№ 370 / 15.3.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.МОНТАНА, 15.03.2019г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 4041 по описа за 2017 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството се провежда по реда на чл.248 ГПК.
В срока за обжалване на решение №3/03.01.2109г. е постъпила молба от ищеца „. Б. А. вх.№ 1630/06.02.2019г. срещу постановеното решение в частта му за разноските.
Поддържа, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1/09.07.2004г. е 1 490.99 лева. Адвокатското дружество, което представлява ищеца „. Б. А. твърди, че е надлежно регистрирано по ЗДДС, като дължимото ДДС не е част от минималното възнаграждение, указано в наредбата, а се начислява над уговорената между адвоката и клиента сума. В този смисъл заявява, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото с начислен ДДС е в размер на 1 789.19 лева, колкото е претендираният и реално заплатен от ищеца хонорар по делото.
Моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди на ищеца цялото претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 1 789.19 лева, съобразно представената фактура, платежно нареждане и списък по чл.80 ГПК.
Препис от молбата е връчен на противната страна чрез пълномощника им адв.Д.С.. В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор.
Съдът, след като се запозна с молбата и приложените писмени доказателства, установяващи размера на уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение, намира за установено следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението, видно от пощенско клеймо, постъпила на 04.02.2019г., от лице имащо правен интерес да иска изменение на постановения съдебен акт в тази част за разноските, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
В мотивите на решението съдът е обсъдил направеното възражение от ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, като е приел, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, че следва да бъде намален размера на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, като същият обаче не може да е по-малък от предвидения минимален размер съгласно чл.36, ал.2 ЗА и Наредба №1/09.07.2004г. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед претендирания и уважен размер на исковата претенция възлиза на сумата от 1 300 лева, в който размер е присъден с решението.
Действително ищецът е представляван по делото от адвокатско дружество, което е регистрирано по ЗДДС, видно от приложените към исковата молба пълномощно, договор за правна защита и данъчна фактура. Начисления ДДС не е част от адвокатското възнаграждение, но е заплатено от ищеца за оказаното процесуално представителство по делото.
С оглед на горното върху определената и редуцирана сума на адвокатското възнаграждение от 1 300 лева след начисляване на съответния ДДС, сумата, която следва да бъде присъдена е в размер на 1 560 лева.
Предвид гореизложеното постановеното решение №3/03.01.2019г. в частта за разноските следва да бъде изменено, като се допълни в частта за дължимите разноски и ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца допълнително и сумата от 260.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ №3, постановено на 03.01.2019г. по гр.дело № 4041/2017г. в частта, касаеща присъдените разноски, като ОСЪЖДА ответниците Б.К.Й., Д.Б. Т. и С.С.К. ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца „. Б. А. ЕИК: *********, представляван от адвокатско дружество „М. xxx сумата от 260.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: