№ 16910
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110160063 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ ЕАД срещу Л. П. Г. и М. П. Г.
кумулативно субективно и обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответниците
дължат на ищеца следните суми:
- Л. П. Г. – сумата от 808,08 лв. – представляваща цена на топлинна
енергия през периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се в: адрес, абонатен № 187968, сумата 167,73 лв. – обезщетение за
забава в периода от 15.09.2019 г. до 21.12.2021 г. по отношение на цената за
топлинна енергия, сумата 20,92 лв. – цена за услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 4,60 лв. – обезщетение за
забава в периода 31.01.2019 г. до 21.12.2021 г. по отношение на цената за
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници за
времето от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането;
- М. П. Г. – сумата от 808,08 лв. – представляваща цена на топлинна
енергия през периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се в: адрес, абонатен № 187968, сумата 167,73 лв. – обезщетение за
забава в периода от 15.09.2019г. до 21.12.2021 г. по отношение на цената за
1
топлинна енергия, сумата 20,92 лв. – цена за услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 4,60 лв. – обезщетение за
забава в периода 31.01.2019 г. до 21.12.2021 г. по отношение на цената за
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници за
времето от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1669/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен след изтичане на
периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1669/2022 г.
на СРС, 148 състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответниците, с който оспорват предявения иск. Посочват, че и двамата са
извършили отказ от наследство, за което били издадени съответните
удостоверения от СРС. Сочат, че до месец май 2020 г. задълженията за имота
следвало да се дължат от носителя на право на ползване на имота, като след
този период всички задължения към ищеца били погасени от тяхна страна.
Молят за отхвърлянето на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
2
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в
процесния имот; 2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответниците е да докажат своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че в исковия период ответниците са били
собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес,
както и всички факти, които ищецът иска да установи със СТЕ и ССЕ.
3
В отношенията на страните не е спорно и че в топлоснабдения имот
ищецът е доставил в исковия период в твърдяното от него количество и
качество ТЕ.
Основният спорен въпрос е дали ответниците следва да отговарят за
процесните задължения предвид направения от тях отказ от наследство.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
4
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
5
презюмиран).
В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от събрание
писмени доказателства се установява, че ответниците са придобили
собствеността върху процесния топлоснабден имот въз основа на договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт № 66, том VIII, дело № 1418/1997 г. на
31.01.1997 г., като дарителят П. Л. Г. си е запазил пожизнено правото на
ползване върху целия имот, П. Л. Г. е починал на 23.02.2020 г., както и че
ответниците са вписали отказ от наследство, останало от покойния П. Л. Г.,
вписано в особената книга на СРС под № 1281/18.09.2020 г. и под №
1290/18.09.2020 г.
Със смъртта на П. Л. Г. на 23.02.2020 г., учреденото в негова полза
пожизнено вещно право на ползване се е прекратило, респ. до този момент
това лице е притежавало качеството потребител на топлинна енергия като
вещен ползвател на топлоснабдения имот. При това положение за процесните
задължения за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г. ответниците отговарят в
качеството им на наследници на П. Л. Г.. Доколкото обаче същите са
направили отказ от наследството на последния, те са се освободили надлежно
от отговорността за заплащане на задълженията за този период.
Относно задълженията за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г. обаче
ответниците отговарят в качеството им на собственици на процесния
недвижим имот, а не като наследници на покойния вещен ползвател. Ето защо
направения от ответниците отказ от наследство е годен да ги освободи от
отговорността за процесните задължения за периода от м.05.2018 г. до
м.02.2020 г., но не и за тези за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., защото
в този период са имали качеството потребител на топлинна енергия като
собственици на процесния топлоснабден имот.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2020 г. ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия,
доставяна до процесния имот.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ рег.тира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
6
ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда
на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния
период при общи условия – от 2016 г., публикувани на интернет страницата на
ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период
договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
рег.тиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В случая
третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство се установи от
представените от третото лице-помагач писмени доказателства, а и не е
спорно между страните, доколкото съдът обяви за безспорни всички факти и
обстоятелства, за установяването на които са поискани СТЕ и ССЕ, без
възражения от страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е рег.тирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните по делото не спорят относно доставката на топлинна енергия
до имота през исковия период, нейното количество, качество и стойност, както
и че топлинната енергия е изчислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. По тази причина и съдът е
7
оставил без уважение исканията за допускане на СТЕ и ССЕ.
За периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г. стойността на незаплатената
ТЕ възлиза на 247,57 лв., а цената на услугата за дялово разпределение съдът
възлиза на сумата 5,00 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД.
В тежест на ответниците е било да установят, че са платили дълга, в това
число и за периода, за който съдът намира, че исковата претенция е
основателна. Същите обаче нито твърдят, нито представят доказателства в
8
тази насока – за заплащане на дължимите суми за периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2020 г., от които 247,57 лв. за ТЕ и 5,00 лв. за цената на услугата за
дялово разпределение. Всеки един от ответниците дължи по 1/2 част от тези
суми.
По отношение на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.,
приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.
е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32,
ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2
срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето
на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора
или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
9
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Ето
защо претенцията за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в исковия период се явява основателна за сумата от 31,82 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 140,05 лв., от които: за заповедното
производство 40,05 лв. за ДТ и за исковото производство на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК съдът определи 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От
тях на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете
следва да се присъдят разноски в размер на 19,89 лв. за заповедното и
исковото производство.
Ответникът не претендира и доказва разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. П. Г., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „фирма“
ЕАД, ЕИК *********** следните суми, а именно: сумата от 123,79 лв. –
представляваща цена на топлинна енергия през периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в: адрес, абонатен № 187968,
сумата от 15,91 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до
21.12.2021 г. по отношение на цената за топлинна енергия, сумата от 2,50 лв. –
цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до
10
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за времето от
13.01.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за разликата
над сумата от 123,79 лв. до пълния предявен размер от 808,08 лв. и за периода
от м.05.2018 г. до м. 02.2020 г. – представляваща цена на топлинна енергия, за
разликата над сумата от 2,50 лв. до пълния предявен размер от 20,92 лв. и за
периода от м.05.2018 г. до м. 02.2020 г. – цена за услугата дялово
разпределение, както и иска по л. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
разликата над сумата от 15,91 лв. до пълния предявен размер от 167,73 лв. и за
периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2020 г. – обезщетение за забава по отношение
на цената за топлинна енергия и за сумата от 4,60 лв. – обезщетение за забава
в периода 31.01.2019 г. до 01.03.2020 г. по отношение на цената за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1669/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. Г., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „фирма“
ЕАД, ЕИК *********** следните суми, а именно: сумата от 123,79 лв. –
представляваща цена на топлинна енергия през периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в: адрес, абонатен № 187968,
сумата от 15,91 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до
21.12.2021 г. по отношение на цената за топлинна енергия, сумата от 2,50 лв. –
цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за времето от
13.01.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за разликата
над сумата от 123,79 лв. до пълния предявен размер от 808,08 лв. и за периода
от м.05.2018 г. до м. 02.2020 г. – представляваща цена на топлинна енергия, за
разликата над сумата от 2,50 лв. до пълния предявен размер от 20,92 лв. и за
периода от м.05.2018 г. до м. 02.2020 г. – цена за услугата дялово
разпределение, както и иска по л. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
разликата над сумата от 15,91 лв. до пълния предявен размер от 167,73 лв. и за
периода от 15.09.2019 г. до 01.03.2020 г. – обезщетение за забава по отношение
на цената за топлинна енергия и за сумата от 4,60 лв. – обезщетение за забава
11
в периода 31.01.2019 г. до 01.03.2020 г. по отношение на цената за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1669/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
ОСЪЖДА Л. П. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК *********** разноски в размер на 9,95
лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК *********** разноски в размер на 9,95
лв. за заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********** – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12