РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Благоевград , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200501230 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв. Б.Ю.
- особен представител на В. А. П., срещу Решение № 6394/03.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 920/2019г., по описа на Районен съд – Б. В жалбата се
съдържат оплаквания за това, че съдебният акт е порочен, неправилно е
приложен материалният закон, необоснован, правните изводи не
кореспондират със събраните по делото доказателства, при постановяване на
решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи се, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди се, че договорът за цесия не е породил
действие, цесията не е съобщена на ответната страна. Договорът за кредит е
нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, нищожна е и разпоредбата на чл. 4 от
допълнителното споразумение, сключено на 12.04.2011г. Прави се искане за
отмяна на атакувания акт и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната
страна по жалбата. Сочи се, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен,
следва да бъде потвърден, за което се излагат подробни аргументи. Сочи се,
че са налице категорични доказателства за извършената цесия, както и за
уведомяването на ответницата за това. Сочи се, че процесният договор и
допълнителното споразумение към него са действителни, в каквато насока са
1
и изводите на районния съд. Не са налице неравноправни клаузи по
отношение на договорната лихва. Прави се искане за потвърждаване на
атакувания акт, претендират се разноски.
Пред районния съд са представени писмени доказателства, назначена е
и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 31.08.2010г. между „Б ДСК“ ЕАД и ответницата В.П. е сключен
договор за кредит за текущо потребление в размер на 5500 евро със срок за
издължаване 79 месеца, съгласно съставен погасителен план. Уговореният
лихвен процент по кредита е 10,45 % годишно, а ГПР е 11,96. Видно от
изготвения погасителен план последната погасителна вноска е следвало да се
изплати на 31.03.2017г.
Между същите страни на 12.04.2011г. е сключено допълнително
споразумение, с което е променена лихвата по кредита на 14,95 % годишно,
променен е срокът на издължаване на кредита на 120 месеца. Съставен е нов
погасителен план, видно от който крайната падежна дата за издължаване на
кредита е 12.04.2021г.
Задълженията не били погасявани в предвидените за това срокове, поради
което банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като изпратила до ответницата П. нарочно уведомление, получено
на 19.11.2015г. от съпруга на последната.
На 16.05.2016 г. между „Б ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество е сключен
договор за цесия, по силата на който банката е прехвърлила вземанията си по
процесния договор за кредит спрямо ответницата, които са надлежни
индивидуализирани в приложен към договора приемо-предавателен
протокол. За прехвърляне на вземанията до длъжника е изпратено нарочно
писмо, получено от лице с имена Г.П..
Пред районния съд е изслушана ССЕ, по която вещото лице сочи, че
сумата по процесния договор за кредит в размер на 5500 евро е усвоена
изцяло на 31.08.2010г. по разплащателна сметка с титуляр ответницата.
Експертът сочи, че са постъпвали плащания, с които част от задълженията по
процесния договор са погасени. На 31.03.2015г. е преустановено плащането
на суми за погасяване на кредита. Вещото лице сочи, че непогасената
главница е в размер на 3746,85 евро, включваща както падежирали, така и
непадежирали вноски. Сочи също така, че дължимата наказателна лихва по
чл. 19. 2 от Общите условия, начислена върху дължимата главница за периода
11.04.2016г.- 11.04.2019г. е в размер на 1057,59 лв.
Съобразно събраните по делото доказателства и изчисленията на
експерта районният съд е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от
3 726.95 евро - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаването на исковата молба – 11.04.2019г. до изплащане на
вземането, представляваща вземане по Договор за кредит за текущо
2
потребление от 31.08.2010 г. и Допълнителното споразумение към него от
12.04.2011г., обявен за предсрочно изискуем на 19.11.2015г., сключени между
„Б ДСК“ ЕАД и В. А. П., които вземания са прехвърлени от „Б ДСК“ ЕАД на
“ОТП Ф.Б.” ЕАД по силата на Договор за покупко - продажба на вземания от
16.05.2016г., както и сумата от 1 057,59 /хиляда петдесет и седем евро и
петдесет и девет евроцента/ евро - непогасена по давност наказателна лихва
по т. 19.2 от Общите условия върху просрочената главница в размер на 3
726.95 евро за периода 11.04.2016 г. - 11.04.2019 г. В посочената част
решението се обжалва от ответната страна.
Въз основа на така установените факти настоящата съдебна инстанция
достигна до следните правни изводи:
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269
ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество е частично неправилно.
Първият от спорните въпроси, повдигнат от ответницата още с
подаване на писмения отговор по чл. 131 ГПК, е свързан с изпълнение на
въведеното с 99, ал. 3 ЗЗД задължение на предишния кредитор да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. В конкретния случай
соченото изискване е изпълнено, тъй като пред първата инстанция са
ангажирани доказателства, видно от които новият кредитор, упълномощен от
стария, е уведомил ответницата за прехвърляне на вземанията по сключения
договор за кредит. Това уведомление е получено от лицето Г.П. със
задължение да предаде същото на адресата. Дори и да се приеме, че това
уведомяване не е редовно, с оглед липсата на данни за лицето – получател и
за връзката му са адресата, редовно уведомяване е налице с връчване на
уведомлението като приложение към исковата молба. Обстоятелство, че
книжата са връчени чрез особен представител, а не лично на ответницата е
ирелевантно, като практиката е категорично в насока, че уведомление за
сключен договор за цесия може да се връчва и като приложение към исковата
молба, вкл. и на назначен особен представител.
Видно от ангажираните по делото доказателства между ответницата П. и
цедента „Б ДСК“ ЕАД на 31.08.2010г. е сключен договор за кредит за текущо
потребление. Предоставената сума в размер на 5500 евро е усвоена по
разплащателна сметка от ответницата в каквато насока е заключението на в.л.
Тахова, с оглед на което възраженията на особения представител в обратна
насока са неоснователни. Установи се и това, че ответницата е спряла да
изпълнява задълженията си по договора на 31.03.2015г.
При това положение за банката – кредитор е възникнало потестативното
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради настъпване на
предпоставките по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Видно от представените доказателства
до ответницата П. е изпратено уведомление /връчено чрез нейния съпруг/, с
което банката – кредитор е уведомила задълженото лице съвсем ясно и
недвусмислено, че процесният кредит е предсрочно изискуем.
3
Поради изложеното настоящата съдебна инстанция споделя извода на
районния съд за това, че са настъпили всички предвидени предпоставки за
предсрочна изискуемост, посочени в т. 18 на ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС.
Вещото лице установява, че непогасената главница до края на срока на
договора е в размер на 3762,95 евро, за която сума искът за главница е уважен
от районния съд, ведно с дължимата законна лихва. От ответната страна
липсват твърдения и ангажирани доказателства за погасяване на претенцията,
респ. за част от нея. В посочената част решението е правилно и ще следва да
бъде потвърдено.
Пред районния съд ищецът е направил искане ответницата да бъде
осъдена да заплати и наказателна лихва в размер на 1134,35 евро за периода
11.04.2016г.-11.04.2019г., дължима на осн. т. 19.2 от ОУ към договора за
кредит. Районният съд е уважил иска за сумата от 1057,59 евро, в която част
се атакува съдебното решение.
В чл. 2.1 от договора за цесия страните са уговорили, че продавачът
продава и прехвърля на купувача – ответника по делото, вземанията посочени
в приемо-предавателния протокол срещу покупна цена. Към договора е
приложен приемо-предавателен протокол, видно в който в същия не фигурира
наказателна лихва по т. 19.2 от ОУ в изискуемия размер 1134,35 евро и за
посочения срок - 11.04.2016г.-11.04.2019г. В същия фигурират единствено
закона лихва и присъдена лихва, които вземания са в по-малък размер от
претеднираната наказателна лихва. Последните обаче не са предмет на
исковата претенция. Тълкувайки волята на страните по договора за цесия,
съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, настоящата съдебна инстанция намира,
че в обхвата на прехвърленато вземане не се включва претендираната
наказателна лихва, поради което и същата не е дължима на дружеството –
цесионер.
Поради тези съображения искът за заплащане на наказателна лихва е
неоснователен. Решението на първата инстанция в тази част ще следва да се
отмени, а предявеният иск да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящата съдебна
инстанция намира, че възраженията на ответната страна за нищожност на
договора за кредит и допълнителното споразумение към него са
неоснователни. Освен това дори и да се приеме обратното съгласно
изискванията на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Т.е главницата е
винаги дължима, без оглед на това дали договорът е недействителен, респ.
отделните негови клаузи.
На следващо място решението на първата инстанция следва да бъде
отменено и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати разноски на
ищеца за сумата над 1445,35 лв., предвид неоснователността на един от
4
предявените искове.
За настоящата съдебна инстанция жалбоподателката дължи на другата
страна разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 200,12
лв., включващи възнаграждение за юрисконсулт и възнаграждение за особен
представител.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва „ОТП Ф.Б.” ЕАД да заплати по
сметка на БОС ДТ върху иска за главница в размер на 2 % или сумата в
размер на 145,76 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6394/03.08.2020г., постановено по гр.д. №
920/2019г., по описа на Районен съд - Б. В ЧАСТТА, с която В. А. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „..“ бл. 45, Вх. Б, Ет. 5, Ап. 13 е
осъдена да заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1000, район „..”, бул. “..” № 19, етаж 2, представлявано от
И.Г.Д.-М. - Изпълнителен директор и Е.Д.К – Прокурист, сумата от 1 057,59
/хиляда петдесет и седем евро и петдесет и девет евроцента/ евро - непогасена
по давност наказателна лихва по т. 19.2 от Общите условия за периода
11.04.2016 г. - 11.04.2019 г., както и В ЧАСТТА, с която В. А. П., е осъдена да
заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД разноски за разликата над 1445,35 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. С. 1000, район „..”, бул. “..” № 19, етаж 2,
представлявано от И.Г.Д.-М. - Изпълнителен директор и Е.Д.К – Прокурист,
срещу В. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „..“
бл. 45, Вх. Б, т. 5 , Ап. 13 за заплащане на сумата в размер на 1 057,59 /хиляда
петдесет и седем евро и петдесет и девет евроцента/ евро - непогасена по
давност наказателна лихва по т. 19.2 от Общите условия за периода
11.04.2016 г. - 11.04.2019 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „..“
бл. 45, Вх. Б, Ет. 5 , aп. 13 да заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „..”, бул. “..” № 19,
етаж 2, представлявано от И.Г.Д-М. - Изпълнителен директор и Е.Д.К –
Прокурист сторените пред въззиваната инстанция разноски в размер на 200,12
лв.
ОСЪЖДА „ОТП Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1000, район „..”, бул. “..” № 19, етаж 2, представлявано от
И.Г.Д-М. - Изпълнителен директор и Е.Д.К – Прокурист да заплати по сметка
5
на БОС държавна такса в размер на 145,76 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6