Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 23.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на
единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №15481 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца П.Б.С. срещу решение от 13.07.2018
г. по гр.д. №36202/2017 г. на Софийския районен съд, 118 състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК за недължимост на сумата от 1817,41 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за имот – апартамент №70 в гр. София, жк. „*****, аб. №189096, за
периода мес.05.2012 г. – мес.06.2012
г. и за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., и на сумата от 318,56 лв.,
представляваща мораторна лихва, като ищецът е осъден
да заплати на ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
В жалбата се
твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение на
материалните и процесуалните правила. Поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че е в облигационни отношения с
ответното дружество, тъй като е оспорил изрично, че е собственик или ползвател
на процесния недвижим имот, а по делото не са
представени никакви доказателства в тази насока. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове за недължимост на сумите за незаплатена топлинна енергия и за мораторна лихва. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва
същата.
Третото лице
помагач „Н.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по
жалбата.
Решението на СРС в частта, в
която предявените установителни искове за недължимост на сумата от 3045,31 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за имот – апартамент №70 в гр. София, жк. „*****, аб. №189096, за
периода 01.09.2008 г. – 30.04.2012 г. и сумата от 2042,45 лв. – мораторна лихва, както и за разликата над сумата от 1817,41
лв. до пълния начислен размер от 1890,43 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода мес.05.2012 г.
– мес.06.2012 г. и за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2017 г. са уважени, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са отрицателни установителни
искове за недължимост на сумата от 5256,11 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за имот – апартамент
№70 в гр. София, жк. „*****, аб.
№189096, за периода мес.09.2008 г. – мес.04.2017 г. и на сумата от 2361,01 лв. – мораторна лихва, като ищецът в исковата молба твърди, че не
е в облигационни отношения с ищеца, тъй като не е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот,
както и че част от вземанията са погасени по давност.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че е доказано наличието на индивидуално сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди между ищеца и ответника, тъй като е установено, че е
титуляр на партида за посочения по-горе абонатен номер за доставяна до процесния недвижим имот топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на
чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по
силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се
извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани
в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата
на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата
на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано
в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат
съответно правилата за договорите. В исковата молба ищецът изрично е оспорил,
че е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, като по делото не са ангажирани никакви
доказателства, които да сочат на връзка между ответника и топлоснабдения
имот.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на СРС, че с откриването на партида на името
на ищеца между страните е възникнал договор за продажба на топлинна енергия.
Цитираното в първоинстанционното решение ТР №2/2017
г. на ОСГК на ВКС е неприложимо в конкретната хипотеза. В отговора на исковата
молба по реда на чл.131 ГПК ответникът изрично е посочил, че ищецът е
собственик на процесния топлоснабден
имот и същият отговаря за доставената топлинна енергия именно в това си
качество, тъй като облигационната връзка е възникнала между страните по силата
на цитираните по-горе разпоредби на ЗЕ отм. и ЗЕ. По делото липсват твърдения в
случая облигационната връзка да е възникнала между ответното дружество и правен
субект, различен от собственика или вещния ползвател на имота. Освен това, само
едностранното откриване на партида от страна на ответника не може да обоснове
извод за наличието на индивидуално сключен с ищеца договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано
наличието на облигационни отношения между ищеца и ответното дружество за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, което води до извод за недължимост от страна на ищеца на процесните суми за
топлинна енергия и мораторна лихва, поради което първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да
бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъдат уважени
предявените отрицателни установителни искове за
посочените по-горе суми за главница и мораторна
лихва. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която на ответника са
присъдени разноски.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 284,77
лв. и разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 61,35 лв., представляваща държавна такса и сумата от 379,52 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното
от въззивника адвокатско възнаграждение е основателно.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззивника и адв. П.Х., според който
въззивникът е заплатил адвокатско възнаграждение по
настоящето дело в размер на сумата от 950,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и правна
сложност на делото следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 379,52
лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№450289/13.07.2018 г., постановено по гр.д. №36202/2017
г. по описа на СРС, ГО, 118
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от П.Б.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – чрез адв. Х., срещу „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 1817,41 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за имот – апартамент №70 в гр. София, жк. „*****, аб. №189096, за
периода мес.05.2012 г. – мес.06.2012
г. и за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., и на сумата от 318,56 лв.,
представляваща мораторна лихва, и в частта, в която П.Б.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Х., е
осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 134,60 лв., представляваща съдебни разноски, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 ГПК, че П.Б.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Х., не
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, сумата от 1817,41 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
имот – апартамент №70 в гр. София, жк. „*****, аб. №189096, за периода мес.05.2012
г. – мес.06.2012 г. и за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2017 г., и сумата от 318,56 лв.,
представляваща мораторна лихва.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.Б.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Х., на
основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително
сумата от 284,77 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 440,87 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на
страната на ответника „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.