ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Монтана, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на пети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500443 по описа за 2022 година
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на С. С. против
определение № 291/13.10.2022 г.,постановено по гр.дело № 198/22 г.на Районен съд-
Берковица .
Жалбоподателят твърди,че атакуваното определение е неправилно,като излага
подробни съображения в тази насока.Поддържа ,че предявеният иск е допустим, тъй като
длъжникът е избрал да защити правата си чрез предявяване на отрицателен установителен
иск, заведен в срока за подаване на възражение. Предвид гореизложеното моли съда да
отмени атакуваното определение и да му бъдат присъдени направените в производството
разноски.
Въззиваемата страна „Т.“ ЕАД -*в законоустановения срок не е подала писмен отговор.
Съдът, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и
становището на страните,приема следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, но по същество е неоснователна,като съображенията за това
са следните:
За да прекрати производството по настоящото дело, РС е приел,че отрицателния
установителен иск е недопустим на две основания, а именно : липса на правен интерес и
предвид наличието на отрицателна процесуална предпоставка , визирана в разпоредбата на
чл. 126, ал. 1 от ГПК /настоящото исково производство е образувано след образуване на
гр.дело № 61/2022г. по предявен положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК от страна на „Т.“ ЕАД ,имащо за предмет установяване на вземане по отношение
на ответника//ищец в настоящото производство//.
Настоящата инстанция изцяло споделя изложените доводи на РС,като съображенията за
това са следните:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че спрямо настоящия ищец е
проведено заповедно производство /касаещо процесното вземане /, като е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. 605/2021г. на РС Берковица /заявлението е
подадено на 18.08.21г. , а заповедта е издадена на 3.11.21 г./ Длъжникът е депозирал в
1
законоустановения срок възражение/постъпило в съда на 03.12.21 г./, поради което и в
съответствие с указанията на заповедния съд взискателят е предявил положителен
установителен иск. Исковата молба е подадена на 09.02.2022г. в РС Берковица , като е
образувано гр.д. 61/2022г.
В процесната хипотеза длъжникът е упражнил паралелно процесуалните си средства
за защита, с идентичен предмет.
Както ВКС е приел в най-новата си практика,изразена в определение №
278/19.05.2022 г. /която настоящият съдебен състав възприема изцяло/ предявяването на иск
по общия ред на чл. 124 ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес,
произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в
чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Нещо повече, в настоящата хипотеза длъжникът се е
възползвал от специалния ред за защита по чл. 414 от ГПК,като е подал възражение .
Именно вследствие на това подадено възражение е предявен и положителния
установителен иск,т.е налице са две висящи дела за едно и също вземане.
Съгласно разпоредбата на чл.126,ал.1 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Безспорно е,че с оглед разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК/искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ настоящото производство е образувано по искова молба, която е
подадена след депозиране на заявлението.
Видно от материалите по делото, исковата молба на С. С.ски е постъпила в
деловодството на СРС на 30.11.21 г. А след като това е така, то единствената възможност
на съда е да прекрати производството по настоящото дело поради наличие на отрицателна
процесуална предпоставка.
Предвид гореизложените съображения съдът намира атакуваното определение за
правилно, поради което и жалбата против същото се явява неоснователна.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 291/13.10.2022 г.,постановено по гр.дело № 198/22
г.на Районен съд- Берковица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2