Мотиви
по присъда № 26009/02.09.2022 г.,
постановена по НОХД № 144/2020 г. по описа на С.
окръжен съд
С.о.п. е повдигнала пред съда обвинение
срещу В.А.Л. с ЕГН ********** в това, че в качеството си на управител на „В.“
ЕООД (купувач по договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен №
09-02070/27.09.2016 г. с ТП ДГС Е. П. и работодател на С. М.Й. и лицензиран лесовъд (съгласно удостоверение
№ 11039/19.11.2014 г. на ИАГ към М. на з. и х.) получил позволително за сеч №
0331509 за периода 23.10. – 30.12.2016 г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност – добив на дървесина чрез механизирано поваляне на дървета,
като е допуснал на 08.11.2016 г. в периода от 8.30 до 11.30 часа в обект №
16110 – с, подотдел 125 – г, находящ се на територията
на ТП ДГС Е. П., в местността „К.“, в землището на с. Г.Р., община Е. П., С. обл.:
- С.Т.И. да извършва механизирано
поваляне на дървета без да притежава свидетелство за правоспособност за работа
с моторни триони и храсторези и без разрешително за достъп до насаждения, в
които се извършва добив на дървесина
- и С. М.Й. с ЕГН ********** да работи
на същия обект без да е обучен и/или инструктиран и екипиран, без лични
предпазни средства и без разрешително за достъп до насаждения, в които се
извършва добив на дървесина, е нарушил разпоредбите на:
- чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Лицата по чл.
108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да: 4.
Следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи
сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия“
във вр. с чл. 144, ал. 4, т. 1 от ЗГ „С разрешение,
издадено по този закон, се осигурява достъпът до: 1. Горски територии, в които
се провежда добив на дървесина и за това обстоятелство е поставена обозначителна табела“;
- чл. 281, ал. 4 от КТ (предишна ал. 3,
изм. и доп. ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2011 г.) „Не се допускат на
работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието“,
във вр. с чл. 281, ал. 2 от КТ (предишна ал. 1, изм.
ДВ бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) „Работниците и служителите,
работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и
други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в
дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се
инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труда“;
- чл. 16, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд „При осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
6. да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
7. да не допуска до местата, където
съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лицата, които
не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
8. да предприеме необходимите мерки за
координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или
дейности от работещи и на други работодатели“, във вр.
с чл. 10, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд „При
работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг
начин, се използват лични предпазни средства“;
- чл. 2, ал. 1 от Наредба РД
07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд „Работодателят осигурява на всеки
работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа
в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на
работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на
риска на съответното работно място“ във вр. с чл. 7,
ал. 5, т. 4 от Наредба № РД 07-2/16.12.2009 г. „Обучението по безопасност и
здраве при работа се провежда: 4. За лицата по чл. 6, т. 5 и 6 – съгласно
изискванията на съответните нормативни актове“ и във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД 07-2/16.12.2009 г. „Работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното
време, вкл. и на: 3. Работещи от други предприятия, които ще работят на
територията на предприятието“;
- чл. 3 от Наредба № РД –
07-2/16.12.2009 г. на МТСП „Работодателят не допуска до работа работник и
служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е
инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд“;
- чл. 3 от
Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР „На работниците, извършващи
дейности по чл. 1, работодателят осигурява необходимите лични предпазни
средства и специални работни облекла, съгласно Наредбата за специалното работно
облекло и личните предпазни средства“;
- чл. 5, т. 4,
т. 11 и т. 12 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР „Лицата,
които ръководят и управляват трудовите процеси са длъжни да: т. 4 „организират
провеждането на всички видове инструктажи и обучение, съгласно утвърдените
вътрешни правила за безопасно работа“;
т.11 „осигуряват
необходимите лични предпазни средства и защитно работно облекло“;
т.12 „осигуряват
обучение на всеки работещ по здравословни и безопасни условия на труд,
съобразно неговото работно място и професия“;
- чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР „Не се допускат до
работа лица, които: т.2 „в производства, работещи с машини, съоръжения и
инструменти и на работни места, създаващи риск за тяхното здраве е безопасност,
непритежаващи документ за правоспособност“;
- чл. 11, ал. 1
от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР „Работниците, участващи
в производствения процес, задължително се инструктират, обучават и полагат
изпит за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгл. Наредба
№ 3 на МТСП независимо от вида на договора, който са сключили с работодателя“;
- чл. 11, ал. 2
от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР „Работниците и
служителите, извършващи дейности в горите се инструктират само от длъжностни
лица с инженерно или техническо образование, преминали курс по безопасност на
труда“;
- чл. 11, ал. 3
от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР „Задължително се
инструктират и сезонните работници, независимо от времето, за което се наемат“,
като с обективираното в посочените нарушения свое бездействие е
причинил смъртта на С. М.Й. с ЕГН ********** – престъпление по чл. 123, ал. 1,
пр. 2 от НК.
В хода на
съдебното следствие по реда на чл. 287 от НПК е допуснато изменение на
обвинението срещу В.Л. – за това, че в качеството си на управител на „В.“ ЕООД
(купувач по Договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен № 09-02-
70/27.9.2016 г, с ТП „Държавно горско стопанство Е. П.“) и регистриран лесовъд
(съгласно Удостоверение № 11039/19.11.2014 г. на Изпълнителна агенция по горите
към М. на з. и х.), на чието име е издадено позволително за сеч № 0331509 за
периода 23.10-30.12.2016 г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - добив на дървесина чрез
механизирано поваляне на дървета, като е допуснал на 08.11.2016 г. в периода от
8:30 до 11:30 часа в обект № 16110 - с, подотдел 125 - г, находящ
се на територията на ТП „Държавно горско стопанство Е. П.“, в местността „К.“,
в землището на село Г.Р., община Е. П., С. обл.:
- С.Т.И. да извършва механизирано
поваляне на дървета без да притежава Свидетелство за правоспособност за работа
с моторни триони и храсторези и без разрешително за достъп до насаждения, в
които се извършва добив на дървесина
- и С. М.Й. с ЕГН ********** да
работи на същия обект, без да е обучен и/или инструктиран и екипиран, без лични
предпазни средства и без разрешително за достъп до насаждения, в които се
извършва добив на дървесина,
е
нарушил разпоредбите на:
- чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Лицата по чл.
108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да: 4.
следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи
сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия“
във връзка с чл. 144, ал. 4, т. 1 от Закон за горите „С разрешение, издадено по
този закон, се осигурява достъпът до: 1. горски територии, в които се провежда
добив на дървесина и за това обстоятелство е поставена обозначителна
табела“ във връзка с чл. 144, ал. 1 от Закон за горите „Достъпът до горските
територии е свободен, на собствен риск, при спазване указанията на горската
администрация и собственика на горската територия, освен в случаите, предвидени
в този закон.“ и във връзка с чл. 108, ал. 2 от Закон за горите „Позволителното
за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101,
ал. 3“ във връзка с чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии „Разрешителното за достъп до насаждения, в
които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се дава в
писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч.
собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или
регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч“;
- чл. 232 от Закон за горите „При
извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да
спазват изискванията на:
1. действащото трудово законодателство,
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на
околната среда, както и други специални изисквания, определени с нормативен или
общ административен акт;
2. Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника и подзаконовите актове по неговото
прилагане“, във връзка с:
- чл. 16, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8
от Закон за здравословни и безопасни условия на труд „При осъществяване на
дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
работодателят е длъжен:
6. да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
7. да не допуска до местата, където
съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лицата които
не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
8. да предприеме необходимите мерки
за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или
дейности от работещи и на други работодатели“;
- чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба РД
07-2/16.12.2009 г. „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на
договора и продължителността на работното време, вкл. и на: 3. работещи от
други предприятия, които ще работят на територията на предприятието“;
- чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилник
по безопасност на труда в горите на МЗГАР „ Не се допускат до работа лица,
които: т. 2 „в производства, работещи с машини, съоръжения и инструменти и на
работни места, създаващи риск за тяхното здраве и безопасност, непритежаващи
документ за правоспособност“;
- чл. 11, ал. 1 от Правилник по
безопасност на труда в горите на МЗГАР „Работниците, участващи в
производствения процес, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгл. Наредба № 3
на МТСП независимо от вида на договора, който са сключили с работодателя“;
- чл. 11, ал. 3 от Правилник по
безопасност на труда в горите на МЗГАР „Задължително се инструктират и
сезонните (временни) работници, независимо от времето, за което се наемат“,
като с обективираното
в посочените нарушения свое бездействие е причинил смъртта на С. М.Й. с ЕГН **********
- престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е направено изменение
изцяло на обвинителната теза на прокуратурата, в частта, касаеща
качеството на работодател на В.А.Л. спрямо пострадалия С. М.Й., като според
прокурора на базата на представените по делото доказателства не може да се
приеме, че В.А.Л. е бил работодател на С. М.Й..
Приети са за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове, както
следва:
- от Н.А.А., с
ЕГН **********, за сумата
от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението;
- от Г.М.Й., с ЕГН **********, за сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016
г. до окончателното изплащане на задължението;
- от Ф.М.Й., с ЕГН **********, за сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016
г. до окончателното изплащане на задължението;
- от И.М.Й., с ЕГН **********, за сумата от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението;
- от В.М.Й., с ЕГН **********, за сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016
г. до окончателното изплащане на задължението;
- от Н.М.М., с ЕГН **********, за сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016
г. до окончателното изплащане на задължението;
- от Ф.М.С., с ЕГН **********, за сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016
г. до окончателното изплащане на задължението.
Представителят на държавното обвинение –
прокурор Й. П. от СОП, заема
становище за несъмнено доказано от събраните по делото
доказателства извършването на инкриминираното деяние и авторството на
подсъдимия В.Л.. Установено е, че след проведен търг с явно наддаване, между ТП „Държавно горско
стопанство Е. П.“, в качеството му на продавач и „В.“ ЕООД, в качеството му на
купувач, представляван от управителя Л., е сключен договор за покупко-продажба
на стояща дървесина на корен от посочения в договора обект. В тази връзка,
подсъдимият се е задължил да осигури присъствие на свой представител при
изпълнение на дейностите по договора и при извършване на сечта и разкройването
на дървесината да спазва изискванията по охрана и безопасност на труда.
Подсъдимият Л. е получил позволително за сеч и му е бил предаден маркиран лесосечен фонд в посочените в договора отдели. Подчертава
се, че за да спечели търга с явно наддаване, подсъдимият Л. е представил
декларация, че разполага с назначени по трудов договор 3 лица, правоспособни за
работа с моторен трион и храсторез; че е лесовъд за упражняване на частна
лесовъдска практика и че представляваното от него дружество е регистрирано по
ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като е представил
заверени копия от нужните документи. Подсъдимият е декларирал, че при
изпълнението на дейностите в обекта от търга ще ползва подизпълнител и в
съответствие с нормативните изисквания, преди да започне дейността ще представи
доказателства, че подизпълнителят отговаря на същите изисквания.
Установено е също така, според прокурора, че
назначеният по трудов договор в собственото на подсъдимия и управлявано от него
дружество „В. л.“ ЕООД св. Е.Д. е изпълнявал и дейности от името на „В.“ ЕООД.
Без да докаже, че подизпълнителят му отговаря на тръжните изисквания и за сечта
в отдели 125-б и 125-г на обект № 16110c и
без да използва декларираните в търга лица, подсъдимият Л. наредил на св.
Д. да се обади на св. А.Г. и да го ангажира за сечта и разкройването на
дървесината, като предоставил на Д. телефонен номер. Подсъдимият определил
размера и начина на плащане на извършената работа; възложил на св. Д. да посочи
на св. Г. отделите, в които той и останалите работници да извършват сечта,
както и всеки петък да предава на Г. пари, представляващи плащане за работата,
свършена през седмицата.
Според прокурора, подсъдимият Л. знаел какви са общите
изискванията по охрана и безопасност на труда и специфичните изисквания за
безопасност на труда в горите и достъпа в тях, но въпреки това при
организирането на сечта и разкройването на дървесината в отдел 125-г на обект №
16110c не предприел каквито и да било действия за
инструктиране на участниците в сечта за безопасни и здравословни условия на
труд, не се поинтересувал дали те притежават правоспособност за работа с
моторен трион и храсторез, дали са подходящо обучени и екипирани и как ще се
сдобият с нормативно изискуемото разрешително за достъп до насаждения, в които се
извършва добив на дървесина – като лицензиран лесовъд подсъдимият издал такова
разрешително само за себе си и за св. Е.Д.. Така, без информация
дали са подходящо обучени и правоспособни, без да са инструктирани и екипирани
и без да имат разрешителни за достъп до насажденията, секачите били допуснати от
подсъдимия В.Л. да започнат работа в обекта, а на 04.11.2016 г. на сечището
дошъл св. Д. и с дадената му от подсъдимия сума в размер на 1000 лв. платил на св. Г. за
свършената през седмицата работа, за което между двамата бил подписан приемо-предавателен протокол – който протокол според
прокурора вероятно е бил без дата и значително по-късно в него е била
отбелязана не датата на реалното плащане, а следващия петък - 11.11.2016 г., тъй като доказателствата по делото установяват,
че е извършено само едно плащане за положения труд. Обясненията на подсъдимия за заплащането на
сумата от 1000 лева по молба на жена на име Г. се считат от прокурора за
неправдоподобни и в противоречие с всички останали доказателства по делото.
Според прокурора, на
инкриминираната дата 08.11.2016 г. св. С.И., който нямал разрешително за достъп
до съответната територия, не бил обучен и инструктиран за безопасна работа и
нямал правоспособност за работа с моторна резачка, при отсичане на дърво с моторна
резачка не спазил съответната технология и правилата за безопасност на труд в
горите и в крайна сметка това довело до инцидента, описан подробно в
обвинителния акт, като в този инцидент са леко пострадали самият той и майка му
св. Т.И., а С. М.Й. получил несъвместими с живота травми и починал.
Подчертава
се, че наличният по делото в оригинал договор за добив на дървесина от
01.11.2016 г., сключен между представляваното от подсъдимия дружество „В.“ ЕООД
и изпълнителя „Д. к.“ ЕООД е неистински
частен документ, тъй като е подписан от лице, различно от управителя на
изпълнителя по договора; че представител на „Д. к.“ ЕООД не е имал издадено разрешение
за достъп до съответната горска територия; че по договора няма уговорени суми
за плащане; че подсъдимият сам е предоставил по делото протокол на НАП за
извършена насрещна проверка от 09.08.2016 г. и следователно е знаел, че изпълнителят
е дружество със статут на „издирван и липсващ търговец“ и при това сам е бил
потърпевш от това, тъй като с Ревизионен акт от 10.10.2016
г., именно във връзка със сделки с „Д. К.“ за предходен период на управляваното
от него дружество е вменено заплащането на ДДС в значителен размер.
Твърденията
на подсъдимия за взаимоотношенията му с „Д. к.“, с представящи се за Х.М. и Г.
лица и за изгарянето на документите с инструктажа на Х.М. в пожара в механа „Е.“
се считат за защитна версия на подсъдимия.
Счита се,
че макар показанията на подсъдимия в досъдебното производство да са дадени в
друго качество и да не могат да се ценят в настоящото производство, факт е
драстичното разминаване между тях и заявеното от него в хода на съдебното
следствие.
Според
прокурора, подсъдимият Л. е годен субект на престъплението по чл. 123 ал. 1 НК.
Като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ „В.“ ЕООД той
е осъществявал изцяло ръководството и управлението на търговското дружество. В
това свое качество е участвал в търг за продажба на стояща дървесина,
декларирал е съответствие с изискванията за кадрова обезпеченост за изпълнение
на предмета на договора и е сключил с ТП „ДГС Е. П.“ процесния
договор за добив на дървесина. Подсъдимият Л. е и лесовъд на частна практика, а
лесовъдската практика включва и планиране и организация на добива на дървесина.
Подсъдимият Л. е осъществявал правно-регламентирана дейност, която е източник
на повишена опасност - добив на дървесина, осъществяван чрез механизирано
поваляне на дървета. Именно подсъдимият, в посочените по-горе качества, според
прокурора е бил нормативно и договорно
задължен да организира работния процес в инкриминирания отдел, съобразно
действащата нормативна уредба за безопасни и здравословни условия на труд и в съответствие
със специфичните изискания за достъп и работа в горите. Деянието е осъществено
чрез противоправно и престъпно бездействие. Като се е
дезинтересирал от лицата, извършващи механизирано
поваляне на дървета; като не е спрял неправоспособния С.И. да борави с моторен
трион, съответно не го е отстранил при започване на работа с него; като не е
провел необходимото обучение и инструктаж за безопасност при работа на С. Й.,
не му е подсигурил нужната екипировка и лични предпазни средства и като не е
спрял и двамата да влязат в обекта без разрешително за достъп до насаждения, в
които се извършва добив на дървесина, съответно – не ги е отстранил от него,
подсъдимият В.Л. според представителя на държавното обвинение е нарушил нормативните
разпоредби, посочени в обвинителния акт след неговото изменение в хода на
съдебното следствие. Деянието е извършено при поради немарливо изпълнение на
нормативно възложената дейност по осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд и достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина.
Между
допуснатите от обвиняемия нарушения на правилата за достъп до насаждения, в
които се извършва добив на дървесина и за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд и настъпилия резултат - смъртта на С. Й., според
прокурора е налице пряка причинно-следствена връзка.
Деянието
подсъдимият Л. е извършил виновно, при небрежност като форма на
непредпазливост, тъй като нито е искал,
нито е допускал настъпването на смъртта на С. Й., но е могъл и е бил длъжен да
го предвиди и предотврати.
Смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство за подсъдимия Л. се счита чистото му
съдебно минало, а отегчаващо – умишленото неизпълнение на множество правила за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Иска се наказанието
на подсъдимия да бъде определено при лек превес на отегчаващите над
смекчаващите отговорността обстоятелства, като за справедливо се намира наказание
в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от четири години; както и подсъдимият
да бъде лишен и от правото да упражнява дейност „дърводобив“.
Предявените
граждански искове се считат основателни в размер на 50 000 лева за всеки
от тях.
Разноските
по делото се иска да бъдат възложени на подсъдимия.
Служебният
повереник на гражданските ищци и частни обвинители Н.А.А.,
Г.М.Й., Ф.М.Й., И.М.Й., В.М.Й., Н.М.М. и Ф.М.С. – адв.
Г. от САК, счита, че фактическата обстановка
се установява от събраните доказателства и доказателствени
средства, на първо място от еднопосочните и непротиворечиви показания на свидетелите
А.Г., С.И., Т.И., М.К., М.К., С.К., участвали в извършването на сечта, както и
тези на свидетеля Е. Д., който по указание на подсъдимия е показал отдела и
подотдела, където ще се извърши дейността. Безспорно се счита нормативното
задължение на подсъдимия Л. да организира, ръководи и контролира безопасното
изпълнение на договора за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от
27.09.2016 г., сключен с ТП „ДГС-Е. П.". Твърди се, че в конкретния случай
подсъдимият е притежавал не само знанията за характера на извършваната дейност,
но и необходимото удостоверение за упражняване на лесовъдска практика, въз
основа на което е получил позволителното за сеч; притежавал е и удостоверение за здравословни
и безопасни условия на труд от служба по трудова медицина „М.-2001-1" ООД,
както и разрешение за достъп до съответните горски територии – което му е
позволило да сключи договора за добив и извозване на маркираната дървесина в
посочените подотдели, съгласно който договор подсъдимият Л. се е задължил да
посочи и осигури свой представител, който да следи за спазване изискванията за
охрана и безопасността на труда. Подчертава се, че подсъдимият не е осигурил
реално подизпълнител, който също да отговаря на условията по договора, а
посочената на по-късен етап фирма не е осъществила дейност по контрол сечене и
извозване на дървен материал от инкриминирания обект. Сочи се, че св. Д.
заявява, че не знае кой е упражнявал контрол над работата на дървосекачите и е
извършил единствено едно плащане на св. А.Г., св. Г.М. също отрича да е
представлявала като подизпълнител която и да е фирма, св. Х.М. също не е взел
участие в дейността, нито е подписвал представените по делото договори с
управляваното от него дружество. Според повереника
обстоятелството, че при възникналия пожар в офиса на дружеството на подсъдимия
са изгорели всички свързани с проведен инструктаж документи, но са оцелели в
оригинал договора за добив на стояща дървесина и разрешителното за сеч,
пораждат основателни съмнения. Такива съмнения поражда според повереника и фактът, че подсъдимият Л. не може да посочи
нито едно от лицата на фирмата подизпълнител, с които е бил в договорни
отношения, а след установяването и разпита на тези лица по съобщените от него
данни се оказва, че не са онези, с които подсъдимият твърди да е работил.
Подчертава
се, че неспазването на необходимите законови и подзаконови изисквания, вменени
в задължения на страните по договора, е създало реална опасност за живота и
здравето и на други лица, освен на причинената смърт на С. Й.; че подсъдимият е
осигурил за себе си и за св. Д. необходимото разрешение за достъп до горските
територии и договор за трудово правоотношение, но повиканите чрез Д.
дървосекачи и пострадалият С. Й. са допуснати да работят без договори, без
разрешение за достъп до съответната горска територия, без да им е провеждан
инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд, без съответната
екипировка, без да е осигурено присъствие на представител на “В.“ ЕООД. В
резултат на това си бездействие и немарливо изпълнение към
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
подсъдимият е допуснал С.И. да работи с моторна резачка, без да е правоспособен
за това, както е допуснал и в нарушение на нормативно определените изисквания
да работи и пострадалото лице.
Подчертава
се наличието на противоречия между съобщеното от св. Г.М. и заключението на съдебно-почерковата експертиза, според което подписите за
изпълнителя Х.М. в договора за добив на дървесина от 01.11.2016 г. между „В."
и „Д. к.“, положен върху отпечатък от печат с надпис „Д. к." вероятно са изпълнени
от същата тази „непозната" на подсъдимия – Г.М..
По изложените съображения, според
повереника категорично
се установява, че представеният от подсъдимия договор с фирма „Д. к." е
неистински; че подписите в договора не са положени от свидетеля Х.М.; че лицата
са извършили дейността по рязане и разкройване на дървесина, без да имат право
на достъп и работа в горските насаждения, без да са инструктирани, екипирани,
без да имат нужната правоспособност за работа с моторен трион, без да е
осигурен представител на „В.“ ЕООД да упражнява контрол върху дейността по
договора за добив на дървесина - за което подсъдимият е бил длъжен в качеството
си на управител на „В.“ ЕООД и лицензиран лесовъд, на чието име е издадено
позволително за сеч. Посоченото бездействие на подсъдимия са счита за такова в
пряка причинно-следствена връзка със съставомерните
последици - настъпилата смърт на С. Й..
Като
отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство се иска да бъде отчетен
характерът и степента на причинената вреда.
Иска се
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия Л., уважаване на
предявените граждански искове в пълния им размер и възлагане на разноските по
делото на подсъдимия.
Гражданските ищци и частни обвинители Н.А.А., Г.М.Й., Ф.М.Й., И.М.Й., В.М.Й., Н.М.М. и Ф.М.С. не се явяват в последното по делото
открито съдебно заседание, за което са редовно призовани.
Защитникът
на подсъдимия Л. - адв. Д.Б. от САК, заема становище за
необходимостта от оправдаване на подсъдимия по обвинението. Счита се, че от
събраните в хода на производството доказателства не се доказва по категоричен и
несъмнен начин той да е осъществил състава на престъплението, за което е
предаден на съд, а напротив - установено е по категоричен и несъмнен начин, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението нито от обективна, нито
от субективна страна.
Твърди се, че от фактическа
страна по делото е установено, че на 08.11.2016 г. на територията
на ДГС Е. П., установени в делото лица са извършвали сеч, и в резултат на тази сеч лицето
С.И., режейки с моторна резачка, извършва механично поваляне на дървета и
причинява смъртта на С. М.Й..
За правилното решаване на
делото, с оглед инкриминираните на подсъдимия обвинения, от значение се счита
изясняването каква длъжност е изпълнявал подсъдимият и какви са били неговите
задължения; с оглед на това - подсъдимият ли е лицето, допуснало пострадалия до
мястото на инцидента; каква е била причината за падането на дървото, довело до
притискането на работника и причиняване на уврежданията, вследствие на които е
настъпила смъртта му; и ако падането на дървото е обусловено не само от
механичното въздействие на моторната резачка на С.И. върху него, но и от други
фактори, знаел ли е подсъдимият за тяхното наличие и за това, че те
представляват опасност за здравето и живота на работещите в близост до дървото
лица.
Установено се счита, че подсъдимият е получил
разрешително за сеч за периода 23.10.2016 г. - 30.12.2016 г. в качеството си на
управител на фирма „В.“ ЕООД и
купувач
по договор за покупко-продажба на дървесина на корен ДГС - Е.
П. и че
подсъдимият е сключил договор на 01.11.2016 г. за подизпълнител с фирма „Д. к.“
за сеч и извозване на дървесина – дружество, с което „В.“ е било в търговски отношения много преди инцидента, както
е видно от представените в делото ревизионни актове и от протоколите за
извършена насрещна проверка.
Твърди се, че подсъдимият Л. не познава лицата,
които са извършили сечта, вкл. пострадалия; че подсъдимият не е плащал на
лицата на тези обекти и не би могъл да носи отговорност, ако някой самоволно на
процесния обект или някъде в района на ДГС-Е. П. извършва незаконна сеч и от
това произтичат вредни последици.
Установено се счита, че подсъдимият не се явява
работодател на пострадалия, няма никакви отношения с него, нито се явява
работодател на лицата, които са извършвали сечта. Установено е също така според
защитника адв. Б., че отделите, за които подсъдимият
е имал позволение за сеч, са били оградени и маркирани по установения в закона
ред.
Подчертава се, че контактът на „Д. к.“ с подсъдимия е била счетоводителката Галя и
че още в тръжната документация фирма „В.“ е декларирала, че ще ползва подизпълнител; че заплащането на подизпълнителя
се определя от количеството и вида на натоварените дървета, за които да се
плати от св. Д. и именно затова последният е завел т. нар. „М. б.“ (посочена от
Г. като представител на „Д. к.“) да им покаже границите на обекта.
Счита се за безспорно установено от
доказателствата по делото, че от страна на подсъдимия са спазени всички
изисквания за инструктаж на управителя на фирмата към подизпълнител – „Д. к.“,
а подсъдимият не е имал задължение да прави инструктаж на работниците и
служителите на фирмата подизпълнител.
Установено е според защитника по категоричен
начин, че причината за произшествието е свързана с неправилната преценка от
страна на работещите на посоката на падане на дървото след неговото отрязване в
условията на силен вятър, неизползването на клинове и вили, опитът им да
повалят дървото чрез ръчно избутване, неспазване на опасната зона под дървото -
вместо да спрат работа и да се отдалечат на регламентирано безопасно
разстояние, работещите са продължили да работят, макар отрязаното дърво да е
представлявало сериозна опасност за безопасността им, особено при наличието на
силен вятър, какъвто е имало към момента на злополуката.
Мястото на инцидента се счита от защитника за
неустановено от доказателствата по делото, тъй като свидетелските показания за
това са противоречиви.
Пледира се за оправдаването на подсъдимия Л.,
поради недоказаност на вината му в изискуемия от НПК обем, и за отхвърляна на
предявените граждански искове като неоснователни и недоказани, както по
основание, така и по размер.
Защитникът на подсъдимия Л. - адв. П.К. от АК К., поддържа изцяло заявеното от адв. Б. от САК. В
допълнение се изтъква, че дори да бъде споделена лансираната обвинителна теза
на прокурора, тази теза не държи сметка за това, че общественоопасният
резултат в конкретния случай не е
настъпил по нито една от откроените от обвинителя причини, или пък поради
тяхното комплексно разглеждане.
Счита се, че прокурорът не е съобразил
утвърденото в доктрината и практика разбиране, в което от значение за отговорността на дееца в контекста на
вменената му по чл. 123 в НК, престъпна деятелност е не всяко бездействие, а
само това за реално причинения резултат, но не и за създаването на потенциална
опасност за възникване на такъв. Сочи се, че ревизионният акт, на който се
позовава прокурорът, не се отнася до липса на реално извършени доставки, а
просто само шест от фактурите не са включени в справките-декларации по ДДС.
Твърди се, че видно от ревизионния акт в „Д. к.“ е имало назначени лица именно
„резач на дървесина“ - обстоятелство, което прокуратурата не взема под
внимание.
Оспорва се заключението на извършената съдебно-медицинска
и техническа експертиза, поради факта, че едно от вещите лица е работило по
обявен за нищожен от ВАС правилник.
Подсъдимият В.Л. в съдебни прения поддържа
казаното от защитниците му, а в последната си дума пред съда прави искане да
бъде оправдан.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
В.Л. бил собственик и управител на дружествата „В.“ ЕООД, с ЕИК ********* и „В.
л.“ ЕООД, с ЕИК *********. Дружеството „В.“ ЕООД било регистрирано в публичния
регистър на търговци за извършване на следните дейности в горски територии:
стопанисване на горски територии и добив на дървесина, като в тази връзка било
издадено удостоверение № 6549/17.12.2014 г. на М. на з. и х., Изпълнителна
агенция по горите (ИАГ).
Подсъдимият Л.
бил регистриран в публичния регистър на физически лица, упражняващи лесовъдска
практика за дейностите планиране и организация на дейностите по залесяване;
маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива
на дървесина, планиране и организация на добива на недървесни продукти – видно
от удостоверение № 11039/19.11.2014 г. на М. на з. и х., ИАГ. Подсъдимият Л.
добре знаел какви са общите изисквания по охрана и безопасност на труда и
специфичните изисквания за безопасност на труда в горите и достъпа в тях, тъй
като освен лицензиран лесовъд, през 2014 година преминал редовна форма на
обучение по здравословни и безопасни условия на труд и получил за това
удостоверение от Служба по трудова медицина „М.-2001-1“ ООД, град Д.. Той
притежавал и свидетелство за работа с моторни триони и храсторези.
Във „В. л.“
ЕООД с трудов договор № 002/19.05.2014 г. бил назначен като шофьор – водач,
машини за горско стопанство свидетелят Е.Д.. Съгласно длъжностната
характеристика на длъжността шофьор, свидетелят бил подчинен йерархически в
ежедневната работа на управителя на дружеството и се отчитал пред него за
извършената работа; както и контактува с контролните органи и служители на
различни институции и организации във връзка с изпълняваната работа. Свидетелят
Д. се ползвал от доверието на подсъдимия и изпълнявал всички възложени му от
него дейности, вкл. такива от името на „В.“ ЕООД.
На
27.09.2016 г., след проведен търг с явно наддаване, между Югозападно държавно
предприятие, ТП „Държавно горско стопанство Е. П.“ (продавач) и „В.“ ЕООД
(купувач) бил сключен договор № 09-02-70, за покупко-продажба на стояща
дървесина на корен от допълнителен годишен план за ползването на дървесина за
2016 г. от държавните горски територии на ТП ДГС Е. П., към „ЮЗДП“ ДП – Б.,
Обект 16110с, отдели: 97-р, 970с, 100-з, 101–к, 101–п, 101–р, 102–ц, 125–б,
125–г, 149–с, 336–б, 351–ж, 437–ж, 437-и. Договорът бил подписан за купувач от
подсъдимия В.Л.. Проведеният явен търг касаел държавна горска територия в
землището на село Г.Р., община Е. П., С. обл.. Селото
се намира на 44 км източно от град С. и на 19 км от град Е. Е.; разположено е в
С. поле, в подножието на Западното С., около сливането на двете реки Р. и Л.,
които образуват река Л., на 693 м надморска височина.
При
участието си в търга с явно наддаване, за да докаже, че представляваното от
него дружество може да изпълни договора съобразно обявените тръжни условия и
нормативните изисквания, подсъдимият Л. представил, както следва:
-
декларация
от 02.09.2016 г., че представляваният от него търговец „В.“ ЕООД разполага с
технически лица, правоспособни за работа с моторен трион и храсторез (като
изписал собственото си име, посочил длъжността си управител и свидетелство за
правоспособност № 8143/11.05.2010 г. и имената на С. Д., на длъжност секач и
притежаващ съответно свидетелство за правоспособност и Ст. Ж., също на длъжност
секач и притежаващ съответно свидетелство за правоспособност); че Хр. Д.
(секач) и Б. М. (шофьор) са техническите лица, правоспособни за работа със
специализирана горска техника и техника за подвоз и притежават съответните
свидетелства за правоспособност; както и че самият той е лесовъд, регистриран
за упражняване на частна лесовъдска практика по смисъла на чл. 233 от Закона за
горите и притежава съответно удостоверение;
-
удостоверение,
че представляваното от него дружество е регистрирано съгласно ЗГ, респ. Наредба
№ 1/22.12.2008 г. вр. §35, ал. 8 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗГ и § 80, ал. 5 от Преходните и заключителните
разпоредби към закона за изменение и допълнение на ЗГ (ДВ, бр. 60 от 07.08.2012
г.);
-
справка за
действащите трудови договора от ТД на НАП;
-
удостоверение
за регистрация на търговеца;
-
удостоверение
за регистриран лесовъд.
Подсъдимият декларирал при участието си в търга, че
при изпълнението на дейностите в обект 16110с ще ползва подизпълнители, като
преди да започне изпълнението на дейността, ще представи доказателства, че
подизпълнителят отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 1, 3-5 от Наредбата.
Съгласно посочения по-горе договор, продавачът
прехвърлял на купувача собствеността върху прогнозни количества маркирана
дървесина на корен от Обект 16110с, отдели: 97-р, 970с, 100-з, 101–к, 101–п,
101–р, 102–ц, 125–б, 125–г, 149–с, 336–б, 351–ж, 437–ж, 437-и от годишния план
за 2016 г. – държавни горски територии на ТП „ДГС Е. П.“ към „ЮЗДП“ ДП – Б.,
като купувачът се задължавал да добие и извози маркирана дървесина на корен от
обекта и да заплати договорената между страните цена. Срокът на получаване на
позволителното за сеч от страна на купувача за всяко едно насаждение от обекта
бил определен на до 14 дни от датата на сключване на договора, а крайният срок
на договора бил посочен до 31.12.2016 г. Подсъдимият се задължил да осигури присъствие на свой
представител при изпълнение на дейностите по договора и при извършване на сечта
и разкройването на дървесината да спазва изискванията по охрана и безопасност
на труда.
След сключване на договора, като лесовъд подсъдимият Л.
издал за себе си и за свидетеля Д. разрешително за достъп до насаждения, в
които се извършва добив на дървесина. По нареждане на подсъдимия, свидетелят Д.
присъствал при предаването на маркирания лесосечен
фонд, предмет на договора на дружеството купувач.
Без да заявява в ТП ДГС Е. П. конкретен подизпълнител
и без да представя доказателства за такъв, подсъдимият Л. дал на свидетеля Д.
телефонния номер на свидетеля А.Г., и наредил да му се обади и да възложи срещу
заплащане на него и работещите с него лица извършването на сечта и
разкройването на дървесината. Подсъдимият възложил на Д. и да посочи на Г. и
хората му отделите, в които да се извършва сечта.
На неустановена дата в края на месец октомври/началото
на месец ноември 2016 г. свидетелят Д. се обадил на посочения от подсъдимия
телефонен номер и казал на свидетеля Г., че има обект за работа. На уговорената
среща в стопанството на с. Г.Р. свидетелят Д. показал на Г. и на свидетеля С.К.
отдели 125-б и 125-г от обект 16110с, които били очертани със спрей, и обяснил,
че със собствена техника трябва да секат дърветата, да ги разкройват на метровици и да ги подреждат на фигури, за което ще им се
плаща, като посочил и съобщената му от подсъдимия цена 10 лв. на куб. метър
дървесина. Г. и К. приели условията и всеки от тях сформирал отделна работна
група за извършване на сечта и подреждането на разкроената дървесина на фигури.
Групата на свидетеля Г. се състояла от него и свидетелите С.И. и Т.И., а
групата на К. включвала членовете на неговото семейство, сред които и свидетелите
М.К. и М.К. - като хората работели през различните дни на сечището в зависимост
от останалите си ангажименти с други дейности.
Междувременно, на 05.04.2016 г. пострадалият С. Й. ***,
където търпял наказание „лишаване от свобода“, влюбил се в свидетелката Н.А. и
заживял с нея на семейни начала, независимо от обстоятелството, че тя имала
сключен граждански брак с друго лице. След известен престой в Г. и след това в
гр. Л., в началото на месец ноември 2016 г. Й. и А. пребивавали в дома на
сестрата на А. в селото и търсели работа, за да могат да се препитават.
След като добивът на дървесина от групите на
свидетелите Г. и С.К. в отдел 125-б започнал, една вечер в с. М. свидетелят С.И.
случайно срещнал пострадалия С. Й.. Когато в хода на разговора Й. научил, че
семейството му работи в гората, отишъл при А.Г. и го помолил да включи него и Н.А. в работата. Г. се съгласил те
да вземат участие в подреждането на разкроената дървесина на фигури срещу
сумата от по 20 лева на ден за всеки от тях, и на следващата сутрин откарал и
тях на сечището.
Свидетелят Г., който бил правоспособен да работи с
моторни триони и храсторези, извършвал сечта на дърветата и разкройвал
дървесината, а останалите носели и подреждали метровиците
на фигури. Освен Г., с моторната резачка режел и разкройвал и свидетелят С.И., без
да е правоспособен за тази дейност.
Докато групата работела на сечището, в един от дните дошъл
свидетелят Д., видял работещите и попитал свидетеля Г. за С. Й. и свидетелката А.,
на което Г. отговорил, че това са нови хора. Без да задава повече въпроси, Д.
дал на Г. сумата от 1000 лева за свършената в отдел 125-б работа (сеч на 100
куб.м дърва), която сума последният следвало да разпредели между работниците на
сечището – което той и сторил.
Преди започване на работата в гората, а така също и по
време на нея, никой от работещите не бил инструктиран какви са изискванията за
безопасни и здравословни условия на труд и от тях не било изискано да
представят надлежен документ за правоспособност за работа с моторни триони и
храсторези. На работещите не били осигурени лични предпазни средства, никой от
тях нямал разрешение за достъп до горски територии, а от групата на свидетеля А.Г.
правоспособен за работа с моторни триони и храсторези бил само той.
На 08.11.2016 г. (А.) свидетелката А. останала в дома
на сестра си в с. М., за да й помага. Посочените по-горе групи работници се
преместили на обект 125-г и започнали работа, като групите работели на значително
разстояние една от друга. Времето било облачно, но сухо.
Този ден рязането на дърветата с моторна резачка марка
„Щил 261“ първоначално се извършвало от свидетеля А.Г.,
а свидетелите С.И., Т.И. и пострадалият С. Й. пренасяли дървесината и я редели
на купчини. В хода на работата Г. не се почувствал добре и предал резачката на С.И.,
който продължил работата с нея. Малко преди обяд започнал да вали дъжд, а
впоследствие се появил вятър, който постепенно се усилил. Около 11.00 – 11.15
часа свидетелят И. започнал да реже с моторния трион един бор с дебелина около
30 см и височина около 14 – 15 метра. Той направил засек
от едната страна на бора, като отрязал от долната страна на дънера триъгълно
парче (подобно на резен) с дебелина около 2-3 см и дълбочина 10-15 см, после
преминал от другата страна на бора и продължил да реже с моторната резачка.
Поради особеностите на терена, който бил с наклон, се очаквало отрязаното дърво
да падне в посока надолу, но вместо това поради силния вятър то се обърнало в
обратна посока (нагоре) и останало подпряно на клоните на неотсечени дървета. Тримата
мъже се опитали да избутат дървото надолу по склона, но тъй като нямали
необходимите за това инструменти и техника, не успели и го оставили подпряно на
клоните на дърветата.
След това, свидетелят С.И. се заел да реже на метровици намиращи се в непосредствена близост други
повалени дървета. Т.И. и С. Й. носели и подреждали отрязаните метровици на фигури (купчини), а А.Г. тръгнал нагоре по
склона и се отдалечил от всички. Вървейки, Г. се обърнал към хората от групата
си и видял как отрязаното от И., но неповалено дърво се обръща надолу и започва
да пада - при което започнал да вика силно, с цел да предупреди останалите в
близост хора.
Дървото
паднало на земята – върху свидетелите С.И. и Т.И. и пострадалия С. Й.. Стъблото
на дървото ударила С.И. и тъй като до него имало микропонижение
на терена (т. нар. от свидетеля „дупка в земята“), от удара той попаднал в него
и не пострадал сериозно. Свидетелката Т.И. останала в зоната на страничните и
не особено дебели клони на падащата корона на дървото, падането на сравнително
малката маса на клоните довела до относително ниска ударна сила и те причинили
по-малки контузии в тялото на падналата на земята И. – зашеметяване и леки охлузни рани, като пострадалата започнала да вика за помощ.
Горната половина на прясно отсеченото дърво ударило фронтално отгоре по главата
С. Й., той поел огромна маса и сила и паднал на земята, клоните го затиснали, а
от устата му потекла кръв.
Привлечени
от виковете на Г. и И., на мястото пристигнали и хората от групата на С.К..
Мъжете извадили С. Й. изпод дървото и го пренесли на разстояние около 30 метра
нагоре по терена, оставили го на земята на място без дървета (поляна), и се
опитали да говорят с него и да му дадат вода, но той лежал с отворени очи,
дишал тежко и не реагирал.
Свидетелят
А.Г. позвънил по телефона на свидетеля Д. и му казал за случилото се. Е.Д. веднага
пристигнал на местопроизшествието и след като видял състоянието на пострадалия,
се обадил в 11.30 часа на тел. 112, за да съобщи за инцидента. Тъй като
преценили, че се налага спешна намеса на медицински лица, дървосекачите решили
пострадалия да бъде откаран с автомобил във ФСМП Е. П.. Те вдигнали С. Й. и го
поставили в легнало положение на задната седалка на един от автомобилите, с
които пристигнали на сечището, като го откарали във ФСМП Е. П.. Там
пострадалият С. Й. постъпил около 12.05 часа в тежко общо състояние, с клинична
картина на черепномозъчна травма и травматичен шок.
Прегледал го лекар, направена била консултация с хирург и били предприети
действия по овладяване на състоянието му, но в 12.20 часа Й. починал.
На
местопроизшествието, в условията на силен дъжд, в присъствието на свидетелите В.Д.
и А.Д. (поемни лица) бил извършен оглед.
Видно от
заключението на СМЕ на труп, изготвено от д-р В.Т., при огледа и аутопсията на
трупа на С. Й. са установени тежка черепномозъчна
травма, изразяваща се в импресионно счупване на
костите на черепния покрив вляво теменно и на черепната основа с подлежаща
контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вляво теменно, двустранна аспирация на
кръв, кръвонасядане на меките черепни обвивки.
Смъртта на С. Й. се дължи на тежката несъвместима с живота черепномозъчна
травма, като е настъпила бързо и предвид тежестта на увреждането е била
неизбежна. Уврежданията са причинени от силен удар с твърд тъп предмет с
ограничена контактна повърхност в лявата теменна област на главата и
направление отгоре надолу, предвид характера на увреждането и начина на
разпространение на фрактурните линии. Заключенията на
СМЕ на труп и СХЕ № А-652/16 (изготвено от химик А.А.)
сочат, че в изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от трупа на С.
Й., не се доказва наличие на етилов алкохол и/или други летливи редуциращи
вещества, т.е. в близките часове преди настъпването на смъртта пострадалият не
е употребявал алкохол.
При
установеното травматично увреждане, механизма на получаването му, неговата
морфология и тежест, според вещото лице по СМЕ по писмени данни - д-р В.Т.,
може да се твърди със сигурност, че ако пострадалият е бил със защитна каска на
главата, не би се осъществил директният контакт на травматиращия
предмет с черепа на пострадалия; каската би поела и омекотила силата на удара,
ударът не би бил концентриран върху такава малка площ от главата на пострадалия
и със сигурност не бил получил черепномозъчната
травма във вида, в който е регистрирана
при аутопсията, като вероятно леталният изход би могъл да бъде избегнат.
От
заключението на комплексна техническа и медицинска експертиза, изготвено от
експертите доц. инж. Г.М., лесовъд А. Т. и д-р Д.Н. (заменил вещото лице д-р Ц.В.,
участвал в експертизата в хода на досъдебното производство), от техническа
гледна точка механизмът на произшествието е свързан с неправилна преценка от
страна на работещите на посоката на падане на дървото след неговото отрязване,
в условията на силен вятър, неизползването на клинове или вилки, опитът им да
повалят дървото чрез ръчно избутване и неспазване на опасната зона около
дървото. Вместо да спрат работа и да се отдалечат на регламентираното безопасно
разстояние, работещите са продължили да работят, независимо, че отрязаното, но
неповалено дърво е представлявало сериозна опасност за тях, особено при
конкретните метеорологични условия – наличие на силен вятър. Анализирайки
телесните травматични увреждания и техните усложнения, според експертизата
смъртта е била неизбежна, и каквито и да са били проведените съживяващи
мероприятия, и да са били проведени и допълнителни такива в специализирано
здравно заведение, предотвратяването на смъртта би било невъзможно. Предприетите
медицински действия са били правилни и съобразени с добрата медицинска
практика. Механизмът на получаване на уврежданията, описани в СМЕ на труп, сочи
на такива, дължащи се на действието на твърд тъп предмет – силен удар с такъв
предмет, какъвто съответства да е стволът на дърво. Локализацията на основните
увреждания е в лявата теменна област на главата и направление отгоре надолу,
предвид морфологичната характеристика на увреждането и вида и начина на
разпространение на линиите на счупване на черепа.
Що се отнася
до констатираните от вещите лица нарушения на нормативните изисквания на
правилата за охрана на труда и на правилата за извършване на възложената
дейност по добиване на стояща дървесина и самоличността на лицата, които в
настоящия казус са извършили такива нарушения, поставените към експертите
въпроси са от правно естество и на тях следва да се даде отговор със съдебния
акт.
По делото е
назначена и изготвена от вещите лица инж. В.М., доц. инж. К.М. и д-р Д.Н.
повторна комплексна техническа и медицинска експертиза, към която са зададени
същите въпроси, които са били поставени на вниманието на комплексна техническа
и медицинска експертиза, изготвена от експертите доц. инж. Г.М., лесовъд А. Т.
и д-р Д.Н. (заменил вещото лице д-р Ц.В., участвал в експертизата в хода на
досъдебното производство). Според
експертите, без да имат необходимите инструменти за повалянето на дървото в
желаната посока, вследствие на силния вятър И., Г. и Й. не са успели да го
съборят натам и то се е подпряло в съседните стоящи дървета, оставайки в
изправено положение. В това неустойчиво и изключително опасно положение на
дървото тримата са преустановили действията си по повалянето му и са продължили
да работят в опасния периметър на отрязаното закачено дърво. При падането на
закаченото дърво, понижението в терена и сравнително косото
разположение на дървото спрямо С.И., ударът върху него го отхвърлил встрани и
надолу по склона (в яма в терена). Засегната и ударена от горната част на
короната на дървото (където клоните са по-тънки и с по-малка маса) била Т.И.,
която поради относително малкия удар получила зашеметяване и повърхностни рани.
Според експертите, вероятно С. Й. е бил ударен по главата от горната част на
стъблото, с диаметър около 9-12 см, като при фронтален удар върху човек от
стъбло с подобна дебелина и височина 10-12 метра силата на удара би достигнала
около и над 2- кН – а при такава сила на удара няма
човек, който да може да оцелее, дори и с предпазна каска.
При
зададените от възложителя задачи към експертизата, от вещите лица е направен
анализ на нормативната база във връзка с извършваната дейност по добив на
дървесина чрез механизирано поваляне на дървета и изискванията за здравословни
и безопасни условия на труд, и е достигнато до изводи за извършени от конкретни
лица нарушения на действащото трудово законодателство – които въпроси са от
правен характер.
Отговорите
на вещите лица по комплексните технически и медицински експертизи, дадени на
поставените към тях въпроси от правно естество, съдът изключи от доказателствения материал и съответно при установяването на
релевантната фактическа обстановка не се позова на тези отговори. Съдът не
намери основание да не се довери на експертните заключения в останалата част на
експертизата, като прие същите за компетентно и безпристрастно изготвени, и
отговарящи в пълнота на поставените въпроси.
Подписите от името на Х.К.М., поставени на
представеният по делото от подсъдимия В.Л. договор за добив на дървесина от
01.11.2016 г., сключен между „В.“ ЕООД и „Д. к.“ ЕООД, са били предмет на
експертно изследване по делото, като вещото лице по допуснатата графическа
експертиза Г.Д. е дало заключение, че подписите „за изпълнителя: управител,
положени на договора не са изпълнени от свидетеля Х.М.. Последният отрича пред
съда да е имал документи на „Д. к.“, да е осъществявал дейност от името на това
дружество и да е подписвал каквито и да било документи за него, с изключение на
тези, необходими за формалното прехвърляне собствеността му на негово име, което
сторил по искане на лице със собствено име Р.. Свидетелят отрича и да познава
лице с имена Г.С.М. или Г. от Д., да се е свързвал с такава жена във връзка със
счетоводното обслужване на дружеството и изобщо да се е занимавал с добив на
дървесина. Свидетелят Х.М. и подсъдимият В.Л. отричат да се познават взаимно,
като според подсъдимия лицето с имена Х.М. от „Д. к.“, с което е контактувал
през годините във връзка с добива на дървесина, не е явилият се пред съда
свидетел.
Свидетелката С., съпруга на Р.С., заявява, че след
като със съпруга си са продали „Д. К.“, нямат отношение към дружеството. В тази
връзка, по делото е приложен договор за прехвърляне на дружествени дялове от
20.01.2014 г. между продавачи Д. и Р. Серафимови и купувач Х.М., съгласие за
приемане на управление и образец от подпис по чл. 141, ал. 3 от ТЗ, договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 09.05.2014 г. между продавач Р.С. и
купувач Х.М., и договор за прехвърляне на дружествени дялове от 07.04.2014 г.
между продавач Х.М. и купувач Р.С.. Тъй като заключението на
съдебно-графическата експертиза е категорично, че подписът за управител на
изследвания договор от 01.11.2016 г. не е положен от свидетеля М. и самият
свидетел отрича авторството си, съдът намери, че не се налага допълнително
изследване на въпроса относно придобиването на „Д. к.“ ЕООД от свидетеля Х.М..
Проведеното допълнително изследване по допуснати още
две съдебно-графически експертизи, изготвени от същото вещо лице установява, че посочените подписи не са
изпълнени от подсъдимия В.Л. и от свидетеля Е.Д., като вещото лице допуска
възможността те да са положени от свидетелката Г.М.. Последната отрича пред
съда да познава подсъдимия, да е подписвала фирмени документи на „Д. к.“ ЕООД,
както и да е ползвала предплатена карта с номера, установен по ДП.
Съдът не кредитира с доверието си заявеното от
свидетеля Е.Д. в хода на съдебното следствие, че изобщо не е ходил на сечището,
докато там работели хората на А.Г., а сумата от 1000 лева предал на Г. в
стопанството в с. Г.Р.. В тази им част показанията влизат в противоречие със
заявеното от извършвалите сечта на стоящата дървесина и подреждането й след
разкройването на фигури. Така свидетелката Н.А. твърди, че докато работели,
дошъл с джип човек, който „писал нещо“ и после А.Г. донесъл и раздал пари за
извършената работа, като тя и С. Й. получили сумата съгласно уговорката с Г.; свидетелят
С.И. заявява, че Е.Д. е идвал веднъж седмично на сечището; свидетелката Т.И.
(живуща на семейни начала със свидетеля А.Г.) сочи, че само Д. е човекът, който
идвал да гледа какво правят; а според свидетеля А.Г., именно Е.Д. им показал
сечището и след това идвал на него, докато работят, и когато видял пострадалия
и свидетелката А., го попитал кои са те. Свидетелят С.К. също твърди, че Д. е
идвал на сечището и че заплащането за извършената работа е сторено „преди този
случай“. Съдът не намери основание да не се довери на съобщеното от посочените
свидетели, относно посещението на свидетеля Д. на мястото на сечта и
извършеното от него заплащане на труда им преди инцидента, тъй като показанията
им в тази връзка са последователни и в синхрон помежду си, и не се откриват
каквито и да било противоречия между тях. Съобразно кредитираните от съда
гласни доказателства, предаването от свидетеля Е.Д. на сумата от 1000 лева на
свидетеля А.Г. е извършено не на 11.11.2016 г. (каквато
дата е записана от Д. в приложения по делото приемателно-предавателен протокол
и към която дата работата на сечището вече е била преустановена, поради
настъпилия инцидент със С. Й.), а в някой от дните преди това, докато
работниците още се намирали на обект 125-б, като не се установява от гласните
доказателства заплащането да е сторено със сигурност именно на 04.11.2016 г.
(петък), каквато теза се поддържа от обвинението. Освен това, заявеното от
свидетеля Д. пред съда е в противоречие и с приобщените по реда на чл. 281, ал.
1 от НПК показания на този свидетел, дадени по досъдебното производство по реда
на чл. 223 от НПК – тогава свидетелят е заявил, че познава дървосекачите по
физиономия, а на някои знае и имената, както и че А.Г. е работел заедно с жена
си и сина си. Противоречие е налице и с прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК показания на свидетеля Д., дадени пред
орган на досъдебното производство – свидетелят тогава е посочил, че в
задълженията му е влизало да проверява количеството изсечена дървесина в кубици
и да докладва за това на подсъдимия, и именно когато сторил това и съобщил за
изсечените от бригадата на свидетеля Г. 100 куб.м дърва, подсъдимият му дал
сумата от 1000 лева, за да я предаде на Г.. Съдът приема, че дадените в хода на
досъдебното производство показания на свидетеля Д., в съществената за
установяване на фактите по делото част, са достоверни, а отрицанието на
посочените по-горе факти от негова страна в хода на съдебното следствие се
дължи на породеното на по-късен етап от наказателното производство желание у
него да се дистанцира максимално от случилото се на сечището.
Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимия Л. в
частта, в която твърди, че - вече подписан за „Д. к.“ - договорът от 01.11.2016
г. за добив на дървесина му бил донесен от лице, представило се като управителя
Х.М. (с което лице и друг път били процедирали по същия начин), като условията
по сделката били предварително договорени с лице със собствено име Г. – което,
обаче, не е свидетелката Г.М., както и че т.нар. „мирковска
бригада“ била наета от подизпълнителя и телефонния номер на свидетеля Г. му бил
даден от Галя; че на подизпълнителя „Дан консултинг“
бил проведен инструктаж от него – но книгите за това изгорели при пожар; и че
сумата от 1000 лева за заплащане на работещите на сечището предал на свидетеля Д.
по молба на Г., а тази сума заедно с дължимата от „В.“ ЕООД такава в значителен
размер, по непризнат данъчен кредит (във връзка с ревизионен доклад № Р-22002316001504-092-001/10.09.2016 г. и
направените в него констатации за липсващия търговец „Дан консултинг“),
щяла да бъде възстановена от „Д. к.“ на управляваното от подсъдимия дружество. Направените
при извършената ревизия на „В.“ ЕООД проверки, които установяват, че „Д. к.“
ЕООД е издирван и липсващ търговец, който има неизплатени задължения в особено
големи размери, вкл. такива по наказателни преписки от 2014 г.; че дружеството
не е внасяло задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите за
назначените по трудово правоотношение две лица; и че за него не може да се
установи наличие на ресурсна обезпеченост за изпълнение на предходните представени
при ревизията договори с „В.“ ЕООД за сеч и извоз на
дървесина, според съда сочат на несъстоятелност на заявената защитна теза за
участието на „Д. к.“ ЕООД като подизпълнител по процесния
договор с ТП ДГС Е. П.. Версията на подсъдимия Л. не се подкрепя и от гласните
доказателства по делото, тъй като нито един от работещите на сечището не съобщава
да е бил в договорни или каквито и да било отношения с лица с имена Х.М. или Г.,
по отношение на работата по добив и извоз на
дървесина.
Освен неподкрепена от посочените доказателства по
делото, изложената от подсъдимия версия се опровергава и от обсъдените по-горе
показания на свидетелите Х.М. и Г.М.. Напълно неправдоподобна и в разрез с
всякаква житейска и търговска логика е вероятността подсъдимият Л. не само с
години да е поддържал отношения с представящи се за двамата свидетели неустановени
лица, но и дори след констатациите в ревизионния доклад, и след като във връзка
с тях са били наложени от публичен изпълнител обезпечителни мерки върху
имущество на „В.“ ЕООД, той не само да е продължил да работи с „Д. к.“ като с
коректен партньор, но и независимо от вменената на неговото дружество
значителна сума за плащане по вина на „Д. к.“, да е извършил от негово име и плащане
на дървосекачите – както твърди в обясненията си. Освен това, заявеното от подсъдимия,
че е работил с дружество „Д. к.“ няколко години преди случая, поначало не може
да бъде отнесено към настоящия случай в смисъла, изтъкнат от защитата – тъй
като дали в „Д. к.“
по принцип е имало назначени лица за „резач горски дървен материал“ (както е
видно от приложения по делото ревизионен доклад, л.441 - гръб), не установява
участието на това дружество като подизпълнител на процесния
договор №
09-02-70/27.09.2016 г., за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от
допълнителен годишен план за ползването на дървесина за 2016 г. от държавните
горски територии на ТП ДГС Е. П..
Поради изложеното, съдът счита за несъмнено установено
от доказателствата по делото, че договорът от 01.11.2016 г. между „В.“ ЕООД и
„Д. к.“ ЕООД е подписан за управител на второто дружество от неустановено в
хода на наказателното производство лице и не отразява действително постигнато
съгласие между посочените правни субекти по клаузите на договора, нито
участието на работещите на сечището на процесната дата лица да е било по силата на някакви техни
взаимоотношения с „Д. к.“. Напротив – доказателствата по делото установяват с
категоричност, че подсъдимият В.Л. е възложил, чрез свидетеля Е.Д., работата по
добиване на дървесина и нейното разкройване в отдели 125-б и 125-г на свидетеля
А.Г. и работещите с него лица - които подсъдимият не познавал, не видял и не се
поинтересувал както от самоличността им, така и от техните умения във връзка с
изпълнението на възложената им работа. Освен това, както вече бе отбелязано
по-горе, в ТП ДГС Е. П. подсъдимият не е декларирал кой поизпълнител
ще използва за изпълнението на договора от 27.09.2016 г.
Мястото на злополуката – а именно в отдел 125-г, е
установено от доказателствата по делото по несъмнен начин. Действително,
свидетелят Д. при пристигането си на местопроизшествието заварил пострадалия С.
Й. на поляна, находяща се над боровата гора – т.е.
извън зоната, в която се е извършвало механизираното поваляне на стояща
дървесина. Там, обаче, видно от показанията на секачите, пострадалият е бил
преместен от тях, в стремежа им да му бъде осигурен максимално бързо достъп до
медицинска помощ. Самият свидетел Д. признава, че когато позвънил на А.Г. да
попита как е пострадалият, Г. му обяснил, че инцидентът е станал „долу в
сечището“. Ето защо, не може да бъде споделено становището на защитата за
неустановеност на мястото на инцидента от доказателствата по делото, а така
също и за противоречивост на гласните доказателства по този въпрос. Къде е
настъпил процесният инцидент със С. Й. се установява
и от заявеното от разпитания след изготвяне на възложената в хода на съдебното
следствие съдебна лесовъдска експертиза свидетел Е.Д. („Мястото, което показах
на „М.“ бригада, е мястото, където отидох след инцидента – там са рязали), и
извършеното предявяване на този свидетел на приложената към експертното
заключения карта на района със съответните отдели от горския фонд. Свидетелят А.Д.
посочва на същата карта приблизително мястото, на което е извършен огледът на
местопроизшествие – а именно около и в обозначеното като отдел 125-г. Следователно,
дали подсъдимият Л. е посетил местопроизшествието след злополуката и дали
записаното от него собственоръчно пред ДИТ С. обл. на
позволително за сеч № 0331509 „Злополуката със С. Й. се е случила в този отдел,
Вярно с оригинала, 30.04.2018 г., В.А.Л.“ е отговаряло на личните му възприятия
за мястото на С.тието, в конкретния случай е без
значение.
Тази фактическа обстановка се установява от кредитираните
от съда показания на посочените по-горе свидетели, заключенията на посочените
експертизи и писмените доказателства – съответно от ДП протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум към протокол за
оглед на местопроизшествие; протокол за оглед на труп; фотоалбум към протокол
за оглед на труп; фишове за спешна медицинска помощ, лист за проведена
консултация; свидетелство за правоспособност
за работа с моторни триони и храсторези; ревизионен акт на НАП, ТД С.;
протокол за извършена насрещна проверка и приложения (фактури и приемо-предавателни протоколи за извършена работа);
протокол за доброволно предаване с документи приемателно-предавателен протокол
от 11.11.2016 г. и копие на удостоверение от РУ МВР Е.
П.; протоколи за изземване на сравнителен материал; писмо от Югозападно
държавно предприятие ДГС гр. Е. П. с документи декларация по образец към
документацията за участие, доказваща обезпечеността на „В.“ ЕООД с
квалифицирани работници и служители за изпълнение на дейността, удостоверение
за регистрация по чл. 235 от ЗГ, удостоверени еза
регистрация на търговеца, декларация за използване на подизпълнител от „В.“
ЕООД, справка за действащите трудови договори от НАП, свидетелства за
правоспособност; договор за добив на дървесина от 01.11.2016 г.; приемателно-предавателен
протокол от 11.11.2016 г.; трудов договор №
002/19.05.2014 г.; длъжностна характеристика на длъжността „шофьор“ на фирма „В.“
ЕООД; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ;
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ – за Е.Д.; писмо от МВР, Дирекция
„национална система 112“, РЦ 112 – С.; писмо от Югозападно държавно предприятие
ДГС гр. Е. П. с документи - договор 09-02-70 от 27.06.2016 г. с „В.“ ЕООД за
покупко-продажба на стояща дървесина на корен от допълнителен годишен план за
ползването на дървесина за 2016 г. от държавните горски територии на ТП ДГС Е.
П., приемателно-предавателен протокол за предаване на лекосечен
фонд от 20.10.2016 г., протокол за теренна проверка от 12.08.2016 г., писмо от
27.10.2016 г. от МЗХ, ИАГ, регионална дирекция по горите С. за връщане на
директора на ТП ДГС Е. П. на одобрения план-извлечение за промяна вида на сечта
през 2016 г. в горски територии държавна собственост; писмо от 19.10.2016 г. от
МОСВ, Регионална инспекция по околната среда и водите С., план-извлечение за сечите в горите 2016 г. в гори, собственост на държавата ТП
ДГС Е. П., одобрен на 19.10.2016 г. от директора на РДГ С., карнет – опис за
извършено маркиране от 20.10.2016 г., скица на насаждението, технологичен план;
позволително за сеч № 0331509 от 20.10.2016 г., договор за добив на дървесина
от 01.11.2016 г.; правилник по безопасност на труда в горите на Министерството
на земеделието, горите и аграрната реформа, Национално управление на горите,
писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция
по труда С. обл.“ с документи - протокол
ПР1815245 за извършена проверка, списък лични предпазни средства и работно
облекло, списък на работните места, видовете работа и професиите, на които се
използват лични предпазни средства, съгласно Наредба № 3/2001 г. и безплатно
работно облекло във „В.“ ЕООД, личен картон на работещия за получено безплатно
работно облекло и ЛПС в предприятие „В.“ ЕООД образец, правила и инструкции за
безопасна работа – инструкция за безопасна работа с моторна резачка, инструкция
за безопасна работа с трактори, машини, съоръжения и инструменти в дърводобива
общи изисквания, инструкция за безопасна работа при машинно поваляне на
дървета, инструкция за безопасна работа при механизирано поваляне на дървета,
инструкция за безопасна работа при кастрене на клони с ръчни и механизирани
инструменти, инструкция за безопасна работа при извоз
на дървен материал с животинска теглителна сила,
инструкция за безопасна работа при извоз на дървен
материал с трактор, инструкция за безопасна работа при товарене на дървени
материали в сечище и на временен склад, правила при извършване на ръчна работа
с тежести, изготвени от Служба по трудова медицина "М – 2001 – 1“ ООД,
договор за добив на дървесина от 01.11.2016 г. – копие, удостоверение от МВР,
ОДМВР С., РУ Е. П., позволителни за сеч от 06.06.2016
г. 2 бр., таблица на трудови договори, сведения на основание чл. 402, ал. 1 ,т.
2 и т. 3 от КТ, чл. 44, ал. 1, и чл. 45, ал. 1 от АПК, регистър на уведомления
за трудови договори, ревизионен акт № Р-22002316001504-091-001/10.10.2016 г. на НАП, ТП С. с приложение, договор от
03.02.2018 г., оценка на риска от 08.01.2016 г.; писмо със справка от
Министерство на земеделието, храните и горите, ИАГ; писмо от МЗХГ ЮДП ДП Б., ТП
ДГС Е. П. с копие на заявление за издаване на разрешение за достъп до горски
територии по чл. 148 от ЗГ и разрешително за достъп до насаждения, в които се
извършва дърводобив; незаверен препис от решение № 545 от 16.04.2019 г. по АД №
481/2018 г. по описа на АССО; писмо от Служба по трудова медицина „М. – 2001 –
1“ ООД с копия на 2 бр. удостоверения за успешно преминало обучение; справки от
мобилни оператори; удостоверение за наследници и справки от АИС БДС; справка за
съдимост; както и от приложените в хода на съдебното производство писмени
доказателства договори за прехвърляне на дружествени дялове, съгласие за
приемане на управление и образец от подпис, писмо от ТП ДГС Е. П., ревизионна
преписка.
Кредитираните от съда свидетелски показания поотделно са
последователни, напълно кореспондират помежду си, взаимно се допълват и
създават достоверна картина на С.тията по време и в
тяхната последователност. Съвкупният им анализ налага извод за достоверността
им, тъй като кореспондират помежду си и се подкрепят от останалите данни,
установени с други доказателствени източници и доказателствени способи (оглед на местопроизшествие и
експертизи).
Показанията
на свидетеля В.Х. (съконтрагент на подсъдимия отпреди
случая) на практика не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото и самоличността на лицето Г., с което твърди да е контактувал подсъдимият
– за което и беше допуснат до разпит свидетелят Х..
Не може да
бъде споделено становището на прокурора, досежно наличието
на противоречие между дадените от подсъдимия по досъдебното производство в
процесуалното качество на свидетел показания и обясненията му пред съда в хода
на съдебното следствие. Тъй като липсва процесуален ред за приобщаването в
съдебното производство на показания, дадени от подсъдим като свидетел,
показанията не могат да бъдат доказателствен
източник, още по-малко – да послужат за изводи на съда по фактите.
Не намира
опора в доказателствата по делото направеното от защитата на подсъдимия
възражение, че причината за падането на дървото, довело до притискането на работника и
причиняване на уврежданията, вследствие на които е настъпила смъртта му, а така
също и допълнителните фактори за това, не могат да бъдат отнесени към
подсъдимия, който не е знаел за тяхното наличие. Тъй като подсъдимият изцяло се
е дезинтересирал от извършваната по негово поръчение
дейност по механизирано поваляне на дървета и лицата, ангажирани с нея, то
поведението му несъмнено е в причинно-следствена връзка с поредицата от С.тия,
довели в крайна сметка до тежкия съставомерен
резултат.
При
направените изводи от съда за възлагането от подсъдимия Л. на работата по механизирано
поваляне на дървета на А.Г. и работещите с него лица, без значение за настоящия
случай е настъпилият през месец декември 2017 г. пожар в механа „Е.“, където
подсъдимият твърди да е съхранявал документацията на „В.“ ЕООД.
Подсъдимият
В.А.Л. е роден на *** г. в гр. И., с ЕГН **********, български гражданин, живущ
***, неженен, неосъждан, със средно образование, управител на „В.“ ЕООД и „В.
л.“ ЕООД, за него няма събрани негативни характеристични данни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Установената фактическа обстановка
обосновава извода от правна страна, че подс. В.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
123, ал. 1, пр. 2 от НК, тъй като в качеството си на управител на „В.“ ЕООД
(купувач по Договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен № 09-02-
70/27.9.2016 г, с ТП „Държавно горско стопанство Е. П.“) и регистриран лесовъд
(съгласно Удостоверение № 11039/19.11.2014 г. на Изпълнителна агенция по горите
към М. на з. и х.), на чието име е издадено позволително за сеч № 0331509 за
периода 23.10-30.12.2016 г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - добив на дървесина чрез
механизирано поваляне на дървета, като е допуснал на 08.11.2016 г. в периода от
8:30 до 11:30 часа в обект № 16110 - с, подотдел 125 - г, находящ
се на територията на ТП „Държавно горско стопанство Е. П.“, в местността „К.“,
в землището на село Г.Р., община Е. П., С. обл.:
- С.Т.И. да извършва механизирано
поваляне на дървета без да притежава свидетелство за правоспособност за работа
с моторни триони и храсторези и без разрешително за достъп до насаждения, в
които се извършва добив на дървесина
- и С. М.Й. с ЕГН ********** да
работи на същия обект, без да е обучен и/или инструктиран и екипиран, без лични
предпазни средства и без разрешително за достъп до насаждения, в които се
извършва добив на дървесина,
е
нарушил разпоредбите на:
- чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Лицата по
чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да:
4. следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи
сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия“;
- чл. 232 от Закон за горите „При
извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да
спазват изискванията на:
1. действащото трудово
законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за
опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с
нормативен или общ административен акт;
2. Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника и подзаконовите актове по неговото
прилагане“,
във връзка с:
- чл. 16, ал. 1, т. 6, т. 7 от Закон
за здравословни и безопасни условия на труд „При осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
6. да осигури ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
7. да не допуска до местата, където
съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лицата които
не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;
- чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба РД
07-2/16.12.2009 г. „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по
безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на
договора и продължителността на работното време;
- чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилник
по безопасност на труда в горите на МЗГАР „ Не се допускат до работа лица,
които: т. 2 „в производства, работещи с машини, съоръжения и инструменти и на
работни места, създаващи риск за тяхното здраве и безопасност, непритежаващи
документ за правоспособност“;
- чл. 11, ал. 1 от Правилник по
безопасност на труда в горите на МЗГАР „Работниците, участващи в производствения
процес, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, съгл. Наредба № 3 на МТСП
независимо от вида на договора, който са сключили с работодателя“;
- чл. 11, ал. 3 от Правилник по безопасност
на труда в горите на МЗГАР „Задължително се инструктират и сезонните (временни)
работници, независимо от времето, за което се наемат“,
като с обективираното
в посочените нарушения свое бездействие е причинил смъртта на С. М.Й. с ЕГН **********.
Механизираното поваляне на дървета с моторен трион в
горите е правно регламентирана дейност, подчинена на правила и норми за охрана
безопасността на труда в горите, за чието упражняване се изискват специалните знания и опитност, проверени и удостоверени
по предвидения в закона ред. Към
момента на извършване на инкриминираното деяние тези правила и норми са
разписани в действащия тогава Правилник за безопасност на труда в горите,
утвърден със заповед № РД-09-1153/16.09.1999 г. на МЗГАР, обн.,
ДВ, бр. 86 от 1.10.1999 г., отм. със заповед № РД-09-354 на МЗХГ от 8 април
2019 г. (ДВ, бр. 38 от 2019 г., в сила от 10.05.2019 г.). При
осъществяването на тази дейност и най-малкото отклонение от правилата създава
риск от увреждане на живота и здравето на хората, което дефинира дейността като
източник на повишена опасност.
В качеството на управител
на дружеството, подсъдимият Л. е годен субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Като регистриран
лесовъд, практиката му е включвала и планиране и организация на добива на
дървесина, и позволителното за сеч било издадено на негово име. Без значение за
неговата отговорност е според съда, че в деня на злополуката не се е намирал в отдел
125-г и че дори не е знаел, че пострадалият С. Й. е работел там, тъй като
обвинението визира нарушение на нормативни задължения, свързани с
организирането, ръководеното и контролирането на правно-регламентирана дейност,
намиращи се в непрекъсната причинна връзка с настъпилия резултат.
Основната и непосредствена причина за станалата
злополука се дължи на допускане от подсъдимия до отдел 125-г на работници без
нужната правоспособност и квалификация за извършваната работа (сеч, първична
обработка, подвоз и извоз на дървени материали),
които работници не са били инструктирани по здравословни и безопасни условия на
труд и не са познавали правилата за безопасна работа при сеч и първична обработка
на дървените материали, като никой от тях нямал разрешително за достъп до
горски територии. Вследствие на дефицита на знания у тях, работниците са
допуснали нарушение на чл. 140, ал. 1 от Правилника за безопасност на труда в
горите, според който "В случай, че отсеченото дърво се закачи, секачите
без да правят опит да го свалят, съобщават за това на ръководителя на сечището
и до неговото идване се прекратява работата на разстояние не по-малко от 50
метра. " и допуснатото нарушение от пострадалия на чл. 120, ал. 1 от
Правилника за безопасност на труда в горите, според който "При сеч и
първична обработка на дървени материали с машини в гората, зоната с радиус 50
метра се смята за опасна и пребиваването на хора и други машини в нея е
забранено". В конкретния случай, подсъдимият не е осигурил ръководител на
сечището, не е била прекратена работата
там до отстраняване на създалата се както за пострадалия, така и за останалите
работещи опасност, каквато е била отрязаното дърво, чиято корона е била
закачена в клоните на други дървета. Преди да предприеме каквито и да било
действия по-нататък, работниците са били длъжни да осигурят безопасното му поваляне
на земята, като прекратят работата на безопасно разстояние – не по-малко от 50
метра, съгласно чл. 140, ал. 1 от Правилника. Вместо секачите да прекратят
работата и всички да се отстранят на безопасните 50 м от закаченото дърво, те
са продължили работата си в близост до закаченото дърво, в нарушение на правилата
за безопасност на труда в гората.
Свидетелят С.И.
(който извършвал
механизирано поваляне на дървета без нужната правоспособност за работа с
моторни триони и храсторези и продължил работа в близост до закаченото дърво, в
условията на силен вятър) и пострадалият С. Й. (който останал в близост до
закаченото дърво, в условията на силен вятър), със своите действия също са допринесли за настъпването на общественоопасния резултат. Тяхното поведение също е
фактор, който стои в причинна връзка с общественоопасния
резултат, без да засяга причинния процес, чието начало е поставено с деянието
на подсъдимия Л., съставляващо описаните нарушения на правилата за безопасност
на труда в гората. В практиката на ВКС се приема, че такова въздействие на
независими един от друг каузални фактори с нищо не засяга причинната връзка
между всеки от тях и значението им за общественоопасния
резултат. Причинната връзка не се прекъсва, когато новата причина, макар и да е
поставена от друг деец, е в пряка зависимост от първата причина. В случая
новата причина (описаните действия на пострадалия и свидетеля С.И.) са в пряка
зависимост от първата причина, поради което не прекъсва причинният процес, започнал с действията на подсъдимия.
Казано по друг начин, допуснатите от работещите на сечището
нарушения на правилата за боравене с моторен трион и на правилата за безопасна
сеч на дървета, според съда са в пряка причинноследствена
връзка с поведението на подсъдимия В.Л., като годен субект на отговорността по
чл. 123, ал. 1 от НК на управленско ниво. Макар падането на дървото да е
непосредствен резултат от действията на свидетеля С.И., то подсъдимият е
лицето, допуснало до работа със сериозна и специфична опасност за здравето и
живота им лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Той не проявил интерес към самоличността и
правоспособността на лицата, които изпратил да извършат дейността по изпълнение
на договор №
09-02-70/02.09.2016 г. за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от
допълнителен годишен план за ползването на дървесина за 2016 г. от държавните
горски територии на ТП ДГС Е. П., към „ЮЗДП“ ДП – Б.; не им провел инструктаж и не им осигурил лични предпазни средства; не
им идвал разрешителни за достъп до горски територии; и не осигурил не
само ефективен, но и какъвто и да е контрол за извършване на работата без риск
за здравето им и по безопасен начин. По този начин в отдел 125-г се оказал
свидетелят С.И., който работел с механизирана техника и считал, че за
извършване на работата са му достатъчни придобитите практически умения,
независимо от обстоятелството, че не притежава нужната правоспособност за
извършването й. Работещите на сечището поначало не познавали правилата за
безопасна работа в горите и тъй като инструктаж за безопасна работа не им бил
извършен, те извършвали работата по свое усмотрение.
Поради
спецификата на настоящия случай, в който от доказателствата е установено по
несъмнен начин, че работещите на сечището са се намирали там, тъй като са се
съгласили с поставените от подсъдимия (чрез свидетеля Д.) условия за работа (механизирано
поваляне и разкройване на стояща дървесина в посочените отдели - „гола“ сеч) и
заплащане, именно в изпълнение на подписания от него като управител на „В.“
ЕООД договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен № 09-02-70/27.9.2016
г. с ТП „Държавно горско стопанство Е. П.“, без значение за отговорността на Л.
е дали отношенията между управляваното от него дружество и пострадалия С. Й. се
определят като такива по трудовоправно отношение. Несъмнено работата в обекти 125-б и 125-г е
следвало да бъде организирана от подсъдимия Л. в съответствие с изискванията на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, по начин, осигуряващ
ефективен контрол за извършването й без риск за здравето и по безопасен начин -
като до мястото, на което поради естеството на дейността е съществувала
сериозна и специфична опасност за здравето и живота, и до посочената дейност не
бъдат допускани лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани,
и не притежават нужната за работата правоспособност. Несъмнено работещите на сечището са действали от името и за сметка на „В.“
ЕООД, а не за себе си като физически лица или за някое друго дружество, и
следователно дейността им по механизирано поваляне на дървета с моторен трион е
следвало да бъде организирана от представител на купувача по договора от
27.09.2016 г. – в случая от подсъдимия, като от доказателствата по делото се
установява, че създадената от него организация на работата поначало е включвала
на работния обект да се намират лица с неизвестни самоличности
и умения. Посоченото по-горе бездействие в тази връзка ангажира отговорността
на подсъдимия Л. за немарливо изпълнение на дейността, източник на повишена
опасност. Регламентираната
дейност, източник на повишена опасност, се явява не естествено заеманата длъжност
от подсъдимия, а дейността на предприятието, което той е ръководил, по
изпълнение на договора от 27.09.2016 г. Именно тази дейност той е следвало да
обезпечи да се провежда безопасно.
Смъртта на пострадалия С. Й. несъмнено е
резултат от удара по главата, при падането на отсеченото от свидетеля С.И.
дърво, закачило се в колоните на други стоящи дървета. Действително,
свидетелките М.К. и Т.И. заявяват, че падналото дърво е било останало в това
положение от стара сеч. Поради противоречието му с останалите доказателства,
съдът не дава вяра на заявеното от свидетелката И. и го отдава на
обстоятелството, че тя е майка на свидетеля С.И. и е обяснимо да иска по този
начин да дистанцира сина си от случилото се. Що се отнася до свидетелката К.,
тя е работела с баща си и брат си на разстояние и няма преки впечатления за
падналото дърво, а изказаното от нея е изцяло
предположение.
Смъртта на С. Й. се дължи на тежката несъвместима с живота черепномозъчна травма, изразяваща се в импресионно
счупване на костите на черепния покрив вляво теменно и на черепната основа с
подлежаща контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вляво теменно, двустранна
аспирация на кръв, кръвонасядане на меките черепни
обвивки. Смъртта е настъпила бързо и предвид тежестта на увреждането е била
неизбежна. Уврежданията са причинени от силен удар с твърд тъп предмет с
ограничена контактна повърхност в лявата теменна област на главата и
направление отгоре надолу, предвид характера на увреждането и начина на
разпространение на фрактурните линии. От експертна гледна точка, анализирайки
вида на раната и уврежданията на черепа, според вещото лице д-р Н. се касае за
изключително тежко увреждане
с деформация на черепа със счупване на костите и увреждане на мозъка, което
говори за действието на твърд предмет с голяма кинетична енергия. В конкретния случай превозването с немедицинска
кола няма значение, понеже не се касае за травма, която да изисква специализирана
имобилизация; травмата на черепа и на главата изобщо
е толкова тежка, че е била категорично свързана с непосредствената причина за
смъртта и не е имало период на възможност пострадалият да оцелее. Касае се за
разтрошаване на черепните кости, с вбиването на парчетата навътре, с контузия на
мозъчното вещество. Счупването е закрито – няма разкъсване на кожата над
счупването и външно кръвотечение, поради което наличието или липсата на открита
рана няма отношение към смъртта. Според експерта, възможно е предпазната каска да
предпази главата и да намали тежестта на травмата, дори до степен да няма
летален изход - като предвид тежестта на травмата и голямата сила на удара, в
конкретния случай не може да се изчисли как каската би предпазила главата на С.
Й.. Съдът се доверява изцяло на посочените експертни заключения, като ги намира
компетентни и надлежно обосновани.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината непредпазливост - небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК – подсъдимият Л. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тази форма на вината съдът
изведе от действията и цялостното поведение на подсъдимия Л., описани по-горе.
Въпреки, че добре познавал както извършваната от работещите на сечището
дейност, така и изискванията към нея, подсъдимият неглижирал
правилата за извършване на дейността и допуснал нарушения, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Тъй като разпоредбите по чл. 12б, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии да е във връзка с разпоредбата на чл. 144, ал. 4, т. 1 от Закон за
горите „С разрешение, издадено по този закон, се осигурява достъпът до: 1.
горски територии, в които се провежда добив на дървесина и за това
обстоятелство е поставена обозначителна табела“, на
чл. 144, ал. 1 от Закон за горите „Достъпът до горските територии е свободен,
на собствен риск, при спазване указанията на горската администрация и собственика
на горската територия, освен в случаите, предвидени в този закон.“, на чл. 108,
ал. 2 от Закон за горите „Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред,
определени в наредбата по чл. 101, ал. 3“, и на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Разрешителното за
достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски
разсадници се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната
територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за
сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч“,
не създават конкретни задължения, във връзка с извършването на механизираното
поваляне на дървесина, съдът оправда подсъдимия Л. за нарушението им. Освен
това, конкретният случай не сочи и на необходимостта за координация на
действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на
един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и
на други работодатели, както и за това нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 3 от
Наредба РД 07-2/16.12.2009 г. да е извършено по отношение на работещи от други
предприятия, които ще работят на територията на предприятието, поради което съдът
оправда подсъдимия и по тези обвинения (за това нарушението по т. 2 от чл. 232
на Закона за горите да е извършено във връзка с т. 8 на чл. 16, ал. 1 от Закон
за здравословни и безопасни условия на труд
- да предприеме необходимите мерки за координация на действията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект
или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други
работодатели“; както и за това нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба РД
07-2/16.12.2009 г. да е извършено по отношение на работещи от други
предприятия, които ще работят на територията на предприятието).
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
а именно множеството извършени нарушения на правилата за безопасност, посочени
по-горе, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, и установеното поради това напълно неглижиране от подсъдимия на изпълнението на дейността по
механизирано поваляне на дървесина и наличните при нея опасности за
работниците.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете съпричиняването
на престъпния резултат от пострадалия и от свидетеля С.И., чистото съдебно
минало на подсъдимия, неговата трудова ангажираност и липсата на негативни
характеристични данни за него.
В настоящия случай на
специална преценка подлежи и продължителността на наказателното производство,
който фактор има самостоятелно значение за индивидуализацията на наказанието.
От материалите по делото е видно, че наказателният процес е продължил в течение
на почти шест години, считано от момента на извършване на престъплението –
08.11.2016 г. - до постановяване на настоящата присъда, като забавянето на
наказателното производство не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение
на подсъдимия. Това обстоятелство, съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението
на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, предпоставя поначало необходимост
от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на
нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице да бъде
намалено. Същевременно, поради спецификата на настоящия случай, при който
изясняването на обективната действителност е изисквало значителни действия и
усилия, настоящият състав не преценява посочената продължителност като
дотолкова неразумно дълъг срок на наказателното производство, че да бъде
определен за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като съобрази, че престъплението
е извършено от лице, което поради системността на заниманията си с дейност по
дърводобив е било добре запознато с високите рискове за здравето и живота на
изпълняващите дейността по добив на дървесина и механизирано поваляне на
дървета, съдът прецени, че съответно на целите, визирани в разпоредбата на чл.
36 НК, а именно: да окаже поправително и превъзпитателно въздействие спрямо
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и да въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, е
наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което е в
близост до минимално предвиденото от закона.
Тъй като са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието
за срок от три години. Този срок съдът счете за достатъчен, и прие, че под
угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание подсъдимият ще се
въздържа за вбъдеще от подобно несъобразено със
закона поведение.
Съдът
счете, че за предотвратяване на друг подобен тежък резултат от немарливо
изпълнение на правно-регламентираната дейност, представляваща източник на
повишена опасност, е необходимо подсъдимият В.Л. да бъде лишен от право да
упражнява дейност по добив на дървесина за срока на наказанието лишаване от
свобода, а именно една година и шест месеца. През този срок подсъдимият ще има
възможност да преосмисли използваната от него до този момент организация на
работа – така, че дейността по добив на дървесина да бъде съответна на
изискванията за нея.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
По
делото се установи, че при описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият
по непредпазливост е причинил смъртта на С. Й.. Смъртта на жертвата е пряка и
непосредствена последици от противоправно и виновно
поведение на подсъдимия, което ангажира гражданската му отговорност по чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за поправянето на причинените
неимуществени вреди.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че Г.М.Й., Ф.М.Й., И.М.Й., В.М.Й., Н.М.М. и Ф.М.С. са братя и сестри на починалия. Ранната неестествена смърт на жертвата несъмнено е причинила мъка и
душевно страдание на гражданските ищци, тъй като се касае за близък техен
роднина. На репариране подлежат именно преживените от братята и сестрите на
жертвата мъка и душевно страдание от загубата техния брат. При определяне
размера на дължимото обезщетение за всеки от тях, съдът отчете обстоятелството,
че за настъпването на престъпния резултат са допринесли и пострадалият и
свидетелят С.И., при условията на независимо съпричинителство.
Същевременно, в течение на много години пострадалият е общувал сравнително
рядко с Г.Й., Ф.Й., И.Й., В.Й. и Н.М. – видно от събраните гласни доказателства в тази
насока, като единствено със сестра си Ф.С. (която изключително се грижела за
него в детските му години) е поддържал по-близка връзка. При съвкупната оценка на горните обстоятелства и с оглед житейските
критерии за справедливост съдът счете, че за обезщетяване на претърпените от
гражданските ищци Г.Й., Ф.Й., И.Й., В.Й. и Н.М. мъка и страдание, подсъдимият ще следва да заплати на всеки от тях сумата
в размер на по 5 000 (пет хиляди) лева, като за разликата над уважения до
пълно предявения размер от по 80 000 лева за всеки от исковете, те се
явяват недоказани и затова съдът ги отхвърли. С оглед житейските критерии за
справедливост, съдът прие, че на сестрата Ф.С. подсъдимият следва да заплати
сума в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, която предвид духовната
връзка между брата и тази му сестра ще обезщети претърпените от нея
неимуществени вреди, като за разликата до пълно предявения размер от
80 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася
до предявения от Н.А. граждански иск, съдът отчете, че съвместното съжителство
между нея и пострадалия С. Й. е продължило сравнително кратък период от време,
в който тя е продължавала да бъде омъжена за друг човек, и прие, че сумата от
5000 (пет хиляди) лева е достатъчна, за обезщетение на претърпените от А. мъка
и страдание от загубата. За разликата до пълно предявения размер от 80 000
лева съдът отхвърли иска като недоказан по размер.
Всяка от
посочените по-горе суми се дължи от подсъдимия Л. ведно с лихвата върху нея,
считано от датата на деянието, до окончателното изплащане.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия В.Л. заплащането на осъществените разноски в хода на производството, както
следва: по досъдебното производство в общ размер на 4 568.37 лева (четири хиляди петстотин шестдесет и осем
лева и 37 стотинки); и по сметка на С. окръжен съд в общ размер на 1211.00 лева
(хиляда двеста и единадесет лева), ведно с 5 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на
присъдата в сила.
Съдът осъди подсъдимия Л. да заплати
по сметката на С. окръжен съд държавна такса върху уважената част от
гражданските искове в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева; ведно с 5
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе
доброволно след влизането на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: