Р Е Ш Е Н И Е
№ 260889 / 19.7.2021г.
гр. Перник, 19.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 165 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Община Перник, с
код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 390.25 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – *****, от
които главница в размер на 348.08 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. вкл, и 42.17 лева – обезщетение за забава за периода от
10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо
място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.
Посочва се, че за процесното общинско жилище са издадена пренастанителна
заповед, по силата на която в жилището е настанено лицето А.З.Д., с ЕГН: ********** заедно със семейството си.
Уточнява се, че срокът за настаняване бил постоянен като партидата за имота при
ищеца се води на съпруга на А.З.Д. – П.Т.Д. Твърди се, че от издаване на
пренастанителната заповед до настоящия момент включително и през процесния
период топлоснабденото жилище е било обитавано само от А.З.Д. и семейството й.
Обръща се внимание, че именно заради това и видно от извлечението от сметка
партидата при ищеца се води на името на П.Т.Д /съпруг/. В тази връзка се прави
извод, че А.З.Д. е ползвател на жилището на облигационно основание, поради
което и именно тя следва да дължи процесните суми. По тези съображения и
общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.
На следващо място се излагат доводи,
че през процесния период ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че
се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани от настаненото лице, а
освен това ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото
исково производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми,
то се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото
дружество.
Твърди се нарушение и на 20 от ОУ на
дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и
отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват измерените
и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се
начислени процесните суми.
На последно място се прави
възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.
Към отговора са приложени: копие от
пренастанителна заповед и декларация. Иска се ищцовото дружество да бъде
задължено да представи: документите въз основа на които е начислило процесните
суми през процесния период.
С нарочно
определение № 260587/15.02.2021 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника
лицето А.З.Д., с ЕГН: **********. Със
същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото
производство и обратен иск от Община Перник срещу А.З.Д., с ЕГН: **********.
С исковата
молба по обратния иск, предявен от Община Перник срещу А.З.Д., с ЕГН: **********, се иска А.З.Д., с ЕГН: ********** да бъде осъден
да заплати на Община Перник сумите, по отношение на които евентуално би било
признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по
главните искове. Това са суми в следните рамки: общо 390.25 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – *****,
от които главница в размер на 348.08 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. вкл, и 42.17 лева – обезщетение за забава за периода от
10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата.
В исковата
молба по обратния иск се твърди, че лицето А.З.Д., с ЕГН: ********** е било настанено в процесното
жилище, въз основа на пренастанителна заповед заедно със семейството си. В тази
връзка се прави извод, че именно ответникът по обратния иск следва да отговаря
пред топлопреносното дружество за начислените за имота суми за топлинна
енергия. Доколкото общината е собственик на имота и отговорността й за
процесните задължения относно същия би била изключена при установяване на
ползвател на облигационно основание, то се прави извод за наличие на правен
интерес от привличането на настаненото лице. Освен това последното има интерес
да докаже, че е платило начислените за имота суми за топлинна енергия, за да
бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално уважително решение по главния
иск чрез обратния такъв общината би постигнала удовлетворение в отношенията си
с настаненото в имота й лице. С тези аргументи се иска уважаване на обратните
искове при уважаване на главните такива.
От лицето А.З.Д.,
с ЕГН: ********** в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В открито
съдебно заседание, проведено на 21.06.2021 г., процесуалният представител на
ищеца заявява, че лицето А.З.Д. е посетило дружеството и е заплатило изцяло
процесните суми в това число претендираните разноски – на 19.04.2021 г. т.е.
след подаване на исковата молба като в подкрепа на твърденията си представя
справка по блокирана сметка. В тази връзка счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени поради извършено плащане след образуване на делото. Не претендира
разноски.
Процесуалният
представител на ответника също счита, че както главните, така и обратните
искове следва да бъдат отхвърлени поради извършеното плащане. Поддържа обаче,
че му се дължат разноски по обратните искове, тъй като плащането е извършено
след предявяването им.
Третото
лице не се явява в насроченото по делото съдебно заседание, въпреки че е
редовно призовано, и не изпраща свой представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производствопо главните
искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
1163/28.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2247/2020 г. по описа на РС Перник. Срещу
посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
Доколкото по делото е представен документ /извлечение
по блокирана сметка/ съответно от процесуалния представител на ищеца по
главните искове е направено волеизявление, че процесните суми са платени от
третото лице помагач след подаване на исковата молба, то дори това плащане да
не съставлява признание на дълга само по себе си, съдът счита, че не следва да
обсъжда в детайли останалите представени по делото писмени доказателства
предвид е неявяването на третото лице А.З.Д. и липсата на оспорвания от нейна
страна.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
По главните искове:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1163/28.05.2020 г. по ч.гр.д. № 2247/2020 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
В настоящия случай по делото се установи, че процесните суми са заплатени
след образуване на същото. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от
решаващия състав на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази връзка главните
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради настъпило в хода на
процеса плащане на сумите, предмет на делото.
Предвид направеното плащане на пълния размер на вземания съдът не намира
за нужно да обсъжда и направеното от ответната община възражение за погасителна
давност.
По обратните искове:
Обратните искове са с правно основание по чл.
124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по обратните
искове е да установи наличието на облигационно /наемно/ отношение относно
процесния имот и период между него и третото лице ответник по обратните искове
въз основа на посочената в исковата молба по обратния иск настанителна заповед,
както и неговото съдържание.
В настоящия случай, както се отбеляза и по-горе, е
установено, че процесните суми са заплатени от ответника по обратните искове –
на 19.04.2021 г. т.е. след подаване на обратния иск – на 01.02.2021 г. Това обстоятелство отново следва да бъде съобразено от решаващия състав
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази връзка обратните искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни поради настъпило в хода на процеса плащане
на сумите, предмет на делото.
Третото лице помагач не въвежда възражение за
изтекла давност, а и предвид постъпилото плащане, не се налага съобразяване на
такова.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
По разноските в производството по ч.гр.д. № 2247/2020
г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:
Ищцовото
дружество заявява, че не претендира разноски, доколкото същите били заплатени.
Длъжникът не
претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
По разноските в производството по гр.д. № 165/2021 г.
по описа на РС Перник /исково производство/:
В това производство
ищцовото дружество заявява, че не претендира разноски, доколкото същите били
заплатени.
Ответната
страна предвид извършеното плащане и обусловения от него изход на делото не
претендира разноски срещу ищеца по главните искове. Същата обаче претендира
такива срещу третото лице помагач – в размер на общо 150 лева, от които 50 лева
за държавна такса и 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение. Посочените
разноски са действително извършени и следва да бъдат присъдени изцяло,
доколкото третото лице помагач с поведението си е станало повод за предявяване
на обратните искове, а плащането е постъпило след предявяването им.
Третото лице
помагач ответник по обратните искове не претендира разноски и не е представило
доказателство да е извършило такива. Третото
лице помагач, срещу което има предявени обратни искове носи отговорност за
разноски по арг. от Определение № 109 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1983/2015 г., I т. о., ТК и др.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 390.25
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – *****, от които главница в размер на 348.08 лева за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г. вкл, и 42.17 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2020 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2247/2020 г. по описа на Пернишкия РС,
поради извършено плащане на
посочените суми в хода на процеса след подаване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес:
гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 против А.З.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***
за осъждане на ответницата да заплати на общината сумата от общо 390.25 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – *****, от
които главница в размер на 348.08 лева
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 42.17 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до
07.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, които вземания са предмет на ч.гр.д. № 2247/2020
г. по описа на Пернишкия РС, поради извършено плащане на посочените суми от А.З.Д. в хода на процеса след
подаване на исковата молба по обратните искове.
ОСЪЖДА А.З.Д., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Община Перник, с
код по БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 150 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по обратните искове, доколкото А.З.Д. с
поведението си е станала причина за подаване на същите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2247 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Препис от решението да
се връчи на „Топлофикация Перник“ АД, Община Перник и третото лице помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.