Решение по дело №1715/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№652

 

град Пловдив, 6 април 2023 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на осми март  през две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

 

         Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора………………,  като разгледа   докладваното от председателя адм.  дело № 1715  по описа за 2022 г.,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215  от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .

  Образувано е по жалба на И.А.Я., ЕГН ********** и Р.С.Я., ЕГН **********,***, против заповед № Д-09-610/09.05.2022 г. на Кмета на Община Марица.

  Жалбоподателите са останали недоволни от заповедта като сочат допуснати СПН в хода на производството, а именно неспазване на процедурата за уведомяване на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ. Твърди се, че Р.Я. не е била уведомена за одобряването на процесния ПУП.

  В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.

  Претендират се разноски.

  В съдебно заседание, чрез адв.М., жалбата се поддържа по изложените в нея съображения и направеното допълнително уточнение.

  За ответника – Кмета на Община Марица,  се взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представя се писмена защита.

За ЗЛ, „Далекс груп“ООД, А.М.Б., А.М.Я., Й.М.Я., се взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Представя се писмена защита.

Претендират се разноски.

Останалите ЗЛ А.Т.З., Г.П.И., не вземат становище по жалбата.

Съдът, като  взе предвид събраните по делото доказателства  (представената административна преписка), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № РД-09-610 от 09.05.2022 на Кмета на Община Марица, с която е включен в регулационните граници на с.Желязно УПИ 12.27-жил.стр., производствена и складова дейност, ООД, ПИ  с идентификатор 29235.12.27 по КК на с.Желязно и е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхвата на УПИ XII-172 от кв.10 по плана на с.Желязно и УПИ 12.27-жил.стр., производствени и складови дейности, ООД, землище с.Желязно, област Пловдив, се обединяват и се образува нов УПИ: УПИ ХII-жил.стр., произв. и скл. дейности, ООД, като в част регулации от УПИ XII-172 от кв.10 по плана на с.Желязно и УПИ 12.27-жил.стр., производствени и складови, ООД, землище с.Желязно, се обединяат и се образува нов УПИ – XII – жил.стр., произв. и скл.дейности, ООД, по означените с кафяв, червен, син и зелен цвят линии, щрихи и надписи. В част застрояване е  одобрено в новия УПИ да се запази съществуващото застрояване и е предвидено ново основно, свободно застрояване и допълващо свързано по означените с черен и червен цвят линии на застрояване и устройствени показатели за зона Жм съгласно матрицата, означена в син цвят.

 

По допустимостта на жалбата:

 

Жалбата е подадена от лица с правен интерес дотолкова доколкото притежаваната от жалбоподателите сграда с идентификатор 29235.29.159.4 (съгласно НА л.6 по делото) частично е разположена в ПИ с идентификатор 29235.29.27, от който е образуван  УПИ 12.27-жил.стр., производствени и складови дейности, ООД, землище с.Желязно, който пък е предмет на процесното изменение на ПУП. Жалбоподателите притежават правен интерес от това оспорване и на основание чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е предвидено свързано допълващо застрояване с техния имот.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ЗЛ за отпаднал правен интерес у жалбоподателите предвид прехвърлянето на притежаваните от тях сгради на друго лице – НА на л.120 по делото, тъй като, видно от самия НА, те запазват право на ползване върху сградите на основание чл.56 от ЗС, което, като ограничено ВП, формира качеството им на заинтересувани лица по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ.

Неоснователни са и доводите, изложени едва в писмените защити на процесуалните представители на ответника и ЗЛ, че жалбоподателите притежават право на строеж единствено върху сграда с идентификатор 29235.29.159.1 като останалите сгради, от които черпят правния си интерес, са незаконни и поради това обстоятелство не могат да извлекат правния си интерес от тях.  Жалбоподателите се легитимират с НА (л.6), удостоверяващ правото им на строеж/ползване  и на сгради с идентификатор 29235.29.159.2 , 29235.29.159.3 и  29235.29.159.4, а съдът, в това производство, не  разполага с правомощия да изследва въпроса за съществуващо ли не  право на собственост/ограничено ВП.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

В нея самата не се сочат конкретни съображения защо жалбоподателите намират заповедта за незаконосъобразна.

В жалбата се твърдят допуснати СПН в хода на  процедурата по одобряване на процесния ПУП, изразяващи се в неуведомяване на Р.С.Я. както за изработването на процесния ПУП, така и за издаването на заповедта за одобряването му. Съдът намира тези доводи за неоснователни. Следва да се има предвид, че, в качеството на собственик на сгради в ПИ 29.159 жалбоподателят И.А.Я. е уведомен за издаването на процесната заповед, като известието за доставяне (л.10) е получено от съпругата му Р.С.Я., което навежда на извод, че същата е запозната с процесната заповед. Освен това, нейните права не са нарушени предвид осъщественото от нея съдебно оспорване на заповедта в хода на което Я. може да защити правата си в пълен обем. В този смисъл дори и да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение като Я. не е уведомена за издаването на процесната заповед, то това нарушение не може да бъде квалифицирано като съществено, което да доведе до отмяна на заповедта, тъй като тя е реализирала правото си на оспорване на заповедта.

В допълнително представена молба – уточнение (л.56 и л.61) се твърди, че посредством одобряването на процесното изменение на ПУП се нарушава правото на собственост на жалбоподателите. Сочи се също липса на фактически основания за издаването на процесната заповед, както и неспазване на законоустановено отстояние.

Съдът намира за неоснователни доводите, че посредством одобрения ПУП-ПРЗ се нарушават правата на собственост на жалбоподателите. Съобразявайки обстоятелството, че същите притежават ограничено ВП на ползване, няма как да им бъде нарушено право, което те не притежават. На следващо място, видно от съдържанието на заповедта в част регулации се образува един общ УПИ без да се променят границите на вече съществуващи два имота т.е. няма как да се наруши правото на собственост на съседни имоти. Освен това, не е спорно по делото а същото се установява и посредством АОС (л.98), че ПИ 29235.29.159 е общинска собственост като жалбоподателите притежават ограничено ВП по отношение на съществуващи в него сгради.

Неоснователно е възражението за нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като процесната заповед съдържа изчерпателно посочване на правните основания за издаването й, а мотивите от фактическа страна се съдържат в съпътстващи издаването на заповедта документи по административната преписка, което е допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Заповедта е издадена на основание чл.134, ал.2 т.6 от ЗУТ и във връзка с чл.20 и чл.20а, ал.2 от ЗОЗЗ като УПИ 12.27-жил.стр., производствена и складова дейност, ООД, ПИ с идентификатор 29235.12.27 по КК на с.Желязно е включено в регулационните граници на селото, предвижда се обединяване на два собствени на ЗЛ „Далекс груп“ООД имота, както и запазване на съществуващото и ново застрояване. В този смисъл е и обяснителната записка (л.48) към процесния ПУП - ПРЗ .

Дотолкова доколкото настоящото изменение касае два имота, собствени на ЗЛ „Далекс груп“ООД, по чието искане се развива процесното производство,  то за осъществяване на изменението на ПУП на основание чл.134, ал.2 т.6 от ЗУТ не е нужно съгласието на други лица.

 По отношение на твърденията за намалени отстояния, съдът не констатира наличието на такива. В тази връзка следва да се посочи, че не на този етап, а на следващ при одобряването на РУП ще бъдат котирани височини на новопредвидени сгради и вече на този  етап ще бъде преценявано какви са допустимите варианти за изработване на РУП при спазване на заложените изисквания за отстояния, включително допустимостта на прилагането на чл.35 и чл. 36 от ЗУТ за допускане на намалени отстояния към съществуващи, но годни и подлежащи на запазване сгради. В случая с оспорената заповед не са допуснати намалени отстояния към съседни имоти.

В процесната заповед е допуснато допълващо свързващо застрояване към имота на жалбоподателите. Същото обаче не представлява ново изменение на ПУП – ПЗ, тъй като то е било одобрено с влязла в сила заповед № РД-09-976 от 23.07.2021 г. на Кмета на Община Марица (л.100), чиито предмет касае имено одобряване на допълващо свързано застрояване на УПИ 12.27, жил.стр., произв. и скл.дейности, ООД, в землището на с.Желязно, УПИ XIII-159  и УПИ XIV-160 от кв.10, с.Желязно. Въпросното допълващо свързано застрояване е одобрено при спазване изискванията на чл.21, ал.5 от ЗУТ – декларация на л.101 по делото. Т.е. след като веднъж то е одобрено с влязла в сила заповед, то е част от действащия ПУП-ПЗ и в настоящото производство няма изменение на застрояването в тази част, съответно не е необходима нова процедура по чл.21, ал.5 от ЗУТ, съответно не е допуснато нарушение на закона при издаването на настоящата заповед.

По изложените съображения съдът намери оспорената заповед за законосъобразен административен акт по отношение, на който не е налице някое от отменителните основания по чл. 146 АПК. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

 

По разноските:

При този изход на спора на ответника и заинтересованите страни се следват разноски.

Такива са претендирани от пълномощника за ответника юрк. К. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че размерът му следва да бъде определен на 150 лева, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 НЗПП, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

За ЗЛ „Далекс груп“ООД също са претендирани разноски, които се констатираха да са в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение и следва да бъдат присъдени на дружеството.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.Я., ЕГН ********** и Р.С.Я., ЕГН **********,***, против заповед № Д-09-610/09.05.2022 г. на Кмета на Община Марица.

ОСЪЖДА И.А.Я., ЕГН ********** и Р.С.Я., ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на Община Марица разноски по делото в размер на 150 лева.

 ОСЪЖДА И.А.Я., ЕГН ********** и Р.С.Я., ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на „Далекс груп“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Желязно, ул.“Г. Иванов“№26, представлявано от управителя В.Д.Х., разноски по делото в размер на 500 лева.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                 Административен съдия: