Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на първи юли
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 2551/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на
„БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД, представлявано от управителя Н.Г.М. срещу
уведомително писмо с изх.№02-030-2600/1003 от 06.08.2019г. на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е отказано изплащане на финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013г. за кампания 2016г.
Жалбоподателят
е подал заявление за подпомагане УИН 03/080616/69421 и Приложение за кандидатстване
за агроекологични плащания за кампания 2016г. е оторизирана субсидия по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. /ПРСР/в размер на 1 018 379.18 лева. Оспорва наложените с уведомителното писмо
санкции: за „неспазване изискванията за управление“ в размер на 119 108.68
лева, за „системност на неспазването“ в размер на 53 598.90 лева, за
„неддеклариране“ в размер на 3 044.74 лева и за „неспазване на базови
изисквания“ в размер на 117.31 лева в общ размер на неоторизираната субсидия по
подаденото заявление за подпомагане от 175 869.63 лева. Изтъква, че
уведомителното писмо е индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване
по смисъла на Тълкувателно решение №8/12.11.2015г. по тълкувателно дело №
1/2015г. на ВАС и не съдържа фактически основания, което възпрепятства правото
му на защита и е нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, като представлява
отменително основание по чл.146 т.2 от АПК. Подчертава, че от текста на
административния акт – колона 14 не става ясно кои изисквания за управление не
са били спазени и в колона 16 - кои са системните нарушения. Не е посочено кое
от изискванията за управление в Методиката за намаляване и отказване на
агроекологични плащания, утвърдена със заповед №РД-09-243/17.03.2017г. на
министъра на земеделието и храните са били нарушени. Отбелязва, че в контролния
лист, връчен с писмо изх.№ 01-032-2600/486 от 10.12.2016г., е отбелязано
единствено незначително разминаване между измерените от проверяващите площи на
заявените имоти и посочените в заявлението такива, като по отношение на имот с идентификатор 39133.291.3.1. е
посочено, че е с площ от 41.01 ха, като е установено засяване на площ от 1.6314
ха по границата с различна по план култура, което разминаване е под 10% и
съгласно чл.24 ал.2 от Наредба №11/06.04.2009г. одобрената площ може да бъде
намалена с не повече от 10% , което не се приема като основание за налагане на
санкция. В жалбата се иска отмяна на уведомителното писмо в частта, с която е
наложена санкция за „неспазване на изискванията за управление“ в размер на
119 108.68 лева и санкция за „системност на неспазването“ в размер на
53 598.90 лева. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.
В
писмени бележки с вх.№ 7898/08.07.2020г. жалбоподателят чрез адв. М.М. оспорва
като неверни направените в хода на съдебното производство твърдения на
ответника, че изискването за управление не е било спазено, поради неспазване
на плана за сеитбообращение по отношение
на 24 парцела, заявени за подпомагане през кампания 2016г., както и твърдението
за системност на нарушенията, тъй като и за кампания 2015г. също е било
установено неспазване на изискванията по управление, свързани с неспазване на
петгодишния план за сеитбообращение. Подчертава, че съдебно-аграрната
експертиза установява, че административния орган е сравнявал заявените парцели
в заявлението за плащане за кампания 2016г. и засятата в тях култура с
незаверения от агроном план за сеитбооборот, докато засятата в процесните 24
имота култура отговаря на заверения от агроном план за сеитбооборот, приложен
към заявлението за плащане. Оспорва твърдението на ответника, че се прилага
плана, който не е заверен от агроном, щом към него е приложена диплома на
такъв, защото това нарушава изричното изискване на чл.47 ал.8 от Наредба №11 от
06.04.2009г. за условията и
реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба №11/2009г./. Отново подчертава, че
обжалвания административен акт не е мотивиран, тъй като дори в
административната преписка липсва документ, които да съдържа мотиви за
извършения от административния орган
отказ за плащане, както и липсва и документ за извършени проверки , които да са
констатирали нередности или неспазване на изискванията за управление. Изтъква,
че е недопустимо, съгласно трайната съдебна практика едва в хода на съдебното
производство да се излагат мотиви, на основание на които се издава
административния акт, което не може да санира порока му. Заявява, че
доказателствата по делото и приетата съдебно-аграрна експертиза доказват по
безспорен начин, че е спазил изискванията за управление, изразяващи с в
спазване на плана за сеитбообращение, отговарящ на нормативните изисквания.
Отново с писмените бележки се иска отмяна на уведомително писмо с
изх.№02-030-2600/1003 от 06.08.2019г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която на „БГ Агро Земеделска компания“
ЕООД е отказано финансиране в размер на 119 108.68 лева за неспазване на
изискванията за управление и отказ за финансиране ва размер на 53 598.90
лева за системност на неспазването.
Предвид горното
съдът счита, че предмет на жалбата е уведомително писмо с изх.№02-030-2600/1003
от 06.08.2019г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ в частта, с която на „БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД е отказано
финансиране в размер на 119 108.68 лева за неспазване на изискванията за
управление и отказ за финансиране ва размер на 53 598.90 лева за
системност на неспазването. В останалата част, уведомителното писмо като
необжалвано е влязло в сила по отношение на отказана субсидия за
„неддеклариране“ в размер на 3 044.74 лева и за „неспазване на базови
изисквания“ в размер на 117.31 лева.
Ответникът
– заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в придружително
писмо с вх.№ 18583/16.12.2019г. е изложил становище относно неоснователността
на жалбата. Сочи, че са били извършени административни проверки в системата
ИСАК и за тях няма нормативно задължение да назначава комисии или да съставя
протоколи, като резултатите от автоматичната проверка се отразяват само в
административния акт, с който се взема решение по чл.11а ал.1 т.1 по
заявлението за подпомагане.
В
придружително писмо с вх.№ 14760/03.10.2019г. ответникът уточнява налагането на
санкции за наддеклариране, което не е предмет на жалбата. Сочи, че по заявлението за подпомагане с УИН
03/080616/69421 за кампания 2016г. бенефициентът е заявил направление за
подпомагане „Въвеждане в сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ от
мярка 214 „Агроекологични плащания“ с обща площ от 6727.79 ха. От заявените
площи за участие след извършена административна проверка на основание чл.37 от
закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ не са одобрени
парцел с № 54273-276-2-1 с площ от 2-58 ха и парцел №54273-276-4-1 с площ 6.20
ха, които не са били одобрени във връзка с изискванията на чл.32 т.12 от
Наредба №11/06.04.2009г. Обяснено е, че
съгласно чл.43 ал.2 от ЗПЗП и чл.10а ал.1 от Наредба №5/27.02.2009г. след
подаване на заявлението е била стартирана административна проверка по чл.37 от
ЗПЗП посредством интегрираната информационна система за администриране и
контрол /ИСАК/, чрез която се определят крайните данни, спрямо които се
изчисляват преките плащания от Европейския съюз. Посочено е, че спрямо
заявление за подпомагане с УИН 03/080616/69421 са били извършени всички
административни проверки на основание чл.37 от ЗПЗП и резултатите са детайлно
представени в уведомителното писмо. Отбелязано е, че след извършените
кръстосани проверки от ИСАК на заявлението за подпомагане на жалбоподателя му е
изпратено уведомително писмо за площи, декларирани от повече от едни кандидат с
изх.№ 02-030-2600/1372 от 13.09.2016г., връчено му на 10.10.2016г. Уточнява се,
че след извършените административни проверки и проверки на място е установена
недопустима за подпомагане площ в размер на 5.71 ха, която се явява 0.09%
наддекларирана спрямо установената допустима площ от 6713.255 ха и е приложена
разпоредбата на чл.19 от Деклариран регламент 640/2014г. на Комисията от
11.03.2014г. – при наддекларирани с повече от 3% или повече от 2 ха, но не
повече от 20% от установената за подпомагане площ – сумата, която следва да
бъде изплатена за съответната година се изчислява като от установена след
проверката площ се извади двойния размер
на разликата между заявената и установената площ.
В
същите писмени бележки са изложени съображения и за налагане на санкцията от
117.31 лева за неспазване на базовите изисквания, което също е извън предмета
на обжалване.
По
отношение на санкцията за неспазване на изискванията за управление в размер на
119 108.68 лева /10% върху 1 191 204.07 лева/ в писмените бележки вх.№ 14760/03.10.2019г. и
после в становище с вх.№ 2939/25.02.2020г. ответникът обяснява, че от
извършените административни проверки е било установено, че не е спазен одобрения от дипломиран агроном
петгодишен план за сеитбообращение по отношение на имоти: 32706-67-4-1,
32706-290-2-1, 38804-50-2-1, 83510-1580-1-1, 54273-94-1-1, 32706-291-7-1,
39133-182-1-2, 38804-51-2-1, 32706-300-1-1, 83510-1604-1-1, 39133-281-1-1, 39133-117-2-1,
32706-290-1-1, 39133-75-1-1, 83510-60-1-1, 39133-118-1-1, 54273-276-1-1,
38804-57-3-1, 39133-119-1-1, 83510-1631-1-1, 54273-6-1-1, 38804-76-4-1 е била
планирана култура с код 122031 – рапица зимна, а е била заявена култура
различна от планираната, видно от декларираните за подпомагане парцели за
кампания 2016г. За парцели 77308-111-1-1 и 38830-98-1-1 е била планирана
култура с код 111061 – ечемик зимен, а е била заявена култура различна от
планираната видно от декларираните за подпомагане парцели за кампания 2016г. Добавено
е, че за кампания 2015г. също е било установено неспазване на изискванията по
управление – неспазване на петгодишния план за минимум четириполно
сеитбообращение и съгласно ІІІ „Общи условия“ – при констатирана системност на
неспазването в съответствие с изискванията на приложимото европейско
законодателство, изчислената сума след налагане на намалението по раздел VІІ
т.1 се намалява допълнително с 5% за съответното направление, като в случая
бенефициентът е санкциониран за неспазване на изискванията за управление с
53 598.90 лева. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски,
сторени по делото.
В
своето становище с вх.№ 2939/25.02.2020г. ответникът обяснява, че системността
на нарушенията се състои в установено такова за кампания 2015г. и според
Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по
мярка 214 „Агроекологични плащанияа“ от ПРСР 2007-2013г. при констатирана
системност на неспазването се налага намаление с 5% за съответното направление.
В обясненията си по т.3 от цитираното становище за извършени административни
проверки и предоставяне на информация от външни институции съгласно чл.68 от
Наредба №11/06.04.2009г. ответникът не е посочил конкретни данни и не е
приложил съответните изискуеми документи, като единствено е цитирал правни
норми и се е опитал теоретично да ги обясни на съда. Отново е подчертал на
съда, че за извършените административни проверки не е имал задължение да
съставя протоколи или да назначава комисии и макар да цитира чл.37 от ЗПЗП и да
признава, че съгласно ал.1 на същата разпоредба се изискват проверки на място,
документи във връзка с такива не са приложени. Обяснено е подробно как е бил
изчислен размера на санкциите. Приложено е уведомително писмо от ДФ „Земеделие“
до жалбоподателя с изх.№ 01-032-2600/486 за извършена проверка на място с
възможност да направи забележки или възражения в писмен вид в 14-дневен срок от
получаването му, както и уведомително писмо с изх.№ 01-032-2600/209 на
ответника до жалбоподателя във връзка с извършените проверки за допустимост на
декларираните площи, описани в изготвения доклад, като са представени две
обратни разписки, за които не може да се направи категоричния извод, че са
свързани с получаването им.
Съдът, след преценка на доказателствата и доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Към
придружително писмо с вх.№ 14450/27.09.2019г. са приложени, документи, приети в съдебното
заседание на 12.02.2020г., подредени в Приложения №1 и №2, както следва: заявлението за подпомагане на „БГ Агро
Земеделска компания“ ЕООД с УИН 03/080616/69421 и вх.№ 18236323/18.04.2016г., заявление за подпомагане от 31.05.2016г. и
заявление за подпомагане от 09.06.2016г. Окомплектовани са с доказателства за
принадлежност на заявените за подпомагане земеделски земи в т.ч. договори за
аренда, анекси към тях, споразумения и
заповеди за предоставяне на общински земи за ползване, които са обобщени в
списък с потвърдените кадастрални имоти и предоставените за тях документи,
изготвен от Областна дирекция по земеделие.
Със
заповед №РД-46-141/01.03.2017г. министърът на земеделието и храните е одобрил
окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2016г., в която е посочено, че въз основа на извършената финална оторизация
Разплащателната агенция ще извърши корекции в извършените плащания по схеми и
мерки за подпомагане на площи и ще изплати допълнителни субсидии на
земеделските стопани, при които първоначално е платена по-малка сума, а за
земеделски стопани, при които се установи, че е изплатена по-голяма сума,
Разплащателната агенция ще издаде съответни актове за установяване на публични
държавни вземания, съгласно приложимото национално и европейско
законодателство.
Приложени
са протоколи от резултатите от автоматични проверки на въведени данни в
заявлението за подпомагане на площи за кампания 2016г., за надвишаване на
площите с 0.05 ха за „Щипско“ и с 0.05 ха за „Разград“, като са отбелязани
няколко грешки: заявена е по-голяма площ в сравнение с допустимата за дадена
геометрия, заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно
основание, над 0.5 дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи да подпомагане
за ДПП, ЕНП попадащо/прилежащо към недопустимата част не участва в
окончателната калкулация, не са декларирани същите площи по направление
„Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ спрямо
декларираните от предходната година, като това са все основания свързани със
санкцията за наддеклариране, която не се оспорва от жалбоподателя. В хода на
административното производство дружеството-жалбоподател е дало обяснения
относно намалението на площите, за които е поет ангажимент в кампания 2013г.,
което обстоятелство също е свързано със санкцията за наддеклариране и е извън
предмета на жалбата, поради което съдът не намира за необходимо да го обсъжда.
Представени са протоколи от извършени съвместни проверки на място от
земеделския стопанин и комисия от Областна дирекция „Земеделие“ – Варна,
извършени през м.февруари 2017г. във връзка с неблагоприятно климатично събитие
– 100% измръзване на растенията. В тях е посочено, че проверяваните парцели
действително са били засети през 2016г. със зимна фуражна ряпа. Налично е
уведомително писмо с изх.№ 02-030-2600/1372 от 13.09.2016г. също на ответника
да площи, декларирани в повече от кандидата, което също е извън обема на
оспорването.
По
повод подадените от жалбоподателя заявления за подпомагане за кампания 2016г.,
за извършването на проверки на място от служители на Разплащателната агенция е
представена заповед №323411 от 19.08.2016г. и от 26.08.2016г. и резултатите са
обобщени в доклад, в който за всеки от проверяваните имоти в графа „забележки“
е записано „няма“. Единствено за парцел 39133-291-3-1 е установено, че освен
заявената култура ечемик-зимен е засят
слънчоглед на площ от 1.631 ха. В обяснение от 14.12.2016г.,
дружеството-жалбоподател е посочил, че площта на парцел 39133-291-3-1 е 41.01 ха и е била засята през есента на
2015г. с ечемик-зимен, с каквато култура парцела е бил заявен за подпомагане
през 2016г. Без знание на дружеството и без правно основание през 2016г.
ползвател на съседен имот е засял в част от процесния имот площ от 1.63 ха със
слънчоглед. В работния лист за изчисляване на изискването „Най-малко 50% от
общата площ на сеитбообращението да бъде покрита със зимни култури“ – код АП 24
по УРН 14627 и заявка №323411 в графа „Спазено е изискването“ е отбелязано
„Да“. В работния лист за изчисляване на Национален стандарт 4 от проверката на обработваемата земя и
установената площ от проверката в графа „Национален стандарт 4 е спазен“ е
посочено „Да“. В съставените констативни протоколи № 001852/15.09.2016г. и № 0001666/16.09.2016г.
не са вписани нареждания във връзка с нарушения или виновно неизпълнение на
някои от изискванията за подпомагане.
Към
всяко от заявленията си за подпомагане, жалбоподателят е подписал декларация,
че е запознат с определенията за нередност, като това дадено в Регламент
№1848/2006г. касае „всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в
резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало
или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите,
управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи,
произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на
Общностите или посредством извършването на неоправдан разход.
По
делото е налична Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г., утвърдена със заповед
№РД-09-243/17.03.2017г. на Министъра на земеделието и храните, която се е прилагала
за заявленията, подадени през кампания 2016г. Формално административният орган
е спазил процентите в методиката за
намаляване на заявеното плащане, което не се оспорва от жалбоподателя, чието
основно възражение е срещу основанието за налагане на санкциите.
В
съдебното заседание на 12.02.2020г. са приети документите към придружително
писмо с вх.№ 14760/03.10.2019г. на административният орган, представени като
Приложение №3, от които става ясно: извършени са проверки на място въз основа
на заповеди на Техническия инспекторат с № 323465 от 24.08.2016г. и от
15.11.2016г., за чиито резултати е изготвен доклад с код АП 24, в който във
всички графи „забележка“ е посочено „обект на проверка на РТИ – Варна“. В
работния лист за изчисляване на изискването „Най-малко 50% от общата площ на
сеитбообращението да бъде покрита със зимни култури“ – код АП 24 по УРН 14627 и
заявка №323465 в графа „спазено е изискването“ е посочено „да“. В работния лист
за изчисляване на Национален стандарт 4 в графа „Национален стандарт 4 е
спазен“ е записано „да“. В констативен
протокол № ПП 0048 от 09.12.2016г. е наредено на жалбоподателя: „Да предоставя
дневниците за проверка един път годишно. Да спазва изискванията на ЗЗР при
осъществяване на дейността като земеделски производител относно употребата и
съхранението на ПРЗ. Да се спазват изискванията на ЗЗР и подзаконовите
нормативни актове и принципите на ДЗП и Програмата от мерки за ограничаване и
предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници.“. Видно е,
че указанията на административния орган не са свързани и не обосновават
обжалваните санкции. В констативния
протокол №002889/12.12.2016г. няма нареждания към дружеството-жалбоподател.
В
приложение №3 към придружително писмо с вх.№ 14760/03.10.2019г. от
административната преписка на стр.518 е приложен план за въвеждане на
сеитбообращение за площите включени по направление „въвеждане в сеитбообращения за опазване на
почвите и водите“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ на ПРСР за периода
2007-2013г. на „БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД за сеитбооборотни полета за
периода 2012-2016г., който е подписан от дипломиран агроном Г. С.с приложена
диплома за завършено висше образование. Приложен е и променен план за минимум
четириполно сеитбообращение, който не е заверен от дипломиран агроном.
Към
придружително писмо на ответника с вх.№ 19034/23.12.2019г. – Приложение №4 са
приложени документи, които са приети в съдебното заседание на 12.02.2020г., които
включват: заповеди за извършени на място проверки с № 323411 от 19.08.2016г. и
26.08.2016г. и доклада, отразяващ
резултатите от тях, в който в графа „забележки“ е записано „няма“. Представени
са същите работни листи и констативни
протоколи, съдържащи се в Приложения №1 и №2 от административната преписка.
В
приетата по делото съдебно-аграрна експертиза с вх.№ 6976/23.06.2020г.,
изготвена от инженер агроном М.Н.И. са изведени следните заключения: Налице е
несъответствие между заявлението за подпомагане за кампания 2016г. код култура
122010 /слънчоглед/ и плана за въвеждане на сеитбообращение за площите,
включени по направление „Въвеждане в сеитбообращения за опазване на почвите и
водите“ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по ПРСР за периода 2007-2013г.,
който не е заверен от дипломиран агроном. Заявените култури за процесните имоти
съвпадат с заложените култури в плана за въвеждане на сеитбообращение, заверен
от дипломиран агроном Г.С.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
При
извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното
уведомително писмо е валиден административен акт, издадено от компетентен
административен орган, в кръга на делегираните му правомощия. Съгласно § 1, т.
13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е специализирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на чл.20а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я
представлява, а съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Оспореното уведомително писмо е издадено от П. С.,
заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на която със заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017 г., изрично са делегирани правомощия да издава и подписва
уведомителни писма по схемите и мерките за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане и за площи, заявени от повече от един земеделски стопани
по същите схеми и мерки. Налице е упражняване на правомощия в хипотезата на
надлежно възложена допустима от закона делегация и оспореният акт е издаден от
материално компетентен орган.
Обжалваното
уведомително писмо е индивидуален акт, подлежащ на самостоятелен съдебен
контрол по смисъла на Тълкувателно решение №8/12.11.2015г. по тълкувателно дело
№1/2015г. на ВАС и е незаконосъобразен, поради неспазване на установената от закона
форма за мотивиране по чл.59 ал.1 от АПК, липсата на фактически и правни
основания за издаването му по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, както и поради неправилно
приложение на материалния закон чл.47 ал.1 т.1 и чл.47 ал.8 от Наредба
№11/06.04.2009г., изброените пороци представляват основания за отмяна по чл.146
т.2, т.3, т.4 от АПК, поради следните съображения:
1.
Липса
на мотиви.
В
обжалваният административен акт не са изложени мотиви във връзка с неспазване
на изискванията за управление и системност на неспазването. Дори напротив, в
анализираните от съда документи, които са част от административната преписка в
т.ч. контролни листи, доклади от проверки на място, констативни протоколи,
съставени от административния орган не е
отразено нито едно нарушение на
изискванията за управление, с което се потвърждава оплакването на жалбоподателя
за нарушение на изискването за мотивиране на административния акт по чл.59 ал.1 от АПК. Липсата на мотиви се
приема безпротиворечиво от административните съдилища и от ВАС като съществено
процесуално нарушение, което е основание за отмяна на административния акт.
2.
Липса
на фактически и правни основания.
В
обжалваният административен акт не са посочени факти и обстоятелства, а
единствено е направено заключение за неспазване на изискванията за управление и
за системност на неспазването. Обстоятелствата, довели до двата извода на административния орган са
уточнени едва в писмените бележки вх.№ 14760/03.10.2019г. и после в становище с
вх.№ 2939/25.02.2020г., представени в хода на съдебния процес. Недопустимо е да
се преценява законосъобразността на един административен акт от гледище на фактически
и правни основания, изложени едва в становището и писмените бележки на
процесуалния представител на ответника. Недопустимо е едва в съдебното решение да се излагат
съображения, с които се конкретизират, изясняват или
допълват мотивите на административния орган. Това би довело до
неправомерна подмяна на волята на административния орган от една страна и накърняване
на правата на адресата на този акт от
друга страна.
Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните
основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да
сочат какви фактически констатации е направил административният орган при
издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая, изчисляването
на санкциите е следвало да бъдат мотивирани по отношение липсата или наличието на
конкретните законово установени изисквания за управление и системност на
неспазването им, както и е трябвало да бъдат посочени фактите и
доказателствата, въз основа на които се извежда. Изискването за мотивировка,
изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на
страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията,
по които административният орган е издал или отказал да издаде административния
акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна,
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се
обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които
въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са
надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. Според трайната практика на административните съдилища и
Върховния административен съд, и практиката на Съда на Европейския съюз – дела
С-628/10, С-14/11, С-521/09 /изброяването не е изчерпателно/ непосочването на фактически и правни основания
в административния акт представлява съществено
нарушение на установената от закона форма, което е достатъчно основание
за отмяна по смисъла на чл.146 т.2 от АПК.
Уведомително
писмо с изх.№ 02-030-2600/1003 от 06.08.2019г. на зам. изп.директор на ДФ
„Земеделие“ в частта, с която е оторизирана субсидия в размер на 1 018 379.18
лева представлява решение по чл.11а ал.1 т.1 от ЗПЗП, докато в обжалваната
част, с която са наложени санкции и редукции на субсидията има характер на
акт по чл.11а ал.1 т.10 от ЗПЗП.
Макар и чл.37 ал.2
от ЗПЗП да сочи, че „Разплащателната агенция извършва административни проверки
на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя
данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се
извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в
административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за
подпомагане.“, това не освобождава административният орган при издаване на
решението си по чл.11а ал.1 т.1 от ЗПЗП да изложи конкретни фактически и правни
основания във връзка с отказа за финансиране. Защото автоматичното отразяване
на резултатите от проверките в ИСАК не изключва посочване на факти и не означава
извеждане само на правно заключение – извършено е нарушение, както в случая е
сторено в обжалвания акт, тъй като гражданите и юридическите лица се защитават
срещу фактите, а не срещу правните квалификации. Следва да се отбележи, че в
чл.37 ал.2 от ЗПЗП изрично са отбелязани само решенията по чл.11а ал.1 т.1 от
същия закон, в които резултатите от автоматичните проверки директно се включват.
Този ред е неприложим при администрирането на нередности по чл.11а ал.1 т.10 от
ЗПЗП по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013г., каквато се явява обжалваната част. Тоест,
при администрирането на нередности по ПРСР 2007-2013г. не е достатъчно
резултатите от извършените проверки да бъдат автоматично включени в
административния акт, като трябва да бъдат обосновани.
3.
Неправилно
приложение на материалния закон
Работните
листи, докладите от извършените проверки и констативните протоколи, изготвени
от ответника в хода на административното производство не установяват нарушения, липсват в тях
забележки и нареждания във връзка с виновно поведение и има изрично
отбелязване, че изискванията са спазени, което опровергава изводите в
обжалвания акт за нередности.
Констатациите
на вещото лице доказват оплакването на жалбоподателят, че изводите на зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за нарушение на изискванията за управление, свързани с
неспазване на петгодишния план за сеитбообращение са незаконосъобразни, защото
установените от административния орган несъответствия са между заявлението и
план, който не е заверен от дипломиран агроном, в нарушение на изискването по
чл. 47 ал.1 т.1 от Наредба №11/ 06.04.2009г. Несъстоятелни са аргументите на
ответника, направени от процесуалния му представител, че е взет предвид
променения план за сеитбообращание, макар и неподписан от дипломиран агроном,
защото е имало приложена диплома за висше образование на такъв. Изискването на
чл.47 ал.8 от Наредба №11/06.04.2009г. е красноречиво, че изменението на представения петгодишен план за минимум
четириполно сеитбообращение по ал. 1, също трябва да бъде заверено от агроном. Следователно, в случая при наличие
на план по чл.47 ал.1 т.1 от Наредба №11/06.04.2009г., който е заверен от
дипломиран агроном, административният орган е трябвало да съобрази точно него и
да не приема изменение на същия без заверка на дипломиран агроном, защото това
нарушава изискването на чл.47 ал.8 от цитираната наредба. От изложеното е
видно, че санкцията към дружеството за неизпълнение на изискванията за
управление е наложена заради допуснато от административния орган нарушение на
императивна подзаконова правна норма. Незаконосъобразно е установено нарушение
на изискванията за управление съпоставяйки заявлението с план за
сеитбообращение, който не е заверен от дипломиран агроном. В същото време,
заявлението за подпомагане на жалбоподателя изцяло съответства на плана за
сеитбообращение, заверен от дипломиран агроном, което обосновава материалната
незаконосъобразност на административния акт в тази част.
С
решение 1035
от 27.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2924/2018 г. от Административен
съд – Варна, оставено в сила от Върховния административен съд с решение
№6304/28.05.2020г. по административно дело № 9790/2019, е отхвърлена жалбата на
„БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД срещу уведомително писмо
изх. № 02-030-2600/2040 от 23.08.2018г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. за Кампания 2015 г. на Зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ град София, в частта, с която при
определяне на размера на финансово подпомагане за 2015г. за неспазване
изискванията по управление е намален размера на финансовото
подпомагане в размер на 119 503.19 лв., представляващ 5 % от оторизираната площ
за изчисление на субсидия. Съдът счита,
че това решение няма преюдициално значение спрямо разглеждания правен спор първо
защото касае кампания 2015г. и второ - не се ползва със сила на присъдено нещо.
По въпроса в какво точно се заключава установяването на
съществуването или несъществуването на законосъобразност на административния
акт с влязло в сила съдебно решение – дали се установяват факти или правни
последици, отделни автори /Валери
Раданов, НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2011, том 50, серия 7/ поддържат
становището, че предмет на силата на пресъдено нещо са само правните последици
на пороците, засегнали административния акт, които могат да се изразят в едно правно качество
(нищожността на административния акт) или в едно субективно право
(преобразуващото право на отмяна на административния акт) - вж. С., Ж. Сила на
пресъдено нещо в гражданския процес. С.: Сиела, 2007, с. 391, 395; Л., К.
Правно действие (правни последици) на съдебното решение в административния
процес. – В: Административно право и административен процес. Сборник статии.
С.: Ф., 2003, с. 220; Р., В. Нищожността на административния акт като предмет
на силата на пресъдено нещо. – В: Съвременно право – проблеми и тенденции. С.:
Сиби, 2011, 80 – 92. Съдът споделя теорията, поддържана и от проф. Кино Лазаров,
че предметът на силата на пресъдено нещо, породена от контролно-отменителните
решения, каквото се явява настоящото се ограничава само до действителността или
недействителността на административния акт, оспорен пред съда, т.е. само до
неговите правни последици, но не и до установените с него факти, касаещи
съществуването или несъществуването на материално-правното субективно
право на „БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД за получаване на
субсидия по заявление с УИН 03/080616/69421 на кампания 2015г. и още по-малко
за кампания 2016г. Установеното по горецитираното решение неспазване изискванията
по управление за кампания 2015г. не може да обоснове системност на неспазването
и съответно законосъобразност на санкцията за същото за кампания 2016г., първо
защото съгласно чл.177 ал.1 изречение първо
от АПК решение, с което е отхвърлена жалбата има сила само за страните
по делото. Само, ако административният акт е отменен или изменен, тогава
конститутивното съдебно решение има действие по отношение на всички – по
аргумент на чл.177 ал.1 изречение второ от АПК. Освен това, уведомително писмо
№02-030-2600/1003 от 06.08.2019г. е издадено преди решение
№6304/28.05.2020г. по административно дело № 9790/2019г. на ВАС.
И не на последно място, понятието „системност на
неизпълнението“ е точно обяснено в чл.35 т.3 от ДЕЛЕГИРАН
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие /цитиран от ответника в придружително писмо вх.№ 14760/03.10.2019г./, а именно: „Системността на неспазването зависи от това дали подобни случаи на неспазване са били
констатирани при същия бенефициер и същата мярка или същия вид операция и
по-рано през последните четири години или през целия програмен период
2014—2020г., или при подобна мярка през програмния период 2007—2013 г.“.
Използваният израз „подобни случаи“, говори, че за да се установи, че е налице
системност на неспазването трябва да са били налице повече от едно предходно
нарушение. В случая, твърдяното предходно нарушение за кампания 2015г. по
изложените по-горе съждения не може да се приеме в това съдебно производство
като доказано, но дори и това да бъде хипотетично допуснато от настоящия съд,
неговата еднократност не може да обоснове твърдението на административния орган
за системност на неизпълнението за кампания 2016г. В съдебната практика на българските съдилища,
също се приема, че има системност на нарушенията, когато са три или повече. Изложените съображения обосновават материална
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта, с която е наложена санкция за
„системност на неспазването“.
Основателността на жалбата дава право на „БГ Агро Земеделска
компания“ ЕООД да получи възстановяване на направените съдебни разноски, които
според списъка по чл.80 от ГПК включват: 5109.60 лева с включен ДДС адвокатски
хонорар, 50 лева държавна такса за разглеждане на делото и 300 лева – депозит
за вещо лице.
По възражението на процесуалния представител на ответника
относно размера на адвокатското възнаграждение, съдът излага следните
съображения: Материалният интерес обхванат от жалбата е в общ размер от 172 707.58
лева. Съгласно чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т. 5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 3530 лв плюс 2 % за
горницата над 100 000 лв, тоест: 3530 лева + 1454.15 лева = 4984.15 лева + 996.83
лева /20% ДДС/ = 5980.98 лева, което е повече от претендирания от жалбоподателя
размер на платено адвокатско възнаграждение от 5109.60 лева с ДДС по фактура №
0..23/01.10.2019г. и преводно нареждане от 01.10.2019г. във връзка с договор за
правна защита и съдействие №37/03.09.2019г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „БГ
Агро Земеделска компания“ ЕООД ЕИК*********, представлявано от управителя Н.Г.М.
уведомително
писмо с изх.№02-030-2600/1003 от 06.08.2019г. на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ в
частта, с която е отказано изплащане на
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2016г. по заявление за подпомагане
с УИН 03/080616/69421 относно санкция в размер на 119 108.68 лева за
неспазване на изискванията за управление и санкция в размер на 53 598.90
лева за системност на неизпълнението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „БГ Агро Земеделска
компания“ ЕООД ЕИК*********, представлявано от управителя Н.Г.М. сторените по
делото съдебни разноски в общ размер от 5456.60 /пет хиляди четиристотин
петдесет и шест лева и 60 стотинки/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: