Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260587
гр.Бургас, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 4213
по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „“ ЕООД, ЕИК: *, адрес на управление:
с. *, общ. Созопол, ул. „*“ № 4, против Наказателно постановление
№ */06.08.2020г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1800 лева.
С
жалбата се поддържа, че липсва допуснато нарушение, като се посочва, че били
изброени и лични пари на служителя, като алтернативно се посочва, че е налице хипотезата
на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание, доводите в жалбата се поддържат от адв.
Марин Милев от АК-Бургас.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която намира
жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено, както и да
бъдат присъдени разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 09.09.2020
г., а жалбата е депозирана на 11.09.2020 Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
Не
се спори, че към 24.07.2020г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – атракцион за детски
колички, находящ се в градската градина на гр. Созопол. На 24.07.2020г., около 20:30
часа, служители на ЦУ на НАП, сред които и св. Г.П., осъществили контрол за
спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект. Преди това,
около половин час обектът бил наблюдаван, като св. П. забелязал, че служителят
прибирал в джоба си взетите суми от няколко клиенти. Проверяващите от НАП се
легитимирали и се пристъпило към проверка, при която констатирали, че в обекта
е инсталирано и функционирало устройство за отчитане на продажбите. Конкретно,
при проверката на фискалното устройство “Eltrade”, с номер на ФП 44340068 и
индивидуален № ED340068,
притежаващо
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, разчетената касова
наличност по устройството била 32,00 лв. Служителят- св. Стойчев представил
като каса портмоне тип паласка. Служителите на НАП му казали да извади и паричните средства от джобовете си, които е
прибрал, което Стойчев сторил. Съгласно изготвен опис на наличните парични
средства се установила фактическа касова наличност в размер на 210,00 лева.
Т.е., при проверката била установена
разлика (надвишаване) в размер на 178,00 лева, за които в паметта на
фискалното устройство не съществували данни за служебно изведени суми от касата
в деня на проверката.
За
извършената проверка и констатациите от него св. П. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0036682 от 24.07.2020 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас. На 29.07.2020 г. бил съставен АУАН с
№ F561788. Актосъставителят
описал в акта констатираното при проверката на 24.07.2020 г. нарушение, в това
число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Така описаното деяние П. квалифицирал като нарушение
на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС,
като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу
подпис. Било записано, че ще се направят възражения, но такива не били
депозирани.
Впоследствие,
на 06.08.2020 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 1800 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство Съдът
кредитира показанията на актосъставителя, като липсват основания да се приеме,
че същият е заинтересован от изхода на делото. Неговите показания са
последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от наличните писмени
доказателства. Обратно, съдът намира св. Стойчев за заинтересован, тъй като е
баща на управителя на дружеството, като по неговите думи се касае за семеен
бизнес. Също така, по време на проверката свидетелят е попълнил опис, в която е
записано, че всички изброени средства са парични средства в касата. Накрая,
актосъставителят е наблюдавал как служителят прибира пари от клиенти в джоба
си, а не в портмонето, което се твърди да изпълнява функциите на каса. Предвид
изложеното съдът не кредитира показанията на св. Стойчев.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън
случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното
устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и
обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика
между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното
устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази
промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно изведени"
суми във ФУ, притежаващо такава функция. Без значение е за какво са предвидени
средствата, които не са отчетени (дали за плащане на стоки, или друго). Както
бе посочено вече, недоказано остана твърдението, че голяма част от сумата били
лични средства на работещия в момента на проверката служител. Служителят е
прибирал в джобовете си получени от клиенти суми, поради което следва да се
приеме, че и там са се намирали парични средства, за които е следвало да има
запис във фискалното устройство.
Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът
на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение, осъществяващо
състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на
приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
За
така констатираното административно нарушение, административнонаказващия орган
е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС в размер на 1800 лева.
Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а
именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до
500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция
почти в максималния предвиден размер. Съдът обаче намира, че санкцията следва
да бъде намалена до минимално предвидения размер от 500лв., тъй като следва да
се вземе предвид, че нарушението е за първи път, а и липсват някакви отегчаващи
обстоятелства.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата
наличност е на такава стойност, която не може да обоснове отпадането на
юридическата отговорност.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено единствено
в санкционната част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани
такива в полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г.
на ОСНК при потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът
осъжда нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва
хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал.
5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност
по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */06.08.2020г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „“
ЕООД, ЕИК: *, адрес на управление: с. *, общ. Созопол, ул. „*“ № 4, е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1800 лева, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 1800 лв. на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „“ ЕООД,
БУЛСТАТ: *, адрес на управление: с. *, общ. Созопол, ул. „*“ № 4, да заплати на
Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.