Решение по дело №339/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 30

гр. Видин, 31.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

четиринадесети януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

339

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.64,ал.7 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба на В.Ц.П. *** против Разпореждане полицейски орган – Ивайло Александров от 18.11.2019г. на длъжност ПИ при РУ на ОДМВР Видин.

В жалбата се развиват съображения, че разпореждането е незаконо -съобразно и необосновано, както и че при издаването му е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното разпореждане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – ПИ при РУ на ОДМВР Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Моли за присъждане на разноски.

Окръжна прокуратура Видин, надлежно уведомени, не вземат становище и не изпращат представител.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство е започнало въз основа на молба вх. № 178600 - 13511 на Борислав Сашов Борисов от гр. Видин до Началника на РУ – Видин, с искане за съдействие във връзка с отправяни закани и заплахи спрямо него и жената, с която живее от страна на В.П., както и многократно нанасяне на щети от страна на жалбоподателя по отношение на лично имущество на Борисов. Сочи се, че има подавани и други жалби от него срещу жалбоподателя за осъществен тормоз. Към молбата са приложени и обяснения на Борисов, съответно от 10.11.2019г. и от 18.11.2019г., в които се съдържат данни за това, че на 09.11.2019г, около 18,30ч. е паркирал личното си МПС пред дома си в гр. Видин, на ул.“П. Евтимий“ № 27. Няколко часа преди това той срещнал В.П., който му се заканил отново, но не последвало нищо повече, тъй като Борисов бил с друго лице. На сутринта на 10.11.2019г. около 08,00 часа, тръгвайки за работа забелязал, че двете леви гуми на автомобила му, /предна и задна/ са срязани. От жената, с която живее знае, че П. има такава практика, тъй като много пъти е рязал гумите на автомобила и на предишния ѝ приятел. Към преписката е приложено обяснението на В.П., в което се отрича да познава лицето Борислав Борисов и твърди, че изнесеното в жалбата не отговаря на истината.

Въз основа на горните обстоятелства е издадено и обжалваното разпореждане от 18.11.2019г.

При така изложената фактическа обстановка с разпореждане от 18.11.2019г. и на основание чл.64,ал.1 и ал.4 от ЗМВР полицейски инспектор при РУ Видин, към ОДМВР Видин и в изпълнение на възложени функции по ЗМВР, охрана на обществения ред /ООР/, ЗЗД, ЗЗ, Наредба № 1 на Общински съвет Видин, на жалбоподателя В.П. е разпоредено да не влиза в пререкания и саморазправа, да не извършва самоуправствени действия, да не отправя обиди, закани и заплахи, да не извършва действия, застрашаващи живота и здравето на Борислав Борисов от гр.Видин и семейството му; да не се заканва с престъпления против неговата личност и имоти; да не се заканва с убийство; да не унищожава или поврежда противозаконно чужди движими и недвижими вещи; спорните въпроси да решава по законен ред.

Разпореждането е връчено лично на адресата на датата на издаването 18.11.2019г., а жалбата е подадена на 21.11.2019г., т.е. в срока по чл.149,ал.1 от АПК.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги кредитира.

След преценката на доказателствата по делото, Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от адресата на оспореното разпореждане, което е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

Проверено изцяло на основание чл.168 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспореното разпореждане е валиден административен акт, издаден в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

Разпореждането, което е предмет на жалбата, е издадено от полицейски орган – полицейски инспектор при Районно управление – Видин на основание чл.64,ал.1 от ЗМВР, т.е. от орган с материална компетентност. Страните не спорят по компетентността.

Спазена е установената писмена форма по чл.64,ал.5 вр. с ал.1 от ЗМВР, а разпореждането съдържа наименование на органа, който го издава, адресат, правно основание, разпоредителна част с ясно предписани задължения за адресата и ред за обжалване, дата на издаване с подпис на издателя и означаване на длъжността му. Безспорно е изискването на специалния закон по чл.64,ал.5,т.3 от ЗМВР, за наличие на фактически и правни основания като част от съдържанието на разпореждането на полицейския орган. В случая, последният не е изложил обстоятелствата, във връзка с които е упражнил правомощието си по чл.64,ал.1 от ЗМВР. Независимо от горното, съдът счита, че оспореното разпореждане съдържа фактически основания за издаване, т.е. същото е надлежно мотивирано, с оглед документите към административната преписка. Горният начин на мотивиране с факти в документи, предхождащи или съпътстващи издадения индивидуален административен акт, е допустим и законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, което не е загубило действие, както и с оглед константната съдебна практика, включително и в ТР № 1/2006г. на ОС на ВАС. Приема се, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания се съдържат в друг документ към административната преписка и са относими към посоченото правно основание. Фактическите основания представляват мотивите, от които страните и съдът могат да разберат съображенията на органа, които са го ръководели при издаване на съответния административен акт. Въз основа на тях адресатите на акта и съда разбират на какво основание и във връзка с какви конкретни факти и обстоятелства е издаден съответният акт.

В случая, от такъв характер са приложените към преписката писмени доказателства. Същите съдържат изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на които органът е издал разпореждането по чл.64,ал.1 от ЗМВР, т.е. налице е относимост към правното основание на административния акт. Доводите в обратния смисъл, заявени в жалбата, съдът счита за неоснователни с оглед на изложените по-горе съображения.

Описаните в сведенията, съдържащи се в административната преписка, фактически обстоятелства за отправяните от страна на П. закани и заплахи, както и неговите действия и поведение спрямо лицето Борисов, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на разпореждането. В този смисъл описаните по – горе писмени доказателства са част от административната преписка по издаване на обжалваното разпореждане и съдържат фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59,ал.2,т.4 от АПК. Същите не са оборени от жалбоподателя по надлежния ред.

Обжалваното разпореждане не съдържа единствено съдържанието по чл.64,ал.5,т.5 от ЗМВР - пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но горното не влече незаконосъобразност на обжалвания административен акт, а е от значение при преценката на упражненото право на жалба от адресата. В случая адресатът на разпореждането е упражнил правото си на жалба в срок, жалбата е приета от съда за допустима, поради което не са ограничени правата му от посочената непълнота на съдържанието на акта.

Оспореното разпореждане е и материалноправно законосъобразно. Органът е упражнил правомощието си по чл.64,ал.1 от ЗМВР при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Анализът на събраните по делото писмени доказателствени средства води до извода, че разпореждането е издадено при упражняване на полицейските функции по чл.6,ал.1,т.8 и раздел VIIа – "Превантивна дейност" от ЗМВР. Според чл.30а,ал.2,т.2 вр. с ал.1 от ЗМВР, превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения и се осъществява чрез извършване на действия спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред или правата и свободите на гражданите. Документите към административната преписка – обяснения и докладната записка на ПИ Александров, са доказателствени средства /сведения по см. на чл. 44 от АПК/, събрани по надлежния ред, които съгласно разпоредбата на чл.171,ал.1 от АПК имат сила и пред съда. Същите съдържат данни за отправени закани, заплахи и нанасяне на повреди на лично имущество на лицето Борисов от страна на жалбоподателя, т.е. установяват противоправно поведение на оспорващия, което застрашава обществения ред и правата /спокойствието, телесната неприкосновеност и имуществото/ на Борисов и неговото семейство.

Защитната теза на П. за това, че оплакванията не отговарят на истината, е останала недоказана в съдебното производство. Съответни на конкретните прояви на противоправно поведение на оспорващия са задълженията, които са разпоредени от полицейския орган с акта по чл.64,ал.1 от ЗМВР. За предотвратяване и пресичане на правонарушението, последният е разпоредил на жалбоподателя да не да не влиза в пререкания и саморазправа, да не извършва самоуправствени действия, да не отправя обиди, закани и заплахи, да не извършва действия, застрашаващи живота и здравето на Борислав Борисов от гр.Видин и семейството му; да не се заканва с престъпления против неговата личност и имоти; да не се заканва с убийство; да не унищожава или поврежда противозаконно чужди движими и недвижими вещи; спорните въпроси да решава по законен ред. При наличието на данни в посочените документи, за конфликтно поведение на П., както и предвид характера на отправените заплахи и съответно поведението му във връзка с повреденото чуждо имущество, съдът намира за доказани предпоставките в чл.64,ал.1 вр. с чл. 30а от ЗМВР за издаване на оспореното разпореждане.

Доказателства, оборващи приетото от административния орган, не са представени.

Предвид горните мотиви възражението на жалбоподателя относно липсата на фактическа обстановка в разпореждането, от която да става ясно какви са фактите и обстоятелствата във връзка, с които е издадено обжалваното разпореждане, е неоснователно.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно са установени изискванията на закона, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу издаденото разпореждане, поради което и не може да се приеме, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е и възражението, че констатираните в разпореждането обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка. Според съда тези възражения са недоказани. Видно от разпореждането на съда от з.з. от 03.12.2019г. и на основание чл.170,ал.1 и чл.171,ал.4 от АПК съдът е указал на жалбоподателя, че тежестта да ангажира доказателства и да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици е негова. В съдебното производство факти, различни от установените от административния орган, не са доказани. В този смисъл и съгласно чл.171,ал.1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Жалбоподателят не е опровергал констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства, които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл.64,ал.1 от ЗМВР за издаване на обжалваното разпореждане.

Действително последната точка от от разпоредителната част съдържа общо задължение на правния субект да решава спорните въпроси по законов ред, което произтича от законите и без да бъде специално указвано от полицейските органи. В останалите точки на разпореждането обаче са посочени конкретни задължения към жалбоподателя. Тези задължения са вменени с оглед поведението на оспорващия, което е конкретно установено, с оглед данните в административната преписка. С последното са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР за издаване на законосъобразно разпореждане.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона. С разпореденото да не влиза в пререкания, да не отправя обиди и закани, да не унищожава и поврежда противозаконно чужди движими и недвижими вещи и т.н. се постигат целените от законодателя резултати по правомерно осъществяване на охранителната дейност по опазване на обществения ред, както и превантивна дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция и които дейности се реализират от полицейските органи чрез предвидените в ЗМВР начини. Последното безспорно съответства на целите на закон.

Оказва се, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което то е правилно и законосъобразно.

От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                 Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц.П. *** против Разпореждане полицейски орган – Ивайло Александров от 18.11.2019г. на длъжност ПИ при РУ на ОДМВР Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.Ц.П. *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :