гр.София,
23.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар:
Х. Цветкова
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело №
10840
по описа за 2018 година, съобрази, че:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането, във вр. чл. 477 КЗ, чл.
498, ал.3 КЗ, обн.
ДВ бр.102/2015 г. вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД.
С исковата си молба М.Н.А. ПРОТИВ ЗАД „А.И.“
АД твърди, че е пострадал като пътник в
микробус с рег. № СА *****, при ПТП настъпило на
01.07.2017 г. в Република Турция по вина на водача на микробуса Н.И., който допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, идвайки от посока Чумра, Гьокхюуюк не спрял на знак
„Стоп“ и навлязъл в кръстовището, отнемайки предимството на движещия се по път
с предимство в посока от Караман към Кония турски микробус с рег.№ *****. По случая било образувано
наказателно производство в Република Турция,
дело №288/2017 г. по описа на Пети съд за тежки наказания, гр. Кония, приключило с Решение №12/2018г., с което Н.И. е
признат за виновен за това, че на 01.07.2017 г. в резултат на нарушение на
правилата за движение е предизвикал смърт и нараняване на повече от едно лице.
Пострадалият при пътният инцидент ищец М.А.
бил хоспитализиран в Спешното отделение на Обучителна и изследователска болница
в гр. Кония, където било установено, че е получил
фрактури на глезен (долните краища на дясната тибия и
фибула), фрактури на лявата раменна лопатка и му е
поставена диагноза: Пневмоторакс; Хемоторакс;
Фрактура на глезен (фрактури на долните краища на дясната тибия
и фибула) и са му дадени насоки за извършване
оперативна интервенция на фрактура на тибия и фибула и хоспитализация в Ортопедично отделение на
болницата. В болницата му била извършена затворена редукция на счупването на
дългата кост, след което кракът му бил шиниран с дълга шина. Проведено било и
затворено лечение на фрактура на ребро. Освен това му била направена
едностранна тръбна торакотомия, поради навлизането на
въздух и кръв в плевралната кухина, както и торакоцентеза, с цел диагностика и бъдещо лечение. Поради
дадените насоки за хирургично лечение на счупвания на средната кост, такова
било извършено на 10.07.2017 г. и след това било направено стабилизиране с
винтове и пластинка, след което меките тъкани надлежно били затворени. Към
настоящия момент състоянието на ищеца все още не било възстановено, защото се
нуждаел и от рехабилитация.
Твърди се, че в резултат на пътния инцидент на
ищеца било причинено внезапно увреждане на здравето и множество болки и
страдания. След болничното лечение той трудно се придвижвал самостоятелно
поради болката, дискомфорта и страданията, които
изпитвал ходейки и значително ограничил социалните си контакти. В резултат на
гръдната травма се оплаквал от бърза уморяемост и
болезнено задъхване. След ПТП у ищеца настъпили негативни промени в емоционалното
му състояние, станал силно раздразнителен, с честа смяна на настроенията,
изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение и все още
изпитвал неувереност и страх от МПС.
С исковата молба се твърди,
че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество
валидна към датата на ПТП, поради което и при наличие на процесуалната предпоставка
по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като в срок не
му било определено обезщетение от застрахователя по щета, ищецът предявява иска
си пряко срещу него.
Поддържа се, че са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента
по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив
размер за претърпените вреди.
ИСКАНЕТО е ответникът да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него в резултат
на ПТП, настъпило
на 01.07.2017 г. неимуществени вреди в размер на 150 000, 00 лв. главница, ведно със законната лихва за
забава върху
претендиралата главница - след уточнението направено в допълнителната искова
молба, считано от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ
– 02.08.2018 г., до окончателното изплащане,
както и направените по делото
съдебни
и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер; не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие; оспорва настъпването на ПТП при описания в исковата
молба механизъм, както и че е настъпило по вина на водача на застрахования
автомобил и твърди, че вината е на водача на турския автомобил Х.Кашълъ; оспорва да
са настъпили твърдените неимуществени вреди и техния вид, тежест и размер.
Ответникът прави евентуално възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, който е
пътувал без поставен обезопасителен колан и
независимо съпричиняване от водача на турския
автомобил, които са допринесли за настъпване на вредите.
С отговора си ответникът оспорва
исковите претенции за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по
размер като прекомерен, с оглед критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД и
лимитите на отговорността на застрахователя, съгласно приложимото право на
Република Турция. Ответникът оспорва и претенцията за лихви от датата на ПТП,
тъй като не е приложима разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД а специалната разпоредба на чл.497, ал.1 от КЗ и той не е в забава. Прави евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
относно размера на адвокатското възнаграждение.
В
срока по чл.372, ал.2 от ГПК, с допълнителната искова молба, ищецът оспорва
твърденията на ответника и възражението за съпричиняване
от страна на ищеца, като неоснователно. Излага съображения, че в случая не е
приложимо правото на РТурция и установените в него
лимити на застрахователно обезщетение за вреди, а правото на РБългария.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид
всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол за щетите настъпили
вследствие на пътно транспортно произшествие със смърт/наранявания на Районно управление
„Контрол на движението по пътищата“ И.Ч.за произшествие 2017/45; доклад за
оглед на местопроизшествие рег. № 2017/61; решение №2018/12 на Пети съд за
тежки наказания, Кония, Република Турция по дело
(досие) №2017/288 и решение № 2019/633 от 01.02.2018 г. по дело № 2018/1101, с
което се отхвърля жалбата на подсъдимия Н.И. против първоинстанционното
решение и приложените с наказателната преписка писмени доказателства, свидетелските
показания на свид.К. и свид.Н.И.
и заключението на допуснатата и изслушана в настоящето производство автотехническа експертиза, се установи, че: на 01.07.2017 г.,
около 7, 40 часа в Република Турция, микробус Ситроен Джъмпер с рег. № СА *****
управляван от водача Н.И. се движел в посока от Чумра,
село Гьонхюйюк и навлязъл в кръстовището с главен
път, регулирано с пътни знаци, с намерение да завие към Караман.
След навлизането в кръстовището е реализиран удар с движещия се по
републикански път D715 05, отляво надясно спрямо неговата посока на
движение (от Караман към Кония),
в посока направо, лек автомобил Фолксваген с рег.№ 70Е R092.
Ударът между двата автомобила настъпил на мястото, където се пресичат траекториите
на двата автомобила (скица №3 към
заключението на САТЕ). На около 15 метра преди мястото на удара автомобилът
Ситроен Джъмпер е спрял на знак „Стоп“, откъдето е продължил движението си
ускорително и в момента на удара скоростта му е била приблизително 18 км/час. Автомобилът
с турска регистрация се движел по път с предимство със скорост приблизително
118 км/час. Ударът между двете МПС е настъпил с лявата странична част на
автомобила Ситроен и предната част на автомобил Фолксваген, след което е
последвал втори удар на автомобил Ситроен в крайпътен стълб с указателни табели
с лявата си странична част.
Опасната зона на спиране на лекия
автомобил Фолксваген е установена със заключението на 110, 45 м., което е
по-малко от разстоянието между него и навлизащия в кръстовището лек автомобил Ситроен
Джъмпер, от което вещото лице е направило заключение, че той не е попадал в
опасната му зона на спиране. От своя страна, водачът на лекия автомобил Ситроен
Джъмпер е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако при навлизане в
кръстовището е изчакал преминаването на движещия се по път с предимство Фолксваген
Крафтър.
От заключението на вещото лице по САТЕ
се установява, че причина за настъпване на ПТП е навлизането на автомобил Ситроен
Джъмпер в кръстовище с път с предимство, без да се съобрази с вертикалната маркировка, в т.ч. знак „Стоп“, и да изчака преминаващите
по него ППС. От показанията на самия свид.И. се
установи, че той е видял приближаващия автомобил, но е преценил, че може да
премине безопасно през кръстовището. От показанията му обаче се налага извода,
че преценката му е била основана на очакванията му, че при движение направо
лекия автомобил с турска регистрация е щял да се движи в дясното платно на двулентовия път, а не на реална преценка за разстоянието до
МПС. В нарушение на правилата за движение той е навлязъл в кръстовището,
отнемайки предимството на движещия се по път с предимство в посока от Караман към Кония турски микробус
с рег.№ *****. По случая било
образувано наказателно производство в Република Турция, дело №288/2017 г. по описа на Пети съд за
тежки наказания, гр. Кония, приключило с Решение
№12/2018г., с което Н.И. и водачът на автомобила Фолксваген с турска
регистрация са признати за виновни за това, че на 01.07.2017 г. в резултат на
нарушение на правилата за движение са предизвикали смърт и нараняване на повече
от едно лице, престъпление по чл.85/2 от турския Наказателен кодекс.
Установи
се, че лекият автомобил Ситроен Джъмпер е произведен 2007 г. и фабрично
оборудван с 8 плюс 1 места, с триточкови предпазни колани на предните седалки и
предпазни колани на задните места – триточкови за крайните, и надбедрени за средната седалки.
От представените по делото и обсъдени в
заключението на вещото лице –ортопед-травматолог медицински документи,
преценени в съвкупност с даденото заключение се доказа, че при ПТП ищецът е получил
множествена травма със засягане на гръдния кош, ляв горен крайник (фрактури
на лявата раменна лопатка)и десния долен крайник (фрактури на глезен (долните
краища на дясната тибия и фибула).
При приемането в болничното заведение му е поставена диагноза: Пневмоторакс; Хемоторакс;
Фрактура на глезен (фрактури на долните краища на дясната тибия
и фибула). Проведено му е било оперативно лечение –
открито наместване и фиксиране на костите на дясна подбедрица
с метални импланти на 10.07.2017 г. на фрактура на тибия и фибула и хоспитализация, което
е ограничило движението на крайника за период от около 30 дни. На 09.07.2018 г.
на ищеца е направена операция за изваждане на металните тела от десния крак и
кожна пластика. Гръдната травма е наложила извършване на оперативна интервенция
на 01.07.2017 г. поради състоянието на навлизане на кръв и въздух в плевралната кухина, което е опасно за живота.
От заключението на вещото лице се
установява, че ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет за
период непосредствено след ПТП и около 1-2 месеца след това, както и с умерен
интензитет за период от около 5-6 месеца. Болки
и страдания с по-ниска интензивност търпи и досега. Същият има неправилна
походка заради частичното обездвижване на глезенната става
и здравословното му състояние не е възстановено напълно. В заключението си
вещото лице по СМЕ установява, че ищецът има останали загрозяващи оперативни
белези в долната половина на дясната подбедрица, удебелени
подбедрица и глезен и че се оплаква от постоянни
болки в десния крак, походката му е затруднена. На ищеца е призната 30 %
намалена работоспособност и му предстои нова операция за изваждане на металната
пластина.
Със заключението си вещото лице сочи, че
е възможно така причинените травматични увреждания за ищеца да настъпят и при
поставен обезопасителен колан и гръдната травма да е
причинена от него. Уврежданията на крайниците са причинени от съприкосновение с
части от автомобила при удара, поради което не могат да се предотвратят с
поставянето на обезопасителен колан. В този смисъл са и показанията на свид.К., които съдът прецени в съвкупност със заключението
на вещото лице ортопед травматолог относно
характера на травматичните увреждания и механизма на причиняването им, както и
заключението на САТЕ относно оборудването на автомобила с обезопасителни
колани, поради което съдът счита същите за добросъвестни.
От показанията на свид.А.-
съпруга на ищеца, се установи, че след произшествието ищецът не е могъл сам да се
движи и да се храни, нуждаел се е от чужда помощ и се оплаквал от постоянни болки
в ръката, ребрата и в крака. След изписването му и в периода на домашното лечение
ищецът ползвал помощни средства за около една година, провеждал ежедневна
рехабилитация. След произшествието той станал много нервен, раздразнителен,
често плачел и изпитвал неудобство при всеки случай, при което се налагало
съпругата му да го обслужва за тоалет и хигиена. Вече не могъл да упражнява
същата професия – монтажник на панели, тъй като не може продължително време да стои
прав. В същия смисъл са и показанията на свид.К.,
който обективно и незаинтересовано сочи, че в период от около четири месеца
ищецът е бил неподвижен, в началото излизал с инвалидна количка и чужда помощ,
след това започнал да се движи сам, но с патерици. Общо около една година
продължило възстановяването му. Свидетелят дочи, че
ищецът се променил и станал нервен и унил, не работел и бил на борсата. Съдът
приема горните факти и обстоятелства, за несъмнено доказани от посочените и
събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и съобразно възможната
тяхна заинтересованост. Свидетелските показания са в синхрон със заключенията
на вещите лица и се взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което съдът
счита същите за достоверни.
С определение по чл.140 от ГПК е
признато за безспорно, че към датата на ПТП за увреждащия лек автомобил е
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ на
автомобилистите за лек автомобил „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА *****,
по застрахователна полица № BG/33/117001236265
от 25.04.2017 г.
По отправената от ищеца
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение вх. № 001/548 от
03.05.2018 г. и след представяне на доказателства и посочване на банкова сметка
***. № 001773/18.06.2018 г. застрахователят не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение, а и не са изложени такива твърдения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. Правоотношението е породено от сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, обект на застраховане по която е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 477, ал.1 КЗ. С оглед разпоредбите на чл.105, ал.2 от КМЧП и чл.116 от КМЧП, в случая
следва да намери
приложение българското право, в съответствие с което следва да се извърши
определянето на вида и размера на вредите, които подлежат на обезщетяване, т.
е. размерът на задължението на застрахователя на делинквента
към увреденото лице.
За да бъдат уважени преките искове на
пострадалите срещу застрахователя на деликвента
следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени
средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на
застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и
прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна
следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние,
от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че водачът на микробуса Ситроен Джъмпер е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца, установено с влязъл в сила съдебен акт на Пети наказателен съд Кония- Турция и от събраните в настоящето производство писмени и гласни доказателства. Установи се, че ищецът е претърпял болки и страдания от описаните в исковата молба травматични увреждания при настъпилото ПТП, както и в хода на лечебния и възстановителен период и че същите са настъпили в причинно следствена връзка с извършеното виновно деяние. Съдът намира, че от събраните и обсъдени по-горе доказателства по несъмнен начин бе установено настъпването на деликта и вината на водача, както и вида и характера на причинените в резултат на деянието увреждания, като същите се явяват пряка последица от процесния инцидент.
По делото се установи и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно събитие. Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3
от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда,
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази
процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на изложеното,
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл.
432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати ищеца обезщетение за тези
вреди в пълен обем на отговорността на водача. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите, съдът
приема, че при съпричиняване на вредите от няколко
застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на
застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите отговаря
солидарно пред увреденото лице (чл. 53 ЗЗД). Следователно
за отговорността на ответния застраховател е ирелевантно
дали други лица са съизвършители
на конкретното увреждане, наред със сочения от ищеца пряк причинител. По
аргумент от чл.
53 ЗЗД, в случаите, в които непозволеното увреждане е причинено от няколко делинквенти, същите отговарят за причинените вреди
солидарно, съответно право на увреденото лице е да насочи претенциите си само
спрямо някой от причинителите, респ. неговият застраховател. Отделно от
горното, от заключението на неоспорената автотехническа
експертиза се установява, че именно управлението от страна на водача на
автомобила Ситроен Джъмпер в нарушение на правилата за движение, установени в
закон с цел осигуряване на предимство на движещ се по път с предимство лек
автомобил е станало непосредствена причина за настъпването на ПТП.
По размерът на неимуществените вреди
съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т.ІІ от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и
тежестта на увреждането, в т.ч. броя на нанесените телесни повреди, неговата
трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
влошаване състоянието на здравето, включително допълнителното, причинените
страдания, физически и психически. При определяне на обезщетението съдът следва
да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква степен
пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и проведено лечение,
като по този начин приложи критериите „продължителност
на болките и страданията” и „последици от получените увреждания”. От
доказателствата по делото съдът намира за установено, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие пострадалият е претърпял болки и страдания от уврежданията
– гръдна травма и фрактури на лявата лопатка и дясната подбедрица,
довело до трайно затрудняване на движенията горния и доления десен крайник за
период повече от 30 дни. Ищецът е търпял болки и страдания през лечебния и
възстановителния период, принудително обездвижване, неудобства в бита и свързаните с това негативни психически
изживявания,
както и обичайното отражение върху психиката на лица претърпели или участвали в
пътно-транспортни произшествия. От
показанията на свид.А. се установи, че ищецът трудно
е преживял принудителното му обездвижване и оставане в къщи, както и
необходимостта да ангажира свои близки с обслужване на елементарни дейности и
нужди. Съдът взе предвид още, че към момента на увреждането ищецът е бил едва
тридесет и три годишен, работел е физическа работа и осигурявал финансово семейството си, след ПТП е изпаднал в напълно
безпомощно състояние. Това е довело до раздразнителност, безпокойство и
притеснение. Съдът съобрази още, че лечението
на ищеца не е приключило и възстановяването на десния крайник не е напълно
приключило и едва след нова операция и рехабилитацията може да се даде прогноза
за развитието му.
Съдът, след като се съобрази с тези обстоятелства и икономическото състояние в страната, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че претърпените от пострадалия неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 48 000 лв. Освен това съдът взе предвид момента на настъпване на инцидента (2017 г.) и обществено икономическите условия и принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, както и съдебната практика по сходни дела – напр. Решение № 2209 от 3.10.2019 г. на САС по в. гр. д. № 83/2019 г. ГК, 8 състав, Решение № 994 от 1.05.2019 г. на САС по в. гр. д. № 321/2019 г., ГК, 14 състав и др.
. В останалата му част искът е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца. Възможността за намаляване на обезщетението за понесени
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденото лице
е допринесло за настъпването на вредите е предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази норма обаче е необходимо да се установи наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия, с което обективно да е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е
налице причинна връзка между неговите действия и вредоносния резултат. То
следва да е обективно, изводът за наличие на съпричиняване
не може да почива на предположения, и то следва да бъде доказано посредством
предвидените в закона доказателства и доказателствените
средства, тежестта за което е на
ответната страна. Такова поведение от страна на ищеца, което да е в
нарушение на правилата за движение по пътищата
-чл.137а от ЗДвП, или пък дори без да е противоправно,
да е повлияло на настъпването на вредоносния резултат не е налице, с оглед на
категоричното заключение на вещите лица относно вида и характера на травмите и относно
причините за настъпването на ПТП, както и показанията на свидетели очевидци.
Относно претенцията за законна лихва, съдът прие от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Със специалните разпоредби на чл. 497 вр. чл. 496 от Глава 47 – "Задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" от КЗ обаче се установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, при предявена пряко към него претенция по чл.380 от КЗ от трето лице по см. на чл.477 от ГПК, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Със специалната разпоредба на чл. 497, ал.1 на КЗ е регламентирана материята относно лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при този вид застраховки, ако застрахователят не го е определил и заплатил в срок, като е предвидил, че същата се дължи, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ. Така застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение.
В дадения казус, ищецът е предявил претенцията си на 03.05.2018 г., поради което като не е определил и изплатил обезщетение най- късно с изтичането на срока по чл.496, ал.1 (от който начален момент се претендира лихвата за забавено плащане) застрахователят е в забава и следва да се осъди да заплати законна лихва върху дължимата се сума за застрахователно обезщетение, считано от 02.08.2018 г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.38 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат М. възнаграждение в нормативно определения минимален размер на
адвокатските възнаграждения по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. и
съобразно уважената част от исковата претенция – 1970 лв.
С огледа изхода на делото следва да се
осъди ищеца да заплати на ответника сторените по делото разноски за
възнаграждение на вещи лица, свидетел и превод, съобразно отхвърлителната
част от иска - а именно:244, 80 лв. Ответникът
има право и на разноски в размер на 120 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2
вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да се осъди ответникът да заплати на
СГС разноски в размер на 1920 лв. за държавна такса и 169, 34 лв. разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З.а.д. „А.И.“ АД с ЕИК *****да заплати на М.Н.А. с ЕГН **********
сумата от 48 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 01.07.2017
г. в Република Турция, кръстовище на път D4715
05, община Чумра, село Гьонхюйюк, обл.Коня вина на водача на автомобил „Ситроен Джъмпер“
с рег. № СА *****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно с лихва за забава върху нея,
считано от 02.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в останалата му
част – над уважения размер, до размера от 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Банковата
сметка, по която да се заплати сумата е IBAN ***итуляр М. А.А..
ОСЪЖДА
З.а.д. „А.И.“ АД с ЕИК *****да заплати на адвокат Р.М. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 1970 лв., на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА М.Н.А. с ЕГН **********
да заплати на З.а.д. „А.И.“ АД с ЕИК *****сумата
от 244, 80 лв. разноски по делото и сумата от 120 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.8 вр.
с ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА З.а.д.
„А.И.“ АД с ЕИК *****да заплати на Софийски
градски съд сумата от 1920 лв. за държавна такса и 169, 34 лв. разноски, на основание чл.78, ал.6 от
Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: