Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 23.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ
наказателен състав в публично заседание на десети декември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Явор Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от
съдията НАХ Дело № 2202/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от адвокат Р.К. ***, в качеството ѝ на процесуален представител на П.А.П.,***,
до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0001472/28.10.2019г.
на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за
нарушение по чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания /Наредба № 36/2006 г./ и на осн. чл.178в, ал.5 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ на П.
било наложено наказание „Глоба“ в размер на 500.00 лв., а за нарушение по чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници /Наредба № 34/1999г./ и на осн. чл.93, ал.1,
т.1 от /ЗАПр/ му било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв.
Жалбоподателят моли
съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът
по жалбата, редовно призовани, не изпращат представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да
отмени наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
С
оглед установеното, свид.Д. приел, че жалб.П.П. е извършил две нарушения - по чл.18,
т.3 от Наредба № 34/1999г. и по чл.24, ал.4 от ЗАПр, за които му съставил акт.
На
25.10.2019 г., въз основа на извършена справка в базата данни
и регистри на Областен отдел „Автомобила администрация“-Русе се установило, че на
14.10.2019 г. на жалб.П.П. било издадено ново „Удостоверение
за психологическа годност“, със срок на валидност до 14.10.2022 г., както и, че няма издадено Удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“.
Въз основа на този
акт и посочените по-горе факти, Началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което преквалифицирал
двете нарушения съответно в такива по чл.8,
ал.1 от Наредба
№36/2006г. и по чл.18, т.5 от Наредба №
34/1999г. За първото от нарушенията на П.,
на осн. чл.178в, ал.5 от ЗАПр било наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лв., а за второто, на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр - “Глоба” в размер на
2000.00 лв.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество,
се явява частично основателна.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани достатъчно
пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на
състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този
начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на
какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
По отношение
нарушението по т.1 от НП:
От събраните по
делото доказателства се установи по несъмнен начин, че съставът на
административното нарушение по чл.178в, ал. 5 от ЗДвП е осъществен виновно от
жалбоподателя. В тази насока фактическите констатации, отразени в акта, не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно е
установена самоличността на нарушителя и виновното извършване на нарушението.
В АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, съответните административни
органи приели, че извършеното от жалб.П.П. нарушение се изразява в това, че извършвал
таксиметров превоз: „Без да е психологически годен по смисъла на Наредбата по
чл.152, ал.1, точка 2 от Закона за движението по пътищата“. В АУАН това
нарушение било квалифицирано по чл.18, т.3 от Наредба № 34/1999г. Съобразно
тази правна норма, водачът на лек таксиметров автомобил трябва да е
психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата. В същото време, без да измени текстовото описание на
нарушение, с наказателното постановление АНО приел, че нарушението е по чл.8,
ал.1 от Наредба №36/2006г. съобразно който, при всяко постъпване на работа и
при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на
изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Втората
алинея на посочената норма регламентира срока на валидност на удостоверенията
за психологическа годност, а именно - три години от датата на тяхното издаване,
с изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на
65-годишна възраст на лицето. От събраните по делото доказателства се
установява, че към момента на извършване на проверката и осъществяване на
процесния таксиметров превоз жалбоподателят е разполагал с Удостоверение за
психологическа годност № 241800, със срок на валидност до 25.02.2018г.
Безспорно е установено по делото и, че жалб.П.П. е извършвал таксиметров превоз
с процесния лек автомобил към момента на предприемане на проверката от органите
на ОО“Автомобилна администрация“-Русе.
С оглед на
изложеното правилно е ангажирана отговорността на водача на основание чл.178в,
ал. 5 от ЗДвП. Посочената разпоредба, освен санкционна, е и материално правна,
предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а именно, че водачите,
които извършват таксиметрови или обществени превози, са задължени да притежават
валидно удостоверение за психологическа годност.
Доколкото в
текстовото съдържание на АУАН и НП са посочени фактите, установяващи извършено
нарушение на чл.178в, ал. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е била осигурена в пълна
степен възможността да се ориентира в обвинението, поради което и с извършената
от АНО промяна в правната квалификация, не може да възникне съмнение у
нарушителя относно нарушения закон. При това положение, дори да се приеме за
допуснато, процесуалното нарушение не е от категорията на съществените, тъй
като не може да доведе до друг правен извод от значение за спора и не ограничава
правото на защита на наказаното лице.
Нещо повече, законодателят
в чл.53, ал.2 ЗАНН еднозначно е постановил, че пороците на акта не са пречка за
издаване на наказателно постановление, ако е установено по безспорен начин
деянието, кой е авторът и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума
на ВС е категорично, че въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на
това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. Строгото съблюдаване на законните реквизити
досежно наказателното постановление, посочени в чл.57 от ЗАНН, има за последица
обосновано и законосъобразно постановление. Обосноваността на последното обаче
зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата административнонаказателна
преписка.
С оглед изложеното
дотук, Съдът намира, че в тази му част наказателното постановление и правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По отношение
нарушението по т.2 от НПК:
Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че съставът и на
това нарушение е осъществен виновно от жалб.П.П..
Съобразно сочената
като нарушена норма на чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999г., водачът на лек
таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил", валидно за съответната община.
Установява се в
конкретният случай, че на 03.10.2019г. в гр.Русе, жалб.П. извършвал таксиметров
превоз без да притежава валидно удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил". В хода на извършената му проверка, жалбоподателя представил Удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“ Серия ВТ-06 № 008488 – стар образец,
издадено на 06.10.2011г. Съобразно § 7, ал.2 от Преходни и заключителни
разпоредби към Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ,
бр. 32 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., изм., бр. 93 от 2017 г.), Удостоверенията
на водачите на леки таксиметрови автомобили, издадени по реда на наредбата по
чл.12а, ал.5 до влизането в сила на този закон, запазват действието си до 30 юни 2018 г.
При това положение става
ясно, че към момента на проверката жалб.П.П. не притежавал валидно
Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“. Това обстоятелство се
установява и от приобщената по делото справка от информационните масиви на
ИА“Автомобилна администрация“.
С оглед на
изложеното правилно е ангажирана отговорността на водача на основание чл.18, т.5
от Наредба № 34/1999г. Правилно бил определен вида и размера на наказанието за
това нарушение, като АНО приложил относимата към нарушението санкционната
разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, според която водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва със глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Аргументите на Съда
да приеме отсъствието на съществено процесуално нарушение, резултат от
изменената от АНО квалификация на нарушението по т.2 от НП, изложени по-горе са
относими в пълна степен и тук, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
По тези съображения
Съдът намира, че и в тази му част обжалваното наказателно постановление, следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление №
38-0001472/28.10.2019г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания и на осн. чл.178в, ал.5 от Закона
за автомобилните превози на П.А.П.,***, ЕГН-********** било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 500.00лв., а за нарушение по чл.18, т.5 от Наредба №34 от 1999г. за таксиметров превоз
на пътници и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАПр му било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: