Р Е Ш Е Н И Е
№: 1678 30.11.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас ХVІ-ти
състав
на дванадесети
ноември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН
ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д. Гальов, КАНД № 2189 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от С.Д.И., с адрес: ***, против решение № 260175
от 17.09.2020г., постановено по НАХД № 2302 от 2020г. по описа на Районен съд –
гр.Бургас.
Касаторът, оспорва съдебното
решение, с което било потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0769-001639
от 01.06.2020г., издадено срещу него. С посоченото НП на касатора били наложени
две административни наказания, а именно „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева, на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП. Оспорва се извода на предходната инстанция, че от събраните доказателства
било установено извършването на административно нарушение, защото автомобилът
разполагал както с регистрационни табели, така и със свидетелство за
регистрация, поради което отговаря на изискванията за допускане до пътищата за
обществено ползване. Сочи се, че писмото, с което следва да бъде уведомен за
служебно прекратената регистрация е получено в същия ден- 11.04.2020г., поради което
не знае, че регистрацията е прекратена, считано от 26.03.2020г., за да извърши
виновно нарушение. Тези обстоятелства изключвали вината, респективно
възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност. РС не
констатирал липсата на доказателства относно това дали е спрян автомобилът от
движение, респективно свалени ли са регистрационните табели, издадена ли е
заповед за налагане на ПАМ и дали някой е уведомил жалбоподателя за
дерегистрацията. Твърди се, че са нарушени процесуалните му права, тъй като не
била предоставена възможност на упълномощения му представител да се яви и да
защити интересите на доверителя си, защото бил ангажиран по това време в друга
съдебна зала, а съдът не го изчакал 10 минути.
Иска се отмяна на постановеното решение на РС-Бургас или връщане делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Посочените в жалбата оплаквания,
се квалифицират от настоящата съдебна инстанция, като основания по чл.348, ал.1,
т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон,
както и съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание,
касаторът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и пледира за отмяна на проверявания съдебен акт,
респективно за постановяване на ново решение, с което да се отмени
наказателното постановление. В подкрепа доводите на касатора е ангажирано
писмено доказателство, допустимо в настоящото касационно производство, а именно
писмо от ОД на МВР-Бургас, с което се уведомява фирмата- собственик за служебно
прекратената регистрация, ведно с пощенски плик съдържащ отбелязване за датата
на получаването му- 11.04.2020г. в 17.50 часа, с оглед саморъчно изписания
текст върху плика.
Ответникът
по касация – ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не са
направени искания.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за
неоснователност на подадената касационна жалба и предлага решението на районния
съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
След като прецени доводите
и становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд- град Бургас,в настоя-щият състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба била подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 АПК и е процесуално ДОПУСТИМА, което налага
разглеждането й по същество, в пределите на касационната проверка, съгласно
чл.218 АПК, при което съдът намира следното:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ-та
от АПК.
Районен съд – гр.Бургас,
с решение № 260175 от 17.09.2020г., постановено по НАХД № 2302 от 2020г. е
потвърдил наказателно постановление (НП) № 20-0769-001639 от 01.06.2020г,
издадено срещу касатора. С посоченото НП на лицето били наложени две
административни наказания, а именно „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева, на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП.
Първостепенният съд, за да се произнесе, приел
за установено следното:
На 11.04.2020г. около 06.10 часа на
АМ „Тракия“, до пътен възел „Българово“, в посока към гр.Бургас водачът С.И.
управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ А 5036 МА, собственост на „Дироси“ООД,
чийто управител е водача И., който автомобил не бил регистриран по надлежния
ред. Сочи се, че на 26.03.2020г. регистрацията на превозното средство била
прекратена, съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП. Нарушението било установено от
служителя на МВР М.Н., разпитан като свидетел по делото.
Решаващият
състав приел, че при съставяне на акта и наказателното постановление не били
допуснати формални нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които да са основания за
отмяна на постановения санкционен акт, респективно, че актът и постановлението
били изготвени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия.
Описаната
в решението фактическа обстановка съдът приел за установена, въз основа на приобщените
по делото доказателства, включително приобщените до момента писмени
доказателства и показанията на свидетеля- актосъставител.
Според районният съд, нарушението било доказано
категорично, а дори по същество не се оспорва от жалбоподателя. Събраните
доказателства установили по несъмнен начин, че водачът осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което
била ангажирана отговорността на лицето, като водач на моторно превозно
средство.
Настоящата касационна инстанция
намира, че така постановеното решение на РС-Бургас е НЕПРАВИЛНО.
На
първо място, следва да се отбележи, че са несъстоятелни доводите на касатора,
релевиращи съществени нарушения на процесуалните правила, поради нарушаване на
правота му на защита в хода на производството пред РС-гр.Бургас.
Съдът
е осигурил безпрепятствена възможност да ангажира доказателства в процеса. Нещо
повече, делото е отлагано два пъти, първият случай поради уважаване на молба от
пълномощника, а във второто заседание ход не е даден, с оглед нередовното
призоваване на жалбоподателя отново чрез неговия пълномощник. В третото поредно
заседание, проведено на 08.09.2020г. жалбоподателят се е явил лично, а видно от
записаното в протокола същият е предоставил на съда преценката за даване ход на
делото, като не е правено искане да се отлага заседанието или да се изчаква
неговия представител в процеса. След провеждане на съдебно- следствените действия,
жалбоподателят е заявил, че няма да сочи нови доказателства и съдебното
следствие е приключено. В хода на съдебните прения е изложил тезата си относно
датата на получаване уведомителното писмо, съвпадаща с датата на вмененото му
нарушение, като му е предоставена възможност да изложи своите доводи и да се
защити. В този смисъл, съдът по никакъв начин не е ограничил правата на
жалбоподателя да участва в процеса както намери за добре /сам или с
пълномощник/, респективно да ангажира доказателства и в хода на съдебното
производство не са допуснати процесуални
нарушения, още по-малко от категорията на съществените.
Основателни са обаче доводите на
касатора, че при постановяването на съдебния акт, решаващият състав не е взел
предвид факти, които обуславят материалната незаконосъобразност на оспореното
НП, с което на свой ред е нарушил материалния закон потвърждавайки процесното
НП. Това е така, поради следното:
По делото е безспорно, че водачът С.И.
управлявал описаното моторно превозно средство на посочената дата и място. От
данните по преписката, се установява и факта, че регистрацията на този товарен автомобил
била прекратена служебно, считано от 26.03.2020г. видно и от посоченото
основание за това- чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП „Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането,
и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В случаят, няма спор, че задълженото
лице да сключи задължителна застраховка на автомобила „ГО на автомобилистите“,
т.е. юридическото лице „Дироси“ ООД , не е подновило полицата по
отношение на товарния автомобил „Форд Транзит“, с рег.№
А 5036 МА и към 26.03.2020г., когато е прекратена служебно неговата регистрация
такава валидна застраховка не е била налице. Вярно е и, че по време на
проверката на 11.04.2020г., около 06.10 часа автомобилът все още е управляван
без да се сключи такава застраховка, тъй като не се и твърди полицата да е
подновена към този момент, а след установеното нарушение- управление на
автомобил без сключена задължителна застраховка, собственикът предприел
необходимите действия и още в 08.32 часа на датата на вмененото нарушение-
11.04.2020г., регистрацията на автомобила била възстановена служебно.
В случаят, отговорността на водача
не е ангажирана за липсата на валидна задължителна застраховка, поради което
наличието на административно нарушение, съгласно Кодекса за застраховането е
извън предмета на настоящото административнонаказателно производство.
Следва да се отбележи, че самият
факт за липса на покритие застраховката „ГО на автомобилистите“ към даден
момент не обуславя автоматично прекратяване на регистрацията. Видно и от самия
текст на чл.143, ал.10 от ЗДвП тези действия се предприемат след получаване на
съответно уведомление от Гаранционния фонд.
Нещо повече, прекратяването на
регистрацията се извършва за един следващ период /считано от 26 март 2020г./, т.е.
не от датата, до когато е била валидна сключената по-рано застраховка. В процесният
случай покритието е било до м.януари 2020г., видно от постановление на БРП
/л.16 от делото/.
На следващо място, за извършването
на тези действия следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство- в
случаят посоченото дружество. По делото не са представени доказателства за
такова уведомяване преди датата на проверката - 11.04.2020г.
В хода на касационното производство
е представено писмо в оригинал, изпратено от органите на „Пътна полиция“ до
юридическото лице, със седалище и адрес на управление в гр.Камено,
ул.“Освобождение“№ 148. Видно от пощенското клеймо, пратката е постъпила в
съответния клон на пощите на 10.04.2020г., а саморъчно изписания текст на
лицевата част на пощенския плик сочи, че е получено на 11.04.2020г. в 17.50
часа. Именно това писмо известява „Дироси“ ООД, че товарният автомобил,
с рег.№ А 5036 МА е с прекратена регистрация от 26.03.2020г.
Съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН наказващият
орган следва да издаде наказателно постановление, само ако е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случаят, по преписката не се съдържа доказателство за
уведомяване на собственика в по-ранен момент за прекратената регистрация. След
като очевидно такова уведомяване не е осъществено, липсват доказателства от
които може да се направи извод за виновно поведение от страна на водача, дори
той да е управителят на фирмата. Тази недоказаност на обвинителната теза не
била констатирана и от съда. Както вече бе отбелязано, липсата на покритие на
„ГО“ за определен времеви интервал не означава автоматично прекратяване на
регистрацията. Този институт се прилага едва след уведомяването на компетентния
орган по регистрацията на ППС от страна на Гаранционния фонд.
Предвид факта, че се извършва т.нар.
„служебно прекратяване на регистрацията“
и тези данни не са налични в нито един общодостъпен източник на информация,
като например официална интернет страница с достъп до подобна информация или
друго средство /поставяне на обявление на конкретно обособено място/,
законодателят е указал на съответните органи да УВЕДОМЯТ собствениците за така
осъщественото от тях действие. В противен случай, при наличие на поставени
регистрационни табели, на предвидените за това места, както и при представяне
на документ за извършена регистрация на автомобила е абсолютно несъстоятелно да
се твърди, че подведеното под отговорност лице осъществило виновно нарушение,
изразяващо се в управление на автомобил който не е регистриран по надлежния ред.
В случаят, налице са всички външни белези, сочещи на редовно регистриран
автомобил /поставени 2 бр. рег. табели и свидетелство за регистрация/, което
ясно се установява и от съставения акт за установяване на нарушението,
респективно при проверката от страна на водача е представено и наличното
свидетелство за регистрация. В този смисъл, липсват каквито и да било признаци
за прекратяване на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди да
предприеме управление на превозното средство. Липсва основание да се твърди
наличието на вина, при положение, че лицето не е уведомено за прекратената
регистрация към 06.10 часа на 11.04.2020г., с оглед съпоставяне на часа и
датата на получаване на пратката, съдържащо такова уведомление. Водачът трябва
да е наясно, че автомобилът е с прекратена регистрация и ако предприеме
управление на превозното средство след узнаване на този факт обективно би могъл
да осъществи състав на такова нарушение.
Съгласно чл.218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно. При положение, че не е констатирал
материалната незаконосъобразност на процесното наказателно постановление,
районният съд постановил валидно и допустимо, но неправилно решение, с което на
свой ред нарушил материалния закон.
Предвид факта, че в настоящото
касационно производство бе прието като писмено доказателство писмо за
уведомяването на собственика в оригинал, изпратено от ОД на МВР-гр.Бургас до
фирмата- собственик, ведно с пощенския плик, в подкрепа доводите изложени в
касационната жалба, при отмяна на постановеното решение на РС-Бургас не се
налага необходимостта от връщане на делото за разглеждане от друг състав на
съда, а следва да бъде решено по същество. Следва да бъде отменено оспореното решение
и да бъде постановен нов съдебен акт, с който незаконосъобразното НП да
бъде отменено изцяло.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.222,
ал.1, вр. чл.221, ал.2, вр.
чл.218 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд -
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260175 от 17.09.2020г., постановено по
НАХД № 2302 от 2020г. по описа по описа на Районен съд – град Бургас, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-001639 от 01.06.2020г., издадено
от Началник на група към ОДМВР-гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на С.Д.И.
са наложени наказанията „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.