Решение по дело №1151/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Агро Империал 2000“ ЕООД, представлявано от Д. С. и В. Д., заедно и поотделно, чрез адв П. – Т., против АПВ № П-03000323013063-004-001/7.02.2023 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД – Варна на НАП, потвърден с решение № 57/5.05.2023 г. на Директор на дирекция ОДОП – Варна, с който органът по приходите не е установил недължимо внесени и/или събрани суми съгласно Решение № 10336/15.11.2022 г. на ВАС за частична отмяна на РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г.

Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен. С решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по адм.д. № 1677/2022 г. на ВАС е отменено в обжалваната му част Решение № 1441/9.11.2021 г., постановено по адм.д. № 754/2021 г. по описа на АС - Варна и вместо него е отменен РА, в частта, както следва: в частта на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сумата от 13 277, 45 лв. и със сумата от 17 447, 40 лв. за 2019 г., представляващи непризнати разходи за амортизации, както и на увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за материали и външни услуги за 2018 г. със сумата от 16 840 лв., за 2019 г. със сумата от 13 900 лв., със сумата от 29 050 лв., и със сумата от 28 450 лв. В тази част РА е окончателно отменен, т.е. спорът е решен с влязло в сила решение, на дружеството са присъдени и разноски. С третия и четвъртия диспозитив на решението ВАС е отменил решението на АС - Варна и е върнал делото за ново разглеждане, образувано е адм.д. № 2669/2022 г., което не е приключило с влязъл в сила акт. Спорът е дали претендираните в резултат на частичната отмяна на РА суми следва да се възстановят на дружеството, ведно със законната лихва на осн. чл. 129 от ДОПК, спора се свежда до това кога трябва да се възстановят тези суми, дали при предявяване на искането по чл. 129, ал.5 от ДОПК за възстановяването им въз основа на влязло в сила решение по адм.д. № 1677/2022 г. на ВАС, с което частично е отменен РА, или чак след произнасяне на съда с влязло в сила решение по другата част от РА, по която делото е върнато за повторно разглеждане. Последиците от влязлото в сила решение на ВАС са ясно разписани в чл. 177 от АПК. В закона не е предвидена възможност за отлагане, отсрочване или обусловеност на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение до влизане в сила на друго съдебно решение. Съгласно чл.129, ал.5 от ДОПК при наличие на влязло в сила решение, сумите се възстановяват в 30-дневен срок от предявяване на акта. Решението на ВАС е окончателно и е влязло в сила. Този факт не се променя от подадената молба за поправка на ОФГ в решението, отделно от това тази молба е отхвърлена. След като с влязло в сила решение РА е окончателно отменен задължение на органа извършващ проверката по искането за прихващане и/или възстановяване е да възстанови внесените от дружеството суми, произтичащи от отмяната му. Обстоятелството, че решението не е отразено в данъчно-осигурителната сметка на дружеството е ирелевантно. Счита за неоснователна тезата на ответника, че окончателния държим корпоративен данък може да бъде определен едва след произнасяне с влязло в сила решение по всички увеличения/намаления на финансовия резултат на ревизираното лице, вкл. и при съобразяване на необжалваните такива, т.е. след влизане в сила на решението по адм.д. № 2669/2022 . Задължение на органа по приходите е да установи размера на подлежащия на възстановяване на жалбоподателя корпоративен данък и лихви, като резултат на отмяната от ВАС на извършените в РА увеличения на декларирания от дружеството финансов резултат. С искането нагледно са показани подлежащите на възстановяване суми. Размерът на подлежащите за възстановяване суми е определяем, като задължение на ответника е да извърши съответните изчисления. По изложените съображения моли да се отмени АПВ и да се върне преписката с указания да се възстанови и/или прихване на „Агро Империал 2000“ ЕООД недължимо внесените суми за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. и съответните лихви, произтичащи от отмяната с решение на ВАС на РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г.

В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че неоснователно ответника поддържа, че решението на ВАС не е осчетоводено в данъчно-осигурителната сметка на дружеството. Претендираната фактическа грешка в решението не е основание за постановяване на отказа, в искането са изчислени всички увеличения, които данъчните органи са извършили, включително и необжалваните. Налице е влязло в сила решение, което подлежи на изпълнение, с решението на ВАС РА е отменен в частта на извършените увеличения, които са посочени конкретно по размер, решението по същество отменя самия РА. Моли да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответника, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Поддържа, че към момента на подаване на искането не са налице основания за възстановяване на претендираните от дружеството суми, тъй като става въпрос за задължения за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. , които не са окончателно установени и липсва яснота какъв е размера на определения корпоративен данък. В процесното производство не се изменя декларирания от лицето данък, нито се установяват задължения, а само се прихващат или възстановяват суми, подлежащи на възстановяване на суми, за които са налице данни в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице, налице е неприключил спор с окончателно решение по отношение на корпоративния данък за 2018 г. и 2019 г., претендира присъждане на разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване в настоящото съдебно производство е Акт за прихващане и възстановяване АПВ № П-03000323013063-004-001/7.02.2023 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД – Варна на НАП, потвърден с решение № 57/5.05.2023 г. на Директор на дирекция ОДОП – Варна, с който органът по приходите не е установил недължимо внесени и/или събрани суми съгласно Решение № 10336/15.11.2022 г. на ВАС за частична отмяна на РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г. Производството, което е приключило с издаване на оспорения АПВ е започнало във връзка с искане на "Агро Империал 2000“ ЕООД вх. № 1032 от 9.01.2023 г. С него на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК е поискано да се извърши прихващане/възстановяване на сума в размер на 3011.75 лв. корпоративен данък и лихви в размер на 304.66 лв. за 2018 г. и корпоративен данък в размер на 8 884.71 лв. и лихви в размер на 360.40 лв. за 2019 г.

В резултат на постъпилото искане началник на сектор при ТД на НАП е възложил с Резолюция № П-03000323013063-0РП-001/17.01.20123 г. извършването на проверка, която да приключи до 7.02.2023 г. В резолюцията е уточнен предмета на проверката и определено компетентното проверяващо лице.

Изпратен е протокол за писмено запитване до Началник сектор налице ли е основание за прихващане/възстановяване на посочената сума. В становището е посочено, че няма данни в СУП и не е представено решение на АС – Варна в изпълнение на решение № 10336/2022 г. на ВАС, тази информация е от съществено значение за приключване на ППВ, указано е да се изискат данни съобщено ли е Решение № 10336/2022 г. на ВАС, влязло ли е в сила, постановено ли е решение от друг състав на АС – Варна в изпълнение на решение № 10336/2022 г. на ВАС.

Във връзка с протокола за писмено запитване от Директора на Дирекция ОДОП е изпратено до Директора на ТД на НАП Варна писмо в което е посочено, че с молба от 20.01.2023 г. е поискано от ВАС отстраняване на ОФГ в решение № 10336/2022 г., както и че не е налице влязъл в сила съдебен акт по адм.д. № 2668/2022 г. Към писмото са приложени решение по адм.д. № 754/2021 г. по описа на ВАС и решене по адм.д. № 1677/2022 г. на ВАС. Приложена е и молба по адм.д. № 1677/2022 г. по описа на ВАС, от Директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в която се поддържа, че първоинстанционния съд като е определил дължимия корпоративен данък за 2018 г. в размер на 7 164.97 лв. и лихви в размер на 1 136.53 лв. и за 2019 г. в размер на 11 902.56 лв. и лихви в размер на 376.94 лв. при извършване на аритметичните действия не е съобразил обстоятелството, че размерът на неотчетените приходи – 113 825.58 лв. за 2018 г. и 138 343.96 лв. за 2019 г. е определен като разлика между пазарната цена на череши и вишни, определена от органите по приходите и отчетените от дружеството приходи от продажба на вишни и череши в размер на 38 646.30 лв. за 2018 г. и 28 974.30 лв. за 2019 г. По този начин повторно е включил тези суми при изчисляване на данъчната основа и съответно е достигнал до погрешен размер на дължимия корпоративен данък и лихви за двете години. По изложените доводи е направено искане да се отстрани очевидна фактическа грешка.

Представена е работна карта за юридическо лице. В резултат на извършената селекция при която са анализирани решенията на АС – Варна и ВАС, направен е извод, че към 13.01.2023 г. решение на ВАС № 10336/2022 г. не е осчетоводено в СУП и по данъчно осигурителната сметка на задълженото лице не са установени недължимо внесени и подлежащи на възстановяване суми за КД и лихви за 2018 г. и 2019 г.

Проверката е извършена в рамките на определения с резолюцията срок. След приключването й проверяващото лице е издало оспорения в настоящото съдебно производство АПВ № П-03000323013063-004-001/7.02.2023 г., с който на дружеството е отказано да се извърши прихващане/възстановяване на исканите суми.

При проведеното административно обжалване по реда на глава ХVІІІ ДОПК вр. чл. 129, ал. 7 ДОПК директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП с свое решение № 57/2023 г. е потвърдил изцяло АПВ № П-03000323013063-004-001/7.02.2023 г. В мотивите на решението е посочил, че "Агро Империал 2000“ ЕООД претендира прихващане и/или възстановяване на сумата 3011.75 лв. корпоративен данък и лихви в размер на 304.66 лв. за 2018 г. и корпоративен данък в размер на 8 884.71 лв. и лихви в размер на 360.40 лв. за 2019 г.

При проверка в данъчно-осигурителната сметка на дружеството, органът по приходите е установил, че по РА издаден на 23.11.2020 г. с платежни нареждания от 3.05.2022 г. и 4.05.2022 г. задължението за 2018 г. е внесено изцяло, а за 2019 г. в размер на 23 624.44 лв. главници и лихви, както и е платена доначислената лихва за периода от 24.11.2020 г. до 28.04.2022 г. Ответника е анализирал влезлите в сила съдебни решения, установил, е че в АС – Варна е образувано адм.д. № 2669/2022 г. Приел е, че решение № 10336/2022 г. на ВАС не е окончателно и че от „Агро Империал 2000“ ЕООД не е представено влязло в сила решение на АС – Варна, в изпълнение на решение на ВАС. Посочил е, че предмет на спор пред първоинстанционния съд са били установени с РА допълнителни задължения по ЗКПО за 2018 г. в размер на 14 596.47 лв. главница и 2 445.10 лв. лихви, за 2019 г. – 22769.11 лв. главница и 923.49 лв. лихва. Задълженията са установени след преобразуване на финансовия резултат на дружеството с непризнати за данъчни цели разходи и укрити доходи. С решение № 10336/2022 г. на ВАС е прието за незаконосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи в общ размер на 30 117.45 лв. за 2018 г. и с 88 847.40 лв. за 2019 г. , а по отношение на установените допълнителни приходи от продажба на череши и вишни делото е върнато за ново разглеждане от АС – Варна. Част от преобразуванията на финансовия резултат на дружеството за ревизираните години не са обжалвани пред касационната инстанция. След анализ на нормите на чл. 22, чл. 23,чл. 26, и чл. 78 от ЗКПО е прието, че размерът на дължимия корпоративен данък за двата периода би могъл да бъде определен след произнасяне с влязло в сила решение по законосъобразността на всички увеличения/намаления на финансовия резултат на ревизираното лице. За процесните данъчни периоди не е установен окончателно данъчния финансов резултат и съответно дължимия данък. Направил е извод, че не са налице предпоставките чл. 128-129 от ДОПК . По изложените доводи е потвърдил АПВ.

На „Агро Империал 2000“ ЕООД е издаден РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., от органи по приходите при ТД – Варна, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2018 в размер на 14 596,47 лв. и лихва 2445,10 лв., както и корпоративен данък за 2019 г. в размер на 22769,11 лв. и лихви в размер на 923,49 лв. РА е обжалван и с Решение № 7/09.03.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП е потвърден.

По жалба на „Агро Империал 2000“ ЕООД е образувано адм.д. № 754/2021 г. по описа на АС – Варна.

С решение № 1441/2021 г. съдът е отменил РА № Р-03000320001691-091-001/2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 7/09.03.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164,97 лв. до 14 596,47 лв. и лихви в размера от 1 136,53 лв. до 2 445,10 лв. и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902,56 лв. до 22 769,11 лв. и лихви – за разликата от 376,94 лева до 923,49 лв. и е отхвърлил жалбата на „Агро Империал 2000“ ЕООД срещу РА, с който са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година в размер на 7 164,97 лева и лихви в размер на 1 136,53 лева и корпоративен данък за 2019 година в размер на 11 902,56 лева и лихви в размер на 376,94 лева. Така постановеното решение е обжалвано от дружеството.

Образувано е адм.д. № 1677/2022 г. по описа на Върховен административен съд, като с решение № 10336/2022 г. ВАС е отменил Решение № 1441/09.11.2021 г., постановено по адм. дело № 754/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата на „Агро Империал 2000“ ЕООД срещу РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение № 7/09.03.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сумата от 13 277, 45 лева и със сумата от 17 447, 40 лева за 2019 г., представляващи непризнати разходи за амортизации, както и на увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за материали и външни услуги за 2018 година със сумата от 16 840 лева, за 2019 г. със сумата от 13 900 лева, със сумата от 29 050 лева, и със сумата от 28 450 лева и вместо него постановил отмяна на РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение № 7/09.03.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сумата от 13 277, 45 лева и със сумата от 17 447, 40 лева за 2019 г., представляващи непризнати разходи за амортизации, както и на увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за материали и външни услуги за 2018 година със сумата от 16 840 лева, за 2019 г. със сумата от 13 900 лева, със сумата от 29 050 лева, и със сумата от 28 450 лева. ВАС е отменил Решение № 1441/09.11.2021 г., постановено по адм. дело № 754/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение № 7/09.03.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта, с която на „Агро Империал 2000“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви – за разликата от 376, 94 лева до 923, 49 лева и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

По адм.д. 1677/2022 г. по описа на Върховен административен съд е депозирано искане от директора на дирекция „ОДОП“ - гр. Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С решение № 2379/7.03.2023 г., постановено по адм.д. № 1677/2022 г. на ВАС е отхвърлил искането на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.

Делото е върнато за ново разглеждане, като е образувано адм.д № 2669/2022 г. по описа на АС – Варна.

На 17.05.2023 г. е изготвено решение № 679, с което съдът е отменил по жалба „Агро Империал 2000“ ЕООД, РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020г., издаден от органи по приходите при ТД- Варна, потвърден с Решение №7/09.03.2021г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна, в частта, с която на жалбоподателя, са установени задължения за корпоративен данък за 2018г. за разликата над 7 164.97лв. до 14 596.47лв. и лихвите в размера над 1 136.53лв. до 2 445.10лв. и корпоративен данък за 2019г. за разликата над 11 902.56лв. до 22 769.11лв. и лихви за разликата над 376.94лв. до 923.49лв. Депозирана е касационна жалба от Директора на дирекция ОДОП – Варна, като към момента на приключване на устните състезания съдебния акт не е влязъл в сила.

В хода на настоящото съдебно производство е установено и не е спорно между страните, че е постановено решение по адм.д. № 2669/2022 г. по описа на АС – Варна, което не е влязло в сила.

При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Компетентността на органа не е оспорена от дружеството жалбоподател, но независимо от това съдът е длъжен да извърши такава проверка в хода на съдебния контрол за законосъобразност на акта. От представените от ответника доказателства се установява, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, на когото съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК с резолюция е възложено извършването на проверка относно основанието за подаване на искането за прихващане и възстановяване. Актът е издаден в едномесечния срок по чл. 129, ал. 3 от ДОПК.

Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции се извършва по два способа: служебно по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на данъчно задълженото лице. Производството по издаване на процесния АПВ е започнало по инициатива на оспорващото дружество. След постъпване на искането чл. 129, ал. 2 ДОПК предвижда като процесуални възможности възлагането на ревизия или на проверка. В настоящия случай е възложена проверка, както вече се посочи по-горе в изложението. При извършена служебната проверка за законосъобразност на акта не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат неговата отмяна на това основание като незаконосъобразен.

По материалната законосъобразност на акта съдът прецени следното:

В нормата на ал. 5 на чл. 129 от ДОПК е указано, че органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т.2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми.

В настоящия случай, жалбоподателят е предявил пред ответника искане за възстановяване на суми, за които претендира, че са недължимо внесени на основание отменен с решение по адм.д. № 1677/2022 г. на ВАС Ревизионен акт.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че с представеното решение № 10336/15.11.2022 г. е установени недължимо внесени суми по размер за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г.

На първо място съгласно чл. 22 от ЗКПО данъчния финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин определени с този закон с: данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики, други суми в случаите, предвидени в закон. Непризнатите за данъчни цели разход на осн. чл. 26, т.2 от ЗКПО представляват данъчни постоянни разлики, по арг. от чл. 23, ал.1 от с.з., а съгл. чл. 78 от ЗКПО. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Предвид тази правна регламентация дължимия корпоративен данък за ревизирания данъчен период - за 2018 г. и 2019 г. и съответните лихви може да бъде определен след произнасяне с влязло в сила решение по законосъобразността на всички увеличения и намаления на финансовия резултат на ревизираното лице. За данъчен период 2018 г. и 2019 г. не е определен окончателен данъчен финансов резултат на дружеството и съответно дължимият корпоративен данък.

При анализ на решение постановено по адм.д. № 1677/2022 г. по описа на ВАС е видно, че съдът е отменил решението на АС - Варна по адм.д. № 754/2021 г. и е отменил РА в частта на част от преобразуванията: увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сумата от 13 277, 45 лева и със сумата от 17 447, 40 лева за 2019 г., представляващи непризнати разходи за амортизации, както и на увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за материали и външни услуги за 2018 година със сумата от 16 840 лева, за 2019 г. със сумата от 13 900 лева, със сумата от 29 050 лева, и със сумата от 28 450 лева, освен това решението по адм.д. № 754/2021 г. е отменено и върнато в останалата част на РА. В мотивите на съдебния акт е посочено, че „Агро Империал 2000“ ЕООД не е обжалвал преобразуванията по всички части, поради което ВАС се е произнесъл само по тези, които са били предмет на оспорване. С решението на ВАС не е отменен РА в частта на установени задължения за 2018 г. и 2019 г., а само в частта на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството в някой части. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе, като вземе предвид и отменените от ВАС преобразувания при формиране на данъчния финансов резултат.

На възстановяване, съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК подлежат недължимо платени или събрани суми за данъци. Правилно при липса на влязло в сила решение с което се установява наличие на недължимо заплатени данъци, респективно техния размер ответника е потвърдил АПВ.

Настоящия състав не споделя доводите на жалбоподателя, че с решението на ВАС, РА е окончателно отменен.

Съдът споделя доводите на ответника, че окончателния дължим корпоративен данък може да бъде определен след влизане в сила на решението адм.д. № 2669/2022 г. по описа на АС – Варна. С решението на ВАС, РА не е отменен в частта на установени задължения за корпоративен данък, а само по отношение на част от извършените увеличения на финансовия резултат с РА.

Гореизложеното налага извод, че оспореният в настоящото производство Акт за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора се явява основателно искането на ответника за присъждане на разноски и при липса на възражения за прекомерност жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1530.54 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агро Империал 2000“ ЕООД, представлявано от Д. С. и В. Д., заедно и поотделно, чрез адв П. – Т., против АПВ № П-03000323013063-004-001/7.02.2023 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД – Варна на НАП, потвърден с решение № 57/5.05.2023 г. на Директор на дирекция ОДОП – Варна, с който органът по приходите не е установил недължимо внесени и/или събрани суми съгласно Решение № 10336/15.11.2022 г. на ВАС за частична отмяна на РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г.

ОСЪЖДА „Агро Империал 2000“ ЕООД, представлявано от Д. С. и В. Д., заедно и поотделно да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП сумата в размер на 1530.54 /хиляда петстотин и тридесет лева и петдесет и четири стотинки / лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: