РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. гр. Лом, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20241620100326 по описа за 2024 година
Предявен е от „А 1 България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Илинден“, ул. “Кукуш“ № 1, ЕИК *********, против Н. И.
Н., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за установяване
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1823/2023г. по описа на Районен съд - Лом.
В исковата молба ищецът твърди, че между ищеца и ответницата
съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски
номер *********, към който било подписано и Приложение 1, по силата на
който на ответника били предоставяни мобилни услуги по тарифен план, без
ДДС. Към този договор били закупени и устройства на изплащане :
- Устройство Handset SAM A215 DS Wh-PB – с договор от 26.05.2021г.
на изплащане с месечна вноска в размер на 13,50 лв. и 23 равни месечно
последващи вноски в същият размер съгл. погасителен план
- Устройство Handsets Samsung Galany A025 White+PB с договор от
26.05.2021г. на изплащане с месечна вноска в размер на 16,98 лв. и 23 равни
месечно последващи вноски в същият размер съгл. погасителен план
За периода 16.06 – 15.12.2021г. е било извършено изпълнение по
процесния договор от ищцовото дружество, но от страна на ответника,
същият не е изпълнил поетото задължение за заплаща в съответните
предвидени срокове и е натрупал задължения за неплатени електронни
съобщителни услуги и устройства за този посочен период, което от своя
страна е дало основание процесния договор да бъде предсрочно прекратен и
всички произтичащи от това последици.
1
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на
чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1823/2023 г.
на ЛРС.
Не се спори по делото, че между „А 1 България“ ЕАД и ответника по
делото е сключен договора, по силата на който са закупени, респ. получени
две устройства. Ответника не е оспорил обстоятелството, че е получил
мобилните устройства, което е предмет на договора, поради което следва да се
приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ
да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като същото е
прието от последния без забележки. Поради това за него е възникнало
задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е
бил длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски. Доказателствената
тежест за установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в
настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски,
което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника.
Същевременно ответника не е ангажирал доказателства за извършени
плащания и не оспорва наличието на задължения към „А 1 България“ ЕАД,
както и назначеният й особен представител – адв. П. Г. от АК Монтана.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно договора
поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради което
същия дължи пълната стойност на предоставените по договора устройства.
Посочено е, че поради изтичане срока на договора за лизинг ищцовото
дружество е обявило за предсрочно изискуеми дължимите се след този
момент вноски. Това е така, тъй като към момента срокът на договора е
изтекъл и ответникът дължи исковия размер на вноските по него, тъй като
същите са изискуеми . С оглед на това, искът е основателен, като бланкетните
твърденията на особеният представител на ответника не могат да обосноват
друг резултат. В конкретния случай се касае за заплащане на дължимите се
лизингови вноски, които се дължат по силата на договора срещу
предоставената за ползване вещ, а не за други уговорки, които дават
предимство на „А 1 България“ ЕАД, в качеството му на търговец, пред
ответника, в качеството му на потребител. С оглед на това следва да бъде
прието, че ответника има задължение към „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в размера,
посочен в ИМ.
С оглед на изложеното, така предявеният иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че ответната
страна дължи законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, до окончателното изплащане, тъй като това изрично следва от
2
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Следва да се присъдят и сторените от ищеца разноски по заповедното и
исковото производства.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "А 1 БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, гр. София, ЕИК *********, адрес: гр. София, ул.»Кукуш» № 1, че Н. И.
Н. с ЕГН ********** от гр. Л. дължи на ищеца сумата 2762,40 лв. /две хиляди
седемстотин шестдесет и два лева и 40 ст./, от който 2374,94 лв. /две хиляди
триста седемдесет и четири лева и 94 ст./, представляваща неизпълнение на
задължение по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство от
дата 26.05.2021 г. главница и неустойки, мораторна лихва – 387,46 лв. /триста
осемдесет и седем лева и 46 ст./, ведно със законната лихва върху главницата,
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.10.2023 год., до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. И. Н. с ЕГН **********, да заплати на "А 1 БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, гр. София, ЕИК ********* сумата от 580.99 лв. /петстотин и осемдесет
лева и 99 ст./ - разноски по заповедното делото, представляваща платена
държавна такса – 55,25 лв. и адвокатски хонорар в размер на 525,74 лв., както
и сумата от 1943,36 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и три лева и 36 ст./
- разноски по исковото производство, представляваща платена държавна такса
– 200,75 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1124.99 лв. и за особен
представител- 417,62 лв. за вещо лице- 200,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3