Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, …...12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав
в публично заседание на единадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.
Мл.съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Даниела Генчева и с
участието на прокурора Деян Маринов, като
разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВ в.
н. о. х. д. № 1150
по описа за 2019
г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С
присъда от 30.03.2017г. по НОХД № 240/2016г. Софийски Районен съд, Наказателно
отделение, 116 състав е признал подсъдимия Л.В.Т. за виновен в това, че на 29.06.2015 г., около 20.40 часа, в град
София, ж.к. „Левски Г”, ул. „********, причинил лека телесна повреда на
полицейски орган в 02-ри взвод, група OOP при 05 РУ-СДВР - Б.И.Н., изразяваща
се в нанасяне на удар с дясната си ръка свита в юмрук в лявата част на лицето
на служителя, извил дясната му ръка и го изритал в краката, с което му причинил
оток и навяхване на дясната лакътна става и контузия на дясна раменна става,
като така установените травматични увреждания са причинили на Б.И.Н. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено при
изпълнение на службата на Н. - престъпление по чл.131, ал. 2, т.3, вр. чл.130,
ал.1 НК, поради което при условията на
чл.54 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Съдът на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил подс. Л.В.Т., да заплати на
гражданския ищец Б.И.Н. сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща
причинените на пострадалото лице неимуществени вреди с инкриминираното деяние,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля гражданския иск до размера от 4500 лв. като недоказан.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е
осъдил подсъдимия Л.В.Т., да заплати направените по делото разноски в размер на
359,62 лв., от които 239,62 лв. по сметка на СДВР и 120.00лв. по сметка на СРС,
както и 4% ДТ върху уважения граждански иск в размер на 120.00 лв., както и по
5.00 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист, в случай, че присъдената
сума не бъде заплатена доброволно.
Срещу присъдата на СРС е подадена
въззивна жалба и допълнение към нея, в които се излагат съображения, че
присъдата е издадена при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа
обстановка, а от събраните доказателства не се доказва, че именно подс.Т. е
извършил престъплението, за което е бил признат за виновен, като наложеното
наказание било явно несправедливо. Твърди се, че свидетелските показания на
полицейските служители не следва да се кредитират поради допуснати противоречия
между тях. С оглед на всичко изложено предлага постановената присъда да бъде
отменена и вместо нея да се издаде нова, с която да се признае за невинен и
оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се предлага
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
СРС поради допуснато съществено процесуално нарушение.
В жалбата, адв. С. прави и
следните доказателствени искания :
1. Да бъде допуснат повторен
разпит на пострадалото лице Б.Н..
2. Да бъде допусната графична
експертиза на текст и подпис в медицинското направление с № 7043/29.06.2015г.,
издадено от МИ - МВР която да установи, дали подписа и текста в удостоверението
са поставени от проф. К..
3. Да се изиска от 05 РУ СДВР
оригинал на ежедневна ведомост на личния състав на 02-ри взвод при 05 РУ за
процесната дата - 29.06.2015г., като след представянето й да бъде назначена
техническа експертиза, която да отговори на въпроса : Има ли нанесени корекции
в представената ежедневна ведомост и дали може да се установят първоначалните
имена на мястото на забелените и поправени участъци, върху които са изписани
имената на Б.Н. и К.С. и ако да, на кои служители са те.
4. Да бъде установен и разпитан
като свидетел дежурния офицер на 05 РУ СДВР за времето от 19.00ч. на
29.06.2015г. до 07.00 ч,- на 30.06.2015г.
5. Да се изиска справка от НОИ от
която да е видно има ли в НОИ подадени документи за регистриране на трудова
злополука на Б.Н., възникнала на 29.06.2015г. и издадени ли са документи в тази
връзка.
По въззивната жалба и
допълнението към нея в Софийски градски съд е било образувано ВНОХД № 643/18г.,
по което е постановена нова въззивна присъда, с която е отменена първоинстанционната
осъдителна присъда и подс. Л.Т. е признат за невиновен, да е извършил
престъплението по чл. 131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 НК. С присъдата съдът е
отхвърлил изцяло предявения от Б.Н. граждански иск, като на основание чл.190,
ал.1 от НПК е възложил направените по делото разноски да останат в тежест на
държавата.
Срещу присъдата на СГС е постъпил
касационен протест и допълнение към него, касационна жалба от Б.Н. чрез
поверника му – адв. А., както и възражение от адв. С. – защитник на подс. Т.,
по повод на които е образувано и дело пред ВКС.
С решение на ВКС от 14.03.2019г. по НД № 1186/2018г.
по описа на ВКС, III НО, новата въззивна присъда на
СГС от 28.05.2018г. постановена по ВНОХД № 643/2018г. е отменена изцяло и
делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на
съдебното заседание във въззивната инстанция.
В разпоредително заседание на
05.06.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил при служебна
проверка на материалите по делото и съобразявайки изложеното от Върховен
касационен съд и действията на предходен въззивен състав, разглеждащ делото, че
следва да бъде допуснато съдебно следствие, за което да бъдат призовани за
повторен разпит свидетелите Б.Н., Х.Б., Н.Л., С. С. и Г.Х., както и вещо лице
д-р Т.Б..
В открито съдебно заседание,
защитникът на подс. Т. – адв. С. счита, че от събраните по делото доказателства
не се доказва по категоричен начин подзащитният му да е извършил деянието, за
което е привлечен . Твърди , че от разпита на служителите на МВР не става ясно
по категоричен начин дали има нанесен удар, тъй като в тази им част дадените от
тях показания са противоречиви. Излага доводи, че не се доказва по категоричен
и несъмнен начин, че точно вследствие на физическия контакт между подсъдимия и
сочения за пострадал Н., е причинена описаната в обвинението лека телесна
повреда. Изтъква се за несъответствие относно часът, в който пострадалия Н.
посещава Медицинския институт на МВР болница, като е отбелязан времеви интервал
доста преди самия инцидент, в който се води, че той е пострадал. Моли да се
отмени обжалвана присъда и да се признае подс. Т. за невинен.
Представителят на СГП счита
депозираната от страна на защитника на подс. Т. жалба за неоснователна, като
предлага същата, като такава, да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че
направените от първоинстанционният съд фактически и правни изводи са били
потвърдени от доказателствата събрани в хода на въззивното следствие. Моли да
се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Повереника на частния обвинител и
граждански ищец - адв. С. изцяло се
придържа към становището на държавното обвинение и счита въззивната жалба за
неоснователна. Намира, че повдигнатото на подсъдимия обвинение е доказано по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. По отношение на
наложеното наказание, оценява същото за справедливо определено, както и че
уваженият граждански иск от СРС е правилно приет. Претендира се за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Подс. Л.Т. редовно уведомен, се
явява лично пред въззивната инстанция и в даденото му от съда право на последна
дума твърди, че е невинен.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени от страните в
съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на
чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
За да постанови обжалваната
присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на
чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство
писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на досъдебното
производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства
и заключения на способи на доказване, а именно: гласни — показания на св. А.Г.А., М.Г.Ш., Ю.А.Д., Б.И.Н.,
Г.П.Х., К.С.С., Х.Б.Б., Н.А.Л., Д.В.П., показанията на свидетеляЮ.Д.от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и 2
от НПК,
показанията на св.Димитър П. и св.Х.Б., прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК; писмени - съдебномедицинско удостоверение № 446/2015 г., съдебномедицинска
експертиза на подсъдимия Л.В.Т., съдебномедицинска експертиза на св. Б.И.Н.,
комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза; документи от
05-РУ-СДВР, ежедневна ведомост на личния състав на 02- взвод при 05-РУ,
регистър за приетите сигнали от ОДЧ и удостоверение от 13.04.2016г., писмо от Медицински институт на МВР, Докладна записка
от проф.К. и копие от журнал, справка за съдимост на подсъдимия.
Пред настоящата съдебна инстанция
бе проведено съдебно следствие, респективно
бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Г.Х.,
С. С., Н.Л. и Х.Б..
Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата и въззивната съдебна инстанция, които намери
за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволяват формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно
показанията на разпитаните свидетели и приложените
писмени доказателствени средства. Първостепенният съд е кредитирал изцяло
показанията на разпитаните по делото пред него свидетели, както и посочените
по-горе писмени доказателствени средства, като на базата на така събраните и
проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно
убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и
от настоящия съдебен състав.
С оглед горното въззивният
съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а
от друга, същата е правилно установена,
на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Настоящата инстанция не установи
възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено
различни изводи относно фактологията, приета
от първоинстанционният съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият Л.В.Т. е роден на ***
***, постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, с
основно образование, женен, неосъждан, работи, с ЕГН **********
На 29.06.2015 г., свидетелите Б.И.Н.
и К.С.С., полицейски служители при 02 - ри взвод, група OOP при 05 РУ - СДВР,
изпълнявали служебните си задължения за времето от 19,00 часа на 29.06.2015 г.
до 07,00 часа на 30.06.2015 г., като АП - 61. Около 20,40 часа същите били
изпратени от ОДЧ - 50, за да окажат съдействие на колегите им от АП - 63, в
състава на който били свидетелите Х.Б.Б. и Н.А.Л., които около 20,35 часа били
изпратени на адрес по сигнал за сбиване в град София, кв. „Левски В“, ул. „******.
Двата патрула пристигнали на местопроизшествието в град София, кв. „Левски“,
ул. „******, около 20,40 часа, като съвместно със св. Б.И.Н. и св. К.С.С., бил
и полицейският инспектор - свидетелят Г.П.Х.. Полицейските служители установили
на място около десет - дванадесет души, които се били събрали на улицата и
спорели помежду си. Св. Б. и св. Л. се отправили към едната страна на
възникналия конфликт, а св. Н. и св. С. - към другата страна, участваща в
спора. В хода на работата по случая органите на реда установили, че повод за
възникналия конфликт са неуредени финансови взаимоотношения. Междувременно на
мястото на конфликта се появил подсъдимия Л.В.Т., който бил във видимо нетрезво
състояние и се придвижвал залитайки. Подсъдимият се приближил до св. Н.,
дръпнал го за ръката и го попитал „Какво става тук?“. Св. Н. се обърнал към
него и му разпоредил да се отдръпне, тъй като извършва полицейска проверка и му
пречи да си изпълнява служебните задължения, но подсъдимия не изпълнил
разпореждането и настоявал полицейският служител да му разясни за какво е там.
Св. Н. казал на подсъдимия, че следва да се прибере, тъй като няма отношение
към конкретния случай, но подс.Т. отвърнал, че като го пита, той трябва да му
отговаря. Н. за пореден път му разпоредил да не се намесва и да не му пречи, но
подсъдимият продължил да настоява за обяснение какво се случва. След като Т.
отказал отново да изпълни полицейското разпореждане, св. Н. му поискал личната
карта, но подсъдимият отказал да предаде документ за самоличност. Подсъдимият
си вдигнал блузата и показал емблемата на охранителна фирма, която била на
ризата му. Полицейският служител - св. Н., отвърнал, че не го интересува къде
работи и че за него е най - добре да се прибере, тъй като е пиян и се държи
неадекватно. В този момент Т., се обърнал към св. Н. с думите „ей, дришльо,
като те питам какво става тук, ще ми казваш“ и с дясната си ръка нанесъл удар с
юмрук на св. Н. в областта на лявата част на лицето му. Св. Н. хванал ръцете на
подсъдимия в областта на лактите му, за да не може да замахва повече. В същото
време св. С. се намесил, хванал дясната ръка на подсъдимия в областта на
китката и му поставил белезници на същата, а св. Н. продължил да държи дясната
му ръка. Полицейските служители обърнали подсъдимия с гръб към тях, за да му
поставят белезници, но в този момент, подсъдимият започнал да буйства, да се
дърпа, да рита с крака. В стремежа си да се измъкне, подсъдимият усукал дясната
ръка на св. Н. надолу. В резултат на тези действия на св. Н. изпитал силна
болка в областта на лакътя и рамото. С помощта на колегата успял да му постави
белезници на двете ръце. След като поставили белезниците, полицейските
служители се опитали да накарат подс.Т. да влезе в патрулния автомобил, но той
продължавал да се съпротивлява, като изритал с крак св. Н. и св. С. в областта
на краката. След като успели да го въведат в служебния автомобил, полицаите
докладвали на дежурната част за случая, като подс.Т. бил задържан по реда на
ЗМВР и отведен в сградата на 05 РУ - СДВР, където продължил да се държи
агресивно и да отправя цинични реплики към служителите на реда, а свидетелят Н.
посетил МВР болница, където е прегледан и диагностициран с оток и навяхване на
дясната лакътна става и контузия на дясната раменна става, след което се върнал
в 05 РУ - СДВР, за да съобщи за случилото и се прибрал в дома си.
Видно от заключението на
изготвената по време на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
се установява, че на св. Н. са му причинени травматични увреждания, изразяващи
се в оток и навяхване на дясната лакътна става и контузия на дясната раменна
става. Така посочените травматични увреждания са причинили на св. Н. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Видно от назначената по време на
досъдебното производство съдебнопсихологична и психиатрична експертиза,
подсъдимият е психично здрав. Към момента на инкриминираното деяние се е
намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен, като е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, въпреки, че е бил улеснен в действията си от алкохолното
опиване.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото по съществото си съответства изцяло на
установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. При изграждането им не са допуснати логически грешки.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт
рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда
решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване. Налице е прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон обсъждане на доказателствените източници, в рамките на
което са обсъдени и противоречията между някои от тях и са изложени конкретни
доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. В тази връзка
е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените в жалбата или протеста ( решение № 181/2012г. на ВКС, I н.о., решение № 372/2012г. на ВКС III н.о., решение № 513/2013г. на ВКС, I н.о., решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).
Без да бъдат преповтаряни
изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на
доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му
задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да
посочи следното:
Настоящият съдебен състав споделя
доказателствената оценка на първия съд, че съществена роля при изясняване на
подлежащите на доказване факти имат показанията на св. Б.Н.. От същите се
установява времето, мястото и механизма на извършване на деянието, както и
неговият извършител – а именно подсъдимото лице. Действително, посочения свидетел
има качеството на пострадал от престъплението и като такъв същият е бил
надлежно констатиран в хода на производството като частен обвинител и
граждански ищец, т.е се явява заинтересована страна от крайния изход на делото.
Независимо от това, следва да се отбележи фактът, че неговите показания са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, като в по-голямата си част намират опора в останалия събран и проверен
доказателствен материал. В показанията си свидетелят описва обстоятелствата
около възприетия от него и колегите му конфликт
в гр. София в кв. „********, където около десет дванадесет души, се били
събрали на улицата и спорели помежду си и опита им да преустановят същия, както
и около възникналия конфликт, прераснал във физическа саморазправа между
пострадалия и подсъдимия. В показанията си Б.Н. дава подробни сведения, относно
предприетите действия и поведение от страна на лицето ( задържан непосредствено
след извършване на деянието и установен впоследствие при отвеждането му в
полицейското управление като подсъдимото лице Л.Т.), насочени към физическа
саморазправа ( нанасяне на удар с юмрук в областта на ръката му, с последващ
такъв по главата му) по отношение на пострадалото лице, както и относно
мястото, времето и начена, по който същите са обективирани. В показанията си
св. Н. дава пряка доказателствена информация относно обстоятелството, че той и
колегите му са изпълнявали служебните им задължения, същите са били облечени в
полицейски униформи, както и относно тяхната легитимация.
Въззивният съд изцяло споделя и
извода на районния, както и от събраните пред него показания на разпитаните
повторно свидетели, че изложената от страна на пострадалото лице фактология на
събитията до голяма степен се подкрепя от показанията на колегите му - Г.Х., С. С. и Х.Б.. Последните също са
очевидци и същите са видели поведението и реакциите на подсъдимия в създадената
от него конфликтна ситуация спрямо пострадалия и последващите му действия
възникнали във физическа саморазправа. В показанията си,полицейските служители
последователно възпроизвеждат информация относно събитията, случили се на 29.06.2015г. в подкрепа на изложеното от
страна на пострадалото лице. Констатираните несъответствия в показанията на
тези свидетели са отстранени от настоящата инстанция чрез повторният им разпит,
където същите макар и след продължителният период изминал от процесното деяние,
дават подробно информация относно поведението на подсъдимия спрямо пострадалото
лице, както и нанасянето на удари с юмрук в областта на ръката и рамото му.
Показанията на пострадалото лице,
в кредитираната от въззивната инстанция част, намират подкрепа и в изложените
сведения пред първоинстанционната инстанция от страна на св. Н.Л. – също
полицейски служител. Последният се е отзовал на мястото на инцидента, в отговор
на получения призив за съдействие от страна на колегите му Б.Н. и К.С.. С оглед
естеството на работата на свидетеля, според въззивния съдебен състав е обяснима
липсата на спомен относно, времето и част от възникналите събития.
Констатираните непълноти в разпита на свидетеля, са отстранени от настоящата
инстанция чрез повторния му разпит пред нея, от които по категоричен начин се
установят възниквалите събития, както и относно задържането на подсъдимия,
както и агресивното му поведение по времето на задържането му.
Въззивната инстанция подложи на
доказателствена проверка и показанията на свидетелите А., Ш., Д.и П., като в
резултат достигна до изводи, съответстващи на тези на първата инстанция. В
цялост от изложеното от тях, се установява, че на мястото на инцидента освен
полицейските служители е присъствал и подсъдимия, който е бил във видимо
нетрезво състояние, започналия между него и полицейските служители скандал,
който бил съпроводен с дърпане, каране и с последващото му арестуване и принудително прибиране на същия в патрулния
автомобил.
Съдебният състав приема за
обективно и компетентно изготвено заключението на извършената по делото
съдебно-медицинска експертиза. Посредством нея се извличат непротиворечиви
изводи за получените от пострадалия телесни увреждания при процесния инцидент и
тяхната медико-биологична характеристика. За пълнота пред настоящата инстанция
бе разпитано и ВЛ Ш., която с
категоричност описва, че травматичните увреждания в областта на лакътната става
на пострадалия Н. - като отток на
лакътната става, затруднените движения в лакътната става, отвеждане на ръката и
в раменната става, завъртане на ръката в раменната става, не могат да бъдат
получени при собствени движения извършени от страна на пострадалия.
Необосновано се явява
възражението на защитата, че часът, в който пострадалият Б.Н. е посетил
Медицинския институт на МВР болница е доста преди самия инцидент, в който се
води, че той е пострадал. Да действително Н.
е бил записан под амб.№ 7043 на 29.06.2015г. в 20.26ч., но това според
настоящата инстанция е техническа грешка от лицето вписало пострадалия в
съответната документация. С помощта на логиката може да се направи извод, че
ако действително пострадалият е бил приет в този час (20.26ч.), а полицейските
екипи са пристигнали на възникналия инцидент в 20.35ч. и 20.40ч., то преди това
пострадалият е трябвало вече да бъде приет в медицинското заведение. Видно от
приложената по делото медицинска документация той е трябвало първично да бъде
прегледан, консултиран от специалист, изследван и обработен, вкл. и да му е
извършено поставяне на имобилизация на ръката-митела. От всичко изброено се
стига до извода, че просто житейски и
логически не би могло да бъдат извършени
описаните по-горе манипулации за толкова
кратък срок от време, да се изготвят следващите се документи, и вкл. в рамките
на същото това време пострадалият Н. да се отзове от сградата на МИ-МВР до кв.
„Левски“, където е прието безспорно от разпитаните по-горе свидетели, че е присъствал на
местопрестъплението.
Относими към предмета на
доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка са и
приобщените в процеса писмени материали по делото. При служебната проверка на
изброените по-горе такива, настоящият състав ги кредитира изцяло, като
възприема за достоверни данните, съдържащи се в тях, тъй като по делото липсват
други доказателствени източници, които ги оборват и/или опровергават.
Констатация относно съдебното
минало на подсъдимия, първия съд законосъобразно е извел въз основа на
наличната по делото справка за съдимост на подсъдимото лице.
Извършената от въззивния съд
проверка на доказателствената съвкупност доведе до извод за правилност на
доказателствените разсъждения на първата инстанция и неоснователност на
изложените от защитата възражения за превратно тълкуване на доказателствата и
недоказаност на обвинението.
Събраните на двете фази на
процеса писмени и гласни доказателствени средства и заключенията на приетите
експертизи очертават една константна логична верига от обективни и субективни
факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото
деяние, неговия механизъм, предмет и начин на извършване, така и
съпричастността към същото на подс. Т., обратно на възведените във въззивната
жалба твърдения за липса на достатъчно доказателства, от които да се изведе
категоричен извод за участието на подсъдимия в инкриминираното деяние.
Предвид всичко изложено, въз
основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на
установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил
правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС
на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл.
131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 НК, доколкото събраните по делото
доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните време и място от
подсъдимото лице осъществява, от обективна и
субективна страна, състава именно на това престъпление.
От обективна и субективна страна
са налице всички признаци на този престъпен състав.
Обект на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК са обществените отношения, които гарантират и осигуряват
правото на телесна неприкосновеност на гражданите. Изпълнителното деяние на
леката телесна повреда по чл.130, ал.1 НК е причиняване на болка и страдание на
пострадалия, като изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез
действие или бездействие, така и чрез съчетание от двете. Субект може да бъде
всяко наказателно – отговорно лице, а от субективна страна леката телесна
повреда се осъществява при форма на вина умисъл, под двете форми по чл. 11,
ал.2 НК – пряк или косвен.
В настоящото дело, подсъдимият е
накърнил телесната неприкосновеност на св.Б.Н., и то умишлено.
От установените по делото
фактически положения, безспорно се установява, че всички елементи от обективния
състав на престъплението по чл.130, ал.1 НК са осъществени от подс. Т., който на 29.06.2015 г., около 20.40 часа, в град
София, ж.к. „Левски Г”, ул. „********, след като нанесъл удар с дясната си ръка
свита в юмрук в лявата част на лицето на служителя, извил дясната му ръка и го
изритал в краката, с което му причинил оток и навяхване на дясната лакътна
става и контузия на дясна раменна става, причинил лека телесна повреда на полицейски орган в 02-ри
взвод, група OOP при 05-РУ-СДВР - Б.И.Н..
На първо място, от обективна
страна, подсъдимият е упражнил такова въздействие върху организма на св. Н.,
изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук в областта на ръката и главата на
пострадалия, в резултат на който удар, му е причинена болка, без разстройство
на здравето – лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Посоченото травматично увреждане
се установява по безспорен начин от кредитираните от въззивната инстанция
показания на св.Н., подкрепящи се от посоченото от разпитаните полицейски
служители свидетелите Х., С., Л. и Б..
Авторството на престъпното
посегателство, според настоящата инстанция, се доказва, независимо от липсата
на извършено разпознаване, доколкото самоличността на същия е установена
непосредствено след извършване на деянието и залавянето на лицето, при
извършената проверка в полицейското управление и с оглед депозираните показания
на свидетелите Х., С., Л. и Б.. Последните с
категоричност посочват, че лицето, което е нанесло ударите на пострадалия Н., е
именно заловеното и установено след задържането му от органите на реда като подс.
Л.Т..
Въззивната инстанция споделя
изводите на първостепенния съд, че е налице и квалифициращият признак, въведен
в нормата на чл.131, ал.2 от НК, тъй като пострадалото лице св. Б.Н. е полицейски
орган в 02 - ри взвод, група OOP при 05 РУ – СДВР. Същевременно, посоченото
телесно увреждане му е нанесено при изпълнение на службата му по осигуряване на
обществения ред.
От субективна страна, деянието е
извършено от страна на подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им, доколкото
съвсем целенасочено е нанесъл удар в областта на лицето и тялото на св. Н..Подсъдимото
лице е съзнавало, също така, и професионалното качество на ЧО Н., а именно, че
същият е лице от състава на МВР и към момента на конфликта е изпълнявал
служебните си задължения, с оглед доказаното по делото, че свидетелят е бил
облечен с униформа и е предприел действия за преустановяване на констатираните
от него физически схватки.
Мотивиран от горното, настоящият
съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил правилни и
доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и
субективна страна, на вмененото на подс. Т. инкриминирано деяние.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на
установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го
определи при условията на чл.54 от НК, поради отсъствието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да
обуславят приложение на чл. 55 НК.
Тези изводи се споделят и от
въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито такива, които да
имат изключителен характер. Такива конкретни не са посочени от защитата, нито
във въззивната жалба, нито в откритото въззивно съдебно заседание, а и настоящият състав не констатира наличието им
при извършената служебна проверка.
Съдът служебно не установява и
явна несправедливост и завишаване на наказанието.
При контрол върху присъдата в
частта, с която е индивидуализирано наказанието, не се отчитат факти и
обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и
справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства и е посочил при какъв техен баланс се определя конкретното
наказание.
При така установеното съотношение
между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящия съдебен състав споделя
преценката на районния съд, относно реда за индивидуализиране на наказанието по
чл.54 от НК, доколкото не са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“
от НК, така и досежно конкретния размер на определеното спрямо него наказание
„лишаване от свобода“, а именно за срок от една година.
Настоящата инстанция, подобно на
първата, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение
на института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
съобразно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и
размерът на наложеното наказание ( ненадвишаващо три години) очертават
формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява
с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се
налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно
изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“.
Воден от изложените съображения,
въззивната инстанция намира за вярно и точно решението на първоинстанционния
съд да отложи за срок от три години изпълнението на така определеното наказание
„лишаване от свобода“ на основание чл.66, ал.1 от НК, считано от влизане на
присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, районният съд
е съобразил характеристичните данни на подсъдимия, като едновременно с това е
отчел и обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното
осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз
основа на това законосъобразно е приел, че именно такъв размер отлагателен
срок, ще окаже максимално поправително и продължително възпитателно-превантивно
въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Що се отнася до приетият за
съвместно разглеждане граждански иск, въззивният съд намира следното:
Районният съд правилно е приел,
че са налице всички предпоставки на чл. 45 ЗЗД. От изложеното се установи както
деянието, неговата противоправност и авторството в лицето на подсъдимия, така и
причинените от него неимуществени вреди в патримониума на гражданския ищец Б.Н. изразяващо се в болки и страдания.
Районният съд правилно също така се е ръководил от принципа за справедливост по
чл. 52 ЗЗД и от разясненията дадени в тази насока с ППВС № 4 от 23.XII.1968г.
Следва да бъде споделен и размера на присъденото обезщетение в конкретният
случай, като се отчетат вида на нанесените удари на пострадалия, начина по
който са извършени, тяхната сила и интензитета, мястото и часът, където са
извършени.
По отношение на присъдата в
частта, в която подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски,
то същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С оглед
осъдителния характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по
делото правилно са възложени на осъдения Т., в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
Видно от представения пред
въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство пред настоящата инстанция ЧО и ГИ Б.Н. е направил разноски в
размер на 650.00 лева, които предвид и
на изрично направеното искане, следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия
Л.Т..
Въз основа на изложеното и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Изложените във въззивната жалба и допълнението към нея са неоснователни. Присъдата
е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да
са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 от НПК вр.чл.338 от НПК, Софийски
градски съд, НО, XIV въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 30.03.2017г. по НОХД
№ 240/2016г. на СРС, НО, 116-ти
състав.
ОСЪЖДА подсъдимия Л.Т. да заплати на ЧО и ГИ Б.Н.
сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет ) лева, представляваща заплатено
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.