Р Е Ш Е Н И Е
№ ………. / 13.12.2019г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 15.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АТАНАСКА И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15650
по описа за 2017 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Предявена е
искова претенция, която след частично
прекратяване с протоколно определение от с.з., проведено на 01.02.2019г.,
поради заявен отказ от иска на основание чл.233 ГПК от ищците Л.А.В. ЕГН **********
и Л.П.В. ЕГН **********, се счита заявена от ищците М.С.М. ЕГН **********, Д.И.М. ЕГН **********, Д.И.М. ЕГН
********** срещу
ответниците В. Д.К. ЕГН ********** и Й.Г.К. ЕГН **********,
за признаване за установено спрямо ищците
М.С.М., Д.И.М., Д.И.М., че ответниците В. Д.К. и Й.Г.К., не са собственици на 140кв.м. ид.ч., ситуирани в западната част на ПИ с идентификатор ***, при
граници: на запад имот ***, на север –
имот №***, на юг – имот №***, на изток -
останалата част от имот №***, с административен адрес в гр.Варна, ***,
р-н Приморски, с номер на парцел по предходен план ***-
целият с площ от 353кв.м.
Моли се да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност с вх***по описа на
Служба по вписванията гр.Варна, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК
Претендира се присъждане на направените по делото разноски,
на осн. чл.80 от ГПК.
Ищците основават исковата си претенция
на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата
молба: Според
изнесеното в исковата молба, ищците М.С.М., Д. O= М. и Д.И.М., са придобили по
наследство от М., съпруг на М. и баща на Д. и Д.(
видно от удостоверение за наследници), недвижим имот, представляващ 140 кв.м. ид. части от дворно място, находящ
се на ***в гр.Варна, представляващ имот ***подрайон
на гр.Варна. Представя се нотариален акт ***. по описа на нотариус Ал. Г., от
който е видно, че наследодателят И.Д.М. е закупил процесния
имот от своя баща Д.М.П., а през 2007г. И.Д.М. е надарен от родителите си с още
11кв.м. ид.част от дворно място, находящо
се на ул***.
Към настоящият момент М., Д. и Д. се сочи, че живеят в
Полша, като през ваканциите на децата тримата идват в България да се срещат с
роднини и приятели. През 2015г., тримата вземат решение да продадат придобитият
по наследство имот, за което упълномощават своята баба С.И.П., видно от
представеното пълномощно за целта.
Според изнесеното в исковата молба, Л.А.В. и Л.П.В., са
съпрузи и са придобили 184кв.м. ид.част от дворно
място, находящо се на ул***,
по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и
гледане ***по описа на нотариус Л.Г.. А
през 1995г., Л.А.В. е призната за собственик на още 22,5кв.м.ид.ч. от дворно място, находящо
се на ул*** и Б, по силата на Нотариален акт за
собственост ***. по описа на нотариус О.С.
В процесното дворно място, се
намира една постройка, собственост на Държавата-актувана с АДС № 396/
17.04.1986г., в която постройка се е самонастанила ответницата В. Д.К., която
през 2004г. е придобила само 11кв.м. ид.част от процесното дворно място по силата на Нотариален акт за
замяна на недвижим имот с ***, и не
притежава право на собственост върху постройката.
В. Д.К. освен въпросната постройка, се сочи, че владее и
ползва без съгласието на съсобствениците, цялото дворно място, като винаги в
двора има кучета, които пазят, за да не влиза никой, като същата държи ключ от
входната врата за двора, като ищците не разполагат с такъв ключ.
След смъртта на И М., наследниците му многократно се опитват
да влязат в имота си, за да ползват същия, но не могат, защото са препятствани
от В.. Дори, когато ищците трябва да покажат имота си на заинтересован
евентуален купувач, оглед не може да се извърши, защото В. К. не допуска в
имота нито съсобствениците, нито брокери с клиенти.
Изложено е, че ищците сезират Районна прокуратура - Варна
със жалба по случая, но ВРП констатира, че става въпрос за гражданскоправни
отношения и прекратява прокурорска преписка №10441/ 2016г. по жалбата.
Излага се, че на 12.12.2016г.,
ищците входират молба до Областна администрация -
Варна, с искане за закупуване на постройката, собственост на Държавата в
гореописаното дворно място. Когато получават отговор от Областен управител, в
отговорът е описано като собственик непознато на всички съсобственици лице - Й.Г.К.
и са посочени нотариалните актове от 2016г., с които същата е придобила
151кв.м. ид.ч. от процесното
дворно място. След справка в имотен регистър при Служба по вписванията
гр.Варна, се установява, че Й.Г.К. е придобила от В. Д.К. 151кв.м. ид.ч. от процесното дворно място.
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност с вх***,
В. Д.К. е призната за собственик по давностно
владение на 140кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ***,
находящ се в гр.Варна, ***, целият с площ от 353кв.м.
Два дни по-късно В. К. дарява 11кв.м. ид.ч. от процесния имот на Й.Г.К., след което й продава останалите
140кв.м. ид.ч. от процесното
място.
Hoт. акт, с
който ответницата В. К. се е легитимирала като собственик на имота при
продажбата му, се сочи, че е съставен по реда на чл.587, ал.2 от ГПК и не се
ползва със доказателствена сила при оспорване на
удостовереното с него придобивно основание.
В този смисъл е и трайната съдебна практика - Тълкувателно
решение №11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тьлк. д. №
11/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Веселка Марева -
„Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се извършва по
специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на
представени писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не
обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно
принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка се
извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което оспорващата
страна не е участвала". Вътрешните отношения между съсобствениците се
уреждат от Закон за собствеността, като се счита, че всеки от тях владее своите
идеални части като собственик и че е държател на чуждите идеални части - владее
ги от име и за сметка на останалите съсобственици.
Поради това, съсобственик, който не ползва имота, не трябва
да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от
този, който променя намерението си и от държател става владелец /в този смисъл
Решение № 140 от 17.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 797/2005 г., I г. о., Решение
№ 221 от 1997 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 872 от 13.02.2006 г. на ВКС по гр.
д. № 259/2005 г., I г. о./. При така установените факти се счита от ищците, че
няма придобИе по давност от В. К. по отношение на
140кв.м. ид.част, съответно сделката за прехвърлянето
му на ответницата Й.К., няма вещно-прехвърлителен
ефект за ид.ч. на ищците -общо 140кв.м. ид.ч.
Ето защо от ищците се настоява, че е налице правен интерес
от водене на настоящото дело.
В срока по чл. 131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от ответниците,
с който е изразено становище за недопустимост на предявения ОУИ от ищците Л. А.В.
и Л.П.В., поради липсата на правен интерес.
По отношение на тези ищци, ВРС е прекратил производството,
което определение впоследствие е отменено от ВОС. Впоследствие по заявен отказ
от иска по реда на чл.233 ГПК, от самите ищци Л. А.В. и Л.П.В., производството
вадено от тяхно име срещу двете ответни страни по делото е прекратено.
По отношение на иска на ищцата М.С.М.,
за която в исковата молба се твърди, че е била съпруга и наследник на И.Д.М.,
се сочи, че се оспорват и двете
твърдения. Твърди се от ответниците по делото, че
тази ищца не е била съпруга и не е наследник на посоченото лице. Предвид
липсата на качеството наследник на И.Д.М. за М.С.М., за нея се сочи от ответниците, че липсва активна процесуална легитимация и
липсва правен интерес от предявения иск.
В условията на евентуалност, се настоява, че искът на тази
ищца, се явява неоснователен по отношение на втората ответница и основателен по
отношение на първата ответница на посочените по-долу основания.
По отношение наследниците на И.Д.М. - двете му деца, ищците Д.М.
и Д.М., с отговора се настоява, че искът е допустим.
По
наведените с отговора възражения за недопустимост, след постановено прекратяване на исковете по
отношение на сочените ищци, въпросът е разрешен с последващо
определение на ВОС по в.ч.гр.д.№ 2059/2018г., като е приет за неоснователен/.
С отговора по чл.131 от ГПК, от ответниците
се заявява, че всички допустими искове, предявени в настоящото производство по отношение на ответницата В. Д.К., са
ОСНОВАТЕЛНИ - към датата на предявяване на исковата молба - т.е. към 16.10.2017 г. действително отв.В. Д.К. ВЕЧЕ НЕ Е СОБСТВЕНИК на процесиите
140кв.м., тъй като същата валидно се е разпоредила с процесния
имот в полза на втората ответница, видно и от представения от самите ищци НА за
покупко-продажба № ***/.
Освен с процесния имот, тази
ответница се е разпоредила в полза на втората ответница и с друга част от имота
си - с представения от ищците ***., тя е дарила на втората ответница и 11 кв.м.
ид.части, придобити от В. К. по замяна с баща й Д.М.П.,
въз основа на представения от ищците ***., а той преди това ги е придобил по
регулация - видно от НА ***. Но тази
част от имота не е предмет на иска, въпреки че ищците са представяли множество
доказателства и за тази част от имота, които се считат неотносими
към спора - ***. /лист 6 от делото/ , ***. /лист 91 ; ***/ лист 13 /, ; ***г./лист 27/, като за неотносими
се считат и следните документи: Постановление за отказ от образуване на наказателно
производство /лист 21-24 от делото/, квитанции за платени данъци за имот, в друг град /лист 25и 26/, която е била
записана в собственост на С И., и по данни на съседи - прехвърлена от нея на
сина й И.Д.М.-наследодател на част от ищците; ; АДС № 396/1986 г. - къщата,
построена от бащата на ответницата В. П. - Д.П. и от нея самата.
Поради горното, ответницата
В. Д.К. признава предявения иск - към
датата на исковата молба по настоящото дело - 16.10.2017 г. тя вече не е собственик
на процесния имот: ***№ *** по КК на гр.Варна,
а собственик на този имот е отв.Й.Г.К.. Тъй като ответницата В. К. не е станала
причина за завеждане на делото, като признава и предявения спрямо нея иск, се
моли да й се присъдят направените разноски по делото, респ. да се постанови разноските по делото по
отношение на предявения иск спрямо тази ответница, да останат в тежест на
ищците, на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Предявените по отношение на
ответницата Й.Г.К. искове, се считат за неоснователни
- към датата на исковата молба 16.10.2017 г. ответницата Й.Г.К. е собственик на процесния имот, тъй като е придобила имота на валидно
правно основание - договор за покупко-продажба, обективиран
в представения от ищците ***. , като продавачът й е бил собственик на
продадения имот, а в условията на евентуалност - тази ответница е придобила процесната идеална част от имота по давностно
владение на реална част със същата площ, което владение тя е осъществявала в
периода от 01.09.2016 г. до датата на исковата молба 16.10.2017 г. /лично и
чрез праводателя си/, към което владение Й.К.
присъединява и владението на праводателя си В. Д.К.
за периода от 1974 г. до 01.09.2016 г.
Продавачка на имота - отв.В. Д.К. е придобила процесната
идеална част от имота въз основа на осъществявано от нея давностно
владение на реална част от имота за периода от 1974 г. до датата на сделката с Й.Г.К.
през 2016 г. - повече от 40 години.
Владението е упражнявано явно, спокойно, демонстрирано е по
отношение на всички, в т.ч. и спрямо Д.М.П., Л. А.В. и Л.П.В., И.Д.М., като В. Д.К.
е бранила имота си като собственик.
След като е придобила имота по давностно
владение, В. Д.К. се е снабдила и с нотариален акт за собственост - приложен от
ищците към исковата молба /л.8 от делото/. Владението, което е упражнявала В. К. е върху реална част от имот, за която реална
част е бил отреден по КК имот със стар идентификатор № ***, и както е
посочено, впоследствие обединен с имот със стар идентификатор № ***, и по действащата КК на
гр.Варна двата стари имота сега са
отразени като един имот с идентификатор №***, но при запазена разделност на двата стари имота, като
реалната част, която е владяна и е придобита от ответниците
е отделена с ограда както от другата част на същия имот №215 по КК, но така и
от страна на улицата и от страна на съседните имоти - реалната част има
самостоятелен вход, различен от входа на другата реална част със стар идентификатор № № ***, собственост на ищците В..
Чрез владението си на РЕАЛНА ЧАСТ от имот с идентификатор №***,
В. К. е придобила валидно ИДЕАЛНА ЧАСТ от този имот, съответстваща на обема на
владяната от нея реална част - прилагане
на института на правната конверсия.
Излага се, че съдебната теория, както и съдебната практика
на Върховния съд и на Върховния касационен съд (в това число и задължителната
такава) е посочено, че приемат за допустимо придобИето
на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част, в
случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен
обект на собственост. В тази насока се цитират Решение № 599 на ВКС, I ГО по гр. д. № 766/2009г. и Решение
№ 532 от 25.05.2011 на ВКС I ГО по гр.дело 532 /2010г.
След като В. К. е придобила по давност идеалната част от
имота чрез владение на реалната част от него, която не може да се обособи като самостоятелент обект на собственост, поради липсата на
нормативно установените лице и площ на реалната част, СЕ НАСТОЯВА, ЧЕ тя напълно валидно се е разпоредила с
придобитата от нея част в полза на ответницата Й.К.
На това основание и предявените
искове от всички ищци се сочи, че са неоснователни.
Оспорват се с отговора твърденията
на ищците, и се моли да се приемат правопогасяващите
и правоизключващи възражения и на двете ответници срещу тях, а именно:
Д.М.П., Е БАЩА на ответницата В. Д.К., род. на *** г., както
и на сестра й М. Д., които са
деца ОТ БРАКА МУ С Ж.В. Д. /М. по баща/ - видно и от дубликат на
Удостоверение за раждане, издадено на 25.03.1980 г. по акт за раждане № 59/59 г. на кметство Градинарово, Провадийски ОбНС.;
Д.М.П. сключва ПЪРВИ граждански
брак с Ж.В. М. /Д./ на 08.01.1953 г. /видно от удостоверение рег.№*** на община
Варна./;
С нотариален акт ***., Д.М.П. КУПУВА по време на
ПЪРВИЯ СИ брак с Ж. М. самостоятелен имот: ДВОРНО МЯСТО от 140 кв.м. ведно с полумасивна стая от общата жилищна постройка - откъм
западната й част, както и подобренията, състоящи се от НАВЕС И КИРПИЧЕНА КУХНЯ
и насаждения, който имот се намира в гр.Варна, ***.
Продавачът А.Д.К. е придобил продадения имот чрез
покупко-продажба по ***. - заедно с още три лица са закупили при равни квоти
място - хавра, в землището на гр.***", с площ от
1326 кв.м. при посочени в нотариалния акт граници и съседи. Съсобствениците са
извършили делба на този имот с делбен протокол по гр.д. № 362/1962 г. ВРС .
А.Д.К. освен продадената част на Д.М.П., е прехвърлил друга
част от имота си на сестра си Т.Д.К.- с нотариален акт ***, която пък след това
е прехвърлила тази част срещу издръжка и гледане на дъщеря си - ищцата Л. А.В.
