РЕШЕНИЕ
№ 1415
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120100986 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на А. В. П., от гр. ...., за
осъждане на ответника М. П. Т., от гр. ...., да й заплати следните суми: 15 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди (физически, психологически и
емоционални болки и страдания), последица от непозволено увреждане –
нанесена от ответника на ищеца средна телесна повреда в гр. ...., при инцидент
от 10.06.2022 год., и 1000 лева – обезщетение за имуществени вреди,
състоящи се в направени от ищеца разноски по НОХД № 3598/2024 год. на
БсРС – за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 000 лева, начиная
от деня на деликта – 10.06.2022 год., до окончателното й изплащане.
В проведеното по делото на 11.06.2025 год. открито съдебно заседание
ищецът А. П. е изменила главния иск за обезщетение за неимуществени вреди,
като е увеличила размера му от 15 000 лева до 20 000 лева; в същото открито
съдебно заседание е предявила акцесорен иск за обезщетение за забава върху
главницата от 1000 лева, начиная от подаване на исковата молба – 11.02.2025
год., до окончателното й изплащане.
1
В обстоятелствената част на молбата си ищецът П. е изложила
следните фактически и правни твърдения: със споразумение по НОХД №
3598/2024 год. на БсРС ответникът се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, за това, че на 10.06.2022 год.
в гр. Бургас, на тротоара на бул. „....“, при управление на индивидуално
електрическо превозно средство марка „NeoLine”, модел „Т28“, блъснал в
областта на гърба пешеходката А. П. и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна половина на горната
челюст, обхващаща орбиталния и темпоралния израстък в областта на горната
челюст, с нарушаване на целостта на алвеоларния израстък, със засягане на
максиларния синус, счупване на латерална и вентро-максиларни стени на
десен максиларен синус; влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца; увреждането е довело до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни, причинени са интензивни
болки и страдания за дълъг период от време; ищцата е прегледана от ортопед в
противошоковата зала на УМБАЛ Бургас, направен й е рентген на главата и
дясната ръка, на които не са описани фрактури; предписано й е носене на
ортеза на китка за обездвижване през следващите 14 дни, а раната на лицето й
е била обработена и залепена; забранено й е било да пие обезболяващи, което
е обострило страданието й; първата нощ спала неспокойно, измъчвана от
силна болка, която на следващия ден станала нетърпима; лицето й започнало
да се подува, бузата отекла, не можела да отвори устата, за да говори и да се
храни; на следващия ден състоянието й се влошило още повече, оттокът на
бузата се засилвал, изпитвала непоносима болка, окото се затворило почти
напълно, а хематомът около и вътре в окото ставал все по-голям; съдебен
лекар удостоверил състоянието й със съдебно медицинско за нанесена телесна
повреда; направила си скенер на глава, който показал „фрактура на дясната
зигоматична кост в областта на орбиталния и темпорален израстъци, базално в
областта на максилата, с нарушаване на целостта на алвеоларния израстък;
фрактура на латералната и вентро-максиларната стени на десен максиларен
синус, с наличие на хеморагична колекция в просвета му“; неврохирург от
МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр. Бургас потвърдил резултатите от скенера и
съобщил, че фрактурата е многофрагментна и единият от фрагментите е много
близо до горночелюстната артерия и има сериозна опасност от разкъсването
й, което се характеризира като животозастрашаващо състояние; ищцата била
приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а оперативна интервенция била
насрочена веднага за следващия ден, поради съществуващата опасност
костните фрагменти да зараснат неравномерно, което би довело до
обезобразяване на лицето и до задълбочаване на наличната травма на нерва,
придружена от липса на чувствителност в засегнатата област и водеща до
затруднение при дъвчене и говорене; успешно е извършено оперативно
наместване на фрактурата, ищцата била изписана с предупреждение, че след
2
притискането на нерва от костния фрагмент възстановяването ще бъде много
бавно и има шанс чувствителността на горната устна, венеца и зъбите да не се
възстанови напълно; през следващите две седмици ищцата приемала само
течни и пасирани храни в много малки количества, понеже не можела да
отвори уста, нито да използва сламка; през следващите няколко месеца, с
много усилия, масажи и чрез силна болка се е опитвала да си отваря устата, за
да може да говори и да започне да се захранва; възстановяването на нервите и
чувствителността в горната устна, венеца и зъбите било много бавно, а и до
днес чувствителността на някои зъби не е напълно възстановена; през този
дълъг период ищцата изпитала множество допълнителни страдания, свързани
с честите прехапвания на бузата и езика, което водело до възпаление на раните
и причинявало нови болки; болките в засегнатите зъби при всяка хрема също
станали постоянен проблем, което довело до чести посещения при стоматолог;
увреждането на дъвкателните мускули на засегнатата страна довело до
слабост при дъвченето и постоянно притеснение, че тя няма да се възстанови
напълно; засегната е и психическата стабилност на ищцата, която след
инцидента изпитва силен страх от тротинетки или други превозни средства; тя
се бои да преминава през мястото на инцидента и това я блокира
емоционално, тя изпитва постоянен стрес и тревожност; ищцата страда от
усещане за несигурност, че травмата може да я бележи за целия й живот,
срамува се да говори и да се усмихва; често й се налага да обяснява защо има
лицева асиметрия и говори по особен начин, което я кара да преживява
инцидента отново; ответникът дължи обезщетение и за направените от ищеца
съдебни разноски по НОХД 3598/2024 год. на БсРС, за конституирането й като
частен обвинител по делото, за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в
размер от 1000 лева.
Ищецът А. П. е ангажирала доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Ответникът е оспорил исковете със следните насрещни твърдения:
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен, но
прекомерен по размер; налице е транспортен инцидент, при който и ищцата
със своето поведение е допринесла за противоправния резултат – тя е носела
слушалки на ушите и е гледала в дисплея на мобилния си телефон, с
отклонено внимание към заобикалящата я среда; в района на инцидента не е
имало ограничение за управление на електрическото превозно средство; от
медицинската документация по делото не може да се направи извод за
усложнения във връзка с лечението на ищцата; хиперболизират се
обстоятелства, които не са били установени в хода на разследването и които
медицинската експертиза не установява; следва да се имат предвид
икономическите възможности на ответника и здравословното му състояние –
безработен, пенсионер с минимална пенсия, страдащ от епилепсия със средно
чести големи припадъци, а това не му дава възможност да прилага ефективен
физически и умствен труд; ответникът не притежава недвижими имоти и лек
3
автомобил, което още повече усложнява състоянието му; искът за
обезщетение за имуществени вреди е неоснователен, тъй като по другото дело
процесуалният представител на ищцата П. не е взел никакво участие.
Твърдението си за съпричиняване на щетата от ищеца ответникът е
пояснил в писмена молба от 03.04.2025 год.
Ответникът моли за частично уважаване на иска за неимуществени
вреди и за присъждане на деловодните разноски; не ангажира доказателства.
Съдът намира предявените обективно съединени осъдителни искове за
допустими; правните им основания са чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, 52, чл.
84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените данни по делото, с Определение № 612/10.12.2024
год. по НОХД № 3598/2024 год. на БсРС, поправено с протоколно определение
от 17.12.2024 год., ответникът М. Т. е признат за виновен в това, че на
10.06.2022 год. в гр. Бургас, на тротоара на бул. „.....“, при управление на
индивидуално електрическо превозно средство марка „NeoLine”, модел „Т28“,
блъснал в областта на гърба пешеходката А. П. и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
половина на горната челюст, обхващаща орбиталния и темпоралния израстък
в областта на горната челюст, с нарушаване на целостта на алвеоларния
израстък, със засягане на максиларния синус, счупване на латерална и вентро-
максиларни стени на десен максиларен синус – престъпление по чл. 133 вр.
чл. 129, ал. 2, НК. Ищецът А. П. твърди, че в резултат от това престъпно
деяние е претърпяла неимуществени вреди – болки, страдания, психически и
емоционален дискомфорт, чието репариране налага присъждане на
обезщетение от 20 000 лева; за правната си защита в съдебния наказателен
процес е заплатила адвокатско възнаграждение от 1000 лева, които следва да й
бъдат възстановени.
В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. Г..К.., който сочи,
че А. изживяла тежко непозволеното увреждане – във физически и
психологически аспект; след инцидента била замаяна и неадекватна, трудно
говорела; не можела да се храни и да си затваря усттата; след преглед със
скенер била установена опасност за живота й поради отчупена остра костица
4
от скулата й, която може да разкъса артерия; болките на А. не са отшумели и
понастоящем; не можела да дъвче и все още се страхувала да излиза от дома
си и да пресича улицата, изпада в стресово състояние при шум зад гърба си.
По делото е изготвено и прието експертно медицинско заключение,
неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно.
Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между деликта и
травмите на ищеца А. П.; болките и страданаята й са продължили повече от 30
дена; налице е непоправима и неподлежаща на корекция костна и мекотъканна
лицева асиметрия, която няма да изчезне; ищцата е в невъзможност да
извършва определени мимики и движения; налице са и последици с
функционален характер, в т. ч. проблеми с дъвкателния процес, с
възпалителните процеси в горните дихателни пътища, с дишането, със слуха в
дясното ухо, с говора, с отварянето на устата и със зрението; функцията на
челюстите е частично възстановена, но няма да настъпи пълно
възстановяване.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание.
Нормата на чл. 300, ГПК обвързва гражданския съд с постановената присъда в
наказателното производство относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, поради което настоящият съдебен състав
намира, че на 10.06.2022 год. ответникът М. Т. е извършил непозволено
увреждане срещу А. П., като я е блъснал на тротоара на бул. „....“, гр. Бургас, с
управляваното индивидуално електрическо превозно средство и така, по
непредпазливост, е извършил престъплението по чл. 133, НК. Съдебният
състав отчита формата на вина на ответника – непредпазливост, и
обстоятелствата, при които е извършено деянието – удар в гърба на
пешеходеца А. П., в светлата част от денонощието, в летен период в градска
среда, при явно несъобразяване от страна на ответника с обстановката, в която
управлява електрическото превозно средство и възможните опасности от
засягане на права и законни интереси на пешеходците и другите участници в
уличното движение. Като последица от деянието за ищеца А. П. са настъпили
ясно изразени вреди – физически и психологически болки и страдания, трайно
затруднение на дъвченето и на говоренето за срок повече от 30 дни. Този извод
на съда се подкрепя от показанията на разпитания свидетел Г..К.., разкриващ
продължителното съществено и неблагоприятно изменение в начина на живот
5
на ищеца А. П., на силно влошеното й емоционално равновесие и
практическото унищожаване на нормалното й ежедневие, като пряка
последица от извършеното от ответника престъпление от общ характер.
Основателността на иска за неимуществени вреди налага определяне
размера на дължимото обезщетение – чл. 162, ГПК и чл. 52, ЗЗД, при
съобразяване с конкретни обективно съществуващи обстоятелства по
отношение пострадалото лице (вж. Решение № 95/28.09.2022 год. по гр. д. №
609/2022 год. на I ГО, Решение № 104/05.07.2022 год. по гр. д. № 2467/2021
год. на IV ГО и Решение № 271/30.01.2018 год. по гр. д. № 341/2017 год. на IV
ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК). С оглед показанията на свидетеля
Г..К..и заключението по медицинската експертиза, съдът намира, че
физическите и емоционални травми на А. П. са били тежки и продължителни,
те са засегнали във висока степен нормалното й ежедневие на физически
здрава и млада жена. Претърпените физически и психологически болки и
страдания не са били краткотрайни и незначителни, те са свързани с
изключително чувствителни зони – лицето, устата и очите; продължили са
дълго време, като някои от тях не са отшумели и понастоящем; в хода на
възстановяването ищецът П. изтърпяла много болки и неудобства, не е
можела да си затвори устата, да се храни и говори нормално, а това е
повлияло негативно в много висока степен на психологичното й и
емоционално равновесие, вкл. поради опасението от летален изход преди
извършената операция за отстраняване на отчупената лицева кост. Ищецът П.
е преминала през продължителен период на възстановяване, довел до
негативни преживявания, а част от неблагоприятните последици не са
отшумели и понастоящем – с продължаващите болки в лицето и при дъвчене
на твърда храна, с промяна на говора й, с дишането, със слуха на дясното ухо
и със зрението – според приетото експертно заключение. Съдът приема, че
обезщетението следва да бъде определено във висок размер, тъй като се
съобразява със заключението на вещото лице, посочило необратимите трайни
негативни последици от травмата – липса на лицева симетрия, която води до
асиметрични изменения за в бъдеще при възрастови изменения на тялото;
пълна невъзможност за извършване на определи мимики и движения, проблем
с говора и със зрението. Тези последици от функционален характер, наред със
симптоматичните последици – очакваните по-продължителни и интензивни
болки при бъдещи лицево-челюстни заболявания, мотивират съда да приеме,
6
че непозволеното увреждане е засегнало в изключително висока степен
живота на А. П., тъй като е довело до необратими неблагоприятни последици
от естетически и физиологически характер, те имат отношение както към
външния вид, говора, слуха и зрението на младата жена, така и към здравето й
към настоящия момент и за в бъдеще (вж. Решение № 386/21.06.2024 год. по
гр. д. № 3386/2023 год. на III ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК, и
Решение № 60313/08.02.2022 год. по гр. д. № 937/2021 год. на IV ГО на ВКС).
В този смисъл съдът счита, че дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде определено в размер от 20 000 лева, която сума е
адекватна за репариране физическите и душевни страдания на ищеца
вследствие непозволеното увреждане. Върху главницата следва да бъде
присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 84, ал. 3
във вр. с чл. 86, ЗЗД, начиная от деня на деликта – 10.06.2022 год., до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата А. П.. В
уточняващата молба от 03.04.2025 год. са изложени твърдения, че ищецът е
гледала мобилния си телефон, без да обръща внимание на уличното движение.
Съдът намира така въведеното възражение за неоснователно – в тежест на
страната, позоваваща се на съпричиняване, е провеждане на пълно и главно
доказване на обстоятелствата за начина, по който пострадалият и спомогнал за
възникване на вредата или за увеличаване на неблагоприятните й последици.
В настоящия казус такова доказване не е проведено, тъй като не е налице
противоправно поведение на ищеца П., която е стояла на тротоара, с гръб към
движещото се ППС, управлявано от ответника, встрани от уличното платно, и
не за нея не е съществувало вменено й от ЗДвП задължение да следи
движението на другите пешеходци и/или водачи на пътни превозни средства,
нито да съобразява собственото си движение или местоположение с тях.
Изложеното мотивира съда да приеме, че не е налице доказано
съпричиняване от страна на пострадалото лице, поради което определеното
обезщетение за неимуществените вреди не следва да бъде редуцирано по
размер съгл. чл. 51, ал. 2, ЗЗД и указанията на ВКС за правилно приложение на
закона - Тълкувателно решение № 1/01.08.2022 год. по тълк. д. № 1/2021 год.
на ОСГТК.
7
Съдът намира за основателен и главния иск за обезщетение за
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за правната защита
на пострадалата А. П. по НОХД № 3598/2024 год. на БсРС. Този разход е
удостоверен с представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 24.10.2024 год., в който е отразено, че договорената сума от 1000 лева е
платена в брой от клиента в полза на процесуалния представител. Ответникът
не е оспорил факта на плащането, не е навел възражения срещу причинно-
следствената връзка между непозволеното увреждане и платената сума за
процесуално представителство по висящото пред съда наказателно
производство, поради което съдът намира, че ответникът следва да заплати на
пострадалото лице сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва за забава,
начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид пълното уважаване на предявените искове, в полза на ищеца
А. П. следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер от
1900 лева – платено адвокатско възнаграждение за настоящия съдебен процес
(чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80 и 81, ГПК).
В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4,
ГПК, ответникът М. Т. следва да заплати на БсРС държавна такса от 850 лева
върху уважените искове, както и 600 лева – разноски за възнаграждение за
вещо лице по приетата медицинска експертиза.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл.
45, ал. 1, чл. 51, ал. 1, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на А. В. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ..... сума в размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически,
психологически и емоционални болки и страдания, психологически и
емоционален дискомфорт, последица от непозволеното увреждане, причинено
от ответника М. Т. на 10.06.2022 год. при управление на индивидуално
електрическо превозно средство марка „NeoLine”, модел „Т28“, на тротоара на
бул. „....“ в гр. Бургас, състоящо се в нанесена на ищеца А. П. средна телесна
8
повреда, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 20 000 лева, начиная от деня на деликта – 10.06.2022 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ..... на основание чл.
45, ал. 1, чл. 51, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на А. В. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ....., сума в размер от 1000 лева – обезщетение за
имуществени вреди, последица от непозволеното увреждане, причинено от
ответника М. Т. на 10.06.2022 год. при управление на индивидуално
електрическо превозно средство марка „NeoLine”, модел „Т28“, на тротоара на
бул. „.....“ в гр. Бургас, състоящо се в нанесена на ищеца А. П. средна телесна
повреда, които имуществени вреди представляват заплатено от пострадалата
А. П. адвокатско възнаграждение за правната й защита по НОХД № 3598/2024
год. на БсРС, по договор за правна защита и съдействие от 24.10.2024 год.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 1000 лева, начиная от подаване на исковата молба – 11.02.2025 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл.
78, ал. 1, ГПК, да заплати на А. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. ....,
деловодни разноски в размер от 1900 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в
полза на ищеца А. П. суми могат да бъдат внесени по следната й банкова
сметка – IBAN: ....
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл.
78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 850 лева.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ..... на основание чл.
78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС разноски за производството в размер от 600
лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9