Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260051 16.07.2024 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично
заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3930 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба подадена от Ш.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, Е.З.К. с ЕГН: **********, с адрес
*** и К.З.К. с ЕГН:**********, с адрес ***, в качеството им на наследници на ***** в хода на
процеса ищец З.К.К., със съдебен адрес ***, офис *, чрез пълномощника им –адв. Г.К.
против „Банка ДСК“ АД с ЕИК: ********* /универсален правоприемник на /Сосиете Женерал
Експресбанк АД/, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Московска“ № 19, представлявана от В. М. С. в качеството й на **** **** ***** и Д. Н. Н. в качеството на **** ****.
Ищците твърдят, че на **** г. сключили с клон
на ответното дружество в гр. П. договор за разплащателна сметка IBAN***. Била издадена и дебитна карта. Твърди се, че в периода
от 15.12.2012 г. до 21.03.2013 г. неизвестен извършител извършил множество неоторизирани транзакции
от семейната дебитна карта, в резултат на което били изтеглени 3820 щ.д.
Изтеглената сума възлизала общо на 6073,80 лева, като се установило, че са
направени двадесет на брой платежни операции. Ищците поддържат, че посочените
операции не са разрешени от тях. Твърди се, че веднага след като разбрали за
извършените неоторизирани операции
уведомили ответната банка, която отказала да ги обезщети. Твърди се в
исковата молба, че било образувано ДП № ***/2013 г. по описа на ОСО при ОПП,
което към настоящия момент било спряно. Въз основа на изложените обстоятелства
съдът е сезиран с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на Ш.К.К.
сумата от 3183,33 щатски долара равняващи се на 5698,16 лева, на Е.З.К. сумата от 318,33 щатски
долара, равняваща се на 569,81 лева и на К.З.К. сумата от 318,33 щатски долара,
равняваща се на 569,81 лева, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от подаване на исковата молба в съда- 09.03.2018г. до
окончателното изплащане /съобразно уточнителна молба, приложена на л. 258 от делото/.
Съображения в подкрепа на искането се излагат от пълномощника на ищците - адв. К.
в писмени бележки.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Счита иска за недопустим по отношение на ищцата Ш.К., доколкото страни
по облигационно правоотношение за процесния период били ищеца З.К. и „Сосиете Женерал
Ескпресбанк“ АД. Прави за възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
досежно заявената претенция.
На следващо място се твърди, че в
действителност ответното дружество е взело решение да не възстанови сумите,
представляващи обезщетение във връзка с осъществените транзакции с картата на
ищците. Случаят бил прегледан в детайли и било установено на база справка от
картовата система на банката и система Борика, че са налице транзакции, както
следва: тегления от
банкомат /ATM/ на 18.11.2012
г.; неуспешни плащания на ПОС в чужбина от 27.11.2012 г. от
5.12, 7.12,
9.12, 10.12, 12.12, и 13.12.2012
г., успешно плащане на ПОС в чужбина от 16.12.2012 г., както ѝ транзакции
на ПОС от 19.12. и 20.12.2012 г.
Направен бил анализ от картовия отдел
на ответника и било отправено запитване към останалите банки по имейл, с оглед
установяване дали ATM устройството, от което било извършено тегленето на
18.11.2012 г. е оспорено след използването на банкомата от други клиенти, освен от ищците.
Установено било, че няма регистрирани жалби от други клиенти на банките за
неправомерно използване на платежни инструменти след ползването на същото
устройство. Посочва се, че картодържателят бил абониран за услуга – СМС
известяване. Въпреки уведомлението за транзакцията на 16.12.2012 г., последният
не бил отправил оплакване за случилото се до ответника. След проведен разговор
с ползвателя на картата и **** му Ш.К., съгласно обяснението им, картата е била
ползвана от лица, различни от картодържателя. Налице била и декларация от Ш.К.,
с която последната е заявила, че била предоставила банковата карта и ПИН - а
към нея, представляващ персонална идентифицираща характеристика, на трети лица.
Това действие било в противоречие със задълженията, съгласно закона и Общите
условия за платежни сметки и платежни услуги за индивидуални клиенти на
банката, вменени на картодържателя, а именно да опазва персоналните си защитни
характеристики и било основание, банката да бъде освободена от отговорност, в
случай на злоупотреба с платежния инструмент. Този факт обусловил окончателното
решение и преценка на ответното дружество, обективирано в отговор от 01.07.2013
г., че за банката не са установени данни и не са налице условия за възстановяване
на претендираната сума. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на направените разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева. Подробни съображения се излагат от процесуалния
представител на ответното дружество – *** регионален ****. Я. П. в писмени
бележки.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Като
писмени доказателства по делото са приети отговор на жалба с изходящ номер от
28.02.2014г., Постановление за спиране на наказателно производство от
18.12.2013г., отговор по жалба от 01.07.2013г., персонална информация за клиент
на банка, удостоверение от ОД на МВР-П., история на сметка за периода от
18.01.2012г. до 18.09.2013г., Договор за издаване на международна дебитна
карта, ведно с декларация за получена карта и ПИН, копие на Договор за платежна
сметка, Общи условия на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, молба за блокиране на
карта и молба за прекратяване на договор, извлечение от системата за управление
на картови транзакции на банката, извлечение от системата „Борика“ на „Борика
Банксервиз“ АД, декларация от Ш.К. за предоставен ПИН на трети лица, кодове за
грешки при търговци, използващи ПОС терминали, писма от ОП-П. и удостоверение
за наследници.
Ответника „Банка ДСК АД е
универсален правоприемник на
първоначалния ответник „Сосиете Женерал Ексресбанк“ АД.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 26.10.2012г. е сключен Договор за
разплащателна сметка в щатски долари между Ш.К., З.К. и „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, като към същата е издадена и дебитна карта на двамата ***. На 23.12.2012г.
в разплащателната сметка са внесени 4000 щатски долара.
Между страните не е налице спор
относно факта, че в периода от 15.12.2012 г.
до 21.03.2013 г. неизвестен извършител е осъществил множество транзакции от семейната дебитна карта, в
резултат на което са изтеглени 3820 щ.д., равняващи се на 6073,80 лева.
От
приложеното на л. 18 от делото Удостоверение от ОД на МВР-П. се установява, че
по жалба на ищцата Ш.К. от 12.04.2013г. е образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за това, че на 19.03.2013г. срещу 20.03.2013г. са
извършени неоторизирани транзакции от семейната дебитна карта на тъжителката,
издадена от „Експресбанк“ АД, като транзакциите са от територията на САЩ и
възлизат на сумата от общо 3825 щатски долара.
С Постановление от 14.07.2023г. на ОП-Пловдив
е възобновено и прекратено досъд. пр. № 109/2013г. по описа на ОСО при ОП-П. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл 24, ал. 1, т. 3 от НПК поради изтекъл
давностен срок.
Няма
спор също относно факта, че ищцата Ш.К. е подала жалба до „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД във връзка с извършените транзакции, по която след извършена проверка е
направен отказ за възстановяване на сумите, обективиран в отговор на жалба от
01.7.2013г. по съображения за грубо небрежно поведение при използването на
банковата карта.
За
установяване на фактическите си твърдения ищците ангажираха гласни
доказателства посредством разпита на 1 св., чиито показания са обективирани в
протокол от проведено на 19.09.2019г. съдебно заседание. Тези показания обаче
не могат да бъдат ценени от съда, доколкото е налице сливане на качеството св.
и ищец по отношение на Е.К., която е конституирана като ищец в качеството й на
законен наследник на ***** в хода на процеса ищец З.К.. Същите обаче, макар да
не могат да бъдат обсъждани от съда като свидетелски показания, доколкото
изхождат от главна страна в процеса, съдържат признание на неизгоден за нея
факт, а именно, че процесната дебитна карта е предоставена от ищцата Ш.К. на Е.К.
/нейна ***/ и същата лично е сменила ПИН кода на картата, предоставен от
банката при издаването й с нов, който по-лесно да бъде запомнен от родителите
й.
По
делото е прието и заключение, извършено от в. л. Г.М., от което се установява,
че видно от разпечатките за извършени операции по сметка на Ш.К. и З.К. и
електронната справка за осъществени транзакции с банкова карта с титуляр З. и Ш.
К., представени от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и БОРИКА, процесните
транзакции са извършвани от чужбина /П. и ***/ чрез АТМ /банкомат/ и ПОС
устройства с дебитна карта или изработен неин дубликат и известния избран ПИН код,
осъществени от неизвестно лице.
В
устните си разяснения експертът поясни, че при всички случаи е използван ПИН
код, т.е. лицето извършило транзакциите е знаел и използвал кода.
Съдът
кредитира експертното заключение, като компетентно изготвено, отговарящо пълно
и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Основният спор между страните се концентрира относно това
дали извършените транзакции са неоторизирани и дали ищците са проявили „груба
небрежност“, т.е дали са налице основанията на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС за
освобождаване от отговорност на ответната банка, като доставчик на платежни
услуги.
Преди да
пристъпи към анализ на доказателствената съвкупност и да изложи решаващите си
мотиви, съдът следва да обсъди правопогасяващото възражение направени от
ответната страна с отговора на исковата молба за погасяване на исковете по
давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД с изтичане на три годишна давност се
погасяват вземанията за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор.
Претендираната
от ищците сума в размер на общо 3820 щатски долара или левовата им
равностойност от 6073,80 лева, разпределена съобразно наследствените квоти на всеки
от тях има своето правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПСС.
Същата има обезщетителен характер, произтича от договор и се погасява със
специалния тригодишен давностен срок. Процесните транзакции, за които се твърди
от ищците, че са неоторизирани са осъществени в периода от 15.12.2012 г. до 21.03.2013 г., а исковата молба е подадена на
09.03.2018г., т.е след изтичане на предвидения давностен срок. На това
основание исковете ще се отхвърлят, като погасени по давност.
С оглед изхода от спора право на разноски има ответната
страна, поради което и следва да се уважи искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева.
Предвид
отхвърляне на исковата претенция и доколкото ищците са освободени от
заплащането на държавна такса в тяхна тежест следва да се възложи заплащането
на дължимата за производството държавна такса в размер на 242,96 лева, както и
възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Ш.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, Е.З.К. с ЕГН: **********, с адрес
*** и К.З.К. с ЕГН:**********, с адрес ***, в качеството им на наследници на ***** в хода на
процеса ищец З.К.К., със съдебен адрес ***, офис *, чрез пълномощника им –адв. Г.К.
искове против „Банка ДСК“ АД с ЕИК: ********* /универсален правоприемник на
/Сосиете Женерал Експресбанк АД/, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от В. М. С. в качеството й на *** **** ***** и Д. Н. Н. в качеството на **** *****за осъждане на ответника да им
заплати сумата от общо 3820 щатски
долара, с левовата равностойност от 6073,80 лева, както следва: на Ш.К.К. сумата от 3183,33 щатски долара равняващи се
на 5698,16 лева, на Е.З.К. сумата от 318,33 щатски долара, равняваща се на 569,81 лева и на К.З.К.
сумата от 318,33 щатски долара, равняваща се на 569,81 лева, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Ш.К.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, Е.З.К. с ЕГН: **********, с адрес *** и К.З.К. с ЕГН:**********, с адрес ***, да заплатят на „Банка ДСК“ АД с ЕИК: *********
/универсален правоприемник на /Сосиете Женерал Експресбанк АД/, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от В. М.
С. в качеството й на *** **** ***** и Д. Н. Н. в качеството на **** *****сумата от 150 лева /сто и петдесет
лева/ възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Ш.К.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, Е.З.К. с ЕГН: **********, с адрес *** и К.З.К. с ЕГН:**********, с адрес ***, да заплатят по сметка на Районен съд-Пловдив, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 342,96
лева /триста четиридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, от
които- 242,96 лева дължима за производството държавна такса и 100 лева
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
Д. К.