/с представения от ищците НА ***
Била е извършвана и делба по делбено гр.д. № 2060/1987г. на ВРС.
Закупените постройки от Д.М.П. веднага са пристроени и
преустроени от РОДИТЕЛИТЕ НА Ж. М. - с техни средства и труд, които са помагали
на дъщеря си, за да й осигурят семейното жилище, в което е израснала ответницата
В. Д. и сестра й М Д..
Първият брак на Д.М. и Ж. М., е прекратен с решение по гр.д.
№ 855/03.08.1967г., а на 13.05.1970 те сключват ВТОРИ БРАК - /видно от посочено
удостоверение от 13.02.2018 г. на община Варна/
Д.М.П. работи като тенекеджия в „Зърнени храни", като
предприятието има база и в гр.Вълчи дол. След 1971 г. предприятието изпраща Д.М.
да работи в тази база .
Отивайки да работи в гр.Вълчи дол, Д.П. започва извънбрачна
връзка с лице от ромски произход - С И., която ВЕЧЕ ИМА СИН с ромски произход
от предходна своя връзка - посоченият от ищците техен наследодател И.Д.М..
Заради връзката си със С И., бащата на ответницата Д.П.
остава да живее окончателно в гр.Вълчи дол със С И. и сина й, в края на циганската
махала на града, в малка кирпичена „къща" - една стая с тоалет на двора.
Д.П. се развежда за ВТОРИ ПЪТ с майката на ответницата Ж. П.
/ решение по гр.д. №3127 /28.06.1979 г. на Варненски окръжен съд - съгласно
посоченото по-горе удостоверение от 13.02.2018 г. на община Варна/.
В имота в гр.Варна остават да живеят майката Ж. П., и двете
деца - отв.В. Д. и сестра й М Досеви.
Отв.В. Д.
сключва брак на 19.10.1975 г. като довежда в тази къща и съпруга си И С.К., а
сестра й - М Д. сключва брак и напуска семейното жилище през 1974 г.
През 1977 се ражда първото дете на В. Д. - В.И.К./видно от
удостоверение за раждане от *** г. на ГНС-Варна/, който също е отгледан в процесния имот.
През 1982 г. първата съпруга Ж. П.
/М./ слага край на живота си като се хвърля под движещ се лек автомобил.
Ответницата В. Д.К. остава да живее в семейното жилище, като
е регистрирана в него още през от 1974 г., а баща й Д.М.П. идва от време на
време в гр.Варна, за да се вижда с дъщерите си. Същият има и вила в гр.Варна,
където остава по няколко дни /видно от НА № ***
Отв.В. Д.К.
продължава да живее заедно с мъжа си в къщата на ***като през
През 1990 г. родителите се разделят и съпругът И К. напуска
семейното жилище, в което остават В. Д. с двете деца.
Бракът на отв.В. Д. е прекратен с
решение от 14.05.2003 г. по гр.д. № 332/2003 г. /видно от удостоверение изх.№
332/03 от 02.07.2003 г. на ВРС/.
Преди развода си, през 1984 г. ответницата В. Д.К. се налага
да се грижи за своята болна свекърва, поради което отива с детето Веско и с
мъжа си при нея за около 2 /два/ месеца. Тя разбира, че в периода на нейното
отсъствие баща й е арестуван. В последствие научава, че в нейно отсъствие от
жилището, в едната стая от него били настанени временни „наематели" -
чуждестранни студенти докато същите си намерят постоянна квартира, но баща й не
бил регистрирал официално същите в общината. В целия град тогава била направена
хайка срещу „нелегални" наемодатели, като под наказателна отговорност
тогава по едно и също дело били подведени 14 лица, в последствие делата са
разделени и всички те са осъдени наред с много други лица от гр.Варна, отдавали
според властите „под наем" жилища без разрешение на държавата.
Връщайки се в къщата след два месеца, семейството на В. К.
продължава да живее в нея като през 1988 г. се ражда и второто дете на В. К. - Ж..
През 1990 г. съпругът на В. Д. напуска семейното жилище и в него
остават В. К. и двете й деца.
В. К. и до днес живее в това
жилище и свои същото като свое собствено.
Съвсем наскоро, тя случайно научава, че през 1985 г.
държавата била „конфискувала от баща й" сграда с площ от 26 кв.м. заради
„откритите квартиранти", пуснати от баща й в жилището, НО и до момента липсва
акт за конфискация.
Отделно от това, към
датата на конфискацията тази сграда вече не е била собственост на Д.М.П., за
да може държавата да я конфискува от него, тъй като както сградата, така и дворното място вече са били придобити от
дъщеря му В. Д.К. на основание чл. 79 от ЗС чрез давностно владение в
периода от 1974г. до 1984 г.
Поради което и „конфискация на недвижим имот", без акт
за конфискация и за имот, който не е бил собственост на осъденото лице, от
което се „конфискува", не поражда
никакво правно действие по отношение на действителния собственик на имота. Още
повече, че нито държавата, нито общината не е предприела и до момента - повече
от 30 години, никакви действия спрямо действителния собственик за отнемане на
владението на „конфискувания" имот.
Поради гореизложеното, ОТВЕТНИЦИТЕ ОСПОРВАТ представения от ищците АДС № 396 /л.28 от делото/
за сграда с площ от 26 кв.м. Съставянето на АДС, настояват, че не поражда
право на собственост за държавата /общината/, тъй като той е документ, обективиращ невярна констатация за наличие на вещното
право, а не представлява основание за възникването му. Обстоятелството, че за
имота е бил издаден такъв акт с невярна констатация не може да отнеме
материалното право, нито да промени вида или титуляра
му. Вероятно отчитайки гореизложеното, областен управител на гр.Варна е отказал да
продаде на част от ищците чрез адв.М.Н. сградата,
описана в представения от тях по делото АДС /видно от представеното от ищците
писмо изх.№ РИ-16-9400-29-2 от 19.05.2017 г. л.11 от делото/
При проверка в Областна администрация-Варна, е установено,
че там не се съхраняват никакви документи по „конфискация" на имота, като
в архива на съда не се съхранява и посоченото в оспорения АДС наказателно дело
- НОХД 932/1985 г.
Отделно от гореизложеното се сочи, че претенцията по
предявения по настоящото дело ОУИ не
касае сградата в поземления имот, и правото на собственост върху
тази сграда не подлежи на изследване в настоящото производство.
Доколкото ответницата В. Д. е
владяла и процесната земя, в т.ч. и чрез сградата,
изградена върху нея, се заявява, че и сградата, и дворното място, в което тя е
построена - предмет на иска, СА ВЛАДЯНИ ОТ В. Д.К. И СА СВОЕНИ от нея в периода
от 1974 г. до 01.09.2016 г., когато тя валидно прехвърля на Й.Г.К. правото на
собственост върху земята, но продължава да владее като собствена сградата в
имота, която отдавна е нейна собственост.
3аради „голямото престъпление", извършено от баща й,
той лежи в затвора 2-3 години, където заболява тежко и е отрязан кракът му, и
излизайки от затвора около 1988 г. -с крайно разрушено здраве - както физическо,
така и психическо, с отрязан крак и без протеза, моли дъщеря си В., и тя се
съгласява да се грижи за него. Същият категорично отказва да се върне да живее
с лицето от ромски произход С И..
След около месец, обаче, С И. идва в къщата на отв.В. Д., вдига голям скандал като принуждава бащата Д.М.П.
да се изнесе и да се премести при нея в гр.Вълчи дол. За да потуши скандала И
поради крайно лабилната си психика в резултат на преживяното от него в затвора,
той се съгласява и заминава за гр.Вълчи дол.
Излага се с отговора от ответниците,
че не им е известно кога и дали изобщо Д.М.П. е осиновявал синът на С И., защо този
син носи имената на бащата на отв.В. Д. - И.Д.М., като
оспорват да има родствена връзка между
тези лица. По сведения на съседите в гр.Вълчи дол, синът на С И.
е бил роден от друга нейна връзка, но не е припознат от родния си баща.
Въпреки това, поради крайно влошеното си физическо и
психическо състояние, бащата на
ответницата Д.П. е принуден да прехвърли всичките си имоти на сина на С И. -
както бащината си къща, така и да прехвърля имота на ответницата, въпреки че
този имот вече е придобит от нея.
През 1995 г. е направен нов
регулационен план, одобрен със Заповед № Г-188 от 03.07.1995 г., по който към
имота на В. се придават 11 кв.м., а към съседния имот - част от 22,5 кв.м., и
тъй като двата имота са обединени в общ парцел - парцел V-2887, кв.20 по плана
на 17-ти м.р. на гр.Варна, общата придадена площ към парцела е 33,5 кв.м., но в
издадения КНА ***. /лист 13 от делото/ изрично са посочени квотите, придадени
към отделните самостоятелни части на парцела.
Тези „придадени" с плана части действително са владяни от ответницата В.
К. и преди одобряването на плана за регулация през 1995 г., с който напрактика регулационните граници са установени по действителните
имотни граници на двата имота - образувани в общ парцел.
С представения от ищците ***г.
/лист 27 от делото/, Д.М.П. прехвърля на дъщеря си В. Д.К. получените
от него по регулация 11 кв.м. ид.ч. , а с нот.акт № 125 от 31.08.2016 г. /лист 9 от делото/, В. К.
дарява тези 11 кв.м. на ответницата Й.К.. (
Тези 11 кв.м. се сочи, че също не са предмет на делото, въпреки че за тях ищците също са
представили множество доказателства.
И след 2004 г., В. Д.К. продължава да владее и да свои и тези
11 кв.м. като част от владяното от нея самостоятелно дворно място, включено в
парцел V-2887, кв.20 по
плана на 17-ти м.р. на гр.Варна.
Ответниците оспорват сделката по „дарение", обективирана
в представения ***. /лист 6 от делото/ - към датата на този нотариален акт
„дарителят" Д.М.П. не е бил
собственик на 11 кв.м., тъй като същият вече се е бил разпоредил
с тях с ***г. в полза на В. Д., а
„дарителката" С.И.П. изобщо не е придобивала собственост върху тези
11кв.м., за да може да ги „дарява" на сина си, тъй като сумата от 19800 неденоминирани
лева за придадените по регулация 11кв.м. са заплатени от отв.В.
Д. за сметка на записаното в плана лице като собственик - баща й Д.М.П., поради
което и след това бащата прехвърля на дъщеря си в замяна тези придадени части
срещу „замяна на движима вещ".
През 2004 г. след като бащата Д.М.П. е изгонен от С И. от
гр.Вълчи дол, дъщеря му В. Д. преустройва „навеса" към къщата в още една стая към жилището си, в
която го прибира и се грижи за него. След известно време, обаче, С И. излъгала Д.М.,
че брат му бил болен и искал да го види в наследствения на двамата братя дом в
гр.Варна, ул.***./от който имот Д.П. също има дял, дарен от родителите му, и в
последствие той също е „прехвърлил" на сина на С И. - И.Д.М., видно от
представения ви с настоящото нотариален
акт ***./
Когато отв.В. Д. и баща й Д.П.
отиват в дома на брат му, С И. е вече там и със скандали и заплахи отвежда Д.М.П.
със себе си, и от тогава ответницата не
е виждала баща си. Чува от различни познати и негови съседи от
гр.Вълчи дол, че след това баща й е бил принуден да замине за Полша заедно със С
И. - при нейния син И.Д., където Д.П. бил починал преди 2-3 години. В. Д. прави
опити чрез българското посолство в Полша да открие баща си, но до момента няма
резултат от издирването му - същият не
може да бъде открит в Полша, както и да се получат данни дали същият е жив или
починал. С И. се е прибрала в България и живее в гр.Вълчи дол вече повече от 5
години, но Д.М.П. не живее с нея и няма никакви данни за него.
Поради което, ответниците
заявяват, че ОСПОРВАТ, че Д.П. живее в Полша и се отглежда от ищците -
наследници на И Д., както е изложено в приложеното по делото Постановлението на
прокуратурата „по дадни на адвокат М.Н.".
Ответниците оспорват сделката по „продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане", обективирана в представения
***/лист7
от делото/ - към датата на този нотариален акт „продавачът" Д.М.П. не е
бил собственик на 140 кв.м. и на 1/2
ид.ч. от построената в дворното място жилищна
сграда, тъй като същият вече е загубил собствеността върху тях, поради придобИето им по давностно
владение от ответницата - дъщеря му В. Д.К.
на основание чл. 79 от ЗС ЧРЕЗ
ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ в периода от 1974г. до 1984 г., продължаващо и към 1997 г.
/дата на оспорваната сделка/.
Отделно от горното, към
датата на сделката през 1997 г. „приобретателят"
по нея И.Д.Милев отдавна вече е напуснал България и живее в Полша, и не е
осъществявал нито издръжката, нито гледане на „продавача" Д.М.П.,
като последният поради крайно влошеното си здраве и зависимостта си от лицето
от ромски произход С И., въпреки че е знаел, че имотът е придобит от дъщеря му В. Д.К., е бил принуден против
волята си да сключи и договора през 1997 г., като не е желаел да прехвърля този
имот на лицето И.Д.М..
Поради всичко това Д.М.П.
е упълномощил внука си В.И.К.да развали договора за издръжка и гледане, обективиран в ***- видно от нотариално заверено пълномощно рег.№ 11345 от 07.12.2004 г. на
нотариус В.
Отделно от горното се сочи, че нито един от ищците не е декларирал в
данъчната служба имота в гр.Варна, не е плащал данъци и ТБО за процесния имот, не е владял и не е стопанисвал този имот
никога, не е претендирал собственост върху този имот никога.
През 2016 г., ответницата В. Д.
започнала процедура по снабдяване с КНА за собственост по давностно
владение, като се свързвала с адвокат за оказване на правна помощ в това
производство. Неговата „правна услуга", се изразява единствено в посочи на
клиентката си адреса на кантората на нотариус, който да извърши
обстоятелствената проверка. При това, в деня на обстоятелствената проверка
адвокатът настоял В. Д. незабавно да му прехвърли част от дворното място, за да
може адвокатът „да се включи в строителство на бъдеща жилищна сграда" в
имота.
Излага се,
че в имота никога не са идвали ищците да претендират свои права върху имота. Единствените
претенции са дошли от страна на адвоката, който е изнудвал и заплашвал В. Д..
Отделно от горното е посочено, че В.
Д. не може да намери баща си, въпреки полаганите от нея усилия за това - същият
е напуснал и жилището в гр.Вълчи дол и няма никакви данни за него. В. е ходила
да го търси и в Полша, като е правила и запитване и до посолството на
Р.България в Полша, но всичко е без резултат, както посочихме по-горе.
Ако баща й е жив, то той вече е
много възрастен - роден е на ***г., и с оглед здравословното му състояние и
възрастта му, вероятно същият напълно е загубил волевите си способности, държат
го принудително затворен, като не му се дава възможност да контактува с външния
свят - вероятно това се случва в Полша, където до преди 5 години е живяло и
лицето от ромски произход С И. - родена през 1945г. , която сега от повече от
пет години живее в България, в гр.Вълчи дол - на същия адрес ул.Нишка № 21.
По твърдениета
в исковата молба, че ищците били упълномощили „своята баба С.И.П.", да извършва
действия от тяхно име, се сочи, че липсва приложено такова доказателство. Това
според изнесеното в отговора, доказва, че отново С.И.П. се опитва да отнеме
имота на ответниците, както са отнети и всички
останали имоти на Д.М.П. /видно от представените доказателства/.
При изложеното се настоява за
отхвърляне на исковете на Д.И.М. и Д.И.М.,
като неоснователни.
редвид признанието
на иска от ответницата В. Д.К., се настоява за присъждане на разноските по
делото в тежест на ищците.
Претендират се в полза на отв.Й.Г.К. да се присъдят сторените разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявената
искова претенция:
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищцовата страна заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същ обект. Ищцовата страна
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Тази страна, следва
да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича /Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК/.
По наличието на правен интерес от провеждане на исковата
защита, съдът се съобразява с разясненията дадени с ТР № 8/2012г. на ОСГКТК на
ВКС, което застъпва разбирането, че
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост или други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, когато се позовава на фактическо
състояние или има възможност да придобие права по реституция, ако отрече
правата на ответника. Да допустимостта на отрицателния установителен
иск е необходимо ищецът да установи фактите, от които произтича правния му
интерес.
Фактическите твърдения, на които се основава исковата
претенция са, че ищците са собственици на имота по наследяване от И.Д.М./техен
баща, починал на 03.08.2009г./, а
последния го е придобил чрез договор за продажба от 28.07.1997г., обективиран в ***./приложен на л.7 от делото/.
Предвид наведените твърдения за придобИе
на процесния имот, по силата на покупко-продажба, до подаване на иска и при наличието на титули, легитимиращи ответните страни като собственици, за ищците е налице интерес
да установят непринадлежността на твърдяното право
в патримониума на ответниците.
По основателността на иска:
Като напълно неоснователни съдът възприема оспорванията на ответните страни, на факта, че И.Д.М. ЕГН **********,
починал на 03.08.2009г. е баща на ищците Д.И. Минчеви Д.И.М., съответно съпруг
на тяхната майка М.С.М.. Посоченото се установява от представено удостоверние за наследници изх.№18313/12.10.2015г.,
издадено от Община Варна, 2 р-н Приморски/л.29/.
По делото не се спори, че Д.М.П. е баща на И.Д.М. ЕГН **********.
Фактът, че отв.В. Д.К. ЕГН **********
е дъщеря на Д.М.П. и Ж.В. М./първа негова съпруга/, се установява от
представено удостоверение за
раждане/л.76/ и от удостоверение за наследници изх.№ 180167/12.02.2018г.,
издадено от Община Варна, р-н Одесос/л.80/
Представен по делото ***. на Варненски нотариус, се
установява, че Д.М.П. е придобил чрез дарение от своята майка процесният имот от 140/340кв.м. ид.части
от дворно място цялото от 340кв.м., заедно с построена в него жилищна сграда.
Посредством продажба, обективирана
в ***. на нотариус Ал.Г. при ВРС, Д.М.П., е прехвърлил в полза на сина си И.Д.М.
ЕГН **********, придобития от него чрез дарение недвижим имот, представляващ
140/357.5кв.м.ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
357.5кв.м., намиращо се на ул.“***в гр.Варна, представляващо имот пл.№ 2887,
кв.20 по плана на 17-ти микрорайон на гр.Варна, ведно с 1/2ид.ч. от построената
в дворното място жилищна сграда.
Представени са нотариални актове/л.173 и л.6/, за
прехвърляне през 2004гг., чрез замяна и съответно през 2007г., чрез дарение на
11кв.м. от горепосочения имот от Д.М.П. в полза на В. Д.К./първата сделка/ и в
полза на И.Д.М./втората сделка/, но по отношение на тези 11кв.м. не са предмет
на исковата претенция.
Спорът по делото се свежда до
наведеното от ответната страна В. Д.К. твърдение, че е придобила по давност
правото на собственост върху процесния имот от
140кв.м. ид.ч., ситуирани в
западната част на ПИ с идентификатор ***,
на основание давностно владение, осъществявано
непрекъснато и необезпокоявано в периода от 1974г. до 01.09.2016г., т.е. за период повече от 10 години.
Разпитани по искане на процесуалният представител на
ответните страни, са свид.Т.И.А.EГН **********, свид. П.Г.И. EГН **********
и свид. А.Ж.А.EГН **********, и тримата без дела и родствени
връзки със страните по делото.
Посочените свидетели излагат,
че отв.В. Д.К. е живяла в процесния
имот.
