Решение по дело №331/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 260027
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20202220100331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

гр. Нова Загора, 08.10.2020 год.

                                  

В   ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА                                                                 

 

при секретаря Диана Дечева  и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА  гражданско дело № 331 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е образувано по искова молба от И.С.П. с ЕГН **********,*** и адрес за призоваване - ***и  Д.И.П.,           с ЕГН **********,***, с която се иска прекратяване на гражданския брак  сключен между ищеца и ответника по делото поради дълбокото му и непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1 от СК.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата сключили граждански брак на 24.10.1999г. и от брака си имали родени две деца: М. И.П., родена на ***г. –пълнолетна и А. И. П., роден на ***г.

            В исковата молба ищецът твърди още, че след сключването на брака с ответницата първоначално заживели  в семейно жилище, собственост на родителите на ответницата на адрес – **** като в началото брачните им отношения били изключително добри. Двамата работели, грижели  се за семейството и благополучието си и отглеждали и възпитавали детето си М. И.П., родена на ***г.  Всичко в живота им вървяло добре. С оглед спецификата на работата им и възможностите им за израстване в професията си, тъй като и двамата били лекари, през 2014г.  се преместили да живеят и работят в гр.Стара Загора, където си закупили и собствено жилище – СИО намиращо се ***–двустайно, като от тогава започнали да имат недоразумения, които първоначално не били сериозни и мислили, че могат да ги преодолеят. Ищецът твърди, че се наложило да започне работа в гр.Свиленград, като по всяко свободно време бил при семейството си, но недоразуменията  между тях се задълбочили и започнали да стават непреодолими по ради особеностите на характерите  им и несходството в тях. Проявявали упоритост в характерите си и всеки  считал, че е прав за себе си. Започнали да се отчуждават и да не споделят проблемите и желанията си, като това нарушило брачната им хармония. Никой не отстъпвал и не правел компромиси в поведението си и това започнало да става непреодолимо. Отчуждаването на съпрузите се задълбочило и станало напълно непреодолимо. През месец април 2015г. настъпила и фактическата раздяла между таях, като ищецът заживял в гр.Свиленград, а ответницата в гр. Стара Загора в семейното им жилище, като двамата се събирали в гр. Стара Загора инцидентно за по няколко дни в почивките им от работа. Инцидентният им опит да подобрят отношенията си бил раждането на детето им А., роден на ***г., но  и това не помогнало. Ищецът твърди, че отношенията им ответницата станали изключително лоши, като всеки проявявал характера си и се стигнало до пълно несходство в характерите им, което било нетърпимо. Карали се, имали пререкания за всичко  и любовта и семейната им хармония изчезнали напълно. Всеки заживял разделно, като ищецът живеел в гр. Свиленград, а ответницата в гр.Стара Загора и всеки уреждал самостоятелно живота си без да се интересуват един за друг и да правят опити за събирането си. Инцидентно, ако ответницата решала давала на ищеца да вижда детето А. за по няколко часа, без да му дава възможност за по продължителни контакти с него. Въпреки това ищецът не спирал да се интересува от детето си А. и се опитвал макар и от далеч да бъде съпричастен с неговото отглеждане и възпитание въпреки отчуждението му с ответницата, като негови родители. Ищецът твърди,  че помагал и парично за отглеждането на детето А., но това било всичко. Отдавна, още с раждането на детето А. ищецът и ответницата  водили разговори за прекратяване на бракът им, като ищецът искал това да стане по взаимно съгласи, но въпреки че бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен, ответницата все отлагал прекратяването му въпреки, че ясно и категорично заявявала, че не иска да са семейство. След раждането на детето А. контактите на ищеца и ответницата били инцидентни и при всяка среща с оглед виждането на детето им А.  се изпокарвали жестоко. От края на 2015 година настъпила и трайна фактическа раздяла между ищецът и ответницата, поради пълното несходство в характерите им и нежеланието им да ги преодолеят. Ищецът трайно се установил да живее в гр.Свиленград и всеки поотделно уреждал живота си, като не се интересували един от друг и нищо не ги свързвало като семейство. Ищцата се грижела сама за отглеждането и  възпитанието на детето им А.  и това тя правела добре, доколкото ищецът виждал в инцидентните им срещи, когато го допускала за кратко да види детето, което много го измъчвало. Ищецът искал да взема детето с него по време на фактическата им раздяла с ответницата за по-дълго време, да го води на почивки и да бъде с него по продължително време в гр.Свиленград, но ответницата категорично му отказвала, което още повече  отчуждило ищецът от ответницата, което довело до дълбокото и непоправимо окончателно разстройство на брачните им отношения, и всеки живеел собствен самостоятелен живот, без да се интересуват един от друг. Ищецът се интересувал само от детето, което независимо от отношението на майка му било много привързано към баща си/ищецът/ и връзката и любовта им като баща и син била много силна  и ищецът виждал как детето страда, че майка  му много рядко го допуска до баща му. Детето не искало да свършва краткото време, през което били заедно, но майка му не разрешавала това и срещите им ставали  само за кратко, и в нейно присъствие. Ищецът се съгласявал с това за да не нарани детето, като майка му като че ли се радвала на  мъката на ищеца  при кратките му срещи с детето. Няколко месеца преди ищецът да подаде исковата молба в съда с ответницата стигнали до споразумение да прекратят  несъществуващият им вече брак по взаимно съгласие, но ответницата поставила такива крайни условия за доброволното уреждане на отношенията им, че да  лиши  ищецът от всякакво тяхно имущество и да ограничи контактите на ищецът с детето А., което било изключително неприемливо за ищецът и не му давала никакви права освен развода. От декларацията на ищецът било видно, че по време на бракът с ответницата, с общи усилия и труд двамата придобили недвижими имоти и МПС-ва, от които ответницата искала напълно да лиши ищецът срещу съгласието си за развод по взаимно съгласие. Настъпилата между ищецът и ответницата фактическа раздяла от края на 2015г. до сега близо пет години, в които нищо не ги свързвало и всеки живеел отделно и за себе си, а и нежеланието да бъдат семейство от страна и на двамата   говорело за настъпило дълбоко   и  непоправимо разстройство на брачните им отношения, което мотивирало ищецът да подаде настоящата искова молба. С оглед възрастта на детето А. и грижите на майката, които е полагала за него до сега, ищецът считал, че следва тя да упражнява родителските права върху него и то да живее при нея, като ищецът да и заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева и на ищецът да се определи режим на контакти с детето, както посочвал в петитума на исковата молба, за да не се прекъсва връзката между баща и дете, съдът да предостави ползването на семейното жилище на ответницата, както и ищецът не се противопоставял ответницата да запази фамилното си име ако иска.

Предвид изложеното в исковата молба, ищецът моли съда да прекрати бракът му с ответницата сключен на 24.10.1999г. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения без да се произнася по въпроса за вината. Да предостави на ответницата Д.И.П., с ЕГН ********** като майка и законен представител да упражнява родителските права върху роденото от брака дете А. И. П., с ЕГН **********, като се определи местоживеенето на детето при майката. Да осъди ответника И.С.П. с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за детето си А. И. П. с ЕГН ********** на неговата майка и законна представителка Д.И.П., с ЕТГН ********** в размер на 200.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването и. Издръжката ще се изплаща до 11-то число на текущия месец по банкова сметка ***, която последната  била предоставила на бащата извънсъдебно или посочи такава. Съдът да определи на ищецът И.С.П.  с ЕГН ********** да ползва режим на лични отношения с детето А. И. П., с ЕГН **********, както следва: бащата да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. на петъчния ден до 18.99ч. на неделният ден, т.е. с приспиване, както и да го взема с приспиване всяка четна година на Великденските празници от 09.00 ч. на първия ден , а на тези празници при четна година детето да е при майка си. Ищецът да взема детето и първите три дни  с преспиване на всяка училищна ваканция от 09.00 ч. на първия ден до 18.00часа на третия ден без лятната ваканция. Да го взема с преспиване  и всяка четна година на Новогодишните празници от 09.00ч. на първия ден и да го връща в 18.00ч. на последния ден. Да го взема и всяка година на собствения си рожден ден за четири часа преди обяд или след обяд съобразено с посещението на детето в детска градина или съобразено с учебният процес на детето в училище. Да го взема и всяка година на следващият ден след рожденият ден на детето за четири часа преди обяд или след обяд съобразено с учебният процес на детето в училище, посещението му в детска градина. Съдът да предостави ползването на семейното жилище – двустаен апартамент в гр.Стара Загора, ул.“В.Левски“ № 30 ап.5 ет.3   на майката Д.И.П. и малолетното им дете А., в което да отглежда и възпитава детето им. Ищецът не се противопоставя ответницата да запази брачното си фамилно име. Страните не се нуждаели от издръжка помежду си тъй като били здрави и работоспособни и не претендират за разноски. Ищецът твърди, че по отношение на развода му с ответницата в съдебно заседание  или преди това можели да постигнат споразумение за уреждане доброволно на същият.

В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК  ответницата, чрез пълномощника си адв. Е.  заявява че искът е допустим, предявен бил от правнолегитимирана страна, но оспорва фактическите твърдения изложени в исковата молба на ищеца. Счита, че вината за разтрогването на брачните отношения била изцяло на ищеца.

В отговора на исковата молба се  сочи, че действително ищецът  и  ответницата били сключили граждански брак на 24.10.1999 година и от брака си  имали родени две деца - М. И.П. и А. И. П..

В отговора на исковата молба се твърди, още че не отговаряло на истината посоченото в исковата молба, че недоразуменията между страните били резултат на особеностите на характерите им и несходствата в тях, като се посочва, че причина за това посочва, че  проблемите в семейството били извън брачните връзки на ищеца. Това била истинската причината за нарушаване на брачната хармония. Твърди се, че още през 2011 г. по собствено желание ищецът започнал работа в гр. Свиленград. През 2013 г. започнала  интимната му връзка лицето Елена Еленкова, която била счетоводител в болницата, в която ищецът работел. Под нейно влияние ищецът П. се отчуждил не само от съпругата си, но и от дъщеря си. През месец април 2015 г. ищецът разбрал, че съпругата му е бременна от него и поискал тя да направи аборт. Тогава той й споделя, че обича друга жена и иска да живее с тази жена. Ответницата била категорична, че ще роди детето. През цялата бременност ответницата била  подложена на психически тормоз, липса на подкрепа и грижи. Ответницата твърди, че след раждане на детето А. И. П. ищецът не полагал грижи и не давал финансови средства за отглеждането му. Връщал се в семейното жилище за по два дни, но се дистанцирал от семейството като цяло. Въпреки това и до сега ответницата не е ограничавала срещите на детето с бащата. Когато бащата вземал детето в гр. Свиленград с преспиване, същото било водено при любовницата на бащата и в къщата на нейната майка. Детето било в крехка възраст и не можело да приеме ролята на тази жена и хората около нея. Детето плачело и не желаело да бъде вечер с баща си в   гр. Свиленград. От друга страна бащата не се обаждал да чуе детето си по телефон, не се интересувал за здравето му, не дава средства и не полагал грижи за отглеждането му.

Ответницата твърди в отговора си на исковата молба, че всички проблеми възникнали в семейството били създадени от ищеца. Отношенията им в действителност били влошени, но по изключителна вина на ищеца. Провеждали били разговори, но те били доста унизителни за ответницата, тъй като ищеца заявявал, че не желае да продължат брачните им отношения, а това се дължало на факта, че същият си има интимна приятелка с която живее. За тази извънбрачна връзка знаели много техни общи познати. Детето А.  също виждало  баща си заедно с неговата приятелка.

Ищецът твърдял, че отчуждението между тях било безвъзвратно, но ответницата твърди, че това било по изключителна негова вина. Ищецът бил, този, който демонстрирал пълно пренебрежение към съпругата си и детето. Ответницата счита, че бракът и с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на същия. Налице била невъзможност брачните им отношения да бъдат заздравени. Бракът им съществувал само формално и следвало да бъде прекратен. Ответницата твърди, че вина за разстройството на брака им, имал само и единствено ищецът И.С.П.. С оглед на посочените съображения и изхождайки от интереса на детето и правото й да води достоен живот, ответницата изразява твърдото си убеждение, че брачните им отношения са непоправимо разстроени по изключителна вина на ищеца. Бракът им съществувал само формално и не бил в интерес нито на тях, нито на детето им, нито на обществото. Настъпило било дълбоко и непоправимо разстройство на същия по смисъла на чл. 49 от СК, по изключителна вина на ищеца.

Ответницата счита, че направеното с исковата молба искане за предоставяне на майката упражняването на родителските права на роденото от брака малолетно дете, е основателно. Упражняването на тези права следва да бъде предоставено на нея,  а на ищеца да бъде определен подходящ режим на упражняване на лични контакти с детето, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа - до 16.00 часа на съботния ден, без преспиване и 15 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Претенцията на ищеца за определяне заплащането на ежемесечна издръжка на детето в размер на 200,00 лв. (двеста лева) била неоснователна, като следвало същата да бъде определена за заплащане от ищеца в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Основателно било искането за предоставяне ползване от ответницата на семейното жилище, находящо се в ***тъй като същото било  интерес на детето.

Ответницата изразява желание да запази брачното си фамилно име - П..

Моли съда да постанови  Решение, с което да прекрати с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, бракът, сключен на 24.10.1999 г. между нея - Д.И.П. и И.С.П., по изключителна вина на ищеца, като се моли съда:

-       Да определи малолетното дете А. И. П., с ЕГН -**********, да живее при  неговата майка - Д.И.П.;

-       Да предостави на майката - Д.И.П., с ЕГН - **********. упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. И. П., с ЕГН - ********** ,

-       да постанови режим на лични отношения на  бащата - И.С.П., с детето дете А. И. П., с ЕГН -**********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа - до 16.00 часа на съботния ден , без приспиване и 15 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

-        да осъди ищецът И.С.П., да заплаща чрез майка -Д.И.П., ЕГН - **********, месечна издръжка в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/ на малолетното дете А. И. П., с ЕГН - ***** 17868. платима по банков път до 11 /единадесето/ число на месеца, за който се дължи, считано от датата на исковата молба, до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска;

-        да осъдите ищецът И.С.П.  да заплати чрез майката Д.И.П.. ЕГН - **********, издръжка за минало време - една година назад, по 500 лв. /петстотин лева/ месечно на малолетното дете А. И. П., с ЕГН - **********. считано една година назад от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

-       Да предостави ползването на семейното жилище - апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. " В. Левски". № 30, ет. 3. ап. 5 на ответницата Д.И.П..

-       да постанови след прекратяване на брака ответницата Д.И.П. да продължи да носи  брачното си фамилно име - П..

Ответницата претендира за и бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание страните - ищеца лично се явява и с пълномощника си адв. С. *** и  ответницата лично се явява и с адв. Е. ***  и  заявяват,  че са постигнали споразумение  по отношение на прекратяване на сключения помежду им граждански брак, с което са уредили всички лични и имуществени отношения свързани с прекратяването на брака, а ответни а именно:

1.      Страните са съгласни брака им, сключен на 24.10.199г. в гр. Севлиево, обл.Габрово да бъде прекратен по тяхно сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

2.     Упражняването на родителските права върху роденото от бракът дете А. И. П.  с ЕГН ********** СЕ ПРЕДОСТАВЯТ  неговата майка и законна представителка Д.И.П.,       с ЕГН **********,***, като местоживеенето на детето се определя при майката.

3.         Бащата И.С.П. с ЕГН **********,*** ЩЕ ЗАПЛАЩА МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА за детето си А. И. П. с ЕГН********** на неговата майка и законна представителка Д.И.П.,         с ЕГН **********,*** в размер на 300 лева/триста лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.06.2020г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й, както и ЩЕ ЗАПЛАТИ ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ в същият размер, считано шест месеца назад от датата на завеждане на исковата молба или ОБЩО сумата от 1800.00лв.  Издръжката ще  се заплаща до 11 число на текущия месец, а издръжката за минало време ще бъде изплатена в едномесечен срок от днес по банкова сметка ***, която последната е предоставила на бащата извънсъдебно.

4. Бащата И.С.П. с ЕГН ********** *** ЩЕ ПОЛЗВА РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето  А. И. П. с ЕГН**********,  както следва: ЩЕ ГО ВЗЕМА - всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа на съботният ден до 18.00 часа на неделният ден с приспиване, КАКТО ЩЕ ГО ВЗЕМА и един месец през лятото, което време да не съвпада с платеният годишен отпуск на майката. След навършване на шест годишна възраст на детето, бащата  ЩЕ ГО ВЗЕМА и първите три дни с приспиване на всяка училищна ваканция от 09.00 часа на първият ден до 18.00 часа на третия ден без лятната ваканция. Бащата ще има право да взема детето А. И. П. и свободно при постигане на споразумение извънсъдебно между страните по настоящата спогодба, като бащата взема и връща детето от и на майката Д.И.П.,    с ЕГН **********,***. Ползването на семейното жилище – ДВУСТАЕН АПАРТАМЕНТ в ***се ПРЕДОСТАВЯ на майката  Д.И.П. с ЕГН **********, в което да отглежда и възпитава детето А. И. П. с ЕГН**********.

6. След развода съпругата Д.И.П. ЩЕ запази фамилното си име П..

7. Издръжка между страните не се дължи, тъй като са здрави и работоспособни

 8. Разноските остават за всяка от страните, така както са направени.

 Страните молят съда да одобри постигнатото споразумение и да прекрати брака им поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.

От представените и приети в съдебно заседание доказателства: удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0112/24.10.1999г. издадено от Община Севлиево, декларация от И.С.П. за гражданско, семейно и имотно състояние, служебна бележка с изх. № 62/14.05.2020г. за доходите на  И.С.П., удостоверение за раждане на А. И. П., издадено въз основа на акт за раждане № 2329/16.11.2015г. , договор за правна защита и съдействие, молба с изх.№ ПР/Д-СТ/105-001/21.07.2020г., с която се представя по делото Социален доклад от ДСП-Стара Загора, справка с изх.№ ДН45-0309/30.06.2020г. за начислени възнаграждения, осиг.вноски и данък за период м.02-05/2020г.  на Д.И.П., с ЕГН **********, служебна бележка с изх. № 414/25.096.2020г. от МЦ“Св Пантелеймон“ООД-Стара Загора, удостоверение № 001/30.06.2020г.  от ЕТ“Д-р Д.П.-***, служебна бележка с изх. № 053-255/26.06.2020г.  от ДГ № 23 „Кипарис“-Стара Загора, медицинско направление  на А. И. П. издадено от „Вита-Медикс-АПМП-ИП-„Д-р Живка Вълкова“ЕООД, писмо с изх. ПР/Д-Х-С56-002/30.09.2020г. от ДСП-Свиленград, с което се представя Социален доклад за детето А. И. П. с изх.№ ПР/Д-Х-С/56-001/30.09.2020г. изготвен от ДСП-Свиленград, съдът прие за установено следното:

Страните са съпрузи от 1999 година, когато на 24.10.1999 г. с Акт № 0112/24.10.2019г.  в гр.Севлиево, обл. Габрово са сключили граждански брак. От брака си имат родени две деца М. И.П., родена на ***г./пълнолетна/ и А. И. П., роден на ***г..

След сключването на брака първоначално ищецът и ответницата заживели  в семейно жилище, собственост на родителите на ответницата на адрес – гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул. „П.Бакалов“ № 54 ет. Ап.4, като в началото брачните им отношения били изключително добри. Двамата работели, грижили се за семейството и благополучието си и отглеждали и възпитавали детето си М. И.П., родена на ***г.  Всичко в живота им вървяло добре. С оглед спецификата на работата им и възможностите им за израстване в професията си, тъй като и двамата били лекари, през 2014г.  се преместили да живеят и работят в гр.Стара Загора, където си закупили и собствено жилище – СИО намиращо се ***– двустайно, като от тогава започнали да имат недоразумения, които първоначално не били сериозни и мислили, че могат да ги преодолеят. Ищецът  започнал работа в гр.Свиленград, като през свободното време бил при семейството си, но недоразуменията  между съпрузите се задълбочили и започнали да стават непреодолими поради особеностите на характерите  им и несходството в тях. Проявявали упоритост в характерите си и всеки  считал, че е прав за себе си. Започнали да се отчуждават и да не споделят проблемите и желанията си, като това нарушило брачната им хармония. Никой не отстъпвал и не правел компромиси в поведението си. Отчуждаването на съпрузите се задълбочило и станало напълно непреодолимо. През месец април 2015г. настъпила и фактическата раздяла между тях, като ищецът заживял в гр.Свиленград, а ответницата в гр. Стара Загора в семейното им жилище, като двамата се събирали в гр. Стара Загора инцидентно за по няколко дни в почивките им от работа. Инцидентният им опит да подобрят отношенията си бил раждането на детето им А., роден на ***г., но  и това не помогнало. Отношенията между ищецът и ответницата станали изключително лоши, като всеки проявявал характера си и се стигнало до пълно несходство в характерите им. Всеки заживял разделно, като ищецът живеел в гр. Свиленград а ответницата в гр.Стара Загора и всеки уреждал самостоятелно живота си без да се интересуват един за друг и да правят опити за събирането си. В съдебно заседание страните заявяват, че желаят съдът да прекрати бракът им по взаимно съгласие, както и че са постигнали споразумение с което уреждат отношенията си след прекратяването на брака което молят съда да одобри.

            От така установеното, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Между съпрузите са изчезнали взаимното уважение и обич. Тяхното място е заето от безразличие и незаинтересованост един от друг. Доказателство за това е и фактическа им раздяла. Следователно, брачната връзка съществува само формално и не е в интерес, както на страните, така и на обществото. От момента на фактическата раздяла до настоящия момент страните не са правили опити да се съберат и да заживеят заедно,  което изключва възможността за заздравяване на разрушената връзка и прави тези отношения непоправими. В този смисъл е и правният извод на съда.

С оглед на постигнатото в съдебно заседание споразумение между страните за прекратяване на брака и уреждане на отношенията им след прекратяване на брака, съдът счита че следва да го одобри, тъй като същото  напълно съответства на закона и добрите нрави. В него са уредени всички лични и имуществени отношения. Запазени са интересите на страните и роденото от брака малолетно дете, затова то следва да се утвърди и съдът да прекрати сключения между страните граждански брак, като:

1. Сключения на 24.10.1999г. в гр.Севлиево, обл.Габрово  с Акт за граждански брак № 0112/24.10.1999 г. на Община Севлиево, обл. Габрово  между И.С.П., с ЕГН **********,*** и адрес за призоваване - гр.Свиленград, ул.“И. Вазов“  № 24, ап. 4, ет.3  и  Д.И.П., с ЕГН **********,***, граждански брак следва  да бъде прекратен по тяхно сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите им за прекратяване на брака и без да се произнася по въпроса за вината.

2. Родителските права върху роденото от брака малолетно  дете А. И.О П. с ЕГН********** се предоставят на неговата майка Д.И.П.,    с ЕГН **********,***.

Местоживеенето на детето А. И. П.  с ЕГН ********** се определя при неговата майка и законна представителка Д.И.П.,       с ЕГН **********,***, като занапред детето ще следва местоживеенето на майката.

3. На бащата И.С.П. с ЕГН **********,*** се определя режим на лични отношения   с малолетното дете  А. И. П. с ЕГН**********,  както следва: ЩЕ ГО ВЗЕМА - всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа на съботният ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, както ще го взема и един месец през лятото, което време да не съвпада с платеният годишен отпуск на майката. След навършване на шест годишна възраст на детето, бащата  ще го взема и първите три дни с преспиване на всяка училищна ваканция от 09.00 часа на първият ден до 18.00 часа на третия ден без лятната ваканция. Бащата ще има право да взема детето А. И. П. и свободно при постигане на споразумение извънсъдебно между страните по настоящата спогодба, като бащата взема и връща детето от и на майката Д.И.П., с ЕГН **********,***.

4.     Бащата И.С.П. с ЕГН **********,*** ЩЕ ЗАПЛАЩА МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА за детето си А. И.О П. с ЕГН********** на неговата майка и законна представителка Д.И.П.,      с ЕГН **********,*** в размер на 300 лева/триста лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.06.2020г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й, както и ЩЕ ЗАПЛАТИ ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ в същият размер, считано шест месеца назад от датата на завеждане на исковата молба или ОБЩО сумата от 1800.00лв.  Издръжката ще  се заплаща до 11 число на текущия месец, а издръжката за минало време ще бъде изплатена в едномесечен срок от днес по банкова сметка ***, която последната е предоставила на бащата извънсъдебно.

5.     Ползването на семейното жилище – ДВУСТАЕН АПАРТАМЕНТ в ***се ПРЕДОСТАВЯ на майката  Д.И.П. с ЕГН **********, в което да отглежда и възпитава детето А. И. П. с ЕГН**********.

6.    След прекратяването на брака съпругата Д.И.П. ЩЕ продължи да носи брачното си фамилно име - П..

7.    След прекратяването на брака страните не си дължат издръжка един на друг.

8.    Разноските остават за всяка от страните, така както са направени.

Съдът определя окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50.00лв.,  които са внесени при завеждане на исковата молба в съда от ищеца И.С.П., поради което съдът не следва да се произнася по отношение на държавната такса за водене на делото.

Следва съдът да осъди ищеца И.С.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Нова Загора   държавна такса в общ размер на 252.00/двеста петдесет и два/лева, от които: 216.00/двеста и шестнадесет/лева – държавна такса върху определената издръжка и 36.00/тридесет и шест/лева – държавна такса върху издръжката за минало време.

На горните основания съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПАВИМО РАЗСТРОЙСТВО сключеният граждански брак между И.С.П., с ЕГН **********,*** и адрес за призоваване - гр.Свиленград, ул.“И. Вазов“  № 24, ап. 4, ет.3  и  Д.И.П., с ЕГН **********,***.10.1999 г. с Акт за граждански брак № 0112/24.10.1999 г. на Община Севлиево, обл. Габрово  БЕЗ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ЗА ВИНАТА

            УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение, като:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете А. И. П.,  с ЕГН ********** на неговата майка и законна представителка Д.И.П.,           с ЕГН **********,***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. И. П.  с ЕГН ********** при неговата майка и законна представителка Д.И.П.,       с ЕГН **********,***, като занапред детето ще следва местоживеенето на майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношение на бащата И.С.П. с ЕГН **********,***  с малолетното дете  А. И. П. с ЕГН**********,  както следва: ЩЕ ГО ВЗЕМА - всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа на съботният ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, както ще го взема и един месец през лятото, което време да не съвпада с платеният годишен отпуск на майката. След навършване на шест годишна възраст на детето, бащата  ще го взема и първите три дни с преспиване на всяка училищна ваканция от 09.00 часа на първият ден до 18.00 часа на третия ден без лятната ваканция. Бащата ще има право да взема детето А. И. П. и свободно при постигане на споразумение извънсъдебно между страните по настоящата спогодба, като бащата взема и връща детето от и на майката Д.И.П.,    с ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА бащата И.С.П. с ЕГН **********,*** ДА  ЗАПЛАЩА МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА за детето си А. И. П. с ЕГН********** на неговата майка и законна представителка Д.И.П.,           с ЕГН **********,*** в размер на 300/триста/лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.06.2020г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й. Издръжката ще  се заплаща до 11 число на текущия месец, по банкова сметка ***, която последната е предоставила на бащата извънсъдебно

ОСЪЖДА бащата И.С.П. с ЕГН **********,*** ДА  ЗАПЛАТИ издръжка за минало време за детето си А. И. П. с ЕГН********** на неговата майка и законна представителка Д.И.П.,           с ЕГН **********,***  за  шест месеца назад от датата на завеждане на исковата молба – 02.06.2020г.  или ОБЩО сумата от 1800.00/хиляда и осемстотин/лева, която сума ще бъде изплатена в едномесечен срок считано от 07.10.2020г./дата на съдебното заседание/ по банкова сметка ***, която последната е предоставила на бащата извънсъдебно.

 ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – ДВУСТАЕН АПАРТАМЕНТ в ***на  Д.И.П. с ЕГН **********, в което да отглежда и възпитава детето А. И.О П. с ЕГН**********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Д.И.П. да продължи да носи брачното си фамилно име -  П..

След прекратяването на брака страните не си дължат издръжка един на друг.

            ОСЪЖДА И.С.П. с ЕГН **********,*** ДА  ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Нова Загора държавна такса в общ размер на 252.00/двеста петдесет и два/лева, от които: 216.00/двеста и шестнадесет/лева – държавна такса върху определената издръжка и 36.00/тридесет и шест/лева – държавна такса върху издръжката за минало време.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред  СлОС.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: