№ 106
гр. гр. Добрич, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500516 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Водоснабдяване и канализация - Добрич”АД срещу решение №230/30.06.2021г. по гр.д.
№1313/2021г. на Добричкия районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено
уволнението, извършено със заповед №ЛС-5#1/22.02.2021г за прекратяване на трудовото
правоотношение с Т. Н. ОБР. от гр.Добрич на осн.чл.328 ал.1 т.4 от КТ - поради спиране на
работата за повече от 15 работни дни, Т. Н. ОБР. е възстановена на заеманата от нея преди
уволнението длъжност в предприятието на въззивника и същият е осъден да заплати
разноските й по делото и държавна такса по сметка на съда.
Оплакванията на въззивника са за неправилност на първоинстанционното решение поради
противоречието му с материалния закон. Изложени са доводи за съществуващата правна
възможност за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя на
всяко едно предвидено в закона основание, вкл. и на осн.чл.328 ал.1 т.4 от КТ по време на
извънредна епидемична обстановка. Извършен е подробен анализ на фактическия състав в
хипотезата на чл.328 ал.1 т.4 от КТ и са изложени съображения в подкрепа на становище за
преустановяването на работата при условията на чл.120в ал.1 от КТ като осъществяващо
един от елементите на основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение. Извършена е и детайлна съпоставка на приликите и отликите между
преустановяването на работа по чл.120в от КТ и престоя по чл.120 от КТ, както и са
1
изложени подробни съображения за задължително добросъвестното упражняване на
трудовите права и задължения, и за тежестта на работника да обори презумпцията за
добросъвестност на работодателя, респ. да докаже дискриминационния характер на
действията на работодателя. Конкретно по спора е посочено, че работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ищцата при упражняване на дадени му от закона правомощия
и без да третира същата по-неблагоприятно. По тези съображения въззивникът иска
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените срещу него искове като
неоснователни да бъдат отхвърлени.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата Т. Н. ОБР., чрез пълномощника си,
възразява срещу жалбата и настоява решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваното решение е постановено по предявените от Т. Н. ОБР. срещу „Водоснабдяване
и канализация Добрич“АД обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ - да
бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед
№ЛС-5#1/22.02.2021г. на изпълнителния директор на ответника за прекратяване трудовото
правоотношение между страните и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди
уволнението длъжност.
Съгласно посоченото в исковата молба, уволнението на ищцата е незаконно, защото
работата не е спирала, при злоупотреба с права ответникът на практика обявил престой само
за ищцата, не я допускал да работи, докато всички други служители в отдела и в цялото
предприятие работели, като сторил това с единствената цел да уволни ищцата по привидно
законен начин.
Ответникът е оспорил исковете с възражения, идентични на изложените във въззивната
жалба касателно правото на работодателя при извънредна епидемична обстановка да
заповядва спиране на работата на отделни работници и да прекратява трудовите
правоотношения на всяко едно предвидено в закона основание.
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „отчетник измервателни уреди“ в район Добрич 1 в
предприятието на ответника.
През м.януари 2021г. работодателят е предприел процедура по чл.193 от КТ за установяване
и санкциониране на извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, както и е
изискал от нея да посочи дали е от категорията лица, ползващи се при уволнение със закрила
по чл.333 от КТ /л.74 – л.80/.
2
Със заповед №РД-03-16/28.01.2021г. изпълнителният директор на дружеството е
разпоредил, считано от 01.02.2021г. „преустановяване/спиране на работата и изпълнението
на трудовите функции“ на ищцата, на длъжност „отчетник измервателни уреди“ в район
Добрич 1. Съгласно отбелязаното в нея, заповедта е издадена поради съществуващ
епидемичен риск от разпространението на Ковид – 19, на осн.чл.120в ал.1 от КТ и във
връзка с обявената с решение на Министерския съвет извънредна епидемична обстановка.
Със заповед №ЛС-5#1/22.02.2021г. на изпълнителния директор на ответника трудовото
правоотношение между страните е прекратено. Посочените в заповедта фактически и правни
основания за издаването й са чл.328 ал.1 т.4 от КТ, заповед №РД-03-16/28.01.2021г. за
спиране на работа и изпълнение на трудовите функции от 01.02.2021г. и спиране на работа
за повече от 15 работни дни. Или трудовото правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя при прието от него наличие на основание по чл.328 ал.1 т.4 от КТ, изразяващо
се в това, че ищцата е спряла работа повече от 15 работни дни, разпоредено с предходно
цитираната заповед.
Няма спор, че от 01.02.2021г. до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е
ходила на работа и не е работила. Пред въззивния съд процесуалният представител на
ответника е уточнил, че в този период работата на ищцата била прехвърлена на други нейни
колеги и не е останала несвършена. Тогава в предприятието на ответника на длъжност
„отчетник измервателни уреди“ са работили общо 63 служители /справка от ответника на
л.113/, като на същата дата и на същото основание, освен с ищцата, е прекратено трудовото
правоотношение и с още един служител /справка от ответника на л.35/.
При тези данни, възраженията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение
са неоснователни.
Безспорно установеното, че от 01.02.2021г. и към датата на уволнението, т.е. точно 15
работни дни ищцата наистина реално и фактически не е работила, не осъществява
предвиденото в чл.328 ал.1 т.4 от КТ основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Това е така, защото „спиране на работата“ по смисъла на разпоредбата
означава по разпореждане на работодателя временно да се преустанови дейността – на
цялото предприятие или на отделна негова част, а в хипотезата на чл.120в ал.1 от КТ и на
отделен работник или служител. В случая действително е осъществена хипотезата на
чл.120в ал.1 от КТ, като спорното правоотношение се е развило при обявена извънредна
епидемична обстановка, съставляваща основание работодателят да разпореди
преустановяване на работата на отделни работници или служители. Но под преустановяване
на работата се има предвид преустановяване на самата работа като такава, а не
преустановяване функционирането, работенето на работника и същевременно продължаване
осъществяването на неговата работа, на неговите трудови функции, но от друг работник или
служител. Именно това е в случая - със заповед №РД-03-16/28.01.2021г. не е преустановена
самата дейност, възложена на ищцата, а е преустановено изпълнението й именно от ищцата.
3
В този смисъл, макар по разпореждане на работодателя ищцата фактически да не е работила
15 работни дни, не е налице предвиденото в чл.328 ал.1 т.4 от КТ основание за прекратяване
на трудовото правоотношение.
На следващо място – при обявената извънредна епидемична обстановка работодателят има
правото по чл.120в ал.1 по своя преценка да разпореди спиране на работата на
предприятието, на част от него или на отделен работник и служител. Но, в съответствие с
чл.8 ал.1 от КТ това право трябва да бъде добросъвестно упражнявано. То е въведено за
справяне с породените от извънредната епидемична обстановка затруднения за
осъществяване на работата /цялостната на предприятието, на част от него, на отделен
служител/, както и за намаляване разпространението на заразата. Спирането на работата на
двама от общо 63 служители, осъществяващи идентични трудови функции в идентична
епидемична обстановка, трудно може да бъде обосновано с особеностите на ситуацията и
породените от нея последици за работата. Отделно, че, както се установи, работата на
ищцата изобщо не е спирала; спряна е била ищцата да я изпълнява, като изпълнението на
нейната работа е било поето от други служители. И това е разпоредено от работодателя при
отпочната от него дисциплинарна процедура и след събиране на данни за закрила по чл.333
от КТ касателно ищцата. В съвкупност така констатираните обстоятелства показват, че
извънредната епидемична обстановка и възможността по чл.120в ал.1 от КТ са използвани
от работодателя превратно и с единствената цел да създаде предвидената в чл.328 ал.1 т.4
от КТ предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание,
поставящо по-малко формални и процедурни изисквания в сравнение с други
законоустановени основания /напр. дисциплинарното уволнение/ за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.
Следователно първоинстанционният съд правилно е приел, че уволнението на ищцата е
незаконно и е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните. Съответно, правилно е прието и, че ищцата има право да бъде възстановена на
заеманата от нея преди незаконното уволнение длъжност при ответника. Въззивната жалба е
неоснователна и решението на районния съд, с което предявените срещу въззивника искове
по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са удовлетворени, следва да бъде потвърдено, вкл. в частта за
разноските и държавната такса, възложени в тежест на ответника.
Съответно на изгодния за нея резултат, на ищцата – въззиваема следва да се присъди
платеното от нея адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 780 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №230/30.06.2021г. по гр.д.№1313/2021г. на Добричкия районен
съд.
4
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ – гр.Добрич, бул.,,Трети март” №59, да
заплати на Т. Н. ОБР. с ЕГН ********** от гр.Д., сумата от 780 лева – платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в
месечен срок от датата на обявяването му 13.10.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5