Но нито един от
посочените свидетели не установява по безспорен начин, че упражняваната от
ответницата В. Д.К. фактическа власт върху процесния
имот, за период повече от 10 години, да е била демонстрирана и манифестирана от
нея пред баща й Д.М.П. и по отношение на И.Д.М., по начин, че владее имота за
себе си.
По делото се
установи, че В. Косева К. и И.Д.М., в резултат на посочените по-горе прехвърлителни сделки, извършени в тяхна полза от страна на
баща им Д.М.П., се явяват съсобственици на имота, находящ
се в гр.Варна, на ***Съгласно трайната практика на ВКС, всеки съсобственик
владее своите идеални части като собственик, и се явява държател по отношение
на чуждите ид.части.
В случай, че
съсобственика променя отношението си от държател на владелец, следва да
предприеме активни действия, с които да демонстрира пред останалите
съсобственици тази промяна.
След като не е
установено по безспорен начин, че отв.В. Д., след
като е живяло в имота, от определен момент е променила намерението
си и от негов държател е станала владелец,
в който смисъл е съдебната практика /Решение № 140 от 17.03.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 797/2005 г., I г. о., Решение № 221 от 1997 г. на ВКС, I г. о.
и Решение № 872 от 13.02.2006 г. на ВКС по гр. д. № 259/2005 г., I г. о./, то
съдът приема, че от нейна страна няма придобИе по
давност по отношение на 140кв.м. ид.част.
След като отв.В. Д.К. не е
собственик на процесния имот, то и отв.Й.Г.К. също не е собственик на този имот, т.а. праводадетлаката и не притежава собствеността върху него, съответно
сделката за прехвърлянето на ответницата Й.Г.К., няма вещно-прехвърлителен
ефект за ид.ч. на ищците -общо 140кв.м. ид.ч.
С оглед гореизложеното, искът следва да бъде уважен.
Уважаването на
предявената искова претенция, води до същия правен резултат по отношение на
обусловената акцесорена претенция по чл.537, ал.2 ГПК
– за отмяна на нотариален акт ***г. на нотариус Р.К.с рег.№212 на
НК-София, с р-н на действие Варненски районен съд, вписан с вх***по описа на Служба по вписванията гр.Варна.
По разноските:
Постановеният правен резултат,
обуславя основателност на искането на ищците за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски, съгласно представения по делото списък на разноските
по чл.80 от ГПК/Л.296/, приложен по делото.
Предвид горното, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените
от ищците разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в общ размер от
133.50лв., формирани като сбор от следните суми, както следва: за държавна
такса 88.00лв., за заверен препис 25.50лв., за СУ 5.00лв., за д.такса за частна
жалба 15.00лв.
В полза на ищцата М.С.М. следва
да се присъди заплатеното от нея адв.възнаграждение
по делото в размер на 1000.00лв., удостоверено като заплатено в брой по договор
за правна защита/л.281/.
Направено е от ответникът В. Д.К.
искане за освобождаването й от разноски, съдът намира за неоснователно, като
счита, че съобразно чл.78, ал.2 ГПК същата е дала повод за завеждане на делото.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в
отношенията между ищците
М.С.М. ЕГН **********, Д.И.М. ЕГН **********, Д.И.М. ЕГН **********, от
една страна и ответниците В. Д.К. ЕГН ********** и Й.Г.К.
ЕГН **********, от друга
страна, че ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на 140кв.м. ид.ч.,
ситуирани в западната част на ПИ с идентификатор ***,
при граници: на запад имот ***, на
север – имот №***, на юг – имот №***, на изток - останалата част от имот №***, с
административен адрес в гр.Варна, ***, р-н Приморски, с номер на парцел по
предходен план ***-
целият с площ от 353кв.м.
ОТМЕНЯ
на основание чл.537, ал.2 от ГПК
Нотариален акт за собственост ***г. на нотариус Р.К.с рег.№212 на
НК-София, с р-н на действие Варненски районен съд, вписан с
вх***по описа на Служба по вписванията гр.Варна, с който В. Д.К. ЕГН **********
е призната за собственик по давностно
владение, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка, по отношение на
следният недвижим имот: 140кв.м.ид.части от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“***,
съгласно скица ул.“***, а съгласно удостоверение за данъчна оценка ул.“Мадара“№21-Б, целият с площ от 353кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване/до10м./, стар идентификатор ***, ***, номер по предходен
план: ***, при съседи по скица: ***, ***, ***, ***, ******.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, В. Д.К. ЕГН **********,
с адрес: *** и Й.Г.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА М.С.М. ЕГН **********,
Д.И.М. ЕГН **********, Д.И.М. ЕГН **********, и тримата с посочен постоянен адрес в Република Полша: ***сумата от
общо
133.50лв., представляваща сбор от сторени от ищците съдебно-деловодни разноски,
както следва: за държавна такса 88.00лв., за заверен препис 25.50лв., за СУ 5.00лв.,
за д.такса за частна жалба 15.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, В. Д.К. ЕГН **********,
с адрес: *** и Й.Г.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА М.С.М. ЕГН **********,
с посочен постоянен адрес в Република Полша: ***сумата
от 1000.00лв., представляваща заплатено по делото адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: