№ 444
гр. Враца, 22.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20231400200595 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от А.
И. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
"лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл.
156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив
и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на А..
В съдебно заседание, осъденият А. А. участва лично, като поддържа молбата
и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за условно –
предсрочно освобождаване. Съжалява за нещата, които е извършил и мисли, че е
показал, че с поведението си в затвора може да продължи напред без да се връща назад.
Моли съда, да му даде шанс да се върне при близките си.
Служебният му защитник, адв. К. Т. от АК - Враца, изразява становище, че
подадената молба за УПО е основателна. Поддържа, че към настоящият момент са
налице формалните и материалните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК за условно
предсрочно освобождаване на молителя. Счита, че са постигнати целите на
наказанието и са налице доказателства визирани в чл.439а, ал.1, б."а" НПК. Данните
сочат, че в хода на изпълнение на изтърпяването на наказанието подзащитният й е
показал старателност, повишена изпълнителност, в това число и в трудов аспект.
Излага и доводи, че л.св. А. е ангажиран с работата за сравнително дълг период,
въпреки здравословните проблеми, които е имал и се е нуждаел от дентално лечение.
1
Счита, че освен формалните предпоставки са налице и материалноправните - за добро
поведение и достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание на осъденото
лице.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява
становище за неоснователност на молбата. Излага съображения, че л.св. А. смята
присъдата за несправедлива. Сочи, че въпреки, че л.св. полага труд като бакар от
14.06.2023г., тази му дейност все още не е с устойчив характер и не може да бъде
достатъчно основание да се смята, че е настъпила трайна положителна промяна в
начина на мислене. От друга страна към настоящият момент е и наказван съгласно
ЗИНЗС - има две наложени дисциплинарни наказания. Представителят на затвора
счита, че л.св.А. А. не отговаря на изискванията на чл.439а НПК, поради което
предлага съда да постанови определение, с което съда да остави без уважение молбата
му за условно предсрочно освобождаване.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Излага
съображения, че липсват доказателства за трайна промяна на осъденото лице, не са
налице всички изисквания на закона.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С присъда №2/24.01.2022г. по НОХД 277/2019г. по описа на Районен съд –
Кнежа на осъдения А. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3
години. Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение
наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца, наложено по НОХД №324/2018г.
по описа на Районен съд – Бяла Слатина.Приведеното по реда на чл.68, ал.1 НК
наказание е изтърпяно от А. за периода от 13.06.2022г. до 08.11.2022г.
Л.св. А. е започнал да търпи наказанието на 08.11.2022г. и към настоящият
момент е изтърпял фактически 9 месеца и 14 дни, от работа 1 месец и 1 ден или общо
изтърпяната част е 10 месеца и 15 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер
на 7 месеца и 15 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият А. е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му наказание, така, както изисква разпоредбата на чл. 70,
ал.1, т.1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че при
първоначалната оценка на риска е регистриран нисък риск от рецидив – 56т.
Като проблемни зони с дефицити са маркирани: "отношение към
2
правонарушението" - не приема вината си, счита се за несправедливо осъден;
"управление на финансите и доходи" - значителна част от наличния финансов ресурс
изразходва за набавяне на наркотични вещества;"начин на живот и обкръжение" -
интегриран в криминални среди, податлив на негативното им влияние; "злоупотреба с
наркотици" - употребата на наркотични вещества е детерминиращ фактор за
криминалните прояви на л. св. А.;"умения за мислене" - не разпознава всичките си
проблеми и собствения принос в тях. Има затруднения при обмисляне на негативните
последствия от предприетите действия. Склонен е към повтаряне на допусканите
грешки.
Рискът от вреди за служителитее нисък. Показва подчертано отношение на
респект и уважение към посочената категория.
Рискът от вреди за останалите лишени от свобода е със средни стойности с
оглед заявена агресивна готовност в случай на провокация.
Рискът от суицид и самоувреждане е среден. Индикация за тези стойности е
споделена история на състояние на емоционален дисбаланс, което според него е
преодолял без намеса на специалист. Фактор за това състояние, съпроводено със
суицидни мисли е раздяла с партньорка.
Рискът от вреди за обществото е среден и се определя от характера на
настоящото престъпление и криминалното минало, като рискът е насочен към уязвима
група - малолетни, непълнолетни и наркозависими лица.
Риск от бягство и укривателство при първоначално изготвената оценка е
отчетен като среден, произтичащ от младата възраст и очертаната сензитивност към
фрустриращи събития, което е прогнозен фактор за реализиране на рисково поведение
при определени обстоятелства.
В първоначалния план на присъдата като цели и задачи са заложени:
формиране на известна самокритичност и осъзнаване на причините, довели до
правонарушението; пълноценно оползотворяване на престоя в ЗООТ чрез участие в
организираните мероприятия; спазване на ЗИНЗС и недопускане на дисциплинарни
нарушения; участие в подходяща корекционна програма; търсене на възможности за
включване в трудов процес.
При извършената текуща ревизия на оценката на риска от рецидив,
стойностите се понижават от 56 до актуалните 54 точки.
В условията на ЗООТ за изтеклия период от изтърпяване на присъдата се
проследява както цялостното поведение на л. св. А., така и желанието му за
преосмисляне и промяна на досегашния начин на живот, ангажирането му с
мероприятия за осмисляне на свободното време и с трудова дейност.
В ЗООТ "Враца" е разпределен на 11.07.2022 г. От 25.11.2022г. до 02.12.2022г.
3
работи като общ работник в затворническа кухня на осн. чл. 80 от ЗИНЗС, след което
се отказва от работа, поради възникнали конфликти с друг лишен от свобода.
От 30.03.2023 г. до 14.06.2023 г. е трудово ангажиран като чистач битова стая, а
от 14.06.2023 г. до момента работи като бакар на основание чл. 80 от ЗИНЗС с
продължителност на работния ден до 6 часа. Преди това е подавал и други молби за
започване на работа, но предвид утвърдените критерии за назначаване на оабота и
наложените дисциплинарни наказания не са удовлетворявани.
Многократно е депозирал молби до ОП гр. Враца за прекъсване изпълнението
на наложеното наказание по здравословни причини за дентално лечение, но до
момента не са уважени, което е причина за депозиране на множество жалби до
различни институции.
В изпълнение на поставените цели и задачи в първоначалния план на присъдата
завършва корекционна програма "Умения за мислене" за периода от 20.07.2022 г. до
29.07.2022 г. На 05.05.2023 г. е избран за групов отговорник на трета група. Съдейства
за организиране и провеждане на спортните мероприятия в общежитието. Участвал е в
турнири по теглене на въже, тенис на маса, шах, футбол, белот и канадска борба.
Редовно посещава фитнес залата в общежитието.
По време на престоя си в МЛС е нарушител на ЗИНЗС и е наказван два пъти:
Заповед № Л-2141/04.08.2022 г., на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС и Заповед №
3705/08.12.2022 г., на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, което е показателно за
неговото участие в протичащите субкултурни процеси в затворническата общност и е в
разрез с изразеното съгласие с първоначалния план на присъдата. Не е награждаван.
С л. св. А. регулярно се провежда индивидуална работа под формата на
разговори и беседи за решаване на възникнали проблеми. Обсъждани са въпроси за
разясняване на правен статус, изразявано желание за започване на работа, обсъждане
провеждането на предстоящи спортни мероприятия.
За изтеклия период на наблюдение, въпреки проведената корекционна работа
се отчитат промени единствено в раздел "Управление на финансите и доходи", който
вече е с гранични стойности. Съществени конструктивни промени в цялостното
поведение на лишения от свобода, в другите дефицитни зони не са отчетени.
В обобщение, в доклада по чл.155 ЗИНЗС, социалния работник е посочил, че на
този етап от изтърпяване на присъдата, заложените цели задачи в плана на присъдата
са изпълнени единствено в частта си за включване в дейности, осмислящи престоя в
затворническото общежитие. Полаганият труд като бакар от 14.06.2023 г., все още не е
с устойчив характер и не може да бъде достатъчно основание да се смята, че е
настъпила трайна положителна промяна в начина на мислене.
Видно от свидетелството за съдимост настоящото правонарушение не е
4
единична криминална проява на лицето. В криминалното си минало, л. св. А. има
реализирани и други престъпления, които са с идентичен характер, без наложените по-
леки наказания да са коригирали поведението му, което е индикатор за наличието на
неустойчивост на нагласите за промяна досегашния начин на живот.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. А. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. А. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода А. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
5
същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от
свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК
законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от
свобода".Правната възможност осъдените да бъдат освободени условно – предсрочно
не е абсолютна и не зависи само от изтичането на определения в закона срок. За да се
приложи този институт е необходимо осъдения да е демонстрирал поведение, което да
установява убедително, че по – нататъшния престой в пенитенциарното заведение е
ненужен, тъй като целите на наказанието са постигнати и оставането му там ще бъде
самоцелно. За да отсъди дали е така, съдът следва да съобрази как е протекъл
цялостния процес на изпълнение на наказанието и дали има убедителни доказателства,
че поправянето на осъдения е завършено или поне е налице стабилно начало на такъв
необратим процес.
Данните за осъжданията на А., не могат да бъдат пренебрегнати при преценката
за наличие на установен криминогенен модел на поведение. Проявата, за която сега
търпи наказанието в затвор, не е инцидентна за осъдения. В този смисъл основният
фокус в превъзпитателната дейност неизбежно се концентрира върху целената
устойчива и трайна положителна промяна в нагласите на дееца. Изводът за трайно
поправяне на лицето в конкретния случай следва да се изгради не просто на
установеното спазване на режимните правила, а да се отчита една позитивна нагласа и
проявена заинтересованост при изпълнение плана на присъдата.За сигурното и
необратимо постигане на траен ефект на започналата положителна промяна е
необходимо продължаващо изпълнение на заложените в плана на присъдата цели и
задачи.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. И. А., роден *** в гр.Бяла
Слатина, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 7/седем/ месеца и
15/петнадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7