РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502221 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 261633/03,06,2021 г., постановено по гр. д. № 6418/2020 г. на
РС Пловдив, III бр. състав; е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство
гражданският брак между Г. И. Г. с ЕГН ***********; и Щ. В. Г. с ЕГН **********;
сключен на *** г. в гр. Пловдив с Акт за граждански брак № ***/*** г. Прието е, че
вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.
Упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете В. Г. Г. с ЕГН
**********; е предоставено на майката. Определен е режим за осъществяване на
лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца в събота и в неделя за времето от 10,00 ч. до 19,00 ч. без преспиване на детето
при бащата, както и в продължение на 15 дни през лятото, които да не съвпадат с
годишния отпуск на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето,
както и в продължение на по два часа в рождените дни на детето, рождените дни и
имените дни на бащата; както и всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда от
18,00 ч. до 20,00 ч.; както и през Коледните празници на всяка нечетна година за
времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 25 декември; и през Новогодишните празници на
всяка четна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 01 януари; и през
Великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на
1
неделния ден - Великден. Бащата Г. И. Г. е осъден да заплаща на непълнолетното си
дете издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила.
Ползването на семейното жилище, находящо се в с. Ч., ***; е предоставено на
съпругата и е постановено същата след прекратяване на брака да носи предбрачната си
фамилия В..
С въззивна жалба от Г. И. Г. посоченото по-горе решение се обжалва В
ЧАСТТА относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения
с детето и издръжката на детето. С оплакване за незаконосъобразност поради
необоснованост и противоречие с материалния закон от въззивния съд се иска да
отмени първоинстанционното решение в тези части и вместо това да предостави
упражняването на родителските права спрямо детето на бащата, да определи режим за
осъществяване на лични отношения между майката и детето и да осъди майката да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 250 лв.
Ответникът по жалбата Щ. В. Г. заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните части.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 49
от СК. Предявен от Г. И. Г. с ЕГН ***********; против Щ. В. Г. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че страните са съпрузи и от брака им са родени две деца,
едно от които понастоящем не е навършило пълнолетие. Твърди, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен и иска на това основание да бъде прекратен, като се
приеме, че вина за това има съпругата. Претендира за упражняване на родителските
права спрямо непълнолетното дете от брака, както и за ползването на семейното
жилище, описано по-горе, като не се спори, че същото е индивидуална собственост на
съпругата.
Ответникът също желае прекратяване на брака, счита, че дълбокото и
непоправимо разстройство се дължи на брачна вина на съпруга. Претендира за
упражняване на родителските права и за ползване на семейното жилище.
В частите относно прекратяването на брака, вината, ползването на семейното
жилище и фамилното име, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на производството пред настоящата инстанция е спорът относно
упражняването на родителските права и свързаните с него въпроси относно режима на
лични отношения и издръжката на детето.
2
В тази връзка от фактическа страна се установява следното:
Отношенията между родителите са влошени от години, те съжителствали с
постоянни скандали помежду си, съпругът системно злоупотребявал с алкохол,
нанасял побои над съпругата си и психически я тормозел. Тя на няколко пъти
напускала жилището и семейството и се установявала за кратко при свои близки. През
тези периоди търсела контакт с детето, но бащата забранявал контакти между тях.
През м. февруари 2020 г. съпрузите се разделили окончателно. Съпругът
напуснал семейното жилище (бащината къща на съпругата) и забранил на детето на
остане при майка си. Петнадесетгодишната тогава Венелина взела решение да се
установи в дома на своя чичо и оттогава живее там, където баща й я посещава често, но
възпрепятства контактите й с майката. Ангажиран в неразрешените конфликти със
съпругата си, ищецът въвежда и детето в тях, включително заплашвайки дъщеря си, че
ще се самоубие, ако тя отиде при майка си.
Така детето на страните живее при роднините си по бащина линия – чичо и
чинка, почти до края на лятото на 2021 г., когато – според заявеното от жалбоподателя
и неоспорено от ответницата в съдебно заседание на 11,10,2021 г., бащата е взел детето
при себе си след ремонт на жилището, в което живее.
От друга страна, въпреки липсата на редовни контакти между тях,
емоционалната връзка на детето с майката не е разрушена. Двете проявяват
загриженост и привързаност една към друга, но детето отклонява опитите на майката
да се среща с него поради страха от реакцията на бащата.
Въз основа на тези обстоятелства РС е приел, че в интерес на детето –
момиче на шестнадесет години, е упражняването на родителските права да се
предостави на майката. В тази насока първостепенният съд е изложил подробни и
задълбочени съображения, които настоящата инстанция напълно споделя и към които,
на основани чл. 272 от ГПК, препраща.
Наред с това следва да се изтъкне, че острите конфликти между родителите,
постоянното им противопоставяне и липса на диалог помежду им действително са
създали риск за емоционалната стабилност на детето. Начинът, по който то се отглежда
в последните две години – лишена от общуване с майката, поставя затруднения за
хармоничното и балансирано развитие на В. поради липсващия женски модел за
подражание. Като се отчете рискът от неблагоприятно развитие и задълбочаване на
кризата в периода на юношеството, следва да се приеме, че майката в много по-висока
степен би отговорила на емоционалните потребности на детето. Родителският й
капацитет, личностните и възпитателските й качества, начинът и условията на живот,
дават основание да се приеме, че тя би осигурила така необходимото за детето усещане
за сигурност и подкрепа, без това да бъде за сметка на разрушаване образа на другия
родител, като по този начин ще се създадат условия за емоционална стабилност за
3
детето.
С оглед всичко изложено въззивният съд приема, че упражняването на
родителските права спрямо непълнолетното дете на страните следва да се предостави
на майката. Режимът за лични отношения между бащата и детето, постановен от РС, е
изцяло съобразен с нуждите и интересите на детето. По този начин, при правилно
отчитане нуждите на детето и възможностите на родителите, е определена и
дължимата от бащата месечна издръжка за детето. Затова в обжалваните части
първоинстанционното решение следва да се приеме за законосъобразно и да се
потвърди.
На въззиваемата следва да се присъдят претендираните разноски за
производството пред ПОС в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261633/03,06,2021 г., постановено по гр. д. №
6418/2020 г. на РС Пловдив, III бр. състав; В ЧАСТТА, с която упражняването на
родителските права спрямо непълнолетното дете В. Г. Г. с ЕГН **********; е
предоставено на майката Щ. В. Г. с ЕГН **********; КАКТО И В ЧАСТТА, с която е
определен е режим за осъществяване на лични отношения между бащата Г. И. Г. с
ЕГН ***********; и детето В. Г. Г. с ЕГН **********; както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца в събота и в неделя за времето от 10,00 ч. до 19,00 ч. без
преспиване на детето при бащата, както и в продължение на 15 дни през лятото, които
да не съвпадат с годишния отпуск на майката или с времето, определено от нея за
почивка с детето, както и в продължение на по два часа в рождените дни на детето,
рождените дни и имените дни на бащата; както и всяка втора и четвърта седмица от
месеца в сряда от 18,00 ч. до 20,00 ч.; както и през Коледните празници на всяка
нечетна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 25 декември; и през
Новогодишните празници на всяка четна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 01
януари; и през Великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 ч.
до 18,00 ч. на неделния ден – Великден; КАКТО И В ЧАСТТА, с която бащата Г. И.
Г. с ЕГН ***********; е осъден да заплаща на непълнолетното си дете В. Г. Г. с ЕГН
**********; издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от влизане на решението в
сила.
В останалата част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН 6**********; да заплати на Щ. В. Г. с ЕГН
4
**********; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за
производството пред ПОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5