан като свидетел и К. М. К.. Същият заявява, че
познава страните, като не са близки, а г-жа П.Х. е била директор на детската градина, която
посещава неговото дете. Сочи, че е бил член на Viber групата „********“ и именно той е
предоставил на г-жа Х. кореспонденцията от тази група, тъй като имало подадена жалба,
съдържаща невярна информация, уличаваща го в това, че докато е бил в карантина - болен
от Covid, детето му е посещавало детска градина, което той твърди, че не отговаряло на
истината. Жалбата била подписана от всички участници в групата и била написана по повод
негов пост във Facebook, в който казва, че е болен, но заявява, че ако били направили
обстойна проверка, щели да видят, че отдолу пише, че над 10 дни не си е виждал детето.
Обяснил ситуацията на останалите и им казал, че това, което са написали, не е редно да го
пишат и че е трябвало първо да го попитат или да отидат до детската градина, за да
проверят. Казва, че деня, в който разбрал, че е с положителен тест, бил събота. Тогава се
обадил на г-жа Х., но тя не му вдигнала, тъй като била извън страната. Втория път,
посредством г-жа С., разговарял с директорката, а тя го помолила, за да не всяват паника
просто детето да не посещава градината и така и направили. Свидетелят не знае кой точно е
написал текста на жалбата, но казва, че черновата била качена от И.Б. и била подписана от
80% от родителите. Свидетелят казва, че във Viber групата е имало написано и твърдение, че
с гърдите си г-жа Х. е „прелъстявала“ бащите, на което трябва да има Screenshot-ове.
Свидетелят казва, че се ядосал, защото никой „не го отразил“ /цит./, когато помолил да
бъдат махнати неговото име и на детето му от жалбата и затова се обадил на г-жа Х. и й
предоставил информацията, обяснявайки че няма нищо общо с това, тъй като към
20

семейството му тя е била винаги коректна. Казва, че неговото дете е със специални
потребности и г-жа Х. съдействала много да има ресурсен учител в детската градина.
Свидетелят твърди, че той самият не е бил свидетел на арогантно отношение от нейна
страна, нито на него г-жа Х. си е показвала гърдите.
В показанията на част от свидетелите, ясно прозира полярното отношение към
тъжителката П.Х.. Свидетелите М. И. и Георги О., доведени от тъжителката, открито
симпатизират на тъжителката Х., докато свидетелите Й. Х., В.С. и Т.С. са с по-негативно
отношение към тъжителката и заявяват твърдения за нейно поведение спрямо тях, което ги е
засегнало. Съдът не намира основание да дискредитира показанията на нито един от
свидетелите, но се отнася към тях с повишена критичност.
За проверка на показанията на част от свидетелите и твърдението в жалбите, че
персонал и деца са напускали детската градина „масово“, са изискани справки.
От кмета на община З. е представено писмо рег. № ********/*********., в което е
посочено, че считано от 04.11.2021г. съгласно негова заповед № *** от ***********г. и в
изпълнение на решение на Общински съвет- З., съществуващите на територията на община
З. детски градини- ДГ „*******“ и ДГ „*******************“ са преобразувани чрез
вливане на ДГ „*******************“ в ДГ „*******“. Посочено е, че от ДГ „*******“
може да бъде получена допълнителна информация, свързана с прекратяване на трудовите
правоотношения с лица, работили в ДГ „*******************“, а от общината могат да
предоставят информация само за медицинския персонал, чийто работодател е именно
Община З.. Видно от представената справка относно медицинския персонал едно лице е
напуснало- С.П.Ш., едно е преназначено в ДГ „*******“ – И.Н.П. и едно е освободено в
изпитателния срок.
Представена е справка от ДГ „*******“, гр.З. /в която се е вляла ДГ
„*******************“/ за прекратени трудови правоотношения на учители и персонал за
периода от 2018г. - 2020г. в ДГ „*******************“. Видно е от справката, че
прекратените трудови правоотношения са 9 на брой, със следните лица: С.Н. М. /учител/;
С.И.П. /пом.възпитател/, Д.Т.Ч.-С. /учител/, Т.С.С. /учител/, П. Х. С. /учител/; Г.Н.Х. /пом.
възпитател/, С.И.Ч. /учител/, М.В.С. /учител/ и М.В.С. /домакин/. Трудовите
правоотношения на 8 от лицата са прекратени след подадено заявление за напускане.
Представена е още една справка от ДГ „*******“, обективирана в писмо техен изх.
№**/**********г., от която е видно, че за периода 14.12.2019г.-14.12.2020г. ДГ
„*******************“ са напуснали 6 деца, две от които са напуснали населеното място,
три са преместени в ДГ „*******“, а едно е преместено в друго учебно заведение.
Събраният набор от писмени доказателства, извън вече споменатите и обсъдените,
следва да се обсъди накратко, тъй като всяко едно от тези писмени доказателства е свързано
със заявени от свидетелите факти и заявени от страните твърдения.
Към тъжбата е представен трудовият договор между община З. /чрез кмета М. И./ и
П.И. П. /тъжителката с настояща фамилия „Х.“/. Същият е сключен на 18.09.2018г. и е
видно, че с него тъжителката е назначена, считано от същата дата, на основание чл.67, ал.1,
т.1 вр. чл.107 и чл.89 КТ, на длъжност „Директор детска градина“, с място на работа: ДГ
„*******************“ гр.З..
Трудовото правоотношение на тъжителката П.Х. с община З. е прекратено със Заповед
№**/**********г. на кмета на община З.- С.Г.. Със заповедта е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на П. И. Х. като „Директор“ на детска градина
„*******************“- гр.З., считано от 01.03.2021г. Мотивите за дисциплинарното
уволнение са описани в заповедта, а именно: „Съгласно жалби, депозирани в община З.
срещу П. И. Х.- директор на ДГ „*******************“, гр.З., с рег. номера, както следва:
№ ********/**********г.; №********/**********г.; № ********/**********г.;
21

№********/**********г.; №********/**********г.; №********/**********г.;
№********/**********г.; №*********/********г., Доклад № ****/**********г. на
Комисия, назначена със заповед №***/**********г. на Кмета на община З., относно
проверка на същите; Проведена на 23.12.2020г. среща на кмета на община З. и зам.кмета на
община З. с персонала на ДГ „*******************“ гр.З., поради оплаквания от арогантно
и диктаторско поведение и отношение на директора на детската градина към тях,
изразяващи се в ругатни и заплахи, разделяне на колектива чрез интриги, физическо и
психическо въздействие над учители и обслужващ персонал /удряла домакинката и я целила
с калкулатор, а нели Божинова- учител в детската градина, през месец ноември 2020г., след
скандал с г-жа Х. е получила нервна криза и е била откарана в болница/, липсата на
нормални условия в детската градина за работа и отглеждане на децата, които я посещават,
което е причината за напускане на голям брой деца, а от заемането на длъжността директор
от г-жа П.Х., от детската градина са напуснали повече от 10 служители, като желание да
напуснат или да бъдат преместени в друго детско заведение са заявили и две от
медицинските сестри; Проведена среща на 04.12.2020г. на родители на деца от детската
градина с кмета на община З., с искане да бъде отстранена от заеманата длъжност
директорката на ДГ „*******************“, което е описано подробно в депозираната от
тях жалба с рег. №*********/********г.; протестът на родителите на деца от ДГ
„*******************“, проведен на 11.12.2020г., с широк обществен отзвук и отразен в
местната преса- вестниците „Р.“ и „К.“ и телевизия „С. Медия“ и създаденото сред
обществото напрежение, водещо до опетняване името на детска градина
„*******************“ и община З.“.
Горната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на П.Х. като
директор на ДГ „*******************“, гр.З. не е влязла в сила, което е служебно известно
на съда, доколкото пред друг съдебен състав в Районен съд-П. е висящо производство по
обжалване на дисциплинарното уволнение и все още няма влязъл в сила съдебен акт.
Преди да бъде наложено обаче дисциплинарното уволнение, са извършени проверки и
са реализирани действия, които също следва да бъдат обсъдени накратко.
На 11.12.2020г. до тъжителката П.Х. е отправена покана от кмета на община З. за
предоставяне на писмени обяснения за извършено дисциплинарно нарушение относно
„жалба от група родители на деца от ДГ „*******************“ гр.З.“. В отговор П.Х. е
депозирала подробни обяснения, входирани в община З. под № ********/**********г., в
които категорично отрича да е проявявала вмененото й „арогантно и диктаторско
поведение“.
От председателя на Комисията по „Образование, култура и вероизповедание“ към
Общински съвет- З. е дадено становище, адресирано до председателя на общинския съвет
относно процесните жалби, подадени от родители срещу тъжителката П.Х.. Становището
гласи, че „комисията не може да бъде обществен посредник в регулиране на отношенията в
създалата се ситуация между ръководството на детска градина „*******************“ и
част от родителите“, а също и че „специализиран орган за разглеждане и решаване на
педагогически въпроси в детската градина е Педагогическият съвет“.
Актове и становища на педагогически съвет не са ангажирани по делото.
Със Заповед № ********/**********г. на Началника на РУО София -Р. е определена
комисия от двама старши експерти и юрисконсулт, които да извършат проверка в ДГ
„*******************“ гр.З. във връзка с постъпил сигнал, препратен от МОН, в РУО-
София Р. с вх. № ********/**********г. относно получени сигнали от родители на
възпитаници на ДГ „*******************“ за конфликти в работната среда на детската
градина.
Назначената проверка от началника на РУО София-Р. е завършила с Констативен
22

протокол № ********/**********г. Същият протокол е подробен, като комисията е
работила по три пункта на проверката, а именно: арогантно и диктаторско поведение и
отношение от страна на директора по отношение на родителите и персонала в детското
заведение; нареждане да се закрият всички виртуални групи, до които достъп няма
директорът, създадени от учителите във Facebook и Viber, както и групите, създадени от
родители да бъдат напуснати от учителите; конфликт между родители и учители, относно
създадената ситуация за обучението на децата по време на противоепидемичните мерки и
затварянето на ДГ „*******************“ гр.З.. Посочено е какви действия са извършени за
осъществяване на проверката и те са следните: разговор с П.Х.- директор на детската
градина; работна среща и разговор с педагогически персонал; разговор с представител на
непедагогическия обслужващ и помощен персонал; разговор с г-жа Г.Р. – председател на
обществения съвет в детската градина; разговор с родител, изказващ различна позиция от
подписалите се в сигнала родители; разговор с М.Н. – председател на Комисия
„Образование, Култура и Вероизповедание“ към Общински съвет- З.. По първата точка от
проверката е констатирано, че „не се потвърждават изложените в сигналите твърдения за
диктаторско поведение на директора и работа под стрес в колектива на детската градина“.
По отношение на втората точка от проверката е констатирано, че има издадена Заповед №
******/*********г. /приложена и в кориците на делото/, с която директорът на детската
градина нарежда да се закрият виртуалните групи, като е посочено, че мнението на
комисията е, че „използването на електронния дневник КИДДО в детската градина е много
добър вариант“, както и че „По изключение, какъвто е случаят в ДГ
„*******************“, гр.З., когато липсва обективна възможност за осъществяване в
електронна среда на обучението от разстояние, може да се прилага всеки друг подходящ
начин, който осигурява ефективност и непрекъснатост на процеса на взаимодействие
съгласно указания с писмо № ********/**********г. на министъра на образованието и
науката.“. По отношение на третата точка от проверката е посочено, че „от страна на
директора не са положени в достатъчна степен усилия педагогическите и непедагогически
специалисти да бъдат максимално насърчени да упражняват трудовата си заетост“, а
относно въпроса на учителите „трябва ли такъв човек да заема такава отговорна и
престижна длъжност“, комисията е посочила, че „като носител на дисциплинарната власт
кметът на община З. може да предприеме действия по реда на чл.186- чл.199 КТ по
отношение на изложените в сигнала твърдения, ако прецени, че е налице основание за
това.“. В протокола са дадени и методически указания към директора на детската градина.
По повод инкриминираните жалби и след извършване на проверката, от РУО София-
Р. са изпратили и писмо с изх. № ********/**********. до родителите на деца от ДГ
„*******************“ гр.З. /на електронната поща на подсъдимата И.Б./ и до
ръководителя на Р.ална телевизия „С. Медия“, с копие до кмета на община З. и зам.-
министъра на образованието и науката, в което писмо са възпроизвели констатациите от
проверката, отразени в Констативен протокол № ********/**********г.

Тъжителката П.Х. от своя страна, по повод подадените срещу нея жалби и чат във
Viber, е подала жалба до началника на РУ-П. с вх. №*****************/**********г., с
копие до председателя на Общински съвет З. и „Комисията по образование, култура и
вероизповедание“ към Общински съвет- гр.З.. Посочила е, че жалбите срещу нея „съдържат
неверни данни и твърдения, които са уронващи за авторитета й, честта и достойнството й,
като са обидни и клеветящи“ и е описала кои изрази намира за такива. Поискала е да се
извърши проверка и ако се установят данни за престъпление по смисъла на НК, да се
ангажира наказателната отговорност на виновните лица.
Във връзка с жалбата на П.Х. до РУ-П. е била образувана прокурорска преписка
№**/****г. по описа на Районна прокуратура-П., събрани са материали и е извършена
23

проверка, след което с постановление от 03.02.2021г. на прокурор при РП-П. е отказано
образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена, тъй като не са
установени данни за извършено престъпление от общ характер, а твърденията в жалбата са
за престъпление от частен характер, за което П.Х. би могла да подаде тъжба в РС-П.. Това
свое правомощие тя е упражнила, инициирайки настоящото производство.
По делото е приложена подписка „в подкрепа на директора на ДГ
„*******************“ П. И. Х.“, от текста на която е видно, че същата е изготвена по
повод процесните жалби и че лицата, които са я подписали, считат твърденията в жалбите за
„голословни, неотговарящи на истината и целящи дискредитацията на П.Х., във вреда на
работата на персонала на ДГ и грижата за децата“. Подписали са се 84 лица.
Относно характеристичните данни на подсъдимите лица също са събрани писмени
доказателства. По делото са приложени справки за съдимост на подсъдимите лица Н. А. Т. и
И. С. Б., от които е видно, че и двете не са осъждани и не са освобождавани от наказателна
отговорност. Приложени са и справки-характеристики от РУ-П. за подсъдимите, в които са
посочени лицата, числящи се към техните семейства, образование и работен статус на
същите. Видно е от справките, че нито Н.Т., нито И.Б. имат криминалистични регистрации,
срещу тях не са постъпвали жалби, както и че се ползват с добро име в обществото и сред
съгражданите си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимите Н. А. Т. и И. С. Б. са обвинени в извършване на престъпления спрямо
тъжителката П. И. Х. с правна квалификация чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.
чл.147, ал.1 НК. - „клевета“ при квалифициран състав, с няколко квалифициращи признака.
Правните изводи по отношение на двете подсъдими лица са едни и същи, поради
което следва инкриминираните техни деяния да бъдат обсъдени общо.
Цитираните в тъжбата изрази несъмнено бе установено от всички събрани
доказателства, че са били изказани /някои писмено, някои устно/ от подсъдимите Н.Т. и
И.Б.. Същите и не отричат, че са участвали в написването и са се подписали на двете жалби,
депозирани с входящи номера в община З. на 04.12.2020г. и на 07.12.2020г.; че са участвали
във Viber група „********“ и репликите, отразени в представените извадки по делото под
техните имена в чата, са писани именно от тях; че са участвали в предаването „Има ли
конфликт в детската градина в гр.З.“, излъчено на 11.12.2020г. по „С. Медия“ и са заявили
това, което е отразено в нотариално завереното в писмен вид копие от предаването.
Спорният момент е в това дали тези изрази изпълняват всички обективни и субективни
признаци на квалифицирания състав на престъплението „клевета“, за който двете са
предадени на съд.

От обективна страна:
При клеветата деецът разгласява за другиго неистински позорни обстоятелства или му
приписва престъпление, което не е извършено. Обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на
положителната обществена оценка за него. „Позорно обстоятелство“ са онези конкретни
факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат
да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или
такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно /така Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на
Върховен касационен съд/. В конкретния случай част от заявените от подсъдимите
обстоятелства са „позорни“ /че тъжителката проявява неуважение и агресия към родителите;
че нейният речник е неподходящ; че упражнява тормоз над персонала; че има неадекватно и
некомпетентно поведение; че повишава тон на родители, крещи им и ги унижава публично;
24

че си е показвала гърдите на бащи на деца от детската градина/, а други са „престъпни“ /че
действията на тъжителката поставят под заплаха живота и здравето на децата; че е
позволила на дете на заразен с Covid-19 родител да посещава учебното заведение/ и в
случай, че са истинни доброто име и добрата обществена оценка за тъжителката П.Х. биха
били разколебани и накърнени.
Съгласно трайната съдебна практика елемент от обективна страна на престъплението
„клевета“ е разгласяването на позорни или престъпни обстоятелства. „Разгласяването” като
форма на изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които
застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт / така Решение № 426 от
07.01.2016 г. по н. д. № 1183/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во НО/. Именно такъв е
настоящият случай, при който разгласяването е извършено чрез довеждане на позорните и
престъпни факти до знанието на поне едно трето лице.
Спорно е по делото и е от значение относно извода за евентуалното извършване на
престъпление дали с подаването на жалба /в конкретния случай до кмета на община З., до
Общински съвет-З., до РУО София-Р. и РЗИ-София област/ може да бъде осъществено
престъплението „клевета“ или подаването на жалба представлява упражняване на
конституционно предвидено право на гражданите по чл.45 от Конституцията на Република
България. Спорно е и дали с написаните и казани изрази подсъдимите са изказали
клеветнически твърдения или са изказали мнение. Застъпените в тази връзка от двете страни
становища са частично верни и съдът ще ги обсъди, при обсъждане на субективната страна
на престъплението, доколкото „добросъвестността“ е разграничителният критерий между
правото на мнение и клеветническото твърдение /така Решение № 227 от 12.06.2015 г. на
ВКС по н. д. № 554/2015 г., II н. о./, а също и граница на конституционно закрепеното
„право на жалби“ / така Решение № 248 от 18.05.2009 г. на ВКС по КНД № 220/2009 г., I
НО./.
Другият спорен момент, от значение за изводите по делото, е „истинността“ или
„неистинността“ на разгласените твърдения. В този смисъл, повереникът на тъжителката
адв.Н. счита за доказано, че данните, които са съобщени от подсъдимите, са неверни, но част
от хората, до които са стигнали, са ги приели за истинни. За съставомерността на деянието е
необходимо не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на
морала, но и да не отговарят на действителността, т.е. да са неистински, а по отношение на
приписваното престъпление - да не е извършено от пострадалия /така Решение № 85 от
10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд/. Тук съдът следва да
отбележи, че се събраха множество доказателства и в двете насоки и в крайна сметка от
всички тях не може да се достигне до непротиворечив извод, че разгласените обстоятелства
са истинни или неистинни. Несъмнено се установи неистинност само на едно от
твърденията, обективирани в жалбата, депозирана на 04.12.2020г., а именно: че
директорката е допуснала дете на болен от Covid-19 родител да посещава учебното
заведение, което твърдение бе опровергано от свидетелските показания на бащата на
въпросното дете. За всички останали твърдения не може да се достигне до извод с такава
категоричност. Според адв.Н. „неверността“ на твърденията е установена от институциите и
отразена в техните протоколи. Съдът не може да се съгласи с това становище, тъй като
изводът на институцията, която се визира- РУО София-Р. е, че от извършената проверка
изложените в сигналите твърдения за диктаторско поведение на директорката и работа под
стрес в колектива на детската градина „не се потвърждават“. Това, че от събраните
становища и проведените разговори не са били потвърдени изложените от родителите
твърдения, не означава и обратното – че се потвърждава тяхна неистинност. Означава
единствено, че комисията не е намерила основание да предприеме мерки спрямо директора
на учебното заведение, тъй като не са събрани доказателства, подкрепящи твърденията. Тук
следва обаче да се посочи, че факти, чиято истинност не е доказана по несъмнен начин, за
целите на процеса, следва да се приравнят на „неистинни“. Такава оборима презумпция
25

може да се изведе и от разпоредбата на чл.147, ал.2 НК, според която „Деецът не се наказва,
ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните
престъпления“. Следователно, ако не се докаже истинността, то деецът пак се наказва,
защото твърдението по презумпция се счита за неистинно. Това съждение е логично, тъй
като всяко позорящо твърдение би следвало да е подкрепено с доказателства, за да се приеме
за истинно, в противен случай същото би представлявало, както се изрази свидетелят О.-
„безпочвено обвинение“. Да се приеме обратното, т.е. че всичко заявено като факти и
твърдения подлежи на оборване от страна на адресата на твърдението, би застрашило
правния мир и сигурността на гражданските права.
Според адв.Ц. важно е обстоятелството кой е написал жалбата и че доверителката му
не е автор на жалбата, а само лице за контакт по същата. Адв.Н. пък счита, че щом няма
пълномощно за подсъдимите да представляват останалите родители, то тяхното
представителство не се доказва и те са авторите на жалбата. Съдът счита, че е без значение
кой коя част от процесните две жалби е написал, доколкото всички подписали се в
подписката лица, са се подписали в подкрепа на твърденията, заявени в жалбите. Сред
подписалите се лица несъмнено са двете подсъдими- Н.Т. и И.Б., като обаче право на
тъжителката, която счита, че е наклеветена, е да насочи тъжбата си към което и да е от
лицата, подписали се на жалбите. В този смисъл, щом подсъдимите са подписали жалбите,
което те не оспорват, то те са застанали зад твърденията в същите и носят съответна
отговорност на автори, а фактът, че именно към тях тъжителката е насочила тъжбата си, е
допустима нейна преценка.
От изложеното следва, че са изпълнени от обективна страна признаците на
престъплението „клевета“ в основния му състав.
Квалифициращи признаци:
Следва да обсъдят накратко квалифициращите признаци, при които се твърди, че са
извършени престъпленията от страна на двете подсъдими спрямо тъжителката Х., а именно:
че деянията, ако се докажат, са извършени „публично“, „разпространени чрез печатно
издание или по друг начин“ и извършени „спрямо длъжностно лице при или по повод
изпълнение на службата или функцията му“.
За да бъде налице публична клевета, необходимо е същата да бъде нанесена на
общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат
значението на извършеното /така Решение № 28 от 15.I.1972 г. по н. д. № 622/71 г., II н. о./.
Изпълнителното деяние на престъплението „клевета, нанесена публично“ се изразява в
разгласяване на инкриминираните обстоятелства пред повече хора (повече от един) или на
място, което позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора (повече от един)
/така Определение № 28 от 16.04.2003 г. по ч. н. д. № 303/2003 г., I н. о. на ВКС, докладчик
съдия Иван Недев/. В конкретния случай за публичност несъмнено може да се мисли
относно написаните във Viber групата „********“ изрази, тъй като там членуват над 20 лица,
които са имали възможността да възприемат написаното, както и относно заявеното в
репортажа по телевизия „С. Медия“ на 11.12.2020г., тъй като предаването е излъчено по
местен телевизионен канал и заявеното в него би могло да достигне до неограничен кръг
лица. За да има нанесена клевета чрез печатно произведение или по друг начин, необходимо
е разпространяването й да е доведено до знанието на по-широк кръг хора, като това става
най-често чрез вестници, други писания, радио, високоговорителна уредба, телевизия и др.,
като под този квалифициращ признак може да се подведе заявеното в репортажа по
телевизия „С. Медия“ на 11.12.2020г. Подаването на жалби към точно определени лица,
представляващи институции, съдът намира, че не е нито начин за публично разгласяване на
твърдения, нито начин за разпространяване на такива твърдения, нито по този начин
твърденията стават достояние на много хора. В случая лицата, до които са били адресирани
жалбите, са ги препратили до други лица или са назначили проверки, които да се извършат
26

от други лица, с което са ги разгласили, а разгласяването на жалбите не е следствие от
действие на подсъдимите лица.
Другият квалифициращ признак, от който според тъжителката се обхващат
инкриминираните деяния е: те да са извършени спрямо „длъжностно лице при или по повод
изпълнение на функцията му“. Понятието „длъжностно лице“ има легална дефиниция в чл.
93, т.1 НК. Директорът на държавна или общинска детска градина е орган на управление и
контрол /с такива функции, изброени в чл.31 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти/. Следователно тъжителката, като директор на ДГ „*******************“
гр.З., е изпълнявала ръководна работа в общинска структура. Това кореспондира на
критериите, визирани в чл. 93, т.1, буква „б“, предл.1 НК досежно качеството „длъжностно
лице“. Инкриминираните деяния са извършени по повод нейната служба/работа, което се
установи от събраните по делото доказателства, доколкото именно по отношение дейността
на Х. като директор са изразили недоволство и са направили определени твърдения
подсъдимите лица.
Горните квалифициращи признаци бяха обсъдени накратко, тъй като анализът на съда
на инкриминираните деяния и правните изводи, до които съдът достигна, не налагат по-
обширното им обсъждане.
От субективна страна:
Не съществува спор, че престъплението "клевета"– в основния и квалифицираните му
състави, може да бъде осъществено единствено и само при форма на вината „умисъл“, като
извършителят трябва да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства, това, че те са
позорни или престъпни и да цели или допуска узнаването им от повече лица.
Според повереника на тъжителката деянията са извършени от двете подсъдими
именно с „умисъл“, което било изводимо от последователността в действията на
подсъдимите и използването на различни методи за оклеветяването на един директор.
Според защитника на подсъдимата Т. пък категорично липсва „умисъл“ от нейна страна за
извършване на „клевета“.
Изводимо от съвкупния доказателствен материал следва да се приеме, че подсъдимите
Н.Т. и И.Б. са заявили описаните по-горе обстоятелства с убедеността, че те са истинни,
което изключва субективния елемент на престъплението „клевета“. В трайната практика на
ВКС се приема, че от субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което
умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, воден от
субективната увереност за истинността им. В практиката се поставя също така изискването
тази субективна увереност да е добросъвестна, тоест да се базира на конкретни
обстоятелства от действителността, които я обуславят. За субективното отношение на дееца
към разгласяваната от него информация следва да се съди от обективните факти по делото.
Обективните факти по настоящото дело сочат, че са били налице множество индиции,
които подсъдимите лица са възприели като такива, че в детската градина, която посещават
децата им, има проблеми. В малките населени места, каквото е гр.З., е ноторно известно, че
информацията се разпространява лавинообразно /както заяви в обясненията си и
подсъдимата Т./, без непременно да е установен източникът й. В случая, преди процесните
събития, се установи, че е имало напускане на персонал от детската градина, останал
недоволен от подхода на тъжителката Х. по ръководене на детската градина и отношението
й към останалите служители. Разпитаните свидетели Й. Х., В.С. и Т.С. са сред лицата, които
са работили и първите две още работят в детското заведение. От казаното от тях не се
установява, че всички те са имали негативни преживявания, свързани с директорката. Те
твърдят, че единствената причина за напускане на персонал, това е отношението на
директора. Именно от тях и от други вече напуснали служители родителите са добили
27

знание за „напрежение“ в детската градина, като своите преживявания свидетелките
споделиха и при разпита си в съдебно заседание. Разпитаната свидетелка В.В. – родител на
дете, посещавало детската градина „*******************“, твърди, че информация за
напрежението в детското заведение родителите са почерпили от вече напуснал персонал. Че
такъв в действителност има е обективен факт, който се установява от представените
официални справки. Установява се също, че някои от децата на родители, подписали
процесните жалби, са споделяли, че учителките им са били разстройвани от поведението на
директора. Всички разпитани свидетели от персонала на детската градина разказват случаи,
при които им е бил повишаван тон от страна на директорката, същата им е „крещяла“ и ги е
заплашвала с уволнение и част от тези ситуации са се развивали пред децата. Съдът не
намери причина да не се довери на тези показания, независимо че от страна на свидетелката
И. се твърди, че част от персонала просто е „създавал интриги“. Такъв факт не може да бъде
изведен от доказателствата. По делото са налице доказателства, че тъжителката П.Х. е
спечелила конкурс за „директор“ на ДГ „*******************“ гр.З., следователно е
отговорила на изискуемите критерии за знания, компетентност и умения. Това се
потвърждава и от свидетелските показания на М. И., която е била кмет на община З. по
време на провеждане на конкурса и която заявява, че П.Х. е била „перфектна“ /цит./.
Качествата й на „директор“ не са оборени, но от събраните доказателства се установява, че
старанието й да поддържа реда и дисциплината, на моменти е преминавало добрия тон и е
рефлектирало в отношението й спрямо подчинените й лица, които са се чувствали „под
диктатура“ и това е споделяно с родителите. Освен, че родителите са имали знание, че
персоналът „е стресиран“, те са го извеждали и от собствените си наблюдения на
родителските срещи, когато учителите са започвали да разговарят с тях „свободно“ едва
когато г-жа Х. излезе от залата. Освен това, установи се, че всички родители от група
„********“ в детската градина са имали затворена Viber група със същото наименование, в
която са обсъждали учебни въпроси, от която двете членуващи учителки С. и Ф. са
помолили да бъдат изключени, упоменавайки че има заповед за това от директора. Именно
по повод на това искане у родителите се е пробудило притеснение, че няма как да знаят
занапред какво се случва с децата им в детската градина, след като до този момент са
разчитали на информация от учителките, а те са пожелали да бъдат изключени от групата.
Фактът, че е имало внедрен електронен дневник, не променя това, че родителите са искали
да запазят своята Viber група. Именно в тази група родителите са узнали, че има
неразбирателство между учителите и директора относно начина на провеждане на онлайн
обучението, което също е създало тревога у тях. Установи се, че след като по тяхно искане,
учителките са били изключени от групата, е започнала дискусия между родителите кой
какво е чул и знае за отношението на директорката. И.Б. в действителност е написала
няколко изявления, всички от които обаче са били в насока на това, че някой от общината е
споделил нещо, а именно: че има много проблеми с директорката; че същата си е показвала
гърдите на бащи на деца. Подсъдимата Б. не е заявила, че тя лично е видяла, че това е така, а
че някой е споделил тези факти, т.е. заявила е опосредено знание за тях. Адв.Н. акцентира на
факта, че „всеки е чул от някого, но не е ясно от кого“. В действителност не става ясно кой
точно е първоизточникът на информацията, но се установява, че родителите считат себе си
за „непреки“ свидетели /така заявява свидетелката В./ на случващото се в градината.
Свидетелката В. твърди, че на родителските срещи директорката се е държала „по-
авторитарно“, което лично у нея е затвърдило убеждението й, че персоналът е стресиран. Тя
лично през 2018г. е отписала временно детето си от детската градина, тъй като разбрала за
лошо отношение от страна на директорката към педагог, проявено пред децата. Тази
свидетелка споделя и, че част от фактите, които са заявени в жалбите, са били узнати от
родителите на деца, които са ги отписали от учебното заведение. Вижда се от представената
справка, че за период от една година – от края на 2019г. до края на 2020г., няколко деца в
действителност са били преместени от това детско заведение в другото детско заведение на
28

територията на община З.- ДГ „*******“. Следователно е напълно възможно родителите на
тези деца, да са споделили причините да преместят децата си, ако те са били свързани с
личността на директора. Всички свои впечатления родителите са споделяли един с друг и
всеки от родителите, включително подсъдимите лица, са имали основание да смятат, че
децата им се отглеждат в нездрава среда. Това е много съществен факт, предопределил
поведението на подсъдимите лица, а именно: желанието им да защитят интересите на децата
си. Подсъдимата Т. обяснява пред съда, че „държи психиката на детето й да е здрава“ и
именно затова е извършила деянията, за които бива обвинена. Съдът приема това като
обективен факт, а не като нейна защитна теза, защото е резонно и логично за един грижовен
родител спокойното и здравословно /физическо и психическо/ израстване на детето му да е
най-важната мисия. Не без значение е фактът, че убеждението на подсъдимите лица относно
заявеното в жалбите и изказаното в онлайн и медийното пространство, не е било единствено
тяхно убеждение. Фактът, че жалбите са подписани и от други родители, съдът намира за
доказан, независимо че подписите са обективирани в отделна подписка, тъй като тя пред
институциите е приложена като неразделна част от жалбата. Свидетелите В.В. и К. К.
потвърждават, че жалбата е била подписана и от други родители, което те са възприели.
Този факт показва, че двете подсъдими майки, са имали същото убеждение като това на
останалите, подписали жалбите родители, като не може да се приеме, че всички 26 родители
са имали за цел да оклеветят директора на детската градина. Желанието на родителите да се
оплачат от факти, които считат за истинни, се установява и от това, че веднага щом са
разбрали, че едно от твърденията им, посочени в първоначално подадената жалба /че
директорката е допуснала в детското заведение дете на заразен с Covid-19 родител/, е
неистинно, са оттеглили първата жалба и са я депозирали без това твърдение. Дори
свидетелите, доведени от тъжителката считат, че двете подсъдими са били „говорителки“ и
са вярвали в заявеното, т.е. че те са били представители на едно по-широко мнение. Това
мнение на десетки родители е базирано обаче на обективни факти, които независимо дали са
проверени, са били възприети от тях. Бил е възприет фактът за конфликтни отношения в
детската градина между директор и персонал. Бил е възприет фактът, че децата стават
свидетели на конфликтните отношения. Бил е възприет фактът, че учители, възпитатели и
медицински персонал, на чийто професионализъм родителите разчитат, напуска детската
градина. Бил е възприет фактът, че средствата на родителите за комуникация с хората,
отговарящи пряко за грижата над децата им, биват ограничени по нареждане на директора.
Всичко това е довело до решението им да напишат жалба, като целта им е била не да
разпространят неверни твърдения, с които да уронят доброто име на директорката в
обществото, а да бъдат предприети мерки за възвръщане на „спокойната“ според тях среда в
детската градина, която посещават децата им. Прави впечатление, че в заповедта за
дисциплинарно уволнение на директорката са описани мотиви за прилагане на това
наказание спрямо нея и там са цитирани 7 на брой жалби, предхождащи процесната, както и
непосредствени оплаквания на персонал от поведението на директорката, т.е. налице са
допълнителни факти, разкриващи, че подаването на жалбите от страна на подсъдимите лица,
не са единични случаи, а жалби срещу директорката са постъпвали и преди /независимо от
кого са подадени/, за което е възможно да е имало знание в обществеността на град З. и
също да е повлияло на решението за извършване на инкриминираните деяния. Не следва да
се игнорират обстоятелствата дали изявленията на лицата имат своята фактическа и
обективна база и субектът действа ли със съзнанието, че изпълнява свой дълг / така Решение
№ 167 от 26.09.2016 г. по н. д. № 742 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то НО/. На
основание на наличния доказателствен материал, съдът прие, че подсъдимите са считали, че
правят именно това- изпълняват свой граждански дълг и дълг на родители - да защитят
децата си, а обективните факти, на които се гради убедеността им, че са изказали истини, са
множество и бяха посочени.
За съставомерността на деянието е необходимо неистинността на твърдените факти и
29

приписани престъпления да се съзнава от клеветящия или най-малко да се допуска
неистинността им, вкл. авторството /така Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. №
2383/2013 г. на Върховен касационен съд/. От всички събрани доказателства се установява,
че подсъдимите в настоящия случай не са съзнавали, нито допускали неистинност на
заявеното от тях, за което са предадени на съд, а напротив- били са убедени в истинността
му.
Повереникът на тъжителката - адв.Н. застъпва тезата, че е недопустимо в жалба да се
изтъкват опозоряващи твърдения и цитира национални и наднационални нормативни
актове, в които фигурира като принцип защитата на „достойнството на личността“. Още в
Решение № 435/27.06.1955 г. по н.д. № 415/1955 г., ВО върховният съд е намерил повод да
обсъди правото на гражданите да подават молби, жалби и петиции до съответните власти в
светлината на възможността, упражнявайки това свое право същите да засегнат честта и
личното достойнство на гражданите, срещу които е подаден сигналът. Според цитираното
решение на практика конституционноустановеното право на жалба не би било гарантирано,
ако се допусне гражданите да бъдат привличани към наказателна отговорност за клевета или
набедяване във всички случаи, когато изнесените от тях позорни обстоятелства или
престъпни прояви се окажат неверни или недоказани. Европейският съд по правата на
човека и основните свободи /ЕСПЧОС/ в своята практика - напр. „Маринова и други срещу
България“, „Шахънов и Полфрийман срещу България“ и др., посочва, че твърдения,
направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като
„разгласяване“ на клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да
накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а целят да упражнят правото си да
подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите. Съдът
в Страсбург е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно демократично
общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в
поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат
негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят
авторитета му, да отнемат време и ресурси и да доведат до дисциплинарни санкции срещу
него. Съдът в Страсбург е застъпил становище, че по принцип гражданите трябва да са в
състояние да подават жалби срещу длъжностни лица до техните йерархични началници
/какъвто в случая се явява кметът на община З. спрямо директорката на общинската детска
градина/ без риск от наказателни санкции, дори когато такива жалби представляват
твърдения за престъпления и дори ако техните твърдения при разглеждане се окажат
неоснователни. Застъпено е разбирането, че по принцип проверка по отношение на
длъжностно лице, инициирана от жалба на гражданин, не може да бъде разглеждана като
неправомерно засягане репутацията на проверяваното лице, доколкото правото на жалби на
гражданите е конституционно закрепено в чл.45 КРБ и упражняването му е с цел да се
потвърди или отхвърли твърдението на жалбоподателя.
Доколкото обаче недопустим е подход, при който облечените в жалба или сигнал
позорни факти и/или извършени престъпления са винаги несъставомерни, то необходимият
разграничителен критерий между това кога едно изявление е престъпление почл.148 НК и
кога е израз на субективно и гарантирано от закона право, е именно обстоятелството дали
лицето, направило изявленията, е било или не добросъвестно – т.е. дали е действало със
съзнанието, че изложените от него обстоятелства, респ. престъпления са истински. В този
смисъл е и съдебната практика /така напр. Решение № 248 от 18.05.2009 г. на ВКС по КНД
№ 220/2009 г., I НО/.
В конкретния случай доказателствата еднопосочно навеждат на извода, че
подсъдимите са действали добросъвестно - като загрижени родители, а не са преследвали
забранена от закона цел – да оклеветят тъжителката. Следва да се отбележи, че подсъдимите
не са лица със специални професии и знания- напр. юристи, от които да се очаква да
упражнят правото си на жалба по начин, който да изключи ползването на изрази, които биха
30

могли да се квалифицират като такива с клеветнически характер и да формулират жалбите
си така, че да изключат риска от наказателна репресия срещу себе си.
В конкретния случай адв.Ц.- защитник на подсъдимата Т. твърди, че неговата
доверителка е изразила мнение, т.е. направила е оценъчно съждение, което не може да се
подведе под наказателна отговорност. В действителност, когато се касае за лична оценка, а
не за изложение на факти от обективната действителност, е безпредметно обсъждането на
истинност на информацията във връзка с клеветата, тъй като оценката не подлежи на
проверка и доказване, а съдържанието й зависи само и единствено от автора й /така Решение
№ 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то НО/.
Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно
да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се
използва, за да се увреди доброто име на другиго (ал. 2), изразяването и разпространяването
на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност
могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае
за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във
връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Част от
заявеното в жалбата в действителност би могло да се приеме като оценъчно съждение -
напр. че тъжителката проявява неуважение и речникът й е неподходящ. Дали някой се
държи уважително или не, дали е компетентен или не и дали се изразява подходящо или не
е вид оценка на поведението. В конкретния случай също следва да се приеме за оценка.
С оглед на изложеното, в случая съдът приема, че подсъдимите са упражнили свои
конституционно закрепени права - правото свободно да изразяват мнението си и правото да
подават жалба и да сигнализират компетентните органи при констатирани /според тях/
нередности, за да защитят свои /в случая- тези на децата си/ застрашени права или законни
интереси. Подсъдимите са изложили своята представа за поведението на тъжителката, която
представа е основана на факти от обективната действителност, а не е произволно
формирана.
Съдът не поставя под съмнение чувството на огорчение и психически дискомфорт,
които е изпитала тъжителката, както и че същата се ползва с подкрепа от част от
обществото, родителите и персонала на детската градина /което е видно от подписката в
нейна подкрепа/, но липсата на субективния елемент на престъплението при подсъдимите
лица, лишава деянието от съставомерност. Вярно е, че гражданите следва внимателно да
подбират изразните средства, с които си служат, при упражняването на правата си, но
винаги на изследване подлежи и наличието на умисъл за извършване на престъпление,
какъвто в настоящия случай според съда категорично е липсвал.
С оглед на всичко гореизложено, поради липса на субективна съставомерност на
извършеното, Съдът оправда подсъдимите за извършване на престъпление „клевета“ в
квалифициран състав по смисъла на чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147,
ал.1 НК.
По разноските:
На основание чл.190, ал.1 НПК, доколкото подсъдимите лица са оправдани, а едното
от тях - подсъдимата Н.Т., е ползвала услугите на защитник и е навела претенция за
присъждане на разноски, сторените от нея такива - в размер на 1350.00 лв., са възложени на
тъжителката П.Х..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите към
нея.
Мотивите са изготвени на 22.07.2022 г.

31

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

32

Номер на акта:	1
Дата:	22 юни 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия:	Донка Иванова Паралеева

Дело:	20211860200098
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 март 2021 г.

Присъда по дело №98/2021 на Районен съд - Пирдоп

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите