Решение по дело №911/2017 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 109
Дата: 9 март 2018 г.
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20173530100911
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 109                                                09.03.2018 г.                                     гр. Търговище

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд – Търговище                                                                                Девети състав

На четиринадесети февруари                                                                                     2018 година

В публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА

 

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр.дело   911  по описа за 2017 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е   иск за прогласяване нищожност на  пълномощно и на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради липса на съгласие, на осн. чл.26 ал. 2 предлож.2-ро от ЗЗД.

Ищцата – Е.А.Д. *** исковата си молба, че  сключила с „ВСК Популярна Каса Армеда“-Разград  един договор за заем за сума в размер на 3000 лв. – на 19.02.2016г. и втори договор за заем в размер на 7000 лв. на – 08.06.2016г., като уговорката  на ищцата с първата ответница  Л.И.Я. била с втория заем да бъде погасен остатъка от заем от 08.02.2017г.  По повод отпускането на  заема ищцата с първата ответница посетила  нотариалната кантора и подписала набор от документи. Ищцата пропуснала няколко вноски от заема. След справка в Имотния регистър ищцата установила, че първата ответница като неин пълномощник продала на втория ответник собственото и жилище за сумата от 5000 лв. Продажбата е извършена на 25.02.2016г. Ищцата не е упълномощавала първата ответница и не е давала съгласие за продажба на жилището и. Тъй като има  нелечими заболявания ищцата е с постоянен прием на болкоуспокояващо „Оксиконтит“. На 15.05.2017г. получила нотариална покана да освободи жилището. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност  на пълномощно, с което е упълномощена първата ответница да продаде собственото и жилище и да прогласи нищожност на договора за покупко-продажба на същото жилище, поради липса на съгласие от страна на продавача т.е. липса на съгласие то нейна страна. Редовно призована ищцата се яви лично в първото по делото заседание и в двете съдебни заседания се представлява от  пълномощник – а.. Цв. И. ***, който поддържа твърдението, че пълномощното е нищожно и това влече последствия и за самата сделка; поддържа иска така, както е предявен и по  изложените съображения в писмени бележки.

Ответниците, редовно уведомени за исковата молба подадоха в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК   писмен отговор съгласно който  считат,  иска за  допустим, но неоснователен. Първата ответница – Л.И.Я. *** възразява, че няма нищо общо между двата договора за заем, които ищцата е сключила на 19.02.206г. и на 08.06.2016г. с ВСК „Популярна каса Армеда“ и  упълномощаването и за извършване на продажба на  имота на ищцата. На 17-18.02.2016г. или няколко дни по-рано ищцата сама потърсила първата ответница, която има фирма „Лемар Транс“ ЕООД за покупко-продажби на имоти,  като и предложила да и продаде апартамента, тъй като спешно се нуждае от пари и е съгласна да го продаде  за 5000 лв. Няколко дни по-късно  ищцата и  първата ответница заедно отишли в кантората  на нотариус Г. , за изготвяне  на пълномощното. Ищцата сама представели документите си за собственост на имота. Нотариуса прочел пълномощното, разяснил го и попитал ищцата  съгласна ли е  и тя отговорила, че е съгласна. Между  упълномощаването и извършването на покупко-продажбата изминали около 6-7 дни. Ищцата е била в пълно и ясно съзнание когато подписала пълномощното и в следващите дни не го е оттеглила.  Вторият ответник –„Е-Център“ ЕООД-с. Пчелник, общ. Долни чифлик, област Варна възразява в писмения си отговор, че пълномощното от ищцата за първата ответница било  нотариално заверено, както и нотариално заверени са били декларациите по чл.264 ал.1 ДОПК и по чл.25 ЗННД. Продажната цена вторият ответник като купувач по сделката платил на  първата ответница като пълномощник на продавачката, ищцата по делото. Редовно призовани в открито заседание двамата ответници се представляват от пълномощника им – а.. Д.Т. ***, който поддържа писмените отговори и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като на ответниците им бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

            Видно от  приложеното нотариално дело  № 42 /2016г. по описа на нотариус Г.Г.– рег.№ 223 на НК   /л.75- л.93 по настоящото дело/,  с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ на 20.10.1989г., ищцата Е.А.Д. е закупила от СД „Изграждане на селищни системи“-Търговище  недвижим имот – жилище № 8, находящо се  в жилищна сграда – конфекция кв.71 , комплекс група 4, вход В, етаж 3, на ул. „Брегалница“ № 4 в гр. Търговище, което жилище е с площ 40 кв.м., ведно с избено помещение № 8 и 0.0080 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.  С пълномощно с нотариална заверка на подписа /рег.№ 524/  и с нотариална заверка на съдържанието /рег.№ 525/   от дата 19.02.2016г. на нотариус Г. Г., ищцата  Е.А.Д.  упълномощава Л.И.Я. ***: да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, дарение, замяна или друг възмезден способ, включително и да договаря сама със себе си, или отделно с лица, от които е упълномощен на друго основание , съгласно чл.38 ЗЗД, относно  недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, ул. „Брегалница“ № 4, вх.В, ет.3, ап.8, а именно: Самостоятелен обект в сграда-жилище, апартамент , находящо се  в жилищна сграда „Конфекция“, вх.В на ет.3, състоящо се от стая, кухня, санитарни помещения и балкон със застроена площ 40.08 кв.м., подробно описан в   договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ от 20.10.1989г., да декларира в нотариалния акт от нейно име и за нейна сметка, че посочената  в него продажна цена е действителната цена по сделката, като заявява, че е получила продажната цена напълно от упълномощената; да я представлява пред съответната Община, АГКК, ТД на НАП за подаване и получаване на документи – декларации и други, за получаване на удостоверение за данъчна оценка на описания недвижим имот, да заплаща дължимите данъци и такси, да я представлява пред нотариус и да се подписва навсякъде, където е необходимо с дадените и от нея права. Посочено е също, че всички клаузи от пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощената да я представлява и че настоящото пълномощно не  е ограничено със срок. В края на пълномощното  следват подпис и саморъчно изписване на  името на упълномощителя.  В същия ден 19.02.2016г. и по същия начин с нотариална заверка на подписа /рег.№ 526 и рег.№ 527/  от нотариус Г. Г.,  ищцата е  подписана : Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от ЗННД    и   Декларация по чл.264 ал.1 от  ДОПК, като в последната посочена декларация освен подпис фигурира и саморъчно изписване на името на декларатора. Представени и приложени по   визираното нот.дело  са: схема № 15-88687 от 24.02.2016г., изд. от СГКК-Търговище и  удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, изд. на 24.02.2016г. от Община Търговище, като съгласно последното към  24.02.2016г. данъчната оценка на името е 10924.40 лв.    Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том І, рег.№ 621, дело № 42 от 25.02.2016г.  по описа на нотариус Г. Г. / съответно Вх.рег.№ 865, акт № 194, том ІІ, дело №404 от 25.02.2016г.  , парт.кн. стр.73082 по описа на Служба по вписванията-Търговище/ Л.И.Я. като пълномощник на Е.А.Д. продава на „Е Център“ ЕООД – с. Пчелник, общ. Долни чифлик, обл. Варна, представлявано от управителя си Т.В.Д., действаща чрез пълномощника си Д. М. Т. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, ул. „Брегалница“ № 4, вх.В, ет.3, ап.8, а именно –самостоятелен обект в сграда – жилище-апартамент № 8, находящ се в жилищна сграда „Конфекция“ вх.В, ет.3, със застроена площ от 40.08 кв.м., който самостоятелен обект е с идентификатор: № 73626.511.173.7.32, при посочените граници, ведно с избено помещение № 8 и 0.0080 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 5000 лв., която сума купувачът ще изплати на пълномощника на продавача напълно по банков път в срок до 31.03.2016г. Съгласно т.3 от цитирания нотариален акт, страните по сделката декларират, че посочената продажна цена на имота е действителната продажна цена, която страните са уговорили помежду си.  Изрично е записано също, че след като се уверил, че продавачът е собственик на имота и че са изпълнени особените изисквания на закона нотариусът съставил нотариалния акт по проект т страните, прочел го  на страните  и след одобрението му актът е подписан от страните   и   от нотариуса.

            В първото открито заседание на 15.11.2017г. съдът  предяви на ищцата визираното по-горе пълномощно, приложено на лист 84 по делото, което е част от  нотариалното дело № 42/2016г. по описа на нотариус Г. Г. и ищцата заяви лично /л.113 по д./: „Според мен подписа е мой, но не съм подписвала пълномощното. На това пълномощно подписа е мой.“. По искане на ищеца съдът назначи  съдебна почеркова експертиза.  Съгласно писменото заключение на вещото лице  инж. Д.Д. по протокол № 2/2018г., потвърдено и в открито заседание,  несъмнено и категорично се установи, че подписът, положен срещу „Упълномощител“, както и трите имена под него – „Е.А.Д.“ в пълномощно с нотариална заверка  от 19.02.2016г. са изпълнение от ищцата – Е.А.Д., ЕГН **********.

            От представеното от ищцата  ЕР № 1497 от 11.06.2014г. на ТЕЛК-Общи заболявания – Търговище, се установи безспорно, че същата е с 91 % трайно намалена работоспособност  без чужда помощ, с дата на инвалидност от 06.09.1995г., като този % т.н.р./вид и степен на увреждане е определен за срок от 2 години – до 01.06.2016г., с водеща диагноза: ххххххххххххххххххххххххбезхххххххххх.;хххххххххІІ-ІІІст. хххххххххххххххххискоординационен хххххххххх.       От писменото заключение по назначената по искане на ищцата съдебна медицинска експертиза № 16/2018г., потвърдено и в открито заседание от вещото лице Д.В.Г. се установи  следното: Ищцата е претърпяла 17 оперативни  интервенции поради дегенеративните промени на гръбначния стълб. От 2008г. приема медикамента „ОксиКонтин“ в дозировка 3 пъти по  една таблетка от 40 мг. За копиране на силните болки в областта на гръбначния стълб. „ОксиКонтин“ принадлежи към групата лекарствени продукти, наречени аналгетици или болкоуспокояващи. Той е опиоиден препарат, изписван по специално лекарско предписание, даван по специални индикации за облекчаване на силни болки. Може да доведе до психическо и физическо привикване, поради което когато няма нужда от приемане на лекарството , се препоръчва постепенно намаляване на дозата, за да се избегнат симптомите на отнемане. При продължителен прием на „ОксиКонтин“ не се стига до нарушаване на съзнанието.  Няма нарушаване на нервно психическото състояние на употребяващите продължително време медикамента. Болните , вземащи този препарат  през  цялото време на приема  са  с ясно съзнание и  могат да контролират постъпките и действията си. В о.з. вещото лице поясни, че „ОксиКонтин“ макари опиоиден  препарат не е наркотик, а е силно обезболяващо средство, има аналгетични действия,  това е медикамент, лекарствено средство, препарат, който лекува и  не е наркотик и не оказва влияние на възприемане на околната среда. В о.з. при задаването на въпроси  и от двете страни  Д.  Г.  три пъти изрично потвърди, че през целия прием на препарата „ОксиКонтин“  това не води до нарушаване на нервно-психическото състояние на болния и същият може да осъзнава и ръководи постъпките и действията си;  този препарат не влияе на нервно-психическото състояние на болния и болният е винаги с ясно съзнание и може да ръководи действията и постъпките си;   конкретно за ищцата – при вземането на препарата  и  след неговото вземане, тя е била в ясно съзнание  и е  осъзнавала всичко , което извършва.  Към препарата се привиква /пристрастяване, абстиненция/  и когато  изведнъж , а не постепенно се  спре, болният развива синдром на отнемане –става емоционално лабилен, става раздразнителен, плаче или се смее без повод. Вещото лице обясни, че ищцата от 4-5 години  непрекъснато взема „ОксиКонтин“  и доколкото  е споделила тя не може да го спре поради невероятно силните болки, без него тя не може да ходи.

            За изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита по двама свидетели, посочени от всяка от двете страни:  посочени от ищцата – св. И.Ж.Д.-65г., б.р.д.,  св. Н.К.П.– 79г., б.р.д.;  св. Л.И.Г.– 38г., б.р.д., разпитан в  първо о.з. и св. А.М.Я.-62г., майка на първата ответница, разпитана във второто о.з. От показанията на първите две свидетелки се установи, че познават ищцата от  доста години, близки са и знаят, че тя има  заболяване на гръбначния стълб. Св. Д.  знае, че Е. взема изключително скъпо лекарство, обезболяващо   - над сто и няколко лева, като преди година и половина изпаднала в тежко финансово положение и е търсила заеми от приятели, събирали се  по женски и  и оказвали безвъзмездна финансов помощ.  Е. често изпадала в материални затруднения, но чрез приятели и спонсори на добра воля  те се преодолявали.  И двете свидетелки Д. и П. казаха, че  ищцата не е споменавала и не са чували, тя да иска да си продава апартамента, още повече, че това е единственото и жилище. И двете свидетелки не са забелязвали някакви отклонения  или неадекватност  в състоянието и.  Св. Г. познава  ищцата от около две години от барчето „Маршала“ , където работел и тя постоянно му се оплаквала, че  нещо не е добре и  все нещо я боли. Той е запознал Е. и Л. /първата ответница/ , защото Е. искала пари на заем от  някой човек, който дава кредити.  Било преди  около две години, времето било студено – може би м. Февруари. Свидетелят звъннал на Л. по телефона, казал и че  познава човек, който се нуждае от пари и завел Е.  в офиса на фирмата срещу „Бюрото по труда“ в Търговище. При срещата стоял няколко минути, докато се запознаят двете и ги оставил да си говорят. Спомня си, че чул да си говорят дали ищцата има други заеми, дали има жилище. Доколкото си спомня свидетелят и двете след това са му казали, че заемът е отпуснат, но  той не знае дали това е станало в същия ден.  Св. А.Я. е съуправител  в кредитна къща – „Армеда“ВСК и си спомня един ден как дошла Е. и поискала кредит в доста голям размер. Свидетелката и обяснила, че си имат правила за даване на кредити от 100 лв. до 1000 лв. кредит и не могат да и дадат кредит в този голям размер, който иска. Е. си заминала и след известно време – след обяд дошла и предложила апартамента си за продан, но отишла в „Лик консулт“-агенция за недвижими имота , където управител е Л.Я..  Е. искала 5000 лв. и предложила апартамента си за продан. Казали и , че никой не може толкова бързо да и даде тези пари. Л.  се обадила на фирма във варна, с която имали партньорство. Св. А.Я. имала спестени пари вкъщи , взела и ги дала на дъщеря си Л., а  тя на ищцата Е.. Тези 5000 лв., които дала на Л., а тя – на Е. били за  покупката на имота, така  се разбрали, че са за стойността на имота. Е. предложила да продава имота, защото имала нужда от средства. Но има и получен заем от „Армеда“. От там нататък св. А. Я. каза, че не е в нещата и не знае какво повече.  Във връзка с казаното от последната свидетелка съдът установи от приложените с исковата молба писмени доказателства, че ищцата има два договора, сключени с ВСК „Популярна каса Армеда“-Разград, представлявана от М.Г.П., чрез  А.М.Я., член на УС и представител на Заемния съвет: 1. Договор за паричен заем № 01000000492/19.02.2016г., за заем в размер на 3000лв.  и получен с РКО № 93 от 19.02.2016г.   и  2. Договор за паричен заем № 01000000645/08.06.2016г. за заем в размер на 7000 лв.  и получен с РКО № 254 от 08.06.2016г.

            Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният иск е за прогласяване нищожност на  пълномощно и съответно на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради липса на съгласие, на осн. чл.26 ал. 2 предлож.2-ро от ЗЗД. Искът е  допустим, тъй като на нищожност  може да се позове всеки заинтересован и предявяването на иск за прогласяване на нищожност не е обвързано със срок. Твърдението на ищцата е , че пълномощното вкл. с правата по чл.34 от ЗЗД, с нотариална заверка на подписа и с нотариална заверка на съдържанието  от 19.02.2016г. е нищожно, поради липса на съгласие от нейна страна и на  договора за покупко-продажба на недвижим имот , сключен с нот.акт №194, том ІІ, дело № 4040 от 25.02.2016г. по описа на СВ-Търговище, поради липса на съгласие от нейна страна като продавач. Упълномощаването е едностранна , а договорът – двустранна сделка. Съгласно чл.26 ал.2 предлож.2-ро ЗЗД, нищожни са договорите, при липсва съгласие. Съгласно чл.44 ЗЗД правилата  относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Ищцата към момента на упълномощаването на първата ответница на 19.02.2016 г. е дала своето съгласие за сключване на договора за покупко-продажба на  имота и, извършено  шест дни по-късно между първата и втория ответници с нотариален акт.  От събраните писмени и гласни доказателства се налага извода, че е налице доброволно  представителство  т.е. по волята на представлявания по смисъла на  чл.36 ал.1 предлож.2-ро ЗЗД и при спазена форма за действителност на упълномощаването за сключване на  договор в нотариална форма, а именно – с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, извършени едновременно, по силата на чл.37 ЗЗД.  Несъмнено  и категорично се установи от  съдебно-почерковата и съдебно-медицинската експертиза, че ищцата лично е подписала процесното пълномощно и че употребата на силно болкоуспокояващо лекарство „ОксиКонтин“ не влияе на нервно-психическото състояние на болния и че ищцата и при вземане на препарата и след това е  винаги в ясно съзнание и може да ръководи действията и постъпките си, и е осъзнавала всичко, което извършва.  От гласните доказателства се изясни, че  никакви отклонение в държанието или  неадекватност на състоянието и не са забелязвани, и че никога ищцата не е споменавала, че иска да продава  жилището си Св. Д. и св. П./. Ищцата се запознала с първата ответница чрез св. Г. по повод   търсене на  пари на заем. Сама предложила продажбата на апартамента  и  се съгласила  за продажна цена от 5000 лв. /св. А. Я./.  В пълномощното ищцата  е упълномощила  първата ответница да я представлява  при изповядване на сделката и да декларира в нотариалния акт от нейно име и за нейна сметка, че посочената в него цена е действителната цена по сделката. Действията на пълномощника при изповядване на сделката на 25.02.2016г. са в обема на представителната власт, според това, което упълномощителят е изявил.  При така заявеното искане за нищожност в исковата молба и потвърдено в първото открито заседание и при приключване на делото и  предвид безспорно установеното от събраните по делото доказателства, обсъдени и преценени по-горе, съдът не може да приеме, че липсва съгласие от страна на продавача при упълномощаването на представителя му, и при изповядване на сделката за покупко-продажба на имота. Така предявените иск не е доказан, поради което и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.  За пълнота на изложението само съдът следва  да отбележи, че действително прави впечатление факта, че продажната цена е размер на половината от данъчната оценка и че видно от данните по настоящото дело /л.125/  е имало образувана преписка вх.№ 595/17г. на РП-Търговище срещу неизвестен извършител, че за времето от 19.02.2016г. до 25.02.2016г. с цел да набави имотна облага за себе си възбудил заблуждение у Е.А.Д. и с това и причинил  имотна вреда в неустановен размер-престъпление по чл.209 от НК,  но дали е налице унищожаемост  на договора поради измама, не е предмет на разглеждане по предявения иск.

            С оглед изхода на спора и при липса на искане по реда на чл.78  ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските в частта за адвокатско възнаграждение, ищцата следва да заплати на ответниците направените по делото разноски в пълен размер , а именно: на първата ответница – 900 лв. за адвокатско възнаграждение и 120 лв. – депозит за вещо лице по съдебна почеркова експертиза; на втория ответник – 900 лв. – за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.

            Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.Д., ЕГН **********, чрез съдебен адрес ***, а.. Ц.  И. ***  против  Л.  И.Я. , ЕГН **********, с адрес: ***, чрез  съдебен адрес ***, а.. Д.Т. ***   и  „Е ЦЕНТЪР“ ЕООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление:  с. Пчелник, общ. Долни чифлик, обл. Варна, ул. Огоста“ № 6, представлявано от управителя Т.В.Д., чрез  съдебен адрес ***, а.. Д.Т. ***,  иск  за прогласяване нищожност на  пълномощно с нотариална заверка на подписа и нотариална заверка на съдържанието от 19.02.2016г.  и  на договор за покупко-продажба на недвижим имот,  сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том І, рег.№ 621, дело № 42 от 25.02.2016г.  по описа на нотариус Г. Г.    /съответно Вх.рег.№ 865, акт № 194, том ІІ, дело №404 от 25.02.2016г. , парт.кн. стр.73082 по описа на Служба по вписванията-Търговище/  поради липса на съгласие, на осн. чл.26 ал. 2 предлож.2-ро от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА  Е.А.Д., ЕГН **********, чрез съдебен адрес ***, а.. Ц.  И. ***  ДА ЗАПЛАТИ  на    Л.  И.Я. , ЕГН **********, с адрес: ***, чрез  съдебен адрес ***, а.. Д.Т. *** сумата  от 900 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 120 лв. – депозит за вещо лице по съдебна почеркова експертиза, представляващи направени разноски по делото, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

 

            ОСЪЖДА  Е.А.Д., ЕГН **********, чрез съдебен адрес ***, а.. Ц.  И. ***  ДА ЗАПЛАТИ на    „Е ЦЕНТЪР“ ЕООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление:  с. Пчелник, общ. Долни чифлик, обл. Варна, ул. Огоста“ № 6, представлявано от управителя Т.В.Д., чрез  съдебен адрес ***, а.. Д.Т. *** сумата от 900 лв. за адвокатско възнаграждение, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването  му на страните, пред Окръжен съд -  Търговище.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: