РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110202982 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М К ООД, ЕИК: срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-003375 от 11.11.2020 г., издадено от инж. Е И.а А,
на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5
000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл. 246, ал. 2 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване (Наредба № 7 от 23.09.1999 г.).
В жалбата е посочено, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно, като се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Твърди се, че както в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), така и в НП е налице разминаваме
между словесната и цифровата квалификация на нарушението. Сочи се, че
1
отговорността на дружеството е била неправилно ангажирана, доколкото
същото е изпълнило задължението си да осигури лични предпазни средства
на работещите на обекта, както и е провело необходимото обучение и
инструктаж на работниците. Отделно от това, се излагат аргументи, че
административнонаказващият орган (АНО) е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като се е ограничил да цитира
бланкетно разпоредбата, без да посочи с какви конкретни действия е
извършено нарушението. На следващо място, в жалбата се сочи, че
наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се отмяна на
наказателното постановление, алтернативно се иска намаляване на размера на
наложената санкция до предвидения в закона минимум.
Настоящото производство пред СРС е второ по ред, след като с
Решение № 1259/28.02.2022 г. по КНАХД № 11562/2021 г. на АССГ, IX
касационен състав, е било отменено Решение от 18.10.2021 г., постановено по
НАХД № 16307/2020 г. по описа на СРС, НО, 134 състав и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. И.а, която поддържа жалбата и по изложените в нея
съображения моли за отмяна на наказателното постановление, като издадено
при неправилно приложение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. В допълнение сочи, че с оглед
принципа „non bis in idem“ дружеството не следва да бъде санкционирано,
доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е потвърдено наказателно
постановление за същото административно нарушение по отношение на
техническия ръководител на обекта Б. З.
Въззиваемата страна – директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, се представлява от юрисконсулт Х. Същата моли за
потвърждение на наказателното постановление, като намира същото за
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
2
На 09.09.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, включително и св. Ж. П., извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство на място в строителен обект – производствена
сграда за арматурна заготовка и склад за метали, находящ се в УПИ XXI, кв.
1, местност ЗСК Завод – Кремиковци, гр. София, Столична община, с
възложител „РИС - ВВ“ ООД и строител „М К” ООД. Проверката била
извършена след получен сигнал за настъпила на същите ден и място трудова
злополука с двама работници на „М К” ООД, с летален изход.
При извършване на проверката било установено, че към 09.09.2020 г.
лицата А С М и Д Б Л били работници в „М К” ООД, на длъжност „ел.
заварчик“, като на същата дата, около 10:00 часа, за да извършат демонтаж на
фасаден прозорец на сградата, двамата работници се качили на височина
около 6 метра в коша на автовишка – специален автомобил „М“ с рег. № ,
позициониран на западната страна на сградата. След като двамата работници
закачили със сапани фасадния прозорец на съществуващата сграда и
започнали изчукване на съществуващото бетонно покритие на заварки,
придържащи фасадния прозорец към носещата конструкция на сградата,
чупещата се стрела на автовишката паднала внезапно надолу, при което
работниците М и Л паднали от височина около 5-6 метра, като получили
съчетани травми, от които загинали. След настъпване на трудовата злополука
било установено, че двете лица са били без колани за работа на височина,
както и че Л е бил без каска.
Проверката продължила по документи в Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ до 29.09.2020 г., като резултатите от същата били
обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 2026446/29.09.2020 г.
От представените пред контролните органи документи било установено, че на
процесната дата задълженията на технически ръководител на обекта били
изпълнявани от Б. И. З., който провел ежедневен инструктаж на работниците
М и Л и същите пристъпили към изпълнение на поставените им задачи, без
обаче да бъдат инструктирани относно конкретните опасности, свързани с
работата с автовишка. От представените лични картони било установено, че
на работещите на обекта били раздадени лични предпазни средства. По
случая било извършено и разследване на злополуката, резултатите от което
били обективирани в протокол № 55/12.10.2020 г. на ТП на НОИ – София
град.
3
Въз основа на установеното при извършената проверка, св. Ж. П.,
заемаща длъжността главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, преценила, че жалбоподателят „М К” ООД е извършил
нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 246, ал. 2 от Наредба №
7 от 23.09.1999 г., тъй като в качеството си на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на КТ е допуснал на 09.09.2020 г., около 10:00 часа лицето Д Б Л да
извършва демонтаж на фасаден прозорец, на височина около 6 метра от
автовишка, без да използва изискващия се колан за работа на височина.
Поради това свидетелката Ж. П. в присъствието на упълномощен
представител на „М К” ООД и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, съставила срещу дружеството АУАН № 23-003375 от
29.09.2020 г. за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 246, ал.
2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Екземпляр от акта бил връчен срещу
подпис на упълномощеното лице на същата дата. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения акт.
На база на съставения АУАН, било издадено процесното Наказателно
постановление № 23-003375 от 11.11.2020 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл.
413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1,
т. 7 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Ж. Г. П. (актосъставител) и Б. И. З., както и писмените
доказателства – протокол за извършена проверка № ПР 2026446/29.09.2020 г.,
идентификацонна карта, трудов договор от 06.08.2018 г., трудов договор от
10.05.2019 г., личен картон за отчитане на специално и работно облекло,
протокол № 55/ 12.10.2020 г. на ТП на НОИ – София град, протокол за
трудова злополука от 11.09.2020 г., заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, както и
останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелката Ж. П.,
намирайки ги за пълни, последователни и логични, без вътрешни
противоречия и подкрепени от писмените доказателства по делото.
4
Показанията на св. П. се явяват източник на пряка доказателствена
информация по случая, като от тях се установяват обстоятелствата, свързани
с извършването на проверката, констатираното нарушение и съставянето на
АУАН.
Съставът на съда извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля Б. З. (технически ръководител на обекта) и прецени същите като
последователни, обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото, поради което ги кредитира, с изключение на частта, в която З. твърди,
че на инкриминираните дата и място е извършил устен инструктаж на
двамата починали работници относно работата на височина с автовишка. Тези
твърдения са изолирани и не намират опора в останалия доказателствен
материал, като следва да се има предвид, че формата за доказване на
провеждането на инструктажа е именно писмената такава. В останалата си
част показанията на св. З. дават информация на съда относно времето и
мястото на процесното нарушение, извършваната от починалите работници
трудова дейност и настъпилата злополука.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства и са единни и непротиворечиви.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и правен интерес (наказаното юридическо лице – търговско
дружество) и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на законоустановения срок, доколкото от материалите по делото не
5
се доказа, че на 17.11.2020 г. (датата, отбелязана в известието за доставяне)
наказателното постановление е било надлежно връчено на длъжностно лице,
натоварено да поема книжа, съгласно правилото на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с чл. 180, ал. 5 от НПК, а тежестта на доказване на това обстоятелство е за
административнонаказващия орган. По тези съображения съдът приема, че
жалбата се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като в този смисъл извърши и проверка за спазването на материалния и
процесуалния закон, без да е обвързан с основанията, изложени в жалбата.
Воден от горното, след извършена служебна проверка, въз основа на
събрания доказателствен материал, разгледан в неговата пълнота и
всестранност, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение както между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, така и между посочените като нарушени
в АУАН и НП разпоредби. В случая нарушението се изразява в допускане до
работа на Ламбев без изискващите се лични предпазни средства. Доколкото
това е отбелязано и в двата процесуални акта, съдът счита, че нарушението е
ясно описано и съответства на дадената му правна квалификация, като в двата
процесуални акта са посочени и датата и мястото на неговото извършване.
Действително цитираните от наказващия орган текстове посочват общите
изисквания за работа с лични предпазни средства, но доколкото в АУАН и в
НП те са конкретизирани (колан за работа от височина), съдът приема, че
нарушението е достатъчно пълно, ясно и точно формулирано, поради което
не може да се приеме, че нарушителят е изправен пред невъзможност да
разбере административно-наказателното обвинение. На следващо място,
съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
спазени и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „М К”
ООД е ангажирана на основание чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 16,
6
ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.7 ЗЗБУТ при осъществяване на
дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува
сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са
подходящо обучени, инструктирани и екипирани.
Според разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. не се
допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид
работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са
инструктирани и обучени за използването им.
Дефиницията за лично предпазно средство е дадена в § 1, т. 7 от ДР на
ЗЗБУТ и това е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи
или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни
опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и
всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло,
проектирани за същата цел. Следователно, при работа на строителна
площадка, на автовишка, на височина около 6 метра, за да бъдат предпазени
работниците от падане от височина следва да имат лични предпазни средства.
Наличният по делото доказателствен материал е категоричен, че на
09.09.2020 г. в горепосочения строителен обект работникът Л е извършвал от
автовишка, на височина около 6 метра демонтаж на фасаден прозорец на
сградата, без да използва изискващото се лично предпазно средство – колан
за работа на височина. Безспорно е доказано и че трудовата злополука с
последвала смърт на Ламбев е настъпила именно защото същият е изпълнявал
възложените му задачи без да постави колан за работа от височина,
съобразявайки мястото на изпълнение.
Предвид приложения по делото трудов договор, сключен между Ламбев
и дружеството-жалбоподател, по делото няма спор, че последното има
качеството на работодател съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ и е допуснало
Ламбев на обекта. Обстоятелството, изведено от показанията на техническия
ръководител на обекта св. З., че личните предпазни средства са били
предоставени на работниците на „Микс Констръкшън” ООД, в случая е
ирелевантно и не оневинява нарушителя. Изводът е верен, доколкото нормата
на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от
7
23.09.1999 г. съдържа правило за поведение, което следва да се спазва при
ежедневната работа на работниците, до ежедневното им допускане до работа
с лични предпазни средства, а не е свързана единствено с обстоятелството,
дали на работниците са зачислени такива /в този смисъл Решение № 4739 от
8.07.2019 г. на АССГ по адм. д. № 3084/2019 г./.
От формираната по делото доказателствена съвкупност безспорно се
установява, че на процесните време и място „М К” ООД, в качеството си на
работодател, е допуснало до работа лицето Д Б Л, което е било неподходящо
екипирано за извършване на работа от автовишка, на височина от около 6
метра, тъй като е било без изискващото се лично предпазно средство, а
именно колан за работа на височина, с което дружеството е осъществило от
обективна страна вмененото му нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ във
вр. с чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
Разглеждането на въпроса за субективната страна не е необходимо,
доколкото отговорността на работодателя юридическо лице е обективна
(безвиновна), включително за действията на назначените от него работници и
служители.
По изложените съображения съдът намира, че отговорността на
дружеството-жалбоподател е правилно ангажирана, като наложената му на
основание чл. 413, ал. 2 от КТ имуществена санкция в размер на 5 000 лева е
правилно индивидуализирана от АНО, с оглед високата степен на обществена
опасност на нарушението и настъпилата трудова злополука с летален изход.
Въпреки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че е налице
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като в
случая административнонаказателното производство е протекло изначално
пред некомпетентен орган.
АУАН № 23-003375 от 29.09.2020 г. е съставен от св. Ж. П., заемаща
длъжността главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, а наказателното постановление е издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“. Видно от всички събрани по делото
доказателства, както и от фактическите констатации в АУАН и НП, мястото
на извършване на процесното нарушение е в гр. София, а именно на
строителен обект, находящ се в УПИ XXI, кв. 1, местност ЗСК Завод –
Кремиковци, гр. София, Столична община.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган
или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. В този смисъл по делото е приложена
Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“,
издадена на основание чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“
(УПИАГИТ), с която е възложено на директорите на Дирекции „Инспекция по
труда“ да издават наказателни постановления. С приложените по делото
заповеди № 3-0024 и № 3-0025 от 08.01.2019 г., издадени от изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“ на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ, е
разширена териториалната компетентност на служителите в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, като е определена компетентност на
същите на територията на гр. София, която включва и конкретно посочени
райони на столицата (включително район „Кремиковци“), както и конкретно
определени общини.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от УПИАГИТ,
дирекциите „Инспекция по труда“ осъществяват дейността си на територията
на съответната област, а съгласно чл. 6, ал. 2, т. 14 от УПИАГИТ,
изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ определя обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите по труда. Именно на последната разпоредба
се позовават горепосочените заповеди на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, с които на актосъставителя Ж. П., главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, е възложена разширена
териториална компетентност и на територията на Столична община,
включително и в район „Кремиковци“, в който попада и строителният обект,
на който е извършено нарушението. Цитираните разпоредби от УПИАГИТ
обаче не предоставят правомощия на ръководителя на ведомството да
променя пространствените граници, в които инспекторите по труда могат да
действат редовно, т. е. териториалната им компетентност, а единствено да
определя обхвата на тяхната материалната компетентност. Териториалната
компетентност на отделните териториални поделения на ИА „ГИТ“ е
императивно определена в чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник, като
нито в него, нито в КТ или ЗЗБУТ е изрично възложено правомощие на
изпълнителния директор да определя и променя териториалната
компетентност на инспекторите по труда /в този смисъл е и актуалната
9
практика на административните съдилища и ВАС: Решение № 798 от
12.02.2021 г. на АССГ по адм. д. № 10773/2020 г., Решение № 5447 от
24.09.2021 г. на АССГ по адм. дело № 2/2021 г., Решение № 3624 от
15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021 г. по описа на ВАС, VI отделение,
докладчик-съдия Д С и др./. Доколкото мястото на извършване на
нарушението не попада в териториалния обхват на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“, то в случая липсва изискуемата по чл. 37, ал. 1 и чл.
47, ал. 1 от ЗАНН компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
Настоящата съдебна инстанция констатира, че действително е приет нов
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда (Обн., ДВ бр. 81 от 11.10.2022 г.), който дава възможност на
изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ да разширява териториалния обхват
на компетентността на служителите на ГИТ. Въпреки това обаче същият има
действие занапред, като не би могло да се приеме, че към момента на
извършване на нарушението и ангажиране на отговорността на дружеството-
жалбоподател, изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ е имал подобно
правомощие.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в цялост като
незаконосъобразно, доколкото АУАН и НП са издадени от териториално
некомпетентни органи.
При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Жалбоподателят, от своя страна, не е направил изрично искане за присъждане
на разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003375 от 11.11.2020 г.,
издадено от инж. Е И.а А, на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда на „М К” ООД, ЕИК: е наложено административно наказание
10
„имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на
чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във
вр. с чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работно оборудване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11