МОТИВИ към Решение № 99 от 11.09.2019 г.
по АНД № 151/2019 г. на РС - Омуртаг:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В РС - Омуртаг е внесено
постановление на РП - Омуртаг с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия С.С.И. *** за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Закона за
движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, изразяващо
се в това, че на 05.08.2019 г.,
около 13,15ч. в с. ***, общ. О. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Кади“ с номер на рама - WV2ZZZ9KZTR528361, който не е
регистриран по надлежния ред, указан в чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 2 и чл.
3 от НАРЕДБА № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК във вр. с чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 3 от НАРЕДБА № І-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Районна прокуратура - гр. Омуртаг,
се представлява по делото от прокурор И. П., който поддържа направеното с постановлението
предложение.
В съдебно заседание обвиняемият дава обяснения като се признава за виновен по повдигнатото обвинение, определя
стореното като грешка от своя страна и моли съда за налагане на минимално
наказание.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият С.С.И. *** и бил правоспособен водач с категории „В“ и „АМ“. Същият работел като работник към Кооперация „Е.“ с. ***, общ.
О.. Посочената кооперация притежавала лек автомобил „Фолксваген Кади“ с номер
на рама WV2ZZZ9KZTR528361, който по силата на ВЗС на 06.12.2018 г. Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0308-000823/18.11.2018 г. бил
с прекратена регистрация. На основание цитираната заповед били отнети и 2 броя
регистрационни табели с № ***, с които автомобилът бил регистриран. След
изтичане срока на ПАМ председателят на кооперацията не предприел действия за
възстановяване регистрацията на автомобила и същият стоял в кооперативния двор без
поставени регистрационни табели. На 05.08.2019 г. обвиняемият И. предприел
управление на нерегистрирания автомобил от двора на кооперацията до
кооперативния блок/нивите/, където били работничките, за да занесе вода на последните.
Той пристигнал с автомобила до блока и след това предприел управление на същия,
за да се върне в двора на кооперацията. Докато се движел по ул. ***
в с. ***, общ. О., управляваният от обвиняемия автомобил бил спрян за проверка
от полицейските служители от РУ- Омуртаг - свидетелите А. Д. и Н. Н., които
видели, че автомобилът няма поставени регистрационни табели. Двамата полицаи
поискали от обвиняемия да им предостави СУМПС и свидетелство за регистрация на
МПС. След като проверили номера на рамата полицаите се свързали за справка с
оперативния дежурен при РУ- Омуртаг, който потвърдил, че автомобилът е с
прекратена регистрация съгласно цитираната по-горе заповед за ПАМ. От приложените по бързото производство справки от
масивите на Сектор „ПП“ следва, че към инкриминираната дата лек автомобил „Фолксваген Кади“ с номер на рама WV2ZZZ9KZTR528361 не е бил регистриран в Р България поради служебно
прекратена регистрация.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото и събрани на
досъдебната фаза доказателства: разпити на обвиняем, на свидетели, и писмени
доказателства, както и от дадените пред съда обяснения от обвиняемия. Събраните
доказателства кореспондират помежду си и в своята съвкупност установяват
безспорно описаните по-горе обстоятелства.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка се установи категорично, че от обективна страна обвиняемият е
осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 140,
ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, като от субективна страна деянието е
извършено виновно под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за
регистрация на моторни превозни средства е определен в Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 2 и чл. 3
от Наредбата се вменява задължение на българските граждани, притежаващи МПС, да
го регистрират по предвидения в наредбата ред. Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 2 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства възстановяване
на регистрацията на превозно средство, прекратена по чл. 18, т. 2 във връзка с чл.
18б, ал. 1, т. 9, се извършва при поискване от собственика след представяне на
документите по чл. 15, ал. 1 след изтичане срока на наложената принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. В случая е била наложена ПАМ
точно на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, чийто 6-месечен срок е бил изтекъл към
инкриминираната дата, но поради непредприети от страна на собственика действия
по възстановяване на регистрацията на МПС, последното към този момент е имало
статут на нерегистрирано.
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че обвиняемият е управлявал в
границите на населено място нерегистрирано, но подлежащо на регистрация МПС.
Деецът е бил наясно с факта, че МПС не е регистрирано по надлежния ред предвид
липсата на поставени върху същото регистрационни табели – факт, възприет от
него според обясненията му, но въпреки това предприел управлението му. В
смисъла на изводите за съставомерност на деянието са и решенията, постановени
по ВАНД № 123/2017 г. и по ВАНД № 132/2017 г. -двете на ОС –
Т..
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него престъпление
е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с
лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева и
попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а„ от НК. От
данните по делото е видно, че към момента на извършване на деянието деецът не е
осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК. От извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени щети.
По делото не са установени факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал.
7 НК. Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от
наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на него
санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер
на 1 000.00 лева. Съдът счита, че този размер глоба се явява съответен за
санкциониране на извършеното престъпление с оглед имотното състояние на дееца и
тежестта на нарушението, което се отличава с невисока степен на обществена
опасност предвид предприетото управление на нерегистрирано МПС по един кратък
маршрут в рамките на малко населено място, а не по първокласни или второкласни
пътища на страната, както и че обвиняемият не е неправоспособен като водач на
МПС. Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът отчете и
направените от него самопризнания на досъдебното производство, и факта, че
същият като правоспособен водач на МПС през дългия си период като такъв няма
установени други нарушения по ЗДвП с изключение на един фиш от 2017 г., при
което стореното от него се явява изолиран случай в живота му. Данните в
подписаната от обвиняемия декларация за имотното му състояние показва
получавани от същия месечни доходи в размер на МРЗ в страната и липса на
притежавани имоти, което също е фактор, водещ до определяне на наказанието
глоба в най-ниския му предвиден от закона размер.
Тъй като в хода на досъдебното и
съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и
съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова