РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 20.05.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 12853/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "С.Х."ЕООД,
ЕИК: ******** срещу Решение 172327 от 10.08.2020г.,
постановено по гр. д. № 72021/2018г. по описа на Софийски районен съд, 68 с-в, в частта, с която са уважени срещу
жалбоподателя, предявените от Б.В.Б., ЕГН: ********** искове по чл. 128, т. 2 от КТ; чл. 221, ал. 1 от КТ,
чл. 224, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумите: 6 883,29 лв. - нетно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2018г. до 25.06.2018г.; 319,63 лв.-мораторна
лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху трудовото възнаграждение за периода от
26.02.2018г. до 08.11.2018г.; 1 657,80 лв. - нетно обезщетение поради
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл.327,ал.1,т.2 КТ; 51,68 лв., представляващи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.221,ал.1 КТ за периода от 01.08.2018г. до
08.11.2018г.; 1172,18 лева - нетно обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неизползван
годишен платен отпуск от 14 дни през 2018г.; 32,88 лева-мораторна лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.224,ал.1 КТ за периода от 01.08.2018г.
до 08.11.2018г., заедно със законовата лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на исковата молба (09.11.2018г.) до окончателното им
изплащане.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на
материалния и процесуалния закон. Игнорирани били направените от жалбоподателя
доказателствени искания, възражения и доводи. Ищецът не бил доказал с надлежни
документи твърденията си. Размерът на претенциите също бил недоказан. ТПО било
прекратено по взаимно съгласие и не се дължало обезщетение по чл. 221 КТ.
Сумите за трудово възнаграждение били недоказани по размер. Вещото лице не взело
предвид представените доказателства и вътрешните правила за работната заплата.
Не било посетило въззивника. Твърди, че цялата дължима сума за трудово
възнаграждение била изплатена и документите били налични у жалбоподателя.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване
на решението.
В съдебно заседание жалбоподателя не изпраща представител.
Въззиваемия се представлява от пълномощник, който поддържа отговора на жалбата.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, че за
процесните периоди е имало ТПО между тях за посочената в исковата молба
длъжност. Не се спори и за факта на прекратяване и датата на прекратяване
25.06.2018г. Спорът е за основанието за прекратяване и по чия инициатива,
съответно дължи ли се обезщетение по чл. 221 КТ, за размера на дължимите трудови
възнаграждения и обезщетения.
От фактическа страна СГС с оглед на представените с
исковата молба и неоспорени от ответника документи и с оглед на представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства намира, че ТПО е било
прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ.
По делото ответника не оспорил твърдението на ищеца,
че не е заплатил трудовите възнаграждения. Оспорванията в отговора на исковата
молба се отнасят само за размера на тези възнаграждения. Твърдението в жалбата
за извършено плащане е преклудирано, като заявено едва пред въззивния съд. От
липсата на оспорване на факта на
неплащане на възнагражденията следва извод и че работника законосъобразно е
упражнил правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Видно от молбата от 21.06.2018 от ищеца до ответника,
тя съдържа изрично позоваване на този текст от закона.
Молбата е достигнала до ответника по което няма спор,
а и се признава от ответника в отговора на исковата молба.
С настъпването на датата посочена в молбата за дата от
която се прекратява правоотношението настъпва и ефекта на прекратяване.
Няма данни изпратените по поща книжа от ответника до
ищеца да са достигали до последния преди да настъпи ефекта на предприетото от
ищеца прекратяване с молбата от 21.06.2018г. Нещо повече – тези документи (ако се
приеме, че въобще са били в пратката) са изпратени на 27.06.2018г., тоест след
като вече е настъпило прекратяване на правоотношението във връзка с упражненото
от работника право на едностранно прекратяване. Датата на изпращане на книжата
се установява от представените от самият ответник системен бон от „Български
пощи“ЕАД, както и вписаната в „известието за доставяне“ на л. 19 дата на
приемане на пратката.
При това положение се налага единствен възможен извод
относно основанието на което е прекратено правоотношението и то е едностранно
от работника поради незаплатени трудови възнаграждения.
Следователно оплакванията в жалбата в тази насока са
неоснователни.
Неоснователни да оплакванията за игнориране на
доказателствени искания. Такива искания ответника не е правил пред първата
инстанция.
Единственото му искане е вещото лице да съобрази чл. 3
от представените от него правила за работната заплата, който единствено урежда
срок за плащане на трудовите възнаграждения. Този срок обаче противоречи на
уговорката в трудовия договор, който предвижда друг срок, който правилно е бил
съобразен и от вещото лице и от съда (възприемайки заключението).
При негова тежест жалбоподателят не е представил
никакви доказателства за плащане. Следователно исковете за плащане на трудовото
възнаграждение са установени по основание. Размерът им установен от СЧЕ, която
не е оспорена - ответника не се явил в последното заседание на СРС. Оплакванията
в жалбата, че вещото лице не посетило офис на ответника са преклудирани. Те
представляват оспорване на експертизата, което е възможно до края на
заседанието на което е изслушано вещото лице.
Освен това в заключението вещото лице изрично е
записано, че същото е посетило ответника, а за верността на заключението вещото
лице носи и наказателна отговорност.
С оглед на горното решението е правилно в обжалваните
му части по исковете по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.
Поради основателността на главните претенции
основателни се явяват и акцесорните претенции за изтекли преди предявяване на
иска мораторни лихви върху главниците за трудово възнаграждение и върху
обезщетението по чл. 221 КТ. Размерът име установен от ССЕ.
Основателна е и претенцията по чл. 224 КТ за
обезщетение за неползван отпуск. Броят на дните неползван отпуск не е бил
спорен-изрично това е заявено от ответника в отговора на иска.
Размерът на дължимото обезщетение е установен от ССЕ.
Не е доказано плащане, като е изтекъл и срокът по чл. 228, ал. 3 от КТ и
основателна е и претенцията за лихва изтекла до предявяване на иска, като
размерът е установен със СЧЕ.
Предвид гореизложеното решението следва да се потвърди
в обжалваните части.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец, който претендира 600,00
лева адвокатски хонорар-реално платени видно от представеното заверено копие на
договор за правна помощ.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 172327 от 10.08.2020г., постановено по гр. д.
№ 72021/2018г. по описа на Софийски районен съд, 68 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА "С.Х."ЕООД, ЕИК: ******** ДА ЗАПЛАТИ
НА Б.В.Б., ЕГН: ********** сумата от 600,00
лева разноски за адвокат във въззивното дело.
С оглед на цената на всеки от исковете по чл. 221, ал.
1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ настоящото решение по тези искове и по
акцесорните искове за лихви върху главниците по тези искове е окончателно на
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
В частта му по иска по чл. 128, т. 2 от КТ настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.