Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 18.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 199/2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 13, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта (ППЗНЗ).
Административното
дело е образувано по жалба на С.Р.Л. *** срещу Решение № РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019
г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, с което е отказана
услугата по чл. 17, ал.1, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за
включване в проект BG05M90PO01-1.024-0001 „Родители в заетост“ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР).
В
жалбата си оспорващата твърди, че отказа за включване в проекта е изцяло
незаконосъобразен, немотивиран и не съдържа абсолютно никакви правни основания
за издаването му. Счита, че административният орган не се е позовал на нито
една приложима правна норма и липсват фактически основания за издаването му. В
заключение се моли съда да отмени оспорения изричен отказ за включване в
проекта и да върне преписката на административният орган с указания по
тълкуването и приложението на закона.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез пълномощник поддържа жалбата и
претендира присъждане на направените разноски, съгласно приложен списък. Представила
е писмена защита по същество на правния спор.
Ответникът по делото – Директор
на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч чрез пълномощник оспорва жалбата в
съдебно заседание. Счита, че обжалваното решение е валиден административен акт,
издаден при липса на съществени нарушения на административно производствените
правила, в съответствие със законовите разпоредби и целта на закона.
Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал.8 от ГПК, като се възразява за прекомерност на адвокатския
хонорар на другата страна. Представени са писмени бележки по същество на
правния спор.
От доказателствата по делото се
установява следната фактическа обстановка:
С писмо с изх. № РЗР-04-06-492#18/19.02.2019
г. Директорът на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч уведомява жалбоподателката С.Л.,
че в периода от 21 януари до 28 февруари 2019 г. е стартиран нов разширен прием
на заявления по проект „Родители в заетост“ с указания, че право да подават
заявления имат родители на деца от 0 до 12 годишна възраст. Една от групите
родители, които могат да се възползват от услугата и желаят да подадат своите
документи за участие при новия прием са многодетни родители на деца от 0 – до
12 годишна възраст, които са се върнали на работните си места и децата
посещават детски ясли/градини, както и училище. Максималният срок за получаване
на услугата „детегледач“ е до 18 месеца или до навършване на 5 или 12 години на
детето/децата. Като при интерес може да посети офиса на ДБТ – Ловеч.
Със Заявление с рег. № РЗР-М-04-06-196/27.02.2019
г. подадено от жалбоподателката С.Л. до
Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч е заявила желание да сключи
споразумение с избрано безработно/неактивно лице за полагане на грижи за децата
й от 0 до 12 годишна възраст – А.Н. П. и С. Н.П.. В заявлението си
жалбоподателката е декларирала, че е самостоятелно заето/самонаето лице, че
работи като адвокат, че е многодетен родител и децата посещават детски ясли,
заведения и училище. Декларирала е, че е самотен родител и не попада в групата
на семейство на социално подпомагане или към семейство от друга уязвима група.
Към заявлението си Л. е приложила доказателства за вписаните обстоятелства –
удостоверения за раждане на двете деца, копие от адвокатска карта и БУЛСТАТ
карта като самонаето/самоосигуряващо се лице, епикриза от 06.06.2017 г. от
УМБАЛ „Царица Йоана“ ИСУЛ ЕАД за детето А.Н. П., експертно решение на НЕЛК №
1329 от зас. № 133/ 01.08.2018 г. и Удостоверение от 25.02.2019 г. от Районен
съд – Ловеч по гр. дело № 2443/2017 г. за влязло в сила решение за развод на
29.12.2017 год.
Видно от двата Листа за проверка
на заявления от родители по проект BG05M90PO01-1.024 „Родители в заетост“, (л.168-171)
жалбоподателката е била проверена за допустимост за подпомагане по проекта,
като е формиран извод, че родителят получава месечни помощи за отглеждане на
едно от децата си (А.Н. П.), което е дете с трайно
увреждане, със степен на увреждане 95 %, като съгласно разпоредбите на чл. 8д
от Закона за семейните помощи за деца и съгласно утвърденото от ИД на Агенцията
по заетостта (АЗ) Ръководство за работа на
конкретния бенефициент по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG05M90PO01-1.024-0001”Родители в заетост“ (ръководството), същият е
недопустим и по тази причина родителят С.Л. не може да бъде одобрена за
включване в проекта.
