Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../25.09.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание
при закрити врати на двадесет и седми август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като разгледа т.д. № 1231 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Ф.“ ЕООД твърди, че не е в
състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки,
произтичащи от търговската му дейност. Поддържа, че
е в състояние на неплатежоспособност и моли съда да открие производство по
несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
За да се открие производство по
несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ, чл.
625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата,
изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите,
предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
От
събраните писмени доказателства и заключението на СИЕ се установява, че
молителят е търговско дружество, което е длъжник към 28.06.2019г. по търговски
сделки, произтичащи от търговската му дейност в общ размер на 1 120 420,28
хил.лева, както следва: към „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ“ – за сумата от 129 913,61
лева; към „ЕКСПРЕСБАНК“ АД по кредит овърдрафт за сумата от 170 000,00
лева; към „ЕКСПРЕСБАНК“АД по инвестиционен кредит 21 039,00 лева; към „Ф.Т.“
ЕАД 793 589,28 лева; към ВиК ООД, Русе – 2,99 лева; към ВиК ЕООД, Плевен
–5,63 лева; към ВиК ООД, Перник – 730,06 лева; към „ВиК Перник“ ООД – 47,17
лева; „Евро ВИП София“ ЕООД – 1050,43 лева; „П.К.“ ЕАД – 2050,00 лева; Софийска
вода – 166,07 лева; Специализирано поделение ИМС Булпост на БП – 1649,99 лева;
„Т.С.“ ЕАД – 16,52 лева. Задълженията са посочени и в молбата на длъжника като
изискуеми.
Следователно
налице са изискуеми и непогасени
задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Следва
да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на
този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от
горепосочения вид, като това състояние не
е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно
презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато
търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от заключението на СИЕ. Вещото
лице установява, че още към 31.12.2015г коефициентите за обща ликвидност са под
референтната стойност. Дружеството е в тежко ликвидно състояние с ясно изразена
тенденция за влошаване на показателите за ликвидност, която продължава трайно
през всяка една от следващите години, като към 30.04.2019г с начисляване на
задълженията към НАП, дружеството става абсолютно неликвидно. Налице е
следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно от гледна
точка на продължителния период, в който дружеството е в посоченото състояние,
съдът счита, че затрудненията му не са временни и финансовото положение на
молителя не би могло да се подобри. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че
спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за
откриване на производство по несъстоятелност.
Поради
изложеното молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно началната дата
на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Стойностите на
показателите за ликвидност сочат, че още от 31.12.2015г дружеството не е било в
състояние да покрива краткосрочните си парични задължения. При липса на
достатъчно данни за конкретната дата, на която е настъпила
неплатежоспособността, тя следва да се отнесе към дата на осчетоводяване на
задълженията към НАП или 30.04.2019г. С оглед
изложеното началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 30.04.2019г.
По приложението на чл.
632, ал. 1 ТЗ:
По аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично
имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства,
а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за
предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието
на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред
с това, съгласно чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това
имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ
/тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност/.
В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в каса.
Няма данни за средства по банкови сметки. С оглед на това съдът намира, че
следва да постанови решение по реда на
чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 30.04.2019г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
СПИРА производството по т.д. № 1231/2019г. по описа на СГС, VI-7 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: