№ 12560
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110157726 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на С. И. М. срещу Ш. Аднан М..
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно
съединен с иск по чл. 56 СК и по чл. 53 СК.
В молбата се твърди, че страните сключили граждански брак на
19.01.2004г., от който нямат родени общи деца. Твърди се, че от 2015г.
страните са във фактическа раздяла, като дори не живеят в една и съща
държава. Всеки от тях живее живота си самостоятелно и бракът съществува
само формално. Нямат общи деца, не се виждат, нямат общи интереси и
напълно са се отчуждили един от друг. Семейното жилище, находящо се в гр.
София, ............... е общинско. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и
непоправимо разтроен без съдът да се произнася по въпроса за вината, както
и след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име М.,
да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. Не претендира
разноски.
Ответникът в определения срок по чл. 131 ГПК не е представил отговор
на исковата молба.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
1
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 19.01.2004г., когато са сключили граждански
брак, като съпругата е променила фамилното си име от Ахмедова на М..
Страните нямат родени от брака деца.
Със заповед на кмета на район Кремиковци ищцата е настанена в
общинско жилище, находящо се в гр. София, ..............., като е сключен
договор за наем на същото между ищцата и кмета на СО – район Кремиковци.
Видно от представената справка от Агенция по вписванията, ищцата не
притежава недвижими имоти.
От показанията на св. Свилен Танев Тихолов се установява, че от
януари 2015г. страните не живеят заедно. От тогава ответникът се намира в
Турция. От тогава страните не се виждат и не поддържат контакти помежду
си. Семейното жилище в момента се ползва само от ищцата.
Съдът кредитира показанията на св. Тихолов като обективни, логични и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че в конкретния
случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо
израз във фактическа раздяла от над девет години. Установи се, че след
фактическата раздяла страните не поддържат никакви отношения помежду си,
като съпругът живее в Турция. С оглед изложеното, бракът съществува
формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан,
поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49,
ал. 1 СК.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е
направена от ищцата. Установи се, че страните са живели в имот, находящ се
в гр. София, ............... – общинска собственост, като ответникът е напуснал
жилището и същото се ползва единствено от ищцата под наем. Ищцата не
притежава недвижими имоти. Като съобрази изложеното, съдът намира, че
2
след прекратяването на брака семейното жилище следва да бъде предоставено
за ползване на съпругата.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. В настоящия случай при сключване на брака съпругата е
променила фамилното си име, поради което същата има право на иск по чл.
53 СК. Същата е заявила, че желае след прекратяване на брака да носи
брачното си фамилно име М.. Предвид това, след прекратяване на брака
ищцата следва да носи фамилното име М..
Относно разноските за делото
Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги
направили. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на
50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва
да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е. по 25.00 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт
за граждански брак № 01/19.01.2004 г., съставен в кв. Ботунец, гр. София, на
Ш. АДНАН М., роден на 18.04.1969г. и С. И. М., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание, чл. 49, ал. 1,
вр. чл. 44, т. 3 СК.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – след прекратяване на брака семейното
жилище, находящо се в гр. София, ..............., се предоставя за ползване на
съпругата С. И. М., ЕГН **********
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака съпругата С. И. М.,
ЕГН **********, ще носи брачното си фамилно име М., на основание чл. 326
ГПК.
ОСЪЖДА Ш. АДНАН М., роден на 18.04.1969г., да заплати по сметка
на Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
3
ГПК.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4