В изпълнение на указанията на
съда, по делото от АО са представени Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РЧР” 2014-2020, процедура
чрез директно предоставяне на конкретен бенефициент BG05М9ОР001-1.024
„Родители в заетост“, сключен между управляващия орган на програмата и Агенция
по заетостта като бенефициент; Ръководство за работа на конкретния бенефициент
по процедура „Родители в заетост“ от м.01.2019 г. и приложенията към него,
Методика за предоставяне на услугата „Детегледач” при отглеждане на деца от 0
до 12 години, проект „Родители в заетост” от 29.01.2019 г., Методика за оценка
на съответствие на минимална помощ с условията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 г.
по проектите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020,
писмена кореспонденция и вътрешни указания по проект BG05М9ОР001-1.024
„Родители в заетост“.
При
така приетото от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Тя е подадена в
законоустановения срок от лице с активна процесуална легитимация и правен
интерес от оспорването срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Жалбоподателката е избрала да
оспори този акт директно пред съда, каквато възможност й предоставя общото
правило по чл.148 от АПК, а не пред горестоящия административен орган (в случая
Директора на съответната дирекция „Регионална служба по заетостта“). Тъй като
за актове като процесния не е регламентиран задължителен административен
контрол, обжалването им може да се осъществи направо пред съда, както е сторено
в случая.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При проверката, дължима съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, съдът констатира, че отказа е издаден от компетентен орган
– Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, съгласно т.7.1. от Ръководството за работа на
конкретния бенефициент по процедура „Родители в заетост“, утвърдено от
Изпълнителния директор на Агенция по заетостта (Ръководството). Правомощия да се произнася
относно предоставянето на услуги във връзка с включване в програми и мерки за
заетост са предоставени на Директора на ДБТ и по силата на чл.13, ал.5 от ППЗНЗ.
Оспореният
акт е издаден от компетентния за това орган в указаната от закона писмена
форма, но при непълнота на фактическите и правни основания за издаването му,
която обосновава липса на мотиви на административния акт – съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, основание за неговата
незаконосъобразност. В решението липсва конкретизация относно това какви са
изискванията и критериите за допустимост на кандидатите за участие в проекта
„Родители в заетост“. Не се изяснява къде (в кой
акт) са посочени те и какви са точно фактическите и
правни основания, за да бъде прието, че жалбоподателката не отговаря на тези
изисквания. Посочването в решението, че Л. получава месечни помощи за
отглеждане на едно от децата си (А.Н. П.), което е дете с трайно увреждане със степен на увреждане 95 %, не е
достатъчно, за да се приеме, че акта е мотивиран. Тази констатация не почива на
фактите и обстоятелствата по случая, установени и съпоставени с нормативните
изисквания за участие в проекта по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“. При внимателен преглед на доказателствата по делото, установяващи
фактите и обстоятелствата по случая се налага и извода за материална
незаконосъобразност на процесното решение, поради противоречието му с
нормативните разпоредби и процедурите и изискванията за участие, изложени в
проектната документация, както и с целта на закона и европейските директиви.
Съдът намира за основателен довода
в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Жалбоподателката не е имала достъп до пълната относима информация, относно
изискванията за кандидатстване, за допустимост и условията, на които следва
всеки един кандидат родител да отговаря за да бъде одобрен и да бъде включен в
проекта.
От събраните писмени и гласни
доказателства, включително и показанията на Директора на „Бюро по труда“ гр.
Ловеч и служителите от Дирекцията Бюро по труда се установява, че
ръководството, методиката и приложенията към тях са получени в Дирекция Бюро по
труда (ДБТ) Ловеч на 28.01.2019 г., като достъп и работа с тях имат единствено
служителите от ДБТ, те не са обявени публично и до тях няма свободен достъп от нито
един от кандидатите – родители по проекта. Основанията за допустимост записани
в ръководството и основанието за отказ на даден родител да бъде включен в
проекта също за известни само и единствено на служителите на ДБТ. Липсата на
публичност на тази информация, която касае всеки един кандидат-родител по
проекта се явява нарушение на основен принцип на административния процес -
достъпност, публичност и прозрачност, обективиран в чл. 12 от АПК.
Всяко лице има право на добра
администрация, което включва и правото на това лице на достъп до документите,
които се отнасят до него, като се зачитат законните интереси на поверителност, професионална и служебна тайна
- член 41, т. 1 и т. 2, б. ";а"; от Хартата на основните права на
Европейския съюз (2007/С 303/01).
Прогласените с чл. 12, ал. 2 АПК право на достъп до информацията в
производството (административно и съдебно) и с чл. 34, ал. 1 АПК задължение на
административния орган да осигури на страните възможност да преглеждат
документите по преписката са еманация на признатото с цитираната по-горе
европейска харта право на всички лица на достъп до документи, които се отнасят
до тях и на по-голямото по обем и съдържание право на добра администрация. Още
повече, че един от основните принципи на административното производство е
неговата достъпност, публичност и прозрачност, и произтичащото от него основно
задължение на административните органи да осигуряват откритост, достоверност и
пълнота на информацията в административното производство - чл. 12, ал. 1 АПК и
наименованието на тази разпоредба. В крайна сметка следва да бъде посочено, че
не е оправдано и от гледна точка на обществения интерес родител – участник в
процедура да оспори финализиращия тази процедура акт и за първи път да се
запознае с ръководството, методиката и приложенията към тях едва при
представяне на административната преписка от административния орган по
настоящото дело.
Директорът на ДБТ Ловеч е
изпратил писмо-покана до жалбоподателката с информация за сроковете и
възможността да подаде документи, и да кандидатства при новия прием. Видно от
изпратеното писмо е, че в него не се съдържа пълна информация, какви са
изискванията за допустимост. Отделно от това дирекцията е притежавала още към
28.01.2019 г. всички документи по проекта, всички изисквания, на които е
следвало да отговаря всеки един кандидат родител и въпреки, че са били наясно
със семейното, здравословното и социално положение на жалбоподателката и
нейните деца, тя е поканена да подаде документи за участие в проекта, след
което изобщо не е била одобрена и допусната.
Съгласно т.7.1 от ръководството,
която е озаглавена Разглеждане и класиране на заявления подадени от родители на
деца от 0 до 12 годишна възраст, приоритетно се разглеждат и оценяват документи
на родители от следните групи:
-
Самотни родители
-
Многодетни семейства
-
Семейство на социално подпомагане
-
Семейства от други уязвими групи
Проверката за принадлежност към
приоритетните групи се извършва както следва:
1. Самотен родител – родител
отглеждащ сам дете/деца е лицето, което поради вдовство, развод или несключен
граждански брак отглежда сам деца
до 18 годишна възраст, както и
навършилите непълнолетие деца в случай, че продължават да учат до придобиване
средно общо или професионално образование, но не по – късно от навършване на
20-годишна възраст. Проверката се извършва по служебен път чрез платформата RegiX.
2. Многодетни семейства –
семейства отглеждащи три и повече деца. Проверката се извършва по служебен път
чрез платформата RegiX.
3. Семейства на социално
подпомагане – проверката се извършва посредством писмо от ДБТ към съответната
Дирекция „Социално подпомагане“. В случай, че се установи, че родителят
получава месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане определени 90
и над 90 на сто вид и степен увреждане или степен на трайно намалена
работоспособност, съгласно разпоредбите на чл. 8д от Закона за семейните помощи
за деца, същият е недопустим за участие в проекта.
Видно от подаденото заявление с
рег. № РЗР-М-04-06-196/27.02.2019 г. до Директора на ДБТ гр. Ловеч,
жалбоподателката С.Л. е заявила желание
да сключи споразумение с избрано безработно/неактивно лице за полагане на грижи
за децата й от 0 до 12 годишна възраст – А.Н. П. и С. Н.П.. В заявлението си
жалбоподателката е декларирала, че е самостоятелно заето/самонаето лице, че
работи като адвокат, че е многодетен родител и децата посещават детски ясли,
заведения и училище. Декларирала е, че е самотен родител и не попада в групата
на семейство на социално подпомагане или към семейство от друга уязвима група.
Съгласно т.7.1. от Ръководството,
постъпилите заявления се разглеждат и оценяват по допустимост. Оценката се
извършва с Лист за проверка по образец (Приложение № 2) от служител в ДБТ и
експерт с място на работа ДРСЗ.
Такива листа за проверка са
попълнени от съответните служители съгласно изискванията като видно от тях е
отбелязано, че за жалбоподателката е не приложимо - семейство на социално
подпомагане. Въпреки констатацията, че жалбоподателката не е спадала към
групата семейство на социално подпомагане е извършена служебна проверка от ДБТ
до Дирекция Социално подпомагане, от която е установено, че за едно от децата
си А.Н. П. е получава месечни помощи, като дете с трайно увреждане със степен
на увреждане – 95 %.
Настоящият съдебен състав счита,
че извършената служебна проверка от ДБТ в Дирекция Социално подпомагане е
незаконосъобразна и противоречи на декларираното в заявлението и констатираното
от служителите в листите за проверка положение.
Видно от заявлението
жалбоподателката е самотен родител и спада към групата на многодетните
семейства. Самата тя не е декларирала, че е семейство на социално подпомагане.
Същият факт е отразен и в листите за проверка, попълнени от двете служителки
към бюрото по труда, от които е видно и съгласно указанията, че за съответния
родител в случая жалбоподателката не е приложимо, като същата не спада към
групата семейство на социално подпомагане, от което следва, че такъв вид
проверка не е следвало да бъде извършена за този родител, въпреки че такава
проверка е извършена и същата се явява в нарушение на административната
процедура. Самото основание, посочено съгласно т. 7.1. от Ръководството се
явява неприложимо и незаконосъобразно видно от подаденото заявление и
попълнените листи за проверка от страна на служителите.
Не са
представени всички необходими документи при кандидатстване от
самонаето/самоосигуряващо се лице, които се изискват съгласно ръководството. Видно
от ръководството, с което са разполагали единствено и само служителите на ДБТ е,
че при кандидатстване самонаети/самоосигуряващи се лица към която група спада
жалбоподателката следва да представят следните допълнителни документи:
1. Кандидатстващите самонаети/самоосигуряващи
се родители заети лица не следва да извършват трудова дейност до получаване на
одобрение за включване в проекта от страна на Агенция по заетостта. За целта
при кандидатстване същите представят документ, удостоверяващ, че родителят в
качеството си на самонаето/самоосигуряващо се лице не извършва трудова дейност.
2. Родителят представя декларация
за регистрация на самонаето/самоосигуряващо се лице по утвърден образец към ТД
на НАП.
Настоящият съдебен състав, счита
че към момента на подаването на заявлението за кандидатстване за участие в
проекта не е било необходимо жалбоподателката да представи лист за проверка за
допустимост на родител
самонаето/самоосигуряващо се заето лице (Приложение III от Методиката), както и Декларация за минимални и държавни помощи по
образец (Приложение I от Методиката), попълнена
съгласно Указание за попълване на Декларацията за минимални и държавни помощи
(Приложение IА).
Видно от ръководството и от
показанията на двете служителки от ДБТ тези документи са необходими на по –
късен етап от процедурата, след приключване на оценката на постъпилите
заявления.
Налице е неизпълнение на целта на
самия проект, който видно от ръководството е насочен към осигуряване на по –
доброто съвместяване на професионалния и личния живот на родителите с деца и
предоставяне на заетост на безработни лица, чрез осигуряване на възможности за
полагане на грижи за отглеждане на деца. Част от основните дейности за постигане
целите на проекта са: набиране на заявления от родители на дете/деца от 0 до 12
годишна възраст и осигуряване грижа на дете/деца от 0 до 12 г. посещаващи
детски ясли, заведения, както и училище на заети и безработни многодетни (вкл. самотни)
родители/майки (грижата е допустима до 4 часа на ден).
Във всички документи към проекта,
приложени към административната преписка – ръководство, методика, приложения
към ръководството в т. ч. Приложение 9 – Трудов договор, Приложение 10 –
Длъжностна характеристика за „Детегледач“ , Приложение 19 – Тристранно
споразумение се говори навсякъде за дете/деца до 5 или до 12 годишна възраст.
Съгласно длъжностната характеристика за “Детегледач“, назначеното лице следва
да полага грижи за детето. Видно от Тристранното споразумение – Приложение 19 –
т.2 Предоставяне на Работодателя на Детегледача, въз основа на сключен трудов
договор средства от бюджета на проекта за период не по дълъг от 18 месеца или
до навършване на 5/12 годишна възраст на детето или до приключване на проекта.
Детегледача се задължава по т.10.1 от Тристранното споразумение да подпомага
родителя/лите при отглеждането и възпитанието на детето/децата за периода по
т.6.1. Видно е от заявлението образец към ръководството , че даден родител, за
да може да кандидатства по проекта следва да е многодетен родител, като за
целите на процедурата многодетни родители са тези, които имат три или повече
деца на възраст до 12 години, които посещават детски ясли заведение или
училище. В самото заявление може да се посочи желанието на родителя, за кои от
децата желае да сключи споразумение с избрано от него безработно/неактивно лице
за полагане на грижи и адрес, на който да бъдат полагани грижи за детето.
Налице е възможност, която е предвидена от целите на самия проект да бъде
полагана грижа, както за едно, така и за две, така и за три или повече деца до
12 годишна възраст на многодетни родители, отговарящи на изискванията на
проекта. Условието, че услугата „Детегледач“
се предоставя за всички деца в многодетното семейство, попадащи в обхвата на
целевата група е включено впоследствие,
което се установява от писмена комуникация (л.154-155) между ДБТ гр. Ловеч и Агенцията
по заетостта. Впоследствие това условие е записано в листите за проверка (л.168-171) и в обжалваното
решение за отказ.
Настоящият съдебен състав счита, че
по този начин не е изпълнена целта на проекта, защото по начина, записан и
заложен в решението за отказ услугата „Детегледач“ следва да се предоставя задължително
за всички деца в многодетното семейство, попадащи в обхвата на целевата група т.е.
без значение какво е желанието на родителя, като по този начин е ограничено
неговото право на избор. В цялата приложена документация по проекта се говори
за осигуряване на грижа на дете/деца, от което следва, че услугата „Детегледач“
може да се предоставя както за едно дете, така и за две, три или повече деца до
12 годишна възраст при положение, че родителя/лите отговаря/т на изискванията
заложени в проекта и те могат да изберат, кои от децата имат нужда от услугата.
От изложеното се налага извод, че
административният орган е допуснал нарушения на
административно производствените правила в производството по издаване на
оспорения административен акт, които са опорочили процедурата по неговото
издаване. Нарушенията са съществени и са достатъчно основание за отмяна на
обжалваното решение. С оглед естеството на спора следва административната преписка да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението при
съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на производството
следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на
направените разноски, като се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка
Агенцията по заетостта, към което функционално и организационно принадлежи административния
орган, издал обжалвания административен акт.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“
гр. Ловеч, с което е постановен отказ да се предостави услугата по чл. 17, ал.
1, т. 7 от Закон за насърчаване на заетостта за включване на С.Р.Л. *** в
проект BGO5M90PO01-1.024-0001 „Родители в заетост“ на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ по заявление № РЗР-04-06-196/27.02.2019 г.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на С.Р.Л.
в съответствие със задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на
закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА
Агенция по заетостта гр. София 1000, бул. „Дондуков“ №3, да заплати на С.Р.Л.,
ЕГН ********** ***, сумата от общо 510 (петстотин
и десет) лева, от които 10(десет) лева
държавна такса за образуване на административно дело и 500(петстотин) лева
адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие от 01.07.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на
страните.