Р Е
Ш Е Н
И E
№
гр.Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненския районен съд – първи
наказателен състав в публично заседание, проведено на двадесет и първи март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Минев
при секретар П.Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5540 по описа за 2018г.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0819-004144/02.11.2018г. на Началник група в сектор ПП при ОД
на МВР Варна, с което на С.В.С., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на
100.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец на
основание чл.175, ал.1 т. 5 от ЗДП, и ГЛОБА
в размер на 20.00лева на осн. чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок
от получаване на съобщението , че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от С.В.С.,
ЕГН **********, против НП №18-0819-004144/02.11.2018г. на Началник група в
сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на С.В.С., ЕГН ********** е наложена
ГЛОБА в размер на 100.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1/един/ месец на основание чл.175, ал.1 т. 5 от ЗДП, и ГЛОБА в размер на 20.00лева на осн. чл.183 ал.2
т.11 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП,
като твърди, че са допуснати съществени прцесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон и иска отмяната на НП. Изцяло оспорва фактическата
обстановка описана в АУАН и НП, като твърди, че процесният автомобил управляван
от него - „Фолксваген Шаран” не се е намирал на местопроизшествието по времето
описано в АУАН и НП и е невъзможно с него да е допуснато ПТП.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. от ВАК, който
поддържа жалбата и по същесдтво пледира за отмяна на НП, предвид липса на
доказателства за извършено нарушение на правилата на ЗДП от неговия доверител –
въззивника С..
Въззиваемата страна ОД на МВР Варна,
редовно призована, не се явява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на обжалвано наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
След преценка на събраните
доказателства се установи следната фактическа обстановка:
На въззивника е съставен АУАН за това,
че на 21.08.2018г. около 20.00часа в гр.Варна в ж.к.“Вл.Варненчик“, като водач
на л.а.“Фолксваген Шаран“ с рег.№ В 8492 ВХ, пред блок №14 и при движение на
заден ход допуснал ПТП, като блъснал паркиран т.а.“Опел“ с рег.№ В 0313 СР. В
следствие на ПТП са причинени незначителни материални щети по товарния
автомобил. Прието е, че въззивника не
изпълнява задължението си като участник в ПТП да уведоми службата за контрол на
МВР на територията на която е настъпило ПТП.
Произшествието е обслужено по подадена
жалба от страна на Стефка Иванова Иванова на 10.09.2018г.
За така установеното на въззивникът,
след извършена проверка от страна на МВР е съставен АУАН № 869818/22.09.2018г.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията като такива по чл.40, ал.1 от ЗДвП,
по чл. 123 ал.1, т. 3 б, „в“ от ЗДвП. АУАН е надлежно връчен на въззивника,
като по него са депозирани конкретни възражения.
Въз основа на Акта за установяване на
административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което административно наказващият
орган е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел и правната квалификация на
нарушенията и е наказал въззивникът С., налагайки му
глоба в размер на 100.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец на основание чл.175, ал.1 Т. 5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20.00лева на осн. чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП.
Така установената фактическа
обстановка не се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства
- свидетелските показания на актосъставителя, показанията на допуснатата
свидетелка и административнонаказателната преписка.
Между така събраните и посочени по - горе доказателства няма
противоречия, същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради
което съдът ги кредитира. Свидетелката Кръстева твърди, че на процесната дата С. е бил с нея на семейно тържество в дома
на сем. Полина и Николай Зафирови в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“ бл.309 вх.2,
от 18.00 до към 22.00часа.
Св.Пл.Г. твърди, че не е съпоставял
двата автомобила за да установи възможността щетата по бронята на товарния
автомобил да е причинена от л.а. „Фолксваген“, но
е измерил с ролетка висобините на автомобилите и е изготвил фото снимки, от
които не е установена щета по лекия автомобил, а са били налични само стари
одрасквания. Съдът намира, че наличието на старите одрасквания безспорно
установява факта, че мястото където са налични не е било пребоядисвано и не са
били отстранявани други побитости. За съжаление АНО не можа да представи
изготвените от актосъставителя фото снимки, поради възникнал технически
проблем, но съдът намира, че показанията на св. Г. са безспорни в това
отношение.
Съдът намира, че следва да обсъди и
сведението дадено от страна на И.Д.К., в хода на административното
производство.
По данни на въззивника, същия е ходил
многократно пред бл.14 в ж.к.“Вл.Варненчик“ и то предимно в съботни и неделни
дни с цел осъществяване режим на лични контакти с детето му, което живее в този
блок със своята майка. Това обстоятелство води до извода, че е възможно
Ив.Кателиева да е виждала автомобила на въззивника да паркира в близост до
блока, в който живее, но липсват каквито и да било доказателства, че точно на
процесната дата 21.08.2018г. – вторник, работен ден, въззивника е бил на
местопроизшествието, освен твърденията за това на Ив.Кателиева. Става ясно, че
Кателиева е съобщила за ПТП на Стефка Иванова Иванова няколко дни след самото
ПТП, което води съда до заключението, че е възможно Кателиева да бърка точната
дата на ПТП.
Така или иначе, съдът намира, че
липсват безспорни доказателства за датата на настъпване на ПТП, като е възможно
тя да е различна от посочената в АУАН и НП. Съдът намира, че нови доказателства
в тази насока не е възможно да бъдат събрани в този етап на административно
наказателното производство.
Липсват доказателства, с изключение на
твърденията на Ст.Иванова, че именно въззивника е увредил автомобилът и, с
изключение на твърденията за това на Кателиева. От направения оглед от страна
на актосъставителя не са установени следи от удар по лекия автомобил, а
доколкото е имало повреда на товарния автомобил, съдът намира, че не е
възможоно да не са останали следи от съприкосновението по лекия автомобил.
От така изложените и възприети от съда
фактически положения по делото, се обуславя извода, че липсват доказателства,
че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е санкциониран.
Доколкото липсват доказателства за допуснато ПТП от страна
на въззивника, съдът намира за безпредметно да обсъжда второто нарушение, за
което е санкциониран, а именно, че е напуснал ПТП без да уведоми контролвните
органи за същото.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно, а жалбата е
основателна. Съдът приема, че не са събрани безспорни доказателства за извършено нарушение на ЗДП – допускане
на ПТП от страна на възз.С., а от там и нарушение за
това, че не е съобщил за ПТП в което е участвал. Фактическите констатации,
отразени в акта, се опровергават от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Въззивникът от самото начало, от съставянето на АУАН е направил
своите възражения и същите остават непроменени и в жалбата му срещу НП пред РС
Варна.
Съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на
въззивника.
Отделно от изложеното съдът не споделя
направените възражения за допуснати процесуални нарушения, при съставянето на
АУАН и НП. Фактическата обстановка е достатъчно ясно и конкретно описана, като
на въззивникът е ясно, за какво нарушение е наказан. Посочена е правната
квалификация на нарушенията. Съдът намира за нужно да отбележи, че като
правоспособен водач на МПС, въззивникът със сигурност е полагал изпит върху
познаването разпоредбите на ЗДвП, поради което и е длъжен да ги познава и
спазва. Възражението на въззивника за нечетлив почерк на актосъставителя съдът намира
за неоснователно. В действителност почеркът на Г. не само не е калиграфски, но
и не се доближава до красив, но въпреки това е четлив и съдържанието на акта е
станало известно на въззивника. Именно поради това и въззивника след като се
е запознал с акта е направил своите
възражения срещу него.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: