О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, …………...2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданска колегия в закрито заседание
на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№26/2019г. и за да се произнесе съобрази:
С вх.№356 от 17.01.2019г. в
Окръжен съд – Ловеч е постъпила искова молба подадена от К.И.Б., ЕГН **********,***
срещу Върховния касационен съд, чрез Административния ръководител и
Председател, с искане ответникът да бъде осъден
да му заплати сумите: 400 000.00
лева представляващи обезщетение за нанесени му материални вреди, ведно с
лихвите считано от 27.04.2004г., ведно със законната лихва и сумата 10 000
000.00 лева неимуществени вреди.
С Определение №47 от 23.01.2019г.
съдът на основание чл.129, ал.2 от ГПК е оставил без движение исковата молба поради
забелязани нередовности по смисъла на чл.127,
ал.2, т.4 и т.5 и чл.128, т.2 от ГПК, като указал на ищеца: Да изложи в
хронологичен ред фактите, на които основава своите претенции, да посочи как е
формиран размера на претенцията от 400 000.00 лева, лихвата за забава
какъв период от време обхваща – посочена е само началната дата, в какво се
изразяват неимуществените вреди в размер на 10 000.00 лева; Към исковата
молба да приложи документ за внесена
държавна такса в размер на 416 000.00
лева по сметка на Окръжен съд - Ловеч, на основание чл.72, ал.1 от ГПК, вр. чл.1 от Тарифа ГПК. Така също съдът указал на ищеца, че
по повод на образувано гр.д.№91/2018г. на Окръжен съд – Ловеч, служебно са му
известни факти относно имущественото състояние на ищеца и неговата съпруга след
извършена справка в Агенция по вписванията, по повод на които ищеца не е
освободен от внасяне на държавна такса и разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК. Ищецът е предупреден за последиците при неизпълнение на дадените указания,
че на основание чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба ще бъде върната обратно и
производството по делото прекратено.
С молба с вх.№1414 от
22.02.2019г. ищецът сочи, че размерът на
имуществената вреда е в размер на
400 000.00 лева, която представлява пазарната цена на недвижимия имот към
датата на неговото прехвърляне – 27.04.2004 година. Претендираната
лихва е за времето от 27.04.2004г. до 17.01.2019г., без да се сочи нейния
размер, като се претендира и лихва до окончателното изплащане на присъдената
сума. Относно сумата от 10 000 000.00 лева неимуществени вреди ищецът
се позовава на „Директива на ЕС”,
„...като отчита и персонажа на увредилия ме субект”.
В молбата се твърди, че
изготвената справка от АВ е с неистинско съдържание – не притежава недвижими
имоти, а със съпругата му са в разделни имуществени отношения.
Моли да бъде освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, като прилага декларация по
образец и заявява, че при поискване ще представи и други писмени доказателства.
В исковата молба са изложени
обстоятелства, въз основа на които е трудно да се проследи логическата връзка между
отделените твърдения, но при обобщен анализ и като се съобразят приложените към
делото писмени доказателства, може да се изведе, че ищецът основава претенциите
си за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди срещу ответника с оглед Решение
№159 от 28.12.2018г. постановено по гр.д.№1897/2018г. на трето гражданско
отделение, Върховния касационен съд, с което е оставена без уважение молбата за
отмяна с вх.№145921/05.12.2014г. на К.И.Б. за отмяна на решение №1425 от
10.07.2013г. по в.гр.д.№1428/2013г. на САС, с което е потвърдено решение №1256
от 19.03.2009г. по гр.д.№792/2007г. на СГС.
Освен това следва да се отбележи,
че в изложените твърдения ищецът не само оспорва законосъобразността на
постановения съдебен акт, изразява съмнения за предвидим резултат, лична изгода
и корупция на съдебния състав, но са употребени и изрази, които надхвърлят нормите
за обидни квалификации, което е недопустимо и по какъвто и да било начин не би
допринесло за изясняване на фактическата обстановка по делото.
В случая искът е предявен срещу
Върховния касационен съд, който не е надлежен ответник като процесуален субституен на Държавата.
Отговорността на Държавата по чл.7 от Конституцията на РБългария е регламентирана в ЗОДОВ, включително и за
обезщетения за вреди от незаконни актове на съдебната власт. При изложените в
исковата молба твърдения не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, за да
бъде присъдено на ищеца обезщетение /ТР №5/2013г. на ВСК, ОСГК/.
Върховния касационен съд не може
да отговаря и да е надлежен ответник и по общия ред по иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД в качеството му на възложител на работата спрямо съдийския състав постановил
съдебния акт. Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на РБългария
при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
В настоящия случай твърдяното от
ищеца поведение на съдиите от ВКС във
връзка с оставена без уважение молба за отмяна с Решение №159 от 28.12.2018г.
постановено по гр.д.№1897/2018г. на трето гражданско отделение попада във
функционалния имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията на РБългария
и спрямо ВКС /съдиите от съдебния състав/ не може да се търси отговорност за
вреди по чл.49 от ЗЗД, съответно по чл.45 от ЗЗД.
По-скоро за пълнота на изложението
следва да се посочи, че от страна на ищеца не е внесена и дължимата държавна
такса.
Действително, че нормата на
чл.83, ал.2 от ГПК е създадена с цел да не се препятства достъпът до правосъдие
на социално слаби лица. Към молба с вх.№1414 от 22.02.2019г. ищецът е приложил
декларация за материално и гражданско състояние във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК,
в която сочи, че не притежава недвижимо имущество, но на съда служебно му е
известно по повод образувано в ОС – Ловеч гр.д.№92/2018г., че след
служебна справка в Агенция по
вписванията, Служба по вписванията, е констатирано, че по партидата на името на
К.И.Б. фигурира поземлен имот, находящ се в местността „Симеоново, Драгалевци
Относно
имущественото състояние на ищеца следва да бъде взето предвид и декларираното
от молителят, че
притежава дружествени дялове в „Кимпекс”ООД и въпреки наложените запори върху тях, този факт не препятства упражняването на
имуществените права на страната в качеството на съдружник, съответно на
едноличен собственик на капитала, включително и правото му на дивидент.
По отношение на твърдението, че „Кимпекс”ЕООД е „и без дейност” страната не е представила
доказателства в тази насока, т.напр. годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, от които да е видно през кои години дружеството не е отчело дейност и не
е декларирало доходи от дейността на предприятие.
От ищеца не са представени доказателства
какво е финансовото състояние на дружествата, дори те и да не упражняват
дейност понастоящем, при упражняваната преди дейност може да са придобили
собствен капитал и да са собственици на недвижимо имущество.
С оглед на приетото, производството по делото като недопустимо следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на
основание чл.130 от ГПК исковата молба на К.И.Б., ЕГН **********,*** срещу Върховния
касационен съд, чрез Административния ръководител и Председател, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати имуществената вреда е в размер на 400 000.00 лева,
която представлява пазарната цена на недвижимия имот към датата на неговото
прехвърляне – 27.04.2004 година; лихва е за времето от 27.04.2004г. до
17.01.2019г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
главницата и неимуществени вреди в размер на 10 000 000.00 лева
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№26 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Ловеч.
Определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Велико Търново с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаване на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: