РЕШЕНИЕ
№ ..86
гр. Самоков, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 449 по описа на
съда за
„К.-Д.-.. и с-ие” СД, гр. Самоков обжалва Наказателно
постановление № 446731-0125721/08.07.2019 г., издадено от Л. Й. Д. – началник
на отдел „Оперативни дейности” – С. в Централно управление на Националната
агенция за приходите, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност,
евентуално – за неговото изменение чрез намаляване на размера на наложената с
него имуществена санкция.
В съдебно заседание търговското
дружество - жалбоподател се представлява от неограничено отговорния съдружник Г. К., на която е възложено неговото управление. Същата заявява,
че поддържа жалбата по съображенията и с исканията, изложени в нея.
В писмена защита, постъпила преди
даване ход на делото, гл. юрк. М. Е. – пълномощник на въззиваемата страна, заявява
становище за нейната неоснователност и отправя искане обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление,
поради което е допустима.
По същество жалбата е
основателна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който
е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), съдържа всички
реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40,
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното административно нарушение
по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) против жалбоподателя е издадено
НП в законоустановения 6-месечен преклузивен срок от компетентен орган,
надлежно оправомощен за това с представената Заповед № ЗЦУ - ОПР -17, издадена
на 17.05.2018 г. на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС от Изпълнителния директор
на НАП. В НП не се съдържат нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че на 18.01.2019 г. свидетелката И.С., на длъжност „старши инспектор по приходите” в НАП –
Централно управление и колегата й С. Р. посетили за проверка търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „Г.
Д.” № ., стопанисван от търговското дружество – жалбоподател и извършили
контролна покупка на 2 бр. питки и 1 бр. кисело мляко, на обща стойност 1,80
лв., заплатени в брой. За продажбата бил издаден фискален бон №
0005516/18.01.2019 г., който не съдържал задължителните реквизити: наименование
на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки и код на данъчна
група. За резултатите от проверката служителите на НАП съставили на място
протокол за извършена проверка № 0391745/18.01.2019 г., а в същия ден св. С.
съставила срещу дружеството и АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 106/2006 г.).
Актът бил съставен в присъствието на управляващия дружеството неограничено
отговорен съдружник Г. К., която вписала в него
изявление, че ще подаде възражение по законоустановения ред, подписала го и
получила екземпляр от него.
Така установените факти
обосновават извод, че на горепосочените дата и място жалбоподателят е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната по-горе Наредба
№ Н-18/2006 г. Съгласно тази разпоредба фискалната касова бележка от фискално
устройство трябва да съдържа задължително наименование на стоката/услугата, код
на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Като доказателство по делото е приобщено копие от фискален бон №
0005516/18.01.2019 г., а по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
понятията „фискална касова бележка” и „фискален бон” са с равнозначно значение.
Видно е от съдържанието на този фискален бон, че в него е отразена общата
стойност на покупката (1,80 лв.), плащането й в брой и департамента (04), към
който е отнесена покупката, но не са посочени наименования на стоките,
количество и стойност по видове закупени стоки и код на данъчната група. С
оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. отговорност за
съответствието на издаваните в обекта фискални касови бележки (фискални бонове)
с изискванията за задължителни реквизити на съдържанието им носи лицето, което
стопанисва обекта, а именно – търговското дружество - жалбоподател.
Нарушението на чл. 26, ал. 1, т.
7 от Наредба № Н-18/2006 г. е формално съставомерно като административно
нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя с налагане на имуществена санкция в размер 500 лв.
в законовия диапазон съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвид обстоятелството,
че нарушението очевидно не води до неотразяване на приходи.
Това административно нарушение
обаче представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл.
11 от ЗАНН. Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или
незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана
при преценка дали случаят е маловажен. Независимо от това, налице са сериозни
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед които
нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Административни нарушения от
същия вид по смисъла на съответно приложимата разпоредба на чл. 93, т. 9 от НК
и с оглед бланкетния характер на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС са всички нарушения на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г., установяващи
изисквания към съдържанието на фискалните касови бележки (фискални бонове), а
не само нарушенията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата наредба. В този смисъл,
освен че издаденият за контролната покупка фискален бон съдържа всички останали
реквизити по чл. 26, ал. 1 от наредбата, непосочването в него на наименование
на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки и код на данъчна
група не е в разрез със специалната
разпоредба на чл. 27, ал. 3 от наредбата. Тя установява императивно задължение
на търговеца да програмира и регистрира с наименование и единична цена като
отделни артикули стоките и услугите, отнасящи се към данъчна група „А” (стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък,
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за
продажби, за които не се начислява ДДС), стоките и услугите с фиксирани цени в нормативен акт,
както и горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията
средства за измерване на разход. С оглед вида на стоките – предмет на
извършената контролна покупка, за която е издаден процесният
фискален бон – а именно тестени изделия и кисело мляко, е очевидно, че тези
стоки попадат в данъчна група „Б” по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
наредбата, т. е. стоки, чиято продажба се е облагала с 20 % ДДС, тъй като не е
представлявала облагаема доставка с нулева ставка на данъка съгласно чл. 28-36а
от ЗДДС, не е представлявала освободена доставка по смисъла на чл. 38-50 от ЗДДС, нито е представлявала продажба, за която не се начислява ДДС. При това
положение съдържанието на процесния фискален бон се явява в разрез с
изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г., но не и с
изискванията на чл. 27, ал. 3, вр. ал. 1 от същата наредба.
Вярно е, че в този нормативен акт
– Наредба № Н-18/2006 г., издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, не са
изрично установени различни „степени” на задължителност на тези изисквания, но
трябва да се вземе предвид, че строгата фискална дисциплина и отчетност, които
следва да се приемат като основни негови цели, се гарантират в по-пълна степен
от специалната разпоредба на чл. 27 от наредбата, тъй като именно тази
разпоредба, а не общата разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата, осигурява
отделна и конкретна проследимост на продажбите, както
и на дължимия по тях ДДС, на стоки и услуги, които се облагат със ставка на
ДДС, различна от 20 % или които не се облагат с ДДС, в отграничение
от продажбите с обща нормативно установена ставка на този данък – 20 %. Казано
иначе, за държавата като фиск е без юридическо
значение какви точно стоки са продадени съгласно издадения фискален бон, щом
никоя от тях не е сред стоките по чл. 27, ал. 3, т. 1-3 от наредбата и щом като
продажбата е регистрирана чрез фискално устройство. Ето защо самото естество на
санкционираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, съставляват
такива специфични смекчаващи обстоятелства, които го характеризират като
нарушение с отчетливо по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Затова именно в случаи като
конкретния, в който за пръв път е констатирано нарушение на „буквата” на
нормативния акт при регистрирана чрез фискално устройство и облагаема с 20 %
ДДС продажба на стоки на ниска стойност в един малък търговски обект (с
търговска площ
По тези съображения и на
основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН административно-наказващият орган е следвало
да не налага на жалбоподателя предвидената за нарушението имуществена санкция,
а да го предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на такова
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката на
административно-наказващия орган относно приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН
поради маловажност на административното нарушение е елемент от законосъобразността
на НП и подлежи на съдебен контрол в настоящото производство. Поради това,
когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона /в т. см. ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/. В конкретния случай съдът намира за
установено от събраните по делото доказателства и по изложените по-горе
съображения, че извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба № Н-18/2006 г., формално съставомерно като административно нарушение
по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, представлява маловажен случай, за който разпоредбата
на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН е приложима. Затова, като не е приложил тази
разпоредба, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП в нарушение на материалния
закон, поради което същото следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 446731-0125721/08.07.2019
г., издадено от Л. Й. Д. – началник на отдел „Оперативни дейности” – София в
Централно управление на Националната агенция за приходите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: