РЕШЕНИЕ
№…………/22.12.2021 г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от
съдия Атанас Маджев т. дело № 1231/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
365 и сл. ГПК:
Образувано
е по искова молба вх. № 64802/06.07.2020 г., подадена от „К.И.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***.
Предявени
за разглеждане при условията на обективно съединяване са искове, както следва:
1/ главни
искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г.
и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща
група № 215Б/13.09.2019 г. поради сключването им при отсъствието на основание;
2/
първи предпочитани евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително
споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група №
215Б/13.09.2019 г. поради сключването им при невъзможен предмет;
3/
втори евентуални искове с правно основание чл. 27 във вр.
с чл. 28, ал. 1, предл. първо ЗЗД за унищожаване на договор
за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително
споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група №
215Б/13.09.2019 г. поради грешка в предмета;
4/
трети евентуални искове с правно основание чл. 27 във вр.
с чл. 33 ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на електрическа енергия №
5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в
специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради сключването им в
хипотезата на крайна нужда и явно неизгодни условия за ищеца.
В исковата молба се твърди, че „К.И.“ ООД е дружество
опериращо, като производител на електрическа енергия от ВЕИ, като
производствената му мощност била присъединена към електроразпределителната
мрежа в началото на 2010 г., и затова е сключен договор за присъединяване на
обект на производител на ел. енергия. Касаело се за ФтЕЦ
„К.“, намираща се в местността Бърдото в землището на гр. Разлог в имот с
идентификатор 61813.555.139, която е била въведена в експлоатация с надлежно
разрешение за ползване. „К.И.“ ООД поддържа, че се намира в договорни
правоотношения с ответника – „Ч.Е.Б.“ АД, като последния бил натрупал
задължения към ищеца в т.ч. и за периода от 31.10.2014 г. – 31.12.2018 г.,
произтичащи от сключен договор за изкупуване на произведена ел. енергия. Въз
основа на взето решение № СП-1 от 31.07.2015 г. КЕВР е установило т.нар. „нетно
специфично производство“ на ел. енергия от централи от вида на тази
експлоатирана от ищеца, което всъщност съставлявало нормата на количеството ел.
енергия, което обществения доставчик изкупува от производителя на
преференциални цени разписани в предходно решение на КЕВР с № Ц-18 от 20.06.2011 г. Базирайки се на
действието на решение № СП-1 от 31.07.2015 г. между ищеца и ответника били
сключени договор за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и
Допълнително споразумение № 4 към Договор за участие в специална балансираща
група № 215Б/13.09.2019 г. С договора се уреждала продажбата на нетна активна
енергия след достигане на установеното нетно специфично производство от
мощността на ищеца, като продавач и регистрирането на първи дневен график за
доставка, като е предвидена цена от 0,090 лв. за кВч.
Уточнява се, че количеството на изкупуваната при тази цена ел. енергия се
определя, въз основа на изготвяни от ответника протоколи. Предмет на
споразумението пък е да се постигне уредба в балансиране на плащанията след
достигане на нивата на нетно специфично производство „определено от КЕВР“.
Фактическите твърдения на ищеца продължават с това, че след подлагането му на
съдебен контрол решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, считано от 18.07.2018
г. е било отменено изцяло по отношение на централите произвеждащи ел. енергия
от типа експлоатиран и от ищеца. Това предизвикало и отпадането на основанието,
наложило подписването на упоменатите по-горе две сделки от 13.09.2019 г., като
отпадането се ползвало с обратна сила. Същевременно се поддържа, че
коментираните две сделки били сключени при условията на грешка допусната от
ищеца, която се изразявала във въвеждането му в заблуждение относно
законосъобразността на решението на КЕВР, тоест за наличието на установени
критерии за НСП. Друг довод за опорочаване на сделките към етапа на тяхното
сключване е, че те не били подписани при спазване условията на свободно
договаряне, защото всички продажби на ел. енергия отразени в тях са регулирани,
в т.ч. и че същите са били сключени при действието на решение на КЕВР, което е
трябвало да бъде зачитано до неговата отмяна. Цените по договорите от 2019 г.
не били договорени свободно от страните, а били наложени едностранно от
купувача позоваващ се на действието на решение № СП-1 от 31.07.2015 г., тъй
като в него били определени ставките за прилагането на преференциалните цени,
респективно количествата над тези за които се полагат преференциални цени се
протоколирали от ответника, по критерии оказали се незаконни. Разкрива се, че
дружеството-ищец е встъпи в правоотношенията от 2019 г., защото е целяло да не
се лиши макар и от незаконно определените едностранно от купувача цени на
подлежаща на изкупуване ел. енергия над тази, за която са определени
преференциални цени. Касаело се до договаряне базирано на административно
регулиране, а не на свободно развили се отношения. Към датата на сключването на
договорите ищецът се позовава на това, че не е бил известен за отмяната на
решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
Ответната страна – „Ч.Е.Б.“ АД, чрез ангажирания за
процесуално представителство по делото – юрисконсулт И.в регламентирания
процесуален срок се възползва от правото си да подаде отговор по ИМ, като с
него се възразява по допустимостта на четвъртия евентуален иск по чл. 307 ТЗ,
като се поддържа, че и двата договора, за чието прекратяване на това основание
се настоява, всъщност са с уговорен срок на действие до края на 2019 г., а това
означавало, че тяхното прекратяване е настъпило преди упражняване на ИМ. Същото
важало и относно предявяването на исковете за унищожаване на вече прекратилите
своето действие договори. Ответникът потвърждава, че дружеството-ищец има
качеството на производител на ел. енергия от ВЕИ при експлоатиране на визирания
в ИМ обект имащ мощност 300 kW. Подчертава се, че НСП
през 2015 г. и сл. такива, както и условията за изкупуване на произведената в
централата ел. енергия са уредени в материалната норма на чл. 31 от ЗВЕИ, а не
в договори или решения на КЕВР. Ответникът пояснява, че е лицензиант
относно обществено снабдяване с ел. енергия на крайни клиенти, в т.ч. е
координатор на СБГ, както и търговия с ел. енергия и доставчик от последна
инстанция. През 2012 г. страните сключили договор за изкупуване на произведената
от ищеца ел. енергия, като същият се прилага според условията на действащото
законодателство, в това число и по отношение на цените за изкупуване. Клаузите
на този договор по отношение на количествата над НСП са заместени със сключени
впоследствие договори от 2015, 12016, 2017 и 2018 години, чието съдържание било
аналогично на това на атакуваните такива от 2019 г. Ответникът настоява, че
ежегодно са били провеждани преговори между страните с оглед установяване на
съответната цена за изкупуване в условията на свободна продажба, като са
назовани и съответните постигнати цени през годините от 2015 насетне, като за
2019 г. цената е 90 лв. на кВч. Ако ищецът е смятал,
че относно произведените количества над НСП е могъл да постигне по-висока цена
предлагайки ги на друг търговец, то е бил свободен да го направи. По отношение
на количествата ел. енергия над НСП се възразява, че определянето се извършвало
от ответника, като се изтъква, че това е правено от трето лице – „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД. Напомня се, че договорите уреждащи изкупуването на
количества ел. енергия над НСП са със срок на действие 1 календарна година,
като по отношение на договора за 2019 г. за периода от м.септември до м.
декември ищецът бил издал и осчетоводил фактури за продажба за продажба на ел.
енергия при договорената цена от 90 лв. Тоест касае се до договори с периодично
и продължително действие, които са изпълнени и даденото по тях но подлежи на
връщане, дори и при развалянето им. Ако ищецът е имал икономическа изгода, същият
не е бил възпрепятстван да подбере друга балансираща група, в която да
реализира количествата ел. енергия над НСП произвеждани от него, в т.ч. да я
продава на субекти при по-висока договорена цена. Добавя се и това, че двата
оспорвани от ищеца договора от 2019 г. са сключени с участието на ответника,
като търговец участващ на свободни пазар по смисъла на чл. 100 от ЗЕ, и
представлява традиционна търговска продажба, която няма за свое основание и
елемент решението на КЕВР цитирано в ИМ, респективно неговата отмяна не може да
рефлектира върху опорочаване фактическия състав реализиран при тяхното
сключване. Акцентира се и над това, че към момента на сключването на двата
договора от 2019 г. цитираното решение на КЕВР е било отдавна отменено, като
двете страни са съобразили поведението си с поетите по договорите права и
задължения. Нямало никакво значение, дали решението на ВАС, с което е
потвърдено решение на АССГ е било съобщено на ищеца или не, защото действието
на отмяната е незабавно и никой няма задължение да съобщава някому тези
публични решения, които са общоизвестни. Мотивира се и това, че договорите от
2019 г. имат за предмет предоставяне на услугата балансиране, която има
съществено различие от дейността по балансиране плащанията след достигане на
НСП определени от КЕВР. Ответникът подчертава, че е действал в качеството си на
координатор на балансираща група, в която е участвал и ищеца, като е изпълнявал
задълженията си точно и добросъвестно. С отговора си ответника е направил и
разяснение на основните принципи, които следва да се прилагат при осъществяване
отворения пазар на електрическа енергия, които е секторно специфичен.
Проследена е и уредбата на правата и задълженията на страните участващи в
продажбата и изкупуването на ел. енергия, като са маркирани съответните
нормативни правила даващи тяхната регулация в ЗЕ и ЗЕВИ, в т.ч. и реформата в
сектора на продажбата на ел. енергия произведена от ВЕИ установена с нормата на
чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. На следващо място се поддържа, че договорите оспорвани от
ищеца имат, както основание, така и предмет. В отговора е дадена теоритична трактовка на това какво по същността си
съставлява основанието /каузата/ на договора, както и неговия предмет. При
съобразяване на тези елементи от договора не можело да става дума, че двете
сделки от 2019 г. са сключени при липса на основание, или при невъзможен
предмет. Те съдържали в достатъчна степен ясно формулиране на волята на
участниците по тях, като твърденията на ищеца в ИМ са ориентирани към
несъгласието му с ценообразуването по тях, като желанието му е да получи друга
по-висока цена, но това оплакване не можело да рефлектира в извод за порок на
договорите от категорията на разписания в чл. 26, ал. 2 ЗЗД. По отношение
предмета на договорите се изтъква, че електрическата енергия и услугата по
балансирането й са вещ, съответно услуга част от гражданския оборот, което изключва основанието за опорочаване на
сделките, поради невъзможен предмет, тъй като към момента на постигане на
съгласието по сделките техния предмет е бил напълно позволен и възможен.
Поддържа се неоснователност и на исковете за унищожаване на договорите от 2019
г., поради сключването им в условията на допускане на грешка в предмета им,
респективно в хипотезата на крайна нужда и явно неизгодни условия. Само на основание,
че договорите, чието унищожаване се иска са изцяло изпълнени и срокът им на
действие е изтекъл, то исковете с визирания предмет следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като страната доброволно е изпълнила задължението си по сделките, то тя е
потвърдила същите съгласявайки се с техните правни последици. Претендира се
присъждането на разноски и възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника
за защитата му, реализирана в исковото производство.
На 05.10.2020 г. по делото
постъпва допълнителна искова молба, подадена от ищеца, чрез процесуалния му
представител в производството – адвокат К.. Заявява се, че исковите претенции
се поддържат при твърденията направени в първоначалната искова молба, а по
отношение на сторените от ответника редица възражения в отговора му се изтъква,
че те са неоснователни. Нямало свободно договаряне на цените и количествата ел.
енергия при договорите сключени в периода 2015-2019 г., защото условията по
тези договори следвало задължително да отчитат критериите заложени в решението на
КЕВР от 2015 г. При определяне на цените за изкупуване на НСП е било вземано
предвид именно решението на КЕВР от 2015 г., като именно съгласно критериите в
същото ответникът бил съставял протоколи, в които определял количествата ел.
енергия, които няма да изкупи на преференциални цени. Същите не били определени
свободно, а са били наложени от ответника в рамките на преговорите по сключване
на договорите. Допълва се, че единственият който може да изкупи и заплати ел.
енергията произвеждана от ищеца по преференциални цени е ответното дружество,
но след като последното е отказало да го направи, то ищецът е бил принуден да
фактурира при цени посочени в договорите. Това, че при продажбата на ел.
енергия функционира свободен пазар, не можело да се употреби като аргумент, че
ищецът следва да бъде лишен от правото да получи изкупуване на произведената от
него ел. енергия на преференциални цени, още повече след отмяната на решението
от 2015 г. на КЕВР. Изказва се и позиция, че за периода 2019 г. собствените
нужди за ел.енергия на централата стопанисвана от ищеца и калкулираната ел.
енергия за задоволяването им не съответствала на критериите разписани в Решение
СП-3/2019 г. на КЕВР, което е нищожно, защото е издадено в нарушение на решение
на ВАС от 2018 г. Желае се осъществяване на косвен съдебен контрол от
гражданския съд на цитираното решение от 2019 г., като за целта на отношенията
създадени между страните се приеме, че същото е нищожно.
В срока по 373, ал. 1 ГПК от
ответника е постъпила молба вх. № 284144/06.11.2020 г., в която същият декларира
пред съда, че няма да се възползва от правото си на допълнителен отговор, тъй
като в допълнителната искова молба на ищеца са изложени единствено правни
съображения по изказаните в отговора твърдения и възражения, становище по които
ще бъде взето впоследствие.
Софийски
градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По
делото не е спорно, че ищцовото дружество „К.И.“ ООД
е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, надлежно присъединен по договор за присъединяване на обект на
производител на електрическа енергия към електроразпределителна мрежа №
Р20016495/29.01.2010 г., като експлоатира фотоволтаична
електроцентрала с диспечерско наименование ФтЕЦ „К.“,
находяща се в м-т „Бърдото“ в землището на гр.
Разлог, обл. Благоевград (в имот с идентификатор
61813.555.139), въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Бл-72
от 15.05.2012 г., издадено от началника на РО „НСК“ – Благоевград при РДНСК
Югозападен район.
С
решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, което е приобщено за доказателство по
делото и обнародвано на официалния сайт на КЕВР, от регулаторния орган е определено,
че считано от 01.07.2011 г. преференциалната цена за продажба на електрическа
енергия от електрически централи с фотоволтаични
модули с мощност над 200 kW ще възлиза на стойност
от 485,60 лв./Мвтч.
Видно
от решение с № СП-1 от 31.07.2015 г. издадено от Комисията за енергийно и водно
регулиране е установено т. нар. „нетно специфично производство“ на електрическа
енергия за централите, т.е. количеството електроенергия, което общественият
доставчик изкупува по преференциална цена, установена в предхождащо решение на
Комисията за определяне на преференциалните цени (т. нар. „ценово решение“ №
Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР). Съгласно т. 2.15 от решението нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР за електрически
централи с фотоволтаични модули над 200 kW възлиза на 1188 kWh, при определена цена – 485,60 лв./MWh.
С решение
№ 4923 от 20.07.2017 г. по адм. д. № 86313249/2016 г.
по описа на АССГ, Трето отделение, 51-ви състав, потвърдено с решение № 14955
от 04.12.2018 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, влязло в сила на същата
дата, е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта по т. 2.15, в
която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от
20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1188 kWh при определена цена от 485,60 лв./MWh без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW, поради отсъствието на обосновка на изводите за
определяне на нетното специфично производство в двата законоустановени
компонента на тази величина – средногодишната продължителност на работата и
собствените нужди на производителя.
С
решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР въз основа на определената преференциална
цена за електрически централи с фотоволтаични модули
над 200 kW в размер на 485,60 лв./MWh по т. 15 от решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР
при инсталирана мощност на централата от 1 MWh, средна продължителност на работа 1 250 часа, годишна
ангажираност на централата 14,27%, размер на собствените ѝ нужди от 5%
или 62,5 MWh от брутното годишно производство в размер на
1250 MWh от 1 MWh инсталирана мощност е определено, че считано от
31.07.2015 г. нетното количество електрическа енергия за 1 kWh инсталирана мощност е в размер на 1188 kWh. Решение
№ СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР е обжалвано от друг производител на електрическа
енергия от фотоволтаична електроцентрала – „Д.Е.“
ЕООД – като с решение № 5940 от 14.10.2019 г. по адм.
д. № 3663/2019 г. по описа на АССГ, Трето отделение, 66-ти състав, решението на
КЕВР се отменя. По постъпила касационна жалба на КЕВР срещу решението на КЕВР е
постановено решение № 2587 от 24.02.2021 г. по описа на ВАС, Трето отделение, с
което решение № 5940 от 14.10.2019 г. по адм. д. №
3663/2019 г. по описа на АССГ, Трето отделение, 66-ти състав, е отменено и
подадената от „Д.Е.“ ЕООД срещу решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР жалба е
оставена без уважение.
Сред
доказателствата по делото е приет договор за изкупуване на електрическа енергия
№ 215/28.05.2012 г., сключен между „К.И.“ ООД, като продавач и „Ч.Е.Б.“ АД,
като купувач, по силата на който ищцовото дружество
се е задължило да доставя на ответника в местата за продажба, съответно
последният се е задължил да купува произведената от ищеца електроенергия по
цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни
актове. Съгласно чл. 2 от договора същият се сключва за срок до 15.05.2032 г.
Ангажиран
по делото е договор за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г.,
сключен между „К.И.“ ООД, като продавач и „Ч.Е.Б.“ АД, като купувач, по силата
на който продавачът продава нетна активна електрическа енергия на купувача, а
последният получава и заплаща количеството електрическа енергия, измерено в
мястото на доставка (чл. 1), като договорът се сключва със срок до края на календарната
2019 г. и влиза в сила след достигане на нетното специфично производство на
централата и регистриране на първия дневен график за доставка между страните
(чл. 2). Съгласно чл. 3 от договора измерването на продадената електрическа
енергия се извършва чрез средства за търговско измерване, собственост на
оператора на електроразпределителната мрежа (ал. 1), като отчитането на
електромерите се извършва всеки месец, като се изготвя протокол за измерената
през месеца електрическа енергия, подписан от продавача и оператора на
електроразпределителната мрежа (ал. 2), в съответствие с който протокол
купувачът изкупува произведеното от продавача количество електрическа енергия
(чл. 5 от договора). В чл. 6 от договора е предвидено доставката на
електрическа енергия да се изпълнява на базата на графици, изготвяни от
координатора на балансиращата група – „Ч.Е.Б.“ АД – който поема отговорността
за балансиране на продавача, съгласно условията на сключения между тях договор
за участие в балансираща група. Съгласно чл. 8 от договора купувачът заплаща на
продавача количеството закупена електрическа енергия съгласно чл. 1 на база
подписания при отчитането протокол по договорена цена в размер на 0,090 лв./kWh, като всички
други разходи за производството и доставката на електрическата енергия до
мястото на доставка са за сметка на продавача. В чл. 9 от договора е предвидено,
че до четвърто число на текущия месец продавачът следва да представя на
купувача фактура за предходния месец, придружена с протокол по чл. 3, ал. 2 от
договора (ал.2), като плащанията за закупената електрическа енергия следва да
бъдат извършвани до 20-то число на месеца, следващ отчетния, след предоставяне
на оригинална фактура, каквато продавача е длъжен да състави до четвърто число
на текущия месец, чрез директен банков превод с платежно нареждане в български
лева (ал. 1 и 3).
Представено
е Допълнително споразумение № 4 от 13.09.2019 г. към Договор за участие в
специална балансираща група № 215Б, сключено между К.И.“ ООД, в качеството му
на производител и „Ч.Е.Б.“ АД, в качеството му на координатор, по силата на
който координаторът е поема отговорността за балансиране на производителя
съгласно условията на сключения между тях договор за участие в балансираща
група, като е предвидено, че допълнителното споразумение влиза в сила от 00:00 часа на датата, на която влиза в сила договорът за
продажба на електрическа енергия, сключен между производителя и търговец на
свободния пазар, като същото е със срок на действие до края на 2019 г. Съгласно
постигнатите в допълнителното споразумение договорености производителят като
пряк член на специалната балансираща група, може да подава към координатора
информативни дневни почасови графици до 12:00 часа в деня, предхождащ деня на производство
(Д-1), като в последния работен ден преди празнични и почивни дни
производителят изпраща дневни графици за почивните (празнични) дни и първия
следващ работен ден, като координаторът има право да коригира графиците.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от допълнителното споразумение производителят, в
качеството си на пряк член на специалната балансираща група, се възползва от
правото си да възложи на координатора да регистрира в системата MMS на „ЕСО“ ЕАД подадените от производителя графици,
съответно коригираните от координатора графици, към посочения от производителя
търговски участник, който ще изкупува електрическата енергия, при условията и
сроковете съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия, като
координаторът се задължава да изпрати информация на производителя за
регистрираните в системата MMS на „ЕСО“ ЕАД
графици в срок до 16:00 в деня на регистрирането му (ал. 5). Съгласно чл. 3 от
допълнителното споразумение производителят се задължава да заплаща на
координатора преразпределените му разходи за балансиране съгласно принципите по
чл. 7, т. 3 от общите условия на договорите за участие на производители в
балансиращата група на координатора, като цената за администриране на процеса
балансиране и изготвяне на график в размер на 1 132,26 лв. на месец се включва
в общата дължима от производителя месечна стойност на финансовия небаланс.
Съгласно чл. 4 от допълнителното споразумение координаторът ежемесечно издава
на производителя фактура за сумата по чл. 3 в срок до пет дни след получаване
на месечното извлечение и фактурата за сетълмент,
изготвена от „НЕК“ ЕАД, и му я изпраща по електронен път на същия ден, като в
срок до пет дни от получаване на фактурата производителят следва да заплати на
координатора дължимите суми посредством преводно нареждане за кредитен превод
по банковата сметка на координатора, посочена във фактурата. В чл. 5 от
допълнителното споразумение е предвидено, че при забава в плащането
производителят заплаща на координатора обезщетение в размер на законната лихва,
изчислена на годишна база от 360 дни, върху дължимата сума от деня на забавата
до деня на постъпване на плащането по сметката на координатора.
По
делото са изслушани заключения на първоначална и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, изготвени от вещото лице проф. д-р инж. В.К., които съдът кредитира
като обосновани и съответстващи на останалите доказателства по делото. От отговорите
дадени в заключенията се установява, че фотоволтаичната
електроцентрала, която е собственост на ищцовото
дружество, а именно – фотоволтаична електрическа
централа „К.“, находяща се в местността „Бърдото“ в
землището на гр. Разлог, обл. Благоевград, е въведена
в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Бл 72 от 15.05.2012 г. на ДНСК,
като разполага с инсталирана производствена мощност от 302 kWp, поради което
същата попада в обхвата на Решение № Ц-18/20.06.2011 г. за определяне на
преференциални цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници на ДКЕВР, съгласно което считано от 01.07.2011 г. преференциалната
цена за продажба на електрическа енергия от електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp е 485,60 лв./MWh. На следващо място от отговорите се разкрива и
обстоятелството, че процесната фотоволтаичната
електроцентрала попада в обхвата на т. 2.15 от Решение № СП-1/31.07.2015 г.,
където преференциалната цена за нетното специфично производство на електрическа
енергия е определена в Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, а именно 485,60
лв./MWh при нетно специфично производство на
електроенергията от 1 188 kWh. Установява се
също така и че процесната фотоволтаична
електроцентрала попада в обхвата на решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР,
съответно на решение № 2587 от 24.02.2021 г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което решение № 5940 от 14.10.2019 г.
по адм. д. № 3663/2019 г. по описа на АССГ, Трето
отделение, 66-ти състав, е отменено и подадената от „Д.Е.“ ЕООД срещу решение №
СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР жалба е
оставена без уважение.
Прието
по делото е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице Д.Т., от отговорите по което се установява, че в счетоводството на ищеца и
ответника фактури с № 182/30.09.2019 г., № 184/31.10.2019 г., № 185/30.11.2019
г. и № 186/31.12.2019 г. са отразени напълно идентично за общата сума от
10 118,67 лв. с ДДС, като без изключение същите са включени в дневниците
за продажби на ищеца към подадените от него до НАП справки-декларации по ЗДДС.
На следващо място от заключението се установява, че фактури с №
**********/14.10.2019 г., № **********/12.11.2019 г., № **********/13.12.2019
г. и **********/14.01.2020 г. за услуга „балансиране“ на обща стойност 1 172,15
лв. с ДДС са осчетоводени от ищеца и ответника напълно идентично. Констатира се
и това, че сумите по фактури за балансиране, които са издадени от „Ч.Е.Б.“ АД с
№ **********/12.11.2019 г., № **********/13.12.2019 г. и **********/14.01.2020
г. на обща стойност 890,81 лв. с ДДС са прихванати срещу фактури с №
184/31.10.2019 г., № 185/30.11.2019 г. и № 186/31.12.2019 г., като по фактура №
182/30.09.2019 г. няма извършено прихващане с фактура № **********/14.10.2019
г., защото стойността по последната била прихваната за погасяване на друго
задължение. Така от фактури № 182/30.09.2019 г., № 184/31.10.2019 г., №
185/30.11.2019 г. и № 186/31.12.2019 г. за сумата от общо 10 118,67 лв. са
прихванато срещу насрещни задължения сумите по фактури за балансиране, издадени
от Ч.Е.Б.“ АД с № **********/12.11.2019 г., № **********/13.12.2019 г. и
**********/14.01.2020 г. на обща стойност 890,81 лв. с ДДС, като крайната сума
за плащане възлиза в размер на 9 227,86 лв. На последно място от
заключението се установява, че въз основа на представените от ищеца копия от
банкови извлечения от собствената му банкова сметка, *** „Райфайзенбанк“ са
постъпили общо четири на брой плащания от ответника на обща стойност - 9 227,86
лв.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По
главните искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД
Съдът е сезиран с
главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността на сключени между „К.И.“ ООД, от една
страна и „Ч.Е.Б.“ АД, от друга, договор за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019
г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в специална
балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради сключването им при липса на
основание.
Предмет на иска за
обявяване нищожността на правна сделка, е установяването със сила на пресъдено нещо, че същата е засегната от посочения в
исковата молба порок, в случая - липса на основание. Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД договорите, при които отсъства
основание са нищожни, като основанието се предполага до доказване на противното
– ал. 2, изр. второ. Основанието на договора, като условие за неговата
действителност, представлява типичната и непосредствена правна цел, характерна
за съответния вид договор. С оглед на изложеното основателността на така
предявените искове, предвид отсъствието на спор между страните за постигнато
между тях съгласие за сключване на атакуваните сделки, както и с оглед въведената
с чл. 26, ал. 2, изр. второ ЗЗД презумпция, че до доказване на противното
договорите се считат сключени при наличието на основание, се обуславя от
установяването на онези твърдени от ищеца обстоятелства, сочещи на отсъствието на
основание на атакуваните сделки.
В случая твърденията
на ищеца за липса на основание на договорите, чиято действителност се оспорва,
се осланят на обстоятелството, че при сключването им решението на КЕВР, с което
е определен размерът на т. нар. „нетно специфично производство“ за електрически централи с фотоволтаични
модули над 200 kW, към които принадлежи експлоатираната
от ищеца такава, е отменено по съдебен ред. Изложеното налага да бъде
изследвана връзката на посоченото обстоятелство с основанието на атакуваните
сделки, като бъде установено дали отмяната на посоченото решението на КЕВР за определяне
на нетното специфично производство изключва наличието на основание на процесните договори.
Съгласно редакция на
чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.), действала към
датата на сключения между страните по делото договор за изкупуване на
електрическа енергия № 215/28.05.2012 г., общественият доставчик, съответно
крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми
източници, с изключение на количествата, които производителят: 1/ ползва за
собствени нужди; 2/ по свой избор ползва за собствено потребление и за
снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти, и 3/ продава по свободно
договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или
на балансиращия пазар.
С решение №
Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР е определено, че считано от 01.07.2011 г.
преференциалната цена за продажба на електрическа енергия от електрически
централи с фотоволтаични модули с мощност над 200 kW възлиза на 485,60 лв./Мвтч.
Решението на ДКЕВР определя единствено цената на произведената електрическа
енергия за един Мвтч, доколкото съгласно действащата
до 01.01.2014 г. редакция на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ на
изкупуване по преференциални цени подлежи цялото количество електрическа
енергия, произведено от възобновяеми източници.
В хода на изпълнение
на сключения между страните по делото договор за изкупуване на електрическа
енергия № 215/28.05.2012 г. е настъпила законодателна промяна в режима на
изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми
източници, като съгласно редакцията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр.
109/20.12.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на
изкупуване от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по
преференциални цени подлежи произведената електрическа енергия от възобновяеми източници до определено количество и по
утвърдени от ДКЕВР цени за останалото количество. Така съгласно новата редакция
на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ общественият доставчик, съответно крайните снабдители
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до
размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно
решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител (т.1), по
утвърдената от ДКЕВР цена, по която общественият доставчик продава
електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните
дружества, за количествата, надхвърлящи производството по т. 1 (т.2), като количествата
по т. 1 и 2 се намаляват с количествата, които производителите ползват за
собствени нужди, за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти и които
продават по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от
Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.
През 2015 г. е
внесена нова законодателна промяна в режима на изкупуване на електрическа
енергия от възобновяеми източници, като съгласно
новата редакция на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015
г.) съгласно която общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници при
следните условия: по преференциална цена за количествата електрическа енергия
до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР
за обектите по чл. 24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа
енергия не се прилага (т.1) и по цена за излишък на балансиращия пазар за
количествата, надхвърлящи производството по т. 1 (т. 2), като понятието „нетно
специфично производство на електрическа енергия“ е дефинирано в § 1, т. 29 от
ДР на ЗЕВИ, където същото е определено като средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане
на собствените нужди. Във връзка с настъпилата промяна в режима за изкупуване
на електрическа енергия от възобновяеми източници с §
17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че в срок до 31.07.2015 г., в съответствие
със ЗЕВИ, КЕВР приема решение, с което установява размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизане в
сила на този закон.
В изпълнение на
възложените ѝ съгласно § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ правомощия Комисията за
енергийно и водно регулиране е приела решение № СП-1 от 31.07.2015 г., с което е
установила размерът на нетното специфично производство на електрическа енергия,
произвеждана от възобновяеми източници, въз основа на
което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети
до 24.07.2015 г., когато са влезли в сила последните изменения на чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ, като в т. 2.15 от решението е прието, че нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW
възлиза на 1 188 kWh, при определена цена – 485,60
лв./MWh.
Впоследствие, с
решение № 4923 от 20.07.2017 г. по адм. д. №
86313249/2016 г. по описа на АССГ, Трето отделение, 51-ви състав, потвърдено с
решение № 14955 от 04.12.2018 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, влязло в
сила на същата дата, решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е отменено в
частта по т. 2.15, в която нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение №
Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, е определено в размер на 1188 kWh при определена в ценовото решение цена от 485,60 лв./MWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични
модули над 200 kW по съображение отсъствието на
обосновка на изводите за определяне на нетното специфично производство в двата законоустановени компонента на тази величина –
средногодишната продължителност на работата и собствените нужди на
производителя. По делото не е спорно, като същото се установява и от
първоначалното и допълнителното заключение на съдебно-техническа експертиза, че
експлоатираната от ищцовото дружество фотоволтаична електроцентрала „К.“, находяща
се в местността „Бърдото“ в землището на гр. Разлог, обл.
Благоевград, разполага с инсталирана производствена мощност от 302 kWp и като така попада в обхвата на т. 2.15 от Решение №
СП-1/31.07.2015 г., с оглед на което спорният по делото въпрос се свежда до това,
дали отмяната на решението на КЕВР в посочената част води до липсата на
основание на сключените между страните по делото договор за продажба на
електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 от
13.09.2019 г. към договор за участие в специална балансираща група № 215Б,
чиято действителност се оспорва от ищеца.
В тази връзка на
първо място от значение е обстоятелството, че след отмяната на т. 2.15 от
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, но преди сключване на оспорените сделки от 13.09.2019 г., КЕВР е приела ново свое решение №
СП-3/06.03.2019 г., с което е определила, че считано от 31.07.2015 г. нетното
специфично производство за електрически централи с фотоволтаични
модули над 200 kW възлиза на 1 188 kWh, при определена съгласно Решение № Ц-18/20.06.2011
г. на КЕВР преференциална цена от 485,60 лв./MWh. С решение № 2587 от 24.02.2021 г. по описа на ВАС,
Трето отделение, влязло в сила в деня на постановяването му, е отхвърлена
подадена от друг производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници жалба срещу решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР. В пределите на
настоящото производство от ищеца се оспорва валидността на решение №
СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР, поради предвиденото в него обратно действие, като в
тази връзка се изтъква, че същият не е бил страна в административното
производство, по което оспорваният административен акт е издаден, и не е
обвързан от него. Съгласно чл. 17 ГПК съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на
съдебен контрол, като по законосъобразността, съдът може да се произнесе
единствено в случай че такъв акт се противопоставя на страна по делото, която
не е била участник в административното производство по издаването и обжалването
му. В случая обаче, при наличието на произнасяне с влязло в сила съдебно
решение от административния съд относно валидността и законосъобразността на решение
№ СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР, в което производство по арг.
от чл. 168, ал. 2 АПК административният съд е извършил служебна проверка за
неговата валидност, то на основание чл. 302 ГПК настоящият съдебен състав
трябва да съобрази задължителния характер на решението на административния съд,
като приеме, че оспореното от ищеца решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР
представлява валиден и законосъобразен административен акт, по силата на който считано
от 31.07.2015 г. нетното специфично производство за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW,
към които спада експлоатираната от ищеца, възлиза на 1188 kWh,
при определена съгласно Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР преференциална
цена от 485,60 лв./MWh.
Изложените съображения
налагат извода, че независимо от отмяната на т. 2.15 от решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, при сключване на атакуваните сделки от 13.09.2019
г. с решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР по отношение на електрически централи
с фотоволтаични модули над 200 kW,
към които спада централата на ищеца, е било определено нетно специфично
производство в размер на 1 188 kWh, при определена съгласно Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на
КЕВР преференциална цена от 485,60 лв./MWh. Ето
защо наведените от ищеца съображения, че при сключване на атакуваните сделки по
отношение на експлоатираната от него електрическа централа не е бил определено
нетно специфично производство, поради което същите били сключени при липсата на
основание, са несъстоятелни.
При все изложеното
обаче следва да се отбележи, че наличието или отсъствието на определено от КЕВР
по надлежния ред нетното специфично производство не дава отражение върху извода
за наличието, съответно липсата на основание на атакуваните сделки. Съгласно чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР за обектите по чл.
24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не
се прилага (т.1), съответно по цена за излишък на балансиращия пазар за
количествата, надхвърлящи нетното специфично производство (т. 2). От анализа на
цитираната разпоредба се установява, че ограничението изкупуваното по
преференциална цена количеството електрическа енергия от възобновяеми
източници, произтича от материалния закон, а не от решението на съответния
административен орган. В този контекст дори и при отсъствие на прието по реда
на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ решение от КЕВР за определяне на размера на нетното
специфично производство, не би могло да се допусне, че за общественият
доставчик, съответно крайните снабдители възниква задължение за изкупуване на
цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми
източници, за да се приеме че сключен между производителя и обществения
доставчик договор за продажба на електрическа енергия, надхвърляща нетното
специфично производство, каквато е първата от атакуваните сделки – договор за
продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. – съответно сключен между
тях договор, уреждащ отношенията им във връзка с участието на производителя в специална
балансираща група, каквато е втората от атакуваните сделки – допълнително
споразумение № 4 от 13.09.2019 г. към договор за участие в специална
балансираща група № 215Б – са правни сделки лишени от основание. Така
сключеният между страните по делото договор за продажба на електрическа енергия
№ 5027/13.09.2019 г. урежда отношенията им, отнасящи се единствено до
продажбата на нетната активна електрическа енергия, надхвърляща нетното
специфично производство, без да се конкретизира неговият размер. По същия начин
неотносим към въпроса за действителността на
сключеното между страните по делото допълнително споразумение № 4 от 13.09.2019
г. към договор за участие в специална балансираща група № 215Б е конкретният
размер на нетното специфично производство.
По изложените
съображения, предявените главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността на сключени
между „К.И.“ ООД, от една страна, и „Ч.Е.Б.“ АД, от друга, договор за продажба
на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4
към договор за участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г.
поради сключването им при липса на основание, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода по заявените
главни искове и приетата тяхна неоснователност, настоящият съдебен състав
намира, че по отношение на съединените за разглеждане в условията на
евентуалност първи предпочетени евентуални искове е настъпила вътрешнопроцесуалната предпоставка за произнасяне.
По
евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
първо ЗЗД
Съдът е сезиран с предявени
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на сключени
между „К.И.“ ООД, от една страна, и „Ч.Е.Б.“ АД, от друга, договор за продажба
на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4
към договор за участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г.
поради сключването им при хипотезата на невъзможен предмет.
На основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД нищожни са договорите, които имат
невъзможен предмет. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. по описа на ОСГК на Върховния
касационен съд предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към
което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са
вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет
трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните е необходимо да са
постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет.
В случая ищецът
основава съображенията си за невъзможност на предмета на атакуваните сделки на
твърдението, че при сключването им решението на КЕВР, с което е определен
размерът на нетното специфично производство по отношение на електрически
централи с фотоволтаични модули над 200 kW, към които спада централата на ищеца, е било отменено.
Както беше обсъдено
при разглеждане на главните искове, макар и решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР да е било отменено в частта по т. 2.15, в която е определен размерът на
нетното специфично производство по отношение на електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW, към
които спада тази на ищеца, при сключване на атакуваните сделки от 13.09.2019 г.
е било прието решение № СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е определено, че
считано от 31.07.2015 г. нетното специфично производство за електрически
централи с фотоволтаични модули над 200 kW възлиза на 1188 kWh, при
определена съгласно Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР преференциална цена от
485,60 лв./MWh. Ето защо при сключване на атакуваните
сделки по отношение на експлоатираната от ищеца фотоволтаична
електроцентрала е било определено нетно специфично производство, поради което
съображенията на ищеца за отсъствието на такова, респективно за начина, по
който това отсъствие би се отразило върху предмета на атакуваните сделки, се
явяват неоснователни. Необходимо е да се отбележи, че нито една от атакуваните
сделки няма за предмет изкупуването на произведената от ищеца електрическа
енергия от възобновяеми източници по преференциални
цени, чието количество се обуславя от размера на нетното специфично
производство, определено с приетото по реда на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ решение
на КЕВР. Така предметът на първата от атакуваните сделки – договор за продажба
на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. – е произведената от ищеца
електрическа енергия, надхвърляща нетното специфично производство, съответно
договорената продажна цена, а втората – допълнително споразумение № 4 от
13.09.2019 г. към договор за участие в специална балансираща група № 215Б –
урежда отношенията между страните във връзка с участието на ищеца в
контролираната от ответното дружество специална балансираща група, като и в
двата случая възможността на техния предмет е независим от конкретния размер на
нетното специфично производство на експлоатираната от ищеца фотоволтаична
електроцентрала, доколкото дори и в случай че такъв не бъде определен, това не
означава, че на изкупуване по преференциални цени подлежи цялото произведено
количество електрическа енергия от възобновяеми
източници, за да се приеме, че договор с предмет продажба на такъв вид енергия
по различна от преференциалната цена има невъзможен предмет.
По изложените
съображения, предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на сключени
между „К.И.“ ООД, от една страна, и „Ч.Е.Б.“ АД, от друга, договор за продажба
на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4
към договор за участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради
сключването им при невъзможен предмет, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на
делото по тези искове и приетата тяхна неоснователност, настоящият съдебен
състав намира, че по отношение на съединените за разглеждане в условията на евентуалност
трети предпочетени евентуални искове е настъпила вътрешнопроцесуалната
предпоставка за произнасяне.
По евентуалните искове с правно основание чл.
27 във вр. с чл. 28, ал. 1, предл.
първо ЗЗД
Съдът е сезиран с
предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 27 във вр. с чл. 28, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на електрическа енергия №
5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в
специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради грешка в предмета.
Грешката
в предмета е уредена в чл. 28, ал. 1 изр. първо ЗЗД, като същата представлява
основание за унищожаване на договора, когато се отнася до съществени качества
на неговия предмет. Грешката представлява порок на волята, който се състои в създаване
на невярна представа у страната за съдържанието на насрещните престации, съчетана със субективната ѝ увереност, че
представите ѝ съответстват на изразената от нея воля относно съдържанието
на правните последици, към които е насочен договорът. Не всяка грешка като
несъзнавано несъответствие между представата на страната и действителността, в
резултат на която е сключен договорът, обуславя неговата унищожаемост.
Правото на унищожаване на учредената сделка възниква независимо от това дали
грешката е извинителна, като значението на това обстоятелство се свежда
единствено до въпроса за отговорността по отношение на насрещната страна за
вредите, които са ѝ причинени от сключването на унищожения договор. Грешката
в мотивите на страната за сключване на договора не го опорочава и не обуславя
неговата унищожаемост.
В
случая ищецът основава твърденията си за допусната при сключване на оспорените
сделки грешка в техния предмет, изразяваща се във формираната у него погрешна
представа, че т. 2.15 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
на КЕВР, в която е определен размерът на нетното специфично производство по
отношение на електрически централи с фотоволтаични
модули над 200 kW, към които спада централата на
ищеца, не е била отменена.
Грешката
е основание за унищожаване на договора, когато се отнася до съдържанието на
правните последици на договора, до предмета на поетите по него права и
задължения, но не и тогава, когато се отнася до съображенията, мотивирали
страните да сключат договора. Грешка в предмета би била налице в случай, че манифестираното
от страната волеизявление обективно е насочено към настъпването на определени
правни последици, като същото се припокрива с това на насрещната страна по
договора, но при извършването му, поради една или друга причина, представите на
страната относно съдържанието на формираното от нея волеизявление, съответно
относно съдържанието на правните последици, към които е насочена външно
съвпадащата воля на страните по договора, не кореспондират на правните
последици, към които е насочена действителната ѝ воля. В случая предметът
на първата от атакуваните сделки – договор за продажба на електрическа енергия
№ 5027/13.09.2019 г. – е произведената от ищеца електрическа енергия,
надхвърляща нетното специфично производство, която ищецът се задължава да продаде
на ответника, съответно размера на договорената продажна цена, която ответникът
се задължава да му заплати, като грешката, на която ищецът се позовава не се
отнася до нито един от елементите от предмета на оспорената сделка. Предмет на
втората от атакуваните сделки – допълнително споразумение № 4 от 13.09.2019 г.
към договор за участие в специална балансираща група № 215Б – се състои в
съдържанието на насрещния права и задължения между страните, поети с оглед
уреждане на отношенията помежду им във връзка с участието на ищеца в
контролираната от ответното дружество специална балансираща група, като и в
този случай, грешката, на която ищецът се позовава не се отнася до нито един от
елементите от предмета на оспорената сделка. Това е така, защото грешката на
която се позовава ищецът, се отнася до едно външно за предмета на атакуваните
сделки обстоятелство, като се твърди, че в случай, че същото бе известно на
ищеца, то той не би ги сключил. В този смисъл, дори и да се приеме, че такава
грешка в действителност е била налице, то се касае до формирана у ищеца погрешна
представа относно едно външно за предмета на договорите обстоятелство, знанието
за което евентуално би му послужило като контрааргумент за сключване на
атакуваните сделки, или казано иначе се касае за грешка в мотивите, която не
представлява основание за унищожаване на договорите.
По
изложените съображения, предявените искове с правно основание чл. 27 във вр. с чл. 28, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на електрическа енергия №
5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в
специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради грешка в предмета.,
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода на делото по тези искове и приетата тяхна неоснователност, настоящият
съдебен състав намира, че по отношение на съединените за разглеждане в
условията на евентуалност последни предпочетени евентуални искове е настъпила вътрешнопроцесуалната предпоставка за произнасяне.
По
евентуалните искове с правно основание чл. 27 във вр.
с чл. 33 ЗЗД
Съдът
е сезиран с предявени при условията на евентуалност искове с правно основание
чл. 27 във вр. с чл. 33 ЗЗД за унищожаване на договор
за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително
споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група №
215Б/13.09.2019 г. поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Съгласно
чл. 27 от ЗЗД, договорите, сключени при крайна нужда са унищожаеми,
като чл. 33, ал. 1 от ЗЗД урежда, че
договор, сключен поради крайна нужда, е унищожаем,
когато същият е сключен при явно неизгодни условия, а правото да се иска
унищожение на съответния договор се погасява в едногодишен срок от сключването
му – арг. от ал. 2. За да е изпълнен фактическият
състав на това основание за унищожаемост преди всичко
е необходимо при сключването на сделката едната от страните по нея да се намира
в състояние на крайна нужда, което се изразява в недостиг или липса на средства
за покриване на лични или семейни потребности, съответно за посрещане на
задължения към трети лица, като тази липса на средства следва да е в степен
такава, че да е оказала сериозно и решаващо въздействие върху решението ѝ
да сключи сделката при съответните условия. Наред със състоянието на крайна
нужда е необходимо още сделката обективно да е сключена при явно неизгодни за
намиращата се в крайна нужда страна, което предполага сериозно несъответствие
между конкретните условия, при които е сключена сделката, и условията, при
които оправдано би могло да се очаква същата да бъде сключена, в случай че
страната не се намираше в крайна нужда.
В
случая обаче атакуваните сделки имат търговски характер, като страните по тях
разполагат с търговско качество, поради което те са изключени от приложното
поле на ангажираното от ищеца основание за тяхната унищожаемост
на основание по силата на чл. 297 ТЗ, съгласно която разпоредба - търговска сделка,
сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно
неизгодни условия.
По
изложените съображения, предявените искове с правно основание чл. 27 във вр. с чл. 33 ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на
електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към
договор за участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради крайна
нужда и явно неизгодни условия, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При
този изход на спора право на присъждане на извършените в производството
разноски възниква единствено за ответника – „Ч.Е.Б.“ АД. По делото се
установяват реално заплатени от тази страна разноски за защитата в
производството пред настоящата инстанция, възлизащи в общ размер на сумата то
1 405 лв., от които 1 400 лв. – депозит за вещо лице, и 5 лв. – такса
за издаване на съдебно удостоверение, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. В производството пред
настоящата съдебна инстанция ответното дружество е защитавано от юрисконсулт, с
оглед на което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да му се присъди съответно
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. в размер на сумата от 360,00 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на електрическа
енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за
участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. - поради сключването
им при отсъствието на основание.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
първо ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на електрическа
енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за
участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. - поради сключването
им при невъзможен предмет.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** искове с правно основание чл. 27 във вр.
с чл. 28, ал. 1, предл. първо ЗЗД за унищожаване на договор
за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително
споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група №
215Б/13.09.2019 г. - поради грешка в предмета.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** искове с правно основание чл. 27 във вр.
с чл. 33 ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на електрическа енергия №
5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в
специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. - поради сключването им в
хипотезата на крайна нужда и явно неизгодни условия за ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК „К.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 1 765 лв., от които
1 405 лв. – разноски по делото, и 360,00